Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Отношения между проявите в природата

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Прочете се резюме от темата „Разлика между мит и басня“.

Прочетоха се няколко от работите върху темата „Произход на нравствеността“.

За следния път тема № 14 „Разлика между прилежание и трудолюбие“.

Фигура 1.

Линията AB на чертежа представлява път, изминат от едно разумно същество – път на съзнанието C. Туй съзнание, след като е извървяло своя път от A към B и няма накъде повече да се движи, връща се назад и оттам поема посоката към точка D, при което се образува един прав ъгъл.

Съзнанието се отличава по това, че щом достигне в движението си своята крайна точка, започва да образува около себе си една спирала. Но понеже съзнанието се движи вечно, от точка D отива в противоположна посока до точката P и образува друг прав ъгъл. Понеже в това си второ движение съзнанието е отслабнало, при точка P кръгчето е по-малко. Можете ли да си обясните кои са причините, дето при едното си движение кръгът е по-голям, а при другото – по-малък? Това е едно положение, което съществува вътре и в самата природа. Линията AB, която изразява пътя на вашето съзнание, е и линията на вашия нос. Тя означава крайния предел на човешката интелигентност.

Да допуснем, че при това отклонение на човешкото съзнание в точка D, точка D ни представлява дясното око на човека, което е по-разтворено, а точката P – лявото око, което е по-малко разтворено. Можете ли да си обясните защо дясното око на човека е повече разтворено, отколкото лявото? Нали всяко явление си има своите причини? Обяснете тогава причините! Вие ще не сте се вглеждали нито в себе си, нито в другите хора. Човешките лица не са напълно симетрични – асиметрични са те. Ако се вгледате, вие ще забележите, че едната страна на човешкото лице е по-нежна, по-мека, също така и едното око има по-мек, по-приятен поглед. Ако човешката чувствителност се развива съзнателно, кое око ще се развие по-добре? Имайте предвид, че около очите има две течения: едното течение е от положително и отрицателно електричество, което тече в известна посока, а другото течение е от положителен и отрицателен магнетизъм, който тече в същата посока. Когато дясното око се развива, то е във връзка с лявото полушарие на мозъка; когато пък лявото око се развива, то е във връзка с дясното полушарие на мозъка. Значи, движенията в мозъка се прекръстосват. Затова именно дясната ръка се управлява от лявото полушарие на мозъка, а лявата ръка се управлява от дясното полушарие на мозъка. Следователно вашата чувствителност ще се отрази и в очите ви, било в дясното, било в лявото око. Ако желанията и стремежите на вашето съзнание са повърхностни, те ще се отразят колкото повече желанията и стремежите на вашето съзнание се диференцират, колкото повече се разклоняват и добиват известен обект, толкова повече и окото става елипсовидно. Ако енергията, която минава през окото, действа еднакво навсякъде, то центърът на вашето око ще бъде на една равнодействаща линия AB, която ще минава през гледеца C.

Фигура 2.

Ако пък вашето съзнание се отклони в каквото и да е направление, във възходяще или низходяще, около окото ще се образуват едни малки линии. Например, ако почнете да се привличате към света, т.е. ако външният свят ви влияе, ще почнат да се образуват отдолу малките линии P. Ако направлението, към което се движите, е възходяще, ще се образуват отгоре големите линии C. С тия противоположни енергии природата си е служила още в миналото, за да образува долната част на окото. На времето си природата е отклонявала човешкото съзнание, но понеже днес вече е завършила тази си работа, то ако вие продължавате по същия начин да слизате в материята, това слизане няма да се отрази само върху гледеца ви, но и върху цялото око, което ще вземе едно положение напълно към центъра на земята. Вследствие на това много хора стават разногледи. Има ли разногледство в принципите, ще има разногледство и в съзнанието. Когато човек се раздвои в съзнанието, той има и раздвоен поглед. За такива хора казват: тебе гледа, мене вижда. Когато ви погледне един човек, у когото съзнанието е раздвоено, вие изпитвате една неприятност. Защо? Защото в погледа му има раздвоение. Той ви гледа с две различни цели. Той като ви гледа, едновременно слуша какво му говорите и мисли за какво може да ви използва. Ако чувствителността ви е силно развита и ако можете да схващате лъчите, които се отразяват от окото, вие щяхте да забележите в окото на този човек две различни течения. Едното течение, т.е. един род енергия изтича от долната част на гледеца, а друг род – от горната част. В натури, които имат по-благородни пориви и стремежи, природата е образувала друга една вдлъбнатина. Каква разлика има между горната и долната вдлъбнатина на окото? – В долната вдлъбнатина има по-голям простор, а в горната – по-голяма дълбочина и надвисване на веждите. С тия вибрации природата е образувала една малка трапчинка долу под окото, която украсява човешкото лице. Горе пък е образувала веждите в човека.

