Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Който има уши

Който има уши да слуша, нека слуша.(Ев. Лука 8:8) Щастието и силата на хората зависят от тяхното слушане. Туй, което хората наричат щастие, това е съотношение. Щастието, това е връзка между две души. Когато две сърца са правилно съединени, т.е. имат правилни отношения, то, както в музиката, тъй и тук, образува се онзи тон, който ние наричаме щастие. За да можем да разберем туй вътрешно отношение на щастието, ние трябва да си служим с онези обективни символи, които съществуват в природата. За пример, физическото сърце, това е един символ, и знаем, че здравословното състояние на човека зависи от неговото сърце. И от всичките клетки в тялото, като изключим тия на главата, най-разумни са клетките на сърцето. По интелигентност те са на първо място, те са най-интелигентни. Обаче в съвременната физиология, съвременните учени хора са свикнали да мислят за клетките просто, като за живи същества без никаква разумност. Това е едно детинско схващане на съвременната наука. Съвременната наука се намира още в своите пелени, и съвременните учени хора, това са деца на тази наука, те се занимават с детски играчки. Може би след няколко хиляди години тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна ученост. Туй погрешно схващане е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен от него няма, че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме в себе си. Тогава философите казват „аз“ и „не аз“. „Аз“-ът е туй, което съзнава, а всеки човек вънка от мене е „не аз“-ът. Аз, който съм вътре в себе си, съм „аз“-ът. Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него в ръцете ни. Когато се каже „аз“, някои го заместват с думата „его“. Всъщност думата „аз“ съществува ли в света? Всеки казва: „аз, аз“. „Аз“ се явява, когато човек почва да мисли, когато човек почва да се отделя от другите хора. Това „аз“ значи: „Аз, номер 1, аз, който започвам да мисля, аз съм“. Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аз“-ът, ще го заместим с живата, съзнателна, самосъзнателна човешка душа, защото душата е една определена единица вътре в природата и тя съществува. Тя съществува и е извънка времето и пространството, както и във времето и пространството. Корените на душата са във време и пространство, а нейните клонища са извънка времето и пространството. Често философите казват: „Какво нещо е време и пространство?“ Нека вземем една секунда от времето и да разделим туй време на 100 милиона части. Ако вземем една стомилионна част от секундата, тогава бих ви задал въпроса: Може ли да определите каква дължина ще има туй време? С каква мярка ще го определите? Значи извън времето и пространството няма мярка. Следователно нашето време и пространство не е меродавно.

Сега ще направя едно малко отклонение. Вземете, в геометрията, ние имаме триъгълници, четириъгълници, петоъгълници и т.н., но триъгълникът, това не е една цяла фигура. Хората от третото измерение казват: „Ние имаме един триъгълник и може да образуваме една пирамида“. Да, но пирамидата не е цяло. Триъгълникът е част от едно цяло, пирамидата е част от друго едно цяло. И следователно, когато туй цяло се проектира вътре в нашия свят, в материалния и извън материалния свят, изявленията са неговите отсечки. Отсечките му някой път се проектират като триъгълници, четириъгълници, петоъгълници. Ние си служим с тях, но те са само отсечки. Сега да вземем, за пример, един ъгъл. Често учените го построяват от две прави линии, насочени към известен общ център, и с него механиците, инженерите си служат. Тия линии наричаме силови линии на движението. Те действат вътре в природата. Но тия силови линии са някой път и несъзнателни. Вземете, брат и сестра не се движат винаги по една и съща линия. За в бъдеще ще могат да се измерват отношенията на хората според техните ъгли на движение. Да кажем, че две личности се движат под един ъгъл от 30 градуса, или под ъгъл от 90 градуса, или под ъгъл от 120 градуса, те ще се различават по характер, защото тия две линии, които се раздалечават, показват, че между тях трябва да има едно по-голямо или по-малко препятствие. За да стане този ъгъл по-голям, кои са причините на туй отклонение? Кои са причините, за да се отдалечават тези две линии? Те могат толкова да се раздалечат, че да се изправят в една права линия, да образуват един изправен ъгъл от 180 градуса и да се прегънат в другата посока на своето движение. Сега вие можете да направите едно малко възражение: „Как е възможно един ъгъл да се огъне?“ Възможно е. Аз ви питам: Как е възможно да замените едно любовно състояние със състояние на омраза? Някой път обичате някого, съгласни сте да се пожертвате, но след 4–5 години сте в състояние да го смажете, да го направите на прах и пепел. Това са състояния, които съществуват. Не искам да кажа за вас, вие сте от благородните, аз казвам туй, което в света съществува. Взимам не само хората, но целокупната природа, тъй както съществува. Вие вземете едно малко кученце, което ви обича, и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе със зъбите си, но после, като го изгледате малко сериозно, дойде страхът и то отстъпва. Сменя се състоянието. Защо? Изобщо хората казват: „Е, то си е куче“. Значи, неразумно е. Е, хубаво, то си е куче, аз съм съгласен, но когато у човека се сменя състоянието, той какво е? Значи това не е една философия, която може да изясни правилно защо и от какво произтича едно явление. Ние трябва да обясним едно явление правилно и като го обясним, да го приложим в живота тъй, както техникът може да обясни едно явление и да го приложи.

