Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Работа на окултните сили

Размишление

Изпейте няколко от окултните упражнения!

(Всички пеем! „Сила жива изворна течуща“, „Изгрява слънцето“, „Венир Бенир“, „Сладко медено“, „Блага дума на устата“.) Още един път изпейте, но много тихо, „Блага дума на устата“.

(Прочете се резюме върху темата „Произходът на мисълта“.)

За следния път ще имате темата „Отношенията на светлината и тъмнината“ и втората тема „Старост и младост“, т.е. отличителните черти на старостта и на младостта.

Аз ще ви попитам: Желаете ли идната седмица да направим една екскурзия, или да останем в София? Знаете ли какво ще бъде правилото за тази екскурзия? Ще бъдете наредени на триъгълници, и то така: двама ще вървят отзад, един – отпред. Значи трима по трима, триъгълници ще образувате. Ще вървите в права линия, но във вид на такива скачени триъгълници. Двамата ще вървят на една права линия, те ще образуват основата на триъгълника, а единият ще върви напред, той ще образува върха на триъгълника. От един триъгълник до друг ще има едно малко разстояние, около 3–4 метра. Понеже ще искате да се разговаряте, то двамата, които са на една линия, на основата, само те ще се разговарят, а този на върха няма да говори. Този, който е на върха, после ще отстъпи своето място на един от другите двама. Тъй последователно ще се сменяват, ще се въртят тия триъгълници и в същото време ще се движат напред.

За един окултен ученик думата „не може“, „не е възможно“ не съществува. Ще преодолеете всички спънки, мъчнотии, нищо повече. (– „Откъде ще тръгнем тъй на триъгълници, по трима?“)

Ще тръгнете така на триъгълници от кладенчето още от сутринта. Ако някои са с автомобил, то е друг въпрос, но ние говорим за тези, за които не е необходим автомобил. Тъй, естествено ще се наредите двама отзад, един напред. Ще тръгнете от къщи в 4:30 часа сутрин, та около 5:30 часа да бъдете всички събрани. Тия, които носят самоварите, ще вървят напред.

Сега ще спазвате един закон: в екскурзиите важи концентрирането на мисълта. Ние отиваме в Природата, на Витоша. Като влезем в Природата, нашата мисъл е концентрирана, ние можем да използваме енергиите на Природата, те всякога може да се привличат. Тия енергии са във възходяща степен. Разбира се, може да има известни дисонанси, но с тях ще се борите, те са потребни, обаче вие сами не си създавайте изкуствени мъчнотии. Ако Природата създаде дисонанси, то е друг въпрос. От тия мъчнотии не се плашете, но вие сами не създавайте дисонанси. Христос казва на едно място: „Достатъчно е на деня неговото зло“. Всеки ден си има своите злини, своите дисонанси, но ние да не ги притуряме, достатъчно е да се справим с тях.

После, всички онези от вас, които са слаби, нервни, могат да си носят по една риза за преобличане, та ако е хубаво времето, да се преоблекат. Защото ако се остави там тази пот да изсъхне на тялото ви, тя се връща назад през порите и не само че не ще имате полза, но дори вреда ще имате. Които са изпотени, здравословно е да се преоблекат. Това се отнася до ходенето. На тази разходка ще има някои задачи, които ще трябва да решим. И висшите духове правят по някой път екскурзии. Когато ги пращат на Земята да минават през гъстите пластове, те трябва да преодоляват известни мъчнотии. Какви мъчнотии? – Когато минават през Земята, тази гъста материя е образувана от низшите човешки мисли и тия духове трябва да ги преодоляват. Тия спънки служат за развитието на ума. Сега някои казват: „Защо да не премахнем тази мъчнотия?“ Има мъчнотии, които колективно трябва да се премахнат; има мъчнотии, които индивидуално трябва да се премахнат. Има племенни мъчнотии, които вие сами не можете да премахнете, племето може да ги премахне; има мъчнотии, които целият народ трябва да ги премахне, но затова той трябва да дойде в съзнание. И тъй, мъчнотиите, това са една спирачка. Знаете ли какво е да се премахнат мъчнотиите на един народ? Вие още не сте влезли в дълбочината на тази Божествена Мъдрост. Аз искам с тия въпроси да се занимавате; изучавайте ги, проучвайте ги, не бързайте да се произнасяте, защото грешно е за всяка една дума, която е напразно казана. За пример често казвате: „Защо Господ е създал така света?“ Проучвайте го, не е ваша работа, не казвайте защо Господ е създал така света. Вие станете един критик. Ето, аз сега ви давам правото, като казвам: Нека един от вас, който е недоволен от живота си, да ми даде един проект, как иска да бъде нареден животът му, и аз ще го изпълня точ в точ. Но после няма да искате да се отмени. Каквото ви се даде, ще го понесете, да видите какъв е вашият проект. Да не мислите, че този проект, който дадете вие, ще бъде по-хубав? Не, той ще бъде хиляди пъти по-калпав, отколкото този, сегашния проект. Той е избрал най-хубавия, най-добрия от всички други възможни, които могат да бъдат. Всички други проекти в света, за които можете да мислите, това са проекти с много по-големи мъчнотии, отколкото сегашните.

