Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Царството Божие се благовества

От тогази царството Божие се благовества.(Лука 16:16) Най-важната дума в този стих е „благовествам“. Да кажеш на онзи затворник, който е осъден на 100 години доживотен затвор, че той е опростен, че ще го пуснат на другия ден, това е благовестие! Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие! За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят. Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие! Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане. Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие! Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение. Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват. По някой път благовестието не се харесва на хората. Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето. Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето и. Защо? – Защото след като мъжът и отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва. Това благовестие не е приятно. Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“. Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“. Интересите на хората не се съвпадат. Това е един закон. От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво. Има някои изключения, но в повечето случаи е така. Тъй щото някой път, като забележите едно противоречие, трябва да си го обясните. Някои казват: „Всичко в света трябва да е открито, нищо да не е в тайна“. Че кое е наяве? Знаете ли утре, като умрете, къде ще отидете? Някои казват: „Всичко да бъде отворено“. Хубаво, нека отворим бъдещето! Онези велики процеси, които стават вътре в мозъка, наяве ли стават? – В тайна. Кръвообръщението наяве ли става или в тайна? – В тайна. Процесите стават в тайна, а плодовете – наяве. Аз ще ви приведа онзи анекдот за Нострадин Ходжа, който ходил да проси тук-там, но никой нищо не му давал. Останал му само един бешлик в джоба и с него отишъл да си купи една пила. Отива една вечер с нея пред дома на един богат търговец и започва да пили вратата. Като започнал да пили ключа отвън, минава един стражар и го пита: „Какво правиш тук?“ – „Е, свиря на цигулка.“ – „Ами защо гласът и не се чува?“ – „Утре ще го чуеш.“ Следователно всички неща имат свои плодове. Нищо в света не става скрито-покрито. Тъй щото няма какво да се безпокоим. Законите на великата природа, на живата природа, която е настойница на земята, са така строго определени, че никое действие, никое последствие не може да се избегне. Вие може да вярвате в каквото искате, може да живеете както искате, но резултатите ще бъдат такива, каквито законите ги изискват.

Казва се в стиха: „От тогава царството Божие се благовества“.

Да благовестваш, това е възвишен процес! Кой трябва да благовества? Аз казвам: Само един чист, умен и благороден човек може да благовества. И в миналото, когато Бог е пращал някой пророк в света или някой велик Учител, дълги години Той е школувал, дълги години е бил подлаган на чистене. Всички пророци са били чисти. Някои казват: „Чрез нас Господ ще изпрати своето послание“. Не, не е такъв законът. Трептенията на онова велико послание, което може да се изпрати чрез Духа, са толкова силни, че една слаба натура не може да издържи на тях. Такъв човек би се разтопил. Това мога да ви го докажа. И тъй, кой може да благовества? – Онзи, на когото душата е пълна с Любов; онзи, на когото душата е пълна с Мъдрост; онзи, на когото душата е пълна с Истина. Само такъв човек може да благовества. Ще кажете: „Ама еди-кой си човек е свършил три факултета, а може би и четири“. Това нищо не значи. Не е в свършването на факултетите. Нима мислите вие, че днес няма учени хора? Мислите ли, че в техните сърца няма стремеж? Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват. Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо. Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те. И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети. И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота. И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното. Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага. Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после. На вяра ще се жени! Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв. Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати. Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат. Такава булска рокля трябва да направи той! Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“. – Да, но не с пот на лицето са направени. Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце радостта от това нещо.

Аз констатирам нещата тъй, както са, а не се спирам върху буквата им. Когато Бог праща една душа на земята, как я облича Той? Ще каже някой: „Бог пратил някоя душа с прости дрехи“. Доколкото зная, Бог никога не облича хората с прости дрехи. Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина. Някой има голям борч, заложи своята къща, продаде я и от останалите пари си направи една малка къща и казва: „Тази малка къщичка остана наследство от баща ми“. Не говориш истината. От баща ти остана цял палат, а тази малка къщичка, която имаш, тя се дължи на твоя ум, на твоето сърце. В човека трябва да има един благороден порив.

