Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Рѫката сѫблазнява

„(8) и ако те съблазнява рѫката ти или ногата ти, отсѣчи ги и хвърли ги отъ себе си: по-добрѣ ти е да влѣзешъ въ живота хромъ или клосенъ, а не съ двѣ рѫцѣ и сѫ двѣ нозѣ да бѫдешъ хвърленъ въ вѣчния огънь.“ (Матей 18:8)

„Ако те съблазнява рѫката ти“ … Вие ще намѣрите този стих нѣкѫдѣ изъ Евангелието. Нашата рѫка може ли да ни съблазнява? – Възможно е. Всѣка вѣщь, всѣки прѣдметъ, всѣка сила, или всѣко тѣло, които ние владаме, може да ни съблазнятъ, но тази съблазънь може да произведе една неприятность, или едно нещастие за нашия животъ. Преди повѣче отъ 40 години синътъ на единъ български свещеникъ, нѣкѫдѣ изъ варненско, въ село Николаевка, едноврѣмешната Хадърча, ималъ свой пистолетъ, или както го казватъ турцитѣ, чифте, като тия, съ които си служатъ военнитѣ, и една вечерь взима пистолета си и го напълва съ голѣми, едри куршуми. Посрѣдъ нощь, обаче, той става, изважда ядрата отъ пистолета и го напълва съ съчми. Сутриньта изсипва и съчмитѣ отъ своя пищовъ и оставя въ него само дрипитѣ и го туря на пояса си. Прѣзъ деня отива на купището, или както го казватъ хорището, и тамъ се сважда съ момцитѣ. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срѣщу тѣхъ. Щрака, но пищовътъ не хваща. Туря тогава гърлото на пищова прѣдъ устата си, за да види, какво има въ него и духва, но като духналъ, пищовътъ този пѫть изгърмява въ устата му. И какво става? – Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ. Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ. Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка. Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ? Въ разрушението ли, или въ съграждането? Въ лъжата ли, или въ Истината? Въ Мѫдростьта ли, или въ глупостьта? Въ Правдата ли, или въ неправдата?

Съврѣменнитѣ хора казватъ: самата природа така е наредила нѣщата. Дѣйствително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става въ свѣта, казваме, че природата го е наредила, азъ съжалявамъ тази природа. Ако природата, наистина, е наредила всичко, което става въ свѣта, то хората съ право искатъ да я завладатъ; право е понятието имъ за нея, че могатъ да я завладатъ. Това не е природа, това е произволъ, това е анархия, това е хаосъ. Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано. И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса. Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка. Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота. Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето. Въ това нѣщо нѣма никаква философия. Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето. Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ. Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира. Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана. За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане. Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо. Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ. За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо? Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ. Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане. Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория? Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода. Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ. Азъ зная още послѣдната мода на какво? – На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора. Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ. Казватъ: деликатни сѫ, защото култура има въ хората.

„Ако рѫката ти те съблазнява“. Ако твоятъ неразуменъ животъ те съблазнява и ти дава едно криво разбиране, една изкривена теория, чрѣзъ която твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля се заблуждаватъ, хвърли тази теория, тя не ти е потрѣбна. Ако ти имашъ една мѣрка въ живота си, чрѣзъ която като мѣришъ, не можешъ да измѣришъ твоята кѫща и като викашъ нѣкой майсторъ, и той като мѣри съ твоята мѣрка, остава половин метъръ разстояние до гредитѣ, защо ти е тази мѣрка да ти създава беля на главата?

„Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я!“. Всѣко нѣщо, което ни съблазнява, трѣбва да се отхвърли. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо. Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда. Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко. Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли. Отъ дѣ да се изхвърли? – Отъ нашия умъ. За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява. До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива. Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Между всички съврѣменни учени хора виждаме да става една пертурбация. Едни доказватъ едно, други доказватъ друго. И тия хора се чудятъ, най-послѣ, какъ е възможно, всички наблюдаватъ нѣщата подъ микроскопъ, а едни виждатъ едни нѣща и ги доказватъ по единъ начинъ, други виждатъ други нѣща и ги доказватъ по другъ начинъ.

Сега, съврѣменниятъ ученъ свѣтъ разделилъ хората на два лагера. Еднитѣ казватъ, че въ природата има разумность, а други казватъ, че въ природата нѣма никаква разумность. Послѣднитѣ казватъ, че единственитѣ разумни сѫщества въ свѣта, това сме ние хората, които създаваме своитѣ теории. И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса. Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли? Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса. И всѣки единъ човѣкъ, на когото животътъ е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна. Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казалъ празна тиква, още по-добрѣ щѣхъ да изразя мисъльта си. Азъ мисля, че вие сте толкова благородни, нѣма да се обиждате отъ този силенъ изразъ; то не се отнася до васъ. То се отнася само до онѣзи, на които главитѣ сѫ пълни съ теории и хипотези. Азъ прѣдполагамъ, че вашитѣ глави не сѫ пълни съ теории и хипотези; слѣдователно, то не се отнася до васъ, нѣма защо да се обиждате.

