Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Оздравяха

И колкото се допряха, оздравяха.(Матей 14:36) „И колкото се допряха, оздравяха.“

Реалното в живота е това, което може да се попипа. Има три вида пипане в света: едното е пипане на сенките. Запример, вие може да пипате замръзналата вода и да си съставите понятие за нея, че е твърда, че е студена. Ще имате едно особено понятие за нея и ще кажете: „Качествата на водата са, че тя е твърда и студена“. Обаче това не е нито едно свойство, нито едно качество на водата, това е едно изключение, това е една случайност. А изключенията и случайностите, това са закони на разумни същества. Всяко разумно същество, когато иска да се прояви някъде в света, ще произведе или една случайност, или едно изключение. Сега някои от вас могат на логически основи да кажат: „Защо трябва да бъде така?“ – Ако вие не можете да отклоните слънчевия лъч от неговия прав път, вие не може да го изследвате. Всяка една сянка в живота, това е едно отклонение от неговия прав лъч. Всяка мисъл, за да я изследвате, трябва да я отклоните. И с всяко чувство – също.

Сега не искам да се вплитате в тия нелогически разбирания, защото не само вие, но целият съвременен културен свят има особени схващания и казва: „Защо Бог е направил света така?“ Но за да можеш да критикуваш един умен човек, трябва да бъдеш по-умен от него. Да го питаш защо е това така, то е едно нещо, а да го критикуваш, то е друго нещо. Ако си малко дете и питаш защо това е така, то е едно нещо, а да критикуваш, то е друго. Ако питаш защо е посадено това цвете, то е едно, а да го критикуваш, то е друго.

Всички хора в съвременния свят са първокласни критици. Всички вие сте като този Джон Ръскин, първокласният английски критик. Всеки от вас е недоволен. Вие питате: „Защо Господ създаде моята глава така?“ Седите и Го критикувате, а не Го запитвате. Аз ви питам от Негова страна: Какво ви е длъжен Господ? Вие казвате: „Ама Той ни създаде“. Вие се лъжете. Той не ви е създал, от самосебе си съществувате. Вие без да Го питате, без да ви даде позволение сте си съградили една къща и казвате: „Защо Господ ми даде туй място?“ Както изследвам аналите на природата, виждам, че досега Бог никому нищо не е дал, всичките хора насила са взели нещата. Сега ще възразите: „Ами защо Господ, Който е всесилен, позволява това нещо?“ Та каква особена мярка вие имате за всесилието Божие? Мислите ли, че ако Господ удари този-онзи по главата, че това е силата Божия? Това го правят само безсилните хора. Да убиваш хората, да им счупиш краката, да им счупиш главите, да им изкълчиш умовете, това не е сила, нито е наука. И силата Божия не седи в тия неща. Всички съвременни хора казват, че Господ създал световете. Аз бих желал всички учени хора да създадат една теория, да обяснят какво подразбират под „създаване на светове“. Нека определят какво означава думата „създаване“. Какво подразбират те под тази дума? Дали Бог създаде света, или ние го създаваме в своите умове? И някои запитват: „Ами Господ защо го е създал?“ Следователно в нашите разсъждения трябва да има една нишка на разумност.

Аз определям четири или пет важни положения в живота на човека. Казвам: Настроението на човека, това е един ветропоказател. Когато един човек има настроение, той мисли, че е много нещо. Аз казвам: Настроение има, а това настроение е само един ветропоказател, който се върти, показва отде иде вятърът. Казва някой: „Настроение имам днес“, и прави туй-онуй. Е, какво настроение има? – Ветропоказател е той, ту на една, ту на друга страна се върти. И у такива хора има философия на настроението! Като се роди дете, майката казва: „Моят философ! Гениално е моето дете“. Казвам: Твоето дете е с настроение, то е един ветропоказател, определя отгде идват ветровете, ту оттук, ту оттам.

Сега второто положение. Казва някой: „Ама аз имам чувство!“ Чувството, това е един кладенец. Значи превърнал си своята енергия от едно движение в друго, от ляво на дясно, превърнал си я на един извор, който извира отдолу-нагоре. Хубаво, но с това още нищо не можеш да вложиш в живота на човека.

Третото положение. „Ама аз съм човек, който мисля. Разбираш ли, мисъл имам!“ Мисълта, това е една река, която тече. Що от това?