Ще ви приведа един пример из английския живот. Някой си богат англичанин, от високо произхождение, лорд, се влюбва в една мома. Наричал се Харитон. Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им. Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва!“ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена. Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да и помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи. Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува и един воал, туря го на лицето и, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“. Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито!“ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът. А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н. Синът влиза, излиза, все я заключва. Така вървяло, докато си свършил всичката работа. Един ден го запитват: „Кажи нещо за нея!“ – „Не, не мога да кажа нищо.“ Питам сега: Това не е ли благовестие? При такъв един морален подвиг, никаква користолюбива мисъл не можете да турите, не може и да мислите, че тук има нещо развратително. Той е готов да има разрив с баща си, но същевременно иска да бъде верен на туй Божествено чувство вътре в себе си.

В света, в който живеем, има такива традиции, за които някой път ние морално трябва да се подигнем, за да излезем над тях. И колко мъчно е по някой път да извършим добро! Не е достатъчно само да се извърши туй добро. Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба. На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос? – На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове. Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине. Всички онези изостанали души бедстваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция.

Много пъти хората казват, че еволюират, но между еволюция и преживяване има много голяма разлика. Някой път казват: „Да преживее човек нещо!“ Има два вида преживявания. Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане. Някои хора отказват, че човек може да се прероди. Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява. На такъв човек може да му се благовества. Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“. Но какви са качествата на един благовестител? Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“. Питам: Защо евреите не приеха благовестието на Христа? Защо русите не приеха благовестието на Толстоя? – Има си причини.

Обаче онези от вас, които вървят по този път, трябва да разбират основния закон в природата и да знаят, че възможното в едно отношение е невъзможно в друго. Математически можем да кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за A, в същия случай е невъзможно за B. И обратно: това, което в даден случай е възможно за B, е невъзможно в същия случай за A. По някой път ние казваме така: възможните неща са невъзможни, и невъзможните неща са възможни. Това е едно голямо противоречие, нали? Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне!“ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни. Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то!“ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. Агнето и сеното ще дадат два различни резултата. При заколяне на едно агне ще стане известно нарушение вътре в природата, известно спиране, известно подпушване, а при окосяване на тревата ще стане известен подем вътре в природата. Следователно първият процес е в разрез с природните закони, а вторият процес е в съгласие с природните закони.

Сега някои хора казват: „Нямаме ли право да колим?“ – Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората, като мислят, че трябва да колят! Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят. Това е един неумолим закон в природата. Ако любиш, ще те любят. Ако правиш добро, ще ти правят добро. Ако мразиш, ще те мразят. Това е един закон, една максима. Може да се провери този закон.

И колко семейства стават нещастни по единствената причина, че не знаят как да благовестват! Бащата се оженил, иска да има син или дъщеря, които на стари години да го гледат. Обаче вътре в бащата се крие юнашко сърце. Той иска да вземе ножа, да убие някого, и си казва: „Когато Господ спи“. Хората мислят, че истинският Господ спи. Онзи, истинският Господ, никога не спи. Той всякога пише всичко, каквото става. Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение. Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си. И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син?“ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето учение, та ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другите“. Сега всички работи вървят добре, докато засягат кожата на другите хора. Трябва да знаете обаче, че всеки един закон на Божествената справедливост ще засегне и нашата кожа.

„И от тогаз царството Божие се благовества.“

Сега първото нещо, в което съвременните хора си противоречат, се следующето: те казват, че без насилие не може. Въпросът е поставен неправилно. Така, математически, не може да се реши. Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може. Запример, гледаш някой, иска да развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може. Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо? – Насилие значи употребява. „Кой ще си губи времето!“ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен! Паякът никога не къса конците си. Той не ги къса, а туря нови. Възли не поставя. А ние все сме с възли. Кога трябва да се правят новите неща? Какво нещо е новото? – Новото в света е това, което носи живот. Правилното благовестие носи живот в себе си. Всеки един от вас има синове и дъщери, нали? Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието. Е, защо се родиха вашите синове и дъщери? Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно. Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно. Не е въпросът там. Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка. Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка. Някои ще възразят: „Ами ние, които сме неженени, ами нашите връзки?“ Ти, след като нямаш деца, нямаш връзки, ще отидеш да благовестваш, ще обърнеш някого към Бога и ще имаш един син или дъщеря, израснали в един ден на 21 година. Ще ти каже: „Татко, аз ти благодаря, че на тези години ми проповядваш едно учение, благодаря ти, че ми помогна“.