Азъ искамъ да обясня факта, защо хората страдатъ. Въ съврѣменния свѣтъ всичкото нещастие седи все въ тѣзи теории и хипотези. И въ вѣруюто на хората има хипотези: хипотезата за Бога, хипотезата за Духа Божий, хипотезитѣ за човѣшкия умъ, за човѣшкото сърдце, за човѣшката душа, хипотезата за човѣшката кръвь, както и за самия човѣкъ. Всичко това е все хипотези. Е, кѫдѣ е този човѣкъ, я ми кажете! Ще кажете: ето този, когото виждаме, че ни говори, той е реалниятъ човѣкъ. Хубаво, утрѣ този човѣкъ се стопи като ледъ. Я ми кажете, дѣ ще намѣря този реалниятъ човѣкъ? Ние вѣрваме въ хората, но кога? Докато хората не сѫществуватъ, ние вѣрваме въ тѣхъ, но когато хората почнатъ да сѫществуватъ, ние не вѣрваме вече въ тѣхъ. Когато водата замръзне, ние казваме, че по нея може да се ходи, вѣрваме въ нея. Но утрѣ, когато ледътъ се стопи, казваме, че той е изчезналъ. Не, самата вода е минала въ ледъ, минала е отъ едно състояние въ друго – нищо повече. Течното състояние е естественото състояние на водата, а ледътъ, това е едно хипотетическо състояние на водата. Кога се е образувалъ ледътъ въ свѣта? – Когато земята е изгубила своята естествена топлина на полюситѣ си. Слѣдователно, отъ липсата на топлина по полюситѣ на земята се образувалъ леда. Единъ день, когато земята придобие тази си естествена топлина, ледътъ ще изчезне и нито поменъ нѣма да остане отъ него. Питамъ ви: тогава дѣ ще търсите този ледъ? – Ще го търсите въ водата. Водата считамъ като символъ на живота, защото животътъ се намира въ сѫщо такова състояние, въ каквото и водата. Думата „вода“ не е българска. Тя не може да се прѣведе. Отъ какво произлиза думата вода? Отъ „вади“ ли? Не, тя е една отъ много съдържателнитѣ думи, която не може да се прѣведе на български езикъ. На български езикъ нѣма такъв прѣводъ. Но, да оставимъ сега, откѫдѣ е произлѣзла думата вода, защото ще дойдем до хипотези, а тѣ сѫ опасни. Слѣдователно, разумниятъ животъ не трѣбва да допуща никаква хипотеза, никаква теория! Като казвамъ, че разумниятъ животъ не трѣбва да допуща хипотези и теории, не разбирамъ, че тѣ абсолютно не трѣбва да сѫществуватъ. Не, нека животътъ си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна. Всѣка една теория и хипотеза може да води къмъ извѣстна Истина, но това е само едно приготовление. Какви сѫ послѣднитѣ теории и хипотези за живота, ние можемъ да споримъ по тѣхъ. Каква е послѣдната теория и хипотеза за произхода на човѣка, как е произлѣзълъ той, за всичко това ученитѣ искатъ да ни убѣдятъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ една много малка клѣтка. Тогава слушайте, азъ ви доказвамъ, че всички слънца въ вселената сѫ произлѣзли отъ единъ микроскопически атомъ. Ще ми повѣрвате ли? Как така е дошло на ума на тази първична клѣтка да построи човѣка? Казватъ: е, това е едно съвпадение, едно съчетание на нѣщата. Не, това сѫ хипотези и съчетания на този ученъ човѣкъ. Други учени ще дойдатъ да ни доказватъ разумностьта на природата. Как ще я докажатъ? Тѣ я доказватъ съ редъ хипотези и теории. Ние трѣбва да прѣстанемъ да се занимаваме съ доказване на нѣщата. Ние влизаме въ една нова область. До сега вие сте учили изкуството да доказватѣ нѣщата и го знаете вече. Всѣка жена може да докаже на мѫжа си, че месото, което е купилъ той, не е хубаво. Какъ? – Като му го сготви безъ да го кълца. Той почва да го дъвче, но не може да се справи съ него. Тя му казва: нали ти казахъ, че това месо не е хубаво? И наистина, това месо може да бѫде отъ нѣкой 15 годишенъ волъ, или отъ нѣкоя стара свиня. Тя му казва: азъ нали ти казахъ, че трѣбваше да купишъ по-крѣхко месо. Мѫжътъ казва: е, азъ като бѣхъ при касапина, той ми доказваше, споредъ своитѣ теории, че този волъ е младъ. Пъкъ и азъ имамъ свои теории. Да, но ти като го ядеш сега, доказваш, че този волъ е старъ. Какъ доказвашъ това нѣщо? – Като го ядешъ и не можешъ да го сдъвчешъ хубаво. Какво заключение може да се извади отъ това доказателство? – Че старото месо мѫчно се дъвче, а младото месо лесно се дъвче. Какво доказахте изобщо съ това? – Че месото или се дъвче, или не се дъвче. А пъкъ сега азъ казвамъ: слушайте, дъвчете една крѣхка круша! Тя е всѣкога млада, никога не остарява. Въ крушитѣ има едно свойство, че тѣ никога не остаряватъ, тѣ всѣкога сѫ млади, все по на шесть мѣсеца. Азъ не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плодъ, който всѣкога е само по на 5–6–7 мѣсеца, повече не може да седи. Значи, крушата е всѣкога млада, тя не може да бѫде на повече отъ една година. Въ плодоветѣ вие всѣкога можете да бѫдете сигурни, тѣ не могатъ да бѫдатъ на повече отъ една година. А като кажемъ, че сѫ прѣсни, то значи, че сѫ само по на 1–2–3 мѣсеца.

