Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Новата азбука

Ще ви задам следния въпрос: По-добър ли става човек, като плюва на земята? За себе си той се освобождава от събралата се плюнка в устата, но не подозира, че с това обижда земята. Колкото за това, че става по-добър, не е право. Вие плювате навсякъде и все за Господа мислите, или за Христа, или за Любовта. Ако искаш да плюваш, изкопай си една малка дупка в земята, там да плюеш. После зарови плюнката с пръст, да не се вижда. Когато размишляваш за Господа, не трябва да плюваш. – Защо? В това време те придружават добри духове – отпред, отзад, отляво, отдясно. На която страна и да плюваш, все ще плюваш на някой дух и ще го изпъдиш. В края на краищата ти оставаш сам. После питате: Защо Учителят не ни говори? Много просто, аз виждам всички духове оплюти. Това не е алегория, но действителност. Ето защо, като речеш да плюваш, спри се пред себе си и помисли. Пред тебе стои едно висше същество, помисли за него, не бързай да плюваш. Това знаят и светските, и духовните хора, но понеже духовните имат по-голяма свобода, мислят, че са свободни да плюват навсякъде.

Сега, като говоря за плюването, ще кажете, че изнасям факти, които отговарят на известна алегория. Не, това е факт, който има значение както за физическия, така и за духовния свят, но вие не искате да знаете за това. Важно е на вас да е добре. За другите не искате знаете. Че плювате върху някой ангел, това не ви интересува. Казвате: „Ангелът е горе, в духовния свят, моята плюнка не го засяга“.

Ще ви задам още един въпрос: Какво става с вас, като пиете вода? Ставате ли по-добри? Отговаряте: „Като пия една чаша студена вода, става ми добре, уталожвам жаждата си“. Обаче на водата не е добре. Ти пиеш чиста, планинска вода, като кристал, а тя излиза от тебе нечиста. Водата казва: „Ако човек става по-добър, не съжалявам, че правя жертва. Не става ли по-добър, жертвата ми отива напразно“. Когато водата влиза и излиза от човека, а той отправя погледа си към Бога, тя се радва и казва: „Радвам се, че жертвата, която направих, не отиде напразно“.

Питам: Когато децата се събират около баща си, стават ли по-добри? – Не стават. Напротив, те стават по-лоши. – Защо? Защото тогава се проявяват затаените им желания. Всички се трупат около него, скачат, радват се, изказват любовта си. Обаче това е користолюбие. Всички гледат към джоба му, дано отвори кесията си и им даде нещо. Бащата показва разположението си към тях – вади кесията си и дава. Мислите ли, че бащата не вижда тяхното користолюбие? Всичко вижда той, но мълчи. Децата казват: „Щом ни е родил, баща ни е длъжен да дава“. Значи децата се налагат на баща си и го задължават да дава. Бащата се страхува, че един ден децата ще пораснат и ще го съдят. Той дава, за да има мир вкъщи; мир, който се изкупва насилствено. Децата са като разбойници, които хващат сина на някой богаташ и пишат на бащата: „Синът ти е при нас. Ние го пазим, той няма да умре“. – Защо не искат да умре? Защото в противен случай няма да вземат десетте хиляди лева, които искат от бащата. Той праща сумата, срещу която пущат сина на свобода. Синът пита баща си: „Радваш ли се, татко, че си дойдох?“ – „Радвам се. Ти видя едни разбойници, а аз виждам своя разбойник. И ти дойде при мене по същия начин.“ Питам: Като взеха парите, разбойниците станаха ли по-добри? Не станаха. – Като се върна при баща си, синът стана ли по-добър? Защо Провидението даде този изпит на сина? Хванаха го разбойниците и го върнаха. После го питаха: „Добре ли ти беше при разбойниците?“ – „Как можеше да ми бъде добре? Благодарение на баща ми те ме освободиха.“ Сега как се отнасяш към него? Ти го връзваш и измъчваш. Като беше при разбойниците, ти молеше: „Татко, дай 10 хиляди лева, да ме освободят“. Сега вие може да изтълкувате този пример духовно. Бог, след като ни е освободил от материята, от страданията на ада, ние слизаме на земята и казваме: „Защо да не си поживеем малко?“ – Поживееш си, но после разбойници те хванат, и ти казваш: „Татко, искат 10 хиляди лева да ме освободят“. Ти се молиш, плачеш, но Господ не ти отговаря. Обаче, щом дойдат парите, разбойниците те пущат. Вие сте ученици и посещавате редовно училището. Защо отивате на училище? За да вземете нещо от учителите. После напълвате торбите си, пръсвате се по домовете си и казвате: „Не искаме вече да ходим на училище“. Защо? Не постъпвате ли и вие като децата, които се качват на ябълката, докато има плодове. Щом я оберат, те я напущат. Докога престават да посещават ябълката? До следната година, докато ябълката роди отново. Следователно, ако по този начин отивате на училище и учителите ви са умни, те ще ви дават толкова, колкото и вие давате. Ако храниш една патица с царевица, като я заколиш, тя ще ти даде царевично месо. Ако я храниш с жито и я заколиш, тя ще ти даде житено месо. Храниш ли я с червейчета, тя ще ти даде месо, съответно храната, която е приемала. Може ли господарят да изисква от слугата си погача от житено брашно, щом му е дал царевично? Както и да постъпва с него, както и да го бие, царевичното брашно не може да се превърне в житено и обратно: житеното брашно не може да се превърне в царевично. Щом е така, защо господарят бие слугата си?