„Който има уши да слуша, нека слуша!“ Природата е употребила дълго време, докато създаде човешкото ухо, не само неговата външна страна, но неговото вътрешно устройство, онези съединителни вътрешни нишки с мозъка, за да може да превръща звуковете. Когато някой ти каже: „Аз те обичам“, тия трептения като влязат в ухото ти, трябва да ги превърнеш, да знаеш, че е така. Като ти каже някой тия думи, звуковете удрят на тъпанчето ти, сърцето ти се възпламенява и ти казваш: „А, той ме обича“. – Защо, как? – „Чух го, на тъпанчето ми удари.“ У турците има една пушка чекмаклия, тя има един малък отвор, турят вътре една запалка с кремък, малко барут, и като щракне, от кремъка изхвъркват малки искри, запалват барута и се чуват: „Бум...“ Тъй както се запалва тази пушка чекмаклия, тъй се запалва и човек. Дойде любовта в него и той се запали. Обаче това са само преходни обяснения, това не е същината на живота. За разбиране законите на самия живот, за разбиране на самата мисъл, за разбиране на самото движение се изисква друго нещо. Аз сега не говоря за онези прояви на движенията, които са чисто физически, но говоря за онези съзнателни движения. В съзнателните движения силата е вътре, а в несъзнателните, механически движения силата е отвън. В едно колело имате един ремък, който движи постоянно колелото отвън, а в един охлюв имате движението отвътре. Този охлюв или тази мида често е затворена между две черупки. След като умре охлювът или мидата, тази черупка остава и ако я счупите, никога не ще може да образувате наново тази форма. Обратно: ако вземете солта и я разтворите във вода, после оставите разтвора и да изкристализира, ще се образува същата форма. Следователно разумните форми не се възстановяват тъй, както формите на кристалите. Затуй, когато в света направите известна погрешка или известно добро, разумната сила, която е направила тази погрешка или това добро, тя сама е в сила да пресъздаде туй, което е направила или развалила. Сега допуснете следния факт, който може да се обясни по два начина. Вие имате един приятел, когото обичате, но един ден, по невнимание, кажете една дума, от която той се обижда, неговото настроение се изменя. Вие отивате, извинявате се, но той не иска да ви прости. Питам: Защо не иска да ви прости? Онзи човек, който не иска да ви прости, той не е обиденият, друг е обиденият, но го няма. Следователно той казва: „Аз няма какво да ви прощавам, аз оставам само негов настойник“. За пример, даден е един процес на някой адвокат, но друг един му казва: „Прекрати този процес“. Той пита ищеца: „Ти готов ли си?“ Адвокатът има ли право да прекрати делото сам? – Няма право. Следователно обидените хора, тези, които не обичат да прощават, те не са обидените, те са само длъжностни лица. В обидата всякога има една материална щета. Законът е такъв. И тази щета трябва да се плати, да се възстанови. Защо? Равновесието се е нарушило и ти докато не възстановиш това равновесие, не можеш да се примириш. Някой, който те обидил, дойде и започва: „Извини, аз те обидих“. Не, не може така. Ами хубаво, ако ти си един слуга, турил си боба да се вари, приготвил си го, но си забравил да поставиш сол в гърнето и отидеш при господаря си и му кажеш: „Извини, аз не турих сол“. С това извинение бобът ще се осоли ли? – Няма. Или пресолил си боба, дойдеш и се извиниш на господаря: „Извини, бобът е пресолен“. С това ще се обезсоли ли? Това са ред извинения. Някой се извинява: „Аз го обезсолих“, „Аз го пресолих“. Това са методи, които съвременните хора употребяват за поправяне на обществото. Тия методи са употребявани, употребявани, но не са дали никакви резултати. Вие казвате: „Ние сме грешни хора, това-онова“. Туй значи: „Аз не съм турил сол“. С такива извинения „аз не съм турил сол“ или „аз съм пресолил“ става ли някаква работа? Като не туриш сол, солта ще влезе ли в гърнето? – Няма да влезе в гърнето. После, другото, което спъва съвременните хора, то е следното. Ние казваме: „Да имаме Божията Любов!“ Като кажете „да имаме Божията Любов“, ще я имате ли? Не, Любовта се проявява в човешката душа само при известни условия. Тя действа, но се заражда при известни условия. Казваш: „Аз искам да бъда учен човек“. Да, но знанието и Мъдростта, и те се зараждат при известни условия. Любовта се заражда само тогава, когато ти дойдеш в съприкосновение с Бога. Нищо повече! При първия момент на съприкосновение с Бога, Любовта ще блесне в душата ти като един свършен факт. И когато това стане, ето какви промени ще настанат. Да кажем, докато не дойде Любовта, ти разсъждаваш философски, интересуваш се и от философията, и от геологията, но докосне ли те, ти ще отлагаш да изпълниш всичко това, което тя изисква за след