Четвъртото положение. „Ама аз съм разумен човек!“ Казвам: Разумността, това е една градина, насадена с различни дървета, и за да видя дали си разумен човек, аз ще прегледам дърветата, които си посадил, имат ли гъсеници или нямат. Ако имат гъсеници, ти не си един от най-разумните хора. Ако вляза и намеря всичките ти дървета чисти, нямат гъсеници, ще кажа: „Ти си един разумен човек“.

Петото положение. Някой казва: „У мене има принципи, аз съм човек на принципите“. Казвам: Принципът, това е школа на живота. Следователно, като съедините вашия ветропоказател, като съедините вашия извор, като съедините вашата река, като съедините вашата градина, като съедините и вашата школа, като съедините всички тези методи в едно, ще се домогнете до ония Божествени начала на нещата, до едно по-правилно разбиране.

Казва евангелистът: „И колкото се допряха до Него, оздравяха“.

Някои подразбират туй физическото. Не е туй физическото, което мъчи хората в света. Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека. Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват. Запример, някои учени, философи, казват: „Ти от глад ще умреш“. Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш? Това е 50 на 100 вярно. Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане. А сиромасите, 25 на 100 умират от глад. Кое е по-страшно? – Не е гладът страшното нещо. Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност. Гладът е една велика добродетел. Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата. Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“. Наука било това! Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете. Ще кажете: „Е, от много далечни времена“. Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той да скача, да играе – обръща вниманието на всички. Отхранени коне бяха. А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви. Казвам: Този е философ. Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо? – Защото той върви, замислен е, няма ритане, няма скачане, няма нищо. Той е човек с дълбока мисъл. Не, не е там причината. Казват: „А, дълбока мисъл има в него“. Не, никаква дълбока мисъл, но зобчец му липсва, храна няма той. А за другия казват: „Млад е той, пъргав, затова скача“. Не, зобчица е ял цял месец, докато излезе навън. Питам: При такова едно разбиране на живота до каква истина можем да се домогнем? – До никаква истина не можем да се домогнем. За да можем да оздравеем, ние трябва да се докоснем до Истината, до нейната дреха.

„И които се допряха, оздравяха.“

От какво оздравяха? – От всичките свои недъзи. Някои казват: „Да изнесем Истината!“ Питам: В какво седи Истината? Хубаво, аз съм съгласен да изнесем Истината. Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“. Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни. От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното и положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава. На времето си това било правото учение. Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? – Не се оправдаха. Казвам: Турците не са излезли още от България. И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли. Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите. Българинът отвън е българин, отвътре е турчин. Духът му е турски. Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват. За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно. Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните. Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания! Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля. Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати. В какво седят тези резултати? – Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат. Вземете, колкото и да е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му. Забележете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша. Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото. Започват да и се смеят. Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено. След като се допре до реалността, майка и, баща и започват: „Остави ти него, ти с него няма да харосаш“. Те я отдалечават от него. Не я отдалечавайте! И действително, няма човек, който като се отдели от Любовта, да е прокопсал. Докато онзи философ мисли с любов, докато онзи философ разпространява своето учение с любов, дотогава неговото учение е мощно. Докато ученият човек разпространява своето учение с любов, то е мощно. Докато онзи военен или онзи техник разпространява своето учение с любов, туй учение е идейно, в него има смисъл. Този офицер може 20 пъти да извади своя нож, но няма да убие никого. Той може да обезоръжи неприятеля си, но в последния момент ще каже: „Достатъчно е толкова!“

Сега хората казват: „Ние трябва да бъдем меки, добри хора“. Но в какво седи тази добрина? Срещам аз двама ученици на улицата, 14–15-годишни, от трети или четвърти клас, хванали се и се бият. Казвам им: „Вие сте братчета, не се бийте!“ Не обръщат внимание те. Аз няма да се намеся, да ударя едното или другото. Не, аз съм силен човек, хващам двамата за краката, държа ги като свещи изправени и казвам: „Ще се примирите или не?“ – „Ще се примирим.“ Казвам: „Слушайте, това е моето учение. Ако е за налагане, мога да ви наложа по-хубаво, отколкото вие си мислите“. Сложа ги на земята. Те се гледат. „Няма да се биете, разбирате ли? Вие двамата сте братчета. Хайде да си вървите!“ Карате се за две ябълки. Едната е по-голяма, другата е по-малка. Аз ще ви дам начин как да се справите. Ще разрежете тези две ябълки на по две. Единият, който има по-малка ябълка, ще даде едната половина от своята на другия; и вторият, който има по-голямата ябълка, ще я разреже на две и ще даде едната половина на братчето си. Така ще се уреди въпросът. Не е работата да мине едната ябълка от единия на другия. Не, трябва да се разреже ябълката. Сега мнозина, като ме слушат, ще кажат: „Тази работа е лесна“. Не е лесна.