Ако въ нашия разуменъ животъ влѣзатъ тия, до сега сѫществуващи, теории и хипотези, той ще бѫде старъ животъ – животъ на разрушени форми. Запримѣръ, азъ често съмъ засѣгалъ въпроса за частната собственость, но интересно е, какъ сѫ го разбрали нѣкои отъ моитѣ ученици. Запримѣръ, единъ отъ моитѣ ученици отива въ дома на нѣкой братъ, който има единъ чувалъ съ орѣхи, и започва самъ да си взима постоянно отъ тѣхъ. Яде си свободно отъ тѣхъ и казва: нѣма вече частна собственость! Ако нѣма частна собственость и ако ядешъ отъ този чувалъ, то и всички други трѣбва да ядатъ отъ него. Та това именно е частна собственость! Този ученикъ, като изключва частната собственость за другитѣ, самъ влиза въ частната собственость. Той, като обсебва чувала, признава частната собственость за себе си, а за другитѣ не я признава. Да не признавамъ частната собственость, азъ разбирамъ, като имамъ нѣщо за себе си, да дамъ и на другитѣ да ядатъ отъ него. Идея трѣбва да има човѣкъ при отхвърляне частната собственость отъ себе си! Щомъ той е привилегированъ, а за другитѣ не признава тази привилегия, това не е правилна философия вече. Слѣдователно, ако постѫпваме и разсѫждаваме по този начинъ, ние ще разпрѣдѣляме неправилно благата, които Богъ ни е далъ въ този свѣтъ. Тогава ще каже нѣкой: е, какъ трѣбва да се живѣе споредъ това учение? Всички ние трѣбва да живѣемъ разумно, споредъ както изискватъ тѣзи велики закони, чрѣзъ които животътъ е нареденъ. Въ този свѣтъ Богъ всичко е промислилъ заради насъ. Основнитѣ нѣща за живота сѫ промислени. Отъ какво се нуждае умътъ, това е промислено; отъ какво се нуждае сърдцето, това е промислено; отъ какво се нуждае тѣлото, всичко това е промислено. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да намѣри това, което е промислено заради него. Той ще употрѣби своя животъ тъй разумно, както постѫпва бащата на онзи младъ момъкъ и на онази млада мома, когато имъ порѫчва нови дрехи при нѣкой виденъ шивачъ или шивачка. Той ще даде една записка на дъщеря си и ще ѝ каже: ще отидешъ при еди-коя си шивачка да си вземешъ дрехитѣ, които ти порѫчахъ. Послѣ ще каже на сина си: ще отидешъ при еди-кой си шивачъ да си вземешъ дрехитѣ, които ти порѫчахъ. Това е благовъзпитанъ баща. Защо не остави той шивачката и шивачътъ да донесатъ дрехитѣ на сина и дъщерята дома имъ? Защото, ако шивачътъ и шивачката сами дойдатъ да донесатъ дрехитѣ, то освѣнъ че ще трѣбва да имъ се заплати за работата, но още трѣбва да имъ се заплати и труда, който ще направятъ, като ги донесатъ. Той казва: азъ не разполагамъ съ излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете. Синътъ и дъщерята ще кажатъ: колко е скѫперникъ нашиятъ баща! А вие? Да, вие сте отъ благороднитѣ! Щомъ баща ви е скѫперникъ, и вие сте скѫперникъ; щомъ баща ви е глупакъ и вие сте глупакъ. Нѣкой казва: баща ми е такъвъ-онакъвъ. Ами ти нали излѣзе отъ него? И сега нѣкой казва: свѣтътъ е много глупаво устроенъ. Щомъ свѣтътъ е глупаво устроенъ, и ти си първокласенъ глупакъ. Ако природата е глупава, и ти си глупавъ, нищо не ти вѣрвамъ. Безуменъ е свѣтътъ: казва нѣкой. Щомъ свѣтътъ е безуменъ, ти си два пѫти по-безуменъ. Така разсѫждаваме ние. Не, азъ съмъ ученъ. Добрѣ, покажи своята ученость! Какво си показалъ на свѣта? Написалъ си едно съчинение за нѣкой бръмбарь, за нѣкоя микроба. Какво показва микробата? Може ли хората да се ваксиниратъ така, че никога да не умиратъ? Днесъ дѣцата до извѣстна възрасть ги ваксиниратъ, но въпрѣки това все умиратъ. Ученитѣ искатъ да ни кажатъ, че намѣрили нѣкакъвъ серумъ, който като се впръсне въ кръвьта на дѣтето, то придобивало имунитетъ, приспособявало се къмъ тази болесть и не се заразявало отъ нея. Въпрѣки това, обаче, ние виждаме, какъ дѣцата умиратъ именно отъ тази болесть, срѣщу която има изнамѣренъ такъвъ серумъ. И сега, всѣки човѣкъ, който не ваксинира дѣтето си, той е извънъ границитѣ на науката, той се счита ретроградъ. Да, но това не е наука! Азъ бих желалъ, слѣдъ като турятъ инжекция на нѣкое дѣте, слѣдъ като го ваксиниратъ, да може да живѣе още приблизително 500 години. А сега, слѣдъ като направятъ една инжекция на това дѣте, слѣдъ 5 години умира. Това не е наука, това сѫ хипотези на лѣкуването, това сѫ теории на лѣкуването.

„Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я и я хвърли навънъ!“

И тогава, дойдатъ нѣкои и ме питатъ: трѣбва ли да се лѣкувамъ? Казвамъ: не, ти не трѣбва да се лѣкувашъ. Ами какво трѣбва да правя? – Трѣбва да живѣешъ разумно, съгласно Божиитѣ закони. Ти ще живѣешъ съгласно Божиитѣ закони. Ако можешъ да прѣчистишъ своя умъ, да внесешъ въ себе си онази солидна мисъль, да мислишъ, че Божествениятъ свѣтъ е разуменъ, че Божествениятъ свѣтъ е чистъ, че извънъ сегашния проявяващъ се свѣтъ сѫществуватъ множество разумни сѫщества, които сѫ много близо до тебе, ти ще живѣешъ съгласно Божиитѣ закони. Тия висши разумни сѫщества всѣкога могатъ да ни се изявятъ.

