Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Градоветѣ Содомски и Гоморски

„И осѫди на разорение градоветѣ Содомски и Гоморски и направи ги на пепелъ, та ги постави примѣръ на онѣзи които послѣ щѣха да нечествуватъ“.(Вт. Пет. Посл. 2:6) Това послание е писано повече отъ прѣди 19 вѣка. То е писано отъ човѣкъ, който билъ запознатъ съ Христовото учение. Той билъ единъ отъ виднитѣ Христови ученици. Туй послание може да се изтълкува въ двоякъ смисълъ: въ букваленъ и въ прѣносенъ смисълъ. Извѣстни коментатори тълкуватъ 1-то и 2-то Петрово послание въ букваленъ смисълъ, като изваждатъ отъ тѣхъ единъ общъ изводъ. И еднитѣ, и другитѣ си иматъ доводи, иматъ си, вѫтрѣшни съображения и правила, по които тълкуватъ Писанието. Но ние имаме единъ фактъ, изложенъ въ това послание, че тия градове сѫ разрушени. Тѣ, се намирали тамъ, дѣто днесъ е Мъртвото море, въ Палестиня. Казва се, че разрушението е дадено за примѣръ. Питаме ние: откакъ тия два града сѫ разрушени, човѣчеството взело ли е примѣръ отъ това разрушение? За всѣко едно събитие, което става има причини, има и послѣдствия. Събитията, тъй да се каже, едноврѣменно ставатъ на двѣ мѣста. Послѣдствията сѫ на земята, а причинитѣ – въ духовния свѣтъ. Запримѣръ, разрушението на градоветѣ Содомъ и Гоморъ е послѣдствие. Значи, работитѣ най-първо ставатъ въ духовния свѣтъ, а послѣ се явяватъ въ материалния, въ физическия свѣтъ. Ако нѣкой човѣкъ заболѣе, има причини за това заболѣване. Той дълго врѣме е водилъ единъ безпорядъченъ животъ, и като послѣдствие на това идватъ болеститѣ. Ако нѣкой човѣкъ дълго врѣме е живѣлъ въ разкошъ, изгубва най-послѣ своето богатство. Значи, послѣдствията идватъ отпослѣ.

Но какво е цѣлилъ апостолътъ, като е цитиралъ този стихъ? Често проповѣдницитѣ взиматъ този и нему подобни стихове, за да посплашатъ малко хората. Тѣ ги посплашватъ тъй, както онзи стражарь ги посплашва съ тояжката си, както онзи войникъ съ пушката си, както онзи законникъ съ законитѣ си, както онзи сѫдия съ властьта си. Всѣки човѣкъ все ще апелира къмъ нѣкаква сила.

Сега, важното е, отгдѣ е дошло злото въ свѣта, какъ се е вмъкнало то, защо човѣкъ е склоненъ и къмъ злото и къмъ доброто? Често, вие се поставяте на пѫтя на злото, изпитвате неговото влияние, усѣщате неговитѣ послѣдствия, но да ви попитатъ, какво нѣщо е само по себе си злото, нищо не можете да кажете. Когато злото дойде да дѣйствува въ свѣта, човѣкъ се намира въ положението на едно живо агне, което не закалатъ изведнъжъ, а бавно го пекатъ на шишъ. Попекатъ, попекатъ го малко на огъня, слѣдъ това го извадятъ отъ шиша, отрѣжатъ едно парче отъ бута му и го оставятъ да зарасне малко. Слѣдъ като позарастне, пакъ го взематъ, пакъ го попекатъ малко, отрѣжатъ едно парче отъ него и слѣдъ това пакъ го оставятъ да зараства. Дълго врѣме го пекатъ – рѣжатъ, пекатъ – рѣжатъ и не умира. Такова нѣщо е животътъ! Питамъ: кои сѫ тѣзи, които пекатъ човѣка?

Сега, мнозина казватъ: всичко е отъ Бога. Е, какво всичко е отъ Бога? Кривитѣ заключения седятъ въ слѣдующето. Запримѣръ, Иванъ Драгановъ казва, че си направилъ една петь етажна кѫща. Вѣрно ли е това твърдение? Буквално, какво означава това нѣщо? То значи, че Иванъ Драгановъ прѣнесълъ камънитѣ, гредитѣ, изобщо самъ той направилъ цѣлата кѫща. Въ сѫщность, възможно ли е Иванъ Драгановъ да е направилъ цѣлата кѫща, когато той самъ нѣма понятие отъ правене на кѫщи? И когато казватъ, че всичко е отъ Господа, то е толкова вѣрно, колкото и това, че Иванъ Драгановъ самъ е направилъ кѫщата си. Лошитѣ нѣща сѫ толкова отъ Господа, колкото и кѫщата е направена отъ Ивана Драгановъ.

И тъй, злото сѫществува като една сила въ свѣта. То е послѣдствие въ живота. Съврѣменнитѣ войни, съврѣменнитѣ икономически борби сѫществуватъ навсѣкѫдѣ въ обществото, навсѣкѫдѣ въ домоветѣ. Тази вѫтрѣшна борба сѫществува и между двама души, и въ самия човѣкъ – тя ражда раздвояването. Злото е проникнало навсѣкѫдѣ. Нѣма кѫтче въ човѣшката душа, дѣто да не е проникнало то. Нѣма човѣкъ, въ сърдцето, въ ума и въ волята на когото да не е станало раздвояване. Какъ ще си обясните слѣдния фактъ? Имате една дъщеря, която до извѣстно врѣме е вървѣла много добрѣ, но послѣ започва да не ви слуша. Тя казва: и азъ имамъ свой миръ, и азъ трѣбва да живѣя! Имате единъ слуга. Той до извѣстно врѣме живѣлъ единъ честенъ животъ, но отпослѣ започва да бърка въ касата, и току вижъ, днесъ липсватъ 1,000 лева, утрѣ липсватъ 10,000 лева. Имате синъ, честенъ е, добъръ е, но утрѣ, гледашъ, че се изгубило нѣщо отъ кѫщата ти. Имате дъщеря – сѫщо така, добра е, честна е, но забѣлѣзвашъ, че отъ кѫщата ти се изгубва туй-онуй. Нѣкои казватъ: е, ще търпишъ, ще търпишъ и сина си, и дъщеря си, ще имъ дойде ума въ главата. Нима синътъ ти като изнесе всичкото твое имане, та умътъ му ще дойде въ главата?

