Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Значение на изслушването

Т. м.

Любовта ражда доброто.

Доброто носи живот, светлина и свобода за нашите души.

(Прочетоха се няколко от работите върху темата: „Отличителни черти на силата и материята“.)

Тема за следващия път: „Най-силният слог“. Като ви давам тази тема, искам само да помислите върху нея – нищо повече. Не мислете, че въпросът трябва да се разреши. Колкото и да мислите, той все пак ще остане неразрешен; той е спорен въпрос. Какви са качествата на слога? От колко елементи, т.е. от колко букви се състои един слог? Как определят граматиците, слог и гласна, едно и също нещо ли е? – Гласната е елемент на слога.

Интересно е, че ние по някой път се занимаваме с философски въпроси, разрешаваме истините на Природата, а не знаем най-елементарните работи. За пример, някои питат: „Какъв е произходът на човешката душа?“, или: „Какво нещо е човешкият ум?“ Как ще определите? Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека можем да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или, за пример, ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата „душа“ разбират една определена идея. В тях също тъй е точно определен смисъла на думата „ум“. Но при предаване на тези идеи в следващите поколения, те са изгубили и своя вътрешен смисъл. Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно. Значи, щом можем да разглеждаме душата и духът като нещо отделно от себе си, те са материални неща. Щом разгледаме ума като нещо отделно от себе си, значи и той е нещо материално.

Тогава какво нещо е човекът? Какво нещо е Любовта? Ние говорим за Любовта и я разглеждаме извън себе си, затова и тя е нещо материално. Говорим за Истината извън нас, затова и тя е нещо материално. Говорим за Мъдростта извън нас, и тя е нещо материално. Кое тогава е духовното? – Туй, за което не можем да мислим, е духовно. Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот. Значи, в този смисъл, под думата „Истина“, ние не разбираме самата Истина. Под думата „Мъдрост“, не разбираме самата Мъдрост. Под думата „душа“, не разбираме самата душа. Ние разбираме съвсем други неща.

Сега, за пример, с коя буква започват новородените деца? С каква буква изразявате вашата скръб? Като кажете „ух“ и „ох“, тия две възклицания имат ли едно и също значение?

Всеки ученик трябва да има едно основно качество над другите му качества. За пример, нито един от вас не може да търпи да му разправят за това, което той знае. Представете си, че някой започва да ти разправя това, което ти знаеш. Какво правиш? – Не можеш да търпиш, не можеш да се събереш в кожата си. Защо не можеш да търпиш? Защото в този човек няма психологически такт, той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш. Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа!“ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил. И той може, като тебе – няма никаква разлика помежду ви. Защо се заражда у него желание да покаже, че той може по особен начин? Някои хора пък обичат като говорят, да се впущат в подробности. Тъй постъпват не само малките хора, но и големите. Например, Толстой е един от тях. Обича подробностите, анализа, а някои не обичат подробностите, пристъпват направо към предмета. Коя е причината? – Това може да се обясни от чисто хиромантическо гледище.