Синът отива при баща си сърдит, недоволен, а очаква баща му да го посрещне с любов. Това е все едно господарят да изисква от слугата си да му направи погача от житено брашно, след като му е дал царевично. Възможно ли е да дадеш едно нещо, а да изискваш от него да излезе друго? Права е пословицата: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Има и друга пословица: „Каквото правиш, това намираш“. Тя е вярна в известни случаи, а не абсолютно. Например господарят, като по-силен, бие слугата си, кара го да меси хляб, да носи вода, да чисти къщата. Слугата върши всичко това, а в замяна получава бой от господаря си. Значи господарят постъпва зле, а получава добри работи. Ябълката дава безкористно своите плодове и ако останат една–две ябълки на нея, децата идат с пръти и очупват клонете и. И тук пословицата не е вярна. Тя дава с любов плодовете си, а децата чупят клонете и. Богат човек си, носиш в джоба си златни пари. Среща те един беден. Ти му дадеш една златна монета. Той казва: „Не знаеш ли, че имам жена и деца? Защо ми даваш само една монета? Дай ми още!“ Даваш още една, но той не се задоволява. – „Дай още!“ Ти даваш, той още иска и започва да ти се заканва. Най-после си казваш: „Благодаря, че не ми взе живота“. Има случаи в живота, когато даваш всичкото си богатство на човека и в замяна на това той казва: „Много ти благодаря“. Питам: Това достатъчно ли е? Какво означават думите „много ти благодаря“? Казваш: „Аз съм доволен от този човек – благодарих му“. Много скъпо продаваш думите си. Колко струва думата „благодаря“? Лесно се освободи с думата „благодаря“. На когото да дадеш хиляда наполеона, и той ще ти благодари. Какво ще стане с този, на когото си взел парите? Той ги е спечелил с труд и като ти ги даде, започва да страда. Иде зима, той няма въглища и дърва, няма зимовище, няма дрехи. Без да иска, този човек ще каже за тебе: „Дойде един и ме обра, и то в името Божие. Сега моите деца гладуват, ходят боси и голи. В замяна на това той ми каза само една дума и си отиде“. – „Каква беше тази дума?“ – „Благодаря.“ – „Скъпо ти коства тя.“

Това, което ви говоря, са случаи, които стават всеки ден в живота. Не ви говоря нещо отдалечено от вас. Аз съм близо до вас, а не някъде в духовния свят. Дойдат, оберат те деликатно, а после благодарят на думи. Друг иде и казва: „Хайде, Господ дава на тебе, а ти на мене“. Защо да не каже обратното: „Господ дава на мене, пък аз на тебе“. Дойде някой при тебе и ти казва: „Слушай, аз се молих на Господа за тебе, сега ти ще ми дадеш от своето благо“. Това не е разрешение на задачата. Ще излезе, че ти правиш Господа слуга. Взимаш заеми оттук-оттам и заставяш Господа да плаща твоите дългове. Аз бих постъпил другояче. Като получа известно благо, ще кажа: Братко, ела да си разделим благото. Казвам: Откажете се от господарството, от заповядването. Чудя се на хората, които се опитват да заповядват на Господа. Казваш: „Аз се помолих на Господа да помогне на еди-кого си. На мене се дължи неговото благословение“. Според мене Бог едва ли е чул тази молитва, но сам пожелал да помогне на този човек, да не вдига толкова шум. Казваш, че Бог чул молитвата ти, че Той ти е проговорил отвътре. – На кого Бог не е проговорил? Той говори и на птичката. Като възприеме този говор, тя бяга далеч от ловеца, който е насочил пушката си към нея. Божественият глас пази всички живи същества от зло. Нещо отвътре ти нашепва: „Ще ме слушаш“. Ако не обърнеш внимание, зло те очаква.

Сега и аз ви обръщам внимание да се вслушвате във вътрешния глас. Не мислете, че както вървите, ще излезете на прав път. Вие сте се качили високо, на едно кубе, направено от лед. Слънцето ви огрява и ледът постепенно се топи. И храмът е от лед. Като се топи храмът, и кубето се топи. С него заедно вие се смъквате все по-надолу. Защо ви е този леден храм? Докога ще седите на леденото кубе? Кажете си: „Ние не се молим в ледени храмове и не седим на ледени кубета“. Когато Бог ви проговори отвътре, ледовете ще се стопят и цветята ще поникнат.

Повтарям: Няма живо същество в света, на което Бог да не е проговорил. Важно е за вас да различавате кога Господ говори, кога духовете ви говорят. Много пъти ви е говорил Бог, но вие сте давали ухо повече на другите гласове – объркали сте гласовете в себе си. – „Защо сме се объркали?“ – Защото ухото ви е притъпено, не можете да чуете тихия глас на Бога. Духовете са гърлести, те говорят високо, за да ги чуете. Не е лошо, че чувате гласовете на духовете. И те излизат от Бога. Казваш: „Бог ми проговори“. – Какво ти каза? – „Да взема торбата на приятеля си, да взема хляба и храната му за себе си.“ – Тогава и разбойникът, който убива хората, ще каже, че Бог му е проговорил. Който отива на църква, и той казва, че Бог му е проговорил. И майката, като отглежда децата си, казва, че Бог и е проговорил. И бащата, като носи хляб, месо, сирене у дома си, и на него Бог проговорил. Значи, на всички говори Бог, но в този говор има нещо особено, а не както в говора на обикновените хора. Бог говори на човека при специални случаи и навреме. Когато никой не може да му помогне, Бог тихо му проговаря и му помага. Соломон казва: „Има време за всяко нещо“. Христос казва: „Открил си истината на младенците, а скрил си я от мъдреците“. Младенците са смирените. Някой ще каже за себе си, че е от младенците. – Дайте му власт, дайте му пари и слуги на разположение, да видите какво ще направи той. Казват: Дайте власт на човека, да видите какъв е.

Казано е в Евангелието: „За всичко благодарете!“ Може ли да благодари онзи, когото пекат на ръжен? Аз съм наблюдавал как българите пекат на ръжен прасе или агне. Като въртят прасето в огъня на една и на друга страна, от време на време го намазват с масло, да се зачерви добре. Ще кажете, че така се прави с прасето, с агнето – те са животни. Не е така. Като влезете в живота, ще видите, че Бог постъпва еднакво с всички. И кокошката, и агнето, и прасето чувстват. И те страдат. Наистина страданието на човека се различава от това на животните, но всички живи същества страдат. Ще кажете, че и човек трябва да мине през огън. – Не е така: Човек може да се учи и без печене.

