Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Каквото чух

Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.

Ще взема думите Христови: „Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го!“ Вие ще намерите допълнението на това: „Всичко, каквото чух!“ Често употребявате думите „на вас всичко ви казах“. Може ли всичко да се каже? – Може. Всичко може да се каже на онзи, който всичко разбира. Нима онова житно зърно, което вие посаждате в земята, не съдържа всичко в себе си? – Съдържа. Всичките онези соли са внесени в това семе. Нима първият лъч, който иде от слънцето, не носи всичко в себе си? – Носи. Всеки ден вие се събуждате и казвате: „Господи, Ти си ме забравил, аз нямам приятели. Няма кой да ме обича. Всички са ме изоставили“. Мислите ли, че онзи първи лъч, който е проникнал сутринта при изгрева на вашето слънце, не достига до вашето око и не носи всичко в себе си? – Носи. Той е първият поздрав, казва: „Аз съм светлина“. И който ходи във виделина, няма да се спъва. А виделината е като един резултат, едно изявление на Божествената Любов. Любовта е едно изявление на Бога и само чрез Любовта ние можем да Го познаем. Всички други философски разисквания и твърдения, това са само залъгалки. Ако това беше една велика истина, ако всички онези трактати, онези велики томове съдържаха истината, ние всички трябваше да бъдем добри хора. Ако някой мой приятел ме заведе в една сладкарница, дето се продават пасти, както ги наричат с чужди имена, аз наричам тия сладкарници „приятните стаички“, и ме покани да си хапна, какво ще произведат те в моя стомах? Тия пастички са направени от белтъка на яйцата, само крем са, но като ги изядеш и се върнеш у дома си, нещо те стяга на корема. Днес тъй, утре тъй, и най-после, виждаш, че нещо ти липсва, и краката ти почват да се спъват. Този приятел ти даде една сладка, онзи приятел ти даде друга сладка, но те не са нещо съдържателно. Друг приятел те покани на едно винце, днес пиеш, утре пиеш, но краката ти се препъват. Казваш: „Не знам какво става, изменя се моят живот“. Казвам: Тия пасти, които не съдържат нищо в себе си, измениха твоя живот. После, какви са онези бонбончета, с които залъгвате малките деца? Дойде малкото дете, ти му дадеш едно червеничко бонбонче, или едно от шареничките, но след това бонбонче ти става по-лошо. Утре му дадеш зеленичко – то стане по-користолюбиво. Казвате: „Какво става с моето дете, че не може да му се угоди?“ Добре, ако вие храните вашите деца с бонбончета – червенички, зеленички и тям подобни, вашите деца ще ви бъдат учители и възпитатели. Един пророк още на времето си се оплакваше: „Моят народ деца го управляват“. И всички съвременни хора деца ги управляват. Аз взимам думата „деца“ в много широк смисъл. Вие имате едно желание, минавате покрай една витрина, виждате една рокля с шареничко там и си казвате: „Да си я купя!“ Да, но като я облечете, ще се измени вашият живот. Да допуснем, че някоя ваша сестра е женена и до виждането на тази рокля тя живее отличен живот със своя мъж. Този човек едва изкарва прехраната си, няма излишни средства, често нямат и какво да ядат. Но като види тази рокля, жената казва: „Чакай, ще го накарам да ми я купи“. За да успее, тя ще наготви малко по-добре, ще се повърти около мъжа си, натук-натам, ще го погали малко, но в това триене, в това умилкване има скрито нещо користолюбиво. Най-после му казва: „Знаеш ли, днес видях нещо“. – „Какво?“ – „А, много хубаво! Там на витрината видях една синичка рокля.“ А на мъжа сърцето мръдне. Е, няма какво най-после, обича я, ще и купи. Но той е чиновник. Какво ще направи? Тази рокля скъпо струва. Ще се постави на друго изкушение. Касиер е, може да бръкне в касата. Казва си: „Е, от тук ще взема, че после ще ги върна от заплатата си“. Вземе 2–3,000 лева, после отиде на един театър като снощния, дето Марто свиреше с цигулката си. Но, по нещастие, дойде един ревизор, ревизира касата, вижда 3,000 лева липсват. Уволняват го. Отива тяхното щастие! Питам: Това желание не е ли детето, родено вътре в тях? Да, имайте предвид: децата могат да бъдат родени с любов и без любов. Евреите казват: „Ние не сме родени в блуд“. А Христовото учение гласи: „Всяко дете, което не е родено от Любов, то е незаконнородено“ – без изключение! Всяко желание, всяка мисъл, всяко действие, което не е извършено от онази Божествена Любов, то няма санкция в Божествения живот. Така седи законът. Ние с хиляди години можем да четем Словото Божие, с хиляди години можем да разискваме върху