милиони години и ще казваш: „Е, то не му е дошло времето“. И всички съвременни хора са все умни хора, казват: „Няма да дадем имота си най-после, ще мислим и за себе си“. Чудна е тази философия! Нима за да направя добро някому, аз трябва да престана да мисля? Не, същността именно трябва да се приеме, а не да мислим какво не е дошло времето. Какво ще бъде състоянието ти, когато влезеш в съприкосновение с Бога? Веднага тия неразрешени въпроси ще ги разрешиш. Щом дойдеш в съприкосновение с Бога, ще бъдеш готов веднага да раздадеш всичко, ще бъдеш готов да заемеш каквото и да е положение в света. Не ме разбирайте криво! Тази Любов няма да те направи калугер в някоя гора, тя няма да ти тури съдрани гащи. Ние, съвременните хора, привидно сме много скромни. Един ученик на Сократ, за да покаже своята скромност, се явява със съдрани гащи пред своя учител, виждали се месата му. Погледнал го Сократ и му казал: „Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи“. Гордостта може да се покаже и през хубавите дрехи, може да се покаже и през съдраните гащи. Обаче когато ти имаш туй първо съприкосновение с Божествената Любов, у тебе ще лъха вече живот и ти ще бъдеш един извор, който периодически, по малко идва, докато не дойде малко дъждец, и пак ще засъхнеш. Но когато дойде Божествената Любов в съприкосновение с тебе, ти ще бъдеш един велик извор и цялата местност ще се благослови от туй съприкосновение с тебе. Едно от качествата на тази Любов е това, че тя е устойчива и неизменна, т.е. тя се изменя, но както трептенията, вибрациите от една цигулка са тъй хармонично съчетани, че образуват хармония, приятна за ухото, така е и с промените, които стават от Любовта. Хиляди и милиони промени ще станат в нашето състояние, но от всичката тази Любов първото нещо, което е, ще диша живот навсякъде. Първият акт: ние ще усетим един изблик на Любовта. Вторият акт: понеже този извор ще трябва сега да тръгне в своя път на движението, необходимо е Мъдростта да му покаже пътя, накъде да върви. Затуй трябва първо да имаме съприкосновение с Бога. А сега съвременните учени хора започват да опровергават има ли Господ, няма ли Господ. Аз съм казвал и друг път: Реалността не я доказвам. За реалността можем да говорим само. Аз не доказвам реалността, понеже комуто я доказвам, ще го опетня със своите доказателства. Да доказвам Истината, значи да лъжа. Да положим сега, че няма Господ, тъй казват съвременните теолози, ти губиш ли нещо? Ако пък има Господ, значи спечелил си нещо. Това са търговски работи. Ами ако Господ е само на земята, ако в Божествения свят Го няма? Ако имаш ум, има Господ; ако нямаш ум, няма Господ. Под думите „има Господ“ ето какво подразбирам. Вие сега не ме разбрахте, но погрешката не е ваша, не е и моя, но е на онзи, който е направил езика. Има Господ, значи има Любов. Има ли Любов, тази Любов ще даде живот. Аз съм мъртъв, хилав, отчаян, песимист, това-онова, но като дойде Любовта, аз мога да помогна на хиляди хора. Каквото хвана, всичко мога да направя. Е, кое състояние е по-хубаво? Хубаво ли е това състояние, при което да те турят на леглото и да имаш нужда от 10 души слуги, да те измият, да обикалят наоколо ти и да казваш само „ох, ох“? Аз ще ви предам един факт тъй, както си е, както са ми го казали, той е веществено доказателство. Отиват при един лекар, казват му: „Има един болен, той е в последна фаза на болестта, на издъхване“. Лекарят взима инструментите си, мисли, че може да има нужда от операция. Влиза вътре, вижда един болник, лежи на леглото си, завит с юрган, пред него една чиния с кюфтета. Болният казва: „Ох, докторе, умрях“. Докторът си казва: „Тия хора са направили с мене една шега“. „Няма, няма нищо – казва той, – човек, който яде кюфтета, не умира“, и си отива. „Чакай, чакай, господин докторе, идвали сте тука, да ви платя.“ Съвременната медицина твърди, че има такива болести, при които хората, като заболяват, ядат повече. И този човек заболял от такава болест, но лекарят се учудил, очаквал да види болен, който умира, а той под юргана пъшка и на масата пред него паница с кюфтета. Такива болести се лекуват много мъчно, но за да се излекува човек, той непременно временно трябва да престане да яде, а да наваксва тази храна от въздуха и водата. Следователно имало е и сега има, па и за в бъдеще пак ще има методи за лекуване. Съвременните лекари, съвременната наука има всичкото добро желание да лекува, но природата е скрила своите методи. Тя е много строга към всеки, който би употребил един неин метод. Има два начина за лекуване: единият е природен, а другият начин аз го наричам Божествен, той е моментален. Ти не можеш да излекуваш един грешен човек моментално. Един праведник