Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Придобивки на съзнанието

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Прочете се резюме от темите: „Разлика между трудолюбие и прилежание“.

Прочетоха се няколко от работите върху темата „Разлика между икономия и пестеливост“. За следния път тема № 16: „Ползата от въображението“.

Когато се говори за пестеливи и икономисти хора, тия две качества имат своите признаци в човека. Френологически, пръстите на пестеливите хора са дебели и къси в основата си. Икономист човек, значи прибран човек. Пестеливият човек всякога има, богат е той. В него има един инстинкт постоянно да събира. Катеричката, за пример, е пестелива. Ако и хвърлите царевица, тя ще я събере, ще си хапне, колкото ѝ трябва и останалото. Когато ако турите пред някоя кокошка царевица тя ще се наяде и след това останалото ще разпръсне с краката си. В нея няма пестеливост, тя не мисли за утрешния ден например намира голямо удоволствие в пестенето на пари. Икономистът ще си направи разчет с кое и до колко може да разполага и тогава свободно действа. Икономията е качество на ума. Икономистът може да бъде държавен мъж или финансист, изобщо умен човек е той. И когато той икономисва нещо, в това взима участие и умът.

Пестеливостта е един естествен нагон у човека. Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец. Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия. Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие. Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив. Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е. взима умствен характер. Пестеливостта значи иде по един естествен порив в човека, а икономията лежи на умствена основа.

Има много недъзи, от които вие младите трябва да се пазите. Под думата „млад“ разбирам човек, у когото има голямо изобилие. Ако това изобилие не се употреби както трябва, може да се превърне в излишество. Излишекът пък образува гниене. Гниенето образува болести, а болестите спъват човешкия прогрес, става израждане на хората. Макар че болестите са една мярка в природата за урегулиране на тия енергии, все пак един индивид може да се спъне. В човека може да се роди едно болезнено състояние, когато се яви дисхармония между неговото физическо тяло и неговия етерен двойник или между неговите сили и неговото астрално тяло.

Фигура 1.

У човека има две системи. Едната система аз наричам динамическа (С), която е горе в главата. Другата система е симпатическата нервна система (3), в която се намират корените на живота. Ако разгледате гръбначния стълб на човека, той представлява едно цяло дърво. Тия две системи в човека са различни. Едната е свързана със Слънцето (С), а другата е свързана със Земята (3). Доброто за вас не седи само в това дали сте свързани със Слънцето, както и лошото не е в това дали сте свързани със Земята. Слънцето изобщо указва благотворно влияние върху човека.

Земята като живо същество, и тя си има свой хороскоп, и тя има свой път, по който си върви. И нейният път сега не е тъй гладък, както е бил по-рано. Земята по някой път минава през известни области в пространството, които оказват неблагоприятни влияния върху самата нея. Тогава в нея стават известни пертурбации. Хората често се заразяват от тия влияния на Земята и от това се зараждат разните епидемически болести в тях. И от тия болести някой път измират хиляди и милиони хора. За тия явления в живота науката както в миналото, така и днес, има свои теории, които ние засега ще изоставим настрана.

Окултната наука поддържа, че влиянията на Земята върху хората преди милиони години са били толкова лоши, че човечеството е бедствало да загине съвършено да загуби своя път. Вследствие на това се е създала месечината. Окултистите казват, че в тялото на човека има известни органи, дето се складират тия нехармонични енергии в него, които действат разрушително и са причина за отливите. Влиянието на месечината в този случай седи в това, че тя изтегля всички зловредни сили у човека, които го разрушават. С това се обяснява защо някои лунатици при изпразването и пълненето на луната менят състоянията си. Наблюдавайте какви състояния имате, когато се пълни месечината и какви, когато се изпразва. Някой път имате някакво неразположение или някакво мрачно състояние на духа. Забелязвайте каква е фазата на Луната при това ви състояние. Нали сте интелигентни? Правете научни наблюдения. Вие често казвате: Днес не съм разположен. Проследете къде се крият причините на това ви неразположение: дали са в самите вас, дали са в окръжаващата ви среда или в самата природа. Като констатирате отде идат тия влияния, ще можете и да си помогнете. Ако в някои отношения самата природа ви противодейства, тя ще ви покаже и изходен път при това положение. Ако тя ви създаде известна болест, същевременно ще ви покаже и лекове, ще ви покаже и изходни пътища, които могат да ви спасят.

