Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Бъдете разумни!

Ето, аз ви проваждам, като овци между вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.(Ев. Матей 10:16) Две важни думи има в този стих. Те са: „разумни и незлобиви“. Ако вие бихте се пренесли в далечното минало на човешкото появяване, ако бихте имали онази привилегия, която ангелите са имали, да видят създаването на сегашния свят, появяването на човека, неговото развитие, всички онези култури, които са предшествали и които има още да предшестват, които са били и които има още да бъдат, щяхте да имате ясна представа за думите „разум и незлобие“. Сегашната култура се отличава с отрицателни качества, няма нищо положително в нея, т.е. има положителни качества, в сила на разрушение. Да разрушават – в това са силни съвременните културни хора, а по добродетели те се отличават с отрицателни качества. Някои историци правят разлика между сегашната култура и миналата и намират, че съвременните хора са станали културни. Действително, повидимому така е, по форма са станали културни, но по съдържание не са, общо говоря. Аз ще туря моя мащаб или онази мярка, според която аз наричам онзи народ културен, който е абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен и абсолютно благороден. Този е мащабът, с който може да съдим за всеки народ. Има ли тези качества един народ, той е народ; няма ли ги, неговата култура е проблематична, той спада към закона на вероятностите, според който само до известна степен той е културен. Запитайте който и да е съвременен прочут моралист, какъв е смисълът на живота, ще видите какви чудни отговори ще ви дадат. Запитайте онези видни държавни мъже, какъв е смисълът на живота, и те ще ви дадат чудни отговори. То е, не че те нямат желанието да ви кажат истината, но така го разбират. Това аз обяснявам по следния начин. Ако вие сте в някаква нужда и се обърнете към някого, когото вие считате за богат, т.е. всъщност минава за богат, но касата му е празна, и му поискате десетина хиляди лева, а той едва ви даде 500 лева, виноват ли е той? Казва: „Толкова имам“. Толкова има човекът, толкова дава. Можете да му се сърдите, колкото искате. Вие може да казвате, че той е богат. Да, светът е пълен с богати хора, но има фиктивно богати и действително богати. В духовния свят богати хора са само разумните хора, незлобивите и скромните хора. Това са богатите хора в света. И действително, разумът е един дар на човека от ангелите, те са го подарили на хората. Когато Бог направил човека, повикал всички разумни същества да му дадат по нещо, понеже той бил последният, най-малкият им брат. Ангелите, като го погледнали, видели го в много незавидно положение, живял в една колибка, не му стигало ума как да си направи къща, и си казали: „Да му дадем от нашия разум“, и така човекът се нарекъл „човек на Мъдростта“. И действително единственото нещо, което отличава човека в сегашната природа, то е неговият разум.

Сега, аз взимам думата „ум“ в най-широк смисъл, „разумът“ взимам като една сила вътре в ума, в по-ограничен смисъл, т.е. умът взимам като нещо, което включва всичко, а разумът включва само способностите на човека, с които той работи в даден случай. „Разумен човек“ казват. И действително, когато умът има едно преодоляващо влияние, върху лицето на човека се забелязва една особена светлина. Умът е, който хвърля една особена светлина върху лицето, то просиява. Божествената светлина се издава из очите на един интелигентен човек. Разумният човек, или умният човек, или мъдрият човек, да вземем тия три думи, три термина, се отличава по това, че той може да направи всичко. Като казвам, че може да направи всичко, подразбирам, че може да направи всичко туй, от което хората имат нужда. Умният човек, като дойде при един болен, ще знае как да го лекува. Ако дойде в една къща, дето домакините страдат от несгодите на живота, той ще знае как да ги поправи. Ако срещне по пътя някоя счупена кола, ще знае как да я поправи. Ако влезе в църквата и в държавата, веднага ще знае как да напъти хората в този правилен път.