Аз бих желал това учение да се приложи във всичките домове и да имате едно разположение като на светия. Ще кажете: „А, може ли човек да бъде светия?“ Светията е човек, който ходи всякога със запалена свещ, той не ходи в тъмнина. Ще ви приведа една аналогия. По-добре е да ходиш с вощена свещ вечерно време, отколкото с една електрическа лампа от 1,000 свещи. Ще кажете: „Е, сега туй разсъждение ли е?“ Ами ако ти си взел тази електрическа лампа само за един час, а аз имам една своя вощена свещ, питам: Кое е за предпочитане в дългия път, да имаме тази лампа за един час или – моята вощена свещ? Електрическата лампа след един час ще ми я вземат, а моята малка свещ ще я имам за всякога и ще си осветлявам пътя. Сега мнозина от вас искат да имат един голям ум, че да осветляват света. Такъв гениален ум се взима под наем само за един час. Геният не е собственик. Той е една лампа, една временна проява. И много хора, които са били гениални в младостта си, в старини нямат никаква гениалност. Силните хора в младините си, в старините стават за посмешище. Питам: Где е силата на този човек, който по-рано е дигал големи тежести, до 200 килограма, а после на старини едва може 10 килограма да вдигне? Питам: Где е мощната сила на този великан? Сега съвременните хора мислят, че това, което имат, това, което притежават, е тяхно завинаги. Колкото един богат банкер може завинаги да притежава своите пари, толкова и един гениален или един учен може да запази своя талант или знание, толкова и старият може да запази своята сила. Съотношението е същото. Всичко това е до време само, временно се дават тия неща. Те не са още наша собственост. Сега да направя едно малко сравнение. Да допуснем, че аз със свой печат си напечатя 100,000 лева и ги туря в касата си. Казвам: Аз имам 100,000 лева. Питам: Какво представляват те? Туй число, само по себе си, има ли смисъл? – То е мъртво число. Колко може да струват тия 100,000 лева? Може да ги претеглите. Колко струват те? Где е тяхната сила? Обаче аз мога да увелича тяхната сила, ако превърна тия книжни пари в злато или в сребро. Питам: Силата на тези книжки и на златото еднаква ли е?

Следователно ние боравим някой път с числа, на които не знаем стойността. Числото едно, единицата, това е динамическа сила, тъй вярват кабалистите. Когато единицата има зад себе си една реалност, не един книжен лев, а един златен лев, с този златен лев ти можеш да свършиш много работа. Това е една сила. Тази сила ние можем да я оживим. Някой има един книжен лев в касата си, друг има един златен лев, а аз имам един добър приятел. Питам тогава: Где е силата? Това са все единици. Може ли да определите математически в какво седи тяхното съотношение? Питам: Като ги превръщате, где е силата, в книжния лев, в златния лев или в човека? – В човека. Най-после казваме тъй: „Да имаме един приятел!“ Хубаво, какво ще е, ако ти имаш за приятел един ангел? Някой казва: „Да имаш за приятел един цар!“ Друг казва: „Аз имам за приятел архангел Михаил. Аз пък имам за приятел Исус Христос“. Трети казва: „Да имам за приятел Бога!“ Това са все единици, това са все имания. Е, щом започнем от човека и дойдем до архангел Михаил, до Исуса Христа, до Бога, това са велики сили в света, с които ние трябва да имаме връзка. Не е достатъчно само да кажеш: „Аз познавам Христа“, но как Го познаваш. Всички вие имате една вътрешна опитност, но аз бих желал да ми кажете, лично с Христа разговаряли ли сте се? Може да кажете: „Насън“. А, не, не насън, това не е разговор. Аз мога да се явя насън на когото и да е. И вашите приятели, и те могат да ви се явят, но това не е една реалност на нещата. Насън, това е едно нещо, а реалното, това е друго нещо. Колко пъти през живота ви се явил Христос в дома ви и сте се разговаряли с Него? Не само да се разговаряте, но да разберете дълбокия смисъл на Неговото учение. Как мислите, ако дойде Христос, какво ще говори днес? Той ще говори за целокупния живот, ще говори за нашите отношения към Бога, а отношенията към Бога са отношения към целия космос, към всички същества. Това е въпросът, който веднага разрешава всички отношения.

