Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Закон за контрастите

Размишление

(Прочете се резюмето върху темата „Отношението между тъмнината и светлината“.)

(Прочетоха се няколко от темите върху „Отличителните черти на младостта и старостта“.)

За идния път ще напишете нещо върху „Ползата от предметното обучение“.

В прочетените теми има много нещо, казано за старостта и младостта, и то почти в същия тон. Разликата между младия и стария е тази, че младият постоянно слиза и възлиза, а старият постоянно се променя. В какъв смисъл? За пример някой стар дядо дойде до някоя река и реши да я прескочи, но като дойде до реката, седи, седи, казва: „А, то на млади години бива!“ После дойде до някой мост, казва: „Ще го премина“. Но после се размисли: „То не е моя работа, за младите е“. Значи постоянно решава и не изпълнява, а младият реши и изпълни – падне, не падне, скача. Психологически туй е вярно, констатирано е. Щом почнеш да чувстваш, че трябва да станеш по-добър, ти казваш тъй: „Аз ще стана по-добър“ – решаваш. Но като дойде време да станеш добър, казваш: „То не е за този живот, като дойда следващия път на земята, тогава“. Друг път решиш да напишеш нещо, но си казваш: „То е философски предмет, не е за мене“. Някой път дойдете до музиката, решите да учите, но трябва ли приложение, казвате: „Е, то е за младите, техника трябва!“ Младият пък, макар и във водата да падне, реши ли да скача, скача. Аз съм виждал как някое дете дойде до водата, скочи в нея и казва: „Хопала! – Няма нищо, втори път ще го направя по-хубаво“. Старият казва: „Що ми трябваше да скачам, то е толкова глупава работа!“ Тъй щото в туй състояние почвате ли да решавате и да отлагате, туй е старостта. Това можете да го проверите практически. Младостта и старостта, това са две съществени качества или две прояви в човека. Старият човек всякога гледа да използва другите. За пример, като мине някое младо момче покрай стария, той казва: „Хайде, дядовото, вземи стомничката!“ – туй-онуй, все да му донесат нещо. Той почва да чувства нужда от услуги. Туй, което сам можеш да го направиш, никога не желай другите хора да ти го направят. Това е едно от правилата за младите. Туй, което можеш сам да направиш, направи го, а само невъзможните неща остави другите да ги направят. Само така ще спазиш духа си. Никога не влагай в себе си идеята да казваш: „Това не мога да направя, то е невъзможно за мене“. Макар да не е възможно, ще кажеш: „Мога да го направя“. Постави в себе си мисълта, че за в бъдеще ще можеш. „Можеш“ – туй е първото правило.

Ние от дълго време не сме пели. Аз забелязвам, че гласовете ви са се малко поразвалили. (Учителят поставя сурдинката си върху цигулката.) Защо се слага сурдинката, гребенчето на цигулката? – За да не се вдига много шум. Някои от вас трябва да имате такива гребенчета, за да не вдигате много шум. Когато трябва, ще извадите гребенчето.

Правили са опити с кучета и с други животни, да видят как им действа цигулката и другите инструменти. Забелязвали са, че от звуковете на тръбата кучетата вият.

Да изпеем сега „Сила жива, кажи ми где вода извира“.

Изпейте първото упражнение: „си“, „ми“, „до“, „си“. (След това изпяхме същото упражнение една гама по-високо.)

