Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Единицата и вечността

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Прочете се резюме от темите: „Разлика между нравствения и духовния човек“.

Прочетоха се няколко от работите върху темата: „Разлика между мит и басня“.

Сега, от ваше гледище, от ваше становище как бихте си обяснили появяването на морала? Или как бихте си обяснили възникването на отношенията между хората?

Как ще си обясните още, от какво произтича разнообразието в природата? – Разнообразието е резултат от различното размножаване. Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове. Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат. Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее. Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно.

Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна? Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати. Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. В обикновения живот използват дренките за лечебно средство. Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи. Черешите пък действат слабително върху стомаха. Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах. Значи числото пет е етикет, показва някакви свойства.

Разбира се, с това аз не искам да разглеждам медицински въпроси, да се занимавам с лечебното действие на растенията, но искам да ви обърна внимание на това, че във всички растения се изразява една вътрешна страна на живота.

Да се върнем пак към въпроса за дряна. Защо именно той цъфти рано, а зрее късно? Най-после, защо аз ви задавам един такъв въпрос, на който не можете да отговорите? Не е грях, когато човек не може да разреши един въпрос, защото целият живот е образувай все от такива неразрешени въпроси. И аз считам самия човек за една неразрешена формула. За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се разреши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена. Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето битие.

Във всинца ви трябва да се развие наблюдението. Не казвам да бъдете любопитни, но наблюдателни. Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате. При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората. За пример, срещнеш двама души, които се обичат. Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат. Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също? Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи? Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи. Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи. А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал! Значи той обича този човек заради черните му очи. Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи! И действително, има нещо особено в тия ясни очи. И в тия черни очи пак има нещо особено. Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо? Нали и той има черни очи? Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели. Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея. Това означава, че на физическия свят ти можеш да имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш да налееш в него само 1 литър вода, нищо повече. Можеш ли да налееш в този съд 2 литра вода? – Не може по никой начин. Значи, един литър вода, това е единият приятел, който можеш да вместиш в съда – двама не можеш.

Друго положение. Вие знаете закона за скачените съдове от физиката, нали? Питам тогава: приятелството на твоя приятел може ли да премине в друг някой? – Може. Как? – Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел. Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел. И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят? – Можем. Какви ще бъдат те? Вие имате и сте имали приятели. Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел? Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма. И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма. Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението. От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират. Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място. Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици. Те са части на една единица. Днес хората казват, всеки за себе си: Аз съм една единица. Не, не си единица. Вие видяхте, че единица с единица не могат да се съберат. Единицата с нула, например, може да се събере, при което се получава числото десет.

И тъй, вашият приятел, с когото ще се съберете, или той трябва да е нищо, а вие единица, или вие трябва да сте нищо, а той единица. И като се съберете двамата, ще образувате една десетица. И ако те срещне някой и ти каже, че ти не струваш нищо, кажи му: Аз тъкмо това търся, една единица, която като намеря, ще я направя 10 пъти по-голяма. Ако ти си единица, ела при мен, защото без мен пак единица ще си останеш, а с мен ще станеш 10 пъти по-голям, отколкото си сега. Тук приложението на тази единица е оригинално и смешно.

Значи въпросът за единицата в окултната математика седи така: единица с единица не се събират. Това обаче още не е доказателство, че е така. За да се докаже, трябва да се направят 1, 2, 3, 4, 10 – ред опити, да се убедите, че това не е нещо случайно, но е закон. Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот. Следователно и това празно пространство има свое съзнание. Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея. Нищото само по себе си никога не се изявява. В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как? Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно. Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват. Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях. Но това е една илюзия. Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал. Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място! Ако седим тук, скоро ще обезумеем. Да се махнем по-скоро. Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването. Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх. Природата е взела мерки за всичко. Тя ще ви изпразни по всички правила. Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание. Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества. Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване. И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си. И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята. Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука? Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене. Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли? Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи. У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува. После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра. Той му е опората в материалния свят. Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога? Защото не е разбрал закона на „нищото“. И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря. И какво става най-после? – Умира – Като умре обаче, вижда своето заблуждение. Това състояние на смърт представлява минаване на Божественото съзнание от едно състояние в друго. Всякога между два етапа, между две граници A и B на Божественото съзнание се намира една междина C, наречена „Долина на смъртта“.

Фигура 1. Отсечка АВ и по средата буквата С.