Какво придобива човек, когато отиде с празна стомна при извора или при чешмата? В случая стомната придобива, а не той. Тя е била празна и се напълва. Като я занесеш вкъщи и започнеш да пиеш от нея, и ти придобиваш нещо. Интересно е, бил си на извора, но не пиеш направо от него, а от стомната. Коя вода е по-хубава: тази от извора, или от стомната? Мислите ли, че вашите стомни са по-хубави от Божествените стомни? Изворът представлява Божествена стомна, която постоянно изтича. Човешката стомна се пази да не изтече изведнъж. Оттук вадя следното заключение: всички непреривни неща са Божествени, а всички преривни – човешки. Обичаш някого, но един ден той те обиди. Веднага любовта ти се прекъсва. Казваш: „Едно време имах любов, обичах всички хора, но сега никого не обичам“. За да разбереш каква е твоята любов, иди при извора, да видиш как постъпва той. Колкото и да го ругаеш, както и да постъпваш с него, той си тече и непрекъснато дава. Той носи любовта и казва: „На никого не се сърдя, от никого нищо не искам“. Колкото и да го калят, той сам се чисти. Направете същото на един човек и вижте как ще постъпи. Ако днес ви дава вода, на другия ден ще спре даването. Човешкият извор ту тече, ту пресъхва. Ти плачеш пред пресъхналия извор и казваш: „Пресъхна Божественият извор!“ Не, щом пресъхва, той е човешки извор. Божественият извор никога не пресъхва. Казваш: „Изпразни се сърцето ми. Изпразниха ме хората!“ Не се изпразни сърцето ти, но стомната ти се изпразни. Хората взеха от тебе това, което ти си взел от тях. Лесно се празни човешката стомна. Като налееш няколко чаши от нея, естествено е да се изпразни. Кой те изпразни? – Ти сам. Ти даде това, което си взел някога. Кой от вас е дал нещо от себе си? Ти взимаш от хората това-онова и лесно се изплащаш. Думата „благодаря“ те спасява. Ти си взел тази дума назаем от баща си. Баща ти казваше „благодаря“ и ти казваш същото. Баща ти се мъчи, труди се, поти се, а ти взимаш наготово от него и даваш. После казваш: „Татко, направих едно добро. Доволен ли си от мене?“ Така се хвалят всички деца. Не, ти трябва да направиш добро от своето. Кой досега е дал нещо от себе си? Желая всички, които ме слушат днес, да помислите върху това и да си отговорите.

Слушам някой да казва: „Аз много обичам Учителя, но той не е познал още моята любов“. Чудни сте вие! Аз проповядвам следното: Само Бог е Любов. Вие ми носите вода в стомната и аз поглеждам към нея да позная, Божествена ли е водата или човешка. Ти носиш стомната с вода и си мислиш: „Учителят все ще ми плати нещо“. Значи ти продаваш Божията Любов. Пред мене се изпречват двама души: един с голяма чаша, а друг – с малка, и двете пълни с вода. Първият казва: „Ето, Учителю, моята чаша е по-голяма от неговата. Обърни внимание какво ти носи“. Иде трети, носи пълна стомна с вода и казва: „Ето, аз нося цяла стомна“. Първият и вторият са недоволни от третия, с пълната стомна, и казват: „По-добре малко, но хубава вода“. Според мене дали водата е в чаша или в стомна е все едно. Водата не е ваша. Щом е така, не изнудвайте хората, не се налагайте със своята любов. Човешката любов е привидна. Казано е в Писанието: „Който даде една чаша вода в името на Бога, той няма да остане без заплата“. Къде става това? На небето, в Божествения свят. Във великия Божествен свят тази чаша не е обикновена, а жива, която постоянно се пълни и изпразва. Сега, като говоря така, ще си кажете: „Колко лоши хора сме ние!“ Не е въпрос колко сте добри или лоши. Важно е, че вие сте длъжни да си направите една къща от тухли. Всяка тухла да бъде номерирана и като строите, да поставите всяка част на мястото и. Днес вие градите, но не обръщате внимание на номерацията. Като направите къщата си, виждате, че нещо не си съвпада. Събаряте къщата и започвате отново да градите. Частите пак не се съвпадат – отново градите. После пак събаряте. Така градите и събаряте и в края на краищата нищо не излиза. Казвате: „Тухлите и гредите не са хубави“. Хубави са те, но вие не обръщате внимание на номерацията им и обърквате техните места. Това се отнася както до физическия, така и до Божествения свят. И там човек гради, като спазва правилата на Божествения свят. Човек има три вида отношения към Бога: първото му отношение е във физическия свят – с тялото си. Второто му отношение е със сърцето си, т.е. с чувствата – в астралния свят. Третото отношение е в умствения свят, с мислите си. Значи човек има отношение към Бога със своето тяло, със своето сърце, със своя ум.

Често питате какво представлява Божията Любов, как се изявява тя на земята. – Много просто. Божията Любов се предава чрез тръби, както се предава водата от едно място на друго. Ето водата на Рилските езера може да се прекара чак до София с помощта на здрави, хубави тръби. Те ще се радват, че хубавата рилска вода минава през тях. Всъщност, водата е определена за разумните същества, те да пият, а тръбите служат само за проводници. Такова нещо представляват хората по отношение на Божията Любов. Те са проводници на Любовта, а самата Любов е определена за други. Тя отива на друго място. Ако канализацията е негодна, ще ви изхвърлят навън и ще ви заместят с нови тръби, по-хубави и по-здрави. Децата ще дойдат с чукчетата си и ще започнат да удрят върху вас, докато един ден съвсем изчезнете. Всеки човек е важен и необходим дотолкова, доколкото минава през него Любовта, както водата през тръбите. Щом го заместят с нова тръба, той е вече негоден за живота. Божията Любов слиза от Божествения свят в ангелския, но първо слиза в човешкия свят и оттам се качва в ангелския. Такъв е пътят за проява на Божията Любов. В човешкия свят любовта е неустойчива и преходна, а в ангелския – тя е постоянна и устойчива. Това, което наричате на земята любов, не е никаква Любов. То е проява на две усещания: светлина и топлина, придружена с влага. Топлината е признак на Любовта, но не е Любов. Дето има топлина, има и влага. Дето има влага, там се проявява животът. Значи признаци на Любовта са топлината, влагата и животът. Дето има тези прояви, там има и движение.