И тъй, трѣбва ви едно правилно разбиране на онѣзи сили въ живата природа, които произвеждатъ страданията, разрушенията въ живота. Казва Петъръ въ тази глава, че Господь изхвърлилъ въ прѣизподнята ангелитѣ, които съгрѣшили и вързалъ нозѣтѣ имъ съ вериги. Хубаво, какъ си прѣдставяте ангелитѣ? Вие мислите, че тѣ нѣматъ човѣшко тѣло, че сѫ нѣщо безформено. Вие си ги прѣдставяте като духове, нѣщо като вѣтъръ. Какъ е възможно, туй, което е като вѣтъръ, като духъ, да бѫде вързано съ вериги? Нѣкои казватъ, че ангелътъ е нѣщо като сѣнка. Какъ е възможно, туй, което е сѣнка да бѫде вързано и да бѫде хвърлено въ бездната? Какъ ще примиримъ туй противорѣчие, че ангелитѣ били вързани съ вериги? Значи, за да бѫдатъ вързани съ вериги, да могатъ да се задържатъ тия вериги, прѣдполага се, че ангелитѣ иматъ крака, и то по-дебели отъ тия на хората. Или, ако вземемъ тия думи въ прѣносенъ смисълъ, ние можемъ да изтълкуваме другояче тия вериги. Но, по какъвто начинъ и да изтълкуваме тия вериги, тѣ сѫ едно ограничение. Тия сѫщества сѫ хвърлени въ бездната, ограничени сѫ заради тѣхнитѣ грѣхове. Значи, най-първо тия грѣхове, тия прѣстѫпления сѫ станали горѣ, тамъ сѫ причинитѣ, а послѣдствията сѫ станали въ Содомъ и Гоморъ. Тъй че двата града Содомъ и Гоморъ отговарятъ на падналитѣ ангели. Защо сѫ пропаднали тия градове? Защото въ тѣзи градове е сѫществувалъ нечуванъ, небивалъ развратъ. Отворете Библията да видите, какъ се явяватъ при Аврама трима ангели. Той ги посрѣща много любезно, покланя имъ се до земята и казва на жена си, да замѣси три мѣри брашно и да направи една голѣма погача. Една мѣра брашно се равнява на 7 кгр. брашно, значи погачата ще бѫде отъ 21 кгр. Слѣдъ това Аврамъ се завтича, отива да избере едно отъ най-хубавитѣ, млади телета, закалва го, за да имъ даде угощение. Подиръ това угощение тѣ си тръгватъ, като му казватъ, че отиватъ да погубятъ градоветѣ Содомъ и Гоморъ. Вие не можете да си прѣдставите какъвъ ръстъ сѫ имали тия хора. Тѣ не сѫ били тъй хилави, като сегашнитѣ хора. Вие още не сте виждали, какво нѣщо е ангелътъ. Азъ нѣма да ви го описвамъ, понеже това не съставлява прѣдметъ на тази ми бесѣда. Единиятъ отъ тия ангели се връща горѣ на небето, а другитѣ двама отиватъ въ Содомъ и Гоморъ на гости на Лота. Едва стигнали при Лота, и новината, че двама странници дошли въ дома му, се разнесла изъ града, както сега се разнасятъ новинитѣ. Нѣкои отъ гражданитѣ отишли веднага при Лота и му казватъ: ние искаме да познаемъ тия странници – т.е. да се подиграятъ съ тѣхъ. Лотъ имъ казва: „Не правете туй прѣстѫпление, тия хора ми сѫ гости, азъ не позволявамъ да се подигравате съ тѣхъ. Ето, имамъ дъщери, правете съ тѣхъ, каквото искате“. Какъ, ти ли ще ни заповѣдвашъ! Ние искаме тия хора! Но, понеже ангелитѣ разполагатъ съ силитѣ на природата, то съ своята тояжка докарали всички тия хора въ положение да ослѣпѣятъ. И слѣдъ това тѣ казватъ на Лота: „Бѣгайте отъ дома си, ние ще почакаме докато се отдалечите и слѣдъ това ще погубимъ градоветѣ Содомъ и Гоморъ“.

Съврѣменнитѣ философи, съврѣменнитѣ вѣрующи вървятъ въ една противоположна посока. Тѣ, като искатъ да насърчатъ хората, извиняватъ погрѣшкитѣ имъ. Съврѣменното християнство извинява погрѣшкитѣ на хората, като казва: е, Господь ще имъ прости грѣховетѣ. Да, туй е вѣрно, Господь ще прости грѣховетѣ, но на кои? Ние виждаме, че съврѣменнитѣ държави, които сѫ обосновани на единъ законъ на природата, и тѣ не прощаватъ. Когато нѣкой извърши каквото и да е прѣстѫпление, веднага го хващатъ и затварятъ. Държавитѣ си иматъ свои закони споредъ които опрѣдѣлятъ, кой по колко врѣме трѣбва да седи въ затвора. Указва се, обаче, че тази сѫдба въ свѣта не е толкова правилна, и затуй че ето хората апелиратъ къмъ Бога, казватъ: има Единъ въ свѣта, има една Правда! Когато отидемъ въ онзи свѣтъ, Той ще даде права сѫдба за погрѣшкитѣ ни. Питамъ: защо ние всѣкога апелираме къмъ тази висша Правда въ свѣта? Защото, съ появяването на живота, злото и доброто се явяватъ като негови съжители. Тѣ винаги придружаватъ съзнателния животъ. Всѣки човѣкъ, който прави прѣстѫпление, схваща благото само отъ свое, отъ индивидуално гледище. Вълкътъ, който хваща една овца, има за цѣль само да се нахрани. Основата на всички прѣстѫпления въ свѣта е тази, че човѣкъ иска да задоволи своитѣ нужди. Когато запитватъ вълка, защо прави така, той казва: „Нѣма да умра гладенъ, я!“ Нѣкой убива нѣкого. Запитватъ го: защо направи това? Той казва: азъ нѣма да мра гладенъ! За да живѣя азъ, той трѣбва да се пожертвува за мене. Той е проявление на злото въ вашата душа.

Проявлението на доброто въ свѣта е точно обратенъ процесъ. Ти правишъ добро. Защо? Защото искашъ и другитѣ да живѣятъ като тебе добрѣ, да благуватъ. Но, доброто и злото сѫ съзнателни сили въ природата, не сѫ механически сили. Тогава, азъ задавамъ въпроса: ако влѣзете въ една фабрика, дѣто има хиляди колелета, тѣ знаятъ ли кой имъ е господарьтъ? Не, тѣзи колелета не се интересуватъ отъ това. Тия колелета интересуватъ ли се отъ това, дали твоята рѫка е здрава или отсѣчена? Не, тѣ и това не искатъ да знаятъ. Но и въ туй разумно сѫщество, което стои задъ тия колелета и ги управлява, може да има едно изопачено съзнание. Запримѣръ, туй сѫщество спре колелетата, постави подъ тѣхъ рѫката си и послѣ бутне бутончето. Колелото се завъртва и отрѣзва рѫката му. Кой е виновенъ сега, колелото, или туй разумно сѫщество? – Разумното сѫщество, разбира се. Питамъ сега съврѣменнитѣ хора, които боравятъ съ тия парабели, съ тия пушки кремачари, съ тия евзалии чифтета, с тия манлихери, съ тия английски пушки думъ-думъ и т.н., кой е виновенъ за всички лоши послѣдствия, които тѣ създаватъ? Тия куршуми „думъ-думъ“ сѫ опасни въ отношение, че правятъ взривъ вѫтрѣ въ тѣлото, та разкѫсватъ мускулитѣ, разтрошаватъ коститѣ. Защо хората измислиха тия оръжия? – Да се бранятъ. Отъ кого? Най-напрѣдъ хората изобрѣтиха тия орѫжия, за да се бранятъ отъ звѣроветѣ, отъ мечкитѣ, отъ вълцитѣ, но сега виждаме, че тѣ не ги употрѣбяватъ за звѣроветѣ, а за хората. Тия 40-сантиметрови топове и гранати, тия задушливи газове за кого се употрѣбяватъ? За звѣроветѣ ли? Не, виждаме, че всички тия нови изобрѣтения се употрѣбяватъ все за хората. Хората ги употрѣбяватъ единъ противъ другъ. Народитѣ се раздѣлили, обявили се единъ срѣщу другъ и при това искатъ да се подигнатъ. Значи, всѣки народъ е дошълъ до едно индивидуално схващане на нѣщата и по този начинъ върви въ пѫтя на злото. Народитѣ днесъ не сѫ дошли до онова положение да схванатъ, че всеки народъ може да се подигне само тогава, когато даде свобода и на другитѣ народи. Тѣзи градове, Содомъ и Гоморъ, сѫ схващали живота по сѫщия начинъ. И тѣ сѫ имали своитѣ индивидуални разбирания. Между тѣхъ е имало такъвъ развратъ, такова нечувано насилие, за което, именно, сѫ били погубени. Изводътъ отъ всичко това е слѣдниятъ: съврѣменната цивилизация, която върви по пѫтя на индивидуалнитѣ схващания, ще има сѫщитѣ послѣдствия.

Днесъ Господь е при Авраама на угощение. Правятъ Му погача отъ три мѣри брашно, колятъ Му най-младото теле, но сѫщеврѣменно Той иде да накаже свѣта.