Сега вас, младите, аз наричам „богати“ хора. Тия богати хора мислят, че имат право да иждивят своето богатство в света тъй, както намират за добре. Това е вярно, те имат право да иждивят своето богатство, както намират за добре, но ако бяха умни. А сега се явява въпросът: вие разбирате ли как трябва да иждивявате вашата енергия? Да допуснем, че някой от вас иска да следва в университета. Запише се, учи 2–3 семестъра и после казва: И без учение минава. Зареже университета, казва: Аз ще стана учител, ще просвещавам народа. Става учител, но след две-три години зарязва и учителството. После казва: Търговец ще стане. Започне търговията, но след 4–5 години и търговията напусне. Хване се след това на някакъв занаят и него скоро напуща. И най-после хората казват, че този човек е опитал всичко, енциклопедист е станал Не, тези хора, които опитват всичко, нищо не научават. Някои казват: Да опитаме всичко в живота. Знаете ли какво нещо е да опиташ всичко? Човек, който опитва всичко, ще замяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казало: Мамо, млечице искам! – Утре, мама, ще купим утре. На другия ден детето пак казва: Мамо, медец искам. " Утре, мама, ще купим. Но тя нищо не купувала. Детето искало това-онова, но нищо не хапнало, докато най-после умряло. Циганката си казала: Е, поне от всичко си хапна.

Така и съвременните хора, които иждивяват всичката си енергия, най-после казват: Поне научихме нещо. Конкретно какво научихте? За пример, аз съм виждал мнозина, след като страдат, казват: Аз научих какво нещо е беднотията. Но дайте им след това пари, ще видите, че те не са научили урока си, пак старата песен започват. Следователно при сегашното си развитие туй знание, което придобивате, трябва да е насочено към една определена посока. Не казвам, че трябва да бъдете едностранчиви, но във всичките си работи да имате единство. Например, имате склонност към поезия, да пишете нещо. Напишете няколко строфи, но това, което напишете, да остане и след вас. Не е достатъчно да кажеш нещо и след това да го забравиш, но да си го написал едновременно и в ума, и в сърцето си. Иначе, напишеш ли нещо и го забравиш, това е изхабяване на енергията ти. От това което човек създава най-първо той трябва да се ползва. Такъв е Божественият закон. Някои казват: Нали трябва да живеем за своите близки? Блажен е всеки човек сам за себе си. От знанието, което добия, най-първо трябва да се ползвам аз, да видя каква полза ще принесе на мене, и след като направя първия опит и получа добри резултати, тогава ще приложа този опит и върху близките си. Най-първо знанието си трябва да приложа върху себе си. Това е логично.

В окултната наука най-първо се третира въпросът как да се научи човек правилно да се концентрира. Всички съвременни общества се концентрират. Човек като учи, пак се концентрира, но има закони, които той трябва да знае, за да може правилно да се концентрира. Да допуснем, че у вас се развива центърът на фантазията, на въображението, което се намира под влиянието на месечината и вие се заемете да пишете нещо. Обаче след като напишете едно стихотворение, месечината така повлияе на въображението ви, че вие се разширите и се надценявате. Мислите си, че можете да бъдете първокласен поет. Но да създадеш един план и да го реализираш, това са две различни фази в живота. Природата никога не обича да борави с грандиозни планове. Тя борави само с малки величини. Тя е направила за хиляди и милиони години тия скали, тия големи планини, които виждаме днес, но все от малки, микроскопически същества. Какво търпение има тя. У някои от вас може би има желание изведнъж да блеснат. Те тръгват в пътя, но при първите мъчнотии, които срещат в живота си, отчайват се и започват да мислят, че ако тръгнат в друг път, животът им ще стане по-лесен.

