Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Той повелѣва на слънцето

„За да бѫдете синове на Отца вашего който е на небеса; защото Той повелѣва на слънцето си да изгрѣва на злитѣ и на добритѣ, и дава дъждъ на праведнитѣ и неправеднитѣ“. (Матея 5:45)

Ако се зададе тема, да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ, философитѣ ще дадатъ едно свое опрѣдѣление, ученитѣ хора ще дадатъ второ опрѣдѣление, религиознитѣ и проститѣ хора ще дадатъ трето опрѣдѣление – всѣки има свое разбиране, свое опрѣдѣление за човѣка. Нѣкой ще каже: човѣкътъ е едно живо сѫщество. Да, но сѫщо тъй съ живи и мравкитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и птицитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и дърветата. Животътъ е общо качество за всички живи сѫщества. Че човѣкъ е едно живо сѫщество, има нѣщо вѣрно въ това, но че и у човѣка има единъ особенъ животъ, какъвто въ животнитѣ нѣма и това е вѣрно.

Второто твърдение, което хората даватъ за човѣка е слѣдното. Тѣ казватъ: човѣкъ е едно мисляще сѫщество. Мислящи сѫщества сѫ и животнитѣ. Да, но у човѣка има едно особено качество въ мисъльта, каквото нѣма въ другитѣ животни.

Най-послѣ ще кажатъ, че човѣкъ е едно морално, едно духовно сѫщество. Такова нѣщо може да се каже и за животнитѣ. У човѣшкия моралъ, обаче, има нѣщо особено. Още отъ най-древни врѣмена хората сѫ се спирали да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е човѣкътъ и сѫ казвали, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. То е едно общо опрѣдѣление. Изобщо, мѫчно е да се даде дефиниция, какво нѣщо е човѣкътъ.

Сега темата ни не е за човѣка, но понеже човѣкътъ разглежда Божитѣ работи, то по отношение на Божитѣ работи ние ще разгледаме човѣка. Животнитѣ се отличаватъ по това, че иматъ настроения – крайна промѣнчивость има въ тѣхъ. У животнитѣ нѣма установенъ моралъ. Тѣхниятъ моралъ се отнася само до кожата имъ. Когато не засѣгашъ кожата на животнитѣ, тѣ сѫ крайно морални, но щомъ засегнешъ кожата имъ, въ тѣхъ вече не остава никакъвъ моралъ. Животнитѣ мислятъ, докато не сѫ се уплашили, но щомъ се уплашатъ, въ тѣхъ не остава абсолютно никаква мисъль. Всичката имъ мисъль се прѣвръща въ едно скороходно движение. Слѣдователно, настроението е състояние на животнитѣ – животинско състояние е то. Нѣкои хора казватъ: азъ имамъ настроение. Казвамъ: ти си въ едно животинско състояние. Въ настроенията всѣкога влизатъ страститѣ, а страститѣ сѫ една неустойчива срѣда. Елементитѣ, които образуватъ страститѣ сѫ въ едно прѣходно състояние, въ състояние на прѣсъздаване. Страститѣ, които се бушуватъ вѫтрѣ въ животнитѣ, сѫ свързани съ извѣстни процеси, които ставатъ въ самата природа, понеже природата твори единъ новъ свѣтъ. Кѫдѣ е този свѣтъ? – Не го знаятъ. Азъ не говоря за тази природа тукъ на земята, но за великата природа. Една нова вселена се твори. И всичко това, което остава като излишъкъ при създаването на този по-висшъ свѣтъ, се изпраща долу на земята. Този остатъкъ, този излишъкъ влиза въ животнитѣ и образува тази вѫтрѣшна пертурбация, която ние наричаме страсти. Страстьта образува настроението; настроението образува вѣтропоказательтъ, който показва четиритѣ главни посоки въ свѣта. Този уредъ наричатъ компасъ. Казватъ, че компасътъ показвалъ правата посока. Не, компасътъ не е толкова точенъ. Той показва правата посока само за умнитѣ хора. Ако го занесешъ на северния полюсъ, показва една посока; ако го занесешъ на екватора, показва друга посока. Ако вземете единъ отъ нашитѣ часовници и тръгнете съ него да направитѣ едно крѫгосвѣтно пѫтешествие, той по никой начинъ нѣма да ви покаже право врѣмето.