За изяснение на своята мисъль ще приведа единъ примѣръ. Знаменитиятъ Учитель на Индия, Кришна, който сега е станалъ почти божество, който влиза и въ троеличието на индийската теология и философия, живѣлъ на земята въ плъть и кръвь, ималъ единъ възлюбленъ ученикъ. Единъ день този ученикъ казва на Учителя си: „Учителю, азъ те виждамъ като единъ обикновенъ човѣкъ, но моля ти се, покажи ми да видя твоята слава, да те видя такъвъ, какъвто си“. Кришна му се открива и той вижда, че всичкото пространство на вселенната, отъ Божия Прѣстолъ до земята, всичко било изпълнено съ славата и величието на Кришна. Като се явилъ при Учителя си, ученикътъ казалъ: „Благодаря ти, че разбрахъ смисъла на живота“. Кришна му казва: „Ще запомнишъ, че това, което ти открихъ, не го открихъ нито за твоя умъ, нито за твоето сърдце, но за онова благородно чувство, което трептеше въ твоята душа“. Сега, нѣкои ученици, съ своята ученость, казватъ: да ни се открие Учительтъ, да Го познаемъ. Не, никога! Има нѣщо по-високо въ свѣтъ отъ познаването. Гръцкитѣ философи сѫ казвали: „Да познаешъ свѣта, това е смисълътъ на живота“. Не, въ свѣта има нѣщо по-високо отъ познанието, то е да любишъ. Въ познанието има единъ страхъ. Ти искашъ да познаешъ нѣкого, дали е той, или не, но въ тебе има едно съмнѣние, едно колебание. Въ познаването ти най-напрѣдъ искашъ да познаешъ нѣкого, а послѣ да се проявишъ. Любовьта изключва всѣка теория и хипотеза. Въ нея нѣма страхъ. Азъ не говоря, че трѣбва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за сѫщностьта на живота. При сегашния животъ, при сегашнитѣ условия, при сегашното знание, вие трѣбва да имате теории и хипотези, но казвамъ: ако искате да се домогнете до онзи вѫтрѣшенъ смисълъ на живота, ако искате да се освободите отъ ограниченията на живота, отъ онзи вѫтрѣшенъ гнетъ, който сѫществува сега въ свѣта, вие трѣбва да любите. Кого? – Да любимъ Бога, понеже Той е Любовь, която ни се изявява. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ носители на тази Любовь, трѣбва да изявимъ Божията Любовь въ свѣта. Въ тази Любовь именно не може да сѫществува никаква теория, никаква хипотеза. Щомъ дойдемъ до това положение, ние ще бѫдемъ много внимателни въ нашия езикъ. Знаете ли, какво нѣщо е внимателниятъ езикъ? Знаете ли, какво нѣщо е благородната обхода? Нѣкой казва: е, да се отнасяме благородно. Азъ наричамъ човѣкъ съ благородни обходи този, който би постѫпилъ спрѣмо другитѣ тъй, както би постѫпилъ и спрѣмо себе си. Той да е толкова внимателенъ, че като се постави въ извѣстно положение, да почита и другитѣ тъй, както почита и себе си. Такъвъ човѣкъ нѣма да ти говори никакви хипотези и теории, нѣма да ти казва: приятелю, азъ те много обичамъ, имамъ особено разположение, имамъ високо понятие за тебе, готовъ съмъ да се жертвувамъ напълно за тебе, азъ познававамъ твоята майка и твоя баща, тѣ бѣха знатни, благородни хора и т.н. Такъвъ човѣкъ нѣма да развива тѣзи теории и хипотези. Не, приятелю, моето приятелство не се обосновава на познанството на твоята майка и твоя баща. Тази любовь азъ я нося отъ памти-века. Тази любовь е сѫществувала прѣди този и онзи свѣтъ. Прѣди да бѣше този свѣтъ, азъ бѣхъ – нищо повече. Ще кажете: това сѫ теории и хипотези. Да, за васъ може да е така, но за менъ не е така. И азъ нѣма какво да ви доказвамъ. Вие сега ще кажете: знаете ли какво казва Учительтъ? Учительтъ казва, че азъ сѫществувамъ нѣкѫдѣ и съмъ сѫществувалъ прѣди да е сѫществувалъ този свѣтъ. Не, ти трѣбва да чувствувашъ това сѫществуване въ себе си, самъ трѣбва да го изпиташъ. Щомъ кажешъ, че си сѫществувалъ прѣди този свѣтъ, ти трѣбва да имашъ еднаква мѣрка спрѣмо всички хора. Ти трѣбва да имашъ спрѣмо всички сѫщества, отъ най-голѣмите до най-малкитѣ, еднакви отношения. Ти не трѣбва да правишъ никаква разлика между всички сѫщества. И къмъ бръмбаритѣ, и къмъ хората, и къмъ ангелитѣ трѣбва да имашъ еднакви отношения. Ама ще кажешъ сега, че това сѫ хипотези. Не, въ ангелския свѣтъ, едно отъ най-малкитѣ пръстчета на единъ ангелъ мисли толкова, колкото единъ нашъ философъ.