нещата, но Любовта е извън времето и пространството. И моралният живот не е вътре във физическия, той е извън него. Във физическия свят няма никакъв морал. Морал може да съществува само между разумните същества, той е само отношение на нещата. Туй е морал в този широк смисъл. И животът има двояко значение вътре в себе си. Той се намира и в материята, и извън материята. Животът вътре в материята ние наричаме материален, а животът извън материята ние наричаме духовен. Следователно, ако вие сте в материята вътре, вие не можете да имате морал. Мислите ли, че ако някой ми строши ръката, а вие дойдете при мене, ще мога да се разговарям приятелски с вас? Не, постоянно ще мисля за ръката си. Мислите ли, че вие ще можете да ми говорите за Любов, за разни благодеяния, за това-онова, и аз ще мога да ви слушам? Не, не, всичкото ми внимание ще бъде проникнато от ръката и ще ви кажа: „После, като оздравея, тогава ще обичам, тогава ще правя милостиня, това-онова!“ Е, казвам: Ръката на съвременния свят е счупена. Днес те уповават само на парите. Те са дясната им ръка. Щом се счупи тази ръка, те нямат упование, нямат разположение. И когото срещнеш днес, ще ти каже: „Без пари може ли да се живее?“ Чудни са тези хора, като мислят, че без пари не може да се живее! Това не е философия. Светът може така да разисква, но онези, които отиват към Божествения свят, трябва да имат по-правилни отношения, по-правилни разбирания какво нещо са парите. Парите представляват ценността на онзи свещен труд на всички тези заминали същества, които са пожертвали своя живот. Ами че всички тези здания днес построени, всички тези греди турени, всички тези железа, живи хора са ги изваждали от земята. Хиляди дървета са пожертвали живота си! Знаете ли колко растения са пожертвали живота си заради вас? И всички тези хора, за които растенията са пожертвали своето благо, казват: „Това е наша собственост“. Не, щом се спрем пред едно здание, трябва да преживеем всички онези жертви, които са дадени. Това е един храм на жертвоприношение. Хиляди същества са станали жертва! Вие се спирате пред една фурна, погледнете на онзи хляб, поусмихнете се, но вашето сърце не тупа и вие не можете да изпитате някакво особено чувство. „А – казвате, – природата, Господ е създал този хляб заради нас.“ В природата поне тези самуни ги няма. Слънце има, но самуни няма. Трябва ли да се засмееш? Не, сега ние седим и сме недоволни. Всички, които ме слушате, все сте от недоволните. По лицето ви това поне чета. Всеки има по един червей вътре в себе си. Всеки е недоволен. Защо? Някой има една малка къща от две стаи и кухня, казва: „Не, не ми е достатъчна“. Някой има хубави чепичета, от хубава кожа – цветът им не бил хубав. Е, хубаво, искате повече шапки, повече рокли. Аз нямам нищо против роклите и шапките. Ако тези рокли могат да внесат във вас Любов, аз съм готов всяка седмица да ви шият, но ако всяка рокля внася размирици във вашия дом, то една рокля е достатъчна. В туй отношение у птиците, не правя сравнение с тях, понеже и техните перца се сменяват, но поне тяхната мода е установена. Една рокля на гърба си имат, нямат две. Гардероб нямат, една рокля имат само, но я изменят. А ние? – Обръщаме голямо внимание на своя гардероб. По някой път, аз гледам, вие често обръщате внимание на моя гардероб. Е, питам сега: Тези дрехи направили ли са днешния свят по-добър? Казвам: Не, те го направиха по-лош. Лошото в света е, че нашите чувства се изхабиха от нашите дрехи. Туй рязане на платовете, тези кройки, тези геометрически клинове вътре не носят нещо хубаво за човечеството. Според мене онези сестри, които нямат работа, нека въведат една мода. Да си изплетат с кука една рокля от бяла вълна, но изплетена от горе до долу, без никакъв шев. Всичките ръкави, всичко да е изплетено тъй, свободно, без никакъв шев. Изплитането ще ви отнеме 2–3 месеца, но ще имате една идеална, отлична рокля и като я турите, няма да имате такива клинове, във всичко ще има единство. Сега нашите дрехи, тези съвременни европейски дрехи, са много смешни. Казват: „Идеални са“. А, идеални! Аз, по някой път, гледам как са турени краката ни в тези бурии, тъй както в тръби облечени, че на карикатура мяза човек. После, отподире му, на редингота един разрез, а на роклите висят панделки натук-натам, ветреят се. Ами че това са скъсани дрехи! Туй състояние, според мене, показва морала на тези хора и в умствено, и в сърдечно отношение. В морално отношение всичко е разпокъсано. Сега ние трябва да се помръднем напред.

