Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Той ги изпита

А това казваше Той да го изпита, защото си знаеше какво щеше да направи.(Йоан 6:6) Думите, тъй както са поставени, почти нямат никакъв смисъл. Тия думи мязат на един скъпоценен камък, който е скрит в една обвивка, и всеки минава и го подритва като едно малко камъче, което се търкаля по пътя. Почти целият човешки живот е така направен, от такива малки камънчета, които ние подритваме. Срещнете кой и да е човек, като започнете от най-обикновените хора до най-великите гении, всички се стремят към неща възвишени, идеални, всички ще ви говорят за идеали. Срещнете кой и да е говедар, и той ще ви говори за идеали. Срещнете учени и философи, и те ще ви говорят за идеали. Срещнете адвокати, майки, бащи, свещеници, и те ще ви говорят за идеали. Всички ще ви говорят за един велик идеал, но спрете се, поискайте да ви определят техния идеал, ще видите, че идеалът в техния ум не е строго определен. Например, някой слушал някоя отлична реч или беседа на някой виден проповедник и казва: „Е, хубава, много хубава, отлична беше тази беседа“. Но кажете, где е хубавото? – „Е, хубава беше“. И тъй ще си остане. Хубава, но тази дума „хубава“ не е нещо определено. Когато ние се срещнем със самата действителност, в даден момент, силата на човека се определя вън от времето и пространството. Тя не че не е определена, но в нашето развитие, в нашата еволюция ние не сме в състояние да определим човешката сила. Ние изобщо определяме проявлението на човешкия ум, на човешкото сърце в крайните резултати, а крайните предели всякога показват слабост в човека. Когато една вода достигне крайните предели, тя е слаба. Силна е само в самото начало, в края си е слаба.

Следователно смисълът на живота е да определи човек в що стои неговият идеал. Идеал не може да бъде вашата къща; идеал не може да бъде знанието; идеал не може да бъде светлината; идеал не могат да бъдат парите; идеал не може да бъде силата; идеал не може да бъде красотата; идеал не може да бъде добротата. Защо? – Всички тия неща търпят промени в света. Силният е силен при известни условия, слабият е слаб при известни условия; ученият е учен при известни условия, глупавият е глупав при известни условия. Всички неща, които се видоизменят, не съдържат в себе си идеал. Следователно идеалното е без промени и без измени. Но туй е пак неопределено. Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото битие в себе си. Този идеал, тази реалност съдържа всичко в себе си. И първото проявление на този идеал в света, това наричаме ние обикновената човешка любов, за която всички говорят. До известна степен всички търсят тази любов. И действително, човешката любов аз я взимам като едно качество на човека. Докато туй качество съществува в човека, човешкият живот, човешките мисли, човешките желания, човешките действия имат смисъл. Дотогава, докато този малък пламък съществува у човека, неговият живот има смисъл. Аз не говоря за любовта с този червения пламък, нито с портокаления, нито със зеления, нито със синия, но за Любовта, която е с една мека, бяла светлина. Но не разбирам и тази бяла светлина, която съществува в света. Тази белина, която вие имате на вашите ризи, в сравнение с тази белина, за която ви говоря, ще ви се покаже черна. Следователно дотогава, докато Любовта съществува, силата, знанието имат смисъл. Ние искаме да бъдем силни. Защо? – Защото имаме известен обект, който обичаме, искаме да се покажем пред този обект. Защо онзи младият момък иска да работи за своя народ? Този народ стои като идеал пред него. Той иска да се покаже, че работи за народа си, той иска да се подигне, иска всички същества да го славят, той иска да бъде силен.

Сега това са копнежи на човешката душа, турени в една крива посока. Човек се е отклонил от своята права посока. Искаме да помагаме на хора, които не се нуждаят от нашата помощ. Искаме да спасим тези, които не се нуждаят от нашето спасение. Това са глупави неща, турени в една крива посока, на една крива основа. Ако някой се задъни в една крива улица, трябва ли да върви там? Сегашните хора казват: „Не трябва ли някакво стремление?“ На този, който се е задънил, казвам: Върни се назад, не можеш да излезеш! Някой казва: „Не трябва ли да обичам своя народ?“ Питам: Ти разреши ли въпроса със себе си, със своя ум, със своето сърце, със своята душа, със своя дух? – „Не.“ – Върни се назад! Твоят народ е съставен от разумни единици и всяка единица трябва да си търси пътя, тя сама е в състояние да чувства, да мисли, да действа тъй, както трябва. Ще кажете: „Ама не трябва ли да спасяваме хората?“ Чудни сте! Ами че спасението, това е едно неестествено състояние на човешкия бит. Ти говориш за една случайност в света, която може да се прояви. Някой паднал в реката, в морето, това са случайности. Ние не трябва да изучаваме живота от случайностите. Случайностите в живота после ще ги изучаваме. Ние трябва да изучим живота в онези истински принципи, онези истински методи, върху които е поставен, базиран. Кои са истинските методи, върху които са поставени съвременните народи, за да намерят своя път? – Съвременните европейски народи се намират сега в една задънена улица. И всички съвременни европейски народи мислят, че само чрез насилие може да се поправи пътят им. Не, насилието в света е нещо случайно. Любовта е един естествен акт, който съществува във всичкото битие, между всички животни, от най-малки до най-големи. Всички тия народи, които са свързани в това ядро, имат отношение един към друг, свързани са. Това е една философия. Връщали ли сте се назад да видите как са се образували съвременните общества, как се е образувала човешката реч, как се е образувала човешката мисъл? Всички тия неща ние ги взимаме наготово, както някой математик взима една истина като аксиома. Не, не, вземете за пример човешкия език. Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си граматика, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество. Думите са живи сами по себе си. Някои думи вътре в себе си носят такава отрова, която е в състояние в една минута отгоре да сломи човек. Ние, за пример, казваме: „зло“, „добро“ и т.н. Или казваме думата „лицемер“, но като туря пред тази дума едно прилагателно или едно съществително, което съответства на твоето име, или едно местоимение, как ще ви се отрази, как мислите? – Веднага ще трепнеш и ще подскочиш. Или пък, ако туря думите „добро“, „истина“, „любов“, твоето сърце по един или друг начин ще мръдне.

