Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Нашите длъжници

И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.(Матей 6:12) За да се започне една беседа, има няколко начина. Да се държи една беседа, това не е едно изкуство, не е и една професия. Аз считам една беседа или една реч като работа, изразена по най-правилен начин.

Истината може да се познае само когато се приложи. В туй има едно противоречие. Истината за грешните хора е недостъпна. Следователно да говорим за Истината на грешните хора, които живеят в греха, то е същото, както един математик да говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An. Какво е това An за него? An показва всичките възможности, които съществуват в него. „A“ в даден случай не е само един символ, но означава една величина. An означава онзи велик Божествен закон, който дава възможност на A-то да се прояви във всички свои възможности.

Сега, има човешки възможности, има и Божествени възможности. Разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле. Това е като общо правило. И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение. Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен. После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт!“ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“. Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце. Ще започнат: „Тъй ли? Що е кокошка? Ами голямо ли е яйцето?“ Голямо, разбира се. Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки. Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“. – „Тъй ли? Ами какво е телето?“ – „Шареничко.“ Друг някой факт. Малкото дете казва: „Баща ми за Коледа ми купи едни нови дрехи, нов костюм“. И тъй се изнасят факти след факти. Да, но това е само встъпление, да се научим да говорим истината.

Какво отношение имат дрехите към нас? И дрехите имат смисъл, но дотогава, докато носим дрехи, ние се намираме в едно преходно състояние на нашето развитие. Значи ние сме хора, които грешим. Дрехите, които се менят, показват едно грешно състояние. Защо ги сменяваме? Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето. И казват онези физиолози: „Тези пори! Чрез всяка една пора човек диша. И всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа!“ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон. Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори? Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос. Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An. Трябва да се докаже туй An. А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек? Някои казват: „Докажи ми!“ Те мислят, че е тъй лесно да се докаже. Те мислят, че тъй, като махнеш с камшика, тъй скоро ще се намери маймуната отдолу на тоягата чак горе на върха. Има в света закон на мисълта, има закон на речта, има закон на човешката воля.

Сега ще се върна към стиха: „И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници“.

Всички хора, изобщо, които имат дават, всякога говорят за този стих: „Да ни се простят греховете“. Казват: „Знаете ли какво се говори там в „Отче наш“?“ – Трябва да се простят нашите грехове. Но знаете ли защо искат да им простят? Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица. Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува. Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните? Тук се излага един закон. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим? Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини. Човек, за да бъде милостив, трябва да прости. Тъй е казал Господ. Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си. А знаете ли колко е мъчно? Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“. Е, какво ще правиш? – „Ще се накажа.“ – Как? – „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш?“ Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“. Не му е мръднала дъската! Той хванал себе си и си казва: „Слушай, ти казваш на всички, че трябва да се покаят, и ти трябва да направиш същото!“

„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“

Всяка една погрешка носи една зараза, едно гниене у нас. Дотогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, докато държи в себе си нещо друго. Защо някои хора не могат да мислят? – Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим. И тогава ние се спираме върху фактите. Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки. Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите?“ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето. Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го. Ти работила ли си за него?“ – „Не, но аз го видях първа!“ А то какво било? Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки. Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне!“ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. Едното казва: „Остави, тази кост е моя!“ Спира се той: „Какво правите?“ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли?“ – „Как, тя е моя?“ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли?“ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости. Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши. Царят отива по-нататък. Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът. Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“. Другият: „Не, той беше две педи навънка“. И двамата спорят за двете педи. Пита ги той: „Не можете ли да се помирите?“ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.“ – „Готови ли сте да ми повярвате?“ – „Че кой си ти?“ – „Аз ще ви дам един запис, и на единия, и на другия, и утре с този запис ще се явите в еди-кой си дом, и въпросът ще се уреди.“ – Е, казват: „Искаш да ни залъгваш“. – „Не, вземете тази книжка и ако утре не се разреши въпросът, пак се борете.“ Взима той, туря инициалите си на едната и на другата книжка и им ги дава. Те се карали за един декар земя, но и единият, и другият получават по 10 декара, и въпросът се разрешил.

И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя“. Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти. То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Не е въпросът да простим на другите. Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас. Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл. Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“. – Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир. Бог е много последователен. И всички същества, колкото и да са малки те в даден момент, защото и малките, и големите същества имат свободна воля, някой път работят според Божия закон, някой път работят против Него. Няма душа, няма същество, което като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение. Онези, които проверяват този закон, са видели, че е така.