„Всичко, каквото чух от Отца си – казва Христос, – явих ви го.“

Някои говорят за Истината. Не, ние трябва да разберем нашите отношения, смисъла на живота. Кое е качеството на човека? Какъв трябва да бъде човек? Първото нещо за съзнателния човек: той трябва да бъде благодарен. За какво? – За всичко, което му е дал Бог. А за да дойде тази благодарност, непременно Любовта трябва да бъде едно от качествата. Аз говоря за Любовта в ограничен смисъл, като качество на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката воля.

„Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.“

Сега да допуснем следното разяснение. Някой път някои ме запитват какво има на онзи свят. Онзи свят ние го изследваме, имаме една представа. Ако вие живеете 50–60 години на земята и ако с хиляди естественици, геолози, географи ходят, обикалят, изучават лицето и, и още не са я изучили, то как ще изучат онзи свят? С хиляди години изучават земята. А някои християни мислят, че като надзърнат в онзи свят, и всичко ще знаят. Вас ви трябват най-малко 1,000 години, за да прочетете предговора на духовния свят. Трябват ви 1,000 години интензивна работа, без да спите. Тъй, както спи човек тук на земята, губи си съзнанието. В духовния свят почивка има, но спане няма. Следователно между този и духовния свят има една разлика. Тъй, както сте облечени в материята, за духовния свят можете да имате само една смътна представа. Не мислете, че туй е един упрек. Даже много напреднали индивиди имат смътна представа за духовния, за Божествения свят. Аз ви казвам: Божественият свят е една красота, която не може да се опише със съвременния език и не може да се предаде на нашето съзнание, понеже у нас няма тези органи, тия усети, за да се възприеме тази красота. Човек трябва само да види, за да си го представи. Разгледайте сега живота на едно дърво! То има двояк живот: един горе, в клонищата, и друг долу, в корените. Корените питат клонищата: „Какво правите горе?“ Те казват: „У нас има голямо клатушкане“. А корените казват: „У нас няма никакво клатушкане“. Защо? Клонищата горе се огъват на една или друга страна, но корените долу слабо, чрез отражение чувстват, че горе става едно малко клатушкане. Долните части на дървото, като не знаят метод да урегулират своето кръвообращение, то невидимият свят, природата им идва на помощ. Чрез това клатушкане прави едно упражнение, за да урегулира и да изкачи нагоре нужните сокове на растението. Горните части на растението не знаят какво правят долните, т.е. в невидимия свят има същества, които не знаят какво правят долу. Когато дойде една подпочвена вода да осакати корените, клонищата питат: „Какво става долу?“ – „Много е тежко, страдаме.“ Горните нищо не знаят, те са тихи и спокойни. Как ще се разберат? Следователно съществата, които живеят в горния свят, често слизат на земята, за да ни изучават на опит, а не чрез съзерцание. Даже и най-великите същества чувстват необходимостта поне един път да слязат при дадените условия, за да добият истинското знание. За да добием истинското знание в този свят, който виждаме, трябва да слезем там долу, в същността на Бога. В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Външното е сянка на нещата. Не се лъжете по промените, които стават с материята. Има една съществена част от материята, която не се променя и не се разваля. Туй е сега важното.

„Каквото чух от Отца си, явих ви го.“

Кога можем да кажем някому каквото чуем? – Когато го обичаме. Само който те обича, той може да ти каже туй, което е чул. Не ти ли го казва, той не те обича. Сега, като казвам „не обича“, не ме разбирайте в крив смисъл. Под „обич“ подразбирам всички да бъдем на еднакъв уровен, еднакво да схващаме нещата. Някои казват: „Като ни обичаш, кажи ни“. Но не трябва само аз да ви обичам. Под думата „обич“ разбирам в дадения момент Бог еднакво да действа и във вас, и в мене. Схващанията ни за Бога трябва да бъдат еднакви и за мене, и за вас. Да кажем, аз съм един цар и разбирам гласа на Бога. Вървя с една каляска из пътя и срещна една бедна жена. Аз мога да дам заповед: „Вземете тази жена, отстранете я от пътя ми!“ Да, но това не е Любов, това не е разбиране гласа на Бога. Ако тези хора вземат тази жена и я отстранят, това не е за моя похвала, това е едно престъпление. Аз трябва да сляза от своята каляска, да взема тази жена на ръцете си, да я заведа у дома си и да и прислужа. Това е Любовта! Сега друг е въпросът, ако питате: „Ама това може ли да се направи или не може?“ Туй „може или не може“, това са философски разбирания. И ние, съвременните християни, имаме една погрешка, тя се състои в това: ние постоянно отлагаме. Дойде една благородна мисъл, казваме: „Утре“. Дойде една светла мисъл, казваме: „Аз съм при особено разбиране, утре“. Не, това са човешки схващания. Какво е твоето разбиране? – Едно разбиране има в света, то е Божественото! И когато ние, всичките същества в света схванем Божественото разбиране, ще внесем един нов импулс. Сега, някои задават въпроса: „Може ли!“ – Може.