Тъй щото, има извѣстни величини, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, боравимъ, но тѣ иматъ значение само за извѣстно мѣсто, и за извѣстно врѣме. Нѣкой казва: азъ боравя съ величината на часовника. Да, но това е една мѣстна величина съ която се измѣрва врѣмето само въ България, но не и другадѣ. Когато нашиятъ часовникъ въ България показва шестъ часа, на друго мѣсто имаме другъ нѣкой часъ. Нѣкои казватъ: е, земята е такава. Че земята е такава това е другъ въпросъ. Не е лошо, че хората иматъ двѣ противоположни величини. Всѣко число има свое отражение; всѣко число има своя проекция.

И тъй, ние сме свързани съ животнитѣ – има връзки между животнитѣ и насъ. Въ какво седи тази връзка? – Ние сме подобни на тѣхъ по настроения, по страсти. Нѣкой казва: какъ, азъ да бѫда подобенъ на животнитѣ! Има, обаче, подобие между човѣка и други сѫщества. Човѣкътъ е свързанъ и съ ангелитѣ. Като говоря за ангелитѣ, азъ разбирамъ сѫщества, които сѫ по-организирани отъ насъ, които иматъ хиляди пѫти по-устойчиви тѣла отъ нашитѣ. Тѣхнитѣ тѣла сѫ образувани отъ лѫчиста материя. Слѣдователно единъ ангелъ може да владѣе своето тяло така, че да бѫде видимъ и невидимъ, споредъ както пожелае. Единъ ангелъ може да пѫтува съ голѣма свобода прѣзъ пространството.

Сега, не е въпросътъ да ви доказвамъ, гдѣ сѫ ангелитѣ, кѫдѣ живѣятъ и какъ живѣятъ. Ангелитѣ живѣятъ въ така наречения „петоизмѣримъ свѣтъ“ въ свѣта на петьтѣ измѣрения. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ отъ три измѣрения; духоветѣ пъкъ, т.е. тия отъ хората, които заминаватъ за другия свѣтъ, живѣятъ въ свѣта на четиритѣ измѣрения. Нѣма да ви обяснявамъ това нѣщо математически. То е една дълбока задача. Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ. Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта. Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена. Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята. Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумность. У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо. Надъ тази разумность седи закона на Любовьта. Значи връзката между Бога и насъ е Любовьта. Споредъ мене, настроението, това е една срѣда; разумностьта, това е друга срѣда; Любовьта, това е трета срѣда. Значи тия три срѣди ни свързватъ съ три велики свѣта. За да може човѣкъ да разбира дълбокитѣ замисли на живата природа, трѣбва да е свързанъ съ тѣзи три велики свѣта.

Азъ говоря само за онѣзи отъ васъ, които се интересуватъ за своето бѫдеще. Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни. Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината. Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть. Познание трѣбва! Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли. Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва. По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава. Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма. Оставете този бѫдещъ свѣтъ! Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ? – Не се съмнѣвамъ. Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ? Казвашъ: е, като умра единъ день, всичко ще се свърши съ мене. Добрѣ, като умрешъ, кѫде ще отидешъ? Великиятъ законъ въ самата наука казва, че нищо въ природата не се губи. Щомъ е тъй, ти като човѣкъ не можешъ да се изгубишъ. И като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ, пакъ ще мислишъ.

Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисъльта, че и като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ и ще мислишъ. Допуснете, че водата която е въ въздухообразно състояние, се намира нѣкѫдѣ изъ пространството. Така ли остава тя? – Не, отъ дѣйствието на студа, тази пара се прѣвръща въ вода, сгѫстява се. Най-напредъ тази вода сѫществува като пара, подвижна е, но послѣ вслѣдствие промѣната, която става съ нея въ пространството, тя се прѣвръща въ вода. Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо. Не, не е така. Тамъ ставатъ голѣми атмосферни промени. Горѣ въ пространството има голѣми електрически и магнетически бури. Тия именно бури сѫ, които движатъ нашата земя. Тѣ могатъ да завлѣкатъ всѣки едного.

