Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Задачи на истинската наука

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Прочетоха се няколко от работите върху темата „Отличителните черти на пчелата“.

Прочете се резюме от темата: „Произход на колелото“.

Тема за следния път (№ 4): „Ролята на червените и бели кръвни телца в кръвта“.

Тази вечер ще ви говоря върху „Задачите на истинската наука.“

Когато аз ви говоря, мнозина от вас схващат отрицателната страна на беседата. Когато ние посочваме недъзите на известен клон от науката, например на медицината – наука за лекуването на човека, ни най-малко нямаме предвид да я критикуваме, но като разглеждаме състоянието на днешното ѝ развитие, посочваме възможностите за нейното развитие в недалечното бъдеще. Повечето лекари започват да изучават медицината от болезненото състояние на организма. Това обаче не е правият път на изучаване. Най-първо трябва да се разглежда здравият организъм, да има една установена норма за здравословното състояние на организма и от тази норма да се определи кога човек е в болезнено състояние, кога не, каква е болестта, до колко е опасна тя и т.н.

Фигура 1.

Да допуснем, че точка A като жива точка представлява здравословното състояние на човека. Неговият организъм расте и се развива правилно в своя живот и достига до точка B. дето, като пуща корени на деятелност, среща известни спънки, известни пречки за развитието си. Тия пречки предизвикват известни пертурбации в организма. Тогава A се превръща на A2 (A на втора степен) и B – B2 (B във втора степен). Пътят A2B2 представлява пътя на развитието на живата точка A при срещнатите спънки, които създават вътрешните противоречия в човека. За да се избегнат тия пертурбации, които стават в организма, на помощ ще дойде медицината, което показва, че нейната единствена задача не е само лекуването на организма, но и по-висша от дадената. Вината не е в самата наука „медицина“, но в схващанията, които имат съвременните учени за тази наука. Според схващанията си те определят целите и задачите ѝ.

Нека вземем друг отрасъл от науката, например астрономията. Как я изучават съвременните астрономи? Някои от тях изучават пътя на планетите, състава им, известни отклонения, известни пертурбации, които стават с тях, но тези данни, до които те се домогват, са само външни. Един истински астроном трябва да се заеме да изучи вътрешното състояние на планетите, за да се домогне до ония велики истини, които интересуват съвременните учени. Вие ще кажете: Много неща не, знаем, защото стоят далеч от нас, а тия, които са близо, ние знаем, проучаваме ги лесно. Но понятията „далеч“ и „близо“ се определят по отношение бързината, с която се движим. Ако човек се движи с бързината на светлината, Слънцето е много близо за него, за осем минути той е там, но ако се движи с бързината на човека, Слънцето в този случай е много далеч. От тук се явяват в света понятията за постижими и непостижими неща. За умния човек всичко е постижимо във време и пространство.

Сега, аз искам да схващате нещата право, да не бъдете партизани на една наука и да се придържате строго в рамките на нейните цели и задачи. Съвременните науки не са кръстени правилно. Техните имена не съответстват напълно на задачите, които те предполагат, тъй както и имената на много от съвременните хора не отговарят на характера им. Например, вие сте кръстени Иван, но не сте доволни от това име. Вие искате да се казвате Стефан или Георги, но изборът не зависи от вас. Баща ви, майка ви, дядо ви се събрали и казали: Хайде да кръстим това дете Иван!

За в бъдеще ние ще имаме за науките съвсем друго схващане, няма защо да ги критикуваме. Ние благодарим на науката за това, което ни е дала до днес в пътя на своето развитие. Често някои младежи казват: Науката е доказала това! Веднъж повярвали в науката, те са категорични в своите заключения и не приемат никаква нова мисъл. Че какво е доказала науката? Тъкмо по тия въпроси, по които съвременните хора най-много спорят, тя не е доказала нищо положително. Ние индивидуализираме науката като някоя личност, а в същност науката е резултат на усилията на човешкия дух. Той е създал философията, математиката, естествените науки и всички други отрасли на науката и сам ги е кръстил. За в бъдеще ще има три отдела науки. Единият отдел ще се занимава с физическите науки. Вторият, духовният отдел, ще се занимава с умствените науки, а третият отдел ще бъде наука за произхода на човешкия дух, която ще докосне ония области от науката, които сега са непонятни на съвременните учени.

Всички вие трябва да използвате съвременната наука за ваше добро, за ваше благо. Всичко онова, което е полезно в науката за вашето развитие, изучавайте, но всичко онова, което е вредно за вас, отхвърляйте настрана. Вие не трябва да пълните ума си с излишен багаж.

Фигура 2.