Сега, щомъ се слуша една такава бесѣда, всѣки казва: ами защо трѣбва да се заплашватъ хората така, защо трѣбва да се наказватъ? Добрѣ, тогава азъ питамъ: на какво основание отгорѣ хората трѣбва да се въорѫжаватъ, да се биятъ съ пушкитѣ си и да се убиватъ? На основание на кой Божественъ законъ постѫпватъ така? При това, защо е намѣсена и църквата, и духовенството, и всички други хора? И надъ всичко отгорѣ, всички желаятъ да оправятъ свѣта! Питамъ: този ли е пѫтьтъ, по който може да се оправи свѣта? Ако единъ хирургъ направи една операция на нѣкой боленъ и подобри състоянието му, това разбирамъ, но ако неговото усилие е днесъ да отрѣже крака му, утрѣ рѫката му, това не е лѣкуване. И послѣ казватъ: усложнения станали, нѣкакво отравяне се явило. И всички си измиватъ рѫцѣтѣ отъ отговорность. Какъ е станало усложнението? – Лѣкарьтъ клъцналъ невнимателно нѣкѫдѣ съ ножа си, прѣрѣзалъ нѣкоя артерия, потекло кръвь, станало инфекция – и ето, явило се усложнението. И другитѣ хора, като направятъ едно прѣгрѣшение, и тѣ, като лѣкаритѣ си измиватъ рѫцѣтѣ и казватъ: такава била волята Божия усложнение станало! И окултиститѣ, като направятъ едно прегрѣшение, казватъ: кармата е такава. Хубаво, вѣрвамъ въ това че станало усложнение: вѣрвамъ и въ другото положение, че волята Божия била такава; вѣрвамъ и въ това, че кармата била такава. Сега, дойдатъ едни, казватъ, че станали усложнения; дойдатъ други, казватъ, че такава била волята Божия; дойдатъ трети, казватъ, че такава била кармата на човѣка. Хубаво, приемамъ и тритѣ положения, но въпроситѣ пакъ оставатъ неразрѣшени. Вие завеждате своя синъ при нѣкой лѣкарь да му прави операция и ме питате: какъвъ ще бѫде резултатътъ? Казвамъ: усложнение ще стане. Дойдатъ нѣкой, питатъ ме: ами този защо умрѣ? – Такава е волята Божия. Дойде трети, не му върви въ свѣта. Защо не ми върви въ свѣта? – Кармата ти е такава. Той казва: добрѣ, братко, азъ вѣрвамъ въ това, че ставатъ усложнения, вѣрвамъ въ това, че волята Божия е такава, вѣрвамъ и въ това, че кармата ми е такава, но нѣма ли нѣкакъвъ пѫть, по който да се излѣзе отъ това положение? Турцитѣ казватъ: нѣма ли нѣкакво чааре? То значи: кой е пѫтьтъ, по който може да се излѣзе отъ това положение? Ако питашъ икономиститѣ, защо става всичко това въ свѣта, тѣ казватъ, че икономическитѣ условия въ живота раздѣляли богатия отъ бѣдния. Тѣ подържатъ това, че Господарьтъ билъ по-богатъ, по-силенъ, че ималъ нужда отъ повече пари, защото трѣбвало по-добрѣ да живѣе; че слугата пъкъ билъ по-слабъ, затова трѣбвало да живѣе единъ по-скроменъ животъ. И борятъ се тия господари и слуги, и казватъ, че икономическитѣ условия били такива. Да, и въ това вѣрвамъ, но явява се криза, и тогава, и единиятъ умира, и другиятъ умира. Азъ казвамъ: усложнение е станало! Послѣ, работникътъ убилъ господаря си, или господарьтъ убилъ работника. Казвамъ: такава е волята Божия. Имало финансова криза. Защо? Казвамъ: кармата на този народъ е такава. И най-послѣ казватъ: е, добъръ е Господь, слѣдъ нѣколко хиляди години, като се завърти земята още нѣколко пѫти около слънцето, хората ще се подобрятъ. Българитѣ казватъ: добрѣ, братко, като се завърти земята слѣдъ нѣколко хиляди години, добрѣ ще бѫде за тия, който тогава ще живѣятъ, ами за насъ нѣма ли нѣкакво чааре, не може ли земята да се завърти другояче? – Може да се завърти.

Сега, азъ ще отклоня малко мисъльта си, за да дамъ отдихъ на напрѣгнатата мисъль. Защо мисъльта е напрѣгната? Защото, като говоря за доброто и за злото, това сѫ опасни сили. Като говоря за злото, виждамъ, какъ тия сили сѫ вече на щрекъ и казватъ: еди-кѫдѣ си въ София говорятъ за насъ, идете да видите, какво се говори тамъ! Ако се говори нѣщо лошо, вземете мѣрки, ако ли не, нѣма нужда да противодѣйствувате. Силитѣ на злото си иматъ свои агенти въ невидимия миръ и ги изпращатъ да слѣдятъ. Отъ друга страна, и силитѣ на доброто изпращатъ своитѣ агенти и казватъ: идете въ София, да чуете, какво се говори за насъ. Ако говорятъ добро, не противодѣйствувайте, но ако се говори нѣщо лошо, тогава вземете мѣрки.

Та, сега азъ съмъ въ опасно положение, между два огъня. И вие сѫщо така сте между два огъня. Като говоримъ за доброто и за злото, ние прѣдизвикваме тия сили да дѣйствуватъ върху насъ. Когато се говори за злото и за доброто, човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Ще кажатъ: е, усложнение се явило, или такава е била волята Божия, или такава ти е кармата. Не, така може да говори само единъ профанъ, но разумниятъ ученикъ, разумниятъ човѣкъ, който иска да даде смисълъ на своя животъ, не може да разсѫждава така. За да измѣнимъ своя животъ, ние трѣбва да му дадемъ ново направление. Настоящиятъ порядъкъ ние не можемъ да го измѣнимъ тъй, както си искаме, или тъй както си мислимъ. За да може човѣкъ разумно да измѣни съврѣменния порядъкъ, който сѫществува отъ хиляди години, трѣбва да разполага съ разумни сили. Мислите ли, че вие ще можете изведнъжъ да развиете онова вѫже, което е направено отъ хиляди нишки? Дълго врѣме ще ви трѣбва. Законътъ е слѣдниятъ: за да развиете вѫжето, трѣбва да започнете да го развивате по обратния пѫть, по който е завито. Тези нишки сѫ въ нашия умъ, въ нашитѣ схващания.