Сега, като дойдем до мисловия свят, същото е и с мислите. Формите на всички мисли се отличават една от друга. Мислите, сами по себе си, и те си имат форми. За пример, ако аз, тъй както си седя, предам една моя мисъл, тази мисъл вече е един разговор. Вие няма да възприемете моята мисъл, но едно същество с по-тънък усет, или едно същество извън материята, би схванало моята мисъл като един звук, тя би му проговорила. Като казвам извън материята, подразбирам извън материята, в която живеем. Ако аз кажа в ума си: „Вие сте добри“, вие може да не почувствате нищо, но ще схванете една промяна на лицето ми. Но ако ви кажа гласно, че сте добри, вие ще ме погледнете и ще си кажете: „Сериозно ли говориш, че аз съм добър, или искаш да ме изпиташ?“ – Не вярвате. Възприемането на мислите, това е един акт вътре в животните, в птиците. Щом те срещне едно животно, погледне те в очите. Защо? – Иска да узнае какви са твоите намерения спрямо него, за да вземе едно решение. Една птица те срещне, ще те погледне, ще прочете мисълта ти и ще хвръкне. Казва: „Господине, аз имам особено мнение за тебе, не искам да се разговарям с тебе, понеже и друг път съм се разговаряла, затова предпочитам да съм по-далеч“. Птичките са много досетливи. Някои казват, че птичките не чувстват. Не, те имат тънко чувство, тънко ухо. Седят гургулички, гугуцат си. Приближава се ловецът с пушка, веднага бягат. Приближавам се аз до тях, спокойно си седят, казват: „Господине, добре дошъл, но онзи там, с онази култура на своето чифте, ние сме го опитали, опитали сме тази култура и от този език искаме да бъдем малко по-далеч“. И цялата наша атмосфера е покварена! От какво? Ако вземете книгите, вестниците, там има куп думи турени, които не са на мястото си. Някой автор писал една книга. Аз искам, като е писал тази книга, какво е било неговото намерение. Ако един проповедник проповядва, трябва да знаем какво е неговото намерение, като проповядва. Ако вие сте се събрали да ме слушате, какви са вашите подбуждения? Аз зная, едни идват за едно, други – за друго. Някои идват тук да ме хванат за думите ми. Те са пратени, казват: „Да го уловим този сега!“ И седят, бележат в книжката си. И казват: „Чакай сега, уловихме го“. И почват да разместват думите ми. Ако аз съм казал нещо разместено, то е хроникирано вече на друго място. Това е един велик закон. Аз съм хванат вече, аз съм отговорен пред себе си, отговорен съм пред този велик закон. Нима когато кажа нещо, което не е вярно, аз не го зная? Аз го зная преди вас, аз съм хванат пред себе си. И досега още не е дошъл някой да ми каже, че това или онова не е вярно. Ако аз съм направил една погрешка, аз я зная преди вас. Всяка една погрешка е отрова, която влиза във вашата кръв и не е тъй лесно да се измие, да се изхвърли навън. Нека тези хора, които знаят толкова, вземат един негър, да му смъкнат тази чернина, да го направят бял. Обясняват, че това е пигмент под кожата, тъй го създала природата. Нямам нищо против, може да е така, но вие, като учени хора, снемете от него тази черна краска. Съвременните учени хора има начин да почернят лицето на човека, но не и да го направят бяло. Има такива учени американци, има и българи, които знаят това изкуство. Американците не си поплюват, те са смел народ. Като хванат някого, пред нищо не се спират. Да направят човека бял, не могат, но да го осакатят, могат, майстори са те.

Сега всички, които ме слушате, си казвате: „Той трябва да каже нещо, с което светът да се спаси“. Е, знаете ли коя е спасителната дума? Аз мога да ви я кажа, но връзка трябва да има между вас, връзка трябва да има между всички неща. У вас трябва да има такова непреодолимо желание, каквото у онази българка, баба Стана. Доколко е верен този анекдот за баба Стана, бита ли е, не зная, но ще ви приведа този пример. Тази баба Стана, родом във Варненско някъде, била много любознателна. Макар и 80-годишна, отива един ден при учителя в селото и му казва: „Слушай, стара съм, 80-годишна, но сърцето ми се е запалило, искам да уча. Не можеш ли да ме приемеш в първо отделение, да се уча с твоите деца?“ – „Не мога, инспекторът не позволява.“ – „Но аз искам да се уча!“ Учителят бил досетлив, казва и: „Е, ще те приема като слушателка“. Нали има такива, които идват в училищата да ревизират, слушат, за да одобрят или не методата на учителя. Казва и той: „Ще те приема като такава, която ще слуша, ще одобрява моя метод“. Влиза в училището, слуша тя. Обаче като излиза баба Стана от училището, всички деца се нахвърлят отгоре и. Едно на гърба и, друго я дърпа за ръцете. Казват и: „Ти си дошла да се учиш с нас, какъв е твоят буквар?“ Но баба Стана е умна, тя помилва едно, помилва друго, и така всичките деца привикват с нея. Започва тя тихо и спокойно да се учи и свършва четирите отделения. Е, питам сега: Кой от вас, като баба Стана, при такива условия би имал доблестта да се учи с малките деца и с тях да свърши четирите отделения? Аз казвам: Такова непреодолимо желание трябва да има в човешката душа, за да се домогне човек до великата Истина, която може да реформира живота.