И днес, в сегашното си положение, когато вие искате да се запознаете с Христа, когато искате да се запознаете с някой велик човек, това не е толкова от желание да се домогнете до знанието, което Той има, а от това, че във вашето подсъзнание има едно скрито тщеславие, да кажете: „Аз се познавам с Христа“, а хората да кажат, че сте нещо, да ви отдадат едно външно уважение. Това е едно скрито тщеславие и вие сте на кривия път. Някой казва: „Аз съм православен“. Че какво от това? Това е външната страна на вашето тщеславие. „Ама аз съм християнин.“ Че какво от това? Хубаво, християнин си, но проявил ли си Христовата Любов? – Не. Добре, ти си православен, но проявил ли си своето православие? – Не. „Аз съм човек.“ Чудни са хората, като си турят разни имена! Хубаво, щом казваш, че си човек, трябва да проявиш това нещо. Знаете ли какво значи човещина? Тя включва в себе си всичките благородни качества.

„И всички, които се докоснаха до Него, оздравяха.“ Сега, като ви говоря така, във вас вътре може да се произведе една реакция, едно търкане. Може да кажете тъй: „Нима ние сме толкова невежи, нима ние сме толкова лоши хора?“ Е, как ще докажем ние, че сме добри хора? – Доброто без лошото математически не може да се докаже. Злото, това е едно отклонение. Злото в света е едно от най-силните доказателства, че съществува доброто. Това е доказано по законите на висшата математика. И човек, който никога не е опитал злото, той не може да приложи доброто в света. Доброто, неговата вътрешна сила може да познаеш само тогава, когато туй добро има известно отклонение.

Сега, запример, вие заставате и казвате: „Защо да се измени моето настроение?“ Казвам: Имаме 4 годишни времена, имаме 4 главни ветрове, които духат. Тези ветрове имат ли смисъл? – Имат, разбира се. Като се срещнат едно топло и едно студено течение, образуват се условия за дъжд. Питам: Ако тия течения не се срещнат, ще има ли условия да се образува дъжд? – Няма да има дъжд. Ако само студени ветрове духат, дъжд няма да има; ако само топли ветрове духат, дъжд няма да има. Вие питате: „Защо животът да е само страдания?“ Той е само северен вятър. Някои казват: „Любовта на момата била толкова силна, че изгорила сърцето на момъка“. Е, хубаво, трябват две различни течения, за да се образува дъжд. А дъждът е носител на новото учение. Той е, който разнася тези семенца. Същите такива противоречия има и в светлината. Във всеки момент на светлината се посрещат две течения. Така става и при тъмнината. Едно тъмно течение се среща с едно светло течение. Тъмното течение, това е студеният вятър. Като се срещнат тъмнина със светлина, дето се срещнат, там започва новият живот. Следователно между една голяма радост и една голяма скръб се заражда един велик Божествен живот. Тогава в тия промени на състоянията има философия. Всичките християни в първите времена са разбирали туй учение. А сега всички искат да бъдат весели, никой не иска да бъде тъжен. И прави са. Половината живот е в скръб, половината е в радост, но те трябва да се съединят. Ако вие изолирате скръбта вън от радостта, вие ще създадете най-голямата отрова. И ако изолирате радостта вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот. Следователно радостта и скръбта ще съедините заедно. Тъй както се проявяват на земята, те са две противоположни течения. Когато дойдем в съприкосновение с тях, ние ще се докоснем до Онзи, Който може да ни оздрави.

