Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Отношение на природните сили към човешката душа

Двадесет и девета лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас на 30 май 1923 г., София

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- Тя постоянно ни весели.

Размишление

Чете се резюме на деветнадесета лекция от първа година.

Фигура 1 Като ученици вие трябва да изучавате силите на Природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате Природата, от една страна, вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна, вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: „Това е Природа." Не, външният свят, Природата трябва да се изучава по особен начин. Представете си сега, че пред окото ви С, се намира предмет АВ (Фигура 1). Вие наблюдавате отвън и не знаете какъв е предметът АВ. Да допуснем, че светлината, на която реагира вашето око, минава през него и хвърля сянка. Понеже лъчите минават през лещата С на окото и се отразяват на другата страна, ние получаваме образ, обратен на АВ и по-голям от него - А1В1. Предметът АВ е реален, А1В1 е негово отражение като в огледало. След това вие наново проектирате отражението А1В1 навън, това отражение реагира върху центъра на вашия мозък; това става в няколко фази, които сега няма да обяснявам. След това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметът АВ може да бъде неодушевен, а може да бъде и човек с височина около 165 сантиметра - нормална мярка за средния ръст на човека. Височината на този субект определя неговия стремеж нагоре. Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията за неговото развитие. И в растителното царство височината на растенията, на дърветата е в зависимост от условията. Когато влизате в гора, в която дърветата са близо едно до друго, ще забележите, че всяко дърво има стремеж да расте на високо. Там се забелязва едно надпреварване между дърветата, всяко едно иска да израсте по-високо от съседните. Този стремеж е много естествен: всяко дърво иска да се издигне над другите, да не го засенчват, да не го лишават от слънчевата светлина.

Каква е разликата между ниския и високия човек? Като говорим за нисък и висок човек, трябва да имаме предвид в какво отношение този човек е нисък или висок. Има няколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човек да измери своята физическа височина, но как ще измери моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждам този въпрос, той е отвлечен. Защо? Защото не виждате вътрешните връзки на Живота. В това отношение всяка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение в Живота. За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинският, реалният Живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Мислите ли, че отражението, което се е получило във вашия мозък, ще ви даде истинско понятие за предмета? Например, срещате един човек, който ви се вижда интелигентен, благороден, учтив - това е първото впечатление от този човек. След една година вие имате вече съвсем друго мнение за него - казвате, че този човек не е толкова благороден и интелигентен, както сте мислили. Какви доказателства имахте първоначално, въз основа на които казахте, че този човек е благороден и интелигентен? Ако запитате един математик за отличителните белези или признаци на нещо, той веднага ще ги изтъкне и после въз основа на тях ще може да решава всяка задача из областта на математиката. Щом може да решава всяка задача, той е първокласен математик.

Следователно първокласен математик е онзи, който може да решава не само съществуващите досега задачи в Космоса, но и ония, които тепърва ще предстоят да се решават. Той решава всички задачи сто процента, второкласният математик решава седемдесет и пет процента от дадените му задачи, а третокласният - само двадесет и пет процента от всички задачи. Последният математик ще ви бъде най-малко полезен - ако в двадесет и пет случая ви осветли и напъти, в седемдесет и пет случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срещаме и в моралния живот на хората: първокласен моралист е онзи, който решава задачите си сто процента; второкласен е онзи, който решава задачите си седемдесет и пет процента; а третокласен -който решава задачите си двадесет и пет процента. Колко задачи ще решите, ако имате един учител от трета категория? Едва двадесет и пет процента. Мислите ли, че този учител ще ви изведе на пътя със здрав гръбнак? Вие ще срещнете първокласния учител на физическия свят, второкласния - в Духовния, а третокласния -в Божествения свят. Като норма за всяко нещо аз вземам мярката седемдесет и пет процента. Ако искате да знаете колко сте силен, вземете чувал от сто килограма тежест и се опитайте да го вдигнете: ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак; ще извадите от чувала двадесет и пет килограма и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал, тежък двадесет и пет килограма, той е юнак от трета степен.