Другото положение, което ни спъва, то е, че имаме особени разбирания, които се обуславят от външните условия. Ще ви дам следующия пример. Той се отнася до англичанина Джон Роз. Държи той своя неиздаден дневник и пише опитността си. В какво седи тази опитност? Той е богат, заможен човек. Идва при него една вдовица и казва: „Господине, аз имам 3 деца, умирам от глад, моля, помогнете ми, ще измрем от глад!“ Той и помага. Получава от нея писмо, пише му тя: „Ти си толкова добър човек, като тебе няма друг в света, ти си наш спасител“. Възхвалява го до Бога. Има той една графа в дневника си, в която пише похвалите. Идва друга една жена при него, проси. На нея той нищо не дава. Получава писмо, пише му: „Господине, макар че посещаваш църквата, четеш Евангелието, но си много коравосърдечен човек“. Пише той това в друга графа на дневника си. В една графа пише: „Като тебе добър човек няма“. В другата графа пише: „Като тебе лош човек няма“. На едната страна: „Като мене добър човек няма“. На другата страна: „Като мене лош човек няма“. Питам сега: На какво се обуславя мнението на тези хора? – Дали им дал пари или не. Да дадеш пари някому, това добро всеки може да го направи. Ако аз ви дам 100–200 лева, това и всеки друг може да го направи. Според мен добро е това, което аз мога да направя и никой друг да не може да го направи. Доброто е това, което вие може да направите и никой друг да не може да го направи. Тъй седи великият закон в света. И по това се различават всички разумни души. Туй добро, което те могат да направят, никой друг не може да го направи. Мисълта, която те проектират в света, никой друг не може да я проектира. По туй са те особени. А сега всички казват: „Ние сме едно“. Ако нямате тази особеност, тогава няма защо да говорим, че в света всички сме едно. Едно в какво? Едно в Бога, едно в цялото, едно по отношение на безграничното, а не едно в туй, как се проявяваме в даден момент. В туй седи красотата на света. Някой казва: „Аз искам да бъда като тебе“. Не, ти като мене не можеш да бъдеш. И 10,000,000 цървули да скъсаш, ти като мене не можеш да бъдеш. И аз да скъсам 10,000,000 цървули, като тебе не мога да бъда. Следователно не се стреми да бъдеш като мене, а се стреми да бъдеш като себе си, като тази първоначална форма, която Бог е турил в тебе. Този закон се явява навсякъде.

Сега по някой път ние мислим, че можем да спасим човека. Не можем. По някой път ние мислим, че може да развратим човека. И това е невъзможно. Всеки човек сам се развращава. И обществото за това не е отговорно. Вие ще ми цитирате, че можете да извратите Словото Божие. Да, аз мога да извратя Словото Божие в себе си, но във вас не мога. Вие сами можете да го извратите. Вие сте единствените, които можете да покварите вашата мисъл, аз не мога да я покваря. Тъй седи великият Божествен закон. Ако аз имам такава сила, че да мога да извратя вашата мисъл, да ви извадя от релсите, тогава аз съм всесилен да оправя света. И тъй, първото нещо, с което ви заблуждават, е като казват: „Слушайте, този е пътят на вашето спасение, този е пътят, по който можете да се подигнете“. И сега в Англия, в Америка, във Франция, навсякъде има ред автори, които проповядват начини за придобиване на богатства. Е, този автор, който ти препоръчва начини, за да се подигнеш, да забогатееш, може ли да ти гарантира, че туй богатство, което придобиеш, ще можеш да го носиш вечно в себе си? Има един начин, по който човек може да задържи своето богатство. Има един начин, по който човек може да задържи своята мисъл, свежестта на своите чувства, своята младина, своя мир, добротата, своето веселие. Има един начин! И сега всички съвременни хора търсят най-лесен начин.

„И това казваше Той да го изпита.“

Кой изпитва? – Учителят може да изпитва, когато предаде на учениците си известна материя. Бог може да изпитва хората. Знанието, силите, които ви е дал, може да ги изпита, но същевременно Бог не прави хората нито добри, нито лоши. Аз слушам, седят някои сестри, братя или външни хора и казват: „Бог всичко може“. Е, това философия ли е? „Ние знаем Господа.“ „Ние – казват – вървим според волята Божия.“ Ами знаете ли сигурно, че вървите по волята Божия? По какво познавате? Придобили ли сте вие онзи огън? Добре, аз ще туря пръста си на пламъка на вашата свещ и ако пръстът ми не изгори, аз казвам: Да, вие сте придобили едно изкуство, придобили сте свещения огън. Ако туря пръста си и той изгори, казвам: Този огън, който сте придобили, е обикновен огън, него и светът има. Често правя опити. Като говоря тъй, на онези, които ме слушат, казвам: Опитайте туй учение, после ме слушайте! От никого не искам да приемете нещата направо. Аз имам някои ученици, които казват: „Тъй казва моят Учител“. Считат, че това е „fait a complit“, и не им трябва друго нещо. А, не, не, с махане на ръцете и с клатене на глава, това не е учение. Божественото учение, което ви проповядвам, е живо учение. Ще поставите вашия пръст на моя огън. Вашият пръст е болен. Турите го на моя огън. Той оздравее, подмлади се. Казвам: Благодарни ли сте? – „Много съм благодарен.“ Лакътът ви е болен. Турите го на моя огън и той оздравее. Благодарни ли сте? – „Много.“ Може да правите опити. 100 опита може да направите и ако 99 от тях излязат сполучливи, този огън може да лекува.