Сега, ако искате да знаете, доде сте дошли, ще ви кажа следното: Всеки от вас има по една стомна, но напусната, в смисъл пълна с утайки. Стомната на едного е от желязо – ръждясала е; на друг – от мед – позеленяла; на трети – от калай – окислена, а на четвърти – от глина – наслоена е с нечистотии. Ето защо стомните на всички хора са стеснени, не събират много течност. Те трябва да се очистят. Казвам: Сега има вече нови стомни, направени от чиста, прозрачна материя. Старите стомни ще дадете на децата да си играят с тях – те са замърсени, не могат да се употребяват повече. – „Тогава да продадем старите си стомни.“ Можете да ги продадете, можете да правите каквото искате, но те не влизат вече в употреба, животът ги е бракувал. Ще приведа този образ на съвременен език. Новата стомна подразбира нов възглед. Той трябва да бъде такъв, че да разшири живота във всяко отношение. Новата канализация не търпи стари тръби. Нова църква не се прави с крадени камъни и с пукнати камбани. Младата булка не се венчава със скъсани дрехи. По остри камъни бос не се ходи. – Кои са острите камъни? Това са острите, силните думи. „Ей ти, мари, слушай!“ – Това е остър камък. „Ами ти, мари!“ – Друг остър камък. Кой не е „мари“? „Мари“ значи да мараш, да цапаш. Кой не мара, т.е. кой не цапа, не петни?

Една жаба си подала главата над блатото и почнала да кряка. В това време се показала друга, по-голяма и по-гърлеста жаба и казала: „Ти не можеш да пееш. Не знаеш ли как ни учи нашият професор?“ И почнала тя да се надува повече и да кряка. Покрай блатото минавал един певец. Чул той силното крякане на жабите и си казал: „Само един камък да хвърля във водата и ще разваля концерта им“. Често и вие се събирате, молите се, пеете и мислите, че като вас певци няма. Мине край вас един дявол, хвърли камък, вие затихнете и хайде във водата! Какво страшно има в камъка? Някой хвърли камък върху вас и вие се спуснете на дъното. Казвате: „Като се скриеш във водата, така ще се спасиш“. Не е вярно това. Ако една птица, кацнала на клона, се намира пред опасност, къде ще се скрие? Ако и кажа да се скрие във водата, прав ли съм? Птицата знае как да се спаси. Тя хвръква нагоре, камъкът не може да я настигне. Значи жабите имат един метод за спасяване – водата, а птиците имат друг метод – въздуха. Как се спасяват хората? Когато дяволът хвърли камък върху тях, те го взимат, турят го настрана и продължават да си пеят. Дяволът хвърля друг камък, те турят и него настрана и пак си пеят. Най-после дяволът казва: „Заболя ме ръката да хвърлям камъни. Тези не са нито като жабите, нито като птиците“.

Да, това са разумните певци – хората. Те не могат да се спасят във водата, нито във въздуха. Човек си служи с разумната воля. Той не вярва в злото, но като дойде при него, колкото и да е голямо, ще го посрещне и ще го тури настрана. Четох в едно спиритическо списание следното: Събрали се няколко спиритисти на сеанс, да викат духове. Те искали да видят нещо необикновено – някакво чудо. Стаята била пълна с гости, интересуващи се. По едно време се явил един слон. Това бил дух, материализиран във формата на слон. Присъстващите, като видели това необикновено явление, изплашили се и избягали от стаята. – „Защо бягате?“ – „В стаята има слон, не влизайте.“ По-смелите се решават да влязат и не виждат никакъв слон. Казвам: Човек не може да разреши мъчнотиите си като жабата; не може да ги разреши и като птицата. Той ще ги разреши по пътя на разумността и Любовта. Следователно, ако отида при един извор с Любов, и той ще ми даде с Любов да пия от него. Дето и да съм на планината, ако имам Любов в себе си, веднага ще намеря извор на пътя си и ще уталожа жаждата си. Божията Любов върши чудеса. Дето е Любовта, там жадни няма. Нейната вода тече изобилно навсякъде. На всеки ше се даде толкова вода, колкото му е нужно.

Сега, като сме дошли на Рила, при тази хубава обстановка, пак можете да се оплачете от нещо. От какво ще се оплачете? Че не сте спали. – Защо не спахте? – „Студено беше.“ – Как е възможно при толкова ясна, светла нощ, при толкова свеж въздух и силен огън да не спите? Кога можете да спите? Ако е облачно, ще кажете, че има голяма влага, не може да се спи. Ако нощта е ясна, светла, пак не може да спите – студено било.

Значи все ще се намери някаква причина, която да попречи на желанието ви да си поспите. Ако една семка падне на пътя, ще израсте ли? Няма да израсте. Друг е въпросът, ако някой я вземе и я посади в градината си. Семка, посадена на пътя, никога не израства. Следователно, всяко желание, което не може да се реализира, е посято на пътя. Щом е така, защо не си признаете истината? Ако не можете да реализирате мисълта си, и тя е посята на пътя. Ако правите 99 безрезултатни опита, трябва ли да разоравате пътя?

Тук, на Рила, ще изучавате закона за смяна на енергиите. Той гласи: След всяка любов иде омраза. След студеното време иде топло, а след топлото – студено. Този закон е главно за физическия свят. Същият закон се отнася и към духовния свят. Той има отношение не само към хората, но и към всички живи същества – растения и животни. Достатъчно е да се смени настроението на човека, за да се смени състоянието и на клетките. Този закон е общ както за частите, така и за цялото. Когато става известна промяна в природата, едновременно става промяна и във всички живи същества. Тази част на Земята, която се огрява от Слънцето, е топла; която не се огрява, е студена. От това зависи да бъдат и телата топли и студени. От студа материята се сгъстява, сцеплението между частиците се увеличава, а енергията се намалява. Когато материята се разредява, сцеплението се намалява, а енергията се увеличава, казваме, че тялото е нагорещено. Може ли при сгъстяване на материята да очакваш разширяване на тялото? Не може. Следователно, при сгъстяване на материята резултатите са едни, при разредяване – други. Това са два противоположни процеса, еднакво важни и необходими.