В тия неща има съвпадение. За пример, забелязано е, че на онези хора, които обичат подробностите, ръцете и пръстите на ръцете им са дълги. Каква връзка има между дългите пръсти и подробностите? Как се е явило туй съвпадение? Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията. Те не влизат в подробности. Разбира се, това не са строго научни данни, има известно съвпадение. После, среща се и друго едно съвпадение. Казваме, че благородният човек има красиво лице. Някои считат, че красотата е качество на благородство. Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице. Пластичността на лицето е израз на душата. Лицето трябва да изразява душата. По какво се познава един красив поглед? Някой път хората казват: „Красив е този човек“. Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец, напише едно отлично по красота на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл. Друг някой пише лошо, разкривено, но написал философско писмо, смисъл има в него. Питам: Кое писмо е по-хубаво, красивото ли или изразителното? Пък ако с красотата се съвпада и изразителността, то е друг въпрос. Някои се впущат в подробности. Не са подробностите, които оправят човека. Подробностите някой път причиняват голяма вреда. Някой казва: „Чакай да ти кажа нещо!“ И започва да развива края на най-малките погрешки, търси най-малките им коренчета. Питам: Като извадиш туй коренче налице, какво можеш да докажеш? Трябва да имаме една определена норма за погрешките на хората. Туй, което считаме, че е грешка, в природата не съществува като погрешка. Това, което хората наричат погрешки, те са въображаеми неща, техни измислици. В природата няма нищо подобно. Някой път мислиш, че си направил големи погрешки, но природата не е хроникирала никакви погрешки. А някой път мислиш, че животът ти е изправен, мислиш, че си светия, когато всъщност природата е зарегистрирала ред твои погрешки. Има един закон, според който капките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват. Значи просветеният човек, светията може да направи много големи грешки, когато грешникът не може да направи големи грешки, природата не му е позволила да прави такива. Вие, като ученици, трябва да се пазите, защото можете да направите много големи грешки. Често вие мислите, че сте изправни. Не е така. Не е важно какво мислите един за друг. Но важно е какво е хроникирано в книгата на природата. Какво мислите един за друг, това е ваше мнение, то няма нищо общо със самия живот. По някой път вие се безпокоите, мислите, че сте много грешни. Но ако разгледате аналите на природата, ще видите, че там няма нищо отбелязано. Вие може да сте пролели много сълзи, но тя като погледне, казва: „Нямаш никаква погрешка, нищо не искам от тебе“.

За днес бях ви задал темата: „Отличителните черти на силата и материята“. Щом можем да разглеждаме разлика между сила и материя, можем ли да разгледаме по какво се различават обективно? Някои казват, че материята е инертна, а силата е потенциална. По какво се отличават инертността на материята и потенциалността на силата? Това е един дълбок философски въпрос. Ние ще оставим настрана въпроса за силата и материята. Тогава каква е разликата между сила и енергия? Нека някой от вас има търпението да прочете нещо върху тия термини, да прегледа как ги дефинират френските или английските учени. Говорил съм ви и друг път, че еднообразието в живота трябва да се избягва. В една лекция ще ви говоря върху това, какви противоположни качества се явяват в човека от еднообразието. Ако човек се разглежда като същество, като индивид, който сега се проявява, и ако при това допуснем, че той се е проявявал много пъти, питам, какви са отношенията между всички негови проявления? Вие, може би, сте идвали на земята по 400–500 пъти. Тогава по какво се отличават всички тия проявления? Вие сте носили разни имена, разни форми. По какво се отличават всички тия ваши съществувания? Мислите ли, че във всички ваши съществувания, вие сте били носители все на ваши идеи? Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения! Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания. Само тогава вие може да бъдете съвършени. Затуй, каквото и да ви се случи в живота, каквото отклонение и да направите, в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството. Както планетите, както слънцето не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път. Даже и кометите, за които вие мислите, че скитат из пространството, имат своя определена мисия. Ето защо, човек не се отклонява от предначертания му от Бога път, но пътува из пространството, минава през разни области, вследствие на което по някой път той става и добър, и лош, както ние мислим, но тази лошавина и добрина зависи от съвсем други причини.

Всеки от вас трябва да схване същността на нещата и да разбере по какво именно се отличава той от другите хора. Трябва да намерите в себе си едно качество, по което да се отличавате от другите хора. Като намерите това качество, то ще ви зарадва. Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопично, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи. Ако сте учен човек, има и други учени като вас. Ако сте красив човек, има и други красиви като вас. Ако сте силен човек, има и други силни като вас. Всички тия неща са общи. Но има нещо, по което човек се отличава от другите хора. И кое е то? Ще кажете, че разликата е в душата. Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества? По някой път вие ставате еднообразни, а по някой път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тези отрицателни чувства? – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност. Мислите си, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни. За пример, хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча, той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята. Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови. Аз ще ви отговоря заради петела. Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за да не изгубя навика си, обичам да си спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва да си изравям храната от земята. Хората не искам да ми дават храната все на мрамор“. Дали това нещо е точно така, не се знае. И тъй, когато повтаряме някои неща, които може да ни се видят безсмислени, това правим, за да не изгубим някой навик, ако разбира се, навиците трябва да се поддържат.