В какво седи лесният живот? Нека вземам примери от природата. Природата, за пример, е създала човешкото тяло. Но как, лесно ли го е създала? – Не, с усилията на вековете. И ние днес казваме: човешкото тяло е идеално. Но ако човек не употребява своята воля, това тяло само по себе си, не е идеално. То не може само да се държи право. И това, което днес поддържа тялото право, което го подтиква към движение, към дейност, това е човешката воля. Значи за всяко нещо се изисква усилие, работа, а не леснина. В мозъка на човека има едно спирално, едно кръгообразно движение. И когато това движение се извършва правилно, човек мисли добре и върви добре, без да залита. Направете един опит и ще се уверите, че е така. Ако вървите по улицата и в това време ви дойде на ум нещо за някой ваш противник, че е извършил някаква пакост и почнете мислено да с разправяте с него. няма да изминете и 10–20 крачки, вие ще се препънете и ще паднете на земята. Защо? – Прекъснали сте това течение във вашия мозък. Това течение може да се прекъсне и по други причини: страх, нерешителност, подозрение и ред други причини Подозрението, съмнението са недъзи, които произтичат от простия факт, че някой ваш приятел, който ви е обещал 2–3 пъти, че ще ви направи някоя услуга, не изпълни обещанието си. Това неизпълнение на обещанието ви дава повод да се съмнявате в приятеля си, да го подозирате. Представете си, че този ваш приятел, когато ви е дал това обещание, в същия час е дал някакво обещание на 10–15 души. Питам ви: ако вие дадете обещание за нещо на 10–20 души, имате ли най-първо физическа възможност да изпълните тия обещания изведнъж? – Нямате възможност. В това отношение младите са хора, които едновременно дават много обещания и не могат да ги изпълнят. Те страдат от много идеи. Аз ги уподобявам на ония земеделци, които по някой път постъпват много глупаво, а именно: посеят едно голямо пространство земя от 2–3000 декара, после нямат работници, нямат средства да ожънат тия ниви. И като дойде време за жетва, нивите остават неожънати, житото неприбрано и окапва на земята. Човек може да има отлични мисли, високи идеи, но ако няма работни сили, които са неговите способности, за да може да ги мобилизира те остават неразработени, неожънати и неприбрани. Ако пък някой човек има достатъчно работници. т.е. достатъчно сили, способности в себе си, той трябва да умее правилно да ги мобилизира, правилно да ги впрегне на работа. Силите, които сега действат в действат в света, както и във вас, са повече отрицателни. По някой път например вие се въодушевявате, вярвате, че това ще направите, онова ще направите, но защо/ Защото баща ви още изпраща пари, вие не уповавате на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля и да кажете: С труд и постоянство аз мога да изкарвам прехраната си! Казвате: Мен не ме е страх. Защо? Защото бащата и майката са зад гърба ви. Вие сте на една лъжлива почва. Да уповава човек на себе си, аз разбирам да уповава на онова великото, Божественото, което е вложено в неговия ум, сърце и воля. Щом уповавате на Божественото, каквато голяма мъчнотия или каквото крушение и да ви дойде, вие ще бъдете силни да кажете: Онзи велик закон, който направлява света, той ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг. Ще те избави, но кога? – Когато ти правилно си свързан с природата. В това отношение, онези хора, които не вярват в Бога, които са профани в тази работа, но изпълняват този велик закон, имат по-добри резултати, отколкото верующите. Често религиозните хора, като станат много чувствителни, се намират пред една опасност, а именно: те добиват за себе си едно особено мнение, стават особени хора. Срещнах един път един млад евангелист, който, като дошъл до състоянието на „новораждане“, толкова се въодушевил, че започна да се мисли за всесилен, че никой не може да излезе насреща му и т.н. Отива една вечер сам на Витоша и казва на дявола: Ела сега да се поборим с тебе! Аз мога вече да те бия, няма да ти отстъпя. Обаче, казва той, не се минаха и две години и дяволът ме би.

Тъй че злото в света, това са разумни, интелигентни същества, това са въплътени дипломати, които действат със силите на природата. В някои отношения те действат прямо, а в някои отношения умствено, чрез мисълта. И когато се създаде един окултен клас, какъвто е вашият, непременно ще имате противодействащи сили. Вие сте изложени вече като една мишенка на бойното поле. Ще кажете: Защо е това? – Срещу всички организации за добро, за духовен подем, черното братство излиза с цел да внесе смърт и разстройство между тях. Те ще внесат една лоша, отрицателна мисъл в един, във втори, в трети и какво ще стане най-после? – Ще вземете да обръщате внимание на света, ще изгубите вяра в себе си, в Бога, докато станете играчка в техни ръце. И съвременният християнски свят в това отношение е станал играчка на тия тъмни сили.

