Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Разумното сърце

Всяка работа или всяко предприятие в света не трябва да почива на една колеблива основа, но на една здрава основа. Под думите здрава основа разбирам основа, която не се мени, която остава една и съща при всичките условия. Тази основа е жива. Допуснете сега, че вие като живеете на Земята, основата ви е здрава. Значи вие разчитате на вашата личност. Но след вашата смърт върху каква основа ще турите живота си? И тъй, Земята не е истинска основа, върху която човек може да стъпи. Тогава коя е истинската основа? – Истинската основа ние наричаме Разумно човешко сърце.

Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, но за Разумното сърце на Божествения човек. Апостол Павел казва: “Физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират”. Вие трябва да поставите новата насока на Живота си върху вашето Разумно сърце. В това Разумно сърце оперира или действа Божият Дух. И в действията на това Разумно сърце няма никакво изключение. Човек, като действа според него, не прави никакви погрешки, всички погрешки се разрешават моментално. Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш по кой начин да я приложиш и изгубваш условията. Ние често казваме, че ако човек влезе във водата може да се удави – или трябва да знае да плува, или трябва да се учи да плува. Питам в кое училище е учило изкуството на плуване онова малко патенце, което щом се измъти, и знае да плава? Преди хиляди години то е научило това изкуство. Тъй щото вътре в човешкия ум има един Божествен елемент. Ние Го наричаме Божествен Дух, който действа разумно, без никакви изключения. И когато ние слушаме този вътрешен глас (аз го наричам Разумното сърце), нашите разсъждения се отличават от обикновените разсъждения.

Може да направите един прост опит. Ако вие мислете с вашата глава, трябва да мислите дълго време; трябва да правите изследвания година, две, три, пет, десет и повече върху известен въпрос, докато дойдете до известни заключения. Да кажем сега, че вие си зададете въпроса какво ще бъде времето в понеделник. Нашият ум започва да разсъждава и казва: “Хубаво ще бъде”. Добре, ще проверите. После ще се запитате дали времето ще бъде абсолютно ясно или наполовина ясно, дали ще бъде само облачно или дъждовно и т. н. Ще си зададете въпроса ясно в ума. При тия опити ще забележите, че каквото умът каже, едва ли излиза едно на сто вярно. Че времето ще бъде хубаво, това е предположение. Но ако вие запитате вашето Разумно сърце какво ще бъде времето в понеделник, то ще ви каже с абсолютна точност. В тия схващания няма разсъждения. Щом започнете да разсъждавате, Божественото вече почва да губи своята стойност. Разсъждавате ли с Разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу под лъжичката си и тогава всеки един от вас може да каже: “Времето ще бъде еди-какво си”. Запитайте се например как ще прекарате тази година живота си – добре ли или не. Ако отговорите с ума си, той ще ви даде или най-хубавите проекти, или някой път може да ви даде мрачни проекти. Но запитате ли вашето Разумно сърце, то ще ви даде един положителен отговор. Не само че ще ви даде един положителен отговор, но ще ви посочи дали ще минете през мъчнотии, като същевременно ще ви даде права насока, за да може да преминете по-благополучно.

Сега, в това Разумно сърце влизат и добрите навици. Всеки човек има добри навици. У някои хора добрите навици се явяват по-рано, а у някои – по-късно. Дойде ти едно подбуждение, една добра мисъл да направиш някому добро; минаваш покрай пътя, гледаш една бедна вдовица; ти бръкнеш в джоба си, но веднага почваш да философстваш, казваш си: “Имам пари, но те ми трябват днес; хайде друг ден ще направя това добро”. Разсъждаваш ли така, ти вече си направил първата погрешка. Няма да се мине дълго време и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства.

Следователно ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си. Щом това Божествено чувство заговорва в нас, то е изпит в Живота ни. Бог ни изпитва. Трябва абсолютно да Му се подчиним! Възприемеш ли Божественото, изпълни го! За това добро, което ще направиш, не се изисква да дадеш цялото си имане; то е една малка услуга. Едно дете паднало на улицата, счупило си крака; какво ще ти коства да го вземеш, да го занесеш в дома си и да му помогнеш? Ще изгубиш само половин час. Казваш: “Аз имам важна работа”. Всичкото нещастие в нашия живот е там, че ние не слушаме своите добри подбуждения и добри навици, които имаме вътре в сърцето си. Ние се спираме на ред философски разсъждения и умувания и казваме, че ние трябва да уредим живота си. Първото заблуждение е в това, че ние мислим и искаме сами да уредим живота си. Животът ни, според това Разумно сърце, е уреден. Всички условия, при които трябва да живеем, всички хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас, всичко това е определено. И както е определено, така ще бъде. Цялото Небе работи върху нас в тази насока. В света ние не живеем, но Бог живее. И следователно всяко добро дело е проявление на Бога в нас. И когато ние противодействаме на една добра Божествена мисъл, ние създаваме своето нещастие в света.