„Каквото чух – казва Христос – от Отца си, явих ви го.“

Аз зная, че през вековете, през които сте живяли, много неща ви са казани, но вие не сте ги казали. Не всякога вие сте се подчинявали на онзи Божествен импулс, на онова велико Божествено чувство, което ви казва: „Направи това!“ Отхвърляте го, казвате: „Не мога сега“. Аз не говоря за това, което приятелите ви са казали. Дойде някой приятел, каже ви: „Направи ми тази услуга“. Това са човешки работи. Аз говоря за великите Божествени импулси. В Божественото няма изключение, там всичко е съвършено. Казвате: „Бог е всесилен“. Мислите ли, че ако Бог носеше нашия ум и мислеше като нас, не би унищожил досега света? Взели ли сте някой път предвид всички тези неправди, които сега съществуват в света? Мислите ли, че Бог не ги вижда? Всичко това Той вижда, всички тези страдания, въздишки Той чува. Ако проникнете в целия свят, в цялата природа, има едно велико страдание, каквото вие не можете да си представите. Страдания, страдания има тук на земята. И благодарение, че е така. Всичко това Бог вижда и тихо и спокойно поглежда. Не само че поглежда, но всеки ден Господ си намира работа. Този превързва, онзи превързва, този подига, онзи подига. Някой ослепял. „Какво има?“ – „Еди-кой си ми извади окото.“ Бог му направи окото и казва: „Да се пазиш“. Намери друг някой със счупена ръка – поправя му ръката. Намери някой със счупено сърце – поправя му сърцето. С хиляди години Господ върши тези работи, а сега Му приписват, че Той седи на един грамаден стол и от там командва с пръста си. Не е така. По някой път аз гледам, някои братя и сестри, четат някоя философска книга, в която се излагат схващанията за Бога. Аз зная, много философи имат особени, красиви схващания за Бога, те искат да Му предадат външно величие. Казват: „Христос бил Син Божи, това бил, онова бил“. Но дойде Христос и казва: „Я направи това нещо за мене!“ – „Не мога, нямам условия.“ Син Божий бил Христос, а не могат да направят най-малкото нещо за Него! Някой казва: „Господи, много Те обичам!“ Но като дойде да направи нещо за Него, няма го. Често някои дойдат, казват ми: „Аз върша волята Божия“. Човек, който гласно казва, че върши волята Божия, той, в моите очи, само 25% върши волята Божия. Срещам един работник, беден човек, гледам го, дига една бедна жена, паднала на улицата, кракът си навехнала. Казвам му: „Отлична е тази твоя постъпка!“ – „Не, не, колко други добри постъпки съм пропуснал, но тук, тъй дойде. Не съм от тези отличните. Ти си ме видял от най-добрата страна на живота ми. Не мисли, че съм добър човек. Аз съзнавам, че има хиляди други неща, които не съм извършил.“ Дойде някой, казва: „Учителю благи, ти си много добър“. – Добре, само за едно дело съм добър, ами за другите? Затуй, казвам, ние трябва да сме добри извън времето и пространството. Единственото нещо, което се изисква от нас, е следното: Туй, което Бог върши, и ние да го вършим.

Сега аз няма да ви препоръчвам морал, няма да ви казвам да раздадете имането си. Не, животът не седи в раздаването на къщите, на имането; животът не седи и в храненето на хората. Ти може да нахраниш един човек и пак да имаш някаква задна цел по отношение към него.

