Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Приложение

Добрата молитва

Ще прочета няколко стиха от 4-а глава от Евангелие от Йоана, от 1-и до 29-и стих.

„Бог е Любов"

Това, което досега съм говорил на всинца ви, е, че ви трябва приложение. Предизвиквам сега друга дума вместо думата мога. Приложението изключва отрицателния смисъл на думата мога, а вие я вземате в отрицателен смисъл. Думата мога е положителна, инак вие я омаломощавате наполовина. Казвам, че ще трябва да учим, а вие питате: „Мога ли?" - по този начин думата мога се омаломощава. Аз виждам, че тази дума е започнала да се обезсилва. Ако имате някаква спънка, няма да можете, разбира се. Винаги това, което спира думата мога, е наличието на някаква вътрешна спънка. Спънката в Живота може да бъде или в ума - в идеите, или в сърцето - в чувствата, или във волята - в действията. В идеите може да бъде спънка мисълта, че туй, което някой ще направи, ще бъде най-доброто и като неговата работа втора няма да има. Това е едно вродено чувство в художника, в поета, в писателя, в свещеника или в проповедника. И всеки, който е сам, мисли, че такива мисли и идеи, които са минали през неговия ум, през друг ум не са минавали. Но когато неговата мисъл се реализира, тогава започва да вижда нейните дефекти.

Един знаменит английски проповедник, докато бил в университета, чел Библията и казал: „Колко неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи!" А по-късно сам се изповядвал, че след като говорил четири пъти по нея нещо, намерил се в чудо какво може още да каже. Това е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, показва, че има някакви дефекти вътре в живота му. На каузата, която вие застъпвате, или на идеите, които искате да прокарате, трябва да знаете какъв е произхода им - Божествен ли е, или не. Положително трябва да ги знаете, без никакво съмнение. Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който повикал сина си и му казал: „Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди. Вярването и отношенията, които те са имали, трябва да ги спазваш и никакво друго ново учение не трябва да приемаш. Свещената религия, която сме имали, е единствената религия, която съществува в света." Тъй казал вълкът на сина си. Е, каква е религията на вълка? Той казва, че за всеки грях трябва умилостивяване и жертвоприношение, нищо повече. Когато един вълк съгреши, той дави овците и му се прощават греховете - така мисли вълкът.

Сега в обществото ще ви питат българи ли сте, православни ли сте, еретици ли сте и т.н. Такъв един въпрос ми се вижда малко неестествен, т.е. вие, като ученици на Всемирната школа на Бялото Братство, трябва да схванете въпроса малко другояче. Даже в един съвременен германски университет няма да ви питат българин ли сте, или не, а свободно ще се запишете в него. За науката не важи дали сте българин или не. Дори може да сте православен, но и православието не важи за науката. Може да сте православен, може да сте българин и да сте един от най-последните ученици в Школата. Когато дойдете в Школата, не важат нито вашите вярвания, нито вашият произход. От вас се изисква най-първо да учите, то е свещеното! Човек, който иска да учи - това е Божествен импулс. И в дадения момент желанието на човека да учи, да върши Волята Божия, това е свещеното - това е живият човек, който се проявява. Това, за което мислите, са традициите, а това, което проявявате, е свещеното.

Вие искате да служите, да сте полезни на човечеството. Как ще бъдете полезни? С това, за което искате да служите на другите, били ли сте полезни на себе си? Аз ви питам кой от вас е бил полезен на себе си в истинския смисъл? Ако някоя вечер, след като преядете, ви е тежко на корема, били ли сте полезни на вашия стомах? Ако някой ден се смутите и главата ви се развълнува, били ли сте справедливи спрямо вашия ум? Ако се отчаете, били ли сте справедливи спрямо вашето сърце? Ако обещаете и не изпълните, били ли сте справедливи спрямо вашата воля? Човек, който не е полезен на своето сърце, на своя ум и на своята воля, не може да служи на Бога - законът е такъв. Ако ти не зачиташ своя ум, ако не зачиташ своето сърце, ако не зачиташ своята воля, която служи за твоето повдигане, с какво ще служиш на Бога?

Сега вие гледате еди-кой си какво е направил. Трябва да гледаме какво Бог е направил в света или какво са направили хората? Първото свещено нещо, което аз искам от вас, е да уредите вашите отношения с Бога. Ами църквата, ами всичко друго? Първото отношение във Всемирното Бяло Братство е отношението между Бога и вас. Ще ви докажа защо всички други отношения, които имате в света, са неестествени отношения. Вземете едно от най-благородните неща: имаш дете, кърмиш го, но то постоянно плаче и все иска да суче; а майката живее с идеята, че това дете един ден ще я храни и ще я обича, обаче дали ще бъде така е въпрос. И аз бих попитал колко щастливи майки има в света, на които децата да са оправдали тази любов? Значи това, което майката върши, не е право, не е благородно, т.е. отношенията между майката и детето са неестествени. Защо? Тази майка е заченала детето, без да познава Бога, и според същия закон детето се ражда, без да познава Бога. Всички нещастия в съвременния свят произтичат от факта, че всяка работа, която започваме, без да познаваме Бога, ще има същите отношения към нас. Затова всяко нещо в света се руши. Каквото и да започнем много добре, накрая ще бъде разрушено - защо? Защото хората нямат прави отношения към Бога.