С тия добри навици, които имаме, не се изисква вие да вземете целият товар на света. Аз съм ви говорил и друг път, че всяка една добра мисъл е свързана с хиляди други добри мисли. Сега вие не мислете, че ако не изпълните добрата мисъл, Бог не е предвидил това. Той е предвидил всичко, но вие губите условията. При всяко неизпълнение на добрата мисъл вие се понижавате, вие потъвате, при което и животът ви става по-труден. С отказването да изпълните каквато и да е добра мисъл вие всякога се понижавате, средата става все по-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на съдбата, т. е. на външните условия. Тия условия идват по единствената причина, че ние не слушаме Разумното сърце.

Как познаваме, че в нас действа Разумното сърце? – Когато това Разумно сърце действа в нас, в душата ни всякога става едно разширение. Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешно доволство в себе си, като че ли си придобил целия свят. Всички трябва да се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото добро, не го изявявайте отвън. Изявите ли го отвън, вие спъвате себе си. Защото в дадения случай, когато направиш доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радваш. С това ти не се препоръчваш, но Бог те препоръчва. Да кажем, че един човек се дави във водата и ти го спасиш; след като го извадиш от водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, след като направиш доброто, пишеш във вестниците, че си избавил от смърт еди-кой си, това добро е на половина изгубено.

Моралната сила на ученика, който следва Божественото учение, е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога. Ние можем да не знаем, где е Небето, можем да не знаем, где живее Господ, колко далеч е от нас, но трябва да чувстваме Бог. Един английски проповедник казва: “Аз не зная где е Небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си чувствам действието на Божествения Дух”. Значи Господ го чува моментално. А това е важното, че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува. Право е казал пророкът, че Бог не живее в Небето, а в сърцата на смирените. Кои са смирените? – Хората на Разумното сърце, казвам аз.

Ако всички вие бихте се водили по вашето Разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. За пример вие имате груби навици, по някой път нямате търпение; всичко туй се дължи на вашия философски ум, че са ви обидили. В какво седи достойнството на човека? Достойнството на един човек седи в изпълнението Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение.

Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели двадесет години в пустинята, дето постоянно се молили на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга. Чуди се какво вижда този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга. Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато. Казва си: “Колко глупав човек, бяга от злато!” Той изважда златото от кюпа, взима го и отива в Александрия, дето направя голяма къща – страноприемница, помага на бедните, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си. Връща се в пустинята и се моли на Бога да му каже дали е доволен от него. Явява му се един Ангел и му казва, че всичките негови добрини не струват колкото подскачането на неговия брат.

Следователно, ако съберем всичко онова, което сегашният наш обективен ум може да направи от времето на нашето детинство до времето, когато си заминем за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една най-малка постъпка на Разумното сърце. И в писанието някъде се казва: “Размишляваше Давид в сърцето си”. Значи той размишляваше с това Разумно сърце.

Туй е, което сега се изисква от всички ви. Във втората стадия на вашия живот вече се изисква обхода, т. е. да знаете какви трябва да бъдат постъпките ви един спрямо друг. За пример искаш да направиш бележка някому; направи, но да я направиш от Любов, както ще постъпиш спрямо себе си. Когато правиш бележка на себе си, как постъпваш, осъждаш ли се строго? Нали смекчаваш условията? Защо да не постъпваме спрямо другите тъй, както и спрямо себе си? Следователно ние трябва да изнесем Истината с Любов. Когато поправяме грешките на кой и да е брат, трябва да ги поправяме с Любов, та той да почувства, че ние правим това нещо от Любов, а не че искаме да се радваме на някоя негова погрешка.

Първото нещо, което сега липсва на хората, то е благородството. За пример в тази Школа някой път се карате за столове. Някои ме питат: “Ние нямаме ли право напред да слушаме?” Питам кой е по-благороден – който сяда отпред или който сяда отзад? Ако си човекът, който можеш да отвориш устата си и да кажеш една любовна дума, да изпълниш Волята Божия, седни на първия стол! Ако си човекът, който можеш да кажеш най-грубата дума, седни най-последен! И да те викат напред, кажи: “Братя, аз не съм за първото място. Аз ще седя отзад и постепенно ще идвам към първите столове”. Казвате: “Да седнем отпред!” Да седнете отпред аз ще се радвам, но трябва да знаете, че аз чета тия първи редове. Те трябва да бъдат редове на Божествената Любов, че кой как ви срещне, от вас да излиза онази благост, онази нежност, онази сила да си помагате един друг. Вие сега ще ми кажете: “Да, но това са нашите наследствени черти”. Това е една лъжа, наследствените черти са ваша измислица. Доброто, добрите навици, благородното сърце у вас Бог ви ги е вложил, още когато ви е създал, още когато сте излезли от Бога. Следователно във всеки един случай ние имаме толкова възможности да бъдем добри, колкото и лоши.