Казвам, че силната любов произвежда силна омраза. В случая омразата е временен, частичен процес. Човек мрази някого, защото той му е причинил известно страдание. И обратно, той обича даден човек, защото му е причинил радост. Питам: Когато човек страда или се радва, става ли по-добър? Когато страда, човек не става нито по-добър, нито по-лош. И като се радва, пак е същият закон. Важно е, като страда, да престане да страда. И като се радва, да престане да се радва. Ще кажете, че тази мисъл е трудна за разбиране. Трябва да ви оставя сами да мислите върху нея, но ще ви помогна малко. Искам да кажа, че и страданието, и радостта са временни процеси. От гледището на Божествения свят те са залъгалки. Например искате да назначите някого владика. Събират се хората от неговата енория, отиват в дома му и го канят да заеме поста си. Обаче виждат, че той си играе с дървени кончета, като малките момченца. Какво очаквате от този човек? Може ли той да стане владика? Докато се забавлява с кончета, нищо не може да се очаква от него. Какво ще кажете за момата, която се цанила за слугиня в един богат дом, а още продължава да играе на кукли? Господарката и я вика, иска от нея да свърши една работа, а тя шие роклички на куклата си. Каква работя ще свърши тя? Господарката е недоволна от нея, не иска да и плаща. Слугинята се оплаква от господарката си, че била жестока, не обичала да плаща. Коя от двете има повече право: господарката или слугинята?

Всички хора са дошли на земята да служат на Бога и да се учат. Въпреки това те си играят с кончета и кукли и ако господарят им ги бие, те викат, оплакват се, че са нещастни. Ще кажете, че и Христа биха. Да, биха Христа и Го разпнаха, защото си позволи да счупи куклите и кончетата на някои видни евреи. Те Го запитаха: „Как смееш да чупиш куклите и кончетата ни?“ Той им каза: „Вие сте дошли на земята да служите на Бога в Дух и истина, а не да си играете с кукли“. – „Как смееш да нарушаваш стария ред на живота ни? Как смееш да възставаш против Моисея? Кой те е пратил на земята? Не знаеш ли, че нашите кукли са свещени?“

Като ме слушат да говоря, някои казват: днес Учителят разви такава теория, че колкото свещени идеи имахме, всичките изчезнаха. Това са свещените теории на куклите. Ако Учителят ви може да разруши една Божествена идея, сама по себе си тя не е Божествена. През колкото по-големи изпитания минава една Божествена идея, толкова повече тя расте и се укрепва. Божественото никога не умира. Мислиш ли, че ако напишат името ти на една църковна камбана, това ще ти помогне да свършиш училището с успех? Ред години камбаната ще бие, богомолците ще се молят, но нито биенето на камбаната, нито молитвите на богомолците ще ти помогнат. Камбаната ще си бие „дин-дан“, добрите хора ще се молят, но ти няма да придобиеш знание. Те могат да ти дадат хляб, да не гладуваш, но ще останеш невежа. Името ти не трябва да бъде написано на камбана и от добрите хора не очаквай да се молят за тебе, но сам учи. Добрият човек се моли първо за себе си. Работливият работи пак за себе си. Не мисли, че като работи, тебе има предвид. Всеки човек работи за себе си. Ще бъде смешно да дойдеш при мене и да ми кажеш: „Учителю, ти знаеш законите, виждаш надалеч. Кажи ми, като съм написал името си на камбаната, след колко години ще стана учен?“ Аз мога да видя само едно: колко прашинки се движат и падат при биенето на камбаната. Мога да изчисля точно техния брой. Нищо друго не мога да видя. Ако някой се опита да ти каже колко знание ще придобиеш при удряне на камбаната, той не говори истината.

Питаш: „Какво да правя, за да стана учен?“ Ела при мене, аз ще ти отговоря на въпроса. Изваждам един лист и написвам чисто, отчетливо буквата „А“. Изговарям буквата, написвам я няколко пъти. След това ти я произнасяш и написваш. Като видя, че си я научил добре, пращам те вкъщи да се упражниш още малко и на другия ден да дойдеш пак да продължим уроците. Баща ти те пита: „Какво учи днес?“ – „Учителят ме запозна с буквата „А“.“ – „Чудно нещо, какъв е този нов учител, да те занимава с елементарни работи?“ Ти продължаваш да учиш буквите, гласни и съгласни, докато един ден започнеш да ги съчетаваш в срички, сричките в думи, а думите – в изречения. Най-после съединяваш по няколко изречения заедно и образуваш цяло описание на нещо. Така ти се запознаваш с новата азбука и новата мисъл. Баща ти разбира, че учителят ти има знание, има и метод за предаване на своето знание. Божествените работи са създадени именно от новата азбука.

Да оставим настрана метода за предаване на новата азбука. Да отидем заедно в природата. Показвам ви едно малко камъче и обяснявам смисъла, скрит в него. Камъчето е буквата „А“. Какво означава буквата „А“? Че вниманието ви е трябва да бъде насочено към Бога, от него да се учите. Като научите буквата „А“, ще ви запозная с „Б“. Мъчно се изговаря този звук, той среща спънки, мъчнотии. За да се изговори, трябва да прибавите някоя гласна. Значи звукът „Б“ показва мъчнотиите, спънките или препятствията, които човек среща на пътя си. За да ги преодолее, той трябва да се вдълбочи, т.е. да отправи погледа и вниманието си вътре в себе си.