Сега аз няма да ви разяснявам в какво седи истинският живот. Аз зная в какво седи той. Нека направим едно сравнение между тия, които обичат Бога и вършат Неговата воля, и тия, които не обичат Бога и не вършат волята Му. Какво е направил Бог за тия, които Го обичат? Направил ли ги е богати в този свят? – Не. Дал ли им е много знания? – Не. Първото нещо: Като станеш духовен човек, Господ ще те направи слаб. Знанието, богатството, което имаш, ще почнеш постепенно да го изгубваш. Някой казва: „Аз изгубих знанието си“. Ами в какво седи твоето знание? Ако направиш една пушка или един автомобил и ако с тях, вместо да улесняваш хората, ти ги премазваш или убиваш, колко струва твоето изобретение? В Америка, с тези железници, в продължение само на 5 години са избити около 150,000 души. Питам сега: Онези хора, които в тия 5 години са пренесени с железниците, могат ли да платят живота на тези 150,000 души? Ако този дълг се наложи на съвременния свят, ще може ли той да го изплаща? Да кажем, че железниците убиват в 10 години един човек, това разбирам, но за 5 години да се избият 150,000 души, каква култура е тази! Култура на железниците! И в една Америка е това! И сега ние желаем железници, автомобили, къщи. Знаете ли колко хора са затиснати под тия къщи? Сега не е да отивате в другата крайност, да мислите, че и без къщи може, но да имате правилни схващания. Нямаме нужда ние от тези грамадните здания. Тези грамадни здания, които сега творим, са израз на един грамаден морал, с велики идеи. Не е достатъчно само да строим тези велики здания, къщи, автомобили, железници, но тези велики идеи трябваше да подобрят нашето положение, та като устроим света, тогава да турим тези железници, автомобили, и всеки да се ползва. Това е култура! А сега всички казват: „Ние сме културни“. В Америка пътуваме с тренове, които взимат по 150 километра в час. Сега навсякъде има едно надпреварване. И повтаряме какво е казал Христос. Да, но всеки народ иска своето благо. Не е този пътят, по който ние трябва да вървим. Сега ще ви приведа един пример из древността, той е станал в Египет. Един велик художник, наречен Самсун-Ели, отишъл при един от най-знаменитите фараони и му казал, че иска да изобрази на картина страданията на съвременното човечество и да покаже на тогавашния египетски фараон начин, чрез който да може да поправи своята държава. Той нарисувал една велика картина, в която представил един затворник, на когото ръцете и краката били вързани с огромни железни вериги, и прикован на земята. На другата страна той нарисувал друг един затворник, набит перпендикулярно на корема си на един кол. Направил изложение на своята картина. Събрали се всички европейски маги и учени, да видят картината, и почнали да дават своите критически бележки. Едни казвали, че колът не бил добре направен; други, че страждущият не бил добре набоден на кола; трети, че веригите не били хубаво направени, много тънки били. Като направили всичките тия бележки, обърнали се да критикуват художника, че не могъл да предаде хубаво страданията на затворника. Тия критически бележки дошли най-после до фараона и той казал, че не е дошло още време да се освободи човечеството от страданията си, и отложил своите реформи. След туй дошъл един велик музикант, Бедан-Бели, отличен свирец на флейта, да види картината на Самсун-Ели, и му дошла една идея. Казал си: „Страданията на човечеството могат да се премахнат само чрез музиката“. За тази цел той почнал да изучава най-тънките вибрации на музиката, чрез които да затрогне издълбоко човешката душа. Когато се научил да свири хубаво, почнал да прилага своето изкуство. Срещнал две животни, които се давили, и той почнал да им свири. Забелязал, че като чули музиката, престанали да се давят, спрели да се бият. Казал си: „Работи изкуството“. Видял един вълк, който ядял една овца, и почнал да свири. Вълкът, като чул музиката, пуснал овцата да си отиде в стадото. Отива при някое паразитно растение, което се увило около някое друго, започва да свири, и то полека-лека се отвило. Най-после, Бедан-Бели отива в Египет и по пътя, дето минавал, от неговата музика се отваряли затвори, падали окови и затворниците излизали. Отива при фараона и му казва: „Дето мина, затворите се отварят и затворниците излизат“. – „Как?“ – „Със свирене.“ – „Нека си вървят да работят и да не грешат повече.“ Но онези, които се освободиха от затворите, почнаха отново да грешат и да злоупотребяват със своя живот. Тогавашният цар на египтяните казал: „Не е дошъл Онзи, който да научи хората как трябва да живеят. Разумното Слово не е дошло“. Не само изкуство трябва, не само музика трябва, но трябва сега и Разумното Слово. Тези велики сили трябва да се съединят. Аз уподобявам музиката и художеството на едно здраво тяло. Човек не трябва да има хилаво тяло. Музиката аз уподобявам на едно отлично сърце в човешкия организъм.

