Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Правилни отношения

Размишление

(Прочете се резюме от темите „Първата съзнателна мисъл, която се появила в човешкия живот“.)

(Прочетоха се няколко теми върху „Произходът на религиите“.)

Сега ще направим едно упражнение: Лявата ръка нагоре, а дясната надолу. Ще се постараете умствено да възприемете двете течения. С дясната ръка ще възприемете течението от Земята, а с лявата – течението от Слънцето. В това положение ще седите 3 минути, гледайте да усетите влиянието на теченията по ръцете си.

Вие ще видите, че същият закон се спазва и по отношение на мисълта. Безжичният телеграф приема звуковете чрез въздуха, има си един път, чрез който превежда своите вълни. И ние имаме един безжичен телеграф, по който предаваме мислите си. С ръката, дигната нагоре, аз мога да изпратя своята мисъл оттук чак в Америка, в Япония. И онова същество, което е нагласено като мене, ще възприеме моята мисъл и с време ще отговори. По същия закон може да изпратите мисълта си, където пожелаете. Следователно у нас всяко действие при упражненията има смисъл, затова не трябва безсмислено да дигате ръката си. Гледам ви, сега вие правите безсъзнателни движения на ръцете си. Вие сте под влияние. Не, никакви такива движения. Вие се контролирайте с очите си. Най-после, нека да заспиш, но със съзнание. Туй значи един час съзнателен живот. Всяко движение, което правите, трябва да знаете защо го правите. Защо трябва да се почешете или защо трябва да си кръстосате ръцете. Нали всяко движение трябва да има смисъл? Всяко нещо у нас трябва да има смисъл. Някой седи и подпира брадата с ръцете си. Защо? Ние трябва напълно да осмислим нещата.

Сега, кое е най-естественото положение? – То е това, което продължава най-дълго време. За пример кое е естественото положение на един ученик в клас, как трябва той да седи най-естествено? Следили ли сте вие, учениците, кое е най-естественото ви положение? Как трябва да седи ученикът? Ние ще направим един опит, да може да се владеете в клас за един час. За пример аз ви следя очите. Тук вие се наблюдавате, не внимавате, някои постоянно се наблюдават, като че детективи има. Един гледа в една посока, друг го наблюдава. Тъй не се учи. Седите, аз ви гледам, че се наблюдавате един друг. Няма какво да се наблюдавате. В какво ще се наблюдавате вие? Сега за пример, ако искате да знаете истината, да знаете кой какво върши, ще ви науча на един начин. Ще си сложите едно огледало вътре и ако искате да знаете кой какво върши, ще гледате в огледалото, в себе си, а не навън, защото ако гледате вън, ще се разсипете. Например там някой се почесал, вие го следите и вследствие на това в класа се заражда една дисхармония. Вие не седите като някой благочестив, тъй захласнат в своята мисъл, че като ви попитат: „Ти видя ли еди-кого си?“, да кажеш: „Не го видях, имах една велика мисъл“. Трябва да имате дълбоката мисъл на Едисон. Знаете ли онзи анекдот за него? Той не мислил да се жени, но най-после го убедили неговите приятели да се ожени. Обаче той бил зает с велики открития, тъй че като дошъл деня на женитбата, той забравил, че ще се жени. Те завеждат булката, чакат, чакат – няма го. Отиват да му кажат: „Нали днес ще се жениш?“ – „Как ще се женя? Чакайте, тук има нещо важно да разреша.“ Забравил, че ще се жени. Значи неговото откритие е по-важно от женитбата. Мнозина от вас не са тъй предадени на мисълта си. Всички, които се заемат да изучават окултната наука, трябва да умеят да се концентрират в даден момент. Без туй концентриране вие не може да минете нито една крачка напред. – За пример как да премахнете любопитството? За един час се направете, като че сте слепи, като че нищо не виждате в света. Представете си, че седите тук и затваряме всичките лампи. Вие пак ще изпаднете в изкушение, ще си кажете: „Дали няма някой да се пошегува, да се закачи?“ У вас няма чистота. За ученика не е тъй. Чистотата трябва, но у вас я няма! Това нещо ви спъва при общата работа, разберете. Че си могъл да закачиш някого, да го бутнеш за ръката, какво си добил? Какво печелите? Какво от това, ако хванеш една ръка? Ръката, това е материя. Реалното не можеш да го хванеш, не можеш да го ограничиш, то никога не се лови. Вие хванете някого, мислите, че го държите. Нищо не сте хванали! Този живот си минава, заминава, а душата е по-тънка, ти с нищо не можеш да я уловиш. Тия неща само отвличат ума. Говоря ви като на ученици, любопитството не е за вас. Вие може да го казвате „любознателност“, приемам, но такъв род любознателност не може да ви ползва. Един ден аз ще ви пратя някъде като детективи, да идете да наблюдавате нещо, знаеш да наблюдаваш и наблюденията ти да бъдат верни, и това е наука. „Блажени чистите по сърце!“ Вие ще се стараете, като ученици, да бъдете чисти, защото във вас има стари навици. Аз зная, че ги имате. Вашите стари, нечисти навици не са изчезнали, те са затаени вътре във вас, но при даден момент може да се появят. Тъй стои Истината. Ако някой закачи, ощипе някоя своя сестра, какво иска да каже с това? Едно ощипване за ръката в старо време е било наука. Когато атмосферата е била такава, че хората не са могли да си говорят, те чрез разни щипания са предавали своята реч. Това са били ред култури, които се разбирали по този начин. Туй щипане е остатък от една стара култура, съществувала още преди милиони години. Някой ще те щипне по гърба, за врата, те са все остатъци от тия стари култури. Тогава са имали смисъл, но днес? Днес те са архаистични неща, изостанали. Вие трябва да знаете техния смисъл.