Сега няма да се спирате пред себе си, да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете?“ Не, ще се запитате: „Какво трябва да направя?“ Ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“. Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече! Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала. Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство. Настрана трябва да стои туй нещо! Вземи, изхвърли всички тия парцали навън! Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия. Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги. Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават. Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена. И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне. Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“. Ама кога? – „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата и ще потрябват тия неща“. Ами че дъщеря ти я се ожени, я не. Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали? Чудни са тези жени! Мислят, че ще направят една услуга на детето! Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново. А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля!“ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал! Ами при такава една философия какво очаквате? Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията. Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт. Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка! После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“. Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях! Забелязал съм, друг някой държи писмата си. Хвърли тези писма! Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката. Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо. Ти не разбираш Божествения закон. Тези стари форми не трябва да се държат. В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи. Хвърлете всичките парцали, които имате! Този съгрешил, онзи съгрешил. Петко, Стоян, Драган, съгрешили – всичко туй в пещта. После, ще седнеш със свободна душа и ще кажеш: „Аз съм свободен“. Всичките тези дрипели на баба си, на майка си, аз турям в пещта и поставям следното правило: В моята стая се окачват само нови дрехи, старите дрехи – навън!

Сега вие, като хора на старата култура, ще кажете: „Тъй, ами все ново отде ще се намери?“ Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот. Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо. После, туй старичкото, на баба, трябва!“ Там е всичката ни погрешка! Чудни сте вие! „Не може без грях.“ Може, може. Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби. – Може, може и без тях. Може и без да се греши. И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“. Аз зная смисъла на Писанието. Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи. Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри. Ще дойде някой, ще поправи тези цифри. Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме. А вие казвате: „Без грях не може в света. Човек не трябва да прощава. На този простиш, на онзи простиш, но най-после оголееш“. Не е въпросът в прощаването. Всяко нещо, което те измъчва, ще го туриш настрана.

Някои религиозни казват: „Мене Господ ме забрави“. Друг: „Майка ми ме забрави“. Трети: „Мене баща ми ме забрави, брат ми ме забрави“. Всеки констатира, че са го забравили. Ще ви запитам: Ами кога констатира този факт, че са те забравили? Как констатирахте, че майка ви е забравила? Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви. Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави. Някой казва: „Бог ме е забравил“. Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно. Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог?“ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля! Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо? – Той е безграничен, без форма. Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си. Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората. Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат. Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза. Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни?“ Господ духне и всичко се оправя. Знаете ли какво нещо е духането? Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни. Всички ние в света страдаме от беднотия. Всички сме крайно егоисти. Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече. Остани без тях! Какво от това? Фактите трябва добре да се изнасят. Това малцина го правят в съвременното общество. От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът. Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си. И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново. Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо. Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе. Толкова е зает той със себе си, че и не мисли. Ами че погледни, пред тебе има толкова хора! И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия! Неговата философия ще е като него такава – поплювко. Не е лош човекът. После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“. Този, който е взимал рибата, не обърнал внимание, че тя имала много кости. Е, хубаво, това оплюване какво показва? – Че този човек иска да свърши работата си бързо. Няма търпение, бърза да плюе.

„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници!“

Значи у Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си. И какво е казал Христос за Бога? – Че Отец никого не съди. Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си. Бог никого не задържа и няма защо да го съди. Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото. И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват. И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.

И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа да ни даде изобилна храна, да ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива“. Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел обущата, онзи – друго нещо. Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши. Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник. Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда. Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него. За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“. И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава. Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата. Отиват тия двамата приятели при него. И двамата имат дъщери, женени са. Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава. Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева. Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява. Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“. Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът. При богатия човек, който е пинтия, прати една красива жена. За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство. Казват: „Пинтия е той!“ Не, той пази тези пари за нея. Че това е факт! В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година. Много малко пари успяват да съберат. Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва. Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха?“ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта. Тогава се зараждат всички отрицателни качества. Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си. То е истинският живот. Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума. Трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна. Пратете такава една жена и при най-големия скъперник, той веднага ще се отвори. И за него ще кажат: „Ето, този човек е добър!“ Защо ще се отвори? – Защото тази жена ще намери в характера му една благородна черта и ще я държи свято в душата си.

„И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници.“

Сега отгде трябва да започнем своето възпитание? Целият сегашен строй, целият сегашен живот е едно училище, тъй казваме ние. Но ученикът трябва да знае програмата на това училище. Ако вие седите там, дето циркулират автомобилите, мислите ли, че като дигате шум и не го чувате, та той трябва да се отбие? Не, ти трябва да се отбиеш. Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите. И днес много хора имат много голямо понятие за себе си. В какво седи високото понятие? Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия. Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни. Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се. Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете. Вие веднага кипвате, отстранявате моите. Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите. Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз?“ – „Ами знаете ли кой съм аз?“ И тогава на какво ще мязаме? Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения. Служащият го поглежда, довършва си работата. Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм? Аз съм запасният полковник еди-кой си“. – „Ами ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм запасен ефрейтор!“ Полковникът, като чул, почнал да се смее. – Познали се. И ти си запасен, и аз съм запасен, братски ще се посрещнем. Нито ти можеш да ми заповядваш, нито аз. Сега можем да се разберем.