Още един етап има сега в развитието на човешката душа. Ние очакваме възкресението, т.е. идването на Великия Божи Дух, Той да донесе великото в света, да съедини художеството с музиката, значи да съедини сърцето с ума и да ни покаже как трябва да се живее. Сега ще ви приведа друг един пример из съвременния наш живот, да ви покажа, че схващанията на хората за живота са криви. Примерът се отнася за един виден лекар, англичанинът Белмон Морис, отличен човек по ум, по душа, по характер. Оженил се той за една красива англичанка, ако можем да кажем, че англичанките са красиви. Жена му никога не го разбирала. Тя имала за него такова мнение, каквото жената на Гьоте за самия Гьоте. Тя мислила, че той е човек безсърдечен, човек егоист, който мисли само за себе си. И всеки ден имала разправии с него, като му правила известни забележки. Той обаче си правил своите добрини и когато искал да направи някое добро, турял си маска. Направи доброто и като се отдалечи, хвърли маската си. Това било негов навик. Искал никой да го не знае кога прави добро. Един ден, гледа на улицата, жена му язди на кон, пада от коня и си счупва крака. Туря си маската набързо, дава първа помощ на жена си, завежда я в клиниката да и превържат крака и се отдалечава. Занасят я вкъщи. Връща се вечерта мъжът и, тя го посреща с думите: „Видях днес един благороден човек, не е като тебе поплювко“. Думата „поплювко“ не е толкова красива; бих ви казал английската дума, но ще я заместя с тази. „Е – казва и той, – какво има?“ – „Кракът си счупих, но намери се един лекар, благороден човек, отлична душа, той ми помогна, но не можах да запомня лицето му.“ – „Тъй ли, радвам се, че има такива хора.“ – „Радваш се, радваш, но и ти като него трябва да бъдеш. От тебе аз толкова години страдам. Ти направи моят живот нещастен.“ Това са нашите съвременни разбирания. Онзи, който ти е направил доброто, той е Белмон Морис, само че той като прави добро, носи маска, а всичките съвременни християни в Америка, в Англия и тук в България, като правят добро, са без маски. Като дойде при мене някой такъв, аз трябва да си наложа голямо търпение, и той започва: баба му, майка му, баща му, сестра му, това направили, онова направили – ще угости света само с добро. Всички християни казват: „А ние, християните от тази култура, мислим като християните в Америка, като хугенотите, ние сме учени, културни хора – изучаваме математика, астрономия, знаем какво става по небето“. Бог казва: „Добре, поставете тия благочестиви хора на новата култура на един изпит!“ И сега беше първият изпит. Видяхме културата на съвременните християни във време на войната. Ще кажете: „Е, това беше за онези, които са на бойното поле“. Не, не, всички бяхме на бойното поле. Всинца сме отговорни. Мислите ли, че при сегашното състояние, в което се намираме, невидимият свят, онези напреднали наши братя могат да ни открият някои по-велики тайни? – Могат да ни открият, но в света ще има по-големи нещастия.

Аз бих желал да се срещна с хората на новата култура. Тъй са наречени те в обикновен смисъл на думата, но аз ги наричам „братя на човечеството“ или „Синове Божии“. Не, понеже обвиниха Христа, че се наричал Син Божий, то по-право, хората на новата култура аз бих ги нарекъл „синове на Любовта“. Аз обичам тази дума, обичам да се срещам със синовете на Любовта, не разбирам любов в обикновения смисъл. А сега, седне някой брат или сестра да ми прави забележки за моите отношения към него. Мислите ли, че аз не зная какви трябва да бъдат моите отношения? Някой казва: „Ама вие не се обърнахте към мене, както трябва“. Е, мислите ли, че това аз не го зная? Аз по-добре го зная. Няма акт в моя живот, който аз да не съзнавам. Някой казва: „Ама ти не видя“. Не, не, аз зная, но мълча, и ако мълча, има защо. Друга философия има вътре в живота и няма защо да ставам аз добър за вас. И дотогава, докато вие мислите малко зле за мене, аз съм добре, но почнете ли да мислите, че аз съм добър, казвам ви: Аз съм на фалирване. Аз признавам в света само Един добър, благ, Той е Бог на Любовта. Онези, които са извън материята, всички са съвършени, но онези, които са в материята вътре облечени, неизбежно е за тях да носят един товар. Но защо? – Приятно е за тях.

„Всичко, каквото чух от Отца си – казва Христос, – явих ви го“.

Сега аз искам да ви обърна внимание на следующето: вие искате вашият живот да се измени. Трябва да се измени, и ще се измени! Не само това, но ще се измени животът ви и във вашите желания и мисли. Питам сега: Каква искате да бъде следната фаза на туй изменение, нагоре или надолу? Изпитвали ли сте онази дълбока мисъл в себе си, да чувствате в душата си, че имате подкрепата на Бога? Чувствали ли сте в действителност подкрепата на Любовта? То е едно мистическо преживяване вътре, като че ти си в съгласие с целия свят и с всичките велики мисли, нагоре и надолу, ти едновременно присъстваш и на небето, и на земята. Чувствали ли сте такова състояние? Виждали ли сте какъв е смисълът тогава?