Да се повърнем към въпроса какво е влиянието на месечината. – Тя влияе върху въображението. Как може да се използва нейното влияние в положителен смисъл? Да допуснем, че някой път изпаднете в известно меланхолично настроение. Приложете тук вашето въображение. Представете си една хубава картина, една хубава перспектива в живота. Направете следния малък опит: болен сте, изпаднали сте духом, но зимно време е, не можете да излезете вън да се поразходите. Представете си мислено, че се изкачвате на един планински връх, който познавате, ходили сте друг път и преживейте цялата екскурзия в себе си живо, като че в този момент пътувате. Изкачете се до върха и пак се върнете. Всеки ден може да правите по една такава разходка. Туй усилие на вашия ум веднага ще тонира мозъка ви. При дисхармония на човешките мисли и чувства всички способности се замъгляват и се образува един вътрешен мрак. Всички краски наоколо ни изчезват и ние се усещаме напълно изолирани, като че отделени от целия космос. И тогава всички страдания като че се струпват все на нашия гръб. При това онези, които вървят в пътя на Божественото развитие ще изхарчат повече от своята енергия, но това харчене на енергията трябва да става разумно.

Да допуснем, че между двама от вас, които и да са те, се създаде едно чувство на сближаване, на приятелство. Вие как определяте качествата на едно приятелство или на една дружба? То не е само едно обикновено запознаване. И в природата съществува такова чувство на приятелство. Щом свържеш приятелство с някого, този приятел никога не можеш да го забравиш. Приятелство, свързано в младини, остава и за през целия живот. Онези, които имат чувството на приятелство развито в себе си, те имат един вътрешен език, с който се разговарят. Щом имаш един приятел в света, ти никога няма да се обезсърчиш, никога няма да се отчаеш. Нямаш ли поне един приятел, ще дойде и обезсърчението, и отчаянието. Законът изключва всяко обезсърчение, всякакво отчаяние между двама приятели. Да имаш един приятел и да се обезсърчиш, това е невъзможно. Двама души старци, поети по на около 80–85 годишна възраст, приятели още от младини, едва сега се срещат. Единият идва на гости на другия. И двамата сядат до камината и мълчат. След като прекарали 5 часа в мълчание, стават, хващат се за ръце и единият казва на другия: Много съм благодарен за добрия разговор, който имахме. И тъй, цели 5 часа мълчание – това е един вътрешен разговор на души. Не мислете, че когато мълчите, не се разговаряте. Човек и като мълчи, пак се разговаря. Та желателно е и от ваша страна всички да образувате помежду си положителни чувства, да си помагате едни на други. Аз забелязвам мнозина от вас почнаха да заболяват. Това се дължи на немарливост по отношение на тялото, става голямо изхарчване на вашата нервна енергия. После, у мнозина забелязвам нервни движения, спазми, нетърпеливост и други подобни. Вие трябва да контролирате вашите мускули.

За да дойдете до положение да контролирате вашите мускули, вие трябва да правите опити за каляване на волята си. Ще правите ред упражнения за това. Ето какво ще направите: вие ще седите тих и спокоен и ще извикате някой ваш приятел да забие една игла на някое меко място, дето няма наблизо артерия или вена, на крака или ръката ви, и ще следите доколко можете да издържите без да трепнете. Той ще започне да забива полекичка – 1 мм, 2 мм и вие, ако можете да издържате, ще му кажете: Още малко, още малко. Дойде ли момента, когато не можете да издържате, ще му кажете да спре. Иглата, с която ще правите опита, първо ще я обгорите добре и после ще я забивате, да видите доколко можете да издържате тия страдания, причинени от убождане на игла. Ако дойде някакво внезапно убождане, лесно се издържа, колкото и голямо да е, но когато иглата се забожда малко по малко, по-мъчно се издържа. Така ще опитате силата си. Представете си, че сте мъченик още от първите времена на християнството, как ще изнасяте тия физически страдания, на които те са били подлагани? Като се прави опитът, ще видите как вашето въображение увеличава болката. Често вие увеличавате малките мъчнотии в живота си, но само по тоя начин, при такива опити ще имате едно реално схващане за мъчениците на миналите времена. Всяка мъчнотия, каквато и да е, от какъвто характер и да е, ние трябва да я схващаме като една сила, която работи вътре в нас.