Днесъ ние разискваме за злото. Ще кажете: какъ да познаваме злото? Всѣки единъ отъ васъ може да познае, дали дадена негова постѫпка е лоша, или добра. Прѣдставете си, че азъ нося една торба съ звонкови монети и влѣза да се храня въ нѣкоя гостилница, а торбата съ паритѣ оставямъ навънъ. Вие, който сте ме слушали да говоря за моралъ, вземете та задигнете тази торба. Питамъ: гдѣ е вашиятъ моралъ? Вие ще ми кажете: както ти имашъ право да носишъ тази торба съ паритѣ, така имамъ право и азъ да я нося. Казвамъ: правъ си, братко, азъ те похвалявамъ, ако искашъ да я носишъ тъй, както и азъ я нося, но ако искашъ да разполагашъ съ тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще мязате на онзи манафинъ турчинъ. Отишълъ единъ лѣкарь въ анадолско да лѣкува болни и носилъ съ себе си шишенце съ азотна киселина. Този манафинъ, като видѣлъ шишенцето, полюбопитствувалъ, отворилъ тапата му, опиталъ какво има въ него, и хопъ на земята. Не, приятелю, азотна киселина е това, тя не се опитва по този начинъ. Вие ще вземете моята торба, но ще останете на земята. Азъ ви казвамъ: тия пари, които ще опитате, това е азотната киселина, и всѣки, който я вкуси, смърть го очаква. А, смърть! – А бе ти не чакай да направишъ опита, че тогава да видишъ защото ще вземешъ да риташъ на земята. Този манафинъ опитва, и свършва. Питамъ: като направимъ този опитъ, какво сме добили? – Нищо. Ние сме живѣли и по единия, и по другия начинъ, и ако до сега животътъ е вървѣлъ добрѣ, то е благодарение на невидимия свѣтъ, който работи надъ насъ; то е благодарение на онѣзи разумни сѫщества, на ангелитѣ, които сѫ тѣсно свързани съ насъ и работятъ, грижатъ се за насъ. Тѣхното желание е човѣчеството да добие онѣзи свѣтли идеи, онѣзи велики закони, споредъ които тѣ живѣятъ. Най-разумнитѣ закони въ свѣта се употрѣбяватъ отъ тѣхъ. Най-чистиятъ, най-благородниятъ животъ се прилага отъ тѣхъ. Животъ на самоотверженость ще се види само отъ тѣхъ. Често тѣ изпращатъ свои посланици на земята, въ една или въ друга форма. Нѣкой пѫть и тѣ сами посѣщаватъ земята, въ човѣшка форма. И ангелитѣ се раздѣлятъ на двѣ възвишени царства. Тия отъ най-възвишеното царство рѣдко слизатъ на земята, а тия отъ по-долното – слизатъ често, за да подигнатъ човѣчеството. Да оставимъ сега този въпросъ, защото той смущава хората.

И тъй, нѣкои мислятъ, че ангелитѣ сѫ нѣщо въздухообразно, като нѣкакъвъ газъ. Единъ ангелъ може да дойде въ кѫщата ти и да се разговаря съ тебе, като нѣкой обикновенъ човѣкъ, но ще ти говори на такъвъ чистъ български езикъ на какъвто никой не може да ти говори. Единъ ангелъ може да дойде въ кѫщата ти и ще ти говори и на английски езикъ, но на такъвъ чистъ английски езикъ, на какъвто никой не може да ти говори. Ако сте въ Франция, въ Германия, или кѫдѣто и да е, и срещнете единъ ангелъ, той ще ви говори на такъвъ чистъ френски, или нѣмски езикъ, на какъвто никой французинъ или германецъ не може да ви говори. Като говоришъ съ този ангелъ, ще си кажешъ: какъвъ разуменъ човѣкъ е този! Ти ще усѣтишъ да лъха отъ този човѣкъ една приятна топлинка, и сегисъ-тогисъ ще видишъ отъ него една особена свѣтлина. Ти ще почувствувашъ прѣдъ този човѣкъ едно такова разположение, прѣдъ което всѣкакво користолюбие въ тебе ще се загуби, и въ душата ти ще се породи непрѣодолимо желание да живѣешъ единъ малко по-другъ животъ. Тази опитность сѫ имали и други хора прѣди васъ въ миналото, и вие ще я имате.

Сега, ще ви разправя за единъ великъ Учитель отъ древностьта, нареченъ Ешавора, който направилъ единъ опитъ съ единъ отъ своитѣ обични ученици, нареченъ Бенамъ. Слѣдъ като му прѣдавалъ дълги години окултното знание, знанието на добродѣтелитѣ и на злото, т.е. какъ трѣбва да живѣе човѣкъ, за да влѣзе въ царството Божие, да стане гражданинъ на небето, и слѣдъ като му прѣдалъ всичкитѣ правила, всичкитѣ закони, най-послѣ трѣбвало да постави този свой ученикъ на единъ изпитъ. Ешавора ималъ единъ мечъ, остъръ и отъ двѣтѣ страни, и накѫдѣто посочвалъ съ този мечъ, всичко се разрушавало: камънитѣ се разчупвали, водитѣ се раздѣляли, звѣроветѣ се умъртвявали. Единъ день Ешавора казва на ученика си: искамъ да те опитамъ, дали въ тебе има добродѣтели. Той туря най-силната отрова на върха на този ножъ и казва на ученика си: ти ще знаешъ, че ако въ твоя животъ нѣкѫдѣ има скрита най-малката лоша мисъль, ти ще изгубишъ този си животъ и ще започнешъ наново живота си. Ако пъкъ нѣмашъ скрита нито една лоша мисъль, съ твоя животъ ще стане нѣкакво чудо. Това било едно велико изпитание за този ученикъ. Ешавора го запитва: кажи ми сега, чистъ ли си? – Чистъ съмъ. Добъръ ли си? – Добъръ съмъ. Пълно ли е сърдцето ти съ Любовь? – Пълно е. Уменъ ли си? – Уменъ съмъ. Изпълнилъ ли си всичко, каквото съмъ ти казалъ? – Изпълнилъ съмъ. Обичашъ ли Истината? – Обичамъ я повече отъ всичко. Добрѣ, ще извадя сега ножа и ще опитамъ. Ако ти умрешъ подъ моя ножъ, това показва, че говоришъ лъжа, но ако останешъ живъ подъ моя ножъ, значи говоришъ Истината.

Сега, всички вие, които живѣете на земята, искате единъ животъ безъ изпити, искате тъй, много лесно да свършите и гимназия, и университетъ. Но, други сѫ Божиитѣ закони, не зависи нито отъ мене, нито отъ васъ.

Този Учитель Ешавора изважда своя мечъ, насочва го къмъ ученика си и го допира до тѣлото му. Този ножъ веднага се прѣвърналъ въ най-хубавата свѣтлина, и ученика останалъ живъ.

По-нататъкъ вие сами може да си правите заключенията. Какво означава този ножъ? – Този ножъ е Божественото Слово, което влиза въ човѣка. Ако това Божествено Слово влѣзе въ твоя умъ и се прѣвърне на свѣтлина; ако това Божествено Слово влѣзе въ твоето сърдце и се прѣвърне на свѣтлина; ако това Божествено Слово влѣзе въ твоята душа и се прѣвърне на свѣтлина, ти ще останешъ живъ и ще покажешъ, че твоето сърдце е пълно съ Любовь, твоятъ умъ е пъленъ съ Мѫдрость и твоята душа е пълна съ Истина.

Та, онѣзи отъ васъ, които вървите въ този пѫть, трѣбва да издържате на всички изпитания. Ако вие, при сегашнитѣ условия не можете да издържите едно страдание, едно изпитание, какъ ще се оправи свѣтътъ? Свѣтътъ изисква герои! Вие сте изгубили понятието си за Бога, и мислите, че Богъ е нѣщо отвлѣчено. Не е така. Има философи, които казватъ, че Богъ нѣма никаква форма. Не е така. Тѣ казватъ, че не знаятъ, гдѣ е мѣстото на Бога, обаче ние знаемъ гдѣ е мѣстото на Бога. Азъ мога да ви кажа гдѣ е то, но нѣма да Го намѣрите. Тамъ, дѣто е Любовьта, тамъ, дѣто е Мѫдростьта, тамъ, дѣто е Истината, тамъ живѣе и Богъ. Съврѣменнитѣ хора съ своето безвѣрие сѫ изгубили Бога отъ ума си и казватъ, че нѣма Господь. Тѣ се хвалятъ съ това си безвѣрие. Хубаво, ако тѣ взиматъ това безвѣрие като едно атавистическо чувство, или като една непотрѣбна вѣщь, вънъ отъ тѣхъ, разбирамъ, но ако тѣ изгубятъ Бога отъ душата си като Любовь, като Мѫдрость и като Истина, тогава не е добрѣ за тѣхъ. Питамъ: такъвъ единъ народъ, такова едно общество или такъвъ единъ индивидъ може ли да живѣе? – Не. Народътъ го очаква смърть, обществото го очаква смърть, индивидътъ го очаква смърть. Дѣто бутне този ножъ на Ешавора, всичко ще се разруши. Защо всичко ще се разруши? – За да покаже, че има една лъжа, въ която нищо не може да се съгради, за да покаже, че има една злоба, въ която нищо не може да расте; за да покаже, че има едно лицемѣрие, което никого не е облѣкло. Лицемѣрието е една дреха, но никой не може да живѣе съ тази дреха.