Сега мнозина от вас говорите за морал, казвате, че трябва да бъдем морални хора, но моралността е едно качество само на умния, на разумния човек. Моралът в духовния свят, това е стабилност, това е опорната точка, от която разумът започва своите изследвания. Моралът, това е първата опорна точка, от която разумът се проектира. Тъй определям аз що е морал. И тъй, моралът, това е мащаб за ума, отдето той започва своите проекции. Без морал умът не може да започне своята деятелност. Сега, разбира се, аз бих употребил друга една дума за морал. Тъй както днес се употребява думата „морал“, тя се употребява в много ограничен смисъл, но моралът има много по-високо произхождение, чисто Божествено произхождение. Следователно опорната точка на разума е Божественото. Вие не можете да бъдете разумен човек, ако нямата абсолютна моралност в себе си. Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам. Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя и. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя и, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя и. Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“. Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“. След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“. Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили. Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици. И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум. Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл. У тях е развит донякъде само обективният ум. Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло. Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност. Може да правите наблюдения. Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко. Туй е външната страна. Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава. Но това не е разумът, това са органите или материята, чрез която се проявява тази разумна сила.

Казва сега Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“.

Христос тук подразбира две велики култури, които са предшествали явяването на човека. Под „змиите“ ние разбираме културата, през която са минали ангелите. Културата на гълъбите, и това е един символ, култура, през която херувимите са минали. Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура – скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието.

По какво се отличава разумният човек? Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето. Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото. В настоящето той работи за себе си. Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите?“ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли?“ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли?“ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли?“ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли?“ – „Мога.“ – „Е, плати тогава!“ Скъсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин. Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш?“ – „Не мога.“ – „Три четвърти?“ – „Не мога.“ – „Половината?“ – „Не мога.“ – „Една четвърт?“ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я. „Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави!“ Ще кажете: „Каква философия има в това?“ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“. И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види? Това са милиони, милиони числа. Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него. Той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той. Сметки, сметки, с години е това! И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“. Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон? Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години? Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя? Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа? – Не.

Казва Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите!“

Е, какъв ще бъде изходният път ако не се оправят сметките? – Бой. Защо се бият хората? Българите в турско време имаха един особен навик. Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да плати!“ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати!“ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата. Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием? Не направихме добре“. И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действат. Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо! Тия държави се разсипаха. Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят. Те не бяха достатъчно разумни. Сега ние ще оставим всичко това. Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално. За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя. Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна, нова култура. И Христос загатва на своите ученици: „Отивам да ви приготвя друго място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема, та където съм аз, там ще бъдете и вие“. Ако това място беше тук, на земята, Христос нямаше да каже: „Отивам да ви приготвя място“. Сега всички религиозни хора проповядват едно учение, да се оправи земята. Египтяните я оправяха, не можаха да я оправят; вавилоняните я оправяха, не можаха да я оправят; асирийците я оправяха, не можаха да я оправят. Никой не можа да я оправи. Тъй ще си върви.

„Бъдете – казва Христос – разумни като змиите“

В какво отношение? В какво седи този разумен живот? Разумният живот се изразява в служене на Бога. Във всеки човек, вънка от човешкото, има една Божествена черта. Човешкото у човека, това е опаковката, а Божественото – това е същността на човешкото естество. Всеки един, колкото и да е морално паднал, когато направи една погрешка, той я съзнава в себе си, само че не знае как да изправи тази погрешка.