можеш моментално да го излекуваш от каквато и да е болест, но един грешник – никога. В историята на човешките аналии не съм намерил пример, дето някой виден лекар да е излекувал моментално някой човек. Има примери, но тия хора са били хора на вярата. За да подобрим живота си, ние трябва да възприемем Любовта. Всеки един от вас трябва да се стреми към туй първо съприкосновение с Бога, но туй съприкосновение трябва да бъде такова, каквото съответства за вашата душа. За всеки един човек има отредено едно място, една специална точка, според неговата душа. Туй място седи само за вашата душа, никой не може да ви го вземе. Зад него седи един ангел, който го пази. То ви чака отворено. Като дойдете в контакт с Бога, то ще произведе резултат. Може учени хора да ви говорят това-онова, какво ли не, да ви залъгват, но туй място си седи. Трябва да обходите цял свят, да дадете всички жертви и дойдете ли в контакт с Бога, веднага във вас ще се влее новият живот, който Христос нарича „новораждане“, а в окултната наука го наричат „дваж роден“. Сега ние, хората на земния живот, мислим, че ако имаме тия блага, които сега има, ще бъдем щастливи, но в света има разпределение на Божествените блага. На някои хора Бог е дал блага, но не им позволява да ядат от тези блага, а на някои е дал много малко блага, но им позволява да ядат. Един от древните царе, Самсунбаредин, искал да даде на своя народ един добър пример. Той поканил на обед 10 души от държавата си, най-видни, най-учени хора, и 10 души най-бедни, най-прости. И действително, намерили се 10 души учени и 10 прости и дошли. Царят искал да ги угости. На първите 10 души сложил най-хубавите ястия и като разбирал законите на електричеството, той разпоредил щото всички блюда, вилици, лъжици, ножове, всичко, до което се докоснат, да бъде скачено с електрически жици. Богата била трапезата, с най-пищни яденета, каквото биха пожелали, щяха да намерят: и агнешко, и пилешко, и пуйки, и пъдпъдъци, и езици от птиченца, всичко. Те си казвали: „Царят ще ни окаже най-големи почести“. А на другите, на простите, сложил най-скромните яденета, но нямало никакви електрически токове. Дохожда царят, казва и на едните, и на другите: „Заповядайте!“ Сядат учените, взимат лъжицата, посягат – трепват, не могат да ядат. Какво има? – „Е, малко сме неразположени.“ Каквото бутнат тия учените философи, все трепват и си казват: „Няма ли да се свърши тази трапеза?“ Почват да мислят, че се намират на някакъв огън. А бедните ядат... Царят от време на време хвърли око към едните и другите, наблюдава ги. Учените си казват: „Защо ни е всичко това, щом не може да се използва?“ Богатите имат външно величие, а вътрешно нямат, а бедните имат вътрешно величие, а външно нямат. Бедните преспокойно и сладко си ядат. И Господ така е направил света; туй същото е и в природата. Господ ще ви даде богатство, ще ви даде къщи, ама токове ще има. Всеки ден, като туриш паницата отпреде си, ще подскачаш: глава ще те боли, корем ще те боли, крака ще те болят, това-онова – богат човек. Но смисълът на живота не е в това, ние хората трябва да разбираме живота другояче. Сега ако река да обяснявам как трябва да го разбираме, това са го обяснявали много учени хора. Недъзи има вътре в живота, които трябва да се лекуват. На съвременните хора трябва вяра. Вие казвате: „Значи човек трябва да скръсти ръце“. Да живее човек с вяра, у нас това подразбират, да скръсти ръце и да чака. Не, обратното е. Ние още не знаем как да работим със своя език. Аз сега правя някои малки наблюдения в живота, с по-висшите и с по-низшите животни, правил съм наблюдения и с растенията и виждам на каква степен е тяхното съзнание. Често вие минавате през гората и виждате някое голямо дърво изсъхнало, а наоколо му другите дръвчета са запазени здрави. Разравяте почвата, червеи няма, а то изсъхнало. Как ще си обясните това? Ако един престъпник седне под едно какво и да е дърво, то ще изсъхне. Не само дървото изсъхва, но ако един такъв престъпник, който е убил някого, влезе в дома ви, някой от дома ви ще изсъхне. Грешните състояния носят в света една ужасна проказа. И никога в света не е имало толкова болести, колкото сега. Лекарите вече се слисали, кръщават ги, кръщават, нямат вече нови имена за болестите, тъй много те се умножават. Защо? – Защото хората в своите стремежи не са чисти. Не е въпросът само за извършените престъпления. Много престъпления не са извършени, но съвременните хора със своята алчност, със своята ненаситност са в състояние, който им се изпречи на пътя, да го унищожат. Сега няма да ви привеждам примери, но има случаи, дето мнозина хора са пожертвани само за стотина лева. Но сега ще се върнем към нашата беседа.

Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша!“ Какво мислят сега учените, философите, дали има Господ или няма, това е тяхна работа. Има ли пространство, няма ли пространство, това е тяхна работа. Има ли време, няма ли време, това е тяхна работа. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност, за която и въпрос не можем да правим. Ние във всичко можем да се усъмним, в съществуването на хората можем да се усъмним, но в съществуването на Бога – никога! И когато някой се изправи пред мене и ме пита има ли Господ, казвам: Ами ти сам ми говориш, че има Господ. Ако не беше ме питал, щях да кажа, че няма Господ, но Господ чрез тебе, чрез този учен ме пита: „Има ли Господ, вярваш ли, че аз съществувам“. Казвам: Господи, аз никога не се съмнявам. Дойде някой, казва ми: „Господ не съществува, дъщеря ми умря“. Това именно е доказателството, че Господ съществува. „Ами Господ ми направи най-голямото зло!“ – А, зло ти направи! Как, туй Великото същество, зло да ти направи! Казвам: Слушайте, ако при тебе дойде един цар или княз, даде ти една огърлица с диаманти и ти каже, че след три месеца ще си ги вземе, и след три месеца действително дохожда да си вземе огърлицата, а ти започваш да плачеш, какво показва това? – Казвам: Ти си много алчен. Че тази огърлица си е негова, дал ти я за три месеца и ще си я вземе. Една твоя дъщеря или твой син, всички тия души, това са диаманти от една Божия огърлица. Той ти е дал един диамант от тази огърлица за година, 2, 3, 10 и най-после казва: „Нека се върне този диамант при мене!“ Защо ще плачеш? Ти ще пишеш едно писмо на Господа и ще кажеш: „Господи, аз Ти благодаря за крайната милост, че поносих малко този диамант от Твоята огърлица, прати ми го пак някой път“. Той ще ти прати друг и бъди уверен, че вторият диамант ще бъде по-хубав. Господ има много хубави огърлици, вие още не сте носили диаманти от Неговите огърлици. Сега някой ще каже: „Това е от „1001 нощ“. Повече от „1001 нощ“ е даже. В „1001 нощ“ има такава философия! Чели ли сте „1001 нощ“? Вероятно сте я чели, там има отлични неща, само че туй е един живот другаде преживян, при друга обстановка, а не тук на земята.