За вас, като ученици на окултната наука, които ще изучавате живота разумно, голям интерес трябва да представлява френологията. Ще ви нахвърлям няколко мисли по нея. Да вземем например линията AB, която да представлява линията над веждите в човека. По тази линия на челото, според съвременните френолози, се намират всички наблюдателни способности, а именно в точките a1, a2, a3, b4, b5, b6 всяка от които представлява известен център. Какви наблюдателни центрове, например, има по тази линия? Като разглеждате един предмет, първо определяте неговата форма, после неговата големина, неговата тежест, какво място заема в пространството и т.н. Тия и ред още центрове лежат все по тази линия на челото. Те събират само външните данни от природата. Затова, като изучавате един предмет, вие първо ще изучавате неговата външна страна, тъй както прави един естественик и ще развивате наблюдателните си способности. И действително, във всички ония хора, които са се занимавали 20–30 години с естествените науки долната част на челото им над веждите се силно издава навън, а горната част на челото им остава малко легнала назад. У философите пък, които не се занимават толкова с изучаване външните белези на предметите, а повече разсъждават, изучават принципите в живота, в тях се развива горната част на челото - разсъдъкът, сравнението, въображението – центърът за принципността на нещата. Ако ви представя челото с две линии, горна и долна, естествениците се движат по долната линия, а философите – по горната линия.

Фигура 3.

Сега, ако разгледаме линията OP, на какво мяза тя? – На стъпала. Първото стъпало е устата, второто – носа, третото – челото. Значи, в живота си човек се качва по един планински връх, който върви нагоре и все по-нагоре. Колелото се качва и нов кръгозор, нови способности се разкриват. На пръв поглед тази крива линия няма никакъв смисъл, но ако ѝ турите око, ухо, тя добива смисъл.

Разните отдели на съвременната наука имат тази добра страна, че развиват човека всестранно. Запример, дали изучавате физика, химия, анатомия, физиология, ботаника, зоология, философия, богословие или каквато и да е друга наука, всяка от тях засяга специална област от вашия ум и развива съответни скрити сили във вашата душа. Тъй щото, всички науки в своята съвкупност засягат пълната действителност, т.е. развиват всички ония центрове, в които са заложени човешките способности. Цялото човечество днес работи за доставяне материали за съграждане на идеалния, на новия човек. Когато материалите се приготвят, ще се съгради и бъдещето човечество, бъдещата човешка форма. Съвременната култура се ползва от материалите, които са оставени от миналата култура, а бъдещата ще се ползва от материалите на настоящата култура. Като разглеждаме въпроса така, ще дойдем до онова дълбоко разбиране, че всичко в света се ръководи от една висша, разумна сила. Тази сила не е единична, тя има колективно проявление. Всичкият труд на тази висша колективна сила е разпределен в разни области. Тия неща, които на пръв поглед нам се виждат случайни, в разумната природа са строго определени. Ралото, което минава през някой мравуняк и разваля цялата им архитектурна постройка, за мравките е случайно явление – те не знаят кой е причината за това, но онзи, който оре, знае причината. Той знае защо я е развалил. Ако всички философи от този мравуняк се бяха събрали да разсъждават защо се развали тяхното гнездо, кой им го развали и ред други въпроси, не биха могли да ги разрешат правилно. Те биха могли да изтълкуват туй разрушение по разни начини, но само разумният човек, който е минал със своето рало отгоре върху гнездото им, може да определи кои са причините за това разрушение. И тъй, всяко нещо в живота, което вие не можете да си обясните, има свои разумни причини, които, ако не днес, за в бъдеще ще ви станат ясни.

Сега вие трябва да бъдете последователни в живота си, а не да бъдете дребнави и да казвате: Да използваме сегашния живот както дойде. Не, вие трябва да употребите сегашния живот като условие за туряне здрава основа на бъдещия живот. Ти си ученик в училището, баща ти е богат, има средства да те издържа, какво трябва да правиш тогава? Трябва ли да търгуваш? Трябва ли да си приготовляваш всичко необходимо за учението? Баща ти е приготвил и стая, и дрехи, и храна, и учител – от теб се изисква само труд и постоянство да се учиш. Вие, като сте дошли веднъж на земята, трябва да се учите! Ако се усъмните и кажете: Ами баща ми може един ден да умре, нали аз трябва да се погрижа за себе си? Не, ние мислим по това малко по-другояче. Ние сме съгласни с Христа, Който казва: „Достатъчно е на деня неговото зло.“ Човек трябва да мисли само за днешния ден. Днешният ден е основа на всички останали дни и всичките дни от миналото са основа на днешния ден. Днешният ден съдържа в себе си възможностите на всички бъдещи дни и всички бъдещи дни са вложени в днешния ден. Като схващате нещата тъй. вие ще имате вдъхновение. Ако не гледате философски на живота, вие ще се обезсърчите, ще кажете: не е този пътят на нашия живот, ние трябва да намерим друг път.