Новото, Божественото учение е необходимо за всички съсловия. То е необходимо и за младите, и за старите. Сега хората казват, че религията е необходима само за старите, че духовният свят е необходим само за старите, а не и за младите. Аз правя следующето възражение, казвам тъй: Светлината за кого е, за младите дървета или за старите? Младите дървета се нуждаят от по-голяма светлина, отколкото старите дървета. Следователно младите хора се нуждаят повече от духовен живот, отколкото старите хора. Някой казва: „Аз съм стар“. Стар и млад, това е друго заблуждение. В какво седи старостта? – Старостта, това е едно топло течение. – Младостта, това е едно студено течение. Старият човек е разумен, той е топъл; у младият няма тази разумност. И всички казват, че младите хора са все глупави хора. Казват: „Млад е, но като остарее, ще му дойде ума в главата“. Каква философия има в това? Мен ми е чудно! Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини? Това е невъзможно! Разумността си е всякога разумност. И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини. А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“. Това е една измама. Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея. И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“. Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност. Блажен, който не види и не опита, но повярва“.

Днес думите Христови са малко изопачени. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни. Не, не, това е лъжливо учение. Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват: „Вяра трябва!“ Не, не, това е глупава вяра. Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само. Това не е виждане. Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел! Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел. Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел. И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел. Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели. Приятел може да ти бъде само разумният човек! Разумността, това е едно качество на един светия. А приятелството е качество само на един разумен човек! Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда? Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе. Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“. Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене? Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е? Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене. Аз зная, че туй, което моят приятел има, е готов половината да го жертва за мене; и туй, което аз имам, съм готов половината да го жертвам за него.

И сега вие мислите, че сте млади. Ще ме извините, няма да считате това за докачение, но ще ви кажа: Вие, старите хора, на топлината, и вие, младите хора, на студа, защо сте пратени в света? Старите, като задухат от юг, и младите, като задухат от север, какво ще направите, като се срещнете? – Дъжд ще дойде. А като дойде този дъжд, всичко онова отдолу ще поникне.

И всички сега имат желание да християнизират младото поколение, да го въведат в църквите. Аз бих желал тия хора да определят най-първо какво нещо е църквата. Всичките съвременни богословски определения за църквата са криви. Във всичките църкви определението за Христа е криво. Вярването за Христа е криво. Аз им казвам право в очите. Криво е! Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Бог не е Бог на заблужденията. И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците. Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи. За тях той съизволява. Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи. А свещениците какво правят? „Господи, благослови“ – и подложи ръката си. И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така. Каква е тази религия? Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това? То е само за свещениците. Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари! Казват: „Това е опасно учение. Ето опасен човек!“ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате! В църквата никакви пари! И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите. Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея. И може да се живее с нея. Някои оспорват думите ми, казват: „Този е свещеник, деца има, жена има, как ще може без пари?“ Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй! Но владиката, който няма нито жена, нито деца, защо му са пари? На свещениците нека им дават, но на владиците? А, има друго, друго, друго! Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: „Той е глупав човек!“ Не, не съм глупав човек. Ще кажете: „Той се хвали“. Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си. Някой ще каже: „А, какво може да направи?“ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка – нищо няма да остане! Да не мислите, че нищо не мога да направя? Има един Господ, с Когото ние боравим! Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти Си Господ сега, покажи, че няма друга сила, освен Твоята“. Не, не е сила това да убиваме хората. Не е тази задачата на света. Казвам: Ако един ден проточа своята ръка, то ще бъде ръката на Любовта, която да свърже тия хора. И ще кажа: Ето, този е правият път във вашия живот, а пътят, по който сега вървите, този е кривият път.