За да може музиката да произведе ефект или за да може да си въздействате с нея, трябва да имате два противоположни тона по сила. За пример, ако вземете два тихи тона или изсвирите два пасажа с еднакви по сила тонове (Учителят взима на цигулката два еднакво силни тона), те няма да произведат никакъв ефект върху вас, върху ухото ви. (Учителят свири една мелодия, при която взима два тона с противоположни сили.) При изсвирването на два противоположни тона се забелязва една дълбочина, която не може да се изрази на цигулката. Това е закон на контрастите в музиката. И в музиката, и навсякъде трябва да има силни контрасти, за да си въздействате. Ако в един момент в живота ви за пример вие сте тихи и добри, това са тихите тонове. А някой път в някои моменти от живота ви вие сте гневни, възбудени, считате, че сте лоши. Това е един контраст, туй са силните тонове. Не считайте това състояние на душата си като нещо лошо. Това са контрастите в живота. Между тия контрасти се явява един трети тон, посредством който ще разберете Божественото. Туй третото не се предава на цигулката. Това, което разбирате, което схващате, то не е изразено с цигулката. (Учителят свири същата мелодия с контрастите в тоновете, а после свири нещо като акомпанимент, тихичко.) Такова едно тихо душевно състояние има и у вас. Туй състояние се подготвя постепенно, но то може да се превърне в караница или от караница може да се превърне в един сладък разговор. Значи в живота ви трябва музика. И тъй, за да избегнете караницата, прибегнете към живата музика. (Учителят свири нещо весело като хороводно.) То е един вид музика в Природата. Като дойде туй настроение, казваш: „Какво ми се доигра нещо!“ Идва ви едно желание да заиграете, а вие подпушвате туй желание. След това дойде ви на ума нещо, някоя мисъл, вие я подпушите. Никога не подпушвайте енергията на вашия мозък! Дойде ви едно желание да поскачате, да си поиграете, не го подпушвайте, дайте му ход! Вие казвате: „Е, стар човек съм, що ми трябва!“ Не се подпушвайте! Природата не обича подпушване. Всеки, който се подпушва, Природата разваля бентовете му. Никакво подпушване! Най-първо, живата енергия трябва да се използва. Не се ли използва тази енергия, тя донася всичките злини в света. Ще я използвате. В туй отношение трябва да научите елементарните тонове: силните и тихите тонове. За пример някой път сте възбудени. Тогава употребете един силен контраст в музиката. Ще кажете: „Време за пеене ли е?“ Ами че как ще се упражните вие, как ще си въздействате, как ще калите вашата воля? Време за калене е, да калите вашата воля, да трансформирате енергията си, защото вашата енергия, от която и да е част на мозъка, се отразява върху музикалните ви центрове. Всинца не сте еднакво подготвени за тази музика, но за в бъдеще с нея все таки ще може да си въздействате във възпитателно отношение, за да можете да регулирате вашата енергия.

Да изпеем „Сладко медено“. (Изпяхме го няколко пъти.) Да го изпеем пак, но много тихо! (Учителят свири едно упражнение, като започва от по-ниски тонове и свършва с по-високи, а ние пеем след него.) И това упражнение е за контрастите. (Учителят свири и пее едновременно едно упражнение с контрасти.) Туй упражнение ще произведе едно вътрешно успокояване. Ще засегне душата ви малко по-дълбоко.

Да изпеем сега тихо „Бог е Любов“!

Опитите, които се правят с пеенето и музиката, са дали чудни резултати, особено когато при туй пеене и свирене душата взима участие. Ето защо знаменити цигулари никога не дават своите цигулки да ги пипат други. Като пипнеш цигулката на когото и да е, можеш да познаеш какво е неговото естество. Тъй, както е направена цигулката, тя може да приеме и да предаде вибрациите, трептенията на всяка една душа. И цигуларят, като пипне някой път цигулката си, може да познае своето настроение. Пипне цигулката си и я оставя, сложи я настрана, не свири – няма настроение. Цигуларите всякога свирят по вдъхновение. Понеже те не са окултисти, не могат да предадат всякога вибрациите си на своите инструменти. Сега по същия закон вие искате да говорите някому, искате да го убедите в истинността на нещата, в истинността на вашите преживявания. Но вие като говорите, трябва да предадете трептенията на душата си върху ципицата на гърлото, за да може той да ви слуша. Само тогава ще бъдете убедителни. Като говорите Истината, най-първо трябва да я прекарате през вашето гърло, през вашия ларинкс и тия отмерени вибрации ще се предадат до ухото. Да знаеш да говориш Истината, това е най-голямото изкуство! В говоренето трябва да има музика – говориш най-първо на себе си, ще пееш на себе си. Да допуснем, че искате да убедите някого в милосърдие. Убеждавали ли сте себе си в милосърдие, да видите колко мъчно се убеждава човек! Дойде някой беден човек, кесията ти е пълна, но не ти се дава. Вътре в тебе един ти казва „дай“, друг ти казва „не давай“ – ти се раздвояваш. Кое е тогава човекът? Човекът не е там, в тия двамата, които спорят. Ти казваш: „Аз имам разположение“. Не, в разположението не си ти. – „Нямам разположение.“ И в неразположението не си ти. Не се лъжете. Ако ти си в разположението и ако ти си в неразположението, ти си раздвоен. Онзи, който седи и наблюдава разположението и неразположението и може да ги възприема, това е човекът. Щом искаш да помогнеш на някой беден човек, ще кажеш: „Да, аз не съм разположен, но ще направя обратното, ще дам“. Някой път си разположен, ще кажеш: „Аз ще дам не защото съм разположен, но защото е право да дам“. Да кажем, че дойде някой мой приятел, който ме е угощавал, и аз кажа: „Ще го угостя, защото и той ме е угощавал“. Не, правило е: „Ще го угостя заради Любовта“. Любовта изисква, без да ме е угощавал някой, да му направя една услуга. Туй е Божественото. Значи в даден момент, като имаме едно разположение, то ни спомага да изпълним волята Божия. Изпълним ли волята Божия, тогава ние сме на правия път. Туй е, където казват простите хора, че ние имаме попътен вятър, който ни подтиква напред. Някой път имаме вятър, който ни тласка назад, но дали имаме попътен вятър или заден вятър, и в двата случая трябва да изпълним волята Божия и все таки ще постигнем целта си. Ако имаме попътен вятър, той ще ни помага, а ако имаме заден вятър, ще ни спъва. Сега, някои от вас казват: „Не му е дошло времето“. Щом човек прави разлика между разположение и неразположение, той всякога ще закъснее в своя избор. За пример Бог, Който е абсолютен, в Него няма никакво колебание. Той казва и свършва. Колебаем ли се, ние не сме на правия път.