Днес ви запознах с буквите „А“ и „Б“. Повече букви няма да ви открия. С останалите ще се занимавам в други лекции. Направете изчисление след колко беседи или лекции ще ви открия всичките букви. – След 16 беседи. Ако ви пита някой какво ви говори Учителят днес, кажете: „Запозна ни с две букви „А“ и „Б“, или „Б“ и „А“. Буквата „Б“ означава известна мъчнотия. – Как ще я разрешим? Първо ще поставите „А“ пред „Б“, ще образувате сричката „АБ“. Като видите, че не можете да я разрешите, ще смените местата на буквите и ще образувате „БА“, т.е. след мъчнотията ще отправите вниманието си към Бога. Това значи „БА“. Така именно ще разрешите мъчнотията си правилно. Следователно, като се натъкнете на някаква мъчнотия, от какъвто характер и да е, кажете „БА“ и започнете да мислите. Няма да мине много време и мъчнотията ще се разреши. Това значи да се отвори пътят ви. За да разрешиш мъчнотията си, ти трябва да се свържеш с Бога. – „Не може ли без мъчнотии?“ – Не може. Разрешаването на мъчнотията е чистене. Ще изчистиш пътя си към Бога, т.е. ще премахнеш греховете си от своя път. Ако пътят на човека не е чист, Божията мисъл не се предава правилно. Чрез мъчнотиите се пречиства нервната система. Когато всеки нерв се пречисти, тогава човек приема правилно Божествената светлина и мисъл. – Защо идат страданията? – За да премахнат нечистотиите от човешкия ум. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как от главата на страдащия излизат особен род вълни, които миришат неприятно. Те са резултат обаче на човек, който има низши страдания. Не говоря за висшите, морални страдания, при които човек излъчва нещо приятно от себе си. Някои хора постят с цел да се пречистят. В този случай те миришат неприятно. От стомаха им се отделя лоша миризма. Значи, човек ще пости, докато престане да мирише лошо.

И тъй, докато е жив, човек трябва да се чисти. Ще изчистиш първо устата и стомаха си, отдето иде миризмата. Същевременно ще развиваш обонянието си, сам да разбереш, доколко си се изчистил. Ако дъхът ти мирише, а ти говориш на хората за Бога, мислиш ли, че ще те слушат? Щом си отвориш устата, те ще избягат, да бъдат далеч от тебе. Ще се молите, ще работите върху себе си, да се пречистите. Каквато и да е миризмата, тя може да се махне. Още в миналото дяволът е станал причина за тази миризма. Има случаи, когато децата не обичат майка си. – Защо? – Заради миризмата, която се отделя от нея. Човек трябва да се чисти. – Как? – Чрез пост. Ще пости, докато дъхът му се очисти. Ако пости и дъхът му продължава да мирише, това не е никакъв пост. Ще постиш не да отслабнеш, да станеш жълт като светия и да изчезнеш от земята, но да се пречистиш, да не мирише дъхът ти.

Като ви наблюдавам, забелязвам, че понякога погледът ви е възбуден, очите светнали. Това не е естествено състояние. Друг път очите ви са мътни, неясни, погледът изгаснал – имате някаква мъка, страдание или скръб. И това не е естествено състояние. Казвате: „Бог ни забрави“. – Бог забравя нечистотиите на човека, тях туря настрана, а като душа никога не го забравя. Има неща, които никога не нося в своя ум. Цялата Вселена да ми дадат, всичкото богатство на света да ми обещават, аз няма да допусна в ума си мисъл, противна на Божественото в себе си. Същото е и за вас. Има неща, които трябва да знаем; има неща, които не е нужно да знаем. Това, което ви говорих досега, не беше нищо друго, освен чистене. Вие се измихте от известни нечистотии. Мийте се, но всякога сами, без теляк.

Ще ви дам следното правило: отсега нататък не позволявайте теляк да ви мие. – Буквално ли се разбира това? И буквално, и преносно. Всеки ще се мие сам, без теляк. Даже ако е възможно, не ходете на баня. Лятно време топлете вода на слънцето и се измивайте със слънчева вода. При това всеки да се мие отделно, не с други. Ще кажете, че Учителят ни забранява да ходим на баня. – Не, аз не ви забранявам, но ви съветвам всеки да се мие вкъщи. Не търсете лесния път. Да оставиш теляк да те търка, това са буквите „БА“. Сам да се миеш, това е „АБ“. Второ правило. Като се качвате на планината, случва се някой да падне между камъните. Не бързайте да го вдигнете. Ако той пожелае да му помогнете, това е друго нещо. Обаче не иска ли помощта ви, оставете го сам да стане. Някога аз си правя опити, нарочно се спъна, правя специално упражнение. Вие бързате, искате да ми помогнете. Почакайте малко и вие да видите упражнението, което правя. Като бързате, вие приличате на онези ученици, които едва чакат да изтрият написаното на черната дъска. Учителят знае кое да изтрие и кое да остане. Той сам ще изтрие написаното на дъската. Дръжте тези правила за себе си. Като ги приложите и видите резултат, тогава може да ги предадете на другите. Обикновено ученикът прави това, което му се забранява, а си забранява това, което му е позволено.

