Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



И пишеше на земята

„И пакъ се наведе долу и пишеше на земята“. (Иоана 8:8)

Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно. Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ. Ако попитате виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ. Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори. И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама. И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма. Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години? Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ. Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване! Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница. „Убий“, това е човѣшкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо! И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни. Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили. Най-сѫщественото въ живота не е научено. А кое е туй сѫщественото? – Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ. Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ. И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие си прѣдставяте, може да се увеличава и смалява.

Сега, ние можемъ да ви дадемъ друга философия, да ви кажемъ, споредъ окултната философия, какъ се опрѣдѣлятъ границитѣ на вселената. Вселената не е малка. Казватъ, че радиусътъ на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия. Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има? Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото. Задъ вселената има другъ видъ свѣтове. Но въ това незнание има красота. Има незнание, което човѣшкиятъ умъ не може да обхване.

Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че нашитѣ очи сѫ съвършени, че знаемъ всичко, каквото виждаме. Не, даже въ музикално отношение, въ зрително отношение, ние още не можемъ да схванемъ различнитѣ тонове и различнитѣ цветовѣ. Когото и да запитате днесъ, ще ви каже, че дѫгата има само седемъ цвѣта. Не е вѣрно това, дѫгата има повече отъ седемь цвѣта. За сега, обаче, сѫ само седемъ. Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта. Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни. Това е въ обикновената наука, въ конечната наука. Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е. трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници. Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части? Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята. (Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ). Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ. Защо кашлятъ? – Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ. Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникътъ? – Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага. Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви. Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ! Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь! Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь! Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ. Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ. Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика. Въ свѣта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сѫ асистенти на този великъ патриархъ. Въ свѣта има само единъ мѫдрецъ; всички други мѫдреци сѫ асистенти на този великъ мѫдрецъ, и всички трѣбва да изпълняватъ добре своята длъжность.

Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си. Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга. Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нѣщо всички! Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви. Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората. Тъй както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство.

Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ. Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе. Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му. И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.

Сега, нѣкои казватъ: ние можемъ да ви изпѫдимъ отъ България! Ако е въпросъ за изпѫждане, питамъ: кого ще изпѫдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичанитѣ не е английска, тя е на Господа; подъ наемъ, подъ аренда е дадена тя.

И тъй, навелъ се е сега Христосъ и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. – Само по единъ начинъ може. Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства. Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени. Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете. Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тѣ! Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители. И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“. Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“. И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя. Вие ще кажете: Христосъ беше Господь. Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.

Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ? – Отъ слабость. Защо грешатъ мѫжетѣ? – Отъ слабость. Това е възпитание. Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие. Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ свѣта? Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта? Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа? Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане? Ние засѣгаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога. Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ? Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ! Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ.

Съврѣменнитѣ християни казватъ: Като не може човѣкъ да живѣе по Бога, нека поне удари на широко! Защо? Защото съгрѣшихъ, напихъ се. Че какво отъ това? Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи. Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя. Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ. Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава. Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ. Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години? Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ. Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Христосъ ти казва: стани! Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе. Какво пише? Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ. Не само е писалъ Той, но и мислилъ. И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише. Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ. Ще кажете: какво пише Той? Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той? Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето? Ще кажете: а, това е идолопоклонство! Ние не искаме да ходимъ на изгрѣвъ. Хубаво, на обѣдъ поне го гледайте! Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята свѣтлина всѣки день?

Послѣ, азъ ви запитвамъ другъ сѫщественъ въпросъ: защо трѣбва да ядете? Казвате: е, трѣбва да се живѣе. Не може ли човѣкъ безъ ядене? Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене. Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването? Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ. Какво значи яденето? Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ. Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ. У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте. Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ. Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“? Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“! Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“? Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“! Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено? – Никой, Господи! Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не съгрѣшавай повече“! Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже нѣкой: това не е ли насърчение на грѣха? Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрѣшавай повече“! То значи: иди и възлюби Господа!

И, ако съврѣменнитѣ хора правятъ прѣстѫпления въ какво и да е направление, то е защото нѣматъ любовь. Тѣхната любовь е конечна, гранична, не е онази любовь, на която можешъ да разчиташъ. На какво мяза човѣшката любовь? Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови. Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ. Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ! И ти казвашъ: много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовьта! Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ! Опитай се само два пѫти да влѣзешъ! Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти? – Паритѣ ти, разбира се. Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си. Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. Кого напущатъ? – Палтото ти. Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести. Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести. Всички казватъ: този е святъ човѣкъ! Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те. Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ. Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече. Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече! Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората? Гдѣ е човѣкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли? – Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята. Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си. Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината. Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината? – То е тъкачество. Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ. Тѣ знаятъ да тъкатъ платъ отъ свѣтлината. Питамъ: ако азъ извадя единъ такъвъ платъ, изтъканъ отъ свѣтлиннитѣ лѫчи, какво ще кажете вие? Ако ви кажа: ето единъ слънчевъ платъ, знаете ли на какво ще мязате.

Ще ви приведа единъ разказъ, прѣдаденъ въ разни анекдоти. Единъ отъ древнитѣ велики хора, виденъ богаташъ, искалъ да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната отъ човѣшки рѫце. Най-послѣ той казва: давамъ голѣмо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, безъ да пипнатъ рѫцѣтѣ му нѣщо върху нея. Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ. Турятъ стана си и започватъ. Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви. Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно! Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо? Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ. За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ. Туй, което не виждате, не е реално заради васъ. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ. Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли? Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ? Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ? Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете? Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината. Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината. Това прѣдставлява невидимия, свѣтлия човѣкъ въ насъ. Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ себе си – свѣтлиятъ човѣкъ е той. Видимиятъ човѣкъ пъкъ е материалниятъ човѣкъ, въ който се проявява духовния.