Отношенията на Бога са прави, защото Любовта, която ти ще проявиш към Него, има един отговор, защото Бог е едно от най-възвишените, най-благородните Същества. Значи отношенията ни към Бога, Който ни познава много добре, ще бъдат прави и за това, което дадем, в замяна ще ни се даде. И ако ние образуваме тази правилна връзка между Бога и нас, тогава третото отношение ще бъде с нашите ближни. Когато слезем, ние ще знаем как да работим, ще се отправим от света на човеците към Бога. А сега на Земята ние не знаем как да се обърнем към Бога, не спазваме условията. Вследствие на това у всички вас се заражда желание да работите, но искате да намерите един като себе си. Не, човек трябва да се свърже с такъв, който като него познава Бога. Вие познавате Бога по философски и теоретически традиции, но по същност, по естество, по опитност, така както е говорил на Мойсей на планината или на Христа, още не Го познавате. Някои от вас правят опити, но ако ви зададат въпрос, вие лесно можете да се усъмните. За онзи, който е говорил веднъж с Бога, този момент остава неизгладим в съзнанието му. Всичко може да се изглади, да изчезне, но този момент на разговор с Бога остава абсолютно неизгладим. Целият свят може да се обърне, но никоя сила не е в състояние да изглади този Божествен образ. Следователно, когато Писанието казва, че Бог е направил човека по образ и подобие, то подразбира, че при сътворението Бог така се е врязал в съзнанието на първия човек, че не е могъл да бъде забравен. Първите хора, които са видели Бога, идват сега. Това са Белите братя, това е Културата, която върви по съвсем друг път на развитие. А сегашните хора на Земята са направени от пръст, в която е вдъхнато малко жива душа. Те са смесица от кал и Божествено дихание, от което е станало една каша. Тази каша тепърва трябва да стане образ и подобие на Бога.

Вие ще трябва да премахнете вашите предубеждения. Най-първо ще трябва да вложите смирение в душата си. То е едно от качествата на всеки един ученик, който ще постъпи в тази Школа. Знаете ли какво значи смирение? Абсолютно смирение! Каквото и положение да заема -цар, философ - всеки, който влезе в Школата, ще забрави първото място, което е имал, и ще влезете в Школата без никакви претенции. Най-първо ще изучавате своите задължения, всичко ще изучавате, а за вашите права зъб няма да обелвате, няма да претендирате. За вашите права други ще се грижат- всички Бели братя ще се грижат за вашите права. Вие се грижете за вашите задължения, а те ще се грижат за вашите права. Когато влизате в Школата, ще се учите на вашите задължения. Не спазите ли това правило, ще седите вън от Школата. И тогава знаете ли на какво ще приличате - ще ходите, ще обикаляте около университетите на Бялото Братство, ще гледате какво има отвън, но вътре какво има няма да знаете. Когато се върнете, ще разправяте за външното величие, но вътре какво има няма да знаете. Сега някои от вас ще кажат, че са слушали за тия неща. Добре, слушали сте ги, но сега трябва да ги разберете, а за да ги разберете, трябва да влезете вътре.

И тъй, за да учите, първото нещо е смирението, но смирение, каквото се предполага. Когато човек почувства, че е смирен, той ще почне да расте. Вземете за пример онези синове в света, които чакат баща им да остави наследство и мислят само за онези права, които имат, и си казват: „Какво ще се падне от баща ни - ние сме шест сина, баща ни има дванадесет милиона, значи на всеки се пада по два милиона лева." Всеки син, ходи където ходи, все това говори: „Право имам, два милиона лева имам, не ми трябва наука, не ми трябва работа, аз съм осигурен!" И сегашните християни така проповядват: „Вие сте спасени, Христос е умрял заради вас, два милиона лева имате." Е, добре като сте спасени! Седите, пеете си и казвате: „Като умрем, ще идем в Рая" - това е едно погрешно схващане. Какво ще правите, когато отидете в Духовния свят, а не сте ученици на тази Велика Школа?

Значи у вас трябва да се зароди едно такова дълбоко и велико желание, каквото досега не сте имали. Понякога аз ви гледам, че плачете и си казвам: ако тия сълзи, които досега сте проливали, бихте ги пролели само за да станете ученици, какви велики промени биха произвели те. А вие за какво плачете? Плачете, че някой ви е обидил, плачете, че нямате средства, плачете, че не сте млади, че сте остарели, че нямате знания, че нямате това-онова, че нямате обществено положение, че нямате сили. И мъже, и жени все плачат, плачат. Плачът е даден за другите. За вас обаче той трябва да бъде плач за училище - да проливате сълзи, за да станете ученици, е най-великото, най-хубавото нещо.