И тъй, първото съприкосновение с Бога, с туй Великото същество, ще внесе една нова струя, едно ново прозрение, ние ще схванем живота тъй, както никога не сме го схващали, и ще почнем да живеем другояче. Сега съвременните учени хора казват, че ако дойдем в съприкосновение с Бога, ние ще обеднеем, ще изгубим своята индивидуалност и самостоятелност. Аз ви питам следния факт: Коя майка иска, след като роди едно дете, туй дете да бъде идиот? Има ли такава майка? Всяка майка иска нейното дете да бъде тъй разумно, като нея. Тя се радва. Мислите ли, че Бог, Който ни е родил, всичкото Му желание не е да бъдем като Него? Ние имаме една философия, казваме, че еди-кой си окултист, еди-кой си философ е казал тъй. Много хубави неща са казали, но философът не чувства тъй, както мене. Има една наука, която не може да се предаде чрез ума, но чрез сърцето. И някой философ ми казва туй-онуй, но аз му казвам: „Твоята наука не мога да я разбера, ти ми предай твоето чувстване – не какво мислиш, но какво чувстваш за Бога“. Разумни чувствания има! Е, питам: Съвременният свят на ума ли е обоснован или на чувствата? На чувствата е обоснован, а умът е само един пазител на тази огърлица. Огърлицата е сърцето, а умът е едно сандъче за тази огърлица. Умът е майстор да пази, а сърцето е, което оценява тази огърлица. Сега някои може да излязат, да кажат, че сърцето било извратено, тъй казвало Писанието. Ще извините, свещеният език на Писанието е малко опорочен. И много думи се опорочават. У нас думата „любов“ е почти наполовина опорочена. Щом кажеш: „обичам някого“, веднага ще ти кажат: „Разбирам, разбирам твоята любов“. Думата „любов“ не е разбрана, опорочена е. Правда, доброта, всички тия неща са опорочени. Кой говори за право? Добрият човек за право никога не говори. Човекът на Истината за Истината никога не говори. Ще бъде смешно свещта да говори за своята светлина, за себе си. Ако питате една свещ за светлината и, ще каже: „Можеш ли да четеш на моята светлина?“ – „Мога.“ – „Не ме питайте повече.“ Това е доказателство. Сега ще се върнем пак към тази велика Любов. Тази дума „велика“ не може да се приложи за Любовта. Любовта не е велика. За да кажем, че е велика, трябва да има нещо, с което да я сравняваме, а тя не може да се сравнява. Като казвам „великата Любов“, ето как я определям. Любовта носи в себе си безсмъртие и живот; Любовта изключва всички страдания; Любовта изключва всички насилия; Любовта изключва всички глупости; Любовта изключва всички безчестия; Любовта изключва всички нечистотии; Любовта изключва всички неправди; а включва милосърдието, добротата, всичко онова, което е възвишено и добро, включва съвършения живот. Пред нея и в нея живеят всички същества тъй, както ги разбираме, от най-низшите до най-висшите, като изключим Бога – всички живеят в нея и черпят от нейните източници. Сега някои казват: „Любовта не съществува“. Ами че защо плачеш в света? Плачът е едно доказателство, че има Любов в света. Ти плачеш, защото търсиш нещо; ти плачеш, защото има някой, който не те обича. Не, има Някой, Който те обича. Господ те обича. „Е, ти остави Господа.“ – Ами кой? – „Някое живо същество.“ – Ами живото същество си ти. Щом не можеш да намериш някого, който да те обича, обърни се ти да обичаш някого. Тогава в Любовта на Господа има две състояния: да те любят и ти да любиш. Когато в един живот те любили, в другия живот ти ще любиш, защото онези, които са те любили, сега ти ще ги любиш. Онези, които трябва да бъдат любени, те почиват. А сега ти седиш, чакаш като някой богат човек, да те любят. Не, ще станеш, ще идеш да търсиш някого да любиш.