Вие, младите, трябва да проучите живота на ония млади, които са били ваши предшественици. Някои хора могат да ви казват, че вие не сте на правия път, че вие сте се заблудили и т.н. Може да е така, вие не им възразявайте, но вгледайте се само в техния живот, да видите дали те са намерили истинския път на живота. И те не са го намерили. Ако старите не са го намерили, колко повече младите! Ако старите се лутат, колко повече младите ще се лутат в търсене своя път! Това обаче не е лутане. Туй аз наричам „съмнение в самия живот“, поради което съвременната философия казва, че за да признаем нещата, трябва да ги отречем. Значи, трябва да изгубим нещата, за да ги оценим. Как ще оценим нещо като го загубим? Ти имаш един приятел и като умре, оценяваш го, че бил много добър. Каква полза, че си го оценил след смъртта му? Съвременната философия седи в това, че всички оценяват само умрелите хора, затова тя е култура на мъртвите. Христа днес оценяват. Хиляди църкви има, съградени в Негово име. Всички Му палят свещи и кандила, но каквито престъпления и да се вършат днес. все в Негово име се върши! Той все мълчи… Затова Христос е добър, идеален, защото никога не протестира. Ако Христос живееше днес на Земята, щеше да влезе в противоречие с онези, които вярват в Него. А сега всички цитират: тъй казал Христос, иначе казал Христос. Да, понеже умрял. Но какво е мислил този учен човек, какви са били Неговите дълбоки възгледи за живота, те не искат и да знаят. Всички разглеждат повърхностно нещата.

Сега аз не искам от вас да бъдете гениални философи. Моята цел е вие да имате трезва вяра. Знаете ли какво значи трезва вяра? Ще ви дам един пример, да разберете какво наричам трезва вяра. Някое дете върви по пътя, но случи се, падне и започва да плаче. Като види, че няма кой да го вдигне, то си става само и продължава пътя си. Друго някое дете пък като падне на земята, веднага става, усмихва се и пак върви напред. Това значи трезва вяра. Аз искам да бъдете като това весело дете – като паднете, веднага да станете и да кажете: Друг път ще бъда внимателен. Повечето от вас мязате на първото дете. Като паднете, погледнете назад, дали няма някой да ви вдигне и после казвате: Счупено ми е сърцето! Нищо не значи, че си паднал, то не е случайност. Всяко падане си има своя добра страна. Ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал: един българин, като ходил по работа, изкълчил крака си и другарят му го качва на коня, ще го води на чаръкчия да му поправи крака – това било в турско време. Конят по едно време се разритал, хвърлил го във въздуха и той паднал на земята, като си казал: „Не стига, че единият ми крак е счупен, но и другият ще се счупи“. Обаче, когато той станал, изкълченият крак се наместил. Че конят ви е хвърлил, това не е признак, че иска да ви направи зло. Ако срещнете някое препятствие в живота си, това препятствие може да ви намести крака и вие ще се радвате, В този случай науката може да ви хвърли в противоречия, но понякога тази наука със своите теории може да извади от вас много заблуждения и да намести умовете ви. Запример, защо материализмът се яви в света в 19-ти век? – За да намести умовете на хората. Всичката онази паяжина в умовете им се очисти. Той дойде във времето, когато схоластиката беше на върха на своето развитие и трябваше да се внесе една по-трезва мисъл. Сега пък трябва да дойде едно духовно движение, което да изтълкува фактите тъй, както са в живата природа.

Казах ви, че вие не трябва да бъдете партизани нито на една наука, нито можете да бъдете. Вие не можете да изисквате от една наука повече, отколкото е тя. Защо еди-кой си философ мисли така, той си има право. Тъй вижда, тъй мисли – дотам е дошъл. Вие ще си кажете: Този философ за себе си е прав, 50 на сто пък е прав по отношение на другите, но аз зная, че има неща, които той не е взел предвид.

Вие сте още млади и затова най-първо гледате как да съградите вашия живот, как да се наредите. Някой път вие мислите като старите: как ще прекарате, как ще си намерите работа и често по цели нощи не можете да спите, преживявате какъв ще бъде животът ви след 20 години. Аз ви казвам, че след 120 години и камиларят, и камилата ще си заминат от пустинята и няма повече да минават през там.