Сега в религиозния живот е необходимо развиване на разума. То е вътрешната страна. Защото вътрешното разбиране на тези идеи ще зависи от вашия разум. В разумния живот се изисква обмяна на идеите. За пример, ако един художник чрез своите картини хвърля във видима форма своите идеи, то разумният човек веднага ще ги схване и ще покаже каква е била идеята на този художник. Ще каже: „Идеята му била такава и такава“. Ако дойде някой, у когото разумът не е развит, няма да схване тия потънкости на картините. Ако някой засвири нещо, разумният човек веднага ще схване мелодията, а онзи, у когото разумът не е развит, ще каже: „Това е една песен“. Сега някои казват: „Да имаме вяра“. Но при сегашния живот на хората трябва толкова вяра, колкото разумност. Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога, а без разум не може да се служи на Бога“. Вярата угажда, а разумът упътва човека как да служи. Не може да се развие у вас разум, ако вие нямате един чист живот. Чистотата, това е едно условие за развиване на разума. Разумът може да се развива само при много благоприятни условия. Съвременната наука, като говори за наследствеността, показва какво влияние упражняват майките върху своите деца. За пример, майката се намира в едно тревожно състояние и така заченала своето дете. С това тя спъва развиването на неговия разум. Ако у нея са минавали най-мрачните мисли да се самоубие, или това да направи, онова да направи, туй дете ще се роди като един идиот или като един престъпник. Поне така показват научните данни. Но ако майката се намирала в едно светло настроение на духа, ако сърцето и било изпълнено с Любов и се е занимавала с най-възвишените идеи, то като се роди туй дете, ще носи тази интелигентност, този подтик, който майката е вляла в душата му. Сега някои ще запитат: „Защо трябва да живеем един чист и свят живот?“ Ще ви кажа. У вас има заченат един нов живот, едно дете. Всеки носи по едно дете. Аз казвам, че всички съвременни хора, мъже и жени, са бременни. И всички трябва да бъдем доволни, че сме бременни, че сме заченали едно ново дете. И ние трябва, като майката, всичко да пожертваме, за да може туй духовното в нас да възрастне. И когато туй Божественото у нас възрастне и придобием своя разум, само туй Божественото е в състояние да ни освободи от робството, в което се намираме. За пример, в какво седи робството? Да кажем, някой път може да ви проповядвам една отлична беседа и казвате: „Отлична е тази беседа, като се върнем вкъщи, ще приложим туй учение“. Но като се върнете вкъщи, учението не се прилага. Защо? Защото разумът ви е слаб. Вие, да кажем, сте две братчета. Едното братче е толкова сухо, а другото братче дращи кибрит, без да му идва на ум, че може да запали своето братче. Аз зная, много деца са запалвали своите братчета. Във Варна имаше един такъв случай. Едно братче казва на сестричето си: „Чакай да ти покажа как мама пали огъня“. Драсва кибрит, туря го под роклята, запалва я. Когато сестричето му изгаря, то трепва с ръце и избягва. Ще кажете: „Колко са неразумни тези деца!“ Не е така. Че аз виждам много религиозни хора, които казват: „Чакай, братко, да видя дали ще се запали роклята ти“. Драсва с кибрита, а после трепва с ръце и избягва. А...а. Когато говоря за чистотата, подразбирам, че разумът може да се развие само под влиянието на тази чистота. Който иска тази чистота, той ще развие своя разум, а който не я иска, той може да глупи и греши, колкото иска. Почни да грешиш, и рога, и опашка ще ти израстнат, и ръцете ти в копита ще се превърнат. Питам: Ако ти израстнат рога и опашка, и ръцете ти в копита се превърнат, какво ще стане с тебе? Селянинът ще те хване, ще те впрегне и ще каже: „Дий, мене ми трябва такъв философ“.

„Бъдете – казва Христос – разумни като змиите и незлобиви като гълъбите!“

Христос, Който е говорил по цели часове в своите беседи, е казвал много хубави работи, които не са хроникирани в туй Евангелие, а е предадена само тази притча.