И тъй, съвременните хора питат: „Къде е Господ?“ Косвено аз бих обосновал своето доказателство така: всяка една електрическа лампичка, която свети, не е ли отражението на слънчевата светлина? Ако слънчевата светлина угасне, всичките огньове веднага ще изгаснат, а понеже огънят гори, то е едно доказателство, че и слънцето гори. А понеже Бог живее в света, проявява своята светлина, то и ние живеем в Него. Че няма Господ, аз бих казал така: ако Господ изчезне, и аз ще изчезна, защото аз съм едно отражение. Може ли сянката да изчезне без реалността? – Не може. Следователно съществуването на сенките е едно доказателство, че съществува и реалност.

„Който има уши да слуша, нека слуша!“

Сега някои от вас ще кажат: „Ние сме хора на реалността, хора на двадесети век, нови идеи има в нас, мислиш ли, че ще ни заблудиш в своите аргументи? Ние искаме да поставим твоето учение на опит. Туй, което ни говориш, право ли е?“ Аз бих ви задал други въпроси: Кола, която не се движи, може ли да се счупи? Стомна, която се не пълни, може ли да се изпразни? Хляб, който се не яде, може ли да се свърши? Река, която не тече, може ли да пресъхва? Огън, който не гори, може ли да запали някоя къща? Човек, който не мисли, глупости може ли да направи? Човек, който не чувства, може ли да люби или да мрази? – Отговорете ми на тези въпроси! Омразата в едни хора е любов в други. Твоята омраза е корен на една висша Любов. Туй, което ти чувстваш като омраза, ако ти проектираш твоята любов към корените на омразата, цветовете в клонищата ще дадат най-хубавите сокове. Ти казваш: „А, тази омраза ми съсипа сърцето“. Ти трябва да намразиш някого, за да обикнеш другиго. От тази твоя омраза ще се образува любов. Омразата ще мине като любов в един по-висш свят. Ама защо е омразата? – Потребна е. Защо е Любовта? – Любовта е потребна, за да се яви омразата. Омразата е един свят на по-низши същества. Като намразиш някого, туй, което е нещастие за тебе, е щастие за другиго, в това има едно движение. Тъй щото ако ти си щастлив, друг е нещастен; ако ти си нещастен, друг е щастлив. Сега тия неща, които ви казвам, както и туй последното, се нуждаят от доказателства, но и него...

„Който има уши да слуша, нека слуша!“

В туй отношение вие трябва да бъдете последователни, да изучавате вашата природа, вашия ум. Всеки ден си задавайте задачата да определите на какво се дължи туй постоянно сменяване на вашите чувства, туй постоянно сменяване на вашите мисли и на вашите действия. Аз забелязвам, мнозина от вас, като дойдат тук, в първо време са ревностни, после поолегнат малко, казват: „Ние усвоихме учението“. Казвам: Та вие още не сте били ревностни, вие не сте опитали още Любовта, вие не сте намерили още Бога, не Го познавате. Аз не отказвам, че Бог се проявява във вас, че и вие живеете в Него, но туй първото съприкосновение с Бога, което аз наричам „съприкосновение по особена благодат, второ раждане или новия живот“, вие не сте го придобили още. Това специално съприкосновение ще го придобиете след 40–50 години. Тогава ще придобиете живота на ангелите. Казвате: „Аз мога ли да стана ангел?“ – Можеш, но то е въпрос на време. Можеш да станеш ангел в една минута, в един ден, а можеш да станеш ангел след милиони и милиарди години. Всички вие, които ме слушате, можете моментално да измените вашия живот, но да се не усъмните в Бога. Каквото и да ви дойде, каквото и да стане, ще можете да придобиете този живот. Но вие ще се намерите в положението на онзи стар, 70–80-годишен дядо, който като си вървял един ден, представил си, че бил млад, загледал се нагоре и паднал в един доста голям трап. За да се извини, казал си: „Дойдох до трапа, не исках да го обикалям, рекох да го прескоча, както това правих на млади години, но паднах. Е, на млади години така ли беше? Ама като остарее човек, друго е“. Като си показал главата нагоре, поогледал се наоколо, да го не види някой, казал си: „То и на млади години беше така“. Така и вие в младините си казвате: „Хайде, аз ще си поправя живота, но като поостарея малко, сега нека да си почета малко философия, да си понаредя малко живота“. Редиш го, редиш го и после казваш: „Хайде, в другото прераждане, тогава“. И във второто прераждане такъв ще бъдеш. Че можеш да живееш много прераждания, то е друг въпрос, но можеш да използваш сегашния си живот във всичката своя пълнота и да приготвиш онези условия, при които Бог може да се прояви. Аз ви казах в една беседа, че ние идваме на земята, за да се прояви съвършения Божи живот в нас.