Сега аз забелязвам една черта у вас. За пример много пъти вие се въодушевите, но след туй въодушевлението постепенно се намалява, намалява и казвате: „Нямам въодушевление, не може да се направи това“. Не, всякога трябва да имате въодушевление. Не се водете по настроения. Настроението е един особен свят, свят на илюзии. Някой казва: „Днес аз съм вдъхновен“. Да, но вдъхновението никога не се мени. Някои смесват вдъхновението с настроение. Обектът на вдъхновението не се мени, а обектът на настроението се мени. Казва се в Писанието, че Духът Божий, като влезе един път във вас, не се връща. Като влезе Господ един път във вас, Той не е от тези слабодушните, да се връща. Стъпи ли Му кракът веднъж някъде, Той не се връща вече. Въодушевлението си е въодушевление. Сега мнозина християни казват: „Духът може да се отнеме“. А, да, обикновеният дух може да се отнеме и може и да се даде, но Божият Дух никой не може да Го отнеме и да Го даде. Обикновеният дух може да се махне и даде, но когато дойде Великият Божи Дух, Духът на слънцето, аз със своите грехове не мога да Го изпъдя. И никой друг не може да Го изпъди. То си върви по определения път. Не се самозаблуждавайте! Великият Божествен Дух като посети човека един път, делото е свършено. Роденият от Бога грях не прави, а щом не правиш грях, не можеш и да паднеш. Сега ще кажеш: Знаеш ли какво нещо е да не правиш грях? Да нямате желание да правите грехове, значи да считате, че всичко, което имате, всичко, което правите, е за общо добро. Всичко това не ви спъва и в каквото положение да ви сложат, вие ще може да се справите с него.