И сега, всички хора се спиратъ и казватъ: тежъкъ е животътъ! Непоносимъ е животътъ! Защо е тежъкъ животътъ? – Усложнения има. Защо е непоносимъ животътъ? – Е, такава е волята Божия. Не ни се живѣе. Да умремъ, да си заминемъ! Защо? – Е, карма е това. И всички искатъ да умратъ, да си заминатъ, но нищо не даватъ. Сегашнитѣ хора сѫ толкова лоши, че и като умиратъ, нищо не даватъ за беднитѣ, нѣма да ви привеждамъ толковато факти изъ България, дѣто се случва да умира нѣкой богаташъ и едва ще остави нѣколко хиляди лева за бѣднитѣ, а милионитѣ не дава никому. Отива въ другия свѣтъ да го сѫдятъ, а за кого задържа милионитѣ? – Ималъ синове, та тѣ да ги ядатъ. Не, умирашъ ли, ще раздадешъ паритѣ си на бѣднитѣ и ще кажешъ: Господи, всичко, каквото ми даде, раздадохъ го, за да изпълня Твоята воля! А сега питатъ: Господь спи ли, та не вижда всичко това, което става? Ако има нѣкой, който вижда всичко, това е Богъ. Той не спи, Той всичко вижда. Ако има нѣкой, отъ чието око нищо да не е избѣгнало, това е Богъ. Казватъ: докажи! Всичко се доказва. Страданията, които идватъ, какво показватъ? Болеститѣ, които сѫществуватъ, какво показватъ? Неразположенията които се явяватъ, какво показватъ? Имате ли едно обяснение за всичко това? Кой отъ васъ се радва на своитѣ смущения? Кой отъ васъ се радва на своитѣ страдания? Азъ не съмъ ималъ случай до сега още, да дойде нѣкой при мене съ своето страдание, съ своята болка и да каже: Учителю, азъ се много радвамъ. Защо? – Имамъ си една малка болка, едно малко страдание. Всѣки, кой-какъ дойде, казва: Учителю, азъ искамъ да ми вземешъ тази скръбь. Чудни сѫ тия хора! Какъ е възможно да нѣма карамболъ? Всички тия хора седятъ на кувертата на единъ параходъ, който се люлѣе всрѣдъ развълнуваното море. Параходътъ се люлѣе, какъ е възможно ти да се държишъ? Ама направи така, да не се люлѣе. – Нѣма какво, параходътъ се люлѣе, и ти ще се люлѣешъ. Азъ ако искамъ да направя нѣщо, нѣма да заповѣдвамъ на парахода, ще заповѣдамъ на морето. Пъкъ и на морето нѣма да заповѣдвамъ, но ще заповѣдвамъ на въздуха горѣ. Пъкъ и на въздуха нѣма да заповѣдвамъ, но ще заповѣдвамъ на ония горѣ, които регулиратъ живота. Ще имъ кажа: затворете прозорцитѣ, спрете онѣзи вентилации! Е, казватъ, това е научно обяснение! Прозорци нѣма на небето. Е, добрѣ, ще ви дамъ друго научно обяснение: срещнали се едно топло, и едно студено въздушни течения, та образували вѣтъра. Какъ дойдоха туй топло, и туй студено течение? Какъ така, еднитѣ елементи да станатъ студени, а другитѣ топли? Това сѫ все сили въ природата. Чудни сѫ хората! Дойде нѣкой пѫть нѣкоя муха около мене, и азъ правя своитѣ опити съ нея. Духна полека върху нея. Тя седи на рѫката ми, не бѣга и си обяснява, какво става. Казва си: дойде едно топло течение. Азъ духна по-силно. Сега тя избѣга, и си казва: това е едно студено течение. Отдѣ дойде това течение? – Отъ мене иде. Тя отива при другитѣ мухи и имъ казва: днесъ имаше едно силно течение. Силно течение имало! Това е една подигравка. Такива съ нашитѣ дѣтински схващания. Сегашнитѣ ни схващания, и въ науката сѫ такива. Хубави сѫ тия наши схващания, тѣ служатъ за размишления, но казвамъ, че ние още не сме дошли до самата истина, чрѣзъ която да си разяснимъ нѣщата, да урегулираме отношенията си. И сега, за да не се люлѣятъ хората толкова много, азъ мога да кажа на тия разумни сѫщества да спратъ туй течение. Ще имъ кажа: моля, спрете туй течение, понеже параходътъ се много люлѣе. И тѣ ще го спратъ. И сега, тази муха, ако би ми се помолила, ако би ми казала: моля ти се, спри това течение, защото отъ тебе идва то! – Азъ бихъ я подухалъ по-леко. Туй ще бѫде единъ лъхъ, една приятна топлинка отгорѣ и, и тя ще се зарадва.

Сега, ние, отричаме разумнитѣ нѣща. Казваме: нѣма Господь. Това е едно вѣрую загнѣздено не само въ българитѣ, но и въ всички други народи. Навсѣкѫдѣ има невѣрници, но има и набожни хора. Набожни хора наричамъ тия, които като погледна, въ очитѣ имъ се чете, че тѣ иматъ едно вѣрую, което почива на една вѫтрѣшна опитность, а не на нѣкакви философски твърдения. Хубави сѫ тия открития на философитѣ, но трѣбва да имате една опитность като на Суиденборга. Трѣбва да имате една такава опитность, че като поставите върху нея своето вѣрую, да не се разклати ни най-малко. Туй ще бѫде една положителна, обективна наука, както е положително изгрѣването и залѣзването на слънцето, както е положително и изгрѣването на звѣздитѣ; тази наука ще бѫде тъй положителна, както е положително всичко на земята, защото вие считате всичко на земята за реално, за положително. Ако имаме едно вѣрую, то трѣбва да бѫде като Истината. Истината засѣга еднакво всички хора, тя еднакво дава свобода на всички, споредъ степеньта на тѣхното развитие. На всѣко сѫщество трѣбва да се дадатъ условия свободно да се развива. И дѣйствително, Богъ е далъ на всички сѫщества грамадни граници да се развиватъ свободно. Между земята и мѣсечината има грамадно пространство, въ което земята свободно се разхожда. Между слънцето и земята сѫщо така има грамадно пространство. Злото е тамъ, че ние често правимъ неестествени връзки. Често хвърляме мостъ между себе си и другъ нѣкой човѣкъ, и като се сприятелимъ, скарваме се. Ако се скарвашъ, по-добрѣ не се сприятелявай! Ако се скарвашъ, приятелството нѣма смисълъ. Приятелството трѣбва да е поставено върху едни здрави връзки. Нѣкои казватъ: хайде да оженимъ този! Добрѣ да го оженимъ, но ако тази женитба стане причина тия хора да се каратъ, тя нѣма смисълъ. Прѣдназначението на женитбата е съвсѣмъ друго. Ако вие се жените, за да народите дѣца и да се карате, какъвъ смисълъ има това женене? Всичкитѣ нѣща трѣбва да бѫдатъ разумни. Дѣтето трѣбва да бѫде разумно, да обича майка си и да пази свещено нейната ограда. Дѣте, което не обича майка си и не пази свещено нейната ограда, не е разумно дѣте. Ако единъ учитель образува единъ класъ, въ който да ставатъ скандали, какъвъ смисълъ има този класъ? Ако се образува една държава, която да ограничава своитѣ поданици, да ги затваря и убива, какъвъ смисълъ има тази държава? Не, членоветѣ на тази държава трѣбва да живѣятъ въ миръ, да има любовь между управляващи и управляеми. Ако нѣма любовь, какъвъ смисълъ има тази държава? Казватъ: да се защищава. Да, но въ ангелския свѣтъ, въ Божествения свѣтъ, между управляващитѣ и управляемитѣ на една държава има любовь. Когато любовьта се тури като база въ една държава, тогава всички нейни поданици ще могатъ да живѣятъ единъ щастливъ и прѣкрасенъ животъ. Ако ние приемемъ едно религиозно вѣрую, и си търсимъ недостатъцитѣ, какъвъ смисълъ има то? Ако туй вѣрую ни събира съ цѣль да се сближимъ, да станемъ разумни и да се свържемъ съ Бога – разбирамъ, има смисълъ тогава!