И тъй, според вас какво показват веждите? Защо природата ги е турила отгоре над очите? (– За да не влиза потта в очите.) Това е една от службите, едно от предназначението на веждите, но има и друга причина, поради която природата е турила веждите. Има хора, които почти нямат вежди. Веждите и клепачите на очите са турени от природата, за да регулират светлината, която влиза в човешкото око.

От всичко това трябва да имате предвид следния закон: вие нямате право да злоупотребявате със силите, които действат във вас. Да не мислите, че можете да употребите тия сили за каквото искате. Не, всяка сила на съзнанието има свое предназначение. И когато тази енергия върви към своето предназначение, към своята основна идея, към своята цел, образува се и тази правилност на лицето.

Ще дам на всички ви да напишете като тема какво трябва да бъде идеалното чело на човека, какви трябва да бъдат линиите му – изобщо външните му очертания Като ви говоря за веждите, за клепачите, за челото на човека, не казвам, че те определят характера на човека, но те са резултат на вътрешната му деятелност. Ако човек е весел, ще има отворени и изпъкнали очи. Ако е песимист и гледа с мрачен поглед на хората и на живота, ще има навътре хлътнали очи. Това произтича от един психологически закон. Колкото повече вниманието на човека е съсредоточено към вътрешния живот, толкова по-малко се хранят очите. Светските хора, които искат да видят всичко и се радват на живота като деца, те изпращат повече кръв в очите си, затова техните очи са по-здрави. Хора, които са много замислени, развалят очите си. Имайте предвид, че да мислиш и да си замислен са две различни неща. Мисленето е съзнателен процес. В него влиза нещо възвишено и благородно. В замислеността влизат някакви елементи на чувствания: ти мислиш, че животът не върви добре, че светът не е нареден правилно и т.н. Това е криво схващане на живота.

И тъй, всичката енергия се очертава на лицето ви. Вие искате да имате красиви очи, нали? И право е човек трябва да има красиви очи. Красивите очи са прозорци на съзнанието. Те се определят от правилния развой на съзнанието. Направете един малък опит, да внесете хармония в съзнанието си, като не туряте никакво препятствие пред него. Препятствие е, например, ако кажете: Аз не съм даровит, никаква дарба нямам и т.н. Вие се самоизмамвате. Във всеки човек има дарби, но дарби, но условията, при които могат да се развиват тия дарби,са различни. Следователно всички хора не могат да се развиват при еднакви условия. За развитието на някои хора се изисква по-интензивна енергия. За пример вземете нашия салон, може ли да го отоплявате с една обикновена печка, както отоплявате една малка стая? Обемът на салона е голям, изискват се 2–3 големи печки, за да се отопли добре. Значи, колкото една способност у човека е по-висша, толкова по-добри условия изисква. Питам: ако морето по някаква случайност изхвърли на брега една риба, какво трябва да прави тя? – Много естествено, тази риба трябва наново да се върне във водата. Ако я оставите вън, какво ще стане с нея? – Смърт я очаква. Там на брега започва да мърда, да се движи, явява се у нея желание да скочи по права посока и да се върне назад във водата. Мъчнотиите в живота, това са условията на една риба, която е изхвърлена на брега. Някои питат: защо хората са скръбни? – Понеже животът е едно велико море, а вие сте рибите в него. Вие си играете в това море, но някоя вълна ви изхвърли на брега, на сушата и веднага във вас се заражда една скръб. Вие скачате, мърдате се на брега, но успеете ли отново да влезете във водата, у вас се заражда една радост, че пак сте намерили вашата среда. Но вие трябва да излезете от тази среда. Защо? – Понеже вашето съзнание трябва да се диференцира, вие трябва да проявите вече една по-голяма деятелност в живота. Наред с вашите хриле ще почне да се образува дихателна система. Образуването на дихателната система в човека е начало на проявяване на съзнателния мозък, начало на мисълта. Това е вярно според законите на еволюцията. Птиците например са произлезли от рибите.