Някои съвременни християни, даже и ученици на окултизма, считат, че Духът може да дойде когато и да е. Не, за да те посети Духът, ти трябва да завършиш средното си образование в окултната Школа. Само така ще остане туй посещение в тебе. То е едно състояние, когато съзнанието се е разширило и душата е готова да разбира какво се говори. Този, който се ражда от Бога, той е готов да приеме посещението на Духа. Казват за някого: „Прост човек е той“. – Не е прост, той е много учен, той е човек, който разбира Божия закон и ходи по Божиите пътища. Трябва да знаете какво нещо е Божественият език, Божествената логика. Съвременните християни казват, че и на простия човек Господ може да говори. Не, не е така. Когато ние говорим за Божията Любов, ние подразбираме тази готовност на душата – да слуша, да възприема и да изпълнява. Когато ние говорим за общ живот, за общение на души, ние разбираме туй, което в даден случай можем да възприемем, трябва и да го приложим, да се създадат правилни отношения между Бога и нас, защото между Бога и нас може да има правилни и неправилни отношения. Бог може да ни обича и същевременно да съзнава, че ние не използваме Неговата Любов и Му противодействаме, без Той да реагира. Той е всесилен. Той съзнава, че ние не правим добро, но не реагира, оставя ни. Каже ни веднъж, дваж и най-после отстъпва. Да не мислим, че ние сме спечелили в този случай нещо! Нищо не сме спечелили. Правилни отношения са: да знаем и аз, и Бог, че моите отношения към Бога са прави и отношенията на Бога към мен са прави – между Бога и мене да има една обща хармония. По какво ще се познаят тия правилни отношения? В Стария завет е казано тъй: „Преди да поиска, аз ще му дам“. Господ разбира твоите нужди и година преди да се помолиш, Той ще ти даде. Кога? – Преди да се помолиш. А след като се молиш 10 години и Господ едва ти отговори, значи не си от много праведните. След като 10 години си се молил за нещо и Господ едва ти отговори, значи не си и от много умните. Не знаете ли у дома ви как е? Онова дете, което обичате, преди да ви поиска нещо, вие сте му го приготвили, а онова дете, което не обичате, трябва да ви врънка с месеци за туй-онуй, че хайде за Коледа, хайде за Великден и едва най-после ще му го приготвите, ще се откъсне нещо от сърцето ви и за него. Защо? – В единия случай ние следваме Божиите закони, а в другия случай – не. В последния случай ние спъваме своя прогрес, създаваме в съзнанието си големи препятствия и тогава Бог ни оставя. Тия наши състояния се отразяват към Бога и после по обратен път те се връщат към нас – жънем своите последствия. Ние се спъваме така и в своите мисли и желания. Тогава какъв е законът, каква е философията? – Да отстраним сами препятствията, които ни пречат да живеем в Божествения закон. Туй е задачата на учениците. И сега мнозина казват, че влизането в една окултна Школа е опасно. Да, всеки, който е влязъл в окултната Школа и противодейства на нейните методи, пътят му е много опасен. Най-първо, в такъв човек трябва да има чистота във всичките му намерения и каквото прави в името Божие, да е доволен от себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да си доволен от себе си и да се радваш, че изпълняваш волята Божия. А не, след като напишеш нещо, да питаш другаря си: „Хубаво ли свиря?“ Нима аз като свиря за себе си, та трябва да излизам на сцената и да питам публиката в София как свиря? Аз зная колко и как свиря. Как свиря, аз това зная по-добре от критиците. Аз зная това според моето ухо как въздейства цигулката върху ми. За пример някой път съм настроен зле, искам да направя пакост някому и взема цигулката, изсвиря нещо. Ако се измени настроението ми и вместо да направя зло, направя добро, значи добре свиря, добър цигулар съм. Щом свиренето ми не може да измени моето настроение, аз не съм добър цигулар. Туй разбирам музика! Всеки един от вас трябва да упражнява пеенето си. Ние сме правили опити, но и още трябва да правим. Не мислете, че нещата може да ги придобием даром. Не, работа трябва!