Та първото нещо: Когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш. Аз чета Посланието на Апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането“. Някой, който повярвал в Писанието, но не го разбрал, казва: „Вярването, а не вярата е от слушането“. Криво е разбрал той тези неща. Вярване и вяра не е едно и също нещо. Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: „Това е така“. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш, неговата дума е закон. Кажеш ли, че не е така, не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов. На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост. Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост. Тъй че между вярване и вяра има едно вътрешно различие.

Често хората повтарят изречението, което Сократ бе казал някога: „Познай себе си!“ Кое е по-хубаво да познаваме: себе си, или Бога? Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: Дотолкоз е достигнал гръцкият ум. Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на Мъдростта е страхът“. Идва Христос и казва: „Познай Бога!“ Питам сега: Кое е по-силно, да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога? – Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало. Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение. Как трябва да познава човек себе си? Какво трябва да познава в себе си? – Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в него. Щом в Божественото има толкова възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност. Все трябва да има една основна възможност. Коя е тя?

По някой път ние взимаме едно общо твърдение и казваме: „Повярвай!“ В какво? – „В Божията Любов.“ „Повярвай в Божията Мъдрост!“ Много добре, но кое именно да повярвам? Откъде ще започне тази Любов? Започни от нейното практическо приложение. Някой казва: „Аз вярвам в Бога“. Той често произнася това изречение, но то не действа върху него. Като кажеш: „Повярвай в Бога“, „Люби Бога!“ – сърцето ти трябва да затрепти, да заиграе в тебе. Щом не заиграе, значи това са само думи. Когато говорим по същия философски начин: „Аз трябва“, „Аз съм длъжен да направя това, онова“, а нищо не вършим, работите си остават на едно и също място, непомръднати.

Сега, вземете, за пример, двете отличителни вътрешни черти на човека, който се проявява в женска форма, и на човека, който се проявява в мъжка форма. По какво се отличават тия две форми? Ние казваме, че в едната форма преобладава умът, а в другата форма преобладава сърцето. Това са общи твърдения. Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: Мъжът не може да стане жена, и жената не може да стане мъж. Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена, и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава. По същина мъжкият и женският принцип в природата не могат да се изменят; те вечно ще си останат едни и същи. Вие често казвате: „Аз като стана един ден жена, или като стана мъж...“ и веднага разрешавате въпросите. Какво ще направиш, като станеш жена? Или, какво ще направиш, като станеш мъж? При сегашните условия, като станеш жена, ще вършиш една работа, а като станеш мъж, ще вършиш друга работа. Сега виждате ли къде е противоречието? Жените казват: „За нас няма шанс да станем мъже; значи вратата ни е затворена“. Мъжете пък казват: „Много добре, че ние няма да станем жени“.

Други окултисти казват, че мъжкият принцип родил злото, а женският принцип родил доброто. Какви заключения бихте извадили от тези твърдения? Вярно ли е това? Не, положителната форма на жената и положителната форма на мъжа раждат злото. Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото. Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто. Положителната страна на женския принцип и отрицателната страна на мъжкия принцип раждат доброто. Но тия добрини се отличават.

Следователно, когато говорим за злото в света, ние трябва да разбираме чисто физическия живот, защото злото съществува във физическия свят, във формите на нещата. В същината на живота злото не съществува. Значи злото се проявява в материалния живот. И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус, или да прояви качествата на противоположния принцип. Единият принцип наричам „принцип на живота“, а другият – „принцип на ума“. Това са двата принципа, което работят в живота. Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречията. Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за природата. Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на живата природа. Всякога трябва да правите малки опити. За пример, вие имате един приятел и мислите, че той ви обича. Приятелят ви също мисли, че вие го обичате. Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно, да проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг. Това е любов за подражание; тя може само да ви ползва. Но любов, която не може да мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и да образува връзка, тази любов е чисто физическа. Не говоря, че физическата любов е лошо нещо, но казвам, че тя не може да образува здрава връзка.

И тогава идвате до друга крайност, казвате: „В света няма любов“. Не правете такива твърдения! Щом човек направи такова заключение, той създава друго зло за себе си. Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби“. От това заключение логически следва: Щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб. Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв“. Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създавал? Знаете ли, че Господ така ви е създал? Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена. Този простак, като не разбрал цената на стомната, дали една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена. Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява? – Онзи, който я употребява.

Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак. С какво се занимавате? – С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в града Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали и т.н. – всеки ден се чете тази литература. Другаде се говори че, еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова. Така пълните ума си с такива отрицателни неща. Питам ви сега: За всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив? Господ ли, или вие? Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал, не чети. Оставете светът да чете за потъналите параходи. Аз бих чел следните неща, например: Англия направила 10 парахода; еди-кога си 10 парахода тръгнали за Америка и т.н. А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси, на тях не обръщам внимание. Сложете настрана всичко отрицателно! Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – сложете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – сложете този въпрос настрана! Сложете настрана всичко отрицателно! Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни. Сега какви сте? Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход“. Или пък си сънувал някакъв лош сън, че си паднал от една голяма скала – забрави този сън. Някой сънувал, че го гонело черно куче. Забрави този сън, с кучета не се занимавай! Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори. Не стой в къщи, които горят! Ние търсим смисъла на нещата. Може би, този сън да няма нищо общо с твоя живот. Някой казва: „Снощи на сън имах крила, хвърчах като ангел“. Какво означава това? – Радвай се, че си хвърчал! „Ама какво може да ми се случи?“ – Щом си хвърчал, ще те турят на хубава служба, ще те назначат директор на някоя банка, или представител някъде. Това означават крилата. Тия неща са съвпадения, които отвличат вниманието ви. Те са хубави, но има неща, с които абсолютно не трябва да се занимавате.

Та първото нещо: Всички трябва да се учите да дисциплинирате ума си. Докато не дисциплинирате ума си, да знаете кое да четете и кое не, дълго време ще продължат страданията ви. Дръжте положителното в живота! По някой път във вас има желание да търсите отрицателното. Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота. Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но какво от това? Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но какво от това? Ще си минете, без да се спрете. Българските пословици казват: „Дума дупка не прави“. „В море дупка не се прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже. Никой не може да ви оцапа. Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божествения принцип, същественото в човека никой не може да го засегне. „Ами защо трябва да излагам честта си?“ Ако моята чест може всеки да цапа, това е безчестие. Но ако никой не може да засегне честта ми, това е истинската чест. Ще знаете, че има нещо във вас, което никой не може да засегне. Това са максими. Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни. Вземете урок от света. Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както в Америка, и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост. Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият. Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете. Религиозният човек пък, ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че е индиферентен. Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се скромен. Не, той не говори Истината, в себе си мисли другояче. Казва, че нищо не струва, а всъщност мисли, че много струва. Само смей да кажеш, че нищо не струва, през целия си живот той няма да забрави това нещо.

В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се крият вътре в човека, и той трябва внимателно да ги различава. Не е лошо, че се е появило тщеславието, но трябва да се молиш. Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън. Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости и после изпрати навън. По-хубаво е човек да бъде искрен. Аз харесвам по някой път светските хора. Те имат детински черти. Човек трябва да бъде като дете. Казвате: „Аз написах нещо“. Не смеете по-нататък да се изкажете. Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам. Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите“. Ако говоря Истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще мълча. Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея. Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме и дали форма, няма какво да се стесняваме. Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво“. Да кажем, че някой чете много хубави работи. Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски. Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума, затова казва: „Вие не можахте да ме разберете“. В такъв случай казваме: Когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка, не могат да се изкажат добре. Сега, какво е общото заключение? Заключение не трябва да има. Общото заключение подразбира общия знаменател. Кой е общият знаменател?