„И това казваше Той да го изпита.“

Туй е необходимото, до което ние съвременните хора трябва да се домогнем. Това положение, през което сега минава светът, е трансформиране от едно състояние в друго. И съвременните учени хора почват да го забелязват. Онзи лед, по който вие сте играли досега, почва да се топи и изгубва своята твърдост. Вие забелязвате, че не може вече с вашите кънки да си играете по него, и почвате да потъвате. Всичкият лед почва постепенно да се топи и остава водата. А в тази вода още не сте се научили да плавате. Сега, когато говорим научно, че за грешните в този свят няма условия да живеят, защо казваме това? Хората по някой път мислят, че трябва да имаме някой външен заговор. Не е така. В природата има друг един закон. Вие във вашия живот вече носите отровата, от която ще се разложите. Цели фамилии, цели раси са изчезнали от лицето на земята със своя грешен живот.

И тъй, ние се приближаваме към онази велика Истина. Казвате: „Как трябва да се живее?“ Още не можете да научите как трябва да се живее. Първото нещо, което човек трябва да приложи, е да започне с най-малката величина. Тъй започват математиците. Идете в кое и да е отделение, как започва учителят? Той започва с единицата, и после с 2, 3, 4, 5, и така продължава до 10. По-после, този процес постепенно се усложнява, усложнява. Аз гледам, щом дойдем до моралния свят, току виж, някой прост човек изведнъж започва с много сложни процеси, с хиляди, с милиони започва. Не, ще започнеш с единицата. Тази единица е в тебе. Но туй едното е едно житно зърно. За него има начини, чрез които може да се превърне от една форма в друга.

И тъй, Христос изпитал своите ученици.

За какво ги е изпитал? Мисълта е скрита вътре. Той имал с тях частни разговори, учил ги е как трябва да живеят, как да употребяват живите сили вътре в природата. За туй нищо не е написано. Сега всички говорят за спасение, за любов, но каква е тази любов между хората? Тази любов е обикновената любов. Тя не е направена от такива форми, които не търпят видоизменения. Видоизменят се.

Когато ние развиваме Истината, някой път тя ни засяга отблизо, и някои ще кажат: „Тази беседа е насочена против нас“. Не е въпросът дали е насочена против някого. Истината не може да се насочи против никого. Ако някой мисли, че тази Истина има него предвид, той си дава много голяма тежест. По някой път аз казвам, че Бог мисли за нас. Някои вярват, някои не. Бог за нас не мисли тъй, както ние мислим за себе си. Когато казвам, че Бог мисли за хората, аз разбирам следното: Бог е дал на всеки човек необходимото за живота, дал му е разумните сили, дал му е чувстването, дал му е воля и казва: „Твоето благо сега се намира в твоите ръце, ще работиш според наставленията“. И след туй седи. Бог не се занимава с нас ни най-малко, но тези живи сили в нас, те се занимават с всеки едного. Те го подтикват, те го почукват, казват: „Слушай, знаеш ли какво казва Господ?“ Някой казва, че туй му казал Господ, онуй му казал Духът. Нищо не му е казал Духът, но тези живи сили, които работят в него, те му казват. Много голямо значение си дават хората! Ако Господ дойде да говори специално на всекиго, къде ще му излезе края! Всички пророци казват, че Господ им говорил. Право е. Но специалната мисъл, че Господ им говорил, то е вече особена привилегия. Има светии, велики Учители, адепти, които с хиляди години са чакали да им проговори Господ. Не че не се занимава с тях, но моментално Той изпраща всичко и казва: „Тези деца още не са готови, затова нека се занимават с онези живи сили, които са у тях, с тях да работят“. Е, ти си художник, имаш талант, казваш: „Да дойде Господ да ми помогне!“ Не, ти имаш велик талант, сам можеш да си помогнеш, но ти искаш изведнъж. Не, не може изведнъж, полека, полека ще започнеш. Всичките неща се придобиват с много голям труд. Който мисли, че всичко лесно се добива, лъже се. Няма нищо по-мъчно от да добиеш Добродетелта, да добиеш Любовта, да добиеш Мъдростта, да обичаш Истината. Ще впрегнеш всичките си сили, като баба Стана, и на 80 години ще свършиш четирите отделения. Тия деца ще скачат по главата ти отгоре, но ти ще знаеш как да ги укротяваш. Децата, това са твоите мисли. Казваш: „Какво ще правя с тия мои мисли?“

„Той го изпита, защо си знаеше какво щеше да прави.“

И тъй, най-първо трябва да се научите да употребявате правилно думите, да научите силата на всяка дума. Някой път казваш някому: „Ти не си искрен“. Но тази дума, тази мисъл, която си изказал, има обратно действие. Никой няма право да употребява човешката мисъл тъй, както той си иска. Има начин как да се употребява, той е Божественият език. Някой път трябва да употребя време, да ви разправя как се е образувал човешкият език, този първичният език, от който са се образували всички други езици. Ами тъй, както човек се развива сега, мислите ли, че след 1,000 години човешкият език ще бъде туй, което е сега? Българският език такъв ли ще бъде? Ами след 2,000 години, след 3,000 години, след 10,000 години какъв ще бъде езикът? Като дойдете тогава на земята, ни помен няма да има от сегашните езици. Звуковете тъй ще бъдат изменени, че този език ще представлява нещо архаистическо, само останки ще има от него, ще бъде нещо като стария санскритски език. Тъй ще го изучават.