Сега някои пъшкат, казват: „Е, нас Господ ни остави да се оженим“. Не, вас Господ ви остави по друг начин да работите. Не на всички хора е съдено да се женят. Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос. Спорен въпрос в какво? – Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали. Преди да се оженят си благовестват. Той и казва: „Ти, моето ангелче“. И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“. Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек. Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“. И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“. Има нещо, което липсва на хората. Хората не се женят по Бога. Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата. Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна. Каквото е казал единият, да седи на думата си. И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза?“ – „Ами ти какво каза?“ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“. И той трябва да каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“. А той? – „Ти изпълни, и аз ще изпълня.“ И тя: „Ти изпълни, и аз ще изпълня“. И започва спор.

Първото нещо: Всинца сме изпратени на земята да благовестваме. Какво трябва да се благовества? – Че животът е плод на Божествената Любов. Следователно този плод трябва наново да се посее при много благоприятни условия и да даде онези отлични резултати. Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце. Това е цяла дисциплина! В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина. Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати. По какво се отличават тия Божествени резултати? Аз ще ви приведа един пример. Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума. Той може да ви изиграе, когато иска. И ако след като сте били 10 години в странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповядайте!“ – даде ви точна сметка, той е един благороден човек, не се е съблазнил. Но ако след като се върнете, той не ви признава, задигнал е всичко, изхарчил го, продал го, нищо не можете да намерите – в такъв случай вие имате пред себе си едно фалирало същество. И сега Христос, в тази глава на Писанието, пише какви са последствията на живота в единия и в другия случай.

Ако аз бих ви задал една тема, защо се женят хората сега, всички биха отговорили: „За да се поддържа човешкия род“. Аз задавам сега друг въпрос: Защо ни трябва богатство? Казват, че богатството е едно условие за култура. „При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави? – За да могат да работят. Добре, на първия въпрос: защо се женят хората. Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени? Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена. Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“. Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро? И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат. Казват: „Тази мома е точно за него“. Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж? Ами ако не се намести, тогава? Казват: „Господ е направил така света“. Господ е направил света много разумно. Ние трябва да бъдем разумни, да изпълняваме Неговите закони и над нас, и под нас. Да не мислим, че те нищо не правят! Не, тези закони, които ние не виждаме, много нещо правят. И след като се ожени жената, хората казват: „Слушай, ти не беше за него. Защо влезе в тази кожа?“ Тогава се съберат бащата и майката и казват: „Ще го търпиш“. След като се оженят, търпят се година, две, три, и какво става най-после? – Умре единият, умре и другият; свършва се работата. Разреши ли се въпросът? И казват за тях: „Е, на другия свят ще се примирят“. Ще чакаме ние на онзи свят да се примирим! Лазар и богатият можаха ли да се примирят? Извика богатият: „Отче Авраме, помилвай ме! Проводи Лазаря да накваси езика ми с вода, защото съм на мъки в този пламък“. И представете си какъв гласовит е бил този богат, че Аврам го чул от толкова далечно място! Някои питат: „Умрелите имат ли езици?“ Както виждате, този умрелият има глас, значи ще има и език. И гърло има, но той е в огън там. Аз взимам нещата тъй, както са. Да не мислят някои, че взимам нещо от себе си. Някои казват: „Може да го изтълкуваме по друг начин“. И аз мога да го изтълкувам по друг начин, но казвам Истината тъй, както си е, не искам да я изнасилвам. Този богатият казва: „Отче Авраме, изпрати Лазаря да ми накваси гърлото“. – „Лазар не може да ти благовества по този начин.“ – „Моля ти се, отче, прати го в бащиния ми дом, защото имам петима братя, и на тях да засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ – „И там не може да благовества.“ – „Е, ако това не може, прати Синът да благовества.“ Казва му Аврам: „Имат Мойсей и пророците, тях да слушат“. А той рече: „Не, отче, Авраме, ако дойде някой от мъртвите при тях, те ще се покаят“. Пак му рече: „Ако не слушат Мойсея и пророците, не щат се увери, ако и някой от мъртвите възкръсне“.