И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали седемдесет и пет процента от задачите си, после ще решавате седемдесет и шест, седемдесет и седем процента, докато един ден стигнете до сто процента, когато ще влезете в категорията на първокласните ученици. Тези ученици живеят в Божествения свят, дето всичко е живо, интелигентно. В Божествения свят всички същества мислят, и краката на тези същества мислят както главите им - те решават задачи с краката си така, както ги решават с главите си. Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг (Фигура 2) излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват че всяка частица, всяка клетка на тези Същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност. В Божествения свят всичко е в пълнота - сто процента; в Ангелския свят деятелността се намалява, става седемдесет и пет процента; щом слезете на физическия свят, деятелността се намалява още повече - там имате двадесет и пет процента съзнателна деятелност и седемдесет и пет процента - несъзнателна. С други думи казано, на физическия свят двадесет и пет процента от съществата са будни, а седемдесет и пет процента спят; в Ангелския свят седемдесет и пет процента са будни, а двадесет и пет процента спят; в Божествения свят сто процента от Съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си: някога умът ви е буден, светъл, мислите добре; някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. Понякога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че нищо не сте разрешили. В коя категория сте попаднали, когато мислите че нищо не сте разрешили? (- В третата.) - Според мене вие сте в по-долна категория - четвърта, пета и т.н. Ако бяхте в трета категория, вие щяхте да имате норма - двадесет и пет процента. Вие сте по-долу от категорията на двадесет и пет процента, дето се раждат илюзиите на живота. Тази е причината, дето с вас стават бързи резки промени: днес мислите едно, утре - друго; днес вярвате в приятеля си, утре се съмнявате в него и започвате да го подозирате.

Сега, давали ли сте си отчет на какво се дължат бързите промени, които стават с всеки човек? Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между Умствения и Сърдечния свят. Такива прекъсвания стават и в моралния свят. За да запази своето добро състояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си с Божествения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови човек връзката си с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-натам, лута се, никъде не може да намери подслон. Коя е причината за това състояние? Причината за това са неговите приятели, с които той е бил свързан. Той се е свързал с приятелите си в момента, когато те са били в залез слънце, т.е. когато са били на почивка. Всеки е изпитвал това състояние: ходите от врата на врата, тук хлопате, там хлопате - никой не ви отваря. Като се почувствате самотен, изоставен, казвате: „Не си струва човек да живее, не съществува приятелство в света." Кой е виновен за това? Вие сте виновни, погрешката е у самите вас - вие сте избрали най-неблагоприятния момент за посещение. Когато искате да посетите един свой приятел, идете при него през деня, когато Слънцето грее, когато е буден, а не когато спи.

Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия Космос, и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разпръсват облаците от мрачно, потъмняло небе.

В някои случаи светските хора се справят с тези състояния по-лесно, отколкото окултните ученици, понеже те развиват своя практически ум и си служат само с една философия. Те не се хвърлят от една философия на друга, не търсят и не се спират върху възгледите на различните философи, както често постъпват някои окултни ученици. Например, те се спират върху възгледите на някои философи за обективния или външния свят и за субективния или вътрешния свят и казват, че субективният свят, т.е. това, което човек преживява в себе си, е по-реално от онова, което го заобикаля отвън. Всъщност субективният свят има свое отражение в обективния свят и обратно - обективният свят има свое отражение в субективния. С други думи казано, всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят и всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на Живота; и докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на Живота. Божественият свят е Абсолютна реалност, без никакво отражение. Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша? Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата, той е далеч още от Истината. Например, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес; вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек? Преди всичко това е субективна преценка на тия думи както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна. Отде знаете какво се съдържа в думите, които вие наричате обидни? Може би този човек е имал съвсем друго нещо в ума си, когато е изказал тия думи, и по някакво особено съвпадение на условията те са прозвучали неправилно в ушите на онзи, който ги предава. Хората изобщо се поддават на известни съвпадения на нещата, повлияват се от тях, вследствие на което си създават криви понятия. Това се забелязва в обикновените отношения на хората, това се забелязва и в науката. Такова съвпадение съществува между материята и Духа, поради което хората приемат материята за нещо реално, а Духа - за нещо нереално. Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материята, той приема нея за нещо реално. Дали ще пипне нещо, дали ще го вкуси, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива - затова той казва, че всичко в света е материя. Човек не се спира да размисли, че като пипа с ръцете си, те не са нищо друго освен щипци, с които Духът си служи. Материята представлява щипците на онзи интелигентен фактор - Духа, който истински проверява и изучава нещата. Ако Духът не действаше в ръката, в езика, в носа, в окото и в ухото на човека, той не би познавал нито външния, нито своя вътрешен свят.