Сега у вас е създадена мисълта защо не може без мъчнотии. Мъчнотиите са толкова, колкото можете да издържите. Изпитите ще бъдат толкова, колкото могат да издържат вашият ум, сърце и воля. Така е. И като ученици тази мисъл трябва да залегне коренно у вас, да не мислите, че може без мъчнотии, та тази мисъл да ви спъне като у някой противоположен лагер. Не, светът е умно направен. Има причини защо някои неща спъват живота ви, защо страдате. За пример вие сте възрастен, окултен ученик сте и дойде един ваш приятел, изважда един хубав пръстен с диамант и го дава пред вас на един ваш познат, а после на вас дава друг. Ако онзи пръстен е по-хубав, ще ви се скоси сърцето, защо на вас да не даде по-хубавия. Ако пък вашият е по-хубав, на другия ще се скоси сърцето. Човешкото естество е такова. Добре, този въпрос може да се разреши по следния начин. Да допуснем, че единият пръстен е направен от злато и на този златен пръстен е сложен един малък диамант, а другият пръстен е сребърен и на него е сложен един диамант, по-голям и 10 пъти по-хубав от този на златния. Сега, ако ви дадат да избирате, кой пръстен ще си изберете? Ето вашето съждение сега. В дадения случай има съвсем други причини, които ви карат да вземете сребърния пръстен. Ами ако този, по-малкият диамант е по-хубав? Възможно е, някой път този процес е обратен. Ами ако онзи, по-малкият диамант има някаква по-голяма целебна сила, макар че е по-малък? Качествата на този диамант може да са по-ценни, може да се съсредоточават в него известни целебни сили и да е по-ценен. Интелигентността на слона зависи ли от големината му? Колко пъти тялото на слона е по-голямо от нашето тяло? От материята на един слон колко хора могат да се направят? Но големината на слона ни най-малко не показва, че той стои по-горе от човека. Трябва да се научите да разсъждавате. От всинца ви се иска една строга, една чиста мисъл. Ние ще ви дадем задачи и тия задачи трябва да ги разрешите. Вие трябва да разрешите закона на поляризирането. При известни изпити може да се раздвои умът ви – раздвояваш се и изгубваш мярката на живота. Следователно тези задачи ви се дават от невидимия свят. От невидимия свят всякога ще ви създават задачи и то тъй правилно, тъй последователно, неочаквано ще дойдат. И да не мислите някой път, че са ви забравили? Ни най-малко, ще дойдете на ред. За всинца ви има задачи, които ще трябва да разрешите. Ако ги разрешите правилно, в аналите на тяхната книга ще запишат това и ще ви дадат други, по-големи задачи.