Азъ нѣма да обеснявамъ тѣзи нѣща. Тѣ се отнасятъ до чиста научната страна на въпроса, но ще се спра само върху физическата страна на цитирания стихъ: „Защото Той заповѣдва на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Кой е този, който заповѣдва? Виждали ли сте Го до сега? Кажете, какъвъ му е образътъ? – Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ. Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога. Можемъ да Го видимъ, но какъ? – Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа. Всичко въ природата е много разумно направено. По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ. Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ. За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава. Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна. Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ. Не, това е човѣшка философия. Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното. Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ. Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная. Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то. Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ. Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение. Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ. Питатъ те: какво написа? – Не зная. Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ. Запитватъ те: какво значи това? – Не зная. Попитайте нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.

И тъй, Богъ е, който заповѣдва на слънцето. Това е физическата страна. Слѣдователно, този, който заповѣдва на слънцето да грѣе, Той е заповѣдалъ и на насъ да дойдемъ на земята. Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко. Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ. Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ? – Разумна е тази заповѣдъ! Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва? Не, слънцето изгрѣва заради насъ. То е слуга на Господа. Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята. Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“. Вие питате: тъй ли е това нѣщо? Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи. Разправятъ за единъ английски философъ, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него. Той писалъ чисто философски работи, написалъ една много хубава книга по френология, върху „естеството на човѣка“, но математическиятъ му центъръ, билъ слабо развитъ. Той казвалъ: азъ по математическитѣ си способности не мога да се мѣря даже и съ дѣцата си. Ако всичкитѣ ми способности бѣха така развити, както и математическитѣ, щѣхъ да бѫда цѣлъ идиотъ.

Тъй щото, въ едно отношение човѣкъ може да бѫде философъ, а въ друго отношение – дѣте. Има философи, които сѫ цѣли дѣца. Има жени, които съ свършили по готвачество и каквото имъ дадешъ да сготвятъ, всичко могатъ, но я ги тури да разрѣшатъ единъ мораленъ въпросъ, ще ти кажатъ: за това нѣщо не ме питай! За готвене всичко мога, но по моралнитѣ въпроси нищо не зная. Мѫжътъ на тази жена вечерьта донесе една торба съ злато – задигналъ я отъ нѣкѫдѣ, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назадъ? – Задръжъ я! Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея. Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо! То не е за готвене. Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички. Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави? Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато. Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ. Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вѣрата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смѣлостьта, рѣшителностьта, всички тия способности и чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора. Кой какво работилъ, това и придобилъ.

Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: защо свѣтътъ е така лошо наредень? Тук въ София, прѣди нѣколко години, единъ българинъ си направилъ една хубава, двуетажна кѫща, съ всички удобства, но понеже направилъ малко дългъ, турилъ въ първия етажъ кираджии, които му плащали доста голѣмъ наемъ. Тия кираджии, били доста немарливи, и въ продължение на двѣ години развалили кѫщата на този човѣкъ. Всички лампи изпочупили, цѣлата инсталация и канализация развалили и съ това довели кѫщата до неузнаваемость. Като дошли втори кираджии, намѣрили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голѣмъ простакъ билъ този господинъ, тъй калпаво направилъ кѫщата си. Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии. Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ. Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ. Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта? – Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души. Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо. Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея. Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение. Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия. Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща. Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца. Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата! Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ! Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли. Много и разнородни материяли влизатъ въ нея! Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ. И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание? – Ще рухне. Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка. Ето защо, ние започваме отъ човѣка. Хората днесъ искатъ държавата да бѫде солидна. Добре но отъ какво е образувана държавата? Нали е образувана отъ много хора? Ето защо ние трѣбва да се обърнемъ къмъ себе си, да опрѣдѣлимъ отношенията си, къмъ Бога. Да видимъ дали Го познаваме или не.

Има единъ начинъ, по който можемъ да се ползуваме отъ Божествената енергия. За мене не е важно да зная колко е голѣмо слънцето, но е важно да се ползувамъ отъ неговата енергия. Какво ще бѫде положението ви, ако си прѣдставите, че се намирате въ първата, въ втората или въ третата епоха при създаването на свѣта? Всѣки день, това е една епоха, а вие знаете, че Богъ направилъ слънцето едва въ четвъртия день. Нѣкои учени казватъ, че въ това врѣме около земята имало такава голѣма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм. въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето. Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“. То било четвъртия день при създаване козмоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята. Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето. Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха. Голѣма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята. Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето. Това става около 30-тата му годишна възрасть. Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль. Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе! Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни? Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки? Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки? Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ. Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея. Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище. Дѣтето му било много сприхаво. Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато дѣтето ми се провини въ нѣщо, не го наказвай, но почакай, азъ отъ врѣме на врѣме ще идвамъ при тебе, да наложишъ това наказание върху менъ. Но ще бѫдешъ съ мене много строгъ, тъй, като учитель, нѣма да ме щадишъ. Колкото пръчки се слѣдватъ на сина ми, ще ги наложишъ върху менъ.“ Послѣ се обръща къмъ сина си и му казва: „Синко, ще гледашъ да правишъ по-малко бели, за да освободишъ и моя гърбъ отъ удари.“

Ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе. Не трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе, но какъ трѣбва да се раждаме. Ние трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какви майки трѣбва да имаме, какви бащи трѣбва да имаме. Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата. Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове. Защо да ги женятъ? Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него. То трѣбва да чака. Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ. Гдѣ трѣбва да чакатъ? – Въ другия свѣтъ. Отлично е тамъ! По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва. Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието? Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението! У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора. Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ. Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение. Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ. Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението. Мѣсто си търсятъ хората! И при всички тия условия, желанието на хората да се размножаватъ, е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросътъ не седи въ физическото размножаване, въ физическото създаване. За човѣка е важно, слѣдъ като създаде физическото си тѣло, да се погрижи за развиване на сърдцето, за развиване на своя умъ и най-послѣ да даде потикъ за развиване на моралнитѣ си чувства. Само така той ще се прояви като човѣкъ.

Питамъ: гдѣ е благородната страна на човѣка? Всички съврѣменни хора сѫ способни на едно: да се докачатъ. Въ това сѫ майстори. Да се каратъ, да правятъ свади, за това сѫ майстори всички хора. Това е не само съ обикновенитѣ хора, но и съ религиознитѣ. Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи. Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога. Послѣ, ще намѣри нѣкой стихъ отъ Писанието, ще каже: женитѣ трѣбва да се подчиняватъ на мѫжетѣ си. Тъй казва Господь! Нѣкѫдѣ пъкъ жената набие мъжа си и послѣ цитира нѣкой стихъ отъ Писанието: мѫжътъ трѣбва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада. Това сѫ аргументи, доказателства, но физически. Казвамъ: дѣто мѫжътъ е силенъ, той налага, той цитирва стихове; дѣто жената е силна, тя налага, тя цитирва стихове. Какво се разрѣшава по този начинъ? – Нищо.

Писанието казва: „Богъ заповѣдва на слънцето да грѣе еднакво и на добритѣ, и на злитѣ.“ Подъ това слънце се разбира разумния животъ въ хората. Това слънце трѣбва да бѫде разумно, затова Господь му заповѣдва да грѣе и за добритѣ, и за злитѣ хора. Ако това слънце не изгрѣваше, ако нѣмаше разумность въ свѣта, всички хора щѣха да се смразятъ, нѣмаше да има никакво развитие.

И тъй, когато става въпросъ за състояния, ние трѣбва да разбираме своитѣ състояния. Има различни състояния, и ние трѣбва да знаемъ, постоянни ли сѫ тия наши състояния, или прѣходни. Прѣдставете си, че имате едно прѣходно състояние, като това на леда. Какво ще донесе това ви състояние? Нѣкой казва: сърдцето ми е студено. Какво ти трѣбва? – Топлина. Слѣдъ като се стоплишъ, казвашъ: изгори ме тази любовь. Какъ! Любовьта те изгори! Любовьта никога не гори. Любовьта е най-великата, най-разумната сила въ човѣка, и слѣдъ като проникне въ него, тя му дава по възможность най-благороднитѣ, най-възвишенитѣ пориви на духа. Любовьта, споредъ моитѣ схващания, най-първо е достояние на великитѣ Учители; послѣ е достояние на великитѣ адепти, на великитѣ ученици на великите вѣрующи, на великитѣ оглашени и най-послѣ на всички съврѣменни хора. Но тази любовь, едва като сѣнка засѣга съврѣменнитѣ хора. Нѣкой казва: ти знаешъ ли, какъ ми е пълно сърдцето съ любовь! Охъ, умирамъ за тебе! Готовъ съмъ да се жертвувамъ за тебе. И пише на приятеля си: всичко съмъ готовъ да направя за тебе! Слѣдъ двѣ години пакъ му пише: Повече да не стѫпвашъ въ кѫщата ми! Питамъ: какъ е възможно човѣкъ да се измѣни толкова много? Какъ е възможно да се обърне толкова много сърдцето му? Златото желѣзо може ли да стане? Желѣзото злато може ли да стане? Водата ледъ може ли да стане? – Може, но при извѣстни условия. Кога? – Ако водата е на сѣверния полюсъ, може да стане на ледъ; ако водата е на екватора, на ледъ не може да стане. Питамъ: водата на пари може ли да стане? – Може. Кога? – Ако е въ котела и отдолу пещьта я нагрѣва. „Може“ и „не може“ да стане нѣщо, това зависи отъ условията. Можемъ ли да бѫдемъ разумни? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ ангелитѣ. Можемъ ли да имаме настроения? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ животнитѣ. Можемъ ли да се любимъ? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ Бога. Само тъй ние можемъ да разберемъ единичностьта и множеството.

