Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Изпитвайте Писанията!

Взимам за тема думите: „Изпитвайте Писанията“. Вие ще намерите тия думи някъде из Евангелието. Ученият и неученият човек, благородният и неблагородният, светията и нечистият човек вървят рамо до рамо, но се различават. Все трябва да се изпитват Писанията. Много естествено! Нима гладният не изпитва хляба? Нима жадният не изпитва водата? Нима онзи, малджията, не изпитва навсякъде почвата? То не е от някоя добрина, охолните хора никога не изпитват. Кой изпитва? Който е в нужда. Сега всички хора имат едно понятие, искат да имат на земята един охолен живот. Някои хора мислят, че като се родят тук на земята, трябва да ги посрещнат с финикови вейки, с венци, както когато някоя мома се жени, мисли прах да не падне върху нея. А то, точно обратното ще се случи. И ако хората от 8,000 години не са разбрали, че земята не е място за посрещане, а една работилница, дето трябва 10 пъти на ден да се окалят, то ако дойде някой да каже, че е чист, че не се е опрашил, туй ще бъде един екземпляр и аз бих го записал на първо място в моята книга. Кои булски дрехи не са се опрашили, кое око не се е опрашило, кой не е плакал толкова пъти? Много пъти, турите главата си през прозореца и някоя малка прашинка падне в окото ви. Всички съвременни хора имат отлични идеали, мислят се като някои царски синове, дошли тук на земята. Високо мнение имат за себе си хората. И всеки един е скрит в себе си, мисли, че не е министър, а някой цар, не цар, а някое божество, някой Бог; тъй мислят, но не се изказват. И всеки иска да паднат пред него, да се покланят. Даже в сърцето на една млада мома живее желанието, момъкът да падне пред нея, да и се поклони, а тя да каже: „Да знаеш, че аз заповядвам“. Обаче колко е смешно, че тия божества често променят престола си: днес момъкът се покланя пред момата, утре момата се покланя пред момъка. Онзи, бедният човек, се покланя пред банкерина, на колене пада и му се моли. Той го гледа с едно величие, погледне парите си и казва: „Докато са тези пари, ще се покланяш насреща ми“. А бедният казва: „Благороден човек е“. Аз бих желал да видя един благороден човек. Нека някой философ напише в какво седи благородството на един човек. В неговото знание ли, в неговата философия ли, в неговото произхождение ли? Не, благородството на човека е извън времето и пространството. То е един момент, който не заема даже една стомилиона част от секундата. За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче. Имаш ли едно петаче, ти си опетнен. Твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш, с образа на един идеал. Аз говоря по принип за благородството, не за това обикновено благородство, за което се говори. Така всеки може да бъде благороден. Благородството, то е една дума – трябва да бъдеш абсолютно чист. Сега вие ще дойдете да ми говорите: „Можем ли да бъдем чисти?“ Единственото „стяжение“ на човека, това е неговата чистота. А нечистотата, това е нещо случайно. Нечисти са само малките реки. Великите води, онзи океан, онзи големият извор, могат ли да бъдат нечисти? Где е тази кал, която може да ги окаля? Няма толкова кал в света. Ако се опита да ги изкаля, тя ще се изгуби. Чистотата, това е едно наследство на човешката душа.

„Изпитвайте Писанията“, изпитвайте тази свещена книга! Какво е Писанието? Туй са опитности. Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите, изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот. Оплаква се ученик на учителя си, казва: „Учителю, откак съм дошъл тук, в твоя клас на гимназията, всички ученици ми се смеят, станах прозвище, всички ме считат за смахнат, за ексцентричен и т.н.“ Добре, какво нещо е подигравката? На един богат човек можеш ли да се подиграваш? С един силен човек можеш ли да се подиграваш? Ако си една сламка, вятърът ще те носи из въздуха. Ще те носи, разбира се, и заслужаваш да те носи. Ти мислиш, че си едно величие. Ако си една канара, която тежи стотина–двеста тона, кой вятър ще те вдигне? Трябва едно голямо земетресение, за да те разтърси. В обикновените работи на живота човек издребнява. Ние издребняваме със своите прически, със своите обуща, със своите деца, със своите книги, с всичко. Същественото в света, което трябва да четем, да знаем, не го знаем още. Всичко знаете, но същественото не знаете. Аз мога математически да ви докажа, че не знаете същественото. Не само вие, но целият културен свят не знае същественото.