„И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници.“

И в домовете се зараждат същите спорове. Мъжът е полковник, жената – ефрейтор. Мъжът казва: „Хм, знаеш ли кой съм аз?“ – „Кой?“ – „Полковникът.“ Жената казва: „Хъм, знаеш ли коя съм аз?“ – „Коя?“ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас. Изисква се едно вътрешно разбиране. В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията. Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия. Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно. Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон. Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат. Пущат и него на арената. Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му. „Познавам те, ти извади моя трън.“

Сега каква е лошата страна на непрощаването? Защо трябва да си прощаваме? – С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас. Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас. И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“. Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми. Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него. И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне? Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща. Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар. Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите? Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза. Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък. Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното. Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа. Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа. Живите души, с които си в общение, ти предават сила. Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо. И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали. Туй, което е казал Христос, то е живо. Някой казват: „Какво е казал Христос?“ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа. Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение?“ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода? Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода?“ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“. Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия?“ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се!“ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“. В това няма някакво външно благочестие. Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви! Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх! Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие! Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи. Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек. Аз ще считам, че това е низост на човешката душа!“ Тия хора са благородни! Благородният човек трябва да каже: „Този човек трябва да живее тъй, както и аз живея“. Този човек освен че няма да му направи някакво зло, да му причини някакво нещастие, но ще му направи и някакво добро. Той ще каже: „Аз ще му простя грешката, но заради Бога ще му дам един пример“.

„И прости нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“

Ето една формула, която вие може да приложите, без да станете мекушави. Ако вие мислите да прощавате на хората, непременно ще станете меки. Но ако вие мислите, че Бог ще трябва да живее в душата ви, затова трябва да се чистите, прощаването в този случай има смисъл.

Днес е нова година. Като се върнете у дома си, извадете из вашите долапи всички стари дрехи, чепичета, и всичко навънка! Започнете с новичко! Аз съм за новото в света, не съм за старото. Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога! И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме. И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“. А ние не можем да търпим. Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“. Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата и. Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци. Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много ти благодаря за всичко, което ми даде“.

Аз сега не говоря на едного, говоря на всички ви. В дъното на душата си всички имате тази слабост, един е недоволен от едного, друг – от другиго. И какво би било, ако бяхме всички съвършени в своите постъпки? Аз забелязвам, дойде някой брат, другите казват: „Ето, идва този сприхавият брат“. А този, който седи до печката, не бил сприхав! После: „А, идва тази устата сестра“. Чудни сте! Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте! Че кой няма уста? Всички са устати. Трябва да се радваме, че имат уста. Чудни са хората! По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори. Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори. Какво би искал? Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото да я видиш простряна и да я погребваш? Хем пари нямаш рокля да и купиш, хем пари нямаш да я погребваш. Ще кажеш: „Благодаря Богу, нека си живее!“ Ами че това е поезия! Всякога трябва да виждаме поезията в живота.

„И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници.“

Каква по-хубава философия от тази! Това е вътрешният смисъл на живота. Туй е за нас, за да имаме мир. Съвременният живот е пълен само с мъчнотии, с хиляди спънки, и внася такива отрови в нас, че изгубваме щастието и смисъла. „Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете! Искайте от Бога да живеете, а не да умирате. Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата. Тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо. Ще кажете: „Слава Богу, че живея“. А сега някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра“. Да умреш! Няма по-голямо престъпление от това.

„И които чуят гласа Ми, ще оживеят“, казва Христос. Сега е време за оживяване, а не за смърт. Тези старите схващания са хубави, но те са за стария завет на живота. Сега, в новия живот, всеки трябва да чувства хубавото, та който се приближи при нас, да усети онзи хубави мирис и да поиска да дойде при нас. Да бъдем искрени! Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“. – Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката душа! Човешката душа седи извън нашия свят. Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“. – Не можеш да я разгадаеш. Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими. Това е първото престъпление! Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“. Ти си извършил вече първото престъпление. Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат. Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“. И всички ние разваляме тези работи. Знаете ли защо? – За нищо. Аз зная защо. Идва сега нова година и Рождество. Как се разваля щастието на хората? Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва. Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само. И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен. Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш!“ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва. Не, не по този начин. Това не е философия! Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща! Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали?“ Тъй трябва да бъде! Така трябва всички да разрешават въпросите. Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате. Някой кипнал малко – нищо. Турете му малко вода отгоре. Аз често правя опити с един мой чайник. Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник. Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне. Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя. Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане? Вие сега се смеете. Ами такива чайници не са ли хората? Ние се спираме и казваме: „Е, чайник!“ Да, такива чайници сме и ние. Нищо лошо! Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца! Изхвърли го. После поседи, поседи, мине се половин час, отиде да го търси, намери го, тури чайника отново. Да е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път да не туряш чайника тъй пълен“. Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не си изпълнил добре своята длъжност.