По същия закон в духовния свят човешкото съзнание ще преминава от едно състояние в друго, т.е. от една по-гъста среда в една по рядка, каквато приблизително е въздухът. Също тъй ще се изменят и вашите стремежи, вашите схващания за нещата. За пример, някой път вие се чувствате остарели, че сте излезли вече от живота и казвате: Едно време бях млад, но сега нищо не ме интересува в живота. Мислите ли, че посоката на вашия живот е правилна? Не, вие сте една риба, изхвърлена на брега и казвате: Мен нищо не ме очаква, освен смъртта. Казвам: ще се върнете отново в морето. (– Ами ако рибата е много далеч от морето?) Аз наблюдавах един път във Варна как един рибар ловеше риба с една много голяма мрежа. Четирима други рибари стоят около него и му помагат. Рибарят хвърли мрежата във водата, тя се напълни и понеже е тежка, той тегли, а другите двама от едната страна, двама от другата страна му помагат да я извлече на брега. Тъкмо претеглят мрежата на разстояние само десетина метра от брега, поглеждам около 200–300 риби изкачат вън от мрежата и се прехвърлят с едно подскачане от 2–3 метра разстояние пак в морето. Питам го: Защо изскачат тия риби. – А, остави ги, те са много проклети! – Защо са проклети? Че не остават в неговата мрежа. Те предчувстват, че той ги води към брега, дето ги очаква смърт и затова в тях се заражда желание да не се завират в мрежата, а да излязат вън от нея и хайде пак в морето! Такива мрежи съществуват и в света. И вие някой път попадате в такива мрежи. Какво трябва да правите, като попаднете в такава? – Вие имате сили да изскочите из мрежата, рибарят няма сила да ви хване. Още повече вие сте в своята среда и сте господар на тази среда. Излезеш ли обаче на брега на морето, ти си вече в ръцете му, той е господар. Някои хора казват, че има изключение от това положение. Изключение има, докато още не си излязъл на брега. Пипне ли ви веднъж рибарят със своята ръка, мъчно можеш да се спасиш. Във водата ли си още, докато той те заобикаля със своята мрежа, ти полекичка, както тези 200–300 риби, гледай да измениш своето състояние.

Фигура 3.

Сега скърбите, които идват в живота, това са предпазни мерки срещу спънките, които природата туря на пътя ви. На всяка спънка която срещнете си, трябва да прочетете надписа. Имате едно малко желание, което искате да реализирате, но природата ви поставя една спънка срещу него и вие започвате да скърбите. Не, прочетете какъв е надписът на тази спънка. Вие сте тръгнали за някъде, пътувате. Стигнете до някое място, срещнете една спънка. Вие скърбите, че не можете да продължавате нататък. Природата ви е турила тази спънка. Прочетете надписа ѝ. Тя е написала на тази спънка: „Не е този пътят.“ Какво трябва да правя? – Вие трябва да се върнете, да вземете правия път. Тръгвате отново по правия път, но се обезсърчавате, отчайвате. Природата ви е турила друга спънка с надпис; „Търпение“. Това значи, за да продължите пътя, трябва ви търпение да преодолеете всички спънки и мъчнотии. На трето място друга спънка, пак не ви пущат. Пише: „Прилежание“. Там ще учите прилежанието. На четвърто място пише: „Твърдост“. На пето място „Смелост“ – и т.н.