Велик, способен е онзи ученик, който може да изслушва другите ученици. Този ученик, който говори, трябва да бъде досетлив. Щом го изслушват, той не трябва да прекалява. Ще ви приведа за пример една ученичка, тя няма да се сърди. Отиваме на разходка. Тази сестра обула нови обувки, но вън земята е покрита със сняг, и тя пада, става – хлъзгаво е. Тя не може да върви добре и след нея и другите се спират. Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата и са гладки. Тя трябваше да предвиди това нещо. Един брат иска да и помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се. Казвам: Нови са обущата и. В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване. Няма нищо лошо в това подхлъзване. Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал. Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така. Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред. Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво. Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно. Философски мисли! Като си купите нови обувки, направете следния опит: обуйте за пръв път обувките си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате. Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот и т.н., ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си. Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление. Причините, поради които този човек се отделил от правия път, са любовни. Той се влюбил, не могъл да постигне целта си и паднал на гърба си. После, вземете друг някой тип и направете още един опит. Това са мои предположения, мои изводи, вие сами трябва да правите опити, да видите как ще падате. По този начин ще проверявате откъде произлизат слабостите на другите хора. Само така ще намерите кои са причините за отклонението на хората от пътя им.

Вървите по пътя и виждате, че някой човек паднал. Казвате си: „Защо ли падна този човек?“ Не се минава много време, и току виж, и вие падате на лицето си. Значи причините за падането на този човек са чисто материални. Искате да знаете защо този човек се е подхлъзнал. Питам: Ами вие защо не пазите равновесие? Казвате: „Защо този човек не върви по пътя си?“ Ами защо вие паднахте на гърба си? – „Препънах се.“ Че и той се препъна. А защо падате на другите две страни, наляво и надясно, вие сами ще разгадавате.

Сега ще правите опити, ще наблюдавате как ще падате, и по този начин ще проверите дали туй, което ви говоря, е вярно. Ще правите опита на места, където няма много камъни. Някой път камъните са много опасни. Следователно изводът е следният: Когато тръгвате на разходка по високи планински места, абсолютно трябва да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите само за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите. Тогава няма да има никакво падане. Ще хвърчите нагоре с крилата на птица. Когато ходиш на разходка, никаква отрицателна мисъл! Всичко заключи у дома си и кажи: „Друг път, когато бъда вкъщи и седна на стол, тогава ще мисля за отрицателни неща, защото тогава няма опасност да падна“.

Някои от вас, учениците, трябва да образуват малки кръжоци за опити. Вие очаквате да дойде нещо велико в света. Вие искате да придобиете просветление наготово, да ви дойде изведнъж отнякъде. Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление? Онези, които не са запознати със законите на окултната школа, мислят, че тази работа е лесна. Не е тъй лесно. Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по-малко. То е силно вино, всеки може да се опие от него. Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят. Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник. Попадията имала хубаво, силно вино хардалия. Наточила от него и поканила туркинята да пият. Туркинята като пила 2–3 чашки от това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията също тъй заиграла. Как стана тази работа? – Хардалията вино направи това нещо. Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията-вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят. Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино-хардалия и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са. Казвате: „Как стана тази работа?“ – Хардалията е причина, нищо повече. Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума. После се идва в нормално състояние. Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ, дали е сладко, или не. Ако е сладко и не реже, пий; ако реже, не пий!“ Не е виновен онзи, който дава, но ти ще пиеш малко.

Мнозина от вас казват: „Ние, като ученици, трябва да направим това, трябва да направим онова“. Но нещата остават ненаправени. И като погледнем върху историята на човешкото развитие, цялата е съставена от такива чудни проекти. Има една архива, цял склад в природата от проектите на всички минали култури. Не зная какво ще стане с тези неизпълнени проекти, но природата е складирала всички нереализирани проекти. И вашите проекти ще идат в тази архива. Онова, което вие приложите, ще остане за вас. „Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива. Там ще отбележат: „В 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи“. Този проект остава в архивата на природата. Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите. Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение. Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща“. Аз разбирам въпроса логически, правилно. Ще ви предам това на ваш език. Вие започвате да плетете чорап. Направете 20 бримки, съединете ги така, че да образувате от тях едно колелце. Питам ви: Свършихте ли чорапа? – Не, не е свършен. Направете още 20 бримки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойде до петата. Направите ли петата, довършете целия чорап. Този чорап трябва да се оплете! Казвам: Вие още не сте дошли до петата, ще плетете нагоре – какво повече... Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение“. Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си. Ти си написал само въведението. „Да, аз написах вече първата глава.“ Чакай, много от останалите глави са много трудни. Докато ги напишеш, ще отидат не по-малко от 10, 20 и повече години. Ти не знаеш какво може да ти се случи през това време. Някоя глава можеш да напишеш за един ден, някоя за една година, а някоя за 10 години – не знаеш колко време ще употребиш. Затова ще сложите постоянството като необходимо условие за работа. Като ви говоря, аз не разбирам вашия индивидуален живот. Вие казвате: „Кого ли подразбира учителят? Кого ли има предвид?“ Не, работа трябва да се върши. Аз нямам предвид едного, а говоря общо. Когато работите ни в една школа, или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е. Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга“. Не трябва външно да я чувствате, външно може да я разберете обективно. Вътрешно трябва да се възприемат нещата. Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то. Не трябва да гледате на нещата с предубеждение. Вие можете да проверите и изпитате степента на развитието на всяко общество. Не се заблуждавайте! Щом изпитате един приятен трепет под лъжичката, ще знаете, че тия хора са добри, с благородни стремежи.