Аз ви говоря тия неща, за да се създаде една хармонична атмосфера между вас. Трябва да знаете, че добрите мисли, добрите чувства и желания и добрите действия образуват една прекрасна атмосфера за работа и успех в живота. Ако между вас има съгласие и задружност, всичко ще можете да направите. Ако, обаче, почнете да се разделяте помежду си на партии и да оставате на особено мнение, нищо не можете да постигнете, защото главната цел в живота ви, това е вашето душевно развитие. При всяка една работа, която можете да извършите на Земята, същественото, към което трябва да се стремите, е: развиването на вашия ум, усилването на вашето сърце и облагородяването на вашата воля. Някой път, при някой неуспех или пък при някоя голяма мъчнотия ти може да кажеш: Аз ще полудея. Не, ти ще се спреш и ще си кажеш: В света има разумни закони, които регулират живота. Как ще полудееш тогава? Кой може да ти вземе ума? Ти можеш да полудееш, но при какви условия? – Полудяват всички ония, които водят един порочен живот. Полудяването е допустимо при една разнебитена нервна система, при един порочен живот. Туй да го знаете. Но за един човек, който живее чист живот, полудяването е абсолютно изключено. Заболяване може да стане, разстройство в нервната система от пресилване може да стане, но не и полудяване. Пресилването може да стане от две противоположни желания. Някой път вие можете да прекарате през нервната си система толкова електричество, че нервите ви да се разслабят. Вие трябва да знаете доколко в даден момент вашата нервна система е в състояние да издържа известно електричество, доколко е калена тя. Мозъкът в това отношение е една електрическа батерия. Ако вие изпратите този електрически ток на мозъка през нервната система, може да се осакатите. Затова вие, като ученици в този нов път, трябва да се учите на самообладание, на контролиране. Често някои от вас започват да губят паметта си. Това аз наричам „прилив“, който обяснявам с това, че чувствата във вас са взели надмощие, материята е станала по-гъста. Следователно, за да помогнете на паметта си, ще обърнете тия енергии към ума си.

Сега ще ви задам един въпрос: ако човек не може да обича себе си, т.е. подразбирам, ако човек сам не цени Божественото, което е заложено в него, може ли другите да го обичат?

Ще ви задам друг въпрос: ако вие сами не можете да си сдъвчете храната, друг може ли да яде заради вас? – Не може. То значи: като отидете при един ваш приятел, той може да ви приеме най-любезно, да ви сложи богата трапеза, но вие сами ще ядете. Този ваш приятел, това е Любовта, която може да ви даде всички най-добри условия за учене, но заради вас не може да учи. Вашият приятел може да ви даде и всички средства за учене, но той не е в състояние да ви направи учен, способен. Ако вие нямате воля да се учите, вашият приятел не е виновен за това и вие няма защо да се обезсърчавате, не трябва никому да се сърдите. Той може да ви предаде едно хубаво настроение или едно добро чувство, но вие трябва да имате воля сами да учите. Има и друго нещо: способният ученик може да предаде способността си на някой свой умен приятел. По същия начин и леността се предава. Забележете: същото нещо се проявява и в училищата. Онези ученици, които дружат със способни другари, всички се учат добре. А тия ученици, които избягват способите и мислят, че и без учене може, те изостават назад.

Често слушам някои от вас да казват: Ние не можем да бъдем толкова добри. Не, вие не трябва да мислите така, вие трябва да бъдете добри, защото доброто е основа в живота. Не трябва да казвате: Мога да бъде и по-малко добър. – Ако искате да успявате в живота си, не само сега, но и за в бъдеще, вие трябва да бъдете добри. Тази доброта не зависи от вас. Доброто е вложено във всички ви, а вие само трябва да го признаете и да го приложите в живота си. Същото нещо е и по отношение способностите и чувствата ви. Вие няма сега да придобивате способности, имате ги във вас. Чувствата също няма сега да ги придобивате. Те са вложени във вас. И волята, която ви е потребна, е вложена във вас. Туй, което природата е вложила вече във вас, няма какво да го придобивате, но просто ще развиете тия сили и ще изпълните плана, който ви е предначертая. Следователно при никакви условия няма да се отбивате от правия път. И човек през целия си живот, от младини до дълбока старост винаги трябва да учи и винаги трябва да има един младенчески дух. Той не трябва да казва: Моето се свърши, аз няма да уча вече. И на 120 години да станете, аз желая да запазите онова младенчество като на 20-годишен момък, онзи бистър ум, онзи буден дух, да се интересувате от всичко.