Какво ще кажете отгорѣ на това? Ще кажете, че това е хипотеза. Да, хипотеза е това, теория е това. Мисли повече! Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли. Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли. Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ. Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта. Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били. Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека. Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора. Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо. Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность. И многото е опасно, и малкото е опасно. Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно. Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания? – Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо. Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска. И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка. Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории. И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи! Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи? – Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи. Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи. За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане. Прави сѫ. Тѣзи червеи ще покосятъ дървото. Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него. Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ. И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра? Отговарятъ: ще умрешъ. Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ. Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия. Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ? Нека поне да си отямъ и отпия! Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези. Той казва: нѣма Господь въ свѣта. Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение. Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига. Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ. Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота. Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра. И ако едно безвѣрие се основава на хипотези и теории, и то не е вѣрно. Нека безвѣрникътъ да е безвѣрникъ, но това му безвѣрие да не е обосновано на теории и хипотези! Нека единъ човѣкъ има животъ, но такъвъ, който да не е обоснованъ на теории и хипотези! Нека има вѣрующи, но такиви, чийто животъ, чиято вѣра да не е обоснована на теории и хипотези!

Казва Христосъ: „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли отъ себе си“. Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне. Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата. Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца. Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея. Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто. Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи.

Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие. Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ. Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ! Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ! Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ! Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота. Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ. Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си. И казва Христосъ: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ. Всѣка лоза, която не дава плодъ, отсича се“. Този плодъ за кого е? – Има кой да се нуждае отъ този плодъ. Този плодъ нѣма да бѫде за насъ. Този плодъ е за онѣзи по-висши, по-напрѣднали сѫщества отъ насъ, благодарение на който плодъ тѣ взиматъ грижитѣ, за да можемъ ние да се развиваме правилно и да живѣемъ разумно въ този свѣтъ. Вие ще кажете: това е една хипотеза. Азъ до сега не съмъ виждалъ Бога. Ангелъ съмъ виждалъ, но Бога – никога. – И Богъ си видѣлъ, и ангелъ си видѣлъ, но слѣпъ си билъ – нищо повече. Ти искашъ да схванешъ Бога въ една малка форма. Не, азъ казвамъ, че Богъ се проявява въ разумното въ свѣта. Ще дойде врѣме, когато всичкитѣ хора въ свѣта ще виждатъ проявитѣ на Бога. Има извѣстни свѣтли, разумни лѫчи, които идватъ отъ слънцето. Може да направимъ опитъ съ тѣхъ. Въ дадения случай тѣзи лѫчи може да се увеличаватъ, а може и да се намаляватъ. Като направимъ този опитъ, ще видимъ, че между тѣзи лѫчи на слънцето и между насъ има извѣстно разумно общение. Всѣки отъ васъ може да направи този опитъ, но това е една велика и дълбока наука, която се отдава главно на този, който има прѣчистенъ умъ и прѣчистено сърдце. И дѣйствително, този човѣкъ трѣбва да носи ума на нѣкой ученъ. Съврѣменнитѣ учени хора азъ ги похвалявамъ въ едно отношение, а именно въ тѣхното голѣмо търпѣние. Това е една похвална чърта за тѣхъ. Единъ ученъ човѣкъ се спира цѣли 20–30 години да изучава една малка бубулечица. А ние, съврѣменнитѣ религиозни хора, които се занимаваме съ най-великия въпросъ, казваме: тази работа нѣма да я бѫде! – И напущаме този въпросъ. Дайте ни нѣщо ново! А кое е новото? – Новото, което вие подразбирате, азъ го намирамъ само въ това еднообразие, отъ което нашиятъ животъ постоянно се покваря.

И тъй, разумниятъ животъ изисква положителни знания, положителни чувства. Въ положителнитѣ чувства нѣма терзания. Запримѣръ, азъ говоря нѣщо, а нѣкой казва: какво искаш да ми кажешъ, не те разбирамъ. Ти си боленъ, азъ ти давамъ цярь. Ти ме питашъ: какво искашъ да ми кажешъ съ това шише? Казвамъ: ти си боленъ, отъ три мѣсеца търсишъ лѣкарь, ето ти това шише, взимай по три лъжици на день отъ него. Това иска да ти каже моето шишенце. Ама може ли това? – Опитай! Азъ мога да ти кажа, какъ се е образувало това лѣкарство, какъ дѣйствува то; мога да ти изнеса редъ медицински теории и хипотези, но ти казвамъ; взимай по три лъжици на день, нито повече, нито по-малко. Опитай и ще видиш резултата! Ти вземешъ отъ това лѣкарство, излѣкувашъ се и послѣ казвашъ: така се е случило, тъй е наредила природата, едно съвпадение станало. Добрѣ, за да се увѣримъ въ единъ фактъ, ние ще трѣбва да направимъ единъ, два, три, 99 опити и тогава да говоримъ, дали той е вѣренъ, или не. Слѣдователно, всѣки човѣкъ трѣбва да прави своитѣ опити до тогава, докато се убѣди въ истиностьта на извѣстно положение. И законътъ, който извади отъ тѣзи си опити, трѣбва да го тури като едно свещено правило въ живота си и да се не колебае повече. Щомъ дойдемъ до такива резултати, нѣма какво да се убѣждаваме, нѣма какво да се колебаемъ, а ще слушаме и ще разбираме, както въ музиката. Музиката е едно изкуство, единъ добъръ методъ, който ни показва, какъ трѣбва да работимъ. Щомъ дойде онзи великиятъ музикантъ и засвири, всички размишляватъ, всички слушатъ и се ползуватъ. За въ бѫдеще, когато се научимъ да говоримъ хубаво, рѣчта ни ще бѫде тъй музикална, че като говоримъ, ще изпитваме приятность. Тази рѣчь ще внася въ насъ животъ и здраве, и всички ще се насърдчаваме въ Божественото. Най-първо трѣбва да се отвори ума на човѣка и да се разшири неговото сърдце. А сега, при тази фаза, въ която се намирате, който и да ви проповѣдва, както и да ви говори, все ще бутне нѣкое болно мѣсто. Както и да говоришъ, колкото уменъ и да си, все ще засегнешъ нѣкого въ неговото вѣрване. Ние трѣбва да се опростимъ съ всички онѣзи вѣрвания, които не сѫ ни причинили до сега никакво благо и да придобиемъ една непоколебима вѣра – вѣра въ единъ Богъ, въ единъ Господь, Който може да внесе въ насъ онова вѣчно благо, което да осмисли живота ни. Азъ мисля, че всички вѣрующи, по цѣлия свѣтъ, трѣбва да подигнатъ именно това вѣрую – вѣра въ Онзи Абсолютенъ, Великъ Господь, Който е Богъ на Любовьта. Тѣ трѣбва да подигнатъ Неговото знаме, да турятъ Любовьта като основа на живота и посрѣдствомъ нея да създадатъ едно смекчающе влияние между богатитѣ. Богатитѣ, на които ние проповѣдваме Любовьта, трѣбва да станатъ разумни и да раздадатъ излишека отъ своето богатство на сиромаситѣ. Сиромаситѣ пъкъ, които сѫ били лишени, като възприематъ Любовьта, като възприематъ тѣзи блага, повече да се не съблазняватъ, а да се заематъ за работа. Слѣдователно, сиромаситѣ трѣбва да работятъ безъ принуждение, и богатитѣ трѣбва да раздадатъ богатството си безъ принуждение. Дойдемъ ли до положение да ставатъ нѣщата въ свѣта съ принуждение, ние ще имаме насилие. Тогава бѣднитѣ ще се каратъ да работятъ съ насилие, и богатитѣ ще се каратъ да работятъ съ насилие.