Следната година, на същия ден, 13 юли, пак ще дойдем тук и всеки за себе си ще провери какъв резултат има от спазване на правилата. Те са дадени само за една година, защото нищо не е постоянно в живота. Ще бъдете особено внимателни да спазвате първото правило. На баня няма да ходите, ще се миете вкъщи. Ще правите най-много по две–три бани в седмица. Частично можете да се миете всеки ден, а именно лицето, врата, ръцете и краката. Като се изпотявате, веднага ще се преоблечете. Никога не оставайте с потна риза на тялото си. Когато миете главата си, ще я миете със сапун само веднъж в месеца, и то само с хубав, чист сапун. Иначе може да миете често главата си, но без сапун, или само с вода, или с чиста хума. Ще опечете добре хумата, ще я залеете с малко оцет и ще я размиете с много вода. С тази каша ще намажеш няколко пъти главата си и след това ще я измиеш с чиста вода. Така косата става мека и запазва магнетизма си. Ще кажете, че косата не трябва да бъде мазна. Не, мазнината е нужна. Ако я измивате, тя става суха, електрична. Ако главата е добре измита, кожата ще диша добре, но ще се лишите от топлината и активността на мозъка. Знаете ли защо българинът не мисли много? Понеже носи калпак, главата му се поти много и заедно с потта излизат нечистотиите и мазнините. Мазнините имат отношение към магнетизма. С изгубване на магнетизма се намалява и мислителната способност на човека. Следователно не носете шапка, през която не става проветряване на главата. Като станеш сутрин от сън, намокри малко главата си с топла вода, според температурата на тялото си. След това вчеши косата си с гребен. Ако правилото за миене на главата не ви се хареса, мийте главата си както знаете, по старите правила. Ако можете сами да си направите сапун, специално за косата, да бъде от най-хубаво масло, може по-често да си миете главата със сапун. Сегашните модерни сапуни не са чисти; те са направени от умрели животни. Хумата е за предпочитане пред сапуна. Не трябва да миете главата си нито с много гореща, нито със студена вода. Тя трябва да бъде толкова топла, че като турите в нея пръста си, да издържа. Сега аз не искам да спазвате нещата буквално, но да гледате на тях разумно. Дето е разумността, там е изключено всякакво раздвояване. Че си миеш главата често, това не е грях, но не е здравословно. Ако не знаете тези правила, оправдани сте, но като ги знаете и не ги спазвате, няма оправдание. Ще страдате, без да знаете причината за това. – „Как да махнем пърхута от косата?“ Като живеете редовно. Нередовният живот е причина за пърхута. Кожата обеднява поради нередовния живот. Като живеете редовно, ще влезете в Царството Божие. Казано е: „Царството Божие се взима със сила“. Същевременно е казано: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и дух“. Що е духът? – Разумната сила в света. Значи ще влезеш в Царството Божие не с груба сила, но с разумното, възвишеното, Божественото, в което няма никакво противоречие. Който иска да влезе в Царството Божие, не трябва да има абсолютно никакво противоречие в себе си.

Помнете: Ако не изпълните правилата, които ви давам, аз няма да обеднея, и вие няма да нарушите моралния закон, но ще страдате и боледувате. Каквото изпълните, то е за вас, вие се ползвате. Ще бъдете здрави и бодри. Като служа на Бога, аз искам тялото ми да бъде здраво, защото то принадлежи на Него. Моето тяло е клетка от великия космос и трябва да бъде здраво. Мнозина дохождат при мене и казват, че са служители на Бога, изпратени от Него. – Какво искате от мене? Да ни приемеш добре, да задоволиш нуждите ни.

Гледам, някой от тях носи полица да му я изплатя. Казвам: Добре, готов съм да направя всичко за Господа, но ще чакам известно време и аз да получа нареждане от Него – да зная как да те приема и какво да ти платя. Щом получа наставления отгоре, ще те приема с всичката любов и почитание. Той веднага кипва и започва да вика, да се сърди. Аз зная вече от кого е изпратен този човек. Той иде от свое име. Той е готов всеки момент да вади нож и да реже глави, както постъпва с кокошките. Изпратеният от Бога е готов да чака. Той ще влезе в стаята ми, ще чака или ще отиде в градината да се разходи. Аз имам работа. Ще свърша работата си и ще го приема да си поговорим. Така ще се разберем като разумни хора. Така постъпва разумният човек. С бързане работа не става. Новото учение изключва бързането.

Като говоря за Любовта, ще кажете, че не обичам всички еднакво. – Как познавате това? – „Вътрешно.“ Мислите ли, че Любовта на Бога към вълка и към овцата е еднаква? Ами към камъка и човека еднаква ли е? Под „еднаква Любов“ разбираме едно и също отношение към всички. Прави ли сте в разсъжденията си? Не сте прави. Ето, взимам чук и отчупвам няколко парченца от един голям камък. Турям парченцата в джоба си за спомен. Камъкът се радва, че съм го уважил, че го обичам. Ако със същия чук ударя ръката на човека, той ще се радва ли? Ще бъде ли доволен от моята любов? Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго. Дървото и растението поливаш, разкопаваш, а човека не можеш да поливаш по същия начин. На човека купуваш дрехи и обувки, а на вола даваш ечемик да се нахрани. Ако и на него дадеш дрехи и обувки, той ще те погледне и ще си обърне главата настрана. Той няма нужда от тези неща. Значи към камъка ще се отнасяш по един начин, към растенията – по друг начин, към животните – по трети начин, а към хората – по съвършено различен начин.

Ще ви кажа една велика истина: Бог обича всички души. – Как? По начин, който отговаря на всяка душа. Към всяка душа Бог проявява Любовта си по специален начин. Следователно Любовта на Бог към едного не отговаря на Любовта Му към другиго. Ако мислите, че Любовта на Бога към едного е по-голяма, а към другиго – по-малка, вие се лъжете. Какво ще каже растението, ако пред него сложите една печена кокошка? То ще си мълчи, няма да разбере какво правите. – „Ама аз му давам кокошката с голяма любов.“ Възможно е, но то не разбира тази любов. Вие сте сбъркали, мястото на вашата любов не е там. Така са постъпвали идолопоклонниците. Какви ли глупости не са правели хората при изявяване на разбиранията си за живота. Ето защо вземете кокошката и я занесете там, дето ще преценят вашата любов. Още във времето на Христа дойде майката на Заведеевите синове да иска единият син да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. И до днес хората се борят кой да седне отдясно и кой – отляво. Нека всеки сам избере от коя страна да седи. Добре е да става смяна на местата. Ако днес си отдясно на своя приятел, утре седни отляво. – Ами ако двама приятели се борят за една и съща страна? Тогава нека единият отиде при своя приятел в понеделник, а другият – във вторник. Така всеки ще си избере която страна иска. Колкото и да обичаш приятеля си, не можеш едновременно да седиш от двете му страни – ще се местиш ту от едната, ту от другата му страна. Това е неправилно и се отразява неприятно и за двамата.