Сега, щом дойде Любовта на земята, ние ще може да имаме известни определени движения. Разказва ми един мой приятел: „Преди няколко дни видях един много приятен, много красив жест, какво означава той?“ – „Какъв е тоя жест?“ Разправя ми той: „Вървя си аз из пътя и гледам една млада мома върви пред мене, много спретната, и току изведнъж си тури пръста на устата, и хоп – обърна се на другата страна и си тръгна. Първо отиваше към една посока, а после се обърна към друга. Какво искаше да каже с този жест?“ Тя говореше на него: „Когато ще кажеш нещо, тури ключа на Любовта на устата си“. Искаш да кажеш нещо лошо, тури първия пръст на устата си, тури ключа на Любовта. Заканваш се някому: „Аз ще му кажа, ще му докажа, че не съм прост човек, свършил съм 2–3 факултета, заможен търговец съм, и у мене има достойнство, а той да ме обижда!“ И ще започнеш да му доказваш. Не, тури на устата си ключа на Любовта! Ако някой има право да говори, това е Господ. Говорил ли е Той досега? – Много пъти е говорил, хиляди пъти е говорил. Знаете ли какъв е характерът на Бога? Едно време Господ слязъл на земята и като вървял по камъните, настъпил една мравка. Тя се обърнала и Го ухапала. Той се спрял, помилвал я и и казал: „Понеже те настъпих, сега ще те направя една хубава мома и ще бъдеш свободна от всички страдания“. Минавал после покрай едно цветенце и като искал да помогне на едного, стъпил върху цветенцето и го счупил. Чул една въздишка: „Ти защо не внимаваш, отиде моят живот!“ Навел се Господ, помилвал го: „Хубаво, ще те направя един много хубав момък и ще те оженя за онази хубава мома“. Така е, когато Той слиза. Ще кажете: „Това е из 1001 нощ“. Не, това са факти вътре из космоса, но трябва да се отворят нашите очи, да видим тази велика Истина, която прониква навсякъде. Трябва да имаме доблестен характер. Земята и небето ще преминат, казва се, но думите на Любовта няма да преминат. Всичко ще премине, но Божествената Любов и всичко онова, което е внесено в нашите тела, в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души и духове, ще остане за хиляди векове. Туй е единственото нещо, което ще остане за онази вечност! То ще остане и ще ни придружава. И тогава, когато влезем в небето, с какво ще се похвалим? Ще кажете: „Аз съм чист, аз съм праведен“. Ще ти каже Господ: „Онези животни, които ти стъпка, които разруши, спря ли се да ги подигнеш, поправиш и полееш с малко водица? Онези животни, които нарани, спря ли се да превържеш техните рани? Всички онези сърца, които нарани, спря ли се да поправиш пред тях своите грешки?“ А ние се спрем и казваме: „Да имаме морал!“ Какъв морал? Като си легна вечерно време, трябва да се изправя пред Бога и да прекарам пред ума си всички хора, с които съм се срещал през деня, да видя сторил ли съм това, което трябваше да направя. Това е морал! Ние казваме: „Слава Богу, днес аз живях добре“. Това не е морал. Това не може да внесе онази красота вътре, нито в моя, нито във вашия дух. Така днес проповядват навсякъде: и в Индия, и в Америка – един обикновен морал. Не, душа се изисква, душа! Нека богатият да си е богат, но богат по сърце. Нека ученият да си е учен, но с един просветен ум. Нека силният да си е силен, но неговата сила да е подквасена с Любов, тази сила да бъде в защита на слабите. И всички ние трябва да подкрепяме слабите и немощните. Всяка една морална мисъл, всяко едно морално чувство у вас е слабо. Защо? – Защото не е подкрепено от вашия вътрешен живот, не говоря за външния. Всяко едно Божествено чувство, всяка една благородна Божествена мисъл, която клони да погине, ще я подкрепиш и ще и дадеш живот. Тази мисъл, това чувство, в тях има живот. В тази мисъл един ден ще влезе да живее един ангел. В това, днес слабо чувство, утре ще влезе един херувим да живее. Това е една малка стаица, в която трябва да живеем. Следователно ние с нашите мисли, с нашите чувства, с нашите действия създаваме материал, от който бъдещият свят може да живее. От тях той ще се създаде. Питам тогава: Какво създаваме ние? Какви работи приготовляват българите за градеж на своето здание в другия свят? Тия тухли, които евреите правеха в Египет, бяха направени от пръст и слама.

„Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.“

Какво? Казва един от евангелистите: „Бог толкоз възлюби света, че изпрати Своята жива Любов да внесе живот в мъртвите деца на земята“. Турете една линия и започнете новия живот във вас! Нека 10 души от вас, аз не искам всички, нека се намерят 10 души днес, да започнат новия живот. Хайде, ако няма 10, трима души нека да са, по-долу не снемам. Трима или 10 души от цялото събрание, внесете тази велика мисъл във вашия живот и вие ще бъдете в състояние да обърнете колелото на цялата земя в друга посока. Сега някои може да ми възразят: „Това е тщеславие“. Не е. Този Божествен ключ от 8,000 години чака да го завърти някой. Тук, електричеството в София, има общи ключове, с които се пуща, но във всяка една ваша стая има само един специален ключ. Следователно тези, които отварят общите ключове, ще дойдат ли във вашата стая да отворят ключа ви? Не, вие сами ще си го отворите и ще видите дали има светлина или не. Казвам ви: Завъртете ключа на тази Божествена Любов! Колкото животът е по-прост, толкова е по-лек за изпълнение.

Казва Христос: „Каквото чух от Отца си, явих ви го“.

Единственото нещо, което действа вътре в душите ни и можем да го приложим всичко скрито, то е онази разумна Любов. Маска трябва да имаме на лицето си! Нека само онзи, който върши добро, и само нашият Учител в тайно знаят онези велики постъпки! Само така човек е силен. Свалиш ли твоята маска, ти си престъпил един закон и в природата ще настане сухота. Маска е потребна, както облаците отгоре, за да може тази влага да действа у нас. Тъй трябва да направим. А за туй, което говори светът отвън, да си запушим ушите.

„Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.“

Е, питам сега: Представете си, че Христос отвори вратата там, какво ще направите? Вие веднага запитвате: „С какви дрехи ще влезе Христос?“ Всички ще станете да Го посрещате и ще има едно надпреварване, кой да Му целуне ръката. Туй е външната страна. А колко пъти Господ е хлопал на вашите сърца! Казвате: „Господи, не ме смущавай, сега не съм разположен, за друг път“. И после питате: „Дали е Христос или не?“ Той казва: „Иди, еди-коя си вдовица има нужда“. Вие казвате: „Дали Христос ми говори? Не ме ли поставят на изпитание?“ Но ако влезе сега Христос, вие всички ще се изпровървите да Му целувате по 10 пъти ръка. И при това ще има скачане, радост! Не, не, това не е живот! Аз мога да накарам всинца ви да скачате. Ако ви дам едно голямо угощение, ще скачате. Отишли 10 ханъмки при един българин чорбаджия на гости. Той имал вино хардалия, но не могъл хубаво да го пресече, та станало много силно. Хазяйката направила една хубава млечна баница, каквато турците обичат, наляла хардалия вино, гостила ги добре. Обаче всички се напили. Като се изпонапили, почнали да играят, фереджетата им взели да се мятат на една, на друга страна, всички скачат. Какво става? Хардалия вино е това! Кой не е весел, като му паднат 100–200,000 лева? Е, скача, победил. Но щом ги победят, свалят оръжието. Не е така. Във вътрешното разбиране на живота има нещо дълбоко, което трябва да разберем.

Сега аз съм уверен в едно нещо, нямам никакво съмнение в него: Всички вие разбирате Истината, всички вие разбирате Любовта; всички вие разбирате Мъдростта. Разбирате ги, но криете, маска носите. И аз не мога да ви похваля, не мога да кажа, че вие сте добри. Докато сте в материята, дръжте си маски на лицето. Щом влезете в Божествения свят, свалете маските.

„Всичко, каквото чух от Отца си – казва Христос, – явих ви го.“

Излезте една нощ вън и обърнете очите си към онова далечно пространство, към онези светли звезди! То е великото бъдеще, което ви очаква. Там са всички онези велики библиотеки, там е скрито великото знание. Това са култури, култури, култури; това са същества, йерархии. Всичко туй ще го пребродите и като живеете по 100,000,000 години във всяка една слънчева система, а те са 100,000,000 слънчеви системи в нашата вселена, в края на времето, един ден като се срещнем, вие ще ми разправите за всички онези ваши екскурзии, които сте имали, и аз ще слушам всичко онова велико, което ще ми кажете, с най-голямо внимание. Само тогава ще се разберем.

Бог е Любов и Любовта носи живота в света.

Беседа, държана на 9 декември 1923 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help