Въ свѣта има два велики процеси, които азъ уподобявамъ на състоянията на нашето съзнание. Единъ отъ процеситѣ се крие въ подсъзнанието, за който говори и съврѣменната наука. Той е Божественъ процесъ, азъ го наричамъ „множественъ процесъ“. Туй, което мислятъ великитѣ, напрѣдналитѣ сѫщества въ природата – боговетѣ, ангелитѣ, архангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ – всичката енергия на тѣхната мисъль се разпрѣдѣля изъ цѣлия козмосъ, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То прѣдставлява единъ общъ процесъ. Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи. Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе. Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание. То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества. Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения. То е сѫщо така единъ множественъ процесъ. Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка. Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ. Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ. Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ. Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ. То е нѣщо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса. Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка. И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога. Защо изглежда, че сѫ безъ Бога? – То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта. Тогава Богъ разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска. Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ? – И пожелава да се върне отново къмъ Бога. Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него. Нѣкой казва: изгубенъ съмъ! Не, тѣзи конци никой не може да кѫса. Тѣ никога не се кѫсатъ. Всички души сѫ свързани съ такива конци. Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани. Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци. Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи. Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога? Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ. Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено. То е Богъ, Който живѣе въ мене. Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство. Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво мязатъ? – Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора! Красиви тѣла иматъ. Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла! Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие. За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му. За всѣки човѣкъ има единъ специаленъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено тѣлото му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ въ умствения свѣтъ, по който трѣбва да бѫде направенъ мозъка му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено сърдцето му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫдатъ създадени чувствата му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направена душата му. Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голѣма, колкото цѣлиятъ козмосъ. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете.

Сега, вие седитѣ въ това събрание и си казвате: азъ съмъ толкова нещастенъ! Казвамъ: не, ти си много богатъ! А, богатъ! Не ми говори! Като казвамъ, че е богатъ, не вѣрва на думитѣ ми, но ако му дамъ една торба съ английски златни на заемъ, ще вѣрва, че е богатъ. Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня. Унижение е за човѣка да му се даватъ пари като милостиня. Като дамъ нѣкому пари на заемъ, щомъ дойде врѣмето, той ще ми ги върне. Сега всички проповѣдватъ, че трѣбва да се дава милостиня на хората. Не, съ това не съмъ съгласенъ. На заемъ може, но милостиня да се дава на човѣка, не съмъ съгласенъ.

„И Господь заповѣда на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Защо? – За да имаме всички изобиленъ животъ въ себе си. Слънцето носи животъ на хората, но не може да ги направи добри. Онзи, който прави хората добри, това е Богъ. Той внася разумния животъ въ тѣхъ, и тази разумность ги прави добри. Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта. И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи. Ако нѣмаше слънцето въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ въ кѫщитѣ си, нѣмаше да ставатъ никакви убийства. Какви убийства щѣха да ставатъ въ свѣта безъ слънчевата свѣтлина и топлина? Стои човѣкътъ въ кѫщата си, свилъ си рѫцѣтѣ на юмрукъ, замръзналъ цѣлъ не може нищо да хване. И най-голѣмиятъ юнакъ да е, ще седи въ кѫщи, ще свие рѫцѣтѣ си, не ще може да управлява никакъвъ револверъ. А като изгрѣе слънцето, всички се раздвижатъ, стоплятъ се, захвърчатъ онѣзи ми ти куршуми, гранати, всички се биятъ, чува се: бумъ-бумъ!