Христос казваше: „Изпитвайте Писанията!“ Той даваше един подтик не на онези невежите евреи, но на най-учените равини. Казваше им: „Изпитвайте Писанията, за да знаете, че там имате живот“. Аз казвам: Изпитвайте Писанията, изпитвайте свещената книга на Любовта! „А – казвате, – любов не ни трябва, ние я знаем“. Онази велика, свещена книга на Любовта, от която произтича животът, това е човешката душа. Човешката душа е една велика книга. През милионите векове, през които тя е минала, по нейните върхове и долини, на всяко едно дръвче, има толкова хубави неща написани! Та когато аз говоря за живата природа, в моя ум седи съвсем друга идея, не тази, каквато вие разбирате. Тази природа вие трябва 10 пъти да я съблечете от тези скъсани дрехи, с които сега я гледате, за да дойдете до нейната чиста премяна, до онова, което е скрито в нея, и тогава ще разберете какво нещо е живата природа. Някой ще каже: „Това е идолопоклонство“. В този смисъл кой е свободен от този грях? В деня, в който човешкото сърце се отчужди от Бога, в най-тесния смисъл на думата, той вече е тръгнал по кривия път.

Сега, първото нещо, аз искам вие да разсъждавате заедно с мене, да изпитвате Писанията. Не мислете, че туй, което вие имате сега, е нещо съществено. Не, не, туй външното, с което съвременният свят се занимава сега, с него даже и най-малките същества на небето, децата не се занимават. То представя изхвърлени играчки, то е една изхвърлена смет, ни помен няма от това знание там. В туй отношение на човека трябва едно малко смирение. Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава. Глупавият човек не може да бъде смирен. Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено. Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане. Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства! Да не мислите, че сте благородни! Доведете ми един благороден човек в света. И когато един от Христовите ученици се осмелил да каже на Христа: „Учителю благи!“ – Христос му казал: „Не съм аз благ. Само Бог е чистият, само Той е благородният, само Той е благият“.

Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом?“ Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината? Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия. И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства. Ни най-малко не мисли това. Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“. Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка? Той е сам мечка, виждал се в туй огледало. Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша. Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим? Ползва ли се от това? Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? – Той е силен. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета. Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега!“ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон. Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите и да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие. Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина. Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и и казва: „Кажете и да дойде след една седмица“. Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си. Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали. Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“. Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти. Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“. А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите. Тогава мога да ви дам едно правило. Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна. Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него. Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте? Ще кажете: „С труд“. А, с труд! Е, колко ви струва труда? Я ми покажете сметката? Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд? Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено. С труд ли? Готованци са всички хора! Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят. Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“. Никакви усилия не си направил още, приятелю! Ти бил ли си в положението на един ангел? Не си бил.

Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба. Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума и. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем. Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия. Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване? Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте? Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна. Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия. Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото. И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. Всичките страдания обаче не са еднакви в света. Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания. Има някаква разлика в страданията. Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа. И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“. И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш. Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека. Не мислете, че великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери и изневеряват, нима тази майка няма да скърби? Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби? – Ще скърби. Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си? Подобното подобно ражда. Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши? Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва. Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши. Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце. Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“. – Е, как си опетни душата. Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни? Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе? Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш. Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си. Опетняване има в материята, и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри. Е, питам: Защо е у нас този егоизъм? Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас. Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване. Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме. Какво е това разсъждение? В него няма никаква философия. „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот!“ В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във вселената. А съвременните хора, съвременното общество, съвременните народи не спазват тия закони. Българите например са толкова наивни, всички мислят, че може да дойде някой българин да оправи България. Но 50 години вече, откак България се е освободила, намери ли се някой българин, който да оправи България? Не само в България, никъде не може да се намери човек, който да оправи света, нито сега, нито за в бъдеще. Обаче всеки един човек може да оправи света. Кога? Когато разбере тези закони. Когато говоря за Любовта, аз разбирам закона на Любовта.

Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си. В момента, когато аз поискам да използвам една мушичка или когото и да е за себе си, за своето благо, с мене всичко е свършено. Разбирате ли това? Аз ще бъда разрушен, аз ще бъда като един пигмей долу в земята. Ако бих позволил на най-малката грешна мисъл да влезе в моя ум, тя би ме смъкнала в ада долу. Някои искат да ми приписват някои неща. Не, аз съм най-умният, най-добрият човек в света. Защо? – Никога не съм допуснал една лоша мисъл, никога не съм отстъпил пред волята Божия, никога не съм отказал на Неговите свещени мисли, никога не работя за себе си, никога не съм помислил за себе си, и желая всички хора да са щастливи, доволни, искам да им покажа правия път. С туй, което аз зная, бих ви използвал всички, бих направил всички да ми слугувате, но аз нямаше да бъда това, което съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото аз познавам Бога. Аз Го познавам като абсолютна Любов, като абсолютна Мъдрост, като абсолютна Истина, като абсолютна Правда, като абсолютна Доброта, и зная, че в момента, когато наруша една Негова малка заповед, знаете ли какво ще бъде? – Това е да се отчуждиш от Бога. Няма по-велико страдание от това, да се отчуждиш от Бога. Усещали ли сте какво нещо е това, отчуждаване от Бога? То е смърт. Знаете ли какво сътресение може да стане в човешката душа? Всичките сили може да се парализират. Знаете ли какво нещо е да се парализира човешкият ум, да станеш сухи кости в света? Аз не наричам това философия, това не е и религия. Това е останки от религия. Религия аз наричам това великото в света, Любовта, човек да се жертва, но да знае как да се жертва. Да се жертва, но без да умира; да помага, без да отслабва; да учи, без да се изтощава. И за Бога се казва, че Неговата ръка никога не отслабва. Някой казва: „Аз дадох живота си, изтощих се“. Нима един ученик, за когото аз работя, който се учи при мене, ме изтощава? Обмяна има помежду. Три вида обмяна има между Учителя и ученика. Учителят преподава, работи, дава нещо за ученика, а ученикът дава нещо материално. Някой казва: „Даром се дава“. Где има даром? Не, между тях има Любов: Учителят към ученика, и ученикът към Учителя. Единият има любов да предаде знанието си, а ученикът има любов да отблагодари за това, което Учителят му дал. Някой казва: „Защо да се унижавам, да уча от своя Учител?“ Ами от кого ще учиш? – „От себе си.“ Какво значи „себе си“? Аз бих желал някой да напише една дисертация върху душата. Какво нещо е душата? Ама светеща била тя. Тази светлина виждали ли сте я? Ще изправим тази светлина като една свещ, ще отворим великата книга. Ще гледаме тази светлина заедно, ще четем и ще се разговаряме на нея. Това ще влезем в Божествения свят и ще можем да разберем великия смисъл на Писанията. Някои казват: „Учителю, кажи ни нещо“. Нищо няма да ви кажа! Докато нямате средства да си купите тази светлина, тази свещ, нищо няма да ви кажа. Цял живот ще работиш, за да си купиш една свещ. Тази свещена книга се чете при особена светлина. Ако имаш тази свещ, ще четеш тази книга. А щом я четеш, в нея има всички правила. А учениците в България, те са отлични. Те са икономисти, гениални, в 2–3 години, в 10 години отгоре искат да знаят всичките тайни в природата, и тогава да кажат: „Знаете ли кои сме ние?“ Няма такова нещо в света. Ще се учиш при Бога. Аз да ви кажа: за една малка микроскопическа свещ аз съм работил цели 10,000 години. Ще кажете: „А, това е от 1001 нощ“. Цели 10,000 години съм работил за една микроскопическа свещ! Има и други, по-големи свещи от тая, но за тебе, тук на земята, една малка микроскопическа свещ е достатъчна. За вас се изискват 100 години да работите за една такава свещ. Не е много, нали? Вашата свещ ще бъде 10 пъти по-малка. Това са сравнения, това са символи. Как мога да ги уподобя? Ще кажете: „А, залъгва ни“. Я ми кажете, кой не залъгва! Онзи, който ти дава пари, не те ли залъгва? Онзи, който те учи, не те ли залъгва? Онзи, който дава концерт, не залъгва ли? Навсякъде в света всичко не е ли едно залъгване? Чудни сте вие, като мислите, че не се залъгвате. Аз трябва да напиша една книга и да покажа вашите залъгвания. Гениални залъгалки има! Вие сами пишете една залъгалка, а казвате, че това, което аз говоря, е залъгалка. Аз казвам: Ако се стопят всичките ваши залъгалки, от тях няма да излезе даже най-малкото косъмче от тази свещена книга. Не ви обезсърчавам, не, това е една Истина, която ви казвам. Истината трябва да се каже в очите на хората, но вие още не сте разтворили вашите торби. Вие казвате: „Господ ми говори, ангелите ми говорят“, но какво – не знаете. Я ми кажете първата дума, която Бог ви е казал. – Любов. Хубаво, аз ще ви пратя утре пред вратата 10 просякини, но вие ще им кажете: „Я, идете да работите!“ Какво сте разбрали от тази първа дума? Затова ние, съвременните хора, сме най-големите просяци. Вие мислите, че сте богати. Не, първокласни просяци сте. Цял ден деца, учители, професори, министри се молят: „Господи, Господи!“ Целият свят е пълен с прошения, милиони, милиони прошения. И то какви гениални прошения! Един професор, свършил три факултета, минава за някакъв капацитет, пише: „Уважаеми Господин Министре, понеже жена ми, децата ми... т.н., моля това-онова“. Казвам: Господин Министре, защо не се обърнеш към Господа? – „Е, такива глупости, ще се моля.“ Ами че ти сега се молиш. Ти сега си най-големият невежа. – „Е, поне човек е, виждам към кого се обръщам.“ Мислите ли, че ние, които се молим един на друг, можем да оправим света? В една болница лежат двама болни. Единият казва на другия: „Моля ти се, стани да ми помогнеш! Стани, не се назландисвай!“ – „Не искам, стани ти!“ – „И аз не искам.“ И двамата се молят един на друг. Болен от болен иска услуга, и никой не може да помогне. Това сме ние хората. Всеки казва: „Без убийство не може, без лъжа не може, без измяна не може“, и при това минаваме за културни хора.