„И от тогаз царството Божие се благовества.“

За кои? – Царството Божие се благовества само за онези любящи души, за които слънцето изгрява лятно време. Царството Божие се благовества за онези души, които са готови да приемат слънчевата енергия. За кои се благовества царството Божие? – Само за онези пъпки, които ще се разцъфтят, които ще се оплодотворят и ще дадат плод. Слънцето в съзнателния живот е само за онези умните, добрите, любящите, истинолюбивите, мъдрите хора. За тях е направен този свят. Сега мнозина се спъват и казват: „Христос преди 2,000 години благовестваше“. Христос във време и пространство не е благовествал. Той казва: „Духът, когато дойде, Той ще ви припомни, Той ще ви научи Истината, Той ще освободи много хора“. Когато двама души се събират по Дух, между тях има разбирателство, между тях има взаимно помагане. Когато аз обичам някого, аз съм готов всякога да му направя една услуга. Тогава господарят ще е готов да направи една услуга на слугата си. Той няма да хване звънеца: „Дрън... Иване, ела!“ Когато има любов, той сам може да си направи тази услуга, която слугата трябва да направи. Може ли в света без дрънкане? – Може, това е светът на Любовта. В този свят има по-хубаво звънец. Когато има любов, няма да чакам да дойде господарят и тогава да направя каквото трябва, но три дни по-рано ще свърша всичко. Ако ти слугуваш по любов, то и дрехите, и хлябът, всичко ще бъде направено на време.

Сега някои казват: „Какво стана с моята жена, че откак ходи на беседата на Учителя съвсем се напуснала“. Жена си обвинява, а той изправен! Ами ти като се жени, пита ли, това ребро твое ли е? Да не би да си взел реброто на друг някой мъж? Как смееш да взимаш чуждо ребро? Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто? Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия. Има закон за това! И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия. А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме. Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген. Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата. Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот. Знаете ли каква била тази жена? Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“. Той и казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“. Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“. Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“. – „Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората. Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората. Трудно е да се живее с хората, усилия се иска за това. Някои питат защо не може да се живее с хората. – Защото между тях не е влязъл още законът на Любовта.

Какъв е съзнателният живот на обществото? – Да се обичат хората, да не се ражда никаква омраза между тях, това аз наричам съзнателен живот на обществото. А ти казваш: „Аз да се издигна, че ще им дам да ме разберат!“ Често слушам някои българи, казват: „Аз да стана министър, ще избеся всички!“ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя? Това са стари методи. Светските хора имат право да се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях. На опит можем да докажем това. Някой път религиозните хора са фарфарони, лесно е да кажат: „Можем“. Нещата могат да се направят само когато знаем как да ги направим.

Трябва да се благовества! От кога да се благовества? – Туй благовестване е днес. Сега вие може да разберете това нещо много криво. Днес е заради вас. Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема. Този е денят на пъпката за благовестване. В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване. От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си. Нека хората говорят каквото искат, ние трябва да сме доволни! Като мерим нещата с тези Божествени мерки, трябва да знаем, че всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие е точно определено.

Днес се благовества! Великата Любов, която трябва да се приложи в живота, има два момента. Любовта, която започва първо с обещания и радости, тя е обикновената любов, човешката любов. А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов. В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване. Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта. Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите. Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога. Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония. Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“. Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия. А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме. Похвалите от външния свят – това са една спънка. Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите? Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става. Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее. Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро. Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си!“ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят. Ти представляваш един незавършен живот. Често някои братя и сестри казват: „Мислите ли, че туй, което направих, е нещо хубаво?“ Не, не питай, този дъжд ще измие твоя цвят!

Не мислете, че няма да има слава. Един ден, когато ти завържеш, т.е. когато ти се превърнеш на един плод и отидеш на небето, там ще има похвали. Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но от Бога“. Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара. Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама. Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна? – Никой. Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини!“ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите. Аз не искам да плаша хората. Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват. Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина. Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворят. Не трябва само да твърдим тази Истина, но да се дойде до онази светлина, която ще действа върху тази пъпка, ще я разцъфти и оплодотвори.

Често, срещаш някой стражар или войник, тебе те е страх. Защо? – Защото в най-малкото нещо може да те заподозрят. Някой носи дълга коса, брада малко неразчесана, веднага тръгне стражар подире му, подозира го, че е анархист! Съберат се няколко души някъде. „Трябва да има някакъв заговор!“ – Подозират ги. Защо стават тия неща? Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх. Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност. Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не? Стражарят правил погрешки. Ами земеделецът не прави ли? Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил! Защо стражарят да не е благороден? Ама той набил този-онзи. Ами че туй става навсякъде! И в Америка, щом не се подчини някой, бият го. Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите! Да, но туй, което той върши, минава незабелязано. Господ еднакво държи отговорни и земеделеца, и стражаря. И единият, и другият вършат престъпления, само че на единия се виждат, на другия не се виждат. Този земеделец може да бъде по-внимателен. Ако не внимава, може да отреже на 100 глистеи главите, а ако внимава, ще отреже главите само на 10. А това е пак култура!