Значи материята представлява външни пособия, чрез които Духът си служи. Материята представлява съвкупност от живи, но спящи същества, с които Духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя Духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; Духът е сбор от пробудени Същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Когато човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо състояние, спящ дух; когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън; когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си - те се преповтарят.

Съвременните хора и специално окултните ученици, като не познават тия неща, като не познават тайните на Природата, мислят, че всичко могат да постигнат по магически начин - като мръднат магическата пръчица, всичко се нарежда според желанието им. Обаче те виждат, че не става така. Някой намисли нещо - вижда му се проста работа, щом се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Друг намисли да напише нещо грандиозно, но като седне да пише вижда, че не е така лесно, както си го е представял. Всяка Божествена идея или всяко Божествено чувство, които проникват в ума и сърцето на човека, са строго определени - те не търпят никакъв недоимък, нито най-малък излишък. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възприели, вие сте си послужили с магическата пръчица. Така изнесени, идеите или чувствата внасят пълно задоволство, пълно удовлетворяване в човешката душа. Ако не се изнесат по този начин, в душата на човека остава известна празнина, която той иска по някакъв начин да задоволи. И ако не попадне на някаква Божествена идея или на някое Божествено чувство, той ще запълни празнотата в себе си с нещо човешко, което ще му създаде ред мъчнотии и страдания.

Сега, като млади пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да работите. Едни от вас изучават математика, други -философия, трети - музика, четвърти - художество и т.н. Всичко това цел ли е в живота ви? Не, изучаването на разните науки не може да бъде цел в живота на ученика - те са само средство за постигане на нещо. Защо? Защото ако влезете в Божествения свят, ще видите, че науките там имат съвсем друго разпределение в сравнение с тези на Земята. На Земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие седемдесет и пет процента у вас е съмнение, колебание, а двадесет и пет процента само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях - те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате. Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на което всякога да разчитате.

За следния път ще ви дам темата „Най-определената мисъл в човешкото съзнание". Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това, което някои автори, изобщо някои учени или философи разбират.

Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в Живота. Представете си, че точка А на Фигура 3 е едно мислещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В - един жив обект. Изобщо човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само за живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света; вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото Д (Фигура 3) проектира мисълта си към В, тогава А и Д имат една обща допирна точка в своята мисъл; това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото Д има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което то има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в Живота. За да се спасят съществата А и Д от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С - с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната - и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и Д става по-възвишена - те започват да се движат не само на физическия, но и в Духовния свят, като образуват триъгълника АСД.

Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое Възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и Д. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва Любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С, нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили.

И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от Светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С1, вследствие на което Светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места, обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стремят - този общ център е Слънцето. Следователно, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСД. Други двама души пак ще образуват триъгълник помежду си и т.н., обаче между всички триъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С. Само при това положение душите могат правилно да се развиват.

Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава; не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва. Когато учениците в класа нямат хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона. Много от учениците се намират във фазата на преливане на енергиите. На физическия свят те се намират на онзи пункт, дето стават експлозии - на това място именно се образуват бомби. Ако дадено желание се отправи към един обект, който е експлозивно вещество, и това желание успее да се излее в известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голяма експлозия. Всяко подпушено желание у човека е в състояние да произведе експлозия. Например, синът на някой богат човек иска да учи, да следва в странство, обаче бащата се противопоставя на това желание. Синът видимо се примирява, но вътрешно през целия си живот той таи скрито недоволство и неразположение към баща си, което един ден неизбежно ще експлодира. За да не изпада в такива състояния, ученикът трябва да различава желанията си - кои са човешки и кои - Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира - и живота ви да коства, Божественото трябва да се реализира. Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа замине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на Земята и да изправи погрешката си. Всяко нереализирано Божествено желание оставя празнина в човека - това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване. Това са опитали мнозина, ползвайте се от опитността на тия хора. Всяко съмнение е губене на основа, почва в Живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока в Живота си. Мислете всякога право - отправяйте мисълта си нагоре към центъра С и от нищо не се безпокойте. - „Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновен, за да се отклоня от пътя си." Не, никой човек на Земята не може да бъде сто на сто виновен - всякога търсете в себе си вина петдесет процента и в ближния си петдесет процента. Припишете ли всичката вина на него, въпросът ще остане неразрешен. Въпросите могат да се решават при положение, щото всеки човек за всички случаи да счита себе си петдесет процента виновен, а останалите петдесет процента вина да разпредели между обкръжаващите. Следователно не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте -то придава цена на човека.

Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. В Божествения свят душата представлява математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог й е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условията, които ви са били дадени, вследствие на което и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия, всеки е имал дарби, които не е използвал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който заровил в земята дадения талант от господаря си. Такова е положението на пияницата, който всеки ден отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутрин със строго решение в себе си, че от днес няма вече да пие; по едно време излезе из града и като види някоя кръчма, отбие се за малко да изпие само една чашка винце. Щом изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща у дома си съвършено пиян. Като изтрезнее съжалява, че е пил, и пак взема решение да не пие. Щом е взел такова решение, той трябва да тури чаша чиста вода пред себе си и да си каже: „От днес нататък преставам да пия вино." След това да вдигне чашата със студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива в кръчмите. Обещае ли това в себе си, той трябва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията!

Като изнасям този пример, аз нямам предвид някого, но говоря изобщо за човешките прояви. Човешкото се проявява по един и същ начин, но в различни форми. Срещате двама приятели; по едно време те се скарват помежду си - единият каже една обидна дума на другия, вторият му каже няколко. Първият си казва: „Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Искам да се примиря с него, но преди да се примиря ще му кажа още нещичко, че да ме разбере." Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо трябваше да се каже тази дума? „За да разбере." Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често Мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи Мирът на човека? Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък; след вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита; те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате скъпоценния камък от джоба си, показвате им го и казвате: „Този скъпоценен камък е мой." От този момент спокойствието, Мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава - вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях.

Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка, неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. Ако той няма никакъв хикс в себе си, работите му няма да вървят добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човек може да изкаже или да изяви навън, всякога развалят работите - закон е това.

Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Например, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие правите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мислите и чувствата на човека: когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си - изобщо има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е възможно. Защо? Защото външната ученост или неученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия морален устой. Добър човек може да се нарече онзи, който има поне една основна идея в живота си, към която се стреми.

Като ученици на окултна Школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трябва да си създадете нова мисъл, а не само да повтаряте дадените в Школата формули и правила. Всяка формула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Ученикът трябва да мисли по съвършено нов начин. Не е въпрос да повтаря едни и същи мисли - повторението на нещата не води към знание. Каквито и да са условията, при които живеете, те ни най-малко не могат да пречат за приемане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да приеме новата мисъл, той е на крив път. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и Великите Учители на света, са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал. Всеки, който е дошъл на Земята, е започнал от елементарните неща: той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на децата, в първо време те се намират в чудо, но постепенно започват да ги решават, да им се виждат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениалност, трябва да работи, да учи.