„Изпитвайте – казва Христос – Писанията, защото в тях има живот.“

Сега искам да ви насоча към мисълта: За Бога ще имате в себе си най-свещените мисли! И Христос, със своето идване в света, искаше само да даде един образ на Божията Любов. Той не можеше да я изкаже с думи. Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата. Това искаше Христос, да изрази Божията Любов. Той не се отличаваше с големи знания, защото светът щеше да го признае като учен човек, като философ. Той се яви като човек с Любов. Няма по-благородна душа, с по-голямо безкористие, от Неговата. Той искаше да повдигне света, да повдигне своите братя. „Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите. И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия. И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов. И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате. Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“. Вие виждали ли сте гърба ми? Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице!“ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител. Аз ще докажа. Извинете ме, аз ще употребя вашия език. Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба и само, веднага се въодушевлява. Той казва: „Аз изменям решението си“. Е, какво стана, какви аргументи се дадоха? „Е, видях.“ Какво? Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение. Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето и, и двамата се опетняват, опозоряват. Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг? Живеете ли един чист, свят живот? Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг? Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв!“ Жената: „Ти ме направи такава“. Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв. От мене нищо няма да излезе“. А учението на Истината не е там. Всеки трябва да признае факта тъй, както си е. Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква. Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва. Всеки сам трябва да си знае вината. Искреност, искреност се изисква! Души, благородни души се изискват от съвременните хора! Като ти каже някой една дума, да знаеш, че това е човек, може да разчиташ на него.