Ще ви спират на много места по пътя. Вие сте екскурзианти; не мислете, че като сте тръгнали напред, там, по пътя, ще ви посрещат с финикови вейки. Не, вие ще се катерите нагоре, но ще срещате и ред мъчнотии и страдания. Герои се изискват в този път. И по-добре е да ви спънат в началото, отколкото да се качите на високите места и там да чакате. Следователно спънките в природата са съзнателни сили, които ви спират в пътя с разумна цел: да научите и придобиете на това място някое специално, особено качество. Щом знаете това, не трябва да се обезсърчавате и да казвате: Моята работа се е свършила, ами… Не, природата съзнателно ви спъва и казва: „Тук ще започнеш да учиш търпението!“ Питам ви: вие как учите търпението? Аз бих желал да зная какъв е вашият метод за изучаване на търпението. Търпението, това е превърната неволя. Значи неволята може да се превърне в търпение. Човек, за да придобие търпението, най-първо трябва да премине през неволята. Неволята ще му се наложи насила и той трябва да мине през нея. Всички твои близки ще те ограничат, ще те поставят почти в положение на животно, ще те лишат от всичко и по неволя ще търпиш. И този закон на неволята ще те накара да мислиш. Ти можеш да минеш от неволята към търпението само чрез един разумен живот. Търпението е качество само на силния, на разумния човек. Само силният човек, само героят човек в света може да бъде търпелив. А слабите натури, това са хората, които носят неволята. Та ще различавате тия две състояния. Там, дето не можете да търпите, вие сте в неволята. Затова разумният живот във вас трябва да се образува, да се създаде, за да търпите.

Ще се повърна пак към въпроса за очите. Вие някой път казвате, че имате висок идеал. Добре, наблюдавайте се, да видите дали не се самоизлъгвате. Вижте как се проявява вашето естество. Вие имате висок идеал, но погледнете някого и бързо сваляте погледа си надолу към земята. Човек никога не трябва да гледа към земята. Той не трябва тъй бързо да сваля погледа си надолу. Човек може да спре погледа си надолу към земята, но само ако има желание да обработва тази земя. Това е друг въпрос вече. Но ако той съсредоточи ума си към земята, той се намира в едно пасивно състояние и е на един хлъзгав път.

Фигура 4.

И тъй, когато погледът ти отива към земята в точка A, ти едновременно ще раздвоиш съзнанието си тъй, че в мисълта си да имаш един полет нагоре в точката. Тия два лъча AO и BO ще образуват един остър ъгъл от около 60 градуса. А линията CO е равнодействащата или плоскостта, полето на зрението, дето окото деиства. Значи ти трябва да мислиш да отправиш съзнанието си към всички разумни същества, които са минали преди тебе и да кажеш: „Аз искам съдействието на онези разумни същества, които минаха по този път преди мене“. И ако вие се спрете в себе си и концентрирате вашето съзнание без никакво колебание, непременно ще ви дойде едно разрешение, едно просветление в ума по един много естествен начин. Няма да се мине много време и в съзнанието ви ще се яви една малка светлинка, която ще внесе една нова мисъл в ума ви и мъчнотията ви ще се разреши по един много правилен начин. Ще си кажете колко проста е била тази работа, пък аз не съм знаел. И всички даровити ученици, не само от окултните школи, но и от обикновените училища, знаят този закон за концентриране на вниманието.

Аз забелязвам мнозина от вас, като срещате мъчнотии, по някой път се колебаете. В това колебание човек може да си причини голяма вреда. А да си причинява човек вреда тогава, когато природата работи за негово добро, това е престъпление от страна на самия човек. Да греши човек против себе си, това е престъпление. Следователно ще се стремите да уравновесявате енергиите, които работят във вас. Най-първо вие няма да мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които може да се развивате. И Писанието казва: „Ако някой е оскуден от мъдрост, да проси, но искрено да проси.“ То значи: като получи това, що проси, да употреби тия закони, които служат за неговото развитие. Правете опити върху това, което ви говоря. Вземете си едно огледалце и наблюдавайте каква е големината на зеницата ви в едното и в другото око. Когато имате едно отлично настроение, или едно отлично чувстване, или една отлична мисъл или едно отлично съждение или един отличен принцип във вас, наблюдавайте ясно лявото си око, после дясното и след това напишете всичко, което сте схванали. Наблюдавайте очите си, техните зеници и при случаи, когато имате известно' неразположение или колебание в настроението си във вашите чувствания, във вашите мисли, във вашите съждения или във вашите принципи и следете да видите каква е разликата между първия и втория случай. Разбира се, това свиване и разширение на зеницата няма да бъде много голямо. Ако наблюдавате котката за пример, ще видите, че тя силно разширява гледеца си. Кога става това в нея? – Най-често когато иска да улови някоя мишка. Оттук вижте колко силно е у нея желанието да улови мишката. Такова силно разширение на гледеца става и у всички нощни птици. Туй показва интензивността на тяхното съзнание само в една ограничена посока. При такова състояние очите придобиват един огън, една лъскавина, подобна на лъскавината на змийското око. Казват за някого: този човек има змийско око. Не че той има змийско око, но трептенията, които излизат от очите му, са като трептенията, които излизат из окото на змията. Ние ги наричаме „користолюбиви“ трептения. Тогава стават бързи трептения, пресеквания в очите. Вие трябва да знаете, че тия енергии са извън вашето естество. Аз ги наричам „бури“ в природата, които идват временно си заминават. Някой път вие може да попаднете п някои лоши желания, но не мислете, че това произлиза от вас. Някой път може да попаднете на такива бури, които са отровни. Какво трябва да правите тогава? – Ще отправите веднага вашето съзнание, вашия ум към ония по-напреднали от вас същества, които са минали пред вас този път, те да ви ръководят, за да разрешите правилно въпроса си. Разрешите ли го правилно, във вас ще дойде едно вътрешно успокояване и тогава вашият умствен растеж, вашето сърдечно състояние и проявлението на вашата воля ще бъдат в едно нормално състояние – в хармония. Всичко това ви е потребно, за да можете да извършите задължението си по отношение на вашето съзнание. Разширявате ли съзнанието си, вие ще може да извършите правилно своята задача като човек.