Не, мислете само за днес! „Това, което ви е потребно за днес, имате достатъчно, а утрешният ден ще се погрижи сам за себе си“, казва Христос. Умният човек всеки ден ще намира необходимите условия за живота си. Има ги тия условия, те всякога се създават. а Всички вие не гледате еднакво на нещата, затова може да се роди различие във възгледите ви. Едни от вас гледат по-обективно на нещата, по-наблюдателни са; у други пък разсъдителните способности са по-силно развити; у трети музикалните чувства; у четвърти въображението; у пети паметта; у шести речта и т.н. Всичко това не е преимущество, обаче, нито за едните, нито за другите; напротив, с всички тия неща вие можете да се допълняте и да си хармонирате. Човек не може да бъде във всички отношения талантлив, гениален, все ще има нещо, което да му не достига. Ако той беше съвършен в целокупността на своето развитие, работите щяха да седят другояче.

Фигура 4.

Ако разглеждате от това гледище науката, каква трябваше да бъде например големината на лицето спрямо тялото? Старите гърци са определяли, че дължината на лицето трябва да съставлява 1/10 от целия ръст на човека. Челото трябва да съставлява 1/3 от лицето. Ние може да запитаме защо именно лицето трябва да съставлява 1/10 част от целия ръст? Те още не са обосновали това нещо, но са намерили, че при туй съотношение именно тия хора са симетрични, идеални, в тях преобладават красивите форми. Запример: в жълтата раса челото долу е широко, а горе – тясно, има форма подобна на трапец, докато у бялата раса горната част на челото е малко по-издадена навън, в сравнение с тази у жълтата раса, и по-широка, почти правоъгълна. У индивидите на бялата раса камперовият ъгъл е 80°, а у жълтите е 75°. Туй показва, че долната част на челото им е по-издадена, а горната е права, легнала малко назад. Вие може да питате какво отношение може да имат тия мерки, че у едните камперовият ъгъл е 80°, а у другите 75°, или каква разлика може да има в интелигентността, ако челото горе е по-тясно а долу по-широко или горе по-широко, а долу по-тясно? Простият човек не може да намери нещо особено, което да свързва тия съотношения; той не може да намери и причините, защо горната част на челото да е по-широка, а долната по-тясна, но ученият човек проучава тия неща. Забелязано е, че когато човек се занимава с философия, неговото чело отгоре се разширява. И между вас ще забележите, че ония, у които горе челото не е широко, в тях разсъдителните способности са по-слабо развити. Тия, които разсъждават философски, тяхното чело отгоре е широко, те са работили в миналото, в тях има събудени известни центрове и способности, дето се проявяват душевните им сили. Във вас трябва да се събуди силен интерес към разните области на науката, за да се развият постепенно и различните центрове.

Ето защо, задачата на окултната наука е да развие вашата висша способност, да събуди във вас Божественото и вашия висш разум. Събуди ли се във вас Божественото, вие ще имате вече друго разположение към нещата и живота. Вашата воля ще бъде мощна, силна, тя ще има един нов елемент в себе си, т.е. ще има един толкова силен подтик нагоре, че при каквито условия и да се намери, нейната сила няма да се измени, няма да отпадне.

Когато ние говорим за живата разумна природа, някои хора я разбират криво, те казват: Господ ще промисли за нас. Аз съм съгласен с това, но в какъв случай? Ако синът каже, че баща му ще промисли за него, вярно е. Наистина баща му ще промисли за стая, за храна, за дрехи, за книги, но той не може да учи за сина си. Следователно Бог може да промисли всичко заради нас, но не може да учи за нас. Разумните същества могат да промислят всичко заради нас, но едно нещо не могат да направят за нас: те не могат да учат за нас. Значи, има една специална работа, за която ние сме тук на земята – да учим! Всички вие трябва да учите без друго; вие трябва да живеете, да преживявате, да действате, да упражнявате вашата воля, сърце и ум.

Никой не може да живее заради вас; никой не може да мисли заради вас; с чужд ум не може да се мисли, с чуждо сърце не може да се чувства, с чужда воля не може да се действа. Ще чувствате с вашето сърце, ще мислите с вашия ум и ще действате с вашата воля!

И тъй, като ученици на Окултната школа вие ще заложите ума, сърцето и волята си да се учите, и учението трябва да е придружено с един вътрешен копнеж, с любов. Имате ли тази любов, вие ще се домогнете до онази велика Истина, която е цел на вашия живот. И тогава, който клон от науката и да изберете, ще ви ползва. Ние не ви налагаме да изберете този или онзи клон от науката. Всеки от вас е свободен да избере какъвто клон иска, но да знаете, че този клон трябва да бъде помагало за развиване на вашия ум, сърце и душа.

Тайна молитва.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Тя постоянно ни весели.

4-а лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 4.XI.1923 г. в гр. София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help