И сега всинца ние се стремим да направим българския народ велик. Американците се стремят да станат велики, англичаните – също, но нито един народ не е станал велик. Я ми покажете един народ, който да е станал велик! В съвременната история по-велика империя, и по големина, и по култура, от римската имало ли е? Римските закони всички ги изучават. По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е? Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност? Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание. Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин. Какво казва румънинът? – „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш!“ – Колко? – „Е, 50 лева.“ – Скъпо е. – „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете? Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“. Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“. Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини! Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец!“ Ами съвременната култура и с това се храни. Аз говоря дълбоко на душите ви. Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни. Това не е изражение на нещо възвишено и благородно. Всеки гледа как да използва другия. И ние, съвременните хора, за Бога говорим, но като дойде до сиренето, казваме: „Не може без пари“.

„Изпитвайте Писанията!“

„Не може без пари.“ – Може без пари. Кога? – Само когато Любовта дойде в сърцата ни, в душите ни като разменна монета. Като любиш някого, нали му даваш и целия хамбар? Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с тебе. Онзи, който люби, никога не злоупотребява. Злоупотреби ли, няма Любов. Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов. Някой казва: „Какво мисли нашият Учител?“ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви. Знаете ли какъв е великият закон? Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето. Не е така, като отидете в пространството, там има врата, и през нея трябва да минете. Някой, който отива за слънцето, казва: „Отвсякъде мога да мина“. Не, ще минеш през пространството, там има врата, и само през нея ще можеш да минеш. Има определена врата, и ти, като човек, само през нея ще минеш. За всяко нещо има ред и порядък.

Сега аз, в моята беседа, не искам да ви отвлека от вашето предназначение. Зная, че вие сте дошли на земята, имате работа. Тази ви работа, колкото и малка да е, тя е свещена. Като свършите работата си и се върнете на небето, там трябва да рапортирате какво сте направили и ще ви дадем втора задача. Някой хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си. Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля. Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората. Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица. Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно. Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва. То плаче, казва: „Аз заповядвам“. – „Какво искаш, мама?“ – „Ябълки.“ То заповядва. Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“? Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него. Това са факти. И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст. Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега ние“. Законът е такъв, видиш ли го? Сега е разумното слово, ще слушаш майка си, и баща си, и братята, и сестрите, няма вече това „уе“. Ще кажеш: „Татко, сестро, моля услужете ми!“

„Изпитвайте Писанията, защото в тях имате живот.“

Когато ние съзнаем тази велика Истина, ще разберем, че тези неща са свещени, защото най-малките работи, най-малките пориви са свещени. Имаме много погрешки, но тия погрешки ние обясняваме по друг начин. Когато се гради една къща, има нечиста материя; когато се шие една дреха, остават парчета; когато се мие, също има нечистотии. Онзи писател колко листа, колко пера ще употреби и изхвърли, докато напише нещо ценно. Погледнеш, цял кош пълен с книги, издраскани, написани. Написал той: „Икономията е наука. Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“. И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията. Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата. При това, все икономисваме. Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал. Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите. Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде. Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми!“ Тегли чертата – точна сметка. Е, икономия в парите, но животът не е оправен. Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота. Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява. Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление. Който се пресища в живота си, това е друго престъпление. Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи. Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо? Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем. Ще ни хване или треска, или скарлатина. Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зъбите. И очите трябва да почиват. Турците казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има огрешаване, защото очите отслабват. Озърташ се, озърташ се, влезе повече светлина. Дето отслабват очите на повечето хора, това не е добър признак.

Сега, не искам да кажете: „Нашият Учител иска да събори всичко в живота ни“. Ни най-малко не искам да го съборя, но туй, което сте накупили, е като лед. Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи. Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите. Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата? В сцеплението и. Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата и, пак ли в сцеплението на водата? Не, в нейната подвижност. Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата? Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разредява, ледът да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот. Следователно нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата; нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено; душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на светлината, т.е. трептенията и да бъдат като трептенията на светлината, за духът – не можем да говорим.