В окултната наука към дребните, към малките работи ще бъдете много взискателни, няма да ги пренебрегвате. За пример вие, като окултни ученици, ето какво пренебрегвате. Станете сутрин и виждате, че на обущата ви има едно малко леке. Вие използвате случая други да ви услужат и казвате: „А, жена ми, децата ми не ми изчистиха обущата“. Не, ти ще вземеш една кърпа и ще си изчистиш обущата. Не жена ти, не слугата ти, а ти сам ще си ги изчистиш. Ще си кажеш: „Тая работа е моя“. Излязъл си на пътя, забелязваш на дрехата си прах, няма да звъниш на слугата да дойде, а сам ще си я изчистиш. Тази работа е твоя. А ти ще направиш цял въпрос. Туй, което виждаш в дадения момент, то е за тебе. Тези са погрешките, които вие постоянно правите. Шапката ти е нечиста, ще я свалиш и ще си я изчистиш. Туй, което ти виждаш, то е твоя работа, а туй, което не виждаш, то е работа за другите хора. За пример вървя и някой приятел види, че имам едно леке отзад, и ми каже: „Имаш едно леке“. Ще му кажа: „Изчисти го, това е твоя работа“. Някой път аз виждам, че някой има леке някъде, ще взема да го очистя. – „Какво правиш?“ Казвам: „То е моя работа“. Туй са малките работи. Сега вие се занимавате с велики идеи, нали? Но ако спазвате малките правила, те ще произведат големи ефекти. Колко пъти малките работи, за пример едно малко леке на шапката ви, развалят настроението ви за цял ден! „Как, туй леке?“ Или как да остане на обущата ви това леке? Не прави въпрос, вземи, очисти го и си върви напред! Това са правила, които трябва да спазвате. Всички окултни ученици трябва да бъдат пример, образци на чистота! Всяко нещо у вас трябва да е чисто. Ноктите ви трябва винаги да са чисти, макар и да сте работили нечиста работа. Някой си погледне ноктите, каже: „Няма нищо“. Не, щом има кал, вземи, та ги изчисти хубаво. Ти казваш: „Ама то време се губи“. Не се губи време. Защото като оставиш тази нечистотия днес, като я оставиш утре, у тебе се образува един психологически навик и тогава от най-малките погрешки в твоите мисли, желания и действия се раждат лоши последствия. Туй, което виждаш в себе си като лошо, изправи го. За пример някой път виждаш косата си разчорлена, настръхнала, вземи малко вода, намокри я. Много електричество има. Вземи малко топла вода, заглади я – хем приятно, хем лекуване. После, ако имаш гребен, вчеши я. Това са навици. Гледайте да не станете педанти, но разумно въздействайте върху себе си. Ще пазите като правило следното: Косата ви трябва да бъде гладка, да не стърчи.

Много от вас кривите токовете на обущата си. Аз няма да се спра да ви разказвам какви са недъзите, които предизвикват това изкривяване. Като ученици на окултната Школа, вие се старайте да няма никакво изкривяване на токовете. Учениците от окултната Школа не трябва да носят тесни и високи токове. Широки и ниски токове на обущата си! Туй като правило разбирате ли го? И който от вас си криви крака наляво или надясно, навътре или навън, ще внушава на крака си да не се криви нито наляво, нито надясно. Ще гледа да изправя обущата си. Ако вие не можете да заповядате на вашия крак да ходи правилно, как ще заповядате на други неща, които са извън вас? Този изкривен ваш крак е свързан с известни течения в Природата. Щом измените външно това, ще срещнете тия течения. Направете опит! Ще ви кажа една от причините, отгде идва туй изкривяване. Вървите правилно по един стръмен път и ви дойде на ума за някой човек, когото не обичате, и казвате: „Какъв човек е този Иван!“ И като вървите тъй, хоп на задницата си! Да кажем, че е някой си Иван или Петър, когото не обичате, безразлично е – не мисли за него. Ти с това вредиш и на себе си, вредиш и на него. И тъй, щом помислиш за него, падаш на задницата си. „Той не е късметлия човек.“ Не мисли за него. Така се образуват лошите отношения между хората.

Първото нещо: като ученици на окултната Школа, ще се стараете да бъдете изправни към вашите мисли по отношение на Бялото Братство или по отношение на вашия Велик учител, който се намира в другия свят.