„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и за добритѣ, и за злитѣ“. Казва Господь на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се биятъ, да дойде умътъ въ главата имъ, защо тѣ не разбиратъ смисъла на живота“. Казвамъ: като дойдемъ до самия животъ, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната му страна. Сегашниятъ животъ, който живѣемъ, се намира прѣдъ една нова фаза. Вие нѣма да останете въ това положение. Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години. Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме. Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете. Кѫдѣ ще се върнете? На онзи свѣтъ. И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни. Защо трѣбва да ги разберемъ? – Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия. Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта! Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони. Нека имаме общественъ строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпросъ майкитѣ ще го разрѣшатъ. Кои майки? – Бѫдещитѣ майки, а не сегашнитѣ. И религиознитѣ хора трѣбва да проповѣдватъ повече на майкитѣ.

Често ни запитватъ: вие какво проповѣдвате. Трѣбва ли хората да се женятъ, или не трѣбва? Когато Господь създаде свѣта, каза на първитѣ хора да завладатъ птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ. Какво подразбираше съ това? – Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си. Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията. Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие. Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове. Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата. Тѣ сѫ ненужни материали. Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя. Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная. Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ. Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически. Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя. Какъ ще се създаде тази по-фина материя? – Чрѣзъ религиитѣ. Всички сегашни религии не сѫ нищо друго, освѣнъ единъ методъ, чрѣзъ който съ молитви, съ съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрѣзъ която нашето тѣло да се обнови. Това нещо не може да дойде само по себе си. Тѣзи хора, които въ миналото се молили, които живѣли въ пустинитѣ единъ чистъ и свѣтъ животъ, както и тия учени хора, които сѫ работили усилено съ мисъльта си, сѫ помагали, както на себе си, така и на цѣлото човѣчество, именно въ това направление – работили сѫ за неговото повдигане и усъвършенствуване.

Та, всѣки отъ васъ трѣбва да работи за своето подигане. Не е въпросътъ, въ какво вѣрватъ другитѣ хора. Нѣкой пѫть вие казвате: еди-кой си човѣкъ не вѣрва. Не, въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, само че едни хора вѣрватъ въ видими нѣща. Други сѫ дошли на по-висока степенъ на развитие, и тѣ вѣрватъ въ нѣща, които сѫ видими, но вѣрватъ и въ нѣща които умътъ може да постигне. Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь. Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ. Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта. Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь? – Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания. Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка. Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага. Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята. Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили. Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева. Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного! Чудно ли е това? Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена. Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена. Жертвува човѣкътъ! Защо? – Има нѣщо, което иска той. Видимо ли? – Не, не е видимо. А какво е то? – То е Любовьта. Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта? – Любовьта е. Онова, което ни свърза не е ли разумностьта? – Разумностьта е. Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него. И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта. Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ. Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни. Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ. Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ. Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри. Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вѫтрѣшно, въ себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всѣки прави това. Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме. Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето. Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи. Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора! Че Господь не търпи само васъ! Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ. И тѣхъ търпи Господь. Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши. И тѣхъ търпи Господь. Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ. Вие ги наричате дяволи. Великъ е Господь! Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“! Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества. Но, има нѣщо, на което се радва Господь. Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ. Надъ тия сѫщества пъкъ има други, които сѫ 1000 пѫти по-добри отъ първитѣ. И Господь погледне къмъ добритѣ, погледне къмъ лошитѣ и казва: „Много сѫ добри дѣцата ми“! Тогава, взима Той отъ добритѣ дѣца и дава на лошитѣ; пъкъ и отъ лошитѣ взима и дава на добритѣ. Промени прави Той! Затова тия дѣца негодуватъ и казватъ: много е търпеливъ Господь!