Една от опасностите, която ще срещнете в живота си, то е, че ще дойдете до положение, като се срещнете двама души, било от външния свят, било между вас самите, няма да се разбирате и то за някои маловажни работи. Затова всякога ще имате предвид първостепенната, главната мисъл, а вторичните и третичните ще оставяте на заден план. Винаги ще имате като начало в живота си следния максимум: никой не може да ви спъне във вашия път. Могат да ви задържат, могат да ви вържат, но да ви спъне или да ограничи някой вашия ум, вашето сърце и вашата воля или да ви хипнотизира, да не можете да мислите, да чувствате и да действате – това е невъзможно. Човек може да бъде вързан, 20 години да прекара в затвор и пак да премине в другия свят с една силна и трезва мисъл. Нищо не може да го ограничи. Такива трябва да бъдат героите на новите времена.

Сега вие ще се натъкнете на мъчнотиите в живота, ще ги опитате. Това трябва да знаете. Представете си, че излезете на сцената да декламирате едно стихотворение и ви освиркат. Какво ще правите? Вие ще си кажете: Втори път не излизам. Не, кажете си: Втори път ще изляза. Излезте на сцена и трети път, постоянствайте. Знаете ли какво е направил красноречивият американски оратор Бичер? Той отива в Англия с известна мисия, да говори нещо, да направи някакви предложения. В това време обаче, англичаните и американците били в неприязнени отношения. Излиза той пред публиката, на която трябва да говори. Казва няколко думи, но всички стават на крака, дигат шум, не искат да го слушат. Той престава да говори, чака ги да поутихнат. Щом се смирят, пак започва да говори. Каже няколко предложения, но отново шум, викове, не искат да го слушат. Той пак чака да утихнат. Щом утихнат, отново заговори. Тъй се продължило това английско събрание 3–4 часа, докато най-после той ги заставил да го слушат. Те викат, той ги чака, докато най-после се изказал. Като се изказал, англичаните казали: Направихме една погрешка. Това се казва човек с характер. Ще те освиркат, но ти ще бъдеш тих и спокоен. Всичко ще утихне. Щом млъкнат, ти пак ще кажеш две предложения. Те викат: Не говори, слез долу. Ти пак седиш спокоен. Някой от вас ще каже: Това е нахалство. Ако сляза долу, това е страхливост. Кое е по-хубаво: да бъдеш нахален или страхлив? Животът е сцена, на която вие сте се качили и всички хора около вас казват: Долу, не искаме да те слушаме! Вие казвате: Слушайте, аз искам да ви кажа защо съм се качил тук, защо съм изпратен. Като се изкажа, аз сам ще сляза, но докато не се изкажа, няма да сляза. Може и десет пъти да сляза, но пак ще се кача. Това да знаете.

Аз съм забелязал, у мухите има една отлична черта в това отношение. Седя в стаята си и се занимавам и току-виж, някоя муха кацне на носа ми. Аз работя, тя седи. Аз правя опити: изпъдя я, тя пак се връща, кацне на същото място. Казвам: ето една похвална черта на устойчивост, която учениците трябва да придобият. И след това знаете ли какво правя? – Взема малко медец на една книга и я примамвам с него. Казвам ѝ: разбирам какво искаш от мене. Държа книгата към носа си, тя дойде, кацне, погледне към меда. Тогава аз турям книгата настрана и оставям и тя да се занимава. Аз си продължавам работата, а тя се занимава с меда. Казвам: ако не беше ми кацнала на носа, не бих ѝ дал мед. При това, ако само веднъж беше кацнала, пак не бих ѝ дал мед, но като дойде 20–30 пъти, аз казвам: за твоето постоянство аз ще ти дам или захарчица, или медец. Ти заслужаваш това. И в природата действа същият закон. Когато ние постоянстваме в постигането на своята висша цел, тя е готова да отвори своите съкровища. Затова всички бъдете настойчиви. Паднеш веднъж, втори, трети, четвърти, десети, двадесети, четиридесети, петдесети, шестдесети, деветдесети, деветдесет и деветия път – пак стани, настоявай. Онова, което искаш, на стотния път ще сполучиш.

Сега за пример, вие се заемате да издавате едно списание, нали? Вие трябва да имате настойчивостта на тази муха. Не мислете, че доброто ще ви постигне изведнъж. Може да ви критикуват, нищо от това – настойчивост се изисква. Само по този начин можете да си пробиете път. Не мислете, че е лошо, ако срещнете някоя неблагоприятност в живота си. Това е една криза. Най-неблагоприятните условия, това са една хубава вътрешна възможност за добро. Само така вие ще станете по-умни.