Сега Христосъ пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа!“

Знаете ли вие изкуството да възлюбишъ човѣка? Азъ често чета по романитѣ, какъ нѣкоя мома възлюбила нѣкой момъкъ и послѣ го разлюбила; или нѣкой момъкъ залюбилъ нѣкоя мома и послѣ я разлюбилъ. Залюбилъ и разлюбилъ. Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване. Послѣ идва друго залюбване. Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ. Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби. Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние. И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите. Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любовь? Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу. Каква философия има въ това? Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата! Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му. Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота. Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка. Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство. Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име. Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка. Това с единъ хубавъ примѣръ за любовьта: той живѣлъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашитѣ любими: ахъ, умирамъ, не мога безъ тебе! Има една хубава формула за живота: Любовьта ражда доброто въ свѣта.

Защо съгрѣшила тази жена? – Грѣхътъ показва, че въ нея имало криво разбиране за любовьта. Ние сега ще рѣшимъ единъ социаленъ въпросъ. Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ: да се изпѫди и убие тази жена! Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“. Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ. Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ. По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите? Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ. Хората трѣбва да се убѣдятъ, да имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва да се разрѣшаватъ съ любовь. И ако ние не направимъ това, ако ние закѫснѣемъ, въпросътъ пакъ ще се разрѣши, но вече не въ наша полза. Този въпросъ нѣма да се рѣши отвънъ. За насъ е важно да се запали първиятъ вѫгленъ, и отъ него ще се запалятъ всички други вѫглени.

Азъ бихъ желалъ, сегашнитѣ млади и стари, млади въ Любовьта, а стари въ Мѫдростьта, да бѫдатъ запалени вѫглени! Подъ „стари“ не подразбирамъ слаби. Убѣждавайте хората, че е дошло врѣме да се рѣшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате. Не, всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ красота. Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка. Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка! Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно! Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде. Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ! Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ. Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ? Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ. Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити! Цѣлата земя е послана само отъ кости. Но свѣтътъ оправи ли се? – Не. Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть? Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта. Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ. Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка. Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва да има въ тѣхъ! Съврѣменното християнство се гради само на своитѣ мѫченици; всички добродѣтели, величието на всички народи се гради само върху живота на тѣхнитѣ мѫченици. Какъ става това? Безъ Христа ли?

Ето една паднала жена седи прѣдъ Христа, и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрѣшавай повече“! Той пише: „Вие трѣбва да рѣшите тѣзи задачи по Любовь“. Ако всички ние си подадемъ рѫка по любовь, по братски, не ще ли можемъ да живѣемъ? По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ? Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ. Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ. Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ. Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние? Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата. Въ кѫщата ли те е турилъ Господь? Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата? Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫщи, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи. Понеже всички хора не сѫ въ кѫщи, то значи, това нѣщо не го е направилъ Господь, а сѫ го направили хората. Ако ти си влѣзълъ въ тази кѫща, ти самъ си я съградилъ, не я съградилъ Господь. Нека разберемъ, че всички нѣща не сѫ направени отъ Бога.

И Христосъ се наведе долу на земята и пишеше.

Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ сѣнка върху тия нѣща, но казвамъ, че погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ. Но хората казватъ: тѣлото и на праведния, и на грѣшния все въ земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души. Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза. Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ. Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право! Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“. Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си. И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща. Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ. Само така ние ще можемъ да се подигнемъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа! Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свѣтъ! Че онзи свѣтъ е този свѣтъ! Въ дадения случай ти си въ онзи свѣтъ! Господь ти казва: покажи любовьта си къмъ онзи твой братъ!

Вие, като излѣзете отъ тука, казвате: имаше нѣкой философски работи, но бѣха много забъркани, та не разбрахме, какво искаше да каже. Ще ви кажа, какво искамъ да разберете. Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже! Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ. Кажи: колко искашъ, приятелю? – 20 лв. Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото. Покажете любовьта си! Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме! Ами съ какви? Това е великото въ свѣта, за което Господь се радва. Такъвъ трѣбва да бѫде нашиятъ животъ! – Животъ на чистота, животъ на святость, животъ на любовь, животъ на знание и мѫдрость, животъ на свобода и истина, животъ на справедливость, животъ на доброта и красота, животъ, който обема всичката пълнота.

И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия. Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота. Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ. Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява. Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!

И колко пѫти, като срещна нѣкой добъръ братъ евангелистъ, прибързва да ме пита: ти вѣрвашъ ли въ Христа? Вѣрвашъ ли въ Господа нашего Исуса Христа? Казвамъ му: знаешъ ли, какво пише Христосъ на земята? Срещне ме нѣкой свѣщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква? Свѣщи трѣбва да палишъ! Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене. Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ. И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ. Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство! Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила! Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е. Това проповѣдникъ може ли да направи – проповѣдникъ е. Това свещеникъ може ли да направи – свещеникъ е. Това верующъ може ли да направи – верующъ е. Това ученикъ може ли да направи – ученикъ е.

Когато човѣкъ иска да се жени, нека запита своя възлюбленъ: можешъ ли да запалишъ една свѣщь, която да не гасне? – Мога. Е, запали я тогава! Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ да живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия си животъ. Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба. Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога! Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ. Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ. Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вѣрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята. Азъ вѣрвамъ въ твоята душа. И казвамъ: отъ сега нататъкъ правете опити, научете се да запалите поне една свѣщь, която да не гасне!

Това е, което пишеше Христосъ. Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 22 февруари, 1925 г. въ гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help