Сега, като ви говоря това, вие ще кажете: „Толкова време ние търсим Христа, ние Го слушаме, ние Го обичаме, жертваме се заради Него, проповядваме заради Него!" Имате едно лъжливо схващане. Представете си, че искате да учите музика при един съвременен професор - срещнете го на пътя, говорите му, хвалите го, казвате му, че като него няма друг, давате му по една китка всяка сутрин в продължение на десет-двадесет години, но не отивате да учите музика. Питам какво ще спечелите. Нищо няма да спечелите - ще си останете профани по музика и професорът ще каже: „Много добър е този ученик, цветя носи, но много съжалявам, че не учи." А представете си обратното - вие сте вътре в училището, не носите букети с цветя, не хвалите учителя си, но учите. Той е доволен, радва се, че има един способен ученик и казва: „Добър ученик е този!" Каква полза, ако срещате Бога, давате му букет и казвате: „Господи, ти си добър, такъв-онакъв, като Теб друг няма, Ти си Любов, Ти си много добър!" Направите Му една молитва, след което казвате: „Срещнах днес професора си, дадох му един букет и той се радва!" Това е хубаво, не казвам, че не трябва да го правите, но след като занесете букета на вашия Учител, вземете инструмента на рамо, кажете Му вашите сърдечни думи и започнете да учите. Букетът е допълнение към учението, а само това, което научите, ще можете да го предадете.

Сега вие искате да въздействате на някои хора и казвате: „Този да го обърнем към нас!" Как ще го обърнете? Той не е някой камък, който да го хванеш от едната страна и да го обърнеш на другата. Той не е някоя кесия, която да обърнеш и да извадиш съдържанието й. Човек може да вземе една и после друга посока в своето обръщане. Та искам и ние да имаме правилни схващания.

Сега във всинца ви има едно предубеждение и вие мислите, че знаете. Вие се представяте за смирени, но няма смирение във вас. Аз ви говоря искрено: така, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви. Можем да направим опит: допуснете, че сте една високопоставена светска дама и сте поканена на банкет в някое висше общество. Да кажем, че сте религиозна, верующа и, отивайки на банкета, по пътя ви среща една просто облечена баба с една кошница цветя и ви казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошница и да занесеш някъде този букет?" Ако това е едно изпитание и ви накарат да занесете тази кошница някъде, ще я вземете ли? Ще кажете: „Чудя се на ума ти, аз съм поканена на банкет, там отивам!" Че вие именно две покани имате - от една страна, сте поканени на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна, Христос ви поканва на друг банкет и ви казва: „Ще занесеш кошницата!" Откажете ли се, свършена е работата. И тогава вие ще сте от онези, които обикалят около университета, гледат как е направен, какви прозорци има, как са подредени, но какво има вътре в университета не знаят.

Вие сте християни, нали? Толкова години следвате при мен. За Небето съм ви говорил и искам сега да ми опишете какво нещо е Рая. Опишете ми какво има в Рая - нека ми каже някой от вас, че е ходил в Рая, че това-онова има там. Има ли кандидати да ми кажат какво има там? Вие сте ходили в Рая, но Белите братя ви знаят какви сте - те имат едно широко езеро и след като вие излезете оттам, потопяват ви в това езеро и ви измиват. И тогава вие казвате: „Бях някъде снощи, но забравих всичко." Всичко това да не ви се вижда чудно. Понякога вечер сънувате някой много ясен сън и си казвате още тогава: „Ще си го запиша!" Станете сутрин, но сънят е изчезнал и вие си казвате: „Сънувах снощи нещо - няма го!" Така е със съня - сънувате, но не го записвате и го забравяте. Когато сънувате нещо, ще си вземете една тетрадка и ще си записвате всичко, а за тези, които не си записват, казвам, че са от тия ученици, които само обикалят университета.

Като ученици най-първо ви трябва смирение и пълен Мир на душата - спокойствие и Мир. В Писанието се казва: „Мирът Господен" - този Мир трябва да се добие. Мирът може да се добие само когато се образува пряма връзка между Бога и вас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, какъвто никоя друга сила в света не е в състояние да ви даде. Тя няма да ви лиши от нищо. С такава една връзка може да заемете в света най-долното положение, може да се намерите при най-лошите условия, но освен че няма да ви спъва, това, Божественото, ще превърне всички тези елементи, ще извлече соковете от тях и ще се окажете при по-благоприятни условия в Живота и ще бъдете по-силни. Това е Божественото!

Сега виждам, че във вашите умове отново се ражда същият въпрос: „Как може?" Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие." Никодим го запитва: „Как е възможно старият човек, проявеният човек, да се роди изново?" Христос не нарича стар човек този, който има много години, но онзи, който има знания, който има мъдрост. Ще ви изтълкувам този разговор по друг начин. Казва Никодим: „Онзи, който е придобил знания, който е завършил своите науки, подобава ли да се върне, да започне пак от а и б. Христос казва: „Той трябва да се повърне, да започне от а и б, да започне от вода и Дух." Водата, това е Новият живот, истинският Живот, Божественият живот. Духът, това е Разумният, Божественият живот, в който трябва отново да се облече човешката душа. Това е една фаза на преминаване от един живот в друг, което според Писанието означава минаване от живота, който носи смърт, към живота, който носи Вечен живот; означава минаване от безумното, което носи безумие, към разумното, което внася разумното. Защото там, дето има разумност, няма грях - само безумният човек може да греши. Умният човек не може да греши и всеки от вас, който понякога греши, е бил в състояние на умопомрачение. Всеки от вас, който направи най-малкия грях, е все едно в умопомрачение. Например разгневиш се и казваш: „Чакай, аз ще му отмъстя!" - веднага идва умопомрачението и почваш да мислиш как да се отплатиш.

В главата, която прочетох, Христос показва на тази самарянка истинския Път, който е учението за служене на Бога, понеже трябва да бъдем работници. Работници трябва да бъдете!