За пример сега у вас минава мисълта: „Защо Учителят е допуснал толкова ученици, защо не тури един ценз?“ Аз нарочно ги допуснах, за да ви опитам. Ако всинца сте светии, няма какво да се опитвате, да се учите, да се урегулирате. Мъчнотията е там. Но всъщност няма никаква мъчнотия, няма никакво противоречие. Аз за пример ще взема някои от вас тук, които не могат да се спогаждат, и един ден, когато съм по-свободен, ще ви създам една задача, ще ви поставя в известно положение на неразбиране и веднага всички дисонанси, които съществуват помежду ви, ще изчезнат. Тия дисонанси, това е преплитане на енергиите. Тъй щото от вас се иска да разрешите една задача. Вие сте се изместили и всеки трябва да си знае номера и да си отиде на своето място. Нали като отивате на някой концерт, всеки си има номер, всеки трябва да е на мястото си? „Моля, кой номер е вашият?“ Ако не си седнал на своя номер, ще те изместят. Ще седнеш на друг стол, където не ти е мястото, ще те преместят, ще трябва да станеш. В Природата всеки един човек е сложен на своето място. Сега за пример вие, като дохождате тук, всеки гледа да седне на първите редове. Ами кое ви дава право да седнете на първите редове, имате ли билети? Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да сложите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: „Какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество?“ Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае туй общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Цялата ви грешка е в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено. Ти искаш да кажеш нещо, кажи го, но тъй, че да се почувства, че дълбоко си го преживял. За пример ти излизаш в света като някой автор, който иска да учуди хората и започва тъй, бомбастически. Така и вие сега искате да кажете нещо, както светът казва. Не, вие ще кажете една мисъл, която дълбоко сте изживели. Изпитайте една радост, кажете я и бъдете уверени, че туй, което вие сте дълбоко почувствали, и другите ще го почувстват. Ако не сте почувствали дълбоко тази мисъл и я изкажете, никой не ще може да я почувства. Да бъдем естествени! За пример искаш да прокараш ръката си през челото, какво искаш да изразиш с това, туй Божествено ли е, или човешко? Защото някой път ние, като не можем да разрешим един въпрос, искаме да замаскираме положението и правим туй движение с ръката. Някой автор не може да разреши задачата, той взима чаша, пълна с вода. Защо не говори без чаша с вода? Тази чаша замаскирва положението. И всички автори, които стоят с чаша вода, то е, защото нямат какво да кажат, нямат идеи. Изсъхва гърлото му, Природата казва: „Замълчи, престани, не говори!“ Казват: „Дайте му водица!“ В Америка е така. Проповедниците имат чаша с вода на амвона. И тук също. Всички хора без идеи винаги имат чаша с вода. Може, не е грях това, но когато ние влезем в една Школа, аз искам да бъдем естествени. В Писанието се казва не естествени, но свободни да бъдете. Свободни да бъдете в своите вътрешни проявления. Под „проявления“ разбирам проявление на вашето сърце, проявление на вашата душа тъй, както в Природата може да се проявят. Та тази свобода е потребна за всинца ни. Не говоря за свобода, която пречи на другите, но в свободата си мога да изразя своята мисъл. Сега тия състояния са необходими, те ще внесат едно здраве, една приятна мисъл, едно приятно състояние. Всякога, когато чувствата се ограничават, това носи болести. Ограничаването на чувствата носи едно болезнено състояние. Това ограничение има лоши последствия. Е, разбира се, онези, които ще говорят на някое общество, трябва да бъдат много внимателни, та ако то не иска да ги слуша, да намерят друго общество, което иска да ги слуша, та нему да се изкажат. Да бъдем свободни! И после, когато почнеш да говориш, трябва да знаеш колко време да говориш. Ученикът всякога трябва да знае колко време да говори, защото всяка ваша мисъл се проектира в пространството, тя се предава и ще бъде или за ваша полза, или за ваша вреда. Та не е все едно да се говори или да не се говори, да се пише или да не се пише. Ние, съвременните хора, много говорим или много пишем, но за всяка празна дума, за всяко празно написване ни държат отговорни, не можем да си играем с нещата тъй, както искаме.