Прѣди години, въ града Ню-Йоркъ, се бѣше образувало едно политическо вѣрую, подъ название Тяминихолъ. Тѣ бѣха една политическа клика, която обираше гражданитѣ на града Ню Йоркъ по всички правила на културата. Единъ отъ тѣхъ обикаля цѣлия градъ, научава се кои граждани сѫ извѣстни като голѣми богаташи и имъ пише по една бѣлѣжка: въ срокъ отъ четири дни ще внесешъ на еди-кой си адресъ 100,000 долари. Пише на другъ: слѣдъ два дни ще внесешъ на еди-кой си адресъ 200,000 долари. На трети пише: слѣдъ единъ день ще внесешъ на еди кой си адресъ 250,000 долари. Отъ четвърти иска 300,000 долари и т.н. Комуто отърва, нека се откаже да изпрати исканитѣ пари – ще срещне всички прѣпятствия. И така, въ продължение на нѣколко години, тия хора забогатѣха, милионери станаха. Най-послѣ се яви единъ проповѣдникъ, малко смахнатъ го намѣриха, но обиколи той цѣла Америка, проучи въпроса и слѣдъ това, съ цѣлъ редъ проповѣди, изнесе насилията, които правѣше тази партия и успѣ да подигне духа на американцитѣ, да произведе цѣлъ прѣвратъ противъ насилницитѣ. Тия хора се разбѣгаха натукъ-натамъ изъ Европа, но най-послѣ американцитѣ успѣха да се освободятъ отъ тѣхния тероръ. Това става въ една просвѣтена Америка, а какво става у насъ въ България, това Господь знае. Защо? – Всички искатъ да бѫдатъ велики, всички искатъ да живѣятъ единъ щастливъ животъ на хипотези и теории. Азъ ви питамъ, възъ основа на единъ отъ основнитѣ закони: онази майка, която нѣма любовь, ражда ли дѣца? Онзи слуга, който нѣма любовь, слугува ли на господаря си? Онзи войникъ, който нѣма любовь къмъ отечеството си, воюва ли на бойното поле? Онзи служащъ, който нѣма любовь къмъ работата си, заема ли се съ нея? Днесъ сѫществуватъ навсѣкѫдѣ кражби и насилия. Защо? Защото липсва любовьта. Всичко онова хубаво, което сѫществува въ този свѣтъ, то е все благодарение на тази любовь. Сегашниятъ свѣтъ е каца съ много добри обрѫчи, но дъскитѣ сѫ изгнили. Ако дъскитѣ черудясватъ, какво ще стане съ самата каца? – Маслото отъ нея ще се разлѣе. Сегашнитѣ хора не могатъ да видятъ това нѣщо. Хората казватъ: едно врѣме нашитѣ дѣди и прадѣди живѣха религиозенъ животъ, тѣ бѣха честни хора. Да, бащитѣ и дѣдитѣ ви бѣха по-честни хора, отколкото сте вие. Тѣ държаха на думата си. Вашитѣ бащи не даваха пари съ полица, ами въ тайно даваха нѣкому пари и послѣ, като наближи врѣме да ги връща, този човѣкъ не го търсятъ съ сѫдебенъ приставъ по нѣколко пѫти, ами самъ ги донася. Който даваше, и който взимаше паритѣ, всѣки отъ тѣхъ разбираше задължението си и затуй всѣки живѣеше добрѣ. Сегашнитѣ хора мислятъ, че сѫ станали по-умни. Не, не сѫ станали по-умни. Отъ всички страдания, които хората прѣтърпѣха, придобиха една опитность, но разумностьта въ тѣхъ ще дойде, когато се съградятъ новитѣ условия на живота. Азъ не говоря за външния животъ, но за вѫтрѣшния животъ въ насъ. Какво ще бѫде положението на Англия, на Франция, на Германия, това е второстепененъ въпросъ за менъ, но сега, като сѫществувамъ тукъ на земята, за менъ е важно да свърша своята работа, та единъ день, като ме повикатъ отъ тукъ, да съмъ готовъ. Най-първо ние трѣбва да знаемъ, че не сме членове на тази земя. Както единъ ученикъ, който слѣдва едно училище, не е членъ на това училище, а слѣдва докато го свърши, така сме и ние. Послѣ този ученикъ минава въ друго училище, а на негово мѣсто дохожда другъ. Значи, ние сме дошли тукъ на земята, като въ едно училище, да служимъ на своитѣ идеали, да влѣземъ въ другитѣ царства и да служимъ на Бога. Слѣдователно въ свѣта само Господь е Господарь. И всички хора, които сега управляватъ свѣта, сѫ само врѣменно, единъ день Господь и тѣхъ ще повика. Господь е Господарь на всички, а сегашнитѣ хора мислятъ, че Господь нѣма да ги повика. Не, въ свѣта има една велика Божия Правда, за която нѣма никакви теории и хипотези. На всички хора трѣбва да се отдаде правото. Всички хора, които Богъ е пратилъ на земята, иматъ еднакво право да живѣятъ. Никому не е позволено да отнима правата на човѣка, които Богъ му е далъ. Божията Правда седи въ това, да зачитаме свещено Великитѣ Божии Закони. Ако пъкъ искаме да туримъ друго право въ свѣта, ние ще бѫдемъ езичници. Такива бѣха и езическитѣ богове. Ако изпълняваме Божиитѣ Закони, тогава за насъ ще има само единъ Богъ на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата и на Доброто. Този Богъ гледа еднакво къмъ всички хора. Слѣдователно, всѣко насилие, което се върши отъ когото и да е, не е угодно на Бога. И ако Той търпи, това не е отъ слабость. Той търпи всички насилия, но и всичко пише. Има Божии служители, има Царство Божие! До сега всички хора сѫ мислили, че Божествената Свѣтлина може да се спре. Не, Божествената Свѣтлина не може да се спре. Апостолъ Павелъ съизволявалъ въ убиването на Стефана, но когато Стефанъ умрѣ, той накара Павла да работи за него, да му свърши работата. Когато биха апостолъ Павла петь пѫти, той каза: „Братя, съ голѣми страдания ще влѣземъ въ Царството Божие“. Питаха го: хубаво ли е да те биятъ? – Не, много е лошо. Тогава още единъ пѫть не съизволявай въ убиването на своитѣ братя. Той разправяше, какви страдания е прѣкаралъ по морето между лъжливитѣ братя. Да, свѣтътъ е пъленъ съ лъжливи братя.