Аз днес не говоря на учениците, обръщам се към външните хора, те ще ме разберат по-добре сега. Учениците не са в състояние да ме разберат, но външните, светските хора, този път те ще ме разберат. Аз на тях говоря днес, а учениците са слушатели. Всяка една дума вътре в себе си съдържа една благодат или една отрова, съдържа или киселина, или основа. Онези от вас, които изучават химията, знаете какво става, като се съединят една киселина и една основа. Туй, което разяжда живота, това са киселините. Някой момък се влюбил, например. Казва: „Ох, изгори ме“. Излиза, влиза, ходи, тропа из къщи. Какво има? – „Изгори ме тази мома.“ Ах, любов! То е известна киселина. Скача този младият момък. Досега той се е учил отлично, пръв ученик е бил в университета, но сега, като седи, няма го. Не само със студентите е това. Разправят за един германски професор, човек на 80 години, влюбва се в една от своите ученички от университета и става разсеян, не може да чете. Гениален човек бил, а сега седи, не може да си чете лекциите. И най-после трябваше да се откаже да чете лекции. Като чете лекциите си, тя е в ума му. Разказва, прави движения, но в лекциите си употребява нейното име. Казват за него: „Мръднала му дъската“. Не му е мръднала дъската, но тази красива мома е вляла в професора си своята отрова, която хората наричат любов. Аз наричам това „любов на отравяне“. Така са заченати и родени много деца. И какво става? Това са все престъпни деца, деца с най-лоши наклонности. И всичките хора говорят, че това било наследственост, атавизъм. Не, всяка мисъл вие ще я спрете пред вашата врата, ще снемете всичките и външни дрехи, ще проверите надписът и какъв е, тъй, както в лабораторията по надписа опитвате всичките шишенца, и най-после ще я пуснете да влезе вътре. В духовния свят всички мисли си имат имена и ще проверите захар ли съдържат, основа ли съдържат или киселина. Прочетете мисълта и тогава употребете тази или онази дума. Сега често се случва, отива някой при един банкер, от когото иска пари назаем. След като си излезе, банкеринът казва отподире му: „Вагабонт“. Е, какво иска да каже? Не се минават 2–3 дни и се чува, че този банкерин се поминал. Защо се поминал? Аз ще ви кажа. Този човек, който искал от него пари, е отличен, добър човек, има жена и 3 деца, дошъл до отчаяние, отива при банкерина и му казва: „Господине, ще бъдете тъй добър да ми направите една услуга, ще ми заемете една сума, имам жена и 3 деца, аз съм честен човек, ще ви се издължа. Никаква гаранция не мога да ви дам, но ви давам честната си дума“. Понеже банкеринът бърза, скъпо е времето му, казва: „Господине, моето време е скъпо, нямам, не мога да ви услужа“. Този човек си излиза навън, въздъхва си. „А, вагабонт!“ След 3 дни банкерът умира. Защо? Тази отрова, която изхвърлил върху този бедния човек, се връща върху него самия и го отравя. Защо? – Не дал 1,000 лева на този беден човек. От невидимия свят го осъдили, или, по-право, той сам се осъдил.

Сега да ви покажа как действа този закон. Ще кажете: „Защо тъй?“ Добре, допуснете, че имате една верига, която се движи тъй, както асансьорите. Има две колички, едната се качва, другата слиза. Допуснете, че тези две колички дойдат успоредно. И едната, и другата не се спущат, имат да разправят свои лични дертове. Какво ще стане? – Скъсва се веригата и тогава и двамата се сгромолясват надолу. Но допуснете, че едната е тъй направена, има си спирачка, и единият остава да виси във въздуха, а другият се сгромолясва долу и умира. Следователно всичките спорове, които съществуват в домовете между мъжете и жените, са все такива. Почнат ли да се карат мъж и жена, брат и сестра, непременно един от тях ще умре. Карат ли се гражданите на един народ, на този народ няма да му върви. Цялата история е пълна с факти, които показват, че когато Провидението ни доведе до изпити, в които не можем да спазим законите, идват нещастията. Казват: „Не ни върви“. Сега и българският народ иска да му върви. Но кой е начинът да се помогне на българския народ? В 1000 години българският народ е направил 150 войни и толкова много убийства! Хубаво, я ми кажете, где е велика България тогава? Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа. Спаси ли го? – Не го спаси. Човек не се спасява със своите крайни резултати, той се спасява в самото начало. Не само с българите е това. Покажете ми европейските народи! Спасиха ли се? Спасиха ли се египтяните, вавилоняните, асирийците? Испания, след избиването на маврите, спаси ли се? – Не. Кой народ се е спасил чрез война? Нито един! Войната е нещо случайно вътре в живота. Трябва да се воюва при известни условия, но при нормалния живот войната е анахронизъм. Казва Мойсей: „Не убий!“ И аз се чудя, като казват на известни места, че държавата имала право да издава присъда за убийство. Като убиете туй същество, разбирате ли какъв е законът? – След смъртта си то може да прави много по-големи пакости, отколкото по-рано. За предпочитане е да държим лошите хора тук на земята, отколкото да ги убиваме и да ги пратим на по-хубаво място. Ама чудни сте! Имам една запушена стъкленица с отровен газ. Докато е затворена, вие сте в безопасност. Но казваме: „Да се освободим от този газ!“ Какво ще стане с вас, като се пусне този газ в стаята, в която сте вие? Някои ще се спасят, а някои ще станат жертва. Такова нещо е и когато убием един човек. Много такива газове има, от които страда съвременното човечество. С тази война се зародиха много болести, в цяла Европа настана една анархия. И сега търсят къде е причината за това. Нека всички си признаят греха, който направиха. Вие счупихте тези отровни грънци и сега цялата атмосфера е пропита от отровата на тия човешки мисли. Яви се испанската болест, отнесе 6,000,000 души; сега идва друга болест. И после търсят другаде причините. Никому не е позволено да убива! Такъв е законът в света. В кодекса, който ние четем, не се позволява убийство. В живота се позволява убийство, но в Божествената книга не се позволява! На никой цар не се позволява убийство. Който убие, ще го убият. Кой каквото е вършил, непременно ще му се върне. Туй всички държавници, всички учени, професори трябва да го знаят, а не да си играят с думите, с Бога. Защото вие, с вашите престъпления, носите едно разрушение за самия народ. Който народ и да е, бил той английският, француският или какъвто и да е, върши ли убийство, той носи разрушение. И те сега ще ни изпитат! Е, ще кажат: „Той проповядва против държавата“. Как! Аз ли проповядвам против държавата? Аз проповядвам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора. Не, аз проповядвам друго учение, учението на онази велика абсолютна Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чийто пламък турям вашия пръст. И като го турите, няма да изгори.