Тук има една сестра, която като седи, прави разни движения, маха с ръцете си, хваща лицето си, челюстта си и разни други, духовете я карат. Някои неща, някои движения имат смисъл, а някои, понеже не знаете значението им, остават безсмислени за вас. Всяко движение представлява геометрически ъгли, които са математически изчислени. Следователно речта днес е минала в нова форма, от движения в говор. Казва някой: „Защо ме щипеш?“ Той ти говори на стария език, на който някога си е говорил. Тогава да ощипеш някого се считало за привилегия, а сега да ощипеш някого е престъпление. Било е време, когато човек с очите си е давал сигнали, а сега това е престъпление. Тогава, ако някой ти мигне 3–4 пъти, това изразява нещо, а сега, ако ти намигне някой, ти оставаш недоволен. Ученикът не трябва да намига, не трябва да щипе, ще говори по новия начин.

В окултната наука се стремят да докарат всичките мозъчни центрове в хармония. Когато някой път кръвта нахлуе в мозъка, у вас се събуждат тия стари навици. Вземе някой да се моли, но веднага му дойде на ум, че трябва да яде кисело зеле. Ще напусне молитвата, ще отиде да вади кисело зеле. Пак започне да се моли, ще му дойде на ум да пийне малко винце. Ако не се моли, няма да му дойде тази мисъл. Решите ли се да живеете благочестив живот, веднага всичките дяволи ще дойдат отгоре ви. То е закон. Това ще се предизвика, няма какво да се сърдите. Щом решите да живеете добродетелен живот, ще предизвикате противното – омразата. Искаш да живееш с Истината, ще дойде лъжата. Ще знаете, щом дойде противоположното, значи у вас мисълта се е събудила.