И тъй, злото у насъ е осѫдено на разрушение. То прѣдставлява онази неорганизирана, изостанала материя отъ миналитѣ сѫществувания, която се разлага. Тази материя не влиза въ състава на единъ духовенъ човѣкъ. Злото прѣдставлява сили, които иматъ противоположно дѣйствие въ човѣшкото развитие. Ако вие се съмнѣвате, направете единъ малъкъ психологически опитъ. Като направите този опитъ, ще видите, че въ свѣта има извѣстни сили, които дѣйствуватъ въ едно направление, и други сили, които дѣйствуватъ въ обратно направление. Запримѣръ, вие сте неразположени, крайно недоволни сте отъ живота си. Намѣрете тогава единъ много добъръ човѣкъ, пъленъ съ любовь. Концентрирайте ума си къмъ него и вижте, каква промѣна ще стане у васъ. Щомъ почнете да мислите за него, не е важно, дали той знае това, или не, веднага вашето недоволство ще почне да се топи, вашиятъ умъ ще се просвѣтли, и вие ще кажете: сега разбрахъ че животътъ има смисълъ. Защо става това? Понеже въ този добъръ човѣкъ има други сили, противоположни на вашитѣ, та като се докоснете до него, той измѣня направлението на вашитѣ сили къмъ добро. Послѣ, направете и другъ опитъ. Нѣкой пѫть сте разположени много, радостни сте. Веднага концентрирайте ума си къмъ единъ лошъ човѣкъ и ще видите, че нѣма да се мине е половинъ часъ, и ще ви обхване голѣма тѫга, голѣма мѫка, която ще измѣни настроението ви. Слѣдователно, и вие, като индивидъ, така влияете на хората. Ако сте добри, всѣки, който се докосне до васъ, ще му влияете въ добра насока. Като казвамъ добри, разбирамъ вѫтрѣшното състояние на душата. Ако сте лоши, който се допре до васъ, веднага ще промѣни своето състояние въ лошо. Нѣкой пѫть казвате: да бѫдемъ добри! Добъръ човѣкъ е онзи, у когото Божията Любовь се влива постоянно. Това се казва „втичание“. Сѫщо така добъръ е онзи човѣкъ, у когото се втича Божествената Мѫдрость и Божествената Истина. И тъй, нѣкой пита: какъ да познаваме Божествената Любовь, какъ да познаваме, че ни е посѣтила? – Щомъ отправишъ ума си къмъ Бога, Божествената Любовь ще се влѣе въ тебе, и ти ще усѣтишъ, че сърдцето ти се отваря. Ако си богатъ човѣкъ, сърдцето ти ще се отвори, и ти ще раздадешъ 100–150–200 хиляди лева на този – на онзи; ако си земледѣлецъ, ще дадешъ отъ имането си на бѣдни, трудолюбиви хора; ако си ученъ и уменъ човѣкъ, ще отворишъ училище за бѣдни, да се учатъ. Туй прави Божествената Любовь, като дойде. Тя дава свобода на всички хора. Щомъ дойде онази егоистичната любовь, ти като видишъ, че нѣкой има пари, започвашъ да правишъ съ него гешефти, туй онуй, докато му вземешъ всичкитѣ пари, и той остане послѣденъ просякъ. Защо се свърши работата така? Казвашъ: е, усложнение е станало. Дойде нѣкой бѣденъ човѣкъ въ едно религиозно общество, дѣто се говори за Бога, и поиска нѣкаква помощь, но тѣ го изпѫдятъ и си казватъ: е, такава е волята Божия. Трети нѣкой пъкъ, като не може да живѣе по Бога, тръгне на широко изъ пѫтя и си казва: е, такава ми е кармата. Други нѣкой отъ външния свѣтъ, като не може правилно да си постави живота, казва: е, такива сѫ икономическитѣ условия. Единъ ще каже едно, другъ – друго, и считатъ, че въпроситѣ сѫ разрѣшени. Не е така, братко. Икономическитѣ условия ни най-малко не сѫ тия, които ни спъватъ. Икономическитѣ условия трѣбваше ли да спратъ пробиването на онзи тунелъ между Швейцария и Италия? Буритѣ на моретата можаха ли да спратъ англичанитѣ да си правятъ тѣзи великани параходи? Какво не направиха хората! Вѣтърътъ спрѣ ли ги? Не, като излѣзе вѣтърътъ, тѣ му се опрѣха. Вѣтърътъ казва: опрѣха ми се тия хора. Взеха всичко въ съображение и разумно работяха. Мислите ли, че ако ние служимъ така разумно на Божественото въ себе си, че нашитѣ кораби ще потънатъ? Не, тѣ ще устоятъ на туй море. Но, ако не служимъ разумно на Божественото въ себе си, тия малки наши кораби ще потънатъ въ морето. Тия малки кораби, това сѫ тия ангели, които Богъ изхвърли отъ небето, т.е. прати ги на земята да се учатъ. Той ги тури въ материята, дѣто и до сега работятъ. Ако тѣзи градове за сега сѫ разрушени, има и добри причини за това разрушение. Нали така постѫпватъ и сегашнитѣ лѣкари? Като се явятъ нѣкои заразени мѣста, или като се яви нѣкоя инфекция по тѣлото, тѣ си служатъ съ лѣкарства, които изгарятъ инфектираната часть. И вие ще употрѣбявате принципа на Любовьта като една положителна сила навсѣкѫдѣ въ живота си. Употрѣбите ли тази сила, каквото и колкото неблагоприятно положение или условие да срещнете, тя всѣкога ще укаже едно смекчающе дѣйствие и ще облекчи положението ви. Най-първо тя ще произведе една промѣна въ ума, въ сърдцето и въ волята ви, а послѣ ще произведе една смекчающа атмосфера и наоколо ви. Хората, които сѫ около васъ ще омекнатъ, и животътъ ви ще стане по-сносенъ. Азъ не ви говоря за Любовьта, като една мека сила. Не, не, вие съзнателно трѣбва да опитате, какъ дѣйствува Божията Любовь въ васъ.

Та, казвамъ сега на всинца ви: вложете въ сърдцата си Божията Любовь и не чакайте да дойде тя слѣдъ хиляди години! На онѣзи пъкъ, които сѫ я вложили, казвамъ: разширете вашата канализация: Любовьта е една велика сила и вие можете да я опитате. Вие още не сте опитвали величието на Божията Любовь, въ която има едно голѣмо разнообразие. Вие още не сте опитвали красивото, хубавото. Ще го опитате въ туй разнообразие. А като носите страданията, тия страдания ще укрѣпятъ коренитѣ на вашия животъ, да станатъ по-силни. Върху тѣзи корени ще се появятъ клонищата, а клонищата ще произведатъ радоститѣ. Скръбьта е послѣдствие отъ злото, а радостьта е послѣдствие отъ доброто. Слѣдователно, злото образува коренитѣ на човѣшкия животъ, а доброто образува клонищата. Тъй е създалъ Господь – злото да работи вѫтрѣ въ почвата. Затуй казва пословицата: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки“. Туй е вѣрно. Не се старайте да направите тѣзи корени сладки! Не се старайте да дадете обратно направление на коренитѣ, нагорѣ, защото тѣ ще изсъхнатъ. Коренитѣ трѣбва да иматъ направление къмъ центъра на земята. Безъ зло, вие не можете да живѣете. Оставете коренитѣ въ по-гѫстата материя, въ почвата, а клонищата нека останатъ въ по-рѣдката материя, въ въздуха. Послѣ, не разрѣшавайте въпроситѣ така бързо, да казвате, че нѣкои хора сѫ материалисти. Оставете тия хора! Тѣ работятъ долу въ почвата, трѣбватъ ни насъ. Мась трѣбва за колелетата, за да върти машината.