И тъй, на първо място, в тази велика свещена книга, остава да вложите Любовта. Аз говоря на вас, на разумните. Сега, като ме гледате, вие казвате: „Ние знаем“. Казвам: Не знаете, и то не само вие, но и най-великите философи, адепти, не знаете. Има нещо ново, сега внесено в света от Бога, което трябва да изучаваме. И тъй, новото не влиза сега в света, но сега се проявява. Ние не го съзнаваме, и казваме: „Новото учение“. Да, то е учение, което сега се проявява. Като видите туй ново учение, няма да отидете под някой дъб да проливате сълзи, но ще напишете една строфа, едно стихотворение, че като го четете на онзи парализирания, да го познае. Аз зная, че в България има много поети и поетеси, радвам се, но нека напишат 3 куплета от по 6 реда и да отидат при един парализиран да му ги прочетат. Ако този парализираният стане от леглото си, ще кажа на този поет: Ти си истински поет. Защо? – Защото като прочетох тези 3 куплета на парализирания, той стана от леглото си. За музикантите – същото правило. Парализиран е някой човек, лежи. Идва музикантът, свири му нещо от Бетховен, от Бах, от Моцарт, но болният не става. Ще се върне този музикант у дома си, ще учи, да се научи как трябва да свири. Като вземе цигулката да свири, всички да кажат: „Виртуоз е този музикант!“ Миналата вечер бях на един концерт, до мене седи една позната, пита ме: „Харесваш ли, както свири?“ – Не е свършил още, като свърши, ще кажа. Аз гледам как взима тоновете. Дойде някой психологически пасаж, тъй нагоре гледа – преживява. После дойде до някой игрив пасаж, свири, гледа надолу. Казвам: Туй е важното, и нагоре, и надолу гледа. Като се свърши концертът, станаха всички от местата си, почнаха да се тикат. Казвам: Е, ако този беше великият адепт на музиката, то след като изсвири 4 парчета, всички щяха да станат тихо и спокойно и да излязат тихо и спокойно, като от някоя църква. Това ще е бъдещата музика, музиката, с която ангелите се занимават. И сега ние казваме: „Тъй е“. Да, всичко е хубаво, но туй е едно приятно приготовление. Туй не е упрек, но досега ние се занимаваме само със забавления. Някои казват: „Ние не искаме да се забавляваме“. Аз не ви забавлявам. Мнозина се оплакват, че съм ги смъкнал надолу. Най-първо Истината смъква долу. Слънцето, като пекне, не смъква ли надолу снега? Аз не смъквам никого, законът е такъв. Аз съм минал през тия фази на смъкване. Вие не знаете какво е смъкване. Вие минавали ли сте 9 пъти през Божествената реторта? Писанието казва 7 пъти. Но знаете ли какво нещо е да минете 9 пъти през Божествената реторта?

„Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот.“

Не се обезсърчавайте! В света иде нещо ново. Туй новото го има в душата ви. Не се обезсърчавайте! Вие казвате: „Не вярвайте в хората!“ Кажете така: „Аз ще вярвам в Бога, в Неговата свещена книга на Любовта. Второ: ще вярвам в първото копие, което е в моята душа. В този превод, който ще намеря, няма да се съмнявам. Ще вярвам в моя дух. И най-после, ще вярвам във второто копие на моята душа, което е моят ближен. Вярвам във всичко туй, но ще го сверявам с оригинала“. Сега, като излезете от тук, не искам да кажете: „Това е празна работа“. Не е празна работа това. Тази работа е свещена, тази работа е за вас, вие имате бъдеще. Разбирате ли? Не искайте Господ да ви постави на някой планински връх. Вие не сте за планинските върхове. Ако ви е турил в долината, вие сте в най-добрите условия. Страдаш, унижават те хората, не бой се. Тъпчат те хората, не бой се! Българите, когато искат нивите им да израстнат повече, те викат някой овчар да ги тъпче. Не се обезсърчавайте, когато хората ви тъпчат. Не е там въпросът. Всичко ще се превърне за добро на онези, които любят Господа. Светлината ще просветне за онези умове, които любят Господа. Всички, които любят Господа, ще укрепнат и ще станат силни. Всички, които любят Господа, ще станат възвишени и благородни. Всички, които любят Господа, ще придобият знания и Мъдрост. Всички, които любят Господа, ще придобият великата Истина, която ще ги направи свободни.