И тъй, ще гледате първо да надделявате любопитството си. Ще работите още върху концентрирането. За пример някой път може да направим следния опит. Ще изкарам тук един от учениците и ще ви кажа: „Познайте какво мисли в дадения момент този брат!“ Той ще сложи в ума си известна скрита мисъл, без да я знаете вие, и ще видим вие ще може ли да я откриете, или не. И тогава, като правим тия опити, ще знаем научно доколко вие може да схващате мислите. За пример, да кажем, че вашата дъщеря или вашият син, като ви видят, веднага си прехапват устните. Как ще изтълкувате туй? Защо дъщеря ви си прехапва устните? Защо децата ви си прехапват устните? Вие поне сте имали деца. (– „Искат да скрият нещо.“) Защо трябва дъщеря ви да вкара именно долната устна под горната, а не горната? Защо? (– „Казала е нещо, което не е трябвало да каже.“) Психологически има много причини. Тази гримаса е много естествена. Всяко прехапване на устната се предизвиква от някаква изненада, учудване. Когато разправяш някому нещо чудно, той си прехапва устните и широко си отваря очите. В такъв човек има две идеи: прехапването на устата – едната идея, и разтварянето на очите – другата идея. Значи тия две противоположни идеи в неговия ум се изразяват с две противоположни движения. За пример друг някой седи, слага си пръстите на челото при слепите очи. Какво показва това? – Той иска да свърши някоя работа, но този център на ред и порядък е слабо развит в него. После, той свива веждите си тъй надолу, зажумява с очите си, за да възприеме по-малко светлина, та външният свят да не отвлича вниманието му. И тъй, помисли, помисли си малко и най-после каже: „Разреших този въпрос!“ С туй поставяне на пръстите върху този център се събужда и после усилва деятелността му. Някой път някой иска да си спомни нещо. Поставя си 5-те пръста на средата на челото и се концентрира.

Първо ще се учите да владеете своите мозъчни центрове. Считайте, че всичко, което се върши около вас, не ви засяга. Много пъти в ума ви има подсъзнателни действия, които изразяват, че чрез вас духовете си говорят. И ти току си пипнеш главата, почешеш се. Ако те питат защо правиш това, ще кажеш, че не знаеш. Всички хора си чешат главата, но попитайте ги защо – те не знаят. Не, чрез туй чесане или пипане по главата други същества са, които се разправят със стария език.

В една Школа трябва да се освободим от тия неправилни движения. Ние ще изолираме тия влияния и всички приятели трябва да ги държим вън от Школата. Тъй трябва да бъде, ако искате да получите посвещение в Божията Истина. Всички трябва да знаете в даден момент известна мисъл дали е ваша, или не. Ако е ваша, трябва да знаете как се е появила, а ако е чужда, ще знаете каква е, откъде е, какво е нейното произхождение. Ученикът трябва да знае всичко това точно. За пример, ако вие седите и някой съсредоточи ума си отзад на тила ви, вие несъзнателно ще се обърнете. Като влезете в театъра и поискате някой да се обърне, насочете погледа си към него и той ще се обърне, без да знае защо. Вие го карате да се обърне, но не владеете закона, не знаете кога трябва да го правите. Да кажем, че ти си заставил някой да се обърне към тебе, какво печелиш от това? – Нищо. Той се спира временно, обърне се и после си каже: „Що си губя времето?“ Ако ти си силен, ето как трябва да постъпиш: Виждаш, че един човек отива да напакости някому. Ти няма да го спреш, но ще насочиш своята мисъл към него и ще му кажеш: „Слушай, приятелю, ти отиваш на едно място, но ти нищо няма да спечелиш“. Предадеш тази мисъл и се върнеш. Този човек поседи, помисли, помисли малко и се върне у дома. Да го спреш и да му говориш – това не е наука. Ти си направил едно добро. Аз считам юнак този, който може да упъти някого в правия път, да употреби тази сила за добро. Трябва да дадем нова насока на мисълта на хората. Ако може да сполучим в туй, това е наука, ако не можем, всички тия мисли, които предаваме и приемаме, са несъзнателни мисли. Сега тия неща ни са потребни в дадения момент, когато сме в Школата.