„И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници.“

Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо. Не е въпросът за плачене. И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“. Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така. Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща?“ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам!“ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко. И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират. Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали. И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите. В Русия, във време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.

„И прости нашите грехове, както и ние прощаваме на нашите длъжници!“ Да мисли човек, туй е великото и благородното, което трябва да се зароди дълбоко в душата ни. Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна. Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам? Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия. Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви“. Казвам и: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира. „Че какво е то?“ – Има нещо, което ме спира. Защо? Гледа ме тя. Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж. Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“. И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“. Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“. Това не е за забавление. Когато аз говоря, аз не забавлявам. Аз мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват. Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление! Тя спира своя брат, спира и своята еволюция.

От сегашното общество, именно, аз мога да изнеса факти, да докажа от какво произтичат противоречията в живота. В мнозина от обществото има желание да поправят българския народ, но не успяват, за това си има причини. Те кръшнаха някъде. Туй си има своите дълбоки причини, но за поправянето на това се изисква знание. Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа. Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого? – Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“. Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя?“ – Може, може. Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората. Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не го излекува.

Следователно ние сме дошли сега до неща, които не ни задоволяват, а трябва да дойдем до истинската наука. Запример, дойде някой много учен човек, много учен бактериолог, но на какво? – На бактериите. Е, в какво седи тази наука? – Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат. И след туй казват: „Този бактериолог е отличен!“ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света. Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии? От какво се появили те? И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия. Това е то. Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога? – Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго. И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете да ставате недоволни духом. Има хора, които като влязат в дома ти, носят проклятие. Те са една бактерия. „Е – казвате, – какъв е цярът за тази бактерия?“

„И прости нашите дългове, които ние прощаваме на нашите длъжници!“

– Ще се изчистиш от всички нечистотии. В света има един велик Божествен принцип. Първоначално той е служил да се създаде вселената и е носил в себе си тези условия за окисление. Той е силен принцип. Тези отровни същества са съществували в целия космос. Щом привлечем този принцип, той прави хората силни. Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава. Силните хора носят своето разрушение със себе си. Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови. Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери! Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери! Какви не заговори е имало против тях! Защо? – Заради положението им. Защо? – Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта. Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта. Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта. Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме. И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже. Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро. Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта. Той е следующият. Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“. Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо. Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото. Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото. Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав. Това е образецът на Любовта. Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата. Засега още не съществува образец на Любовта. Когато говорим за образец на Любовта, казват: „Това е илюзия!“ Не вярват, защото боравят все със стари методи. Ние имаме нови методи, това са Божествени методи. Ние сме готови да ги дадем комуто и да е, но трябва да бъдете абсолютно чисти и безкористни. У нас има едно Божествено правило, то е: Човек трябва да бъде абсолютно безкористен!

„И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“

Да, сега трябва да имаме онова хубаво разположение на душата. И когато аз някой път говоря за Любовта, трябва да знаете, че тя се проявява в много форми, но това още не е Любов. Някои считат, че да целунеш някого, това е любов. Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта. Искаш да прегърнеш някого. Прегръдката не е любов. Тя е носителка на Любовта. Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека. Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем. И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята. Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича!“ Да, но тя намислила да бяга. Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен. Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“. Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“. Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот? Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“. Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете! Казвате: „Отлична е“. Като майката. Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си. Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“. Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство. Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство. От нищо нещо не се ражда. Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери. Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор. При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря. Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си. И той е син на някоя майка! Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби. И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби. Това трябва да го знаете! А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“. Не, не, той е благороден като мене. Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка. И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея. „Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого? – За Бога. Баща ти и майка ти не може да седят по-високо от Бога. Дъщерята ще каже на майка си: „Мамо, аз седях при вас 20 години, сега ще отида при Бога, вас няма да ви напусна – напротив, ще ви обичам повече“. Някои казват: „Като станем религиозни, ще забравим близките си“. Не, не, освен че няма да ги забравиш, но ще се родят отлични, прекрасни отношения помежду ви.

„И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ В дъното на тази прошка знаете ли какво лежи? – Само Любовта може да прощава, т.е. аз ще се коригирам, Любовта не прощава, тя забравя. „Тя дълготърпи, благосклонна е, не се превъзнася, не завижда, не мисли зло никому.“ Само тази велика Любов е в състояние да те изчисти. Сърцето ти ще бъде чисто, и след туй състояние вие ще имате една нова наука за живота.

Беседа, държана на 30 декември 1923 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help