Та всички ще знаем, че трябва да имаме свобода, да знаем, че между нас действа един велик закон. И този закон можем да го проверим. Ние ще направим един опит да докажем този закон. За пример между учениците има по естество с разни темпераменти и изглежда, че тъй, както са различни, като че всички не вървят в правия път. На едни от тях ще казваме: „Тъй не прави, иначе не прави“, ще ги морализираме. А на другите нищо няма да им говорим, само ще се молим за тях, и да видим след един месец какви ще бъдат резултатите. Трябва да направим този опит за една цяла година и ще видим резултатите. Ако на един ученик направиш един силен упрек, ще се минат 1, 2 или 3 години, докато разбере твоите думи. Най-първо, за една цяла година той ще ти се разгневи, после ще ти прости и най-после ще те разбере. Ще каже: „Този човек има право“. Не мислете, че е лесно за онзи, който се наема със задачата да коригира хората. Той си създава големи мъчнотии вътре в себе си. Знаете ли какво са теглили еврейските пророци? Няма между тях такъв, който да е умрял от естествена смърт. Най-първо, той ще изобличи еврейските свещеници и те ще му кажат: „Ти на нас не можеш да говориш, не можеш да ни учиш ти, ще си вървиш“. Сега, разбира се, хората имат по-голямо съзнание. Когато искаш да направиш една бележка комуто и да е, трябва да я направиш от съзнание и от Любов, както към себе си, за да даде добри резултати. Е, представете си сега, че един от учениците каже: „Аз научих вече един от окултните закони“. Тогава ние ще ви създадем един изпит върху този закон. Да кажем, вие сте пратили сина си в странство да се учи, а ние изпратим някой да ви каже, че синът ви вчера си замина, ще ви трепне сърцето. Ако сте научили и разбрали добре закона, вие ще кажете тъй: „Ако не е определено за сина ми да умре, той не може да умре преждевременно. Когато аз сам проверя, тогава ще повярвам, иначе това е само слух. Според нас никой не може да умре преждевременно. Аз зная, че синът ми е жив“. Добре, друг случай. Имате 100,000 лева капитал, внесени в банката. Кажат ви: „Знаете ли, че парите ви са пропаднали, загубени са там?“ При всички тия случаи трябва да спазите едно състояние на пълно хладнокръвие, тихо и спокойно, окото ви да не мръдне. И от там насетне може да ви се преподават някои малко по-сериозни уроци. Тия работи са трудни, да издържите на всичко това не е лесно. Да ви кажат, че баща ви умря, майка ви умря, синът ви си счупи крака или падна от някое здание, или се удави, тия случаи произвеждат цял преврат във вас. Един от вашите братя, който е сега в другия свят, прави сеанси в Горна Оряховица и дохожда един дух, че му казва: „Какво си играеш тук, правиш си сеанси, не знаеш ли, че синът и жената ти умряха?“ Затупка сърцето му и веднага отива да телеграфира, да разбере как са всички у дома. Запитва и те му отговарят, че всички са здрави. Знайте, че на всички ви духовете ще говорят. Сега много от вас са под влиянието на духовете. Говорят им те. Даже и най-големите материалисти са под влиянието на духовете. Те се скриват и им казват: „Духове не съществуват, всичко е материя“. Това са пак духове, които ви нашепват. И тъй, те се заблуждават, ти им изпълняваш волята и вярваш, че си господар. Не, той е господарят, той е прехвърлил ремъците върху тебе и ти казва: „Тази книга няма да я четеш, онази няма да я четеш“. Те ти казват, че няма никакъв Господ. Едни духове проповядват, че няма Господ, други – че има Господ. После, ще ти кажат „туй направи, онуй направи“, ред такива мисли ще ти внушават, докато най-после дойде време да се разберем, да се пробудим, да разберем къде сме, на кое място. И аз ще ви кажа правата мисъл, къде си ти. Може да направим един опит, той е следният: решил си да станеш сутринта във 4:30 часа. Станеш, но нещо ти казва: „Можеш да си поспиш още 5–10 минути“. Тази мисъл не е на място, не я слушай. Щом ти каже така, стани, не отлагай! Искаш да направиш някому добро, нещо ти казва: „Отложи го!“ Не, направи доброто! Направиш ли точно противоположното, на права посока си, тия са твоите мисли. Ти казваш тъй: „Не искам да го срещна, няма да му говоря“. Нещо ти казва: „Напротив, говори му“. Тогава ти си на правата посока. Ами че ти си носител на чужди мисли! Без да ти е казал нещо лошо, може ли да не му говориш? Някой ти казва: „Това говорят за тебе, онова говорят за тебе“. Чакай, провери тази работа, защо се произнасяш толкова бързо? Ти сам нищо още не си чул, не си проверил фактите и бързаш. Сега дойде някоя сестра при мене и ми казва: „Еди-коя си сестра говорила по мой адрес“. Питам я аз: Ти сама провери ли това? – „Не, но еди-коя си сестра ми каза, а аз вярвам.“ Не, ти сама провери. Аз те ублажавам, че имаш толкова вяра, да приемеш противоположното. Дойде друга и казва: „Еди-коя си сестра казала така за мене“. И туй минало през три сестри, предава се от една на друга, тъй казала едната, иначе казала другата. А като се провери, тази работа не съществува. И тогава дойдат тия лъжливите съвпадения. Има такива лъжливи съвпадения. В Америка един проповедник имал навика да мига с очите си. Това там не считат за хубав навик. Отива в едно общество, срещу една госпожа, и тъй, както говори с нея, мига с очите си. Най-после мъжът се възмущава и казва: „Господине, ти правиш такова безобразие, най-после, не е прилично за един проповедник да мига така с очите си“. – „Че как?“ – „Ами аз нали те видях?“ – „Това е един навик, с този навик аз от толкова време се боря.“ Ще кажете: Проповедникът не трябва да намигва. Това е един недъг, от който трябва да се освободи. После, други недъзи има между вас. Седне някой да се разговаря с тебе, извади клечката за зъбите си и почва да си чисти зъбите. Не, не си чисти зъбите пред хората, дръж клечката в джоба си и после, като си излезеш, тогава си чисти зъбите.