Пазете се да не раздвоявате ума си. Всяко раздвояване на ума, на сърцето или на волята ви действа вредно. Ще се стремите да обединявате ума, сърцето и волята си. Как? – Мислете за Бога, мислете, че в Неговите чувства няма раздвояване. Мислете, че в Неговата воля няма раздвояване. Най-благородното нещо е в даден случай мисълта да бъде обединена. Първото нещо, щом се раздвои мисълта ви, стане дисхармонична, вие ще усетите едно налягане при слепите си очи. След туй ще ви обхване една дрямка, едно хипнотично състояние и почвате да се унасяте. Туй вече действа зле върху вашата нервна система. Така за пример котките разбират този закон. Една котка като гледа в очите друга някоя, предизвиква сътресение в слепите очи. Тя започва да трепти, опашката се подвижва, почва да мяука и полека-лека нервната система отмалява. Тази, която предизвиква туй състояние, мине покрай нея самодоволно. За котките това нещо има смисъл, но ако ти омаломощиш един човек в разумния живот, ти сам вредиш на себе си. Ако аз имам 10 души работници и ги пратя на лозето си да копаят и накрай погледна на лозето, а то седи небутнато, това нещо има ли смисъл? – Няма никакъв смисъл. Котките, като нямат работа, да се занимават с тия работи, да се плашат, това нещо може, но ние, като разумни същества, имаме една по-висока задача. Следователно никога не прекарвайте енергията си в слепите очи. Тази енергия е свързана със стомаха ви. Щом прекарате енергията си в слепоочните места, вие въздействате на стомаха си, а той е съставен от хиляди такива нервни ганглии. По този начин вие се обезсилвате, изтощавате енергията си, демагнетизирате се. След това вие ще почувствате едно изпразване във вашия мозък. Винаги пращайте енергията си към горната част на челото, не я оставяйте в задната част на главата си.

Някои хора за пример имат навик да си въртят очите ту към едната страна, ту към другата; други хора много си разтварят очите. И то не е хубав признак. Когато човек почне много да си разтваря очите, той не е на правия път; и когато почне много да ги свива, пак не е на правия път. Има едно естествено състояние – очите трябва да бъдат елипсовидни и гледецът да е в нормалното си състояние. Половината от гледеца на сегашния човек трябва да е затулен, като че мисълта му е насочена нагоре. Това показва, че той е съсредоточен към една дълбока мисъл. Каквото възложиш на такъв човек, той всичко може да изпълни. Онези, на които очите са много валчести, много отворени, у тях чувствителността е много развита. Когато вие изразявате любопитство, отваряте очите си, пулите се. Не, ако искаш да наблюдаваш добре, трябва да се съсредоточаваш, да възприемаш правилни мисли, а не да си разтваряш очите. В света има два вида вибрации от светлината, които математически се различават. Едните са вълните на черната светлина, другите – на бялата. Вълните на черната светлина се различават от вълните на бялата светлина. Някой път те се прекръстосват. Когато черните лъчи засягат окото, деформират лицето. Пък тия вълни на бялата светлина, дето казват, че Бог е светлина, като достигнат до нас, те образуват други движения, лицето образува друга форма. Движенията на черната светлина правят хората нервни. Наблюдавали ли сте какви движения правят тия хора? Те, като седнат, слагат си краката един върху друг, после ще ги пуснат долу, свиват си ту едната, ту другата ръка и т.н. Разправяше ми една учителка: едно дете излиза да разправя урока си и постоянно си дига и пуща рокличката. То, като разправи три урока, ще скъса рокличката си. Учителката го гледа, не идва на ум да каже на детето да не прави така. Та трябва да има тук такива, които да отбелязват някои движения. Има някои движения, които трябва да се отбележат, искам да ви се кажат те. Когато седите в клас, има известни движения, които не са правилни, и тях всички трябва да ги премахнете. Аз ще ви науча кои движения са правилни и как трябва да седите. Трябва да имате известна поза, да знаете как трябва да седите. За пример някои от вас седят тъй, клюмнали. В клас, ако искате да се ползвате, има само една правилна поза по отношение центъра на Земята и центъра на Слънцето. Нямате ли добро разположение, тогава тия два центъра ще произведат у вас известна дисхармония.