„От тогава се благовества царството Божие.“ Дотогава, докато не схванем, че Бог е една необходимост, дотогава, докато не схванем Бога като Любов, всички сегашни религии, които съществуват, целият сегашен строй на нещата, не могат да се изменят, не може да стане никакво подобрение. Ще бъде смешно да строим една голяма къща с малки прозорци! Една малка къща с малки прозорци е по-хигиенична, отколкото голяма къща с малки прозорци. Туй математически мога да ви го докажа. Ако вашата къща се увеличава, а прозорците и остават малки, тази къща ще бъде по-нехигиенична от малка къща с малки прозорци. Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение. Не казвам, че не внася. Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело. Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право. Кое е правото? Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай! Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник. Казваш: „Не постъпва хубаво!“ Започваш да го молиш: „Господине, прости му!“ Той не прощава. Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек?“ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание. Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки. Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг? То е лесно така! Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват. Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички. Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена. В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества. В Любовта няма нито промяна, нито измяна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи. Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро. Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания? Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото!“ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“. – „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата. Не може така. Нещата трябва да бъдат благоразумни в своя произход.

И тъй, за сега от всички ни се изисква Любов към Бога! Някои казват: „Какво трябва да правим сега?“ – Е, какво? Слугувайте на Бога! – „Това го знаем.“ Знаете го! Че това е най-голямото изкуство! Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога. „Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности. Всеки може да служи на Бога. Не се изисква да си свършил някакво училище. Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога. Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците. Имам две дрехи – едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал?“ Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен!“ Така приложил той Христовото учение. Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“. Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува. При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение. Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“. През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща. В сърцата на тия диваци се събужда чувството на любов.

Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат. Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов. Туй благовестие всеки един от вас ще го провери. Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос“. Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари? А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт!“ В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта. В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка. Последната си хапка ще разделиш с него. Това е законът на Любовта.

Ще кажете: „Ние сме слушали тия работи“. Има един закон в химията, той е следующият: „Всяко нещо си има своя запалка“. Барутът се запалва чрез огън; динамитът се запалва също чрез огън, гори като барут, но като му турите запалката, той експлодирва. Следователно има известни сили вътре в човека, които си имат специални запалки. И Любовта си има своя запалка. Тя може да се донесе от небето. Един ангел, не човек, ще я донесе. Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе. И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали. Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх. Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме! Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“. Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава? Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата? Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там? Той казва: „Аз всяка година по 2–3 пъти ходя да хлопам там и никой не живее в тази къща“. Аз ви казвам: За някои е последен ден на хлопането, затуй отворете! Отворите ли, тази запалка на Божествената Любов ще дойде. Тъй ще бъде!

Казва стихът: „От тогаз царството Божие се благовества“.

Като дойде тази запалка, тогава ще се благовества, тогава ще видите какво нещо е Бог, какво нещо е ангел, какво нещо е светия, какво нещо са хората, какво нещо е човешката душа, какво нещо е братство, сестринство. Вашата душа само тогава ще почувства всичко това. Тази душа ще затрепти.

Та казвам: За някои може да дойде вече тази запалка. Онези, за които е дошла близо тази запалка, нека проверят верни ли са моите думи. Не казвам, че са запалени, но нека проверяват, а онези, които не са запалени, да стават да се приготовляват и да се вслушват. Ще чуеш три тихи удара и ще кажеш: „Влез!“

„И от тогаз се благовества царството Божие.“

Когато дойде тази вътрешна запалка, тогава ще дойде туй вътрешно просветление на ума и сърцето. Тогава ще се яви възвишеното и благородното в нашите души. Тогава поетите ще напишат най-хубавите си работи; тогава музикантите ще напишат най-хубавите си произведения; тогава готвачката ще приготви най-хубавото си ядене, шивачката – най-хубавите си дрехи. Кой каквото е, тогава ще направи най-хубавото. И тогава кой как дойде, ще пита: „Какъв е този човек? Защо е такъв?“ – Защото запалката на тази велика Любов е дошла и това велико благовестие на този ангел се е докоснало до неговата душа.

Беседа, държана на 17 февруари 1924 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help