И тъй, ако разгледаме съврѣменното общество съ всички тия прояви въ него, ние не трѣбва да роптаемъ противъ тѣхъ, но трѣбва да гледаме разумно да ги поправимъ. Въ съврѣменнитѣ училища при възпитанието на младитѣ ние трѣбва да дадемъ една съвършено нова насока, нови методи. Разбира се, тия методи не могатъ да се дадатъ тъй, както въ тази моя бесѣда, но казвамъ, че има методи, чрѣзъ които човѣчеството може коренно да се измѣни. Азъ не съмъ за тия залъгвания, за тия палеативни срѣдства, но трѣбва едно коренно измѣнение на човѣчеството. Отъ всичкото това старо трѣбва изцѣло, коренно да се освободимъ. Другояче не може! Има биологически закони, които видоизмѣнятъ старото. Ако онова дѣте, което до деветия мѣсецъ живѣе въ утробата на майка си, излѣзе прѣди този срокъ навънъ, то съ своето тѣло не ще може да живѣе – ще умре. Но, докато е въ утробата на майка си, между неговото тѣло и това на майка му има ембриологически връзки, посрѣдствомъ които то живѣе. Въ човѣка сега се гради едно тѣло по-хубаво, по-красиво, по-издържливо отъ сегашното, и между него и новото тѣло пакъ има една такава нишка. Като се освободимъ и отъ това тѣло, ще се създаде друго тѣло, и тогава ние ще започнемъ единъ съзнателенъ, духовенъ животъ. Но за това нѣщо се изисква единъ ножъ, като този на Ешавора и добродѣтели, като тия на Бенама. И като се докосне този ножъ до васъ, трѣбва да се произведе една свѣтлина. Ще кажете: дали този човѣкъ говори Истината? Не е важно, дали азъ говоря Истината: азъ зная, че говоря Истината, но важното е, дали вие възприемате тази Истина. Не е въпросътъ, какво говоря азъ, а – какъ живѣя. Говорътъ ни ще бѫде съобразно живота, който живѣемъ. Нѣма нищо скрито-покрито прѣдъ Бога! Слѣдователно, този Богъ, за когото ви говоря, не е безъ форма. Той е най-красивиятъ. Ако вие бихте видѣли Бога в Неговото тѣло, само тогава бихте си Го прѣдставили. Ако Христосъ казва, че е Богъ, то е затова, защото Богъ се изявилъ въ човѣшка форма. Значи, човѣшката форма играе извѣстна роль въ свѣта. И дѣйствително, цѣлиятъ козмосъ е съставенъ по образа на човѣка. Всички съврѣменни учени хора, които сѫ дълбоко освѣдомени върху тайнитѣ на Битието твърдятъ сѫщото. Цѣлиятъ козмосъ се прѣдставя въ формата на единъ човѣкъ. Слѣдователно, всѣка една часть отъ твоето малко тѣло отговаря на съотвѣтната часть отъ туй велико тѣло, Извѣстни звѣзди отъ млѣчния пѫть, или отъ което и да е съзвѣздие, или пъкъ извѣстни системи могатъ да се разговарятъ съ тебъ, кѫдѣто и да се намирашъ ти. Тѣ иматъ станции въ твоя мозъкъ. Ако разбирашъ езика имъ, всѣки день ще можешъ да чуешъ по една новина, станала на слънцето, на Юпитеръ, или на коя и да е друга звѣзда. Казвате: можемъ ли да говоримъ за звѣздитѣ? – Можете. Разумниятъ може да говори, но глупавиятъ какъ ще говори? За глупавия сѫ затворени звънцитѣ на тия станции. Казвате: забранено е да говоримъ за тия нѣща! Ами за какво да говоримъ? – За пари, за пари! Ами че паритѣ сѫ разпрѣдѣлени въ свѣта! Опрѣдѣлено е кому колко да се паднатъ. Още като се раждашъ, има единъ законъ, който опрѣдѣля, богатъ ли ще бѫдешъ, или не. Ако не си опрѣдѣленъ за богатъ, и 100 чифта царвули да скѫсашъ, нѣма да успѣешъ. Ако си роденъ да бѫдешъ богатъ, богатството ще си дойде и безъ да го търсишъ. Тия, които сѫ богати, то е не защото сѫ много умни, не че сѫ съумѣли да го добиятъ, но то само си идва. Рѣкитѣ какъ идватъ? Не мислете, че за да дойдатъ рѣкитѣ, земята прави нѣкакви усилия. Не, тѣ сами си идватъ. Турцитѣ казватъ: „Ако ти е опрѣдѣлено на късмета богатъ да бѫдешъ, богатството само ще си дойде“. Богатиятъ е опрѣдѣленъ богатъ да си бѫде. Богатството си иде, като нѣкое мѣсто богато съ растителность. Учениятъ е опрѣдѣленъ ученъ да бѫде. Сиромахътъ е опрѣдѣленъ сиромахъ да бѫде. Има сиромашия, която азъ бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството. Такава сиромашия е една велика служба! Азъ не говоря за онзи сиромахъ, който се смущава отъ положението си, който хвърля главата си отъ отчаяние, но азъ говоря за онзи сиромахъ, който, заобиколенъ отъ жена си и дѣцата си, радва се, пѣе. И като има единъ хлѣбъ, изяждатъ го съ благодарность и казватъ: добъръ е Господь и за напрѣдъ! Въ онази благодарность на разумното сърдце, хлѣбътъ въ този свѣтъ може да се увеличи. Нѣкой казва: за да се направи добро въ този свѣтъ, изискватъ се голѣми усилия. Не, да се прави добро, това не е мѫчна работа. Ако азъ имамъ 100 зрънца, какво ми костува да бръкна въ земята, да направя дупка и да ги посѣя? За да посѣя едно зрънце трѣбва ми само една минута. Петь минути седя нѣкѫдѣ на почивка – петь зрънца ще посѣя. Слѣдъ 10 години какъвъ резултатъ ще има? Колко ябълчни дървета ще израстнатъ? Ако на всѣка почивка посѣвамъ по едно зрънце, това посѣване ще има много добри послѣдствия. Седне нѣкой, мисли си нѣщо. Какво мислишъ бе, братко? Вземи едно сѣменце и го посѣй въ земята! Ама чакай да прочета нѣкоя книга, да видя какъ се посѣватъ сѣменцата. Не ти трѣбва никаква книга, никаква наука. Бръкни съ една прѫчка въ земята, посѣй сѣменцето единъ сантиметъръ навѫтрѣ въ почвата, сипи му малко водица отгорѣ, и свършена работа! Ти посаждай, Господь ще му мисли. Ама чакай да видя по какъвъ планъ да ги наредя. Бе посаждай и не мисли! Ние все чакаме другъ да нареди тази работа. Така е и по отношение правенето добро. Казваме: нѣма условия за правене на добро. – Има условия.