Питам ви сега: „Как се молите?“ Молитвата е насочване на сърцето към Бога и концентриране на ума, за да можеш да възприемеш известни Божествени течения. След като възприемете тия течения от небето, вашето сърце ще стане център на Земята. Други течения ще минат през сърцето ти нагоре. Има ангели, които отбелязват и знаят от какво се нуждаете. Тия течения трябва да минат през сърцето ти, да ги почувстваш и тогава ще можеш да се молиш. Ако ти не допуснеш тия течения да минат през сърцето ти, ти можеш пак да се молиш, но няма да имаш полза. В Божествения свят знаят кога тия течения са минали през тебе. Те знаят от какво имате нужда и веднага задоволяват тази ви нужда. Затуй сърцето трябва да бъде горещо и отворено, за да минават тия Божествени течения и да се хроникират твоите нужди и горе, и долу. Ангелите, които живеят в тебе, те ще покажат от какво имаш съществена нужда. Вие може да се молите за това, за онова, но туй не се взема предвид. Тия течения, които минават през вас, те могат напълно да определят и задоволят нуждите ви.

Сега вие считате някои неща маловажни, нали? По-нататък обаче ще нагазим в по-дълбока вода. То е както цигуларят си има правила как да движи своя лък, художникът – как да движи своята четка и т.н. Както всяко художество и изкуство имат своите правила, по-леки и по-мъчни, така и окултната наука. Аз искам всички вие да бъдете художници – да работите върху вашия характер. Всеки от вас, като дойде в клас, трябва да има своя четка и свои бои. Най-първо, ще поправяте очите си, т.е. върху Истината ще работите. Ще коригирате очите си, после ушите, устата, носа, всичко, докато най-после си създадете един характер. Тогава ще имате условия за онази положителна наука. Е, добре, допуснете сега, че вие искате знания. По някой път аз нямам време, тогава ще поканя един жител от невидимия свят да дойде, той да ви държи една лекция вместо мен. Ще кажете: „Една привилегия е това!“ Да, но времето на този, който ще дойде, е скъпо и знанието, което ще ви предаде, трябва да го възприемете. Ако не сте готови, какво ще се ползвате? Ще дойдат от невидимия мир много такива същества. Това е, дето се казва там, „Духът ще те научи“. Ще бъдат изпратени много такива висши същества, както тук изпращат някои професори по естествените науки, по музика, по математика. Те, като дойдат, ще държат своите лекции и ще си заминат. Онези, които са способни, възприемат лекциите. Така и в окултната наука: ще дойдат някои професори да държат лекциите си и който разбере – добре. Окултната наука поставя за цел учениците да бъдат крайно изправни. Това е за самите вас. Сега, разбира се, аз не искам да отидете в другата крайност на самоосъждане. Да се самоосъжда човек, то е остаряване, а да се поправя човек, то е подмладяване. Онзи човек, който постоянно се изправя, той е постоянно млад. Който спре да изправя своите погрешки, той остарява. Внасяш ли нови мисли, нови желания, разширяваш ли този кръг, ти всякога ще бъдеш млад. Поставиш ли в ума си мисълта: „Е, тази работа е за младото поколение“, ти си остарял, ти сам си се отписал от тефтера.

Упражнения:

    Задача: в сряда, точно в 6 часа сутринта целият клас ще се намери на „Изгрева“. Точно в 6 часа! Вие може да идете и по-рано да посрещате слънцето, може да бъдете нейде из гората, но точно в 6 часа ще бъдете на мястото. Там ще си направим упражненията.

    Т. м.

    26-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 22 април 1923 г., София.




     

    Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

    About    Search History    Top 100    Search Help