Вие искате да бъдете ученици и да приложите Новото учение. Как ще го определите? Може да ви попитат къде е това Бяло Братство, на което сте ученици. Е, как ще защитите вашата кауза? Ние ще запитаме съвременните учени: „Вие в какво вярвате?" - „Ние вярваме в Христа." - „Къде е този Христос?" - „Преди две хиляди години е живял Христос, апостолите са писали за това." - „Но вие с Христа били ли сте?" И на вас ще зададат същия въпрос. Но вие може да имате тази опитност - всеки от вас, когато стане ученик, когато придобие тези качества на смирение и Мир, ние ще го въведем вътре в Бялото Братство и всеки от вас ще види какво е то.

Сега у вас се заражда желанието преди да се очистите да влезете в Царството Божие. Всичко може в света, но нечист човек да влезе в Царството Божие е невъзможно. Чист, абсолютно чист трябва да бъдеш! Знаете ли какво значи чист? Сега някой ще ме попита защо не се интересувам понякога от този свят. Като ми задават този въпрос, хората мислят, че са умни. Не, те са глупави и аз ще им докажа, че това нещо от наше гледище е разумно, логично и правдоподобно. Вие искате да се интересувам от този свят повече, отколкото от онзи. Ако мислите, че трябва да е така, вие сте глупави. Вие, които ни препоръчвате тази философия, постъпвате ли съобразно с нея? Вие поставяте на масата един диамант, голям колкото паче яйце, и друг по-малък. Е, питам, къде ще гледат очите ти? Погледнеш малкия диамант, но след като погледнеш после големия, няма повече да отстраниш очите си от него. Кой диамант искаш? Ще кажеш: „Диамантът, който е голям колкото паче яйце!" Ако вие сте толкова умни, че вземате диаманта, който е голям като паче яйце, ние толкова глупави ли сме да вземем малкото яйце? Не сме толкова глупави. Ние виждаме и този, и онзи свят. Онзи свят е този голям диамант и ние постъпваме правилно, когато се интересуваме от него. Значи ние съпоставяме две истини, от които на първо място седи хубостта на вашия Живот. Ще ви кажат: „Ами ние имаме култура!" Тази култура, която имате, е взета отгоре, от нас, от Бялото Братство. Цялата наука - геометрията, математиката, естествената история, астрономията, музиката, поезията, изкуството - всичко, всичко е взето отгоре. Това не е ваше. Те казват: „Измислихме нещо!" Вие нищо не сте измислили. Тези хора тук, на Земята, които казват, че са измислили нещо, нищо не са измислили - всичко е взето от Невидимия свят и е пренесено във формите. Следователно тази култура на видимия свят е взета от Невидимия свят и затова е неразбрана култура, затова и принципите, които те употребяват, са неразбрани.

Не само това, но по някой път вие не разбирате и себе си и си задавате въпроса: „Какво съм аз вън от тялото?" Представете си, че един ден се съблечете, че излезете вън от тялото си и влезете в друг свят - как ще се познавате? Пипате си главата, косата и казвате: „Аз съм, аз съм Елена." Един английски философ всяка вечер се питал дали е самият той, да не би да е някаква илюзия и като се уверял, че е той, се успокоявал. Е, питам, вън от своята мисъл човек има ли ясна представа какво е той, или вън от своя мозък има ли ясна представа за своята мисъл? И ако при сегашното си състояние някой път вземете да мислите за себе си като за нещо отделно, може да ви мръдне дъската и да се уплашите. Така може да направим с вас някой опит в Школата: ще ви изведем от тялото ви вън, ще ви вдигнем нагоре до бялата лампа на салона и оттам ще се гледате. Две неща трябва да има в ума ви, за да разсъждавате - ще се виждате вън от тялото си и ще се чудите как става това. Само че материята на онова същество, което е горе при лампата, ще се движи по силата на волята, а за долното същество други условия ще му трябват.

Така и някои от вашите идеи се спъват по тази проста причина. Например вие искате да направите нещо, искате да говорите на някой човек за Бога, но веднага във вас влиза мисъл, която ви парализира: „Мога ли да говоря, това, което ще кажа аз, ще го приеме ли, ами ако ми се присмее?" Така вие попадате в едно противоречие със себе си и мислите, че не знаете. Мислите ли, че аз, който съм виртуоз и сядам да свиря, ще се боя от хората? Най-първо ще свирите за себе си и няма да мислите за никого. Аз, когато говоря истината, най-първо я говоря за себе си и щом я говоря тъй, както аз я разбирам, ще я разберете и вие. Представете си, че свиря нещо хубаво и вие слушате - аз се радвам и вие се радвате. Аз свиря на себе си, вие ме слушате и казвате: „Много хубаво, благодаря!" Казвам: „Няма какво да благодарите, аз свиря за себе си, а вие, които сте възприели музиката, благодарете за това."

Нашите отношения трябва да бъдат отношения с Бога. Когато се домогнем до тази велика Истина да служим на Бога, то думите ми към вас ще бъдат всъщност разговор с Бога, към който единствено имам отношение, а вие само ще слушате този разговор. Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате такива прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен Мир и всичките ви страдания, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта!" И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя!" Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна - това дете ще бъде ли весело? Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този Ангел на скръбта няма да плаче. Този Ангел ходи, обикаля около вас и постоянно ви казва:

- Много, много си говорил - това, което направи днес, не е хубаво!