Сега ще ми кажат някои, че са културни хора, че са християни. Да, мене може да ме изпитате доколко съм културен, но и аз мога да ви изпитам. И доколко любите, също може да се изпита! Невидимият свят всеки ден може да ни изпита доколко сме честни, доколко можем да кажем: „Аз съм благороден човек“. Да, смисълът на живота е да сме благородни. Всички може да се изпитаме. И какво може да се изисква от сегашните хора? Туй нежното чувство, което спасява хората. Един момент е, когато човек може да съзнае и да си каже: „Не, моят живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Не, аз не съм толкова нежен“. Не говоря за обикновената нежност, както я разбирате някои. Ето, тук имаме една сестра, ще я взема за пример. Аз я наблюдавам, човешкото и Божественото у нея се слели и тя не може да ги различава. Тя иска да взема все първото място. Дойде на трапезата, иска масълце, туй-онуй, иска да се представи, че е Магдалена. Какво? Ние сме сити на Магдалени. От такива Магдалени, от Йоан Кръстителовци и тям подобни ние не се нуждаем. На Йоан Кръстителя му отсякоха главата. Първото нещо, което се проповядва, то е, че всеки един трябва да бъде човек. Много сестри има, които са тръгнали тъй, да се препоръчват за светици. Туй няма нищо общо с моето учение. Ако ти си Магдалена, дръж го за себе си вътре. Ако ти си Йоан Кръстител, мълчи си. Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил! Дръж го за себе си! Аз не съм дал право никому да говори за мене. Аз съм това, което съм, и ти си това, което си. Тъй седи великата философия.

Сега аз не говоря на учениците, аз говоря на светските хора. Вие сте хора умни, вие разбирате нещата. Вие разбирате колко струва един наполеон, разбирате колко струва една къща и разбирате, като видите един човек, колко му струва пипката. И като дойде някой религиозен човек, вие казвате: „Този е един религиозен човек“. Хайде да не му казвам името. И прави сте, много религиозни маниаци има в света. Аз не съм за тях. Аз съм за онази велика Божествена мисъл, която внася радост, която внася братство в света. Не привидното богатство, не привидната мисъл, но туй сърце да тупти вътре, а не да питаш по 400 пъти: „Обичаш ли ме?“ Когато аз ви обичам, където и да сте в света, моята обич ще я чувствате, всичко ще ви върви по мед и масло, ще ви помагам във всичко. В Любовта има култура. За нея има само един израз: Тя е всесилна. А от нашата любов хората умират.

И тъй, Христос ги изпита. И в Негово време имаше изпити. Аз нямам нищо против кой как мисли. Всеки един човек нека си мисли каквото иска, аз съм за свободата на мисълта, но оставете и мене свободен. Аз не се нуждая от реклами и съм в състояние себе си да рекламирам. Ще запаля своята свещ и ще кажа: Приятелю, на моята свещ можеш ли да четеш? Ако искам, аз мога и да лекувам. Ще науча хората на едно изкуство, но трябва да разбирате от химия, от физика. Аз разбирам великото изкуство как да се подмладите, как да възстановите вашите сили и да знаете как да живеете. Ще ви покажа, приятели, туй малко изкуство, да знаете как да живеете. Аз съм един пътник, посетих вашата страна, няма какво да ви оставя, затова ви оставям един спомен. Но да не мислите, че съм някакво величие. За туй великите хора са дошли, сега е останала само чорбата. Учените са дошли, пророците са дошли, апостолите са дошли, Христос е дошъл, и сега, от сегашния свят е останало само опашката. Аз се държа за опашката. Казват ми: „Какво правиш там?“ – Е, махам наоколо. – „Ами друга служба няма ли?“ – Искам и аз да помогна на този мой приятел. – „Ама то е ниско положение.“ Не, отлично изкуство е да зная как да помагам, как да махам опашката. Казват: „Е, то е животно“. Знаете ли какво нещо е животното? Не, животните с всичките свои движения могат да покажат своите настроения, и зли, и добри; и страх, и отвращение. Следователно ние трябва да бъдем много скромни – туй е първото нещо. И в света слуги трябва да станем! Че слуги трябва да станем, туй светските хора добре го знаят. Всеки иска изведнъж да стане богат. Богат става, но и богат пада. Сега тази любов започва с едно много нежно чувство.