Често онези, които си кривят обущата навън, са несправедливи към своите ближни, а които си кривят обущата навътре, са несправедливи към себе си. Аз онзи ден на екскурзията гледах, на мнозина от вас бяха изкривени токовете. Трябват ви широки токове, за да не ги кривите. Ако не вярвате в това, направете опит. Когато човек стане критик на себе си повече, отколкото трябва, той започва да криви токовете си навътре. Онзи човек, който изпилява токовете си назад, той е твърд и по-скоро магарето ще влезе вътре, отколкото той, а онзи, който изпилява токовете си отпред, той е изменчив. Някои ги изпиляват и отпред, и отзад, значи такъв човек някой път е твърд, а някой път – изменчив, страхлив. Та първото нещо: ще гледате да не изкривявате обувката си, да ходите нормално, защото тия състояния, които идват несъзнателно, ще се отразят в общия ви живот. Колко пъти тия криви токове може да станат причина на нещастия, да се изкриви, да се навехне кракът ви. А онзи, който ходи правилно, той не е изложен на това. Има изключение и от това правило. Често изкривяването на токовете може да се предаде на другите хора. В Америка, в един град имало един владика, който си държал главата изкривена на лявата страна. Всички проповедници в този град си държали главата като него. Туй е подражание по симпатия. Така по симпатия може да се изкривят и токовете. Казвам: Ние не трябва да седим под сянката на когото и да е. Имаш един навик – то значи, че си под сянката на някого. Следователно всички тия анормалности, всички лоши навици, които имате, ще се стараете да отстраните. Сега, като тръгнете по разходки, да не казвате: „Чакай да видим кому са изкривени токовете“. То е друг лош навик. Да гледате погрешките на другите хора, без да ги използвате, вредите на себе си, създавате си лоши последствия. „Не съдете, да не бъдете съдени!“ – казва Христос. Щом гледаш погрешките на другите хора, ти ги съдиш, а щом ги съдиш, и тебе ще съдят. Щом гледаш погрешките на другите хора, трябва да изправиш една своя погрешка и да кажеш приятелски на този човек: „Имаш една лоша черта, гледай да я изправиш. Аз се възползвах от този твой недостатък и се изправих“. Та първото нещо: ще започнете с обущата си. В една година отгоре учениците от окултната Школа да са с изправени токове! Криви токове да няма! Вие сами ще ги изправите. И ако някой си изкривява тока на една или друга страна, аз ще му дам правило как да си го поправи. Ще дадете обущата си на някой обущар и ще го помолите да направи с половин сантиметър по-висока тази страна от тока ви, която изкривявате, за да стъпвате тъй, както трябва. Изправете ли краката си по този начин, вие ще дойдете до едно правилно разрешение на онези психологически процеси, които стават в мозъка ви. Защото някой път най-красивите ни мисли в света се повреждат от едно криво движение. За пример аз тръгвам от дома си с добро разположение, но някъде из пътя падна, хлоцна, казвам си: „Не ми върви работата“ – и се върна вкъщи. И тъй, на когото от вас обущата са изкривени, ще ги изправи. Ще започнем по закона на Природата – широки токове! Има хора в света, които ходят с остри, високи токове, но това е друго изкуство вече. Сега ние ще учим закона на Природата. А туй, да ходиш с високи токове, за това нещо се изисква особено концентриране на ума. И действително аз гледам тия дами, които носят високи токове, не ги изкривяват. Казвам: Тази дама, като стъпва с тия токове, постоянно мисли за тях, не ги изкривява.

И тъй, ще започнем най-първо от видимите, естествените погрешки, с които започва Природата, докато дойдем до по-големите, за които се изисква по-голямо изкуство. Ако можем да изправим видимото, с това ще придобием повече вяра в себе си, за да изправим по-големите недъзи, за които се изискват по-големи тънкости. А това, че човек изкривява едната или другата страна на токовете си, това е една от малките погрешки, един от малките недъзи.

Упражнение:

Двете ръце се поставят пред лицето с дланите навън, като се допират с пръстите и после се отдалечават, пак се събират, и отново отдалечават, при което отдалечаване се поставят настрана. Същото упражнение се прави още два пъти.

След това ръцете се изправят нагоре и там се срещат с допрени пръсти. Бавно се спускат настрана, с дланите надолу. Постепенно се изправят горе над главата, после – поставят се напред, с дланите надолу, пак над главата, изправени горе (без допиране с пръстите), с дланите навън, като се прегъва само китката. Ръцете напред, пак нагоре, с дланите навън, прегъване само на китката, напред ръцете. ръцете нагоре, с дланите навън, напред, бавно отдалечаване, до положение ръцете настрана, после нагоре над главата, с допрени пръсти и бавно обливане до раменете. Ръцете отново нагоре над главата и после бавно обливане до раменете. Ръцете прострени напред, приближават се с пръстите, прострени пак напред, приближават се с пръстите и бавно се разтварят настрана, с дланите нагоре. От това положение ръцете се поставят на раменете (както при пето упражнение от тазгодишните съборни), настрана ръцете, пак на раменете, настрана, на раменете и най-после горе над главата, във вид на триъгълник.

В това положение се задържат малко. В туй положение на ръцете направете една тайна молитва!

Бавно разтваряне и спускане ръцете до долу.

29-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 20 май 1923 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help