Сега най-първо трябва да се освободим от заблужденията, но доброволно. Аз не мога да уверявам хората, да им доказвам кое е право, кое не. Някой път те критикуват туй Божественото и казват: „Какво може да направи Той?“ Това е глупав въпрос. Я ми кажете, кой човек до сега е направил нещо в света? Всички хора не са ли оставили своите кости в гробищата? И след като умре някой, тогава ще го подигнат и ще почнат да разпространяват учението му. Така и сега казват: „Христос умрял!“ Аз в умрели хора не вярвам; в умрелия Христос не вярвам. Аз вярвам в живите хора. В хората на Любовта вярвам, но че преди 2,000 години някой живял и умрял, аз в него не вярвам, в умрял човек не вярвам. Защо? Аз ще им кажа: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в Него всички живеем“. „Ще умрем“, казват. Не, друго нещо се разбира под думата „смърт“. Ще умрем, защото грешим, а трябва да дойдем в съприкосновение с онази велика Истина, с Божията Любов, за да оживеем. И когато дойде онова истинското оживяване, ние ще се разберем. Когато ви срещна и погледна в лицето, ще прочета какъв е вашият живот, не вашите слабости. Моята душа вижда вашите нужди. Ще разбера, че моят приятел се нуждае от лек. Ще видя, че животът му е малко тежък, че страда, и ще му кажа: „Приятелю, две думи ще ти кажа: ти ще си вземеш с три пръста малко цвят от пелин, ще го туриш в едно джезве, ще го държиш 5 минути да клокне. Тъй, всеки ден, в продължение на 10 дни, ще пиеш по една чашка пелин и положението ти 75% ще се подобри“. Няма да му казвам да изяде след това една бучка захар. Не, захарта освен че няма да помогне, ще му влоши положението. Пелин, пелин ще му дам, а ако някой ми дойде на гости, тогава ще му дам една лъжичка сладко. И то е пак икономическо. Днешните хора минават икономически. Като намерили туй изкуство да черпят с по една малка лъжичка сладко, минават евтино. Почерпят го и хайде да си върви! Един американски мисионер отишъл на гости в едно българско семейство, дето му поднесли една фока сладко. Взел една лъжичка, момичето седи, а той, лъжица след лъжица – изял всичката фока сладко. След това казали: „Много яде този американец!“ Едно време българите правеха много добре. Когато им дойдеше някой гост, те го нагостяваха хубаво, а не както сега, с една лъжица сладко. Аз не съм за лъжичката сладко. Някои хора не се задоволяват само с една лъжичка сладко и не ходят на гости. Някои се сърдят, че не им отиват на имения ден. Ще ви дохождат гости, но ще им опечете една хубава кокошка или от тези хубавите скомбрийки или един голям куркой, напълнен с това-онова. Казва: „Виж, такива работи ям аз, другояче не идвам“. Аз харесвам това, когато ви дойде някой гост, да го угостите добре. Слушайте, когато дойде ваш приятел, не се скъпете, не минавайте само с вашето сладко! Сега пък се научили другояче. Казват: „Може и без бонбонче“ – изпрати си картичката и свършена работа! Дойде именият ден, прати си картичката, дето трябва – голяма чест направил! Имен ден с една картичка! Е, честит имен ден! Не, приятелю, не е така. Навсякъде ударихме само с картички. Отиваме при Христа, пак с картички. Казвам: Христос, като отворил сега по Рождество Христово чувала, чуди се какво да прави с тези картички.

И чудното е, че всички тези хора седят на един ум и мислят, че са правоверни и че те са хората, които ще внесат култура в света. Казвам: Ами от 2,000 години защо не внесохте тази култура? „Ама Христос ще дойде.“ Ще дойде Христос, но не по този начин, както вие Го очаквате. Не смея да ви кажа по какъв начин ще дойде Христос. Когато дойде Христос в света, всичките ледове ще се стопят, сняг няма да остане и вода в реките няма да остане, а ще се превърне в пара. Ще има такава пара, такова горене – всичките води, всичко ще се превърне в огън и всичките хора ще се стопят. Е, като се стопят, какво ще остане от хората? Сега хората мислят, че само при туй състояние може да се живее, само с лед може да се живее. Те мислят, че само ледът е нещо реално. Ами ледът, като се стопи, като изчезне, какво дава? – Превръща се на вода. Ами тя? – В пари. Ами парата? – Тя създава едно движение. Следователно всичките наши качества, всичките наши разбирания трябва съвършено да се стопят. Първото нещо, което трябва сега на хората, то е общо доверие. Че какво липсва на тия свещеници? Чудни са сегашните хора в България – страх ги е от мене! Имат право да ги е страх. Но аз казвам: Вас трябва да ви е страх само от Бога! Какво има да се плашите от мене? Аз зная защо съм опасен. Светлината, при известни условия в живота, е опасна. Те казват, че туй новото учение ще намали авторитета на владиците и поповете. Ами когато поповете и владиците се бият с кандилниците, авторитетът им не се ли намалява? Те имаха едно събрание тук, в София, в което техният език не беше тъй благовиден, както подобава за в народното събрание. Питам: Кой е крив тогава? Един свещеник със своя живот трябва да бъде образец! Тези двама или трима свещеници не могат ли да служат заедно за Христа? Един българин ми разказваше следния случай, станал в Добруджа: в една българска църква една неделя служи български поп, а другата неделя – румънски, а някой път в една и съща неделя ту на български, ту на румънски се чете. И на български служиха, и на румънски. Казвам: Много хубаво, и на румънски се служи на Бога, и на български. И хората казват: „Амин“.