Това значи, че човек трябва да се освободи от всички свои лъжливи възгледи за живота. В това отношение смъртта изчиства праведния човек, а грешния, упорития човек го оставя да си носи последствията.

И тъй, вие можете да съберете единицата с нищото. В света съществува само една единица – тя е Бог. В света съществува само една вечност – тя е нищото. Проявлението на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността. Той представлява част от цялото. Думата „част“ обаче не означава същинската идея. В такъв случай ние можем да се изразим другояче, а именно: в света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно. В това отношение всеки човек е една идейна форма на тази първоначална единица.

Това е една определена идея за вас, младите. Ако речете да я разрешите в пълния ѝ смисъл, животът ви ще се обезсмисли. Можете ли да ми кажете защо животът ви ще се обезсмисли. Един богат американец повикал на угощение няколко също тъй богати американци. Знаете ли колко му е коствала тази вечеря? За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара. Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души? – 1 200 000 долара. Какво показва това? – Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия. Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача. Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота. Смисълът на живота е разрешен. Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече. Разрешението му седи извън времето и пространството. Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота. Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака. Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака. Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга. Аз имам тази книга, давам му я. В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга. По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства. Взимам това дете. завеждам го на училище, плащам за него. Ето де е смисълът на живота в този случай. След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час? Сядам, слушам го внимателно. Той свири, вдъхновява се. В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен. Един ще свири, друг ще бъде слушател. Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша. Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си. Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно. Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша. То значи: единият да свири, другият да слуша. Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче. Той се въодушевява, радва се. Тъй става обмяна между хората. Обмяната трябва да бъде разумна. Следователно красивото в живота, това е разнообразието. Докато вие се стремите към Божественото разнообразие, ще имате най-красивите чувства. Станете ли еднообразни, във вас ще се яви дисхармония или във вас ще влезе грехът. Красивото в света е първата стъпка в живота.

Друга една грешка, от която трябва да се пазите, е следната: никога не завиждайте, че някой имал някакъв талант повече от вас. Виждаш някой поет или писател, който пише хубаво, казваш: И аз искам да пиша като него. Не искай да пишеш като него! Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам да свиря като него. Не желай да свириш като него. Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему. Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него. Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек. Изрази я по начина на своята душа. Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество. В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели. Как се познава, че един човек е обеднял? – Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява. Обедняването е един морален упадък. Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението. Смирението е начин за тониране в живота. Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам. У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете. Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде. Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете. Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно? Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин. Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде. При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си. Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как? Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър. Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен. Кое е опасното във вятъра? – Неговата студенина. В този вятър няма топлина. Хората умират ли от топлия вятър? – Не, от студения умират. Защо шопите от софийско носят по два кожуха? Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира. Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно. И тази шопска мъдрост е много вярна. Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина. Това са двата кожуха. Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре. И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея. И те са причина за промяна във времето. Един велик Учител например, може да измени тия течения. Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода. Вие още не сте се занимавали с живата вода. Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите. Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен. Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът. Туй е вярно и в училищата. От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е. концентриране и напрежение на мисълта. Кои ученици могат да бъдат добри математици? – Които могат да се концентрират. Между всички силови линии на ума има тясна връзка, затова от един математик не се изисква само едно механическо решение на задачата, но и разсъждение, което се добива чрез концентриране на вниманието. И слабият ученик може да бъде силен, като концентрира вниманието си. С това той ще развие математическите си способности.

От всичко казано досега коя мисъл е най-важна за вас? (– Че трябва да съберем единицата с нищото.) Да, това е основната мисъл за вас, а всичко друго може и да го забравите. Това е необходимо за вашето развитие. Единицата, това сте вие. Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят. Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания. Страданието засега е само един преходен етап. Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво. Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят. Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен. Всяко страдание е знакът плюс, т.е. едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането. Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво? – Ще събираш 1+0. Някой път този знак ще го превърнеш в знак за умножение (×). В математиката си служат със следните четири знака: (+), (-), (×), (:). Тези знаци се допълват един друг.

Следният път ще бъдем в новата година. Вие ще благодарите на старата година, все пак научихте една Истина, че единицата трябва да се събира с нулата. Старата година казва: „Макар че нищо не ви научих, но аз си заминавам, като ви оставям поне следната Истина: единица с единица не се събира, но с нула се събира и дава числото 10“.

Тайна молитва.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

11 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 30.ХII.1923 г. в гр. София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help