Като ученици в този окултен клас, вие трябва постоянно да работите, като се индивидуализирате, трябва да знаете, че имате общи отношения към всички ученици от невидимия свят. Онези, които работят заради вас, очакват и вие да работите заради тях. Вие сте корените, те са клончетата. Между вашия и техния живот има съотношение. Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни! Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим, сами да се ограничим. Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш. Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничават, ти не си свободен – има материални прегради. Нашето ограничение има чисто духовен характер. По-добре да се наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното. Ако ние сами не си наложим духовно ограничение, ще дойде материалното. Тогава именно ще дойдат ред мъчнотии върху вас.

И тъй, кой е най-силният слог? Всеки човек си има по един силен слог. Всеки човек си има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог. Неговата сила е в неговото име. В силата на този слог е скрито човешкото богатство. Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо!“ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо“. И приятелят му само като започне, едва напише първата буква „Л“, онзи подскача от радост. Какво има да му пише неговият приятел? Той разбира какво иска да му пише. Написва буквата „П“. Онзи пак подскача, пак се зарадва. След това написва точка, после буквата „Г“. Онзи пак се зарадва, пак подскача. Онзи продължава писмото: „Ла“, „Па“, „Га“; „лу“, „пу“, „гу“; „ло“, „по“, „го“.... Какво разбрахте сега? – Приятелят разбра нещо. Първоначално буквите, с които вие си служите, са били символически йероглифи, а сега са графически. Първоначалната буква „Л“ е изразявала цяла идея. Буквата „Л“ е идея, тя показва стремеж нагоре. Буквата „П“ също тъй е символична, идея има в нея. В буквата „Г“ също има идея. Тия букви са се упростили по-късно и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете. Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света! Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. Някой приятел се намира в затруднено положение. Отваря Писанието и му се пада стиха: „Духът Свети ще ви научи“. Сега вие си мислите, как ли ще ви научи Духът. Ще ви научи, като се учите. Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам. Начините, по които това учение може да ви се предаде, са всевъзможни. Във всички ви трябва да има желание да се учите. От малките работи ще се учите. Научили сте много неща, много примери имате, но както виждате, чорапът ви е до петата. Сега, общият закон е следният: Всичките състояния, които можете да прекарате през деня, са всъщност само две: положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб. Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна. Каквато е скръбта, такава е и радостта; каквато е радостта, такава е скръбта. Това е закон – нищо повече. Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва. И едното е вярно, и другото е вярно. Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи.

Упражнение: Ръцете напред, дясната ръка над лявата. Въртете китките на ръцете една около друга. Лявата ръка пред гърдите, дясната напред, после и лявата напред. Трептене на китките и на двете ръце. Дясната ръка пред гърдите, лявата напред, после и дясната напред и трептене на китките и на двете ръце, с постепенно усилване и постепенно отслабване.

Ръцете пред гърдите с допрени пръсти. Въртене китките на ръцете една около друга.

Ръцете настрана и трептене на китките.

Ръцете настрана и кръгообразни движения.

Т. м.

Любовта ражда доброто.

Доброто носи живот, светлина и свобода за нашите души.

15-та Лекция, държана на 21 януари 1925 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help