Аз съм казвал и друг път що е зло. Злото всякога произтича от отказването ни да вършим Добро. Злото е ненаправено Добро. Да допуснем сега, че двама ученици се скарат, обидят се нещо; това е много естествено. Как ще изгладят тази обида? Ако единият от тях си каже: “Чакай, аз ще постъпя според моето Разумно сърце”, и другият казва в себе си: “И аз ще постъпя според моето Разумно сърце”. Постъпят ли и двамата така, веднага спорът ще бъде изгладен. Ами че какво има да делите, какво има да делите в този свят? Не е ли най-хубаво да имате Божествената Любов?

Онова, което може да даде сила на ума ни, онова, което може да даде сила на сърцето ни, онова, което може да даде сила на волята ни, Той е Бог, който се е ограничил, за да живее в нас. Има Един Бог в света, който се е ограничил заради нас. Това е най-голямото величие на Бога. Ако ти пренебрегнеш тази жертва, която Господ е направил – да влезе в човешкото сърце, създаваш условия за смъртта. Оттам произтича смъртта. Ние всеки ден и умираме и възкръсваме. Ако още тази вечер вие решите да бъдете верни на този велик закон на Божественото проявление, знаете ли каква промяна ще стане с вас? Ако вие се подчините на този Божествен закон, който и човек да срещнете на пътя, и най-лошия да е, щом се спрете и го погледнете, Бог ще ви се усмихне чрез него. Ще кажете: “Познах Го!” У лошите хора Бог е скрит на дълбоко. Тия хора са лоши, защото не живеят добре. Когато се развалят пътищата в една държава, кой е виновен – пътищата или хората? Хората не поправят пътищата. И тъй, при сегашните условия на Живота ние със своето непослушание на този вътрешен велик закон сме дошли до такова положение, че целият съвременен християнски свят страда.

И тъй, изисква се мекота в нравите! Един господин е казал, че от лицата на тукашните школници свети смъртта. Не, аз не зная дали смъртта може да свети, но това, което зная, то е, че нашите лица не трябва да дишат смърт, но трябва да дишат Живот.

Сега, когато аз говоря за Разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си. Не са нужни само афекти, които да засягат повърхността ви, както някои вълни засягат само десетина метра от морската повърхност. За вас трябва коренна обнова. Ние трябва да имаме характера на Авраама. Авраам беше бездетен. Според реда на закона на евреите, наследството трябваше да остане на едного от неговите слуги или на едного от неговите синове от рабините му. Обаче Бог му каза, че ще му даде наследник. Кой беше наследникът на Авраама? – Исаак. Баща му и майка му имаха една светла идея. Бог каза на Авраама: “Ще принесеш сина си в жертва”. Ако вие бяхте на мястото на Авраама, щяхте да кажете: “Да бъде Волята Божия”. Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мястото, дето му бе казано да го принесе в жертва. До последния момент бе на изпитание. Когато дигна ножа, Господ му каза: “Познах, че ти си човек на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва”. Ето една похвална черта на Авраама! С това той показа, че е готов да пожертва и най-ценното, което имаше. Затова Авраам се нарича приятел Божий. Аз го наричам отец на вярващите, понеже беше човек на абсолютната вяра, човек без никакво съмнение.

Разбира се, вие ще приложите това Учение – кой на което място се намира в Живота. Вие ще опитате Бога и Той ще ви изпита. Ще ви изпита като Авраама, ще ви изпита като апостолите, ще ви изпита като пророците. Всички ще минете през Огън, седем пъти ще минете през Огън. Като казвам, че всички ще минете през Огън, вас ви е страх. Трябва да се мине седем пъти през Божествения огън! Това е най-голямото благословение. Това е свещеният Огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви, за да разбирате хубавото у Бога и как трябва да го изпълните.