После, в нашата Природа има ред дисхармонични състояния, които са във връзка с известни течения и които ви заблуждават. Всички тия неща, като ученици, трябва да ги знаете. Вие седнете да се разговаряте с някого, дигнете си единия крак върху другия, после ги променяте, не седите спокойно. Не, седнете така, че половин час или един час като седите, да запазите една поза. Това е самовладеене, поне за един час самовладеене. Ако тия, малките неща, не можем да ги направим в клас, как ще можем да направим в света тия неща, които изискват много повече воля? Там има много по-сериозни неща. Не че тия неща трябва да ни направят да застанем неподвижни като едно дърво, но всяко нещо трябва да става доброволно, по закона на свободата.

Тия, малките неща са, които спъват окултните сили вътре в нас, да можем да работим. Често най-добрите намерения, най-добрите желания, чувства се парализират и плодовете на тия чувства се повреждат от такива дисхармонични мисли, чувства, желания, действия или постъпки, които изпъкват в един даден случай. Това са правила вътре в Природата, които трябва да знаете, понеже когато и да е, вие ще се натъкнете на тях. Пътят, по който вървите, е толкова строг, не механически, но разумно строг.

Първото нещо: от ученика се изисква точност, съобразителност, подчинение на Божествените закони, да ги изпълнява, да прави опити и след като придобие знания, тогава да се произнася за тия работи.

Гледам, между учениците се раждат някои дисхармонични неща. Не мислете, че това е правилно. Окултният живот е хармоничен живот, разумен живот. Всички неща, които са определени, трябва да станат и всички неща, които не са определени, не трябва да стават. Във всеки живот има неща, които са определени да станат и са неизменяеми, а има неща, които са определени, но може и да не станат. Те зависят от нас, ние можем да ги изменим. Има за пример такива хиромантически знакове по ръцете, които ние можем да изменим. Ако линията на живота на едната ръка на някого е скъсана, а на другата е цяла, значи, че около 40–50-годишната си възраст той ще умре. Но ако реша да живея един добър, хармоничен живот и взема мерки за това, тогава ще мога да изменя тази скъсана линия на ръката си и ще мога да продължа живота си до 60 години. Следователно има неща, които могат да се избягнат. Следователно сегашната карма, която имате, може да я измените, да я преодолеете, да я смекчите. Мога да ви кажа, че девет десети от мъчнотиите, които имате, можете да се справите с тях, остават само една десета, с които мъчно можете да се справите. Но за да се справим с известни мъчнотии, непременно трябва да имаме едно хармонично разположение на духа. Без туй хармонично разположение на духа не може да се постигне нищо. За да може една окултна сила да работи, за да може да добием нещо, трябва да имаме един дълбок мир вътре в душата си. Но размъти ли се нещо в душата ни, окултната сила не работи. Най-първо, ще възстановим вътрешния си мир. Възстановим ли го, окултната сила работи. Не го ли възстановим, тя не работи.

После, между учениците има друг един недъг. Той е следният: вие поддържате онова, старото учение, че раните се превързват с бандаж така, че да не ги вижда светлината и да не стоят дълго време на слънцето. Сега някои от вас имат грешка и казват: „Аз моята погрешка няма да я изложа вън пред другите, не искам да я знаят“. Не, сегашното ново лекуване е такова, че трябва да се извади на слънце. Ти ще извадиш тази погрешка пред Божественото съзнание, пред своето съзнание, ще я изложиш на светлината, ще я погледнеш трезво, и тя ще оздравее. Може да мине ден, два, три, месец, година, но най-после ще оздравее. Ако държите тази погрешка затворена като рана, тя ще се превърне на една живеница и ще се яви проказа.