„Защо Господь заповѣдва на слънцето да изгрѣе и за добритѣ и за злитѣ.“ Казва Христосъ: „Бѫдете съвършени, като е съвършенъ Отецъ вашъ небесни!“ Въ малъкъ размеръ и ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Кога? – Слѣдъ като влѣземъ въ Духа на Истината. Тогава ние ще имаме единъ новъ стремежъ, едно ново разбиране за самия животъ. Не казвамъ, че трѣбва да напуснемъ сегашния си животъ. Не, по никой начинъ не трѣбва да го напуснемъ. Ти искашъ да напуснешъ живота си, но така не се напуща той. Ти като имашъ да давашъ, бѣгашъ отъ градъ въ градъ, но кредиторътъ ти не те напуща, върви слѣдъ тебе, търси те. Не можешъ да се освободишъ лесно отъ него. Онзи, който има да взима отъ тебе, търси те, обича те той. Ти заминавашъ за единъ градъ, той подирѣ ти. Каквото има да си вземе, ще го вземе и слѣдъ това ти казва: сега можешъ да отидешъ, кѫдѣто искашъ. Питамъ: ако лошитѣ духове ни прѣслѣдватъ и ни правятъ пакости, защо правятъ това? – Иматъ да взиматъ отъ насъ. Пъкъ когато нѣкои добри духове ни помагатъ, защо правятъ това? – Иматъ да ни даватъ. Тъй седи въпросътъ. Слѣдователно, и еднитѣ и другитѣ ни търсятъ. И еднитѣ идватъ съзнателно, и другитѣ идватъ съзнателно. Еднитѣ казватъ: вие ни дължитѣ, и трѣбва да ни се изплатите. Другитѣ казватъ: ние ви дължимъ, и трѣбва да ви се изплатимъ. По сѫщия законъ и вие трѣбва да гледате да се изплатите. Сега нѣкой казва: не ми се живѣе. Че отъ тебе ли зависи да живѣешъ? „Не ми се работи.“ че отъ тебе ли зависи да ти се работи? – Не зависи отъ тебе. Ще работишъ и оттатъкъ ще минешъ. Я онази млада булка работи ли ѝ се? – Не, но само като си помисли за своя възлюбленъ, става и работи. Войникътъ казва: не ми се работи. Да, но като помисли за началство, работи и не се спира. Учительтъ като помисли за ученицитѣ си, работи. Ученикътъ като помисли за учителя си, работи. Свещеникътъ като помисли за пасомитѣ си работи. Кой е свободенъ въ този свѣтъ? – Всички ние сме свързани въ този свѣтъ, роби сме на условията. За въ бѫдеще ще имаме такъвъ строй, дѣто хората ще работятъ безъ пари, отъ любовь ще работятъ. Туй ще бѫде най-красивото нѣщо!

„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно! Тѣзи три слънца сѫ изгрѣли вече въ свѣта. И ако всѣки единъ отъ васъ може разумно да повелѣва вѫтрѣ въ себе си, ще намѣри единъ начинъ, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме въ своитѣ стари вѣрвания. Всички ние се спираме въ своитѣ стари знания. А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново. Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията. Никакви настроения повече! Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ. Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта. Всичко въ свѣта трѣбва да се прѣустрои. Ако вие бихте повѣрвали въ това, вашитѣ очи биха се отворили.

Азъ бихъ желалъ да се отворятъ очитѣ ви. Но кога? – Когато бѫдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворятъ очитѣ, умътъ имъ се разбърква, и тѣ полудѣватъ. Вие трѣбва да бѫдете толкова силни, че никакъ да не се уплашите отъ този новъ свѣтъ, който ще се яви прѣдъ васъ. Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине. Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи? Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ. Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ. Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние. Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь. Ще му кажатъ: ти не си съ ума си. Не съмъ съ ума си ли? Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха. Сега съ ума си ли съмъ? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ? – Съ ума си. Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ. Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи. Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си. Ангелъ му се явилъ! Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава. Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае. Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ. Съмнѣвашъ ли се? – Съмнѣвамъ се. Добрѣ, доведете ми нѣкои болни. Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага. Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря. Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н. Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши. Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко? Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви! Азъ зная, какво може да прави дяволътъ. Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае. Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече. Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ. И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна. Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото. Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ. Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета. Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи. Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни. Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство. Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си. Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н. Радвай се, че този човѣкъ всичко знае. Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно? Съмнѣнието идва веднага. Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ. Добрѣ, кое е реално? Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е? Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е? Ако държишъ една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е? Сѫщината на нѣщата не се мѣни, но формата на нѣщата се мѣни. Ледътъ се е прѣвърналъ въ вода. Слѣдователно, ако се мѣни нѣщо, то е само формата, а сѫщината на Любовьта, която ние разбираме, разумното нѣщо, при всички случаи остава едно и сѫщо.