Никога няма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте. Някой от вас е търговец, заплете се в сметките си, няма пари; отиде си вкъщи, стисне си главата – отчая се. Не стискайте главата си! Като дойдете вкъщи, седнете, отправете ума си към Бога, към своето Разумно сърце, послушайте какво ще ви се каже да направите в дадения случай. Все ще получите един отговор. Майка сте, имате една непослушна дъщеря; не й се карайте, не я молете да направи това-онова, но се обърнете към своето Разумно сърце и го попитайте какво да правите. Може да се минат ден, два, три, четири – ще дойде най-добрият отговор какво трябва да направите. Учител си, слуга си някъде, ученик си; каквото и положение да заемаш, не бързай.

Ще ви приведа един пример, от който ще видите, че онези, които имат вяра, всякога се спасяват. Около двеста и петдесет-триста души офицери били осъдени от болшевиките на смъртно наказание. Отиват при един от тях, питат го: “Вярваш ли в Бога?” – “Не вярвам”. Теглят му куршума, убиват го. Отиват при втори, при трети, при четвърти и все ги питат: “Вярвате ли в Бога?” – “Не вярваме”. Най-после запитват един от тях: “Ами ти вярваш ли в Бога?” – “Да, вярвам!” И се прекръства. Най-после се намерил един да вярва в Бога. – “Хайде навън, не заслужаваш да те убием”. Пущат го на свобода. Защо? – Господ прошепва на този, който убива: “Пусни този, той е Мой човек!” Този човек вярва в своето Разумно сърце, слуша своя вътрешен глас.

Аз мога да ви приведа още много примери за съветите на Разумно сърце, но тия примери имат сила в своето приложение. Аз зная колко е мъчно човек да приложи едно правило. Когато човек се разгневи, веднага идва съмнението, колебанието. Във всичко в света можете да се усъмните, но в Бога – никога! Бъдете готови да се жертвате заради тази велика Любов – заради Господа, който съизволява да се ограничи, да дойде да живее в нас! Бъдете готови в дадения случай всичко да пожертвате заради Него! С това се е отличил Христос. “Дойдох да изпълня волята на Онзи, който ме е изпратил” – казва Христос. Най-после, когато Му казаха, че трябва да понесе кръста на страданията, Той каза: “Аз ще направя всичко, което Отец ми е казал”. Христос имаше знание, имаше и сила. Той казваше: “Не мога ли да поискам един-два легиона Ангели да дойдат и да Ме освободят? Мога, но няма да го направя. Аз ще предпочита позора, страданието, мъчението, но всичко това да бъде за благото на Моите братя.” Туй е Божествената Воля! В какво седи Божията Любов? – В послушанието.

Ще дойде ден, когато няма да има страдания. Христос вече няма да Го разпъват в света. Защо? – Ами че няма такова дърво, на което могат да разпънат Христа. Този Христос, който днес живее в сърцата на петстотин милиона хора, за Него няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпнат. Той е достатъчно силен и Неговата сила ще се развие още повече. С тази сила можем да разполагаме и ние. Затова казва Христос: “Всичко, каквото попросите в Мое име, ще ви бъде.” В кое име? – В името на Божията Любов, в името на това Разумно сърце, което е в нас. Ако имаш Разумно сърце, Христос може да дойде и да живее в него.

Аз ви говоря, но ние не можем да ви наложим правила. Желая едно нещо от вас: да се надпреварвате в отдаването на почит един на друг. То е първото нещо. Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате. Лекции можете да държите, морал на хората можете да дадете, можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трябва. Най-мъчното нещо е приложението, а това се изисква от всинца ви. Който приложи, той влиза във втората фаза. Който слуша Разумното сърце, на него може вече да се говори. Добрите навици са, на които можете да разчитате. Трябва да знаете, че всички имате добри навици. Че ги имате, ето как ще ви докажа: ако ви обидя, вие ще ми покажете как трябваше да постъпя. Ще ми кажете: “Трябваше да бъдеш по-мекичък”. Щом ми четеш морал, значи имаш добър навик, знаеш как да постъпваш. Щом можеш да ми четеш морал, значи разбираш от добрите навици. Защо да не можеш да постъпиш така и ти? Всички знаем как трябва да постъпваме. Щом знаем, защо да не можем да приложим? Можем да приложим! И тъй, всички без изключение можете да приложите. Ние имаме добрите навици, имаме Разумно сърце. Бог се е ограничил и живее в нас. Ако две хиляди години след Христа кажем, че не можем да живеем един чист християнски живот, това е срам за нас!