Като говоря за тази сестра, аз нямам за цел да я обиждам, ни най-малко, но казвам, че тя още не познава себе си. Щом не познава коя е, говори, че е Магдалена. Ще ви приведа един анекдот за един действителен случай. Руският цар, за да излекува злоупотребленията в Русия, писал до всички манастири: „В който манастир се намира главата на Йоан Кръстителя, да ми я донесат“. Като знаел, че ще му донесат от много места главата на Йоан Кръстителя, определил 40–50 стаи, в които да поставят поотделно донесените глави. Свиква няколко старци от светия синод и ги запитва: „Колко глави има Йоан Кръстител?“ – „Една глава, ваше царско величие!“ – „А, не, в моите последни изследвания аз намерих 40 глави.“ – „Как?“ – „Ще ви докажа.“ Завежда всички тия старци по всички стаи и с документи по дати им показва получените 40 глави. Умен човек бил царят. И след туй им казва: „Не говорете лъжата, защото тя не подига никой народ!“ Е, колко Магдалени има на света? Аз зная, тук в София има много Магдалени. За мене важи човешката душа, която е излязла преди милиони години. Този момент е важен за мене, а не важи тази Магдалена преди 2000 години. Тя няма никаква историческа стойност. Но онзи момент, когато се родила първоначално човешката душа, той е велик момент! Писанието го нарича: „зазоряване на битието, създаване на един космос“. И ако вие схванете този момент, туй е едно възраждане. За всяка една душа се създава един космос. Това е най-важното! След милиони години вие ще разберете великата Истина. А сега вие мислите, че ще изчезнете. Не, ще се разтворят умовете ви и всеки ще разбере своята душа. Ще разберете, че във вас се крие нещо потаено. В туй се крие един велик момент. Така само ще познаете, че туй, което Бог е създал, не може да се изгуби.

„Това казваше, защото искаше да ги изпита.“ Като какви? – Изпита ни като богати и сиромаси, изпита ни като учени и прости, изпита ни като силни и слаби, изпита ни като здрави и болни. Във всички положения ни изпита. И когато един човек се отнесе спрямо мене тъй или иначе, аз се спирам и казвам: Такова е неговото разбиране.

И тъй, в българския език, най-първо ние трябва да се научим, по възможност, да употребяваме думите на място. Тъй да употребим всяка дума, че в нея да се вложи искреност. Аз не искам да ви накарам да вярвате в бъдещия живот. Не е това задачата ми. Аз искам да се пробуди у вас съзнанието, да разберете, че тази Божия Любов е всичко и че няма друга сила като нея. Това можете да го опитате още сега. Когато това нежно чувство се зароди вътре във вас, ще разберете Любовта. Аз съм правил много опити. Някой път сте отчаяни, ще се пръснете. Но има нещо, което отвътре ви заговаря тайно, и веднага всичката тази тежест се смъква, като че се отваря този капак, и ти казваш: „Е, слава Богу, има в живота смисъл“ – и започваш да мислиш. Току изведнъж, пак дойде едно малко изкушение, пак дойде капакът. Отново заговори това чувство и ти се отвориш. Тъй се отваряш–затваряш, отваряш–затваряш. Знаеш ли защо се затваряш? Вие разбирате туй. Имате вкъщи капан за мишки, нали? Туряте в този капан малко пастърма. Някоя мишка дойде, погледне, казва си: „Имам тук някакво благо“. Обикаля около пастърмата, после излезе навънка, ходи, обикаля. И в нея има една стратегия. Направи си стратегията тя и казва: „Тази пастърма може да се вземе“. Измерва: толкова и толкова сантиметра. Като отиде близо до дупката, казва: „А, мазно е то, имало тук пастърмичка. Имало тук благо. Е, колко е добър Господ, едно голямо благословение е дал!“ Щрак! – затвори се капанът. Седи вътре, обикаля, почне тогава да стърже. Ама онези железни пръчки не се прегризват. Дойде господарят, вземе я, тя трепне. „Мац, мац!“ Дойде котката, почне да я обикаля. Някой път и мацата не ще да яде мишки. Господарят отвори капана и я пусне. Някой път и между котките има благородни. Аз ги наричам „котките на новото учение“. Туй е факт! Аз наблюдавах една котка. Хвана една мишка, изнесе я навънка и казва: „Не ти е мястото тук“ – и я пусна. Друг един факт: една котка хвана една мишка отвънка и я донесе вътре, като и казва: „Ти си стояла много време вънка, не знаеш закона, сега ще останеш вътре“. Една хване, друга хване – разправяше се с мишките. „А – казват, – тази котка!“ Хване една мишка отвън, внесе я вкъщи; хване някоя от къщи, изнесе я вън и почва да мърка на господарката си. Тази котка е много беля, тя от вътре изнася мишките вън, а от вън ги носи вътре, Казвам: Това е една котка, която е разбрала новото учение. Обмяна прави.

„Защото си знаеше, какво щеше да прави.“

И тъй, от човека се изисква едно нещо: да бъдем крайно внимателни към думите, които употребяваме, защото, казва Христос: „От думите си ще се оправдаем и от думите си ще се обвиним“. Туй, което ни спъва, то са думите, нашият лош език. Това не е само с българите, аз съм срещал и французи, и англичани, и руси, и румънци, и те имат лош език. Слушал съм и русите. Ех, какъв вулгарен език имат те! Това не е култура. Трябва един език отличен! И сега трябва да дойдат поети, писатели, философи, да създадат този красивия език. Тяхната поезия трябва да диша живот. Всяка поезия, като я прочетеш, всяка песен, като я изпееш, трябва да я почувстваш като балсам.