Тогава ти се обръщаш и казваш на скръбта:

- Слушай, аз от децата си не искам съвет, ще се подчинявате, няма да се месите в моите работи, аз заповядвам!

- Ти можеш да ни заповядваш, но не прави зло!

Вземаш тоягата си и казваш:

- Всички вън!

- Ти можеш да ни биеш, но не си прав, нищо

повече!

Тези ваши деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са ваши учители. Цялото човечество аз го наричам непослушни ученици, нищо повече. Не че имате зла воля, но всички вие считате, че тези страдания, всичко това трябва да изчезне, а вие като богове, като някои царски синове и дъщери трябва само да удряте звънеца и всичко по волята ви да става. Даже и най-бедните и окъсани дечица казват: „Ех, да съм един княз или една княгиня, какво ще направя!" Значи и те имат понятие за княгиня. Казвате, че бедното детенце няма претенции. Сложете му ново облекло и ще видите как ще ви посрещне - ще каже: „Не съм разположен." А тази фраза „не съм разположен" е едно театрално представление...

Сега искам да видя колко души от вас, ако им кажа, ще си вдигнат пръста и ще кажат: „Решаваме!" Всички ще го вдигнете, но аз искам да вдигнете ума си, да вдигнете сърцето си, да вдигнете волята си.

Ще направите един опит: вечерно време, когато си лягате, ще кажете: „Тази вечер аз искам да отида при Бялото Братство, ще отида при Господа!" Някои преди това ще се запитат: „Аз чист ли съм?" Подобни разсъждения прави ли са? Когато някой болен страда от някоя болест десетки години и опърпан, окъсан отива при някой добър, благороден и чист лекар, казва ли му, че е болен, пита ли го дали трябва да дойде при него? Не, той отива при този лекар и казва: „Заради него ще отида, той ще ме приеме!" Вие трябва да имате вярата, която болният има към лекаря. И ученикът трябва да има абсолютна Вяра към Учителя си, когато отива при Него. Учителят му ще го приеме такъв, какъвто си е. Вложите ли в себе си мисълта, че няма да ви приеме, въпросът с вас е ликвидиран. Никакво съмнение, нито помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, за това-онова! В дадения момент всичко ще оставите и ще отидете с пълна Вяра при този Учител на Живота, когото търсите, и при тези ваши Бели братя и те ще ви приемат. Това е правило без никакво изключение, на сто случая едно изключение няма.

Вложите ли това правило в душата си, може да направите първия опит. Първия опит ще го направите в мълчание: искате да знаете дали Господ е с вас и дали слуша душата ви. Вървите по улицата и чувате как някое, останало без майка, младо момиче плаче или някой болен охка. Вие ще минете без да казвате нищо, само ще се доближите, ще го докоснете без да ви забележат и ще си заминете. После ще гледате резултата на вашето докосване. Резултатът от вашето пипане е този, че от вас ще премине един ток и човекът ще се затече подире ви, ще ви познае, вашата ръка веднага ще му подейства. Няма да му казвате, че ще го излекувате. Ще направите опит с един, с втори, с трети - навсякъде ще внасяте Мир и Радост и ще видите, че носите в себе си едно велико изкуство, каквото никога не сте имали. Сега някои от вас ще кажат: „Щом като зная това изкуство, ще мина покрай някой милионер, ще го пипна и той ще раздаде богатството си." И това ще бъде, но сега правете опита с болните. По-късно ще го правите и с богатите: някоя бедна вдовица ще се моли на някой милионер, а сърцето му ще бъде като камък свито; вие ще минете полекичка край него, ще го докоснете с пръста си и той веднага ще извади кесията си и ще даде. Силата е в нашите ръце, разбирате ли. На света ние заповядваме, а не друг някой! Аз, който съм ученик на Бялото Братство, на което Христос е глава, аз заповядвам! Аз съм казвал това толкова пъти. Вие говорите, че това ще стане, онова ще стане - нищо няма да стане. Ние знаем, че нещата стават така, както са определени отгоре.

Сега гледам, че някои от вас имат една слабост и казват: „Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на тоя народ!" В коя църква? Тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата Любов, аз не познавам. Аз не познавам още нито една църква, която познава Христа. Всички тези, които Го познават, трябва да служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, ако отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега!" Не, даром ще работя! Ще бъде смешно, когато обичам Христа, да му кажа: „Сега плати!" Не, това за нас трябва да бъде едно очакване, една Радост! Ние считаме това за дълг и като знае това, и Той ще работи заради нас. Ние заради Него и Той заради нас, Бог заради нас и ние заради Него, Учителя за учениците и учениците за Учителя - вие трябва да се проникнете от тези принципи. Казвате, че това е подобно на старото. Не, това са две абсолютно верни положения. Вие можете да отидете в онзи свят, но ако не работите, както ви казвам, никакви съществени резултати няма да постигнете. Но ако работите по този начин и сте една учителка например, ето какво ще постигнете: учениците, над които сте работили четири години, няма никога да ви забравят и помежду ви ще се образува една пълна братска връзка. Докато при това положение, при което са сега, те ще срещнат учителя си, с когото нямат никаква връзка, и ще кажат: „Едно време беше наш учител, а сега е обеднял." Не, в Бялото Братство такива отношения няма. Там никаква сила не може да смъкне Учителя. Той може да се смъкне сам, но обществото никога не може да го смъкне. Обществото може да смъкне един учител, учениците му може да го смъкнат, но в Бялото Братство това е невъзможно - там няма сила по-голяма от неговата.