Аз ви слушах преди лекцията; един брат каза: “Братя, да се помолим!” Аз бих желал само един от вас да се помоли, а не всички. Един от вас би свършил цялата работа. Един трен колко души машинисти изисква? – Един. Ако всички станат машинисти, ще има караница. Един машинист е нужен; той ще се качи на машината, а всички останали ще насядат във вагоните и работата ще тръгне. Това добро сърце ще потегли, този лост ще се съобрази с великия Божествен закон, а всички други ще стоят във вагоните тихо и спокойно. Вие ще кажете: “Ама да не прави той някаква погрешка”. Историята, която ние знаем от хиляди години, казва, че всички онези, които са се ръководили от своето Разумно сърце, са постъпвали разумно. Те никога не са създали някаква катастрофа. И затова псалмопевецът казва: “Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси. Не видях човек с Разумно сърце да проси, да е излязъл на поругание.” Ако някой път праведните са били излагани на поругание, то е било по простата причина да помогнат на своите братя.

И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето Разумно сърце. И после ще апелирате към Христа, към този живия Христос, когото аз наричам Син на Любовта. Единственият Учител в света. Неговото име ние знаем, че е Христос, но Той има свещено Име, което не смеем да произнесем. Когато се обръщам към Него, аз казвам: “Господи, с Твоето Име, с което Ти си знаен горе на Небето, да бъде Твоята воля!”

Надпреварвайте се в почит! Това нещо е необходимо за българина. Между всичките славяни българите са най-груби. Това ще си го признаете, няма никаква обида в това. Не е лошо да бъдете груби, но оглаждане трябва. За да се огладите, ще се надпреварвате в Божествената Любов. Тази Любов ще ви изглади. И тогава вие, като онази мида, ще направите от вашата грубост един бисер. Най-първо ще започнете с добрата обхода. Аз постоянно слушам да казват някои от вас: “Учителя спрямо някои е по-благосклонен, а спрямо други – не”. Вие разсъждавате плътски. Ние не можем да бъдем благосклонни по лице. Божествената Любов действа еднакво към всички хора. Към всички хора действа еднакво, но не всички хора еднакво проявяват Божията Любов. Следователно вашите души се различават по това, че някои са по-готови и затова Господ по-силно се проявява към тях. Обаче всички трябва да знаете, че имате една и съща възможност. Както Бог действа спрямо един Ангел, тъй действа и спрямо един човек, тъй действа и спрямо растението, тъй действа и спрямо последното камъче – без никаква разлика. Аз не говоря за външния, за физическия свят; аз говоря за живите камъни, за живите растения, защото в Небето и растенията говорят, и камъните говорят и са живи.

Та всички трябва да проявите вашите добри навици! И аз бих желал да изчезнат грубостта, хокането между вас. С това се нарушава Божията Любов. Всички хора се оплакват, казват: “Любовта ни трябва”. Ами че Любовта е между вас, проявете я само! Ами че кой е крив, ако вие имате един затворен кран и водата не може да тече през него? Водата ли е крива или вие? Отворете крана и вашето Разумно сърце веднага ще проектира тия извори навън.

Първа черта и за младите, и за старите е да се надпреварвате в отдаване почит. Учениците, които не могат да се почитат един друг, не могат да почитат и Учителя си. Ученици, които не живеят помежду си добре, не почитат и своя Учител. Господ казва, че не е доволен от онези, които не Го слушат.

Сърцата на всички трябва да са готови да изпълнят Волята Божия. Всички трябва да извършат Волята Божия от Любов, и Неговото царство ще дойде. Тогава всички ще се веселим. Това можем да го направим още от тази вечер. Не, тази вечер е ден. Ние можем да обърнем вечерта на ден.

Сега искам да остане в главата ви следната мисъл: всеки един от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как се обхождат с него другите. Този е главният въпрос. Вие започвате обратно. Не, всеки един от вас от свое гледище да разреши как се обхожда с другите и дали Господ е доволен от неговата обхода. Аз не казвам, че Господ е недоволен, защото ако кажа, че Той е недоволен, то е съдене. Вие можете да изправите всичките ваши погрешки. Тази вечер Господ ще вземе всичките наши грехове и ще ги хвърли зад гърба Си. Моментално ще стане това. Тогава ще се яви това ново състояние, новото раждане на човека, ще се зароди един нов подем в човешкият Дух. Новороденият човек ще бъде свободен от своите терзания, ще бъде радостен и весел. Това може да стане още тази вечер. Този въпрос можете да разрешите още тази вечер. Онези, които са готови, да не отлагат. Пък онези, които не са готови, когато им дойде времето. Които са готови, моментално могат да разрешат този въпрос.

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.

2 април 1924 г., София [45]

45 Лекцията “Разумното сърце” е публикувана за първи път в сборника “Младежки окултен клас, лекции”, София, 1924.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help