Нѣкой пѫть, като вървя изъ улицитѣ, чувамъ нѣкои да казватъ: този съ дългата коса е анархистъ, той развращава хората. Да азъ ги развращавамъ, а тѣ ги възпитаватъ. Азъ научихъ свѣта да краде, да лъже, нали? Казватъ, че щѣлъ да дойде антихристъ. Че той навсѣкѫдѣ сѫществува! Отъ 8,000 години сѫществува антихристъ. Въ свѣта се избиха повече отъ 25 милиона хора. Това Христосъ ли го направи? Отъ 2,000 години антихристъ е на земята. Той коли, бѣси, убива и всички казватъ: да се пазите отъ дявола! Нѣкой бие жена си, изпѫжда я навънъ; баща изпѫжда сина си; братъ брата си убива и всички казватъ: да се пазите отъ дявола! Азъ се чудя на това вѣрую. Нѣкои казватъ: знаешъ ли кой говори тамъ, въ този салонъ? Дяволътъ говори тамъ! – Казватъ тѣ. Азъ се радвамъ, че тукъ говори дяволътъ, а въ всички други църкви говори Христосъ! Да, и като проговори този Христосъ, 25 милиона хора измрѣха на бойното поле. Като говори този Христосъ, навсѣкѫдѣ въ свѣта ставатъ кражби, убийства, насилия, па и букаи носятъ хората! Това може да е религия на единъ народъ, това може да е неговъ стремежъ, но не се лъжете, това не е Божествено учение. Не, това не е учението на Бога, не е учението на Христа! Прѣдъ насъ такива лъжи не минаватъ. Азъ говоря въ името Божие. И този Богъ, за Когото говоря, ще разтърси земята и тогава ще познаете, дали азъ говоря Истината, или не. Писанието казва: „Още веднъжъ Господь ще разтърси земята, и всѣка жива тварь ще познае, че има Правда въ свѣта; всѣка жива тварь ще познае, че има Мѫдрость въ свѣта; всѣка жива тварь ще познае, че има Истина въ свѣта; всѣка жива тварь ще познае, че има Любовь въ свѣта; всѣка жива тварь ще познае, че има Добродетель въ свѣта“! Има на какво да се обоснове човѣкъ! Братъ за брата не е вълкъ, а братъ за брата е ближенъ, съ когото той може да сподѣли двѣ сладки думи, съ когото той може да раздѣли своя залъкъ хлѣбъ.