Тези твърдения, които правя, са положителни и не трябва да ви обезпокояват, но трябва да бъдат един импулс във вашите стремежи. Вие още не сте преживели големи изпитания. Например вие не сте имали изпитанията на Христа. Някои от вас имали ли са изпитанията на апостол Павел? Удариха му пет пъти по тридесет и девет, след което той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в Царството Божие. Тези страдания трябва да ги минем до седмата глава." Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, като вас мислеше, но след като му удариха пет пъти по тридесет и девет, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията, измени тона си и каза: „Има един изходен път в живота и днешните страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова." И разказа тогава Павел: „Не зная в тялото си ли бях, извън тялото си ли бях, но заведоха ме на едно място, няма да ви кажа къде, но видях и чух неща, които не мога да ви изкажа." Къде е ходил? - В Бялото Братство. Той го нарича Третото небе, бъдещата култура и казва: „Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа!" За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тези страдания." Йоан описва настоящето в Откровението, пише за новия град Йерусалим. Това не е нещо фантастично, а нещо реално, което не се изменя. И при тези условия вие, като ученици, ще продължавате да се учите. Не мислите, че в Бялото Братство ще се учите за пет-десет-петнадесет години, но се изисква един, два, три, пет и повече живота. Това е хубаво, защото има какво да се учи и колкото повече време има да се учите, толкова по-добре. Ако влезете в Бялото Братство с вашите схващания, така, както сега се учите, така, както сега бързате, вие ще имате един нещастен живот. А когато видите този материал, който има тепърва да изучавате, ще се зарадвате, че за всичко това ще имате условия и ще бъдете полезни.

Каквото и да ви говоря отсега нататък, няма повече да се спирам върху това, което толкова пъти съм казвал - да се обичате, да имате обич един към друг. Но ще ви говоря, че трябва да имате отношения към Бога, че трябва да обичате Господа, нищо повече. За нищо друго няма да ви говоря - Любов към Бога! Решим ли този въпрос, всички други въпроси се разрешават толкова естествено, по един мистически начин, всички други социални въпроси се решават по един много естествен начин. Не можем ли да решим този въпрос, никой друг въпрос не можем да разрешим. От осем хиляди години всички философи се занимават с разрешението на този проблем. Няма друг изходен път, освен този: Господ ме обича и аз Го обичам! Може да запитате: „Ама дали ме обича?" Обича ви, нищо повече - каквото друго да ти дойде на ума, то не е вярно. Онова у вас, което може да ви каже, че Господ не ви обича, е сатанинско, дяволско - това са ония духове, описани в индийската философия. Прочетете някой път и ще видите как ги наричат, една индуска дума има за тях, намерете я - с тази дума се означават лошите, паднали духове. Намерете името, с което индусите наричат тези паднали духове; ако до следващия път не можете да намерите името им, аз ще ви го кажа, сега не искам да ви казвам тяхното име.

И така, щом кажете, че обичате Бога, ще чуете нещо, което ще ви убеждава: „Не, ти не Го обичаш!" -долу, под пъпа, нещо ти говори: „Не, ти не Го обичаш!" И започва спор: обичам Го - не Го обичам, обичам Го - не Го обичам... Тогава ти трябва да кажеш: „Бог ме обича! И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Неговата обич аз нямам никакво съмнение - и светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа!" В първата формула няма никакво съмнение. Във втората може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, там всички замлъкват.

Това са формули, с които ще се учите. По някой път аз съм правил опити, за да видя дали ще се обезсърчите. Например мога да ви кажа, че от вас нищо няма да стане - какво значи това? Вие ми казвате намерението си да отидете до Варна, отговарям ви, че до Варна не можете да отидете и вие се обезсърчавате. Аз съм искал да кажа, че за един ден не можете да отидете пеша до Варна, а ви трябват седем дни. Казвате: „Във Варна не мога да отида." Можете. Това е игра на думи: мога - не мога, това са относителни неща. Когато кажете на един окултен ученик, че от него нищо не може да стане, вие му говорите на един положителен език и с това му правите най-голямата услуга. Той знае, че по закона на отричането от него всичко става: „от теб нищо няма да стане" значи, че от теб всичко може да стане, а изразът „от теб нещо може да стане" значи, че от теб нищо не може да стане. Например някое дете се ражда и умира - такъв е законът на Земята. Казвам: това дете ще умре непременно. Кога? Това е въпрос - може след един месец, след два, след година, след две, след петдесет, сто, двеста години, но това е събитие, което непременно ще стане. Следователно може и не може, раждането и смъртта, това са обратни процеси -раждането предизвиква смърт и смъртта предизвиква раждане. Един ученик от Бялата школа никога няма да се обиди. Казвам, че вашето дете ще умре, понеже е една недоразвита душа, контрабанда е дошла във вашия дом и ще я повикат от онзи свят, ще ви пратят друго, много по-добро дете - какво има да съжалявате тогава? Дали сте дреха на един разбойник, на един престъпник - нека си върви с дрехата, даденото - дадено. Това означава употребата на езика, нищо повече.