И аз бих желал, братя, сега да приемете Любовта и да я приложите. Аз ви наричам братя на Любовта. Но ще ви нарека братя само ако приемете Любовта и я приложите. Ако излезете от тази велика почва на Любовта, бъдещето е за вас. Сега един евангелски проповедник би казал: „Елате, запишете се в нашата църква, станете членове“. Аз ви казвам: Вие сте вече членове, вие сте в Божествената църква. В коя друга църква ще ходите? Толкова време Господ ви е издържал, харчил е за вас, в коя църква сте? Господ толкова е харчил за вас, а след като дойде време дървото да ражда, другите ще кажат: „Това дърво е мое“. Не, при Господа, при никоя друга църква! Като ме чуят, ще кажат: „А...!“ Всички свещеници, владици, на Господа трябва да служат, не трябва да се занимават с мене! А те, дойдат, чуят нещо, после изопачават думите ми и говорят, че дошли на Господа да служат. Нека се отворят владишките им сърца! Големи имена носят тези български свещеници. Владика! Що е владика? – Че това е този, който владее света. Поп, това е баща. Католическата църква има само един баща, а българската – колкото щеш попове. Аз бих желал всички български попове да бъдат свещеници. Това не е упрек. Досега аз не съм имал предвид никого да упреквам. И Христос е говорил против тези криви убеждения, против тези криви закони. Аз нямам предвид нито един свещеник, те не ме интересуват, мене ме интересува само Божията Любов. Ако река да се занимавам с тях, с дребнавости, с мене всичко е свършено. Любов трябва на всинца ни, тази свещена Любов, която да донесе мир и радост.

Сега те казват: „Да направим такива закони, че да ги ограничим“. Кого? Това, което говоря, е Божествено, а то няма да се ограничи и не може да се ограничи. Ако вие ограничите Божественото в себе си, вашият живот е свършен.

„Изпитвайте – казва Христос – Писанията!“ Аз бих желал всички свещеници да се обърнат към Бога. Те са длъжни – сега непременно сега са длъжни. Те са в последния момент, Господ им дава последен срок и пред тях седи една велика отговорност, каквато никога досега не е лежала. Не само българското духовенство, но духовенството в целия свят, всички носят една велика отговорност. Няма да ви доказвам това. Закон е. Аз ви казвам: Отговорността си е отговорност. Ама че ти отиваш тук, ти отиваш там, аз казвам: Приятелю, с тази твоя кола ще се забатачиш. Не отивай там! – „Това не е твоя работа, от тебе ум не взимам.“ Аз, втори, трети или който и да е, казваме ти: „Този път не е за тебе, свърни в правия път!“

„Изпитвайте Писанията!“ Българите трябва да изпитват тия, свещените писания, какво е казал Христос. Българите казват: „Да пазим своята татковина, своята вяра“. Аз ги похвалявам, но те са угнетени. Аз съм ви казвал най-хубавите думи. Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене. Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината. Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. Какво съм спечелил аз тука? Слава ли? Че каква слава? То е смешно! Ако е за пари, пари ли съм спечелил? Ако е за храна, че какво ми трябва на мене? За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб. Печени кокошки ли? Да, аз зная да ги ям. Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави. Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам. Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма. Решеното веднъж в Бога, то е свършено. Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови. Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта! Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата. Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“. В Божието сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам. Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода. Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината. Това е Неговият Дух. Ние трябва да бъдем велики работници! Някои казват: „Скромни да бъдем!“ Не, велики работници! Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем!“ Но не такива, каквито по времето на Павел. Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики! Така искам! И ще имате благословението на Този, на Когото думите никога не се изменят.

Беседа, държана на 28 октомври 1923 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help