В заключение на горното казвам: съществува закон за смяна на енергията. На този закон се подчинява и Слънцето. Знаете ли през колко среди и пречупвания е минала слънчевата енергия, докато дойде до Земята? Благодарение на това хората се нагодили към слънчевата енергия и правилно я използват. И Любовта като сила излиза от своя първоизточник и минава през различни среди, докато се хармонизира с всички същества. Който може да я използва правилно, той се свързва с Бога. За да се ползваш правилно от Любовта, застани на мястото, определено за тебе от природата и чакай. Всеки сам ще намери мястото си. Не заемете ли мястото си, Любовта ще мине и замине, без да я възприемете. – „Как ще позная кое е моето място?“ – Като застанеш на своето място, ти ще почувстваш, че си примирен с целия свят. Готов си да простиш на всички. Казваш: „Простих на своите длъжници, но виждам, че не заслужават“. Кажеш ли така, ти си променил мястото си. Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си. Щом се хармонизираш, ти отново заемаш мястото си, свързваш се с Бога и се радваш на живота. Това е диагноза. Защо е така, не питайте. Понеже светът още не е организиран, вие постоянно ще се местите, докато станете господари на себе си.

Днес философи, учени, писатели пишат за мястото на човека в природата. Всеки го разглежда по своему. Това е въпрос, който и досега не е разрешен. Всеки индивид има определено място. Шом попадне на мястото си, той е доволен, той расте и се развива правилно. Щом напусне мястото си, той става нещастен. Това се отнася не само до хората, но до всички същества без изключение. Следователно стой на своето място. Ако изместиш някого, ще пострадаш. Дето е щастието на едного, там е нещастието на другиго. Такъв е животът. Дадено ти е място, пази го!

Сега ще ви дам една важна формула. Кажете: „Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня твоята блага воля, без никакво изключение“. Ще си служиш с тази формула всеки момент: като си буден и като спиш; като ядеш и като работиш. Щом изговориш тази формула, ти си вече на своето място. Ако я забравиш, ти отиваш на чуждо място. Тази формула е за всекиго от вас.

Правилата, които ви дадох днес, както и формулата, ще задържите в себе си, докато Любовта се прояви във вас. Под „мълчание“ разбирам вътрешно говорене. Нека външните хора видят, че във вас се внася нещо ново. Обходата, отношенията ви към тях стават по-добри. Нека всеки види благородството, деликатността на вашия характер. Щом имате резултат, тогава можете да говорите на хората всичко, каквото съм ви казал.

Вижте облаците на небето. – Как са образувани големите облаци? От малките облаци. Когато малки облаци се съберат на едно място, те образуват голям облак, който закрива слънцето. Така и вашите малки погрешки, мъчнотии и страдания образуват голяма завеса, която закрива Божественото. Ето защо, като направите една малка погрешка, обърнете се към Божественото в себе си, то да я изправи. Кажи си: „Господи, сгреших. Сам не мога да изправя грешката си; научи ме как да постъпя“. Щом се помолиш искрено, Божественото ще дойде да ти помогне. Като ви гледам как седите, намирам, че позата ви не е правилна. Много естествено, Любовта не е дошла още във вас. Тя се изразява в правилни форми и положения. Не можеш да имаш цигулка, докато вътрешно не си я пожелал. Не можеш да намериш Учителя си, докато вътрешно не си го потърсил. Когато Любовта дойде в света, тя ще създаде красиви, правилни форми, от които вие ще се учите. Значи Любовта ще се изучава по нейните форми, а не направо, както излиза от Бога. Това се отнася до Божията Любов, а не до човешката. Ние говорим за възвишената, чиста Божествена Любов. Тя се проявява само чрез чистите, красиви форми. Значи Любовта се изучава по вътрешен път, а не отвън. Четеш една книга, но знанието не е в книгата. Ти мислиш, но мисълта не е в мозъка. Значи нещата трябва да се превърнат, за да се възприемат правилно.

В тази беседа има общи и специални неща за всекиго от вас. Всеки ще си намери своето. Едни неща са положителни, други – отрицателни. Но и едните, и другите имат нещо хубаво в себе и си по форма, и по съдържание. Беседата е проста, но снемете черупките и и ще откриете в нея това, което досега не сте виждали. Аз не смея да я разкрия, защото веднага ще се изпари и друг ще я вземе. Вие ще останете като пред празни ясли. Нека всеки сам да си препише беседата, да не чака наготово. Днес научихме две букви от новата азбука: „АБ“ и „БА“. Какво означав „АБ“? – Това значи да бръкнеш в коша и да извадиш един грозд. Какво значи „БА“? – То значи: Заповядай, изяж този грозд. Това са формули, които трябва да спазвате, иначе ще имате противоречия в живота си. Който дава, казва „БА“; който взима, казва „АБ“. Не мислете, че е безразлично дали давате или вземате. Когато даваш и взимаш навреме, то е благословение. Бог работи и в даването, и във вземането. Работи и с двете формули, т.е. с инициалите „АБ“ и „БА“. Ако имаш нужда от някого, ще кажеш „АБ“; ако той може да ти даде нещо, ще каже „БА“. Но ако не може да ти даде, ще ти отговори „АБ“.

И тъй, изчистете сърцето си. – С какво? С вода – носител на Божествения живот. Нека тече Божественият живот във вас; той ще изчисти сърцата ви. Нека тече Божествената светлина във вас; тя ще изпълни умовете ви. Нека тече Божествената Любов във вас; тя ще изпълни душите ви. Нека тече Божествената Мъдрост във вас; тя ще укрепи духа ви. Нека тече повече Любов, повече Мъдрост, повече Истина във вас. Нека тече повече живот, повече светлина, повече знание във вас. Великата, безпределна, тайна Любов на Бога се изявява по различни пътища в света. Като приемаш Божията Любов, тя се проявява по един начин. Като я предаваш, тя се проявява по друг начин; като изявяваш Божията Любов, ти виждаш пътищата, по които Бог работи; виждаш величието на Бога. Ходи по Божиите пътища, да видиш великата Божия добродетел, която носи всички блага.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на Мусала, 13 юли 1924 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help