„И всички, които се допряха до Него, оздравяха.“

На всички съвременни хора, на всички съвременни философи, на всички учени хора, на всички държавници, владици и попове им трябва, в най-добрия смисъл, да се допрат до Истината! Те са носители на светлината и Господ ги чака. Това не значи, че другите са против светлината, но единствените хора, които спъват засега културата, това са учените хора, това са религиозните хора, и то техните владици. Те са, които спират идването на царството Божие. Господ пита Христа: „Станаха ли хората?“ Христос казва: „Не са, Господи, те спят още“. И ако дойде сега Христос и повика един съвременен български владика да Му рапортира, какво ще Му рапортира? Христос ще го попита: „Как отива моето паство?“ Какво ще Му каже той? Помнете, че всички ще бъдат съдени според своите дела! И ако аз замлъкна да говоря, в света ще дойде нещо много страшно. Когато казвам „аз“, подразбирам: Когато умните хора млъкнат да говорят, когато поетите престанат да пишат своята поезия, когато песнопейците престанат да пеят, това е един от най-страшните моменти, които човечеството може да преживее. Докато умните хора говорят, докато поетите пишат, докато песнопейците пеят, докато добрите хора изказват свободно своята мисъл, човечеството е на правия път в развитието на своята мисъл и те имат Божието бла-

(!!! Страници 89 и 90 на фототипното издание са същите като страници 87 и 88.)

ще разберем великата Божия Любов. Сега някой казва: „Аз искам да се изпълни сърцето ми с Любов“. Е, хубаво, левият ти крак е счупен и като се изпълни сърцето ти с Любов, ще те боли повече. „Ами да ми направи превръзки!“ Не, като дойде Любовта, превръзки няма да има. Ще има ядене и пиене. Любовта седи в разходки, в ядене, в пиене и в обличане. Туй ще бъде Любовта. Да се обличаш, в правия смисъл на думата, това е велико нещо! Да се наядеш, да направиш една разходка в широкия Божи свят, в тази светлина, това е велико нещо! И сега казват някои: „Ние не можем да разберем тази Истина“. Няма да я разберете, ръката ви е счупена. Ще намерите най-видния хирург да я направи, да я заздрави. Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате. Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги. А сега окото ви боли, ухото ви боли.

В света сега проповядват едно учение, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му. Това не е учение на духовния свят. Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване. Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“. И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“. И Той подразбирал същия закон. И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда. И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“. Като се докоснем до тази велика Истина, ние ще приемем Любовта. Не трябва да бъдем в горите, не трябва да бъдем и в църквите. Аз не говоря против горите, не говоря и против църквата. Църквата уподобявам на една хубава Божествена жена. Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в себе си. Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете гладни? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави да бъдете невежи? Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че вие ще бъдете чужди за другите хора? Казвате: „Отворих сърцето си, но не ме разбират“. Не ви разбират, но и вие не разбирате. Ако вие сте в това Христово тяло, мислите ли, че вашето сърце ще бъде празно? – Не.

„И всички, които се докоснаха до Него, оздравяха.“

Сега тъй, както ви говоря, аз забелязвам, че у вас се явява една малка натегнатост, считате, като че ви морализирам. Не, аз ви казвам, че има една вътрешна наука, която ни посочва правилните отношения в живота. Всеки един човек трябва да живее, то е важното. Животът на всеки един от вас трябва да се изрази в най-правилната форма, по най-правилния начин, да има туй същинското съдържание в него. Туй е необходимо. И в църквата трябва да се създадат тия условия, при които всяка една душа да се прояви. Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа. Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“. Не, не е право, вие изпадате в една крайност. Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре. Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос. Колко хора има такива! Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се. Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича. Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни. То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора. Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години? Той сега се е много изменил. Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат. Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат. Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е. ако всички хора биха се събрали да Му приготовляват кръст, трябваше да употребят грамадни суми, да ангажират работници и да иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст. А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света. Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове. И при това днес няма такива гвоздеи, с които да Го приковат. Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват. И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава. И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го!“ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове. Вие сте слаби. Защо? Казвате: „Ами аз не съм ли християнин?“ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа. Вие ще мислите тъй, както Христос мисли. И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите. Той е много деликатен. В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли. Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“. И като Го запиташ: „Кой си ти?“ – не казва. Ще каже: „Пътник“. Една благородна черта е, че Той никога не рекламира, не казва, че това и това направих.