„Който има уши да слуша, нека слуша!“

В окултната наука има един закон: всяко нещастие, което дойде отгоре, превръщайте го за ваше добро! Истинският живот седи в страданията, не можете да ги избегнете. Туй е за земята. Когато човек започне да се издига умствено или сърдечно, непременно ще му дойдат страданията. Това е една фаза в неговото развитие. Неизбежен закон е. Тогава онзи, който не иска да страда, да се върне назад. Вие сте чудни! Онзи ученик, който иска да стане висшист, да стане знаменитост, може ли без усилия, без работа да стане такъв? Не, дълго време ще страда. И в чистотата и в святостта на нашия живот пак ще трябва да правим тези усилия. Дойде едно нещастие, кажете: „За добро е“. Дойде второ – за добро е. Трето, четвърто – за добро е, за добро е, докато най-после туй доброто само по себе си възтържествува. Ако имате тази Божия Любов, туй първо съприкосновение с Бога, вие ще имате един ключ и дето и да идете, в Англия, във Франция, дето и да стъпите, на английска почва за пример, веднага всеки англичанин ще ви посрещне и всеки ще иска да ви вземе у дома си. Човешкото съзнание е такова, че ако, за пример, в България стане една духовна промяна, духовно движение, всички тези хора в Америка, в Англия, които са в свръзка с Бога, ще знаят всички промени, които стават в България. Има англичани, които ви знаят, знаят ви и по име и казват: „Обръщане има“. Пък и ние знаем какво става във Франция, в Англия, колко души имат съприкосновение с Бога, и си кореспондираме, само че нашите писма не идват с тази поща, не са на тази обикновена хартия писани и с тези обикновени пликове. Има един особен нов начин за кореспондиране, който за в бъдеще ще се прилага в света. Той е най-износният, най-практичният, няма да носи никаква зараза в света, а ще носи знания на хората. И този, днешният начин, и той е хубав, но за в бъдеще ще има един много по-хубав начин от сегашния.

И тъй, първото нещо: трябва ви съприкосновение с Бога! Но ще работите, няма да концетрирате ума си на едно място, няма да гледате на онази мома, която не е умна, която цял ден седи пред прозорците, върти си палците и казва: „Туй ще ми купи, онуй ще ми купи“. Не, тя трябва с хурка да преде, да работи и като дойде той, да я завари в туй работното състояние. Така и ние трябва да чакаме Господа, да работим. Така е и с мене, аз работя с Господа, а някои се бият. Ще ви приведа един факт: двама мои ученици, няма да кажа кои са, преди няколко дни се бият. Идва една ученичка, казва ми: „Бият се!“ Казвам: Нека се бият, те като братя си играят. – „Ела да ги видиш.“ Аз и от тук ги виждам. Че някой шлепнал някого! Ами защо да не кажа, че това е милувка? Вятърът не взима ли шапката, не шляпка ли хората? Зависи как гледаш на нещата. Сега ние се тревожим, някой си бил някого, някой казал някому нещо, с дреболии се занимаваме. Това са въпроси за света, а вие трябва постоянно да превръщате тия неща. В това седи силата. И най-после, дойде във вас мисълта: „Какво ще кажат хората? Тия двамата ученици от новото учение се бият!“ Аз си казвам тъй: Слънцето, като грее, направило ли е всички хора щастливи? Бог, като е направил света, защо е допуснал злото, не е ли Негово? Някой ще направи мене виновен. Ако някой ме осъди, че хората в моето учение тъй живеят, питам: Ами в Божественото учение как живеят хората? Покажете ми едно идеално общество, дето хората да живеят тъй идеално! Не, ние не се лъжем. Двама се хванали за гуша, бият се, но след половин час седнали, гугуцат си. Това са актьори на сцената, вие не се самоизлъгвайте.

„Който има уши да слуша, нека слуша!“

Не се лъжете, изпитвайте ума, сърцето и волята си! Туй е волята Божия. Ако вие постъпвате по първия начин, ще бъдете семето, посято на пътя, семето, посято между камъните, и семето, посято между тръните – значи по начина на кривото разбиране. Ако постъпвате по втория начин, по закона на Любовта, вие ще бъдете семето, посято на добрата почва, което дава плод стократно. Има нещо неизбежно в света!

Сега искам да слушате с вашето ухо, което същестува. Турете си туй правило в ума, то поне е практично: Всичко в света работи за добро на онези, които са в Любовта, които са в съприкосновение с Бога.

Беседа, държана на 11 ноември 1923 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help