„Бъдете разумни като змиите!“ Защо? Само по този начин вие ще се удостоите, казва Христос, да се свържете с ангелите и те ще бъдат ваши Учители. И представете си, ако вие имате един светъл разум, с който да привличате ангелите, всеки ден, при всяка мъчна задача ще ви посещава по един светъл жител. А сега, при кого от вас е слязъл един ангел? Ако някой от вас каже, че е слязъл един ангел при него, ще кажат, че той е смахнат. Да, ако дойде при вас един ангел от тия небесни жители, ще видите каква интелигентност, какво благородство ще се яви у вас! Ако един ден дойде един ангел в дома ви, знаете ли какво ще стане? Ще стане такъв един преврат, какъвто светът не е виждал. И ако ви видят, светът няма да ви познае. Аз бих представил посещението от този ангел по следния начин. Представете си едно семейство в последна беднотия, окъсано, децата разчорлени и голи. Дойде един човек, облече цялото семейство, обуят хубави обуща, дрехи, и след един месец децата се развеселят, станат весели, засмени. Когато един ангел дойде в дома ви вътре, ни помен няма да остане от злобата, от глупостта в света. И единственото нещо, което сега очакваме, то е посещението на някой от тия ангели. Той няма да бъде прост, той ще ви говори за смисъла на живота, той ще ви говори за ангелската култура, как живеете вие и как трябва да живеете, и при това, ако вие сте готови, той ще ви вземе на свои разноски, ще ви заведе в тяхното царство и после ще ви върне и ще каже: „Живейте, както знаете да живеете!“ И всички сегашни спънки, които имаме ние, всички спънки, които има във всяко общество, във всеки един народ, може да ги решим само чрез този разумен живот. Разумният човек не се нервира, разумният човек не се сърди. Някой ще каже: „Аз се въздържам“. Не, разумният човек има едно особено разположение в душата си. Аз не говоря за външното проявление на човека, аз говоря за вътрешното проявление на човека. В какво е проявлението на човека? Той не мисли зло никому. Той мисли добро на всичките хора и не си отмъщава. Той е дълготърпелив, той е благоутробен, както Бог, прощава всичко. После, той изглажда всички мъчнотии, които съществуват. Разумният човек не уповава никому, освен на себе си и на Бога, или може да кажем, той уповава само на своя разум. Ще ми кажат: „Е, разумът“. Да, разумът, това е единственото Божествено, което ни е дадено за подкрепа. Ако ние не вярваме в този разум, в Бога няма да вярваме. Ние познаваме Бога само чрез този разум. И казва Христос: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. А Истината се познава само чрез разума. И сега, във всяко действие в света ще забележите едно движение. За пример, когато искат да подигнат едно гонение върху някои хора, казват, че животът им не се харесва, не е морален, ще кажат, че тези хора не са разумни, че те разрушават света. Тъй е. Ако един човек дойде в света, иска да разрушава едно общество, което Бог е създал, действително, всички хора имат право да го отстранят, но ако един човек дойде в света, иска да внесе подобрение, а те го гонят, те внасят злото в себе си. Евреите имаха тази опитност. Като народ, Бог им изпрати толкова велики хора, пророци, тъй необходими, за да им предскажат какви са Божиите пътища. Всеки един от тях биваше убит. В сегашната епоха пророци нямаме, като тогава. Сега имаме тъй наречените видни учени, капацитети, държавни хора, на които думата минава за авторитет. Каквото кажат, думата им ще се изпълни. Казват: „Еди-кой си държавник в Англия, във Франция, тъй казва“. Само че сегашните пророци, т.е. онези видните философи, нямат смелостта да кажат Истината. Досега още не се е намерил нито един държавник, който да има смелостта да каже, че всички народи, под един знаменател, могат да живеят заедно и да работят заедно. Всеки един държавник излиза от своето схващане, че за доброто на своя народ трябва да се живее, както досега са живели, а за онуй, за бъдещето, там други ще дойдат. Затова те казват: „Ние не сме компетентни да разрешим този разумния живот“. И в църквата казват: „И ние не сме компетентни да въведем този разумния живот. Като дойде Христос, Той ще го разреши“. А Христос казва в един стих тъй: „Когато Син человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно разум и вяра в хората, да възприемат новото учение?“ Сега вие ще кажете тъй: „Защо светът не възприеме туй Божествено учение?“ Ти задай този въпрос на себе си: „Защо аз не мога да възприема туй Божествено учение и да Го приложа в себе си?“ Разбира се, всички хора на земята не са еднакво напреднали. Като погледнеш хората, според сегашното им развитие, някои са готови да възприемат този разум и този разумен живот, а някои може да имат още хиляди години да се развиват. И когато ние говорим за разумните, ние подразбираме онези от вас, които са готови. Няма какво да отлагате. Този разум вие може да го добиете по най-лесен начин. Не мислете, че е много трудно да добиете този разум. Аз ще ви кажа: Божествените работи в света се добиват много лесно, а човешките работи в света се добиват много мъчно. Достатъчно е да живеете 5–6–10 години между много умни хора, между математици, и ако внимавате в това, що ви казват, вашият живот много лесно ще се промени. Ако внимавате на вибрациите на техния ум, техният живот ще ви се предаде. Като дойдеш при тях, няма да кажеш: „Чакай, ще опитам техния ум“. Не се поставяйте критически. Не, ти ще възприемеш тази светлина и ще отвориш твоя ум, за да дойде светлината в тебе. Разумът, това са известни вибрации. Няма какво да говориш. Като дойде при тебе разумният човек, ето как ще се прояви неговия разум. Да кажем, че ти си син, напуснал те баща ти, лишил те от наследство, отчаял си се, ти си отвън, бедстваш, искаш да се самоубиеш. Като намериш този разумния човек, ще го питаш какво да правиш. Той ще ти даде един метод, ще те вземе, ще те заведе при баща ти, той ще каже: „Синко, ела, на думите на този разумен човек аз ще те взема, ще направя опит“. Ако си дъщеря, напуснала си дома си, предала си се на разпуснат живот, този разумен човек ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, на думите на този човек аз ще те взема, ще направя опит с тебе“. Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя?“ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“. Разумният човек върши чудеса в света. И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни. Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът. Где е разумът? – При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи. Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“. Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам. Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете. И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си. Ще кажете: „Как, да се забравиш?“ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си? Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата. Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа. Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя?“ – Ела с мене. Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“. Не, не ако искаш, но трябва да искате. А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство. Онзи син какво казва? – „Изгубен съм, помогни ми!“ Дъщерята какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш. В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети. Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса. Поети са те.