Сега мнозина от вас са много любопитни, искат да знаят погрешките на другите хора. Много от вас си имат тефтери, с тях ходят и казват: „Колко дълг, колко борч има този?“ – записват всичко. – Е, около 25,000 лева. И той пише: „Иван Стоянов или Драган Стоянов има толкова и толкова и толкова дълг“. Е, питам, след като обиколи толкова души и знаеш техните дългове, какво те ползва всичко това? Това наука ли е? – Не е наука. После, някои обичат обратното, да знаят, т.е. искат да знаят колко е богатството на този, на онзи. Добре, знаеш това, какво те ползва? Хубаво, ако ти искаш да знаеш еди-кой си колко дълг има, какво богатство има, колко деца има, значи ти постъпваш, както постъпват в света. Ако искаш да знаеш колко пари има, то е, за да разбереш колко сделки да направиш с него. Не, един окултен ученик трябва да се занимава със себе си. Най-опасното за един окултен ученик е да се занимава с погрешките на другите хора. Ти, като окултен ученик вътре в една Школа, ако се занимаваш с погрешките на другите, ти ще си напакостиш. Щом искаш да се занимаваш с чуждите погрешки, ще излезеш вън от Школата, но вътре в Школата това не се позволява. Може да мислиш за техните погрешки, но в дадения случай, когато ние се занимаваме с Божествената Любов, с погрешките на хората не можем да се занимаваме. За ученика това е вредно.

Сега често между учениците се нарушава хармонията. И то как? – Започват да разправят една чужда погрешка на този, на онзи. Тия погрешки се разправят все в тайна. Вън може да се разправят, но вътре в Школата, ако искате да се разправяте правилно, избягвайте това по закона на Любовта. Тия погрешки ще започнем да изправяме по следния начин. Аз ще избера 10 сестри и 10 братя за образец, и то най-напредналите, най-интелигентните, най-добрите, да покажат пример. След тази група от 20 души ще избера друга такава група, след тях трета група и т.н. По този начин в продължение на една година ще поправим целия клас. Тогава ще се породи спор кой е влязъл пръв в групата. Пръв ще влезе онзи, който има най-малко погрешки и който най-лесно изправя погрешките си. Но онзи, който има най-много погрешки, той ще влезе последен. И много от тия неприятности, които имаме, само по този начин ще можем да ги изправим, само по този начин ще можем да ги отстраним и да създадем една благоприятна атмосфера. Тя ни трябва и за физическа работа, и за умствена работа, и за духовна, и за културна работа. Само тъй можем да се оправим. Ами че как? Всеки от нас трябва да бъде умен във всяко отношение.

Вие сега имате едно желание: всички искате да се приравните, да заприличате един на друг. Ако всички се приравним, ще заприличаме на една гладка топка. Ние ще оставим всеки да се проявява такъв, какъвто си е. Ще работим тъй, както Духът работи в нас. Когато Божественият дух работи у нервния човек, той си остава пак нервен, само че се явява у него по-голям подтик за работа. Онзи, който е флегматик, като дойде Духът у него, пак си е флегматик, само че у него се заражда по-голямо желание за работа. Божият дух не изменя хората, но създава подтик у тях. Даровитият човек си е даровит и вън от Духа, но като дойде Духът, той само усилва способностите и силите. Тия пък, които имат малки способности, като дойде Духът у тях, ще им създаде по-голям подтик за работа. Духът е като учител, който засилва способностите. Вие сте на крива посока, ако мислите, че като дойде Духът, всичко ще знаете, и че като вас втори няма да има. Вие ще се учите, ще четете, а Духът, като дойде, ще ви научи какво трябва да правите. За колко време ще ви научи? Аз бих желал да дойде някой да ми каже, като е дошъл Духът в него, за колко време го е научил. Дали изведнъж е научил всичко? Духът, като дойде, ще ви създаде такива мъчнотии, ще ви прекара през толкова страдания, че главата ви ще побелее. Ако не забравиш това, много добре ще живееш, но като дойдеш отново на земята и забравиш всичко, главата ти отново ще побелее. Ако не забравиш, няма да остарееш. Духът работи в света. Аз виждам, че Духът вече работи у някои, но като заработи Духът, тази енергия идва в друго направление.