Аз бих желал да срещна хора с мек поглед. Знаете ли какво нещо е мекият поглед? Няма нищо по-хубаво от мекия поглед. Като срещна един човек, тук в обществото, да ме погледне с този мек поглед. Някой път аз говоря на светските хора, те ме разбират. Представете си, че вие сте една млада и красива жена. Изкушение са младите жени, нали? Та като срещна една такава млада, красива жена, тъй да я погледна, че да не и трепне сърцето. Иначе тя може да си помисли: „Този човек може да ме изнасили“. А като ме срещне, да се зарадва и тази и радост да се оправдае. И този мек поглед да не е само при един случай в живота ни. Туй наричам аз морал, това наричам аз възвишена Любов на човешката душа. И знаете ли колко сестри и братя сега в тези гори са продали своя живот? Едно време само жените развратничеха, а сега и мъжете развратничат. Едно време само жените продаваха своите души, а сега и мъжете продават своите души. Едно време само жените продаваха своите сърца, а сега и мъжете. Аз взимам тия примери, ще ме извините, ако с това оскърбя онова ваше дълбоко чувство на любовта. Ако го оскърбя, аз искам извинение, но ако моите думи внесат едно събуждане, аз не искам никакво извинение от вас. Мъже и жени, от тези двата стълба зависи спасението на света. Тъй трябва да се чувстват мъжете и жените. Мъжът, като се спре, да каже: „Аз съм един Божествен стълб“. Какво е предназначението на един стълб? – Да крепи. Не се турят сламки на една къща, но такива греди, които при всичките условия могат да изнасят всичката тежест. Такива трябва да бъдат мъжете и жените. И всички вие сте турени в това Божествено здание, като тези велики стълбове. И какво се изисква сега от вас? – Да бъдете непоколебими. Аз съм говорил толкова пъти за Любовта, но Любовта с думи не се изказва. Аз наричам говора едно приятно забавление, един разказ. Туй нежно чувство на Любовта аз го определям така: Когато ме види тази красивата жена, сърцето и да не трепне и аз да не бъда тъй намръщен, но да и отправя един мек поглед, и в моите очи да види, че пред себе си има една душа, един човек в пълния смисъл на думата и да се зарадва. И нейната радост да се оправдае от всичките мои постъпки. Няма нищо по-благородно от това на света! Желая ви това да бъде ваш идеал. Не само да ви бъде идеал, но да го приложите: ако го приложите, вашите домове ще се спасят, или по-добре, вие ще подобрите вашето положение. Нищо повече! Туй значи да събудим в себе си Божественото. Когато човек помисли тъй, той се свързва с Бога и Бог му казва: „Ти оправда моята Любов“. Само при такива условия един човек може да се спаси. Само при такива условия един народ може да се спаси.

Говорят в България за свещениците, за владиците. Нека излезе духовенството да проповядва този идеал! Има ли такива свещеници в Англия, във Франция, или където и да е? Това изисква днес съвременното човечество! То изисква души, от които техните сестри в гората да се радват, а не да плачат. То изисква мъже, които да оправдаят, че са мъже. Мъжете днес оправдаха ли своето положение? Кой разплаква майките? – Мъжете ги разплакват. А жените насърчават мъжете в престъпления. Когато един мъж извърши едно престъпление, една жена излиза с един букет насреща му. Не, тя трябва да му каже: „Слушай, за греха, който си направил, ти трябва да се разкаеш и да плачеш“. Трябва да отидеш в пустинята, за да изкупиш своите престъпления. Така и Мойсей отиде в пустинята и прекара там 40 години, за да изкупи своето престъпление. Тъй е било в старо време, но сега тези 40 години могат да се съкратят. Да оставим това настрана! Аз не искам да оставя във вас тази последна мисъл, понеже хубавото, което ви говорих, ще се изгуби. Забравете туй! Нека остане у вас образът на баба Стана, образът на Джон Роз, образът на този благородния човек в гората и красивата жена! Само с тези образи може да се създаде благото на човешката душа, само така може да се създаде безсмъртието. Добие ли се безсмъртието, само тогава ще можем да се запознаем с Истината. Дотогава, докато умираме, Истината е недостъпна за нас. Истината е достъпна само за безсмъртните хора! Ако някой, който и да е, ти каже, че Истината може да се добие от смъртните хора, този брат да ме извини, нека поне прочете книгата на живота. Ще му посоча и други книги, ще му посоча самата природа, да види, че този е единственият път, който може да ни изведе на добър край.

И тъй, аз ще ви срещна. Знаете ли как ще ви срещна? – Аз ще бъда тази първата красива жена в гората, каквато не сте виждали, а вие ще бъдете този мъж. Ще застана пред вас, за да ви опитам, и след като ви изпитам, ще кажа: „Аз съм онзи проповедник, който говори там“. Ако вие постъпите съобразно себе си, аз ще ви дам една целувка и ще ви кажа: „Радвам се, братко!“ Една свещена целувка ще ви дам. Но ако намеря, че не постъпите както трябва, аз ще се изгубя. Ще си кажете: „Виждам или не виждам?“ Така ще бъде с вас. Така ще ви изпитам. Сега ви говоря от интимен характер и ви казвам: Така ще ви изпита Господ! Една ваша приятелка или един ваш приятел, който ви обича, без да знаете това вие, ще ви срещне в гората, да види дали го обичате или мислите нещо друго.

И тъй, Христос ще ви изпита.

Сега аз съм напълно уверен във вас, няма да хвърля съмнение, защото нямам противни доказателства. Зная, че като ме срещнете там в гората, ще постъпите точно тъй, както баба Стана, точно тъй, както Джон Роз, точно тъй, както непознатия в гората, възвишен във всичките свои постъпки. И тогава ще кажа: Ето бъдещият човек, ето бъдещата раса, ето бъдещата култура! Това е Царството Божие. То може да дойде вече на земята.

Беседа, държана на 16 декември 1923 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help