И тъй, между вашата мозъчна система и симпатичната нервна система трябва да има хармония. Първата система е на мисълта, а втората на чувствата. Почнат ли очите ви да пожълтяват, трябва да знаете, че черният ви дроб иска почивка. Никакво безпокойство, никакво нервиране. Пълно разположение на духа. Ще мислите, че всичките ви работи са уредени. Търпение, търпение, докато всичко се уреди. Природата обича търпеливите, смелите, решителните, настойчивите, разумните хора – на тях всякога прави отстъпки. Недъзите, това са обратните качества в човека, за които не искам да говоря.

Упражнение: Ръцете напред, пръстите свободни. Медлено ще свивате пръстите си в юмрук. Постепенно отпущайте пръстите си. Това ще повторите няколко пъти. Ръцете се прибират пред гърдите и после настрана, с пръсти свити на юмрук. Ръцете пак се прибират пред гърдите, при което пръстите се отпущат. Това същото се прави няколко пъти. Ръцете пред гърдите със свити пръсти се протягат напред и пръстите се отпущат. Ръцете пред гърдите и пръстите се свиват. Ръцете настрана и пръстите се отпущат. Ръцете пред гърдите със свити пръсти. Ръцете се протягат напред, а пръстите се отпущат, отварят.

Като правите това упражнение, представете си мислено, че пред вас седи една голяма мечка, която вие държите за ушите. Дръжте тъй мечката и считайте, че сте равни по сила на нея. Представлявайте си, че държите мечката с лявата си ръка за главата, а дясната си ръка прекарайте от горната част на главата ѝ по гърба и назад. С отворена ръка ще я потупате малко, първо по гърба, а после по главата. След това с двете си ръце я дръжте за ушите. Хванете я после с дясната си ръка за главата, а лявата прекарайте по гърба ѝ. Разтворете ръцете си настрана с отворени пръсти. Пак хванете мечката за главата, потупайте я по страните хубаво.

Второто упражнение, при което си представяте мечката, се прави много бавно. При това упражнение може да ви се вижда лесно да галите мечката, но мечката е символ. Тя е акумулатор на известен род енергия в природата. Тя е същество, пълно със здраве. За пример, направете следния опит. Ако ви тресе или сте духом отпаднали, хванете мислено една голяма мечка и с едната си ръка я дръжте за ухото, а другата прекарайте по гърба ѝ. Като направите това упражнение, ще почувствате като че някаква сила е минала от нея във вас. В този случай мечката може да ви помогне, стига у вас да не се яви желание да ѝ напакостите. Това упражнение не можете да направите с вълка, а само с мечката. Тя е същество на чувствата, много се привързва, но същевременно е и много отмъстителна.

Ако вашата симпатична нервна система е разстроена, с това упражнение вие ще можете донякъде да си въздействате, ще се тонирате. Всеки човек трябва да черпи от природата известна енергия, която му липсва. Най-първо от вас трябва да изчезне всякакъв страх. Вие само като си представите мечката – тъй рунтава, голяма, потрепервате. Упражнявайте се, за да надделеете на страха. Забележете друго нещо: бълха, въшка или какъвто и да е друг паразит в меча кожа не седят, бягат от нея.

Та при всички упражнения, които правите, имайте за обект едно живо същество, както при това упражнение в ума ви ще седи мечката. Тогава и тя, и вие ще се ползвате. Вземам мечката като символ на енергия.

Онези от вас, които съзнателно направихте упражнението, какво почувствахте? (– Лекота. Спокойствие.) Мечката е спокойно, миролюбиво същество. Само в краен случай, когато я раздразните, става лоша. Вие се боите от мечката, имате едно извратено понятие за нея. Знаете ли как е произлязла мечката? Има едно българско предание за произхода на мечката, то е следното: едно време тя била една красива, хубава мома. Майка ѝ умряла, та ѝ дошла втора майка, мащеха, която я третирала много зле. Всяка сутрин я пращала на реката да пере едно руно и като се връщала я налагала. Като дотегнало това на тази мома, тя си казала: Господ да ме направи мечка с рунтава козина, в гората да живея, но при майка ми да ме не праща. И като си турила това руно, тя станала мечка. Значи мечката е онази красива мома, която избягала от втората си майка.

Казвам: дълго време ще мине, докато у вас се създаде едно правилно разбиране за животните.

Тайна молитва.

–Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Тя постоянно ни весели.

14 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 20.I.1923 г. в гр. София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help