Сега аз искам вашият живот да не бъде натегнат, защото ще изпаднете в друга една крайност, ще идвате със страх в клас. Не, искам всички, които идвате тук, да идвате от Любов. Ако от Любов изпълнявате всичко, ако от Любов можете да учите, чудеса можете да направите, но ако учите с принуждение, нищо няма да стане от вас. Искам да идвате тук и да се учите със съзнателна и висока Любов и Мъдрост. После ще направим разлика между тези, които работят с Любов, и тези, които работят без Любов. За пример дойде един млад и ще направи една бележка за нещо на някой от по-старите. Той ще се докачи и ще каже: „Аз съм по-стар от тебе“. Не, той трябва да каже: „И това дете даже, като ми прави бележка, аз трябва да го слушам“. Туй дете, макар и малко, казва ти нещо, слушай го. Ти ще му бъдеш признателен и ще кажеш: „Едно дете ми казва истината, аз ще го слушам“. Отде знаеш, ти вървиш по един мъчен, опасен път, по който има разбойници, мечки, вълци, и туй дете ти казва нещо. Послушай го! Смирение трябва да имате всички! И аз забелязвам, между учениците, между възрастните и младите има такива отношения, че веднага можете да избухнете. Смирение се изисква, голямо смирение от всички. Ще обмисляте и тогава ще действате. Сега има друга опасност, която може да се яви у младите. Ето къде е опасността. За пример, когато някой от младите направи една бележка на някой от старите и последният се поправи, младият се окуражава и казва: „И на другиго ще направя бележка“. И ще почне без сапун да бръсне. Не, ако дойде от Любов, любовно да говори, всички ще го слушат. И старият, като дойде да каже една истина на младия, да има едно почитание помежду към него. Ние трябва да сме готови да приемем Истината, от когото и да е казана тя. Млад или стар, който и да е, като дойде да говори Истината, на когото и да е, трябва да Го почита. Вън от Божествената Любов, вън от Божествената Мъдрост, вън от Божествената Истина всичко друго ще избягваме. Това са правила, които всички трябва да спазвате. Колко мъчнотии биха се избегнали, ако ние действахме по този начин! Все ще останат около 25%, но те са в реда на нещата, с тях лесно ще се справим.

После, аз виждам, че някои от учениците са обеднели органически. Аз мога да ви помогна, искам естествено да ви предам един начин да черпите енергия от тази жива Природа, да се въодушевявате. Засега с нашите разходки ние засягаме само физическите влияния на Природата; после ще засегнем чувствителните влияния на Природата и най-после ще трябва да направим разходки, с които да засегнем сърцето, ума и волята на Природата. Затова трябва да сме готови, да приемем всичките нейни благословения. Достигнем ли това нещо, да черпим енергиите на нейното сърце, ум и воля, ние ще бъдем хора на друга култура. И тогава Природата ще ни даде много нещо. Когато ще искаме да се тонираме, ще можем да придадем на сърцето, ума и волята си какъвто характер искаме.

Сега някои казват: „Дали ние ще можем да владеем природните сили?“ Да допуснем, че вървим по пътеки, по които има много камъни. Ние можем да преместим тия камъни със своята мисъл. Ще съсредоточим мисълта си по пътеките и тия камъни, тия препятствия ще се премахнат. Един път, два пъти, три пъти ще съсредоточим мисълта си и на четвъртия, на петия път камъните ще изчезнат. Тия големите камъни на египетските пирамиди са дигани по този начин. Туй е най-голямата техника, която е съществувала в света.

И тъй, в морално отношение трябва да се коригират всички недостатъци, които съществуват. Всички трябва да станат силни, да работят, да бъдат полезни за своето си време, полезни на Царството Божие, полезни на Новата култура.

Много от авторите, които четете, загатват за тия сили, но нито в една книга, нито в един учебник не се дават методи за работа. Едно пробуждане се иска от всички! Всички казват: „Не може без Учител!“ Какво се разбира под Учител? Под думата „Учител“ в окултната наука се крие съвсем друго нещо.

Размишление

27-ма школна лекция на Общия окултен клас (II година), 29 април 1923 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help