Събератъ се нѣкои хора и ми казватъ: ти си на правата посока. Хубаво, ако азъ живѣя едноврѣменно и на земята, и на небето, и въ коренитѣ, и въ клонищата, и познавамъ, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вѣрвамъ, или на тия хора, които казватъ, че не съмъ на права посока? Тѣ казватъ: нищо не виждамъ! Азъ казвамъ: всичко виждамъ! Тѣ казватъ: ама ти не си съ ума си. Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него. Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм. въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате. Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ! Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления! Прѣстани да ядешъ толкова много! Нѣкой обича да се облича много богато. Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато! Прѣстани да градишъ кѫщи! Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно. Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си? Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си? Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си. Кое положение е вѣрно? – Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ. Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него. Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото. Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина. Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я. Азъ намеря тази торба. Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои. Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене. Не, за мене или за него, това е все едно, азъ трѣбва да постѫпя честно. Когато Божественото говори въ мене, кѫдѣто и да съмъ, въ гората или въ свѣта на тайно или на явѣ, навсѣкѫдѣ трѣбва да проявя своя характеръ. И като учитель, и като свещеникъ – навсѣкѫдѣ ще проявя своя характеръ. Божественото е единъ импулсъ, който се проявява въ всички моменти въ живота ми при каквото положение и да се намирамъ.

Слънцето грѣе, но никой не се запитва, защо Господь днесъ е заповѣдалъ на слънцето да грѣе. Кой отъ васъ до сега, се е запиталъ, защо грѣе слънцето? Кой отъ васъ е благодарилъ за това? Вие имате здраво тѣло, но всички сте неблагодарни. Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ. Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра. Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници. Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ. Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се. Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога? – Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда. Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ. Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него. Но какво сме направили ние за този нашъ Баща? Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта! Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта. Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония! Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй. Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ. Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна. Той е, който ще я закара. Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището. Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа. Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде. Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме. Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка. Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение. Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта. Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи. Имашъ да разрѣшавашъ една задача. Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение. Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада. Как я разрѣшава той? Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ. Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде. Само така ще поправи живота си. Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва. Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость. Овцата има друга слабость. Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква. Кокошката пъкъ има друга слабость. Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти. Въ вола запримѣръ има една благородна чърта. Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече. Ще бѫдешъ работливъ като пчелата. Ще бѫдешъ постояненъ въ идеитѣ си като дървото. То съ хиляди години седи съ забита глава въ земята. Вѣтърътъ го брули, вѣе, но то не се помръдва. Щомъ имашъ една идея, ще бѫдешъ като дѫба, никой да не може да те отклони.

Та, казвамъ: природата трѣбва да се изучава по този начинъ. Ако биха се дали такива обяснения на младото поколѣние, то би се намирало на другъ пѫть. Ако майкитѣ биха давали такива обяснения на синоветѣ и на дъщеритѣ си и ако учителитѣ биха възпитавали така ученицитѣ си, резултатитѣ щѣха да бѫдатъ други. Всичко това би дало единъ новъ импулсъ на човѣчеството.

„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ.“ Азъ се радвамъ, че Богъ заповѣдва на слънцето да грѣе. И днесъ слънцето грѣе на всички онѣзи, които отварятъ кепенцитѣ си. Отворете и вие кепенците на вашитѣ умове! Ако имате религия, нека бѫде най-възвишената! Ако имате едно вѣрую, нека бъде най-правото вѣрую! Ако имате наука, нека бѫде най-правилната наука! Ако имате едно тѣло, нека бѫде най-здравото тѣло! Три нѣща трѣбва да има човѣкътъ, който е на физическото поле: най-напрѣдъ той трѣбва да има здраво тѣло. Послѣ – просвѣтенъ умъ; и трето – една възвишена, благородна душа, въ която се крие такава религия, която да обхваща цѣлото човѣчество, безъ нѣкаква разлика.

И тъй, ние съ ангелитѣ ще се свържемъ чрѣзъ разумностьта, а съ Бога ще се свържемъ чрѣзъ Любовьта. Щомъ имаме Любовь, Богъ е въ насъ; щомъ има идеалность, ангелитѣ сѫ въ насъ. Щомъ проявяваме Любовьта, ние сме въ Бога; щомъ проявяваме разумностьта, ние сме съ ангелите.

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 15 мартъ, 1925 г. въ гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help