И тъй, казва Христос: „Бъдете разумни!“ Аз бих желал всички вие да бъдете разумни. Колко по-лесно би текла тази беседа, ако вие бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза. Казвате си: „Дали туй, което говори този човек, е вярно? Ами ако изгубим живота си тук на земята?“ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа!“ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте? Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад. Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив. Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“. Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот? Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек. Оздравя, но после какви ли лудории не направи? Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“. Казвам: Ще си вървиш сега. Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си. Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш. „А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти. Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още?“ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“. Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съм решил. Няма да те върна вече, туй няма да бъде. Туй е Божият закон.

Питам сега вас, на които е даден този разум и туй благоволение: Как ще го иждивите вие? Утре всеки един от вас ще се намери на гърба си, като този млад човек. Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли. Как ще яде? Пита ме: „Какво да правя?“ – Ще се молиш. – „Ще живея, или ще си замина?“ – Ще си заминеш. – „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия. Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш: да не забравяш този свят, да дойдеш да работиш. Ще работиш тъй, както трябва. Сега ще понесеш тия страдания, за да не страдаш на другия свят.

„Бъдете – казва Христос – разумни, за да не дойде страданието отгоре ви.“ Защо ни са тези страдания, защо ни са тези мъки? Защо да бъдем свободни? След като изживеем този живот тук на земята, да дойдем до тази врата, да я отворим и да кажем спокойно: „Господи, напущаме своето тяло и си заминаваме спокойно“. А сега този младеж диша бързо, бързо и не иска да си замине. Седят всички наоколо и не могат да му помогнат.

„Бъдете разумни“, казва Христос. Ако този момък беше разумен, той нямаше да се намери в туй положение. И грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум. Хора, които нямат разум, само те грешат. А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“. Този Божествен Дух, той носи разум. Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността. А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта. Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме или не. Един математик има известна задача. Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов. И той казва: „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов“.

Беседа, държана на 16 септември 1923 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help