Сега аз искам да схващате нещата в положителен смисъл, за да не се роди в душата ви една извратена мисъл. Всички извратени мисли се раждат вън от Любовта. Щом дойдем до онази велика Любов да познаваме Бога, никакви извратени мисли не могат да заемат място нито в човешкия ум, нито в човешкото сърце, нито в човешката воля. За всички страдания, за всички ваши грехове, каквито и да са те, Писанието казва: „Аз ще залича всичките ви грехове." Когато се върнете тази вечер, прочетете от Исаия 6-а глава, 6-и стих. Трябва да имате положителната страна на това Учение, която да бъде положителна Вяра във вашия ум. Ще се стараете да бъдете свободни. Имаме ли отношения към Бога, ние ще определим правилно и отношенията си на Земята, ще изпълним и отношенията си към хората. С други въпроси няма да се занимаваме - всички ще знаете, че има да разрешавате един важен въпрос, който е толкова назрял и за който вече имате пълна възможност. Няма да го нарека новораждане, но аз наричам тази първа стъпка съзнателна връзка между вас и живия Господ, който сега действа в света. Образувате ли тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър и идеален начин - това ще го изпитате. Не направите ли тази връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава ако се зародят страданията у вас, никой няма да ви е виновен, защото всеки е виновен за себе си.

Сега вие живеете в София и понякога се питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците. Църквата, това е Бялото Братство, нищо повече - това са живи Същества от най-висша култура, това са църквите, това е Царството Божие. Тази църква и ние я познаваме. И ако някой казва, че ние не зачитаме църквата, това означава, че ние не искаме да се лъжем с това, което не е църква. Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква.

Ще мислите! Това са мисли, които ще ви отнемат доста време, за да разсъждавате сериозно върху тях. Трябва да бъдете като малките деца, за да възприемате тези мисли всяка вечер, без да допускате, че Господ няма да ви прости греховете. Не, няма по-благо Същество от Бога, няма Същество по-внимателно от Него - Той е толкова внимателен! Той е зает с толкова работи, но на всички същества, в каквато и йерархия да се намират, най-малката въздишка чува, веднага я взема под внимание, за да поправи погрешката - няма нещо, което може да избегне от Неговото око и ухо. Но щом влезете в Училището, където израстването е съзнателно, отношенията стават други. Понеже в Школата сте свободни, там трябва да проявите воля. Господ няма да ви застави насила да се учите, а ще ви остави свободно да изберете. Ние насила не можем да направим някого праведен. Ние можем да му проповядваме, ние можем да му помогнем, но не можем да му въздействаме. Един проповедник, който иска да обърне някого, трябва да заеме неговото място. Казва Господ: „Измени ролята си сега!" Не, ние не искаме да заменяме ролята си с никого.

Тези неща, като ученици, трябва да ги спазвате. Ще искам в бъдеще да се образува помежду ви една благоприятна атмосфера. Когато се събирате тук, в зданието, да се образуват благоприятни влияния помежду ви, а когато излизате, да се чувствате свободни. Тишина и Радост трябва да се прояви. Искам да бъдете свободни. Ако искате свободно да действа волята ви, трябва да дойде във вас Любовта, която ще ви донесе широчина и свобода. Също трябва да се задоволят вътрешните нужди на всички ви. Трябва да бъдете внимателни. Когато седите вечерно време, няма да мислите само за себе си, но ще размислите за кого мисли Господ, та и вие да мислите за него. Ще ви задам следния въпрос: ако вие следвате в един клас и сте около тридесет ученика, възможно ли е, след като сте били няколко години заедно, да бъдете груби един към друг?

Следователно, като ученици на Всемирното Бяло Братство, вие трябва да се отличавате най-първо с честност. Знаете ли какво нещо е честността?Тя се отнася до личното достойнство на човека. Тя не е спомагателно средство, а е нещо морално, когато мислите разумно. Не ви подобава да бъдете безчестни. Обещаеш ли, трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш ли дума, на думата си трябва да стоиш. При това, ученикът на Бялото Братство трябва да бъде добър, което е вече едно морално качество. Ученикът на Бялото Братство трябва да бъде толкова досетлив, че да може да даде на всекиго отговор за това, в което вярва. Също трябва да бъдем доблестни, благородни и да имаме една възвишена, неумолима и постоянна воля, тъй както е постоянна Волята на Бога. Това е желанието ми. По това трябва да се различавате от другите и когато минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хора, които, каквото започнат, свършват." Каква друга препоръка ви трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи, църквата на това се крепи. Може ли да се крепи една църква, ако няма честност, може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност, може ли да се крепи, ако няма добра воля? И в дома си трябва да поставим тези черти като отличителни от външния свят. Казват, че и те са като нас. Щом казват, че и те са като нас, ние няма да бъдем като тях, нищо повече! Следователно за външния свят тези трябва да бъдат отличителните черти на учениците.