При сегашните условия, в които се намирате, човек трябва да бъде „здрав“ и във физическо, и в духовно отношение. Като казвам „здрав“, разбирам каквито и настроения и изпитания да ви дойдат отвън, да отстоявате против тях тъй, както някой кораб, който пътува в морето, отстоява срещу напора на всички вълни. Каквито бури и да ви дойдат отвън, вие трябва да ги издържите с еднакъв отпор. Вие имате сили, за да издържите бурите, които се сипят върху ви. Един стих от Писанието казва: „Никой няма да получи изпитания по-големи от тези, които може да понесе/ Всяко изпитание ще съответства точно на ония нужди, които срещате в живота си и на ония сили, с които разполагате, за да може да го изнесете. Следователно ще се пазите да не раздвоявате съзнанието си. Съзнанието ви трябва да бъде насочено всякога нагоре. Знаете ли кога се раздвоява съзнанието? Например някой човек направи едно добро, а после казва: Не трябваше да правя това добро. Щом съжалява, че направил едно добро, неговото съзнание вече се раздвоява и линиите под очите му се увеличават. Втори път направи някое добро и пак съжалява, че го направил. Знаете ли какво става най-после с този човек? – Костите под очите му започват да нарастват. Знаете ли какво означават тия силно развити кости у някои хора? Наблюдавали ли сте тия издути кости в някои тревопасни и някои месоядни животни? Ония от вас, които са естественици и могат да рисуват, за другия път нека нарисуват тия издути кости у някои от тревопасните и месоядните животни. След това и аз ще ви дам няколко скици, които вие ще може да си нарисувате, за да ги проучите. Ще знаете следното: за направена простъпка, за направена грешка никога не съжалявайте, но изправяйте се. Това ще поставите като основен закон в живота си. Тръгнали сте в пътя и сте срещнали някакъв неуспех – не се разкайвайте. Не съжалявайте, че сте влезли в този път. Някои от вас могат да кажат: Не му е времето сега. Не, сега му е времето. Ще кажете: Поне по-късно да бях тръгнал. Как мислиш, ако беше тръгнал по-късно, нямаше ли да срещнеш тия спънки и мъчнотии? – Пак щеше да ги срещнеш. Никой не е минал по пътя без мъчнотии. Защо тогава трябва да си правите илюзии, че вие именно ще минете този велик път на живота без мъчнотии? Не, ще пътувате от един град в друг, но в торбата си ще имате хляб, едно шишенце с топла вода, хубави, здрави цървули, най-малко един сантиметър дебели, понеже пътят по който ще вървите, на някои места е постлан с остри камъни. Ако ходите боси, краката ви ще се изпорежат. Хубаво ще бъдете обути. Така трябва да бъдете приготвени за живота.

Най-после, след като вземете всички тия предпазни мерки, ще носите в себе си разумността, а тази разумност ще се прояви в Божествения Дух, който работи над човека, за да му посочи пътя към Вечния Живот.

Тайна молитва.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

12 лекция на Младежкия окултен клас държана от Учителя на 6.I.1924 г. в гр. София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help