И тъй, иде деньтъ за единъ великъ изпитъ! Вашиятъ Учитель ще дойде прѣдъ васъ съ своя ножъ, на върха на който ще има най-ефикасната отрова. Ако въ васъ се намѣри нѣкаква лъжа, нѣкакво зло, вие ще изгубите живота си, но ако излѣзете тъй чисти, както говорите, вие сте на правата страна. Никаква лъжа да нѣма въ васъ! Да съзнавашъ въ себе си своитѣ погрѣшки, да се стремишъ да ги изхвърлишъ и да кажешъ: има нѣща въ мене, които не сѫ чисти, трѣбва да се очистя и нищо да не крия. Това е благородство! Вие не трѣбва да криете своитѣ погрѣшки, но да бѫдете доблестни да ги изправяте. Вие казвате: а, той иска да ни замотае! Ами ако азъ ви замотая, какво ще добия? Не, важното е въ васъ да се прояви Божественото. Сега азъ седя тукъ прѣдъ васъ, спрѣлъ съмъ се и искамъ да бодна по едно сѣменце. Ами за кого правишъ тия работи? – За васъ, за васъ садя тия сѣменца. Правете и вие така, бодвайте навсѣкѫдѣ по едно сѣменце! Като се срещнете, бодвайте по едно сѣменце! Вие казвате: да бѫдемъ благородни! Въ какво седи благородството на вашия характеръ? – Въ Любовьта. И наистина, ако имате Любовь, Мѫдрость и Истина, пѫтьтъ ви ще се отвори. Туй небе, което е организирано отъ висши сѫщества е отворено прѣдъ насъ. То се интересува за живота на единъ добъръ човѣкъ. И нѣма по-красиво нѣщо отъ това! Казватъ отъ тамъ: какво прави еди-кой си човѣкъ отъ София, отъ Петербургъ, отъ Парижъ, отъ Токио, отъ Пекингъ? Говорятъ съ тия души, интересуватъ се за тѣхъ. Небето е съставено отъ велики души, и затова е велико въ своитѣ дѣйствия. То не е дребнаво. Ангелитѣ сѫ велики души. Нѣкой казва: ангелитѣ не сѫ като хората. Да, не сѫ като хората. Грѣхъ нѣма въ тѣхъ, но въ тѣхъ има една велика душа, която изпраща своята свѣтлина къмъ хората, да изправя тѣхнитѣ криви възгледи. Нѣкой пѫть, като ви слушатъ, какъ мислите за Бога, тѣ се чудятъ. Защо мислите така за Бога? Защото сте изпѫдили Бога отъ сърдцето си, отъ ума си, отъ волята си. Като послѣдствие на това, вие сте изгубили живота, свѣтлината и свободата, изпаднали сте въ една вѫтрѣшна борба и затуй страдате. И какво ви остава тогава? – Остава ви робството, остава ви злото, остава ви тъмнината. И послѣ казвате: е, трѣбва да умремъ. Защо? Защото ставатъ усложнения, защото такава е волята Божия, защото такава ни е кармата, такива сѫ икономическитѣ условия. Не, въпросътъ не седи въ това. Въпросътъ е да възприемемъ Божията Любовь, защото тя разширява човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката душа и се проявява всѣки моментъ. За тази Любовь нѣма нищо невъзможно. Тази Любовь носи онова необходимо знание, съ което можемъ да се справяме при всички мѫчнотии въ живота. Тази Любовь е въ сила да възкреси сина ви. Вие искате физическо възкресение. Не, възкресението не е физически, то е духовенъ процесъ. Онзи човѣкъ, който е духовенъ, той възкръсва веднага. Такъвъ човѣкъ напълно те разбира, на него може да се разчита всѣкога. Кой е честенъ човѣкъ? Ако азъ съмъ единъ богатъ човѣкъ, ще те извикамъ и ще ти кажа: занеси тѣзи пари въ Парижъ, въ Лондонъ или кѫдѣто и да е другадѣ, и ако ти направишъ тъй, както искамъ, ти си единъ честенъ човѣкъ. Ако торбата не отиде на мѣсто какво показва това? Е, хубаво, тѣзи торби отишли ли сѫ на мѣстото си? Като говоримъ за честность, азъ не разбирамъ тази обикновената честность. Подъ честенъ човѣкъ азъ разбирамъ този, който е честенъ въ цѣлата си душа: честенъ спрѣмо всички души, честенъ спрѣмо цѣлото човѣчество, честенъ спрѣмо Бога, ангелитѣ. Туй разбирамъ азъ подъ думата честенъ човѣкъ! Ако си прѣстѫпилъ нѣкѫдѣ, веднага да искашъ да изправишъ грѣшката си.

И тъй, Богъ ще съсипе онѣзи градове напълно. Сегашното положение ще се измѣни, ще дойде положение на животъ, въ който нѣма да има вече смърть. Тогава вие ще живѣете въ свѣтлина и нѣма да има нужда да се учите по този старъ начинъ. Този ще бѫде деньтъ, въ който Ешавора ще изпита своя ученикъ Бенамъ. Ще го пита: живѣлъ ли си тъй честно, както Богъ изисква? Като кажешъ, че си живѣлъ честно, ще дойде изпитътъ. И каквито бѫдатъ резултатитѣ, това ще покаже, до колко си възприелъ онази велика Истина. Това е което наричатъ „прѣтегляне“. Нали се казва за онази слѣпа богиня Темида, че тя тегли постѫпкитѣ на хората? Азъ се чудя какъ сѫ прѣдставили Темида съ затворени очи! Това е една изопачена прѣдстава. Очитѣ на Темида сѫ много отворени, на четири гледатъ. Когато нѣкой човѣкъ направи нѣкоя погрѣшка и не я изправя, тя държи очитѣ си отворени, но щомъ чуе, че нѣкой съгрѣши и изправи погрѣшката си, тя си затваря очитѣ. Тя ходи съ затворени очи прѣдъ праведнитѣ, а съ отворени – прѣдъ грѣшнитѣ. Тя е много благородна, но има една служба да прѣтегля и казва: „Срамувамъ се за своята служба“! Като види, че нѣкой грѣши, не забравя службата си, веднага взима драмоветѣ, окото и не мръдва – прѣтегля и прави своитѣ заключения. Темида, това е богиня на скръбьта. Тя причинява скръбь на хората, когато грѣшатъ.

И тъй, само този е великъ ученикъ, който може да издържи послѣдния си изпитъ. Вие казвате: дано Господь бѫде добъръ къмъ насъ, да не бѫде много строгъ, много взискателенъ. Нѣма защо Господь да не е много строгъ. Господь си има програма, и ние трѣбва строго да изпълнимъ Неговата воля, споредъ тази програма. Тази програма е строго опрѣдѣлена, тя е дадена всекиму споредъ силитѣ и затова всѣки може да изпълни волята Божия и да приеме едно благо.

Всѣки единъ отъ васъ може да направи опита, да концентрира ума си къмъ единъ добъръ човѣкъ. Намѣрете въ свѣта единъ добъръ човѣкъ, кѫдѣто и да е той, и направете опита, за да се увѣрите. Щомъ се увѣрите, съединявайте се повече съ добри хора. Не ходете да търсите лошитѣ хора. Азъ гледамъ, нѣкои отъ васъ съ свѣщь търсятъ лошитѣ хора. Не ви трѣбватъ много такива, единъ ви е достатъченъ. Не търсете лошитѣ, но добритѣ хора търсете съ свѣщь! За туй се изисква знание. Добритѣ хора, това сѫ игли на Витоша. Лошитѣ хора навсѣкѫдѣ ще ги намѣрите, но добри трѣбватъ! За да ги намѣрите, трѣбва да имате знание. Като ги намѣрите, въ душата ви ще стане едно прѣобразование. Този добъръ човѣкъ ще ви бѫде като майка, като баща, като учитель, като приятель. Той е единъ пратеникъ отъ небесния свѣтъ, дошълъ да освѣти пѫтя на вашата душа. Той ще бѫде нѣщо реално. И деньтъ, въ който го срещнете, за васъ ще се открие единъ новъ свѣтъ. И казва се въ Писанието: „Изпрати Святия Си Духъ!“ Давидъ казва: „Не отнимай туй велико благословение, което Си ималъ къмъ раба си!“

Сега, Божиятъ миръ да почива върху васъ! Дано малкото посадено въ васъ принесе своята полза!

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 16 Ноември, 1924 г. въ гр. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help