Сега на учениците, които са пред мен, ще задам като първи урок един изпит по честност. Всеки от вас, който влиза в класа, млад или стар, до края на годината ще изработи една сума от триста лева и ще я внесе в касата. Ще съберем една сума и ще видим после за какво може да се употреби. Цялата тази сума ще може да се внесе, но с труд, по един честен начин. Да кажем, че имате мъж - ще му ваксате обущата и по един честен начин ще му кажете: „Дай ми пет лева." Или отивате в града и може да се качвате на трамвай по три-четири пъти на ден - ще се откажеш от трамвая, ще ходиш пеш и ще спестиш желаната сума. Изобщо всяка работа по честен начин трябва да се извърши. Ще напишете нещо или ще учите нещо, но всичко по честен начин. Тази сума за някой може да е малка, но за някой от вас е голяма. Искам да разрешите задачата по честен начин, честно да спечелите парите. И тогава ще видим за какво може да употребим тази сума. Другояче тази задача можем да я разрешим много лесно: някой от вас може да бръкне в кесията на баща си - не по този начин! Ако пък не можете да разрешите задачата, аз ще ви кажа как да направите това. Това е едно хубаво упражнение.

Сега искам никому да не говорите навън за тази задача. Ще я изпълните по план, като всеки може да отделя по пет-десет минути от свободното си време, но без да влизате в някакво стълкновение. Ако работите по този път, по който ви говоря, значи сте ме разбрали; ако срещнете много големи мъчнотии в пътя, не сте ме разбрали. Щом условията ви улесняват, разбрали сте ме; ако кажете: „Много мъчнотии срещнах", не сте ме разбрали. Щом сте ме разбрали, каквато мъчнотия да срещнете, лесно ще я премахнете; ако не се премахне, има нещо, което куца и трябва да се отстрани, две мнения няма. Това е една от най-лесните задачи. Ние започваме от материалните задачи - триста лева. Аз ви казвам, че тази е една от най-лесните задачи за ученика - една от най-лесните, която може да се намери в учебника със задачи. Ако мислите, че тази задача е мъчна, по проста от нея няма.

Това, разбира се, трябва да бъде на втори план, защото не е толкова съществено. Да не би да се разтревожите как да намерите тези триста лева - това е маловажен въпрос. Съществен въпрос е връзката, която трябва да се осъществи между Бога и вас. В това отношение аз ще ви съдействам. Ще ви покажа какви са отношенията между връзките, които досега сте имали, и тази нова връзка, която сега се образува, за да видите каква е разликата. Мъчно може да си представите каква е същинската разлика на нещата. При сегашното ви състояние, до което сте достигнали, може да се образува тази връзка, понеже имате опитности. Тази връзка е нов елемент, който ще разреши вашата задача, ще осмисли Живота ви и бъдещето ви състояние ще се урегулира. Така че, няма да бъдете като петте глупави девици, а ще бъдете онези пет девици, които ще влязат с младоженеца.

Искам да бъдете тихи. Така ще се върнете вкъщи свободни, вдъхновени, с надежда, че има да разрешите една велика задача, на която цялото ваше бъдеще ще се държи. Няма да се спъвате. Ние познаваме професора, живота му, дошли сме в училището. Аз не говоря за външните отношения в света, а говоря за вътрешните отношения, които са Божественото.

Сега постарому трябва да ви запитвам дали ме разбирате. Няма да ви запитвам. Аз изнесох едно ново положение, което хората наричат учудване. Когато човек седи горе и гледа отгоре надолу, учудва се. Когато не се е качвал горе, а само се е възхищавал, човек вижда мъчнотиите и се учудва. А вие изведнъж се виждате пред планината, на която трябва да се качите. Затова думите мога и не мога са изключени. Ще кажете: „Ще бъда герой!", понеже това е процес на движение. Изразът ще бъда герой, нищо повече! Някой казва: „Ще бъда герой, ако е рекъл Господ." Ще бъда подразбира, че Господ е рекъл, а пък аз Неговата воля на две не правя. Понеже Господ е казал, ще влезем в Училището; понеже Господ е казал, ще учим; ще бъде така, както е казал!

Сега някои ще кажат: „Защо не сме по-млади, ами сега на стари години?" Тези от вас, които мислят, че са много стари, да ми кажат на колко са години. Защото ние наричаме човек на средна възраст този, който има двадесет милиона години. Ние на колко сме? Ние сме от Слънчевата система, а Слънцето, за да направи едно обръщение, употребява двадесет милиона години. Тогава вие сте едно малко бебе. На колко слънчеви дни сте сега? Например вие сте четиридесет годишен - изчислете каква част съставляват вашите четиридесет години от годината на Слънчевата система. Хората не могат да разберат какъв ще бъде този човек, който ще има десет слънчеви години. Един човек от Слънцето, който там е на десет години, тук ще бъде на двеста милиона наши години. Там той ще е едно младо момиче, ще припка и като го попитат на колко години е, ще каже: „На десет години." Думите млади и стари са само отношения, различни мерки. Следователно ученикът не може да бъде стар - който се учи, той всякога е млад. В Бялото Братство вие трябва да знаете онова изкуство на подмладяване. Чрез него човек може така лесно да се подмлади, както подмладява къщата си или градината със своите дръвчета. Това, което за нас съставлява мъчнотия, за Белите Братя е толкова естествено - те постоянно се подмладяват, постоянно са млади. Там няма да срещнете такива стари хора. Те могат да приемат всички форми, които хората имат - това е наука, това е изкуство, което ние не можем да направим.

Сега вие трябва да решите същественото. Това е въпросът на бъдещето, това е една дълбока наука. Важна е връзката, която трябва да направите. За тази връзка много пъти са ви говорили, решавали сте и сте дошли до това положение, че може вече да я направите. Значи напълно сте подготвени и може да я направите!

21 юни 1923 г., петък, София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help