Туй, което ви говоря, се отнася до вѣрующитѣ, то не се отнася до свѣта. Свѣтътъ нека си върви по своя пѫть. Азъ говоря за онѣзи, които проповѣдватъ името Христово, за онѣзи, които постоянно държатъ Неговия кръстъ, за онѣзи, които въ Неговото име вършатъ всичко. Казвамъ: да прѣстанатъ вече съ тия работи! Нека всички хора по цѣлия свѣтъ, не само тукъ въ България, знаятъ, че Богъ сѫществува въ свѣта, и хората ще познаятъ това нѣщо! Казватъ: да, но трѣбва да има готови хора! Не, вие ще тръгнете изъ свѣта и ще кажете всичко на хората. Казвате: още не сме готови. Ами кога ще бѫдете готови? – Не сме израсли още. Че кога ще израстете? – Не му е дошло врѣмето още. Кой ви каза, че още не е дошло врѣмето? Знаете ли на какво мяза вашата работа? Вие, които ме слушате, мязате на ония двама паралитици, които лежали цели 20 години въ болницата. Дойде нѣкой лѣкарь да ги прѣгледа, казва: нѣма да ги бѫде, но давайте имъ поне да четатъ нѣкоя книга за Бога, да се разсѣйватъ, да минава по-леко врѣмето. Дойде другъ лѣкарь и той казва сѫщото. Лежатъ тия двама болни на леглата си и се разговарятъ: голѣма неправда има въ този свѣтъ, нѣма кой да ни помогне! Единъ день, цѣлата болница се запалва, и всички бързатъ да спасятъ по-надеждно болнитѣ, а двамата паралитици забравятъ въ стаята имъ. Като ги напекълъ огъня, тѣ бързо скачатъ отъ леглата си и си казватъ единъ-другъ: „Братко, да бѣгаме навънъ“! Не забѣлѣзали, какъ и двамата се намѣрили вънъ отъ болницата и си казали: слава Богу, че се запали болницата, за да оздравѣемъ. Това, дѣто били болни, туй е резултатъ на тѣхнитѣ хипотези и теории. Веднъжъ забравили всичко, тѣ излизатъ вънъ. Така ще бѫде и съ васъ. Тази болница ще изгори, и вие ще изкочите навънъ. Господь не създаде този свѣтъ само за болници; Господь не създаде този свѣтъ, за да се лѣкуватъ хората. Казватъ: е, да има благодѣтели въ свѣта, та както и да е! Не, Господь не създаде свѣта за благодѣтели, Господь създаде свѣта само за работа. Всѣки трѣбва да работи, а не да се труди. Свещено нѣщо е работата! Всѣки, който е дошълъ на земята, трѣбва да работи съ всичкото свое съзнание, а не да става робъ на труда. Всички трѣбва да работятъ, да улесняватъ живота си единъ другъ и взаимно да си помагатъ. Ние можемъ да улеснимъ своя животъ, отъ насъ зависи. Казвате: кога ще дойде Христосъ? – Когато изгори болницата. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието. Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ. Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь. Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. Въ насъ трѣбва да се запечати тази идея.

Сега, запримѣръ, вашиятъ баща е заминалъ за другия свѣтъ; синъ ви, или дъщеря ви сѫ заминали за другия свѣтъ, и вие ме питате, как сѫ. Лесна работа е да разберете това нѣщо. Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ. Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората! Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта. Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ. Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ. Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси. Този день е близо, много близо! Вие седите и казвате: колко е близо? – Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо. За опрѣдѣляне на тази близость азъ ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль. Ученитѣ хора, като мѣрка за измѣрване на бързината, си служатъ съ бързината на свѣтлината, а бързината на мисъльта е по-голѣма отъ бързината на свѣтлината. Слѣдователно, този день е много близо за всички онѣзи, на които мисъльта е бърза, а за онѣзи, на които мисъльта е мудна, които спятъ, този день за тѣхъ е много далечъ. Тѣ ще чакатъ, може би, още хиляди и хиляди години, а за другитѣ, чиято мисъль се движи бързо, скоро ще дойде този день.

Христосъ казва: „Въ послѣдния день азъ ще ги възкръся“. Кои? – Които се движатъ съ тази бързина. Това сега е поетическата страна на стиха, а вѣруюто е, че Духъ Божий живѣе въ насъ, и всѣки отъ насъ трѣбва да съзнава, че е гражданинъ на великото Божие Царство, и нека чувствува радость и веселие въ себе си, да се не съмнѣва. Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си! Изведнъжъ нѣма да го побѣдите. Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ. Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото. Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто! Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове? – Не съмъ ги довършилъ още. Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ. Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“? То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си! Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь. Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума. Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него. Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила. Значи, има Единъ, Който прѣзъ всички врѣмена, прѣзъ всички култури на миналото и днесъ, въ каквото положение и да се намирашъ, само Той е въ сила да ти помогне.

Та сега вие трѣбва да се надѣвате на Този Господь на Любовьта. Той е, Който може да ви въздигне и възкръси. И казва Писанието: „Да възкръсне Господь и да се разпръснатъ враговете Му“. Какво се подразбира подъ думитѣ „да възкръсне Господь“? Дѣ е смисълътъ на тия думи? Подъ тия думи се разбира множеството. Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му. Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ. Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му. Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь. Туй е, което и вие трѣбва да направите сега. Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“! Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си!“ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни! Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча! Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почить? Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори. Азъ съжалявамъ онѣзи синове, които чакатъ бащата самъ да си отвори вратата. Синътъ трѣбва веднага да скочи, да отвори вратата на баща си и да каже: татко, заповѣдай! Това сѫ синоветѣ, които трѣбва да отворятъ плочитѣ на гроба на своя Богъ.

Всички ние трѣбва да скочимъ, да отворимъ вратата на Баща си и да кажемъ: „Влѣзъ Господи, само Ти си Единиятъ, Който носишъ благословение за синоветѣ си“!

Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ и ще ви се изявимъ“. Това сѫ Великитѣ Слова, Великитѣ Истини, които ще внесатъ свобода въ свѣта.

И тъй, ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я отъ себе си, отхвърли отъ себе си тази съблазънь!

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 5 априлъ 1925 г. въ гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help