Какво е нужно на ученика, за да учи? Светлина. Без Светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате в стая, добре осветена; вие сядате пред масата и започвате да учите. В това време някой влиза в стаята, завъртва ключа, откъдето идва светлината, и вие преставате да учите. Щом не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме светлината? Който ви я дава. Следователно вие зависите от Онзи, който дава Светлината. Той държи ключа на Светлината - от Него зависи да учите или да не учите. Светлината не носи Знания, но тя е условие за придобиване на Знания - дето е Светлината, там са и Знанията.

Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно - не с думи, а на опит. Нека двама души (единият - последовател на новото учение, а другият - на старото учение) посадят царевица, например, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна; кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброкачествени от вторите. Какво по-голямо доказателство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение - щом е Божествено, то е право учение; всяко учение, което помрачава ума, огрубява сърцето и отслабва волята, е човешко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на крив път; щом се облагородявате, вие сте на прав път.

И тъй, всички трябва спазвате закона на триъгълниците, понеже той разрешава противоречията в Живота. Да допуснем, че имате две разумни същества А и В (Фигура 4), които се движат едно срещу друго. В пътя на тяхното движение те ще се натъкнат на ред недоразумения, които ще свършат с експлозия. За да избегнат експлозиите помежду си, те трябва да насочват енергиите си нагоре, към възвишения свят С и там да се срещат. Същото трябва да направят и съществата А1 и В1 - те трябва да отправят енергиите си към центъра С1 Ако други две същества А2 и В2 имат отношения, и те трябва да отправят енергиите си към центъра С2 По този начин всички хора ще се срещат в центровете С, С1, С2 на триъгълниците АВС, А1В1С1, А2В2С2 и ще се движат по права линия. Правият път на движение на отношенията между хората е през центровете С, С1, С2. С други думи казано, всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките - отчасти.

Това са нахвърляни мисли, върху които трябва да размишлявате, да си дадете отчет докъде сте достигнали в умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете с какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тогава каквото знание и каквито опитности придобиете чрез ума, сърцето и волята си, ще ги използвате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, все ще видите една малка дисхармония, но тя не трябва да ви смущава. Докато живеете на физическия свят, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви - тя представлява малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да преодолява. Като преодолява препятствията и мъчнотиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте, използвайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онези, които я разбират, които мислят, чувстват и постъпват правилно - това са разумните хора в света.

Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, че те правят повече погрешки от глупавите. Можете да направите изчисление, за да видите в колко процента от постъпките на умните има грешки и в колко процента на глупавите. Ако при решаването на една задача направите седемдесет и пет на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото, дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой или толкова по-здрав морален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в която се работи с различни киселини и основи. Най-малкото невнимание от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.

Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачитане. Който е дошъл веднъж на Земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на Природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на Природата, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е научил урока си, и учителят ще го извини. Обаче Природата никого не извинява, тя казва: „Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат, тук не е място за плач, за обезсърчение, тук е място само за учене и за работа." - „Ама аз се обезсърчих." Обезсърчението не разрешава задачите. - „Отчаях се вече, не ми се живее." Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш Волята Божия. Остен има и за окултните ученици. Природата обича само ония, които учат. Ние вземаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас. Всички хора са дошли на Земята да се готвят за велико бъдеще.

Каквито изпитания и нещастия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считайте, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на Земята, те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под Земята? Ако могат да излязат на повърхността на Земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. Защо? Защото го сравнявате с живота на по-напредналите от вас Същества. Когато някой милионер изпадне до положението на последен бедняк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци - тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му.

И тъй, дълбокото, силното, което взема участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност - както към себе си, така и към обкръжаващите. Всичко най-добро се крие в Божественото - и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висок морален живот - без този живот нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи висок морал, който християнството поставя като почва, като основа на Живота.

Тайна молитва

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината. - Тя постоянно ни весели.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help