„И всички, които се докоснаха до Него, оздравяха.“

Сега аз имам едно намерение, хайде да не го казвам, че ще ви изплаши. Аз съм турил коритото отдолу, турил съм и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не ме виждате. Някои от вас отивате към коритото и щом речете да влезете, вие сте похлупени отдолу. Най-първо вие се радвате, а аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат“. И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото. Виждате колко съм искрен! Аз ви плаша сега, казвам: Не влизайте под коритото, ще потегля! Вие казвате: „А, ще потеглиш“. – Ще потегля! Само че между моето корито и онова, с което малките деца ловят птичките, има грамадна разлика. Ако се хванете в моето корито, ще преминете океана; ако се хванете за това на децата, ще опитате горещата тенджера.

„И всичко, които се докоснаха до Него, оздравяха.“

Великото вътре в живота е да познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение. Никога да не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света. Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл. В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек. Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“. Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен? Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен? Как ще обясните това гонение, защо е било? И сега, тук в България, искат да обявят едно гонение против нас, но няма смисъл. Кого ще гонят? Това са християнски народи. Те вярват в Христа, и ние вярваме в Христа. Да вярваме в различни неща, разбирам. Лесен е въпросът. Ще повикаме Христа и ще Го питаме: „Сега Ти кажи, кой от нас е християнин?“ Нищо повече! И каквото каже Христос, аз съм съгласен, думата Му на две няма да направим. Ще повикаме Христа. Ще кажете: „Ама Той е на небето“. Той ще дойде и ще каже: „Мир! Какво спорите?“ – „Кой е правоверен?“ И казва Христос: „Всеки, който люби Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, и всеки, който люби ближния си, както себе си, той е на правата страна“.

Казва се: „Който люби Господа с всичкото си сърце“. Какви са плодовете на сърцето? Какво ще даде този човек?

„Който люби Господа с всичкия си ум.“ Какви са плодовете на ума?

„Който люби Бога с всичката си душа.“ Какви са плодовете на душата?

„Който люби Бога с всичката си сила.“ Какви са плодовете на силата?

И най-после, „онези, които любят ближния си“. Какви са плодовете на тази любов? Всичко туй се определя на думи точно, обаче не трябва да се определя само на думи, но и на дела.

И тъй, казвам: Ако между мене и вас се зароди един спор, лесно ще го разрешим – ще повикаме Христа.

„И които се допряха до Него, оздравяха.“

И сега аз желая вие да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея. Няма по-хубаво, по-красиво нещо в живота от онзи великия ден, в който човек ще почувства, че той е в свръзка с туй Великото, Реалното, което носи живот в себе си. Един ден, когато дойдете в свръзка с Христа, с тази велика Любов, като се домогнете до Него, ще почувствате туй не само за един миг. Аз никога не говоря за изгубената любов. Това не е любов. Аз говоря за Любов, която никога не се губи. Пак ще турите пръста си там. Някой път, нали имаш случай, търсиш ключа да запалиш електричеството. Ходиш, луташ се тук-там, не можеш да го намериш. Ключът не се изгубил. Той не си е променил мястото, пак ще светне. Колкото пъти и да си туриш ръката в Христовата рана, Той ще ти каже: „Ела и виж! Не бъди неверен, но верен. Не бъди като онзи, който казва: „Не струва да люби човек“. Онзи, който люби, не обича да говори за Любовта. Говориш ли за Любовта, това не е любов. Тихите води са дълбоките води, шумните води са плитките води в живота.

И тъй, оставам ви единственото в света, да се домогнете до Христа, да се докоснете до Христа – и да получите това оздравяване. Това оздравяване именно ще ви направи членове на църквата.

Беседа, държана на 13 януари 1924 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help