Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Петимата братя

„Защото имам петима братя, да им засвидетелства, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място.“(Лука 16:28) „Защото имам петима братя.“ В този стих са важни петимата братя. Каква роля играе числото пет? За онези, които не са запознати с висшата математика, числото пет няма никакъв смисъл. Казваме: пет крини жито, пет ябълки, пет круши, пет златни монети и прочие. В числото пет има идея, то е идейно число. Ако наредим числата от естествения ред по три в една група, ще имаме: 1, 2, 3 – първа група; 4, 5, 6 – втора група; 7, 8, 9 – трета група. Каква роля играе числото пет? Единицата е творчески принцип – това, което твори. Това число означава още киселина, която руши; тя приготвя материята. Числото две е основа, числото три е резултат, т. е. завършен плод. Като дойдем до числото четири и продължаваме да броим нататък, имаме същия закон: четворката е киселина, петорката е основа – майката, а шесторката е резултат. Числото пет се среща често в Библията.

„Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Всяка истина трябва да се разбере в своите прояви. Следователно и числото пет трябва да се посее, за да се прояви. Като го посеем, ще разберем качествата на почвата. Посейте в земята една ябълкова семка или едно житно зърно, за да разберете богата ли е почвата или бедна. Опитът показва качествата на нещата. Киселината например се познава по разрушителната и сила. Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песен, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единия полюс на живота, на другия полюс стои жертвата.

„Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Значи единият брат – богатият, който е вече в това мъчително място, мисли за петимата си братя. Те са почвата, основата на живота. Единият брат работи за петимата, за да не се развали почвата. Братът, който е на мъчение, има една добра черта – желае доброто на петимата си братя. Той иска да ги избави от това място, да предотврати техните мъки. Обаче Аврам му казва, че неговите братя трябва да слушат Моисея и пророците. – Кой е Моисей? – Световната власт и политиката, която тя прокарва. Моисей е законът, който оформя нещата. – А пророците? – Те представят религията, науката, културата, които дават подтик на човека да се развива. Пророците работят за правилното провеждане на Моисея. Те го оформят. Затова Аврам казва: „Те да слушат Моисея и пророците“.

„Имам петима братя.“ Едно съвпадение: и човек има пет сетива – осезание или пипане, обоняние, вкус, слух и зрение. Петте сетива са свързани с петте свята или петте вида материя, които се различават по степента на своите вибрации или трептения. Материята, която работи с чувствата, е доста груба. Това всеки е опитвал. Колкото по-възвишени са чувствата на даден човек, толкова повече тяхната материя се облагородява. Ако двама приятели се хванат за ръце, чувствата им преливат от един на друг. Като отпуснат ръцете си, връзката между чувствата им не се прекъсва. Ако в момента, когато двамата приятели държат ръцете си, мине край тях човек с груби чувства, и двамата ще изпитат известно страдание, като че някой иска да прекъсне тяхната връзка. Това показва, че чувствата наистина са нещо материално, което се отразява и върху физическото тяло на човека. И при вкуса се образува връзка, но по-фина от тази при хващане на ръцете. И при целувката се образува връзка. Като знаете това, образувайте хармонични връзки. Когато се целуват, хората не обичат да ги виждат други, да не внесат нещо нехармонично в тях. Връзка се образува още и чрез обонянието. С миризмата си цветята привличат хората и насекомите и така създават връзки. Казва се за някой търговец, че има нюх, т.е. отдалеч помирисва нещата и ги нагажда според интересите си. Има ловджийски кучета, които отдалеч подушват заека. Тук го търсят, там го търсят, докато го хванат и го занесат на господаря си. Това е „нюх“ – помирисване. Когато двама търговци се срещнат с цел да се сдружат, и двамата правят усилия, настройват носа си да помиришат дали ще има печалба от дружбата им. Като правят някакви сделки, те искат да мине незабелязано, никой да не ги знае. Ако ги знаят, ще им развалят работата.

И тъй, съществат пет вида връзки: първата връзка произтича от пипането или осезанието; втората произлиза от обонянието; третата – от вкуса; четвъртата – от слуха, т. е. от разумната човешка реч, а петата произтича от зрението. Последствията на първите три връзки са 75% лоши, а само 25% – добри. Последните две връзки са по-идеални. Ето защо връзка, създадена въз основа на слуха и зрението, е по-устойчива от първите три. Дето има пипане, вкусване, връзките са слаби, не издържат дълго време. Там има ядене и пиене, наздравица. Тези връзки се развалят лесно. Връзки, които имат за основа удоволствието, не са разумни. Последствията им не са добри. Там започват добре, но свършват зле.

„Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Добро е желанието на богатия да помогне на петимата си братя, но Аврам казва, че ще ги свърже с Моисея и пророците. Питам: Как можете вие, културните хора на двадесети век, да осмислите своя живот? Политиците искат да осмислят живота си по особен начин, но още не са успели. От осем хиляди години хората воюват, разрушили са много градове. Те убиват, затварят, но живота си още не могат да осмислят. И в миналото, и сега хората се мъчат и не могат да се освободят от мъчението си. Само богатият ли се мъчи днес? – Всички се мъчат – и богати, и бедни. Кой не се мъчи днес? – „Кога ще отидем на мястото на мъчението?“ – И сега ние сме там, няма какво повече да ходим. – „Като умрем, ще отидем ли и ние на мястото на богатия?“ – Чудни сте, вие и сега сте там. Мислите ли, че ако ви хване член 4, не сте на мястото на богатия? – Кой е отец Аврам? Той представя разумните хора. Те се отличават от неразумните по своите принципи. Разумните са хора на мира и на любовта, а неразумните – на размирието и убийствата. Разумните казват на неразумните: „Ние можем да ви помагаме и съчувстваме, можем да бъдем между вас, но не можем да служим на вашите методи и разбирания“. Казвате: „Да се примирят всички хора, да подобрят живота си“. Как ще се примирят? Как ще се примириш с онези, които живеят в омраза, насилие, убийства? Ние живеем в братство и равенство, в мир и любов. Как ще се примирим тогава? Лазар показа, че ако човек от низшата култура, с низши разбирания, влезе между хора с висша култура, той не може да живее с тях в братство и равенство. Лазар е човек от висша култура и попадна между хора от низша култура. Цял живот той прекара пред вратата на богатия, който не му даваше нито трошица от своята трапеза. Умря Лазар и се върна в културата на мира и любовта. В която държава влезете днес, навсякъде ще видите две различни разбирания: едни поддържат насилие, камшик, затвори, бесилки. Други поддържат Христовия закон. От осем хиляди години хората все бесят, колят, но какви са резултатите им? Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е опръскано с човешка кръв или кръв на животно. Земята е толкова нечиста и опетнена! Небето е решило да потопи всички континенти на Земята. Новата култура не може да расте и да се развива на тази нечиста Земя. Нужна е една почивка, едно пречистване на Земята. Сегашните хора не подозират при какви опасности живеят. Въпреки това те търсят само удоволствия. Никой не иска да прави зло. Всеки има красиви желания, благородни подбуди, но няма разбирания, не знае как да живее.

За обяснение на горната мисъл ще ви приведа следния случай. Влизаш в черква, слушаш какво се проповядва там. На излизане от черквата започват да разискват върху думите: „Син Божи ли е Христос, или не?“ Ако си позволиш да кажеш, че Христос не е син Божи, ще те нарекат еретик. Питам онези, които признават Христа за Син Божи, прилагат ли Неговото учение? Не е въпрос кой е Христос и какъв е Той. Важно е, че никой не може да познае Бога и Христа вън от Любовта. Дето отсъства Любовта, там е насилието. Колкото и да разчита една държава на своите мощни оръжия, щом насилието се шири в нея, тя е място на мъчение, тя е адът в света. Имаш хубав, здрав кон, всеки ден го товариш с хиляда килограма тежест и се радваш, че може да ти служи. Конят пъхти, поти се, но ти не искаш да знаеш и казваш: „Отличен е моят кон, много работа ми върши“. Конят тегли ли, тегли, но ти не влизаш в положението му.

Сега ще дойда до положението на жената от старата култура. Млада мома се влюбва в един момък и започва да му говори: „Ти си ангел, мой спасител. Аз ще живея само за тебе. Моето сърце е твое. Ще те обичам с всичката си душа“. Той слуша и си мечтае как ще живеят в бъдеще. Среща приятеля си и му казва: „Знаеш ли каква мома срещнах? Обича ме, готова е да се жертва за мене“. Приятелят му го слуша и мълчи, нищо не казва. Момъкът хвали момата на майка си, изнася нейните качества, любовта и към него. Майката казва: „Синко, тази мома не е за тебе“. – „Как си позволяваш да говориш така? Тя е ангел, няма подобна на нея.“ – „Ще видиш, ще се убедиш в думите ми.“ Те се оженват и не се минава една година от женитбата, тя започва да се проявява, да изисква от него нов костюм, модерни обувки, златни украшения. Дали той има средства или не, тя не иска да знае. Тя му казва: „Моите съседки имат хубави дрехи, обувки, украшения, и аз искам същото. Имаш или нямаш пари, не е важно, ще ми доставиш всичко, каквото ти искам“. И сега тя е ангел, но на старата култура – на безлюбието. За да има мир вкъщи, той задоволява желанията и, докато един ден го турят в затвор за дългове. Съседите казват: „Добра, благородна жена е тя, но той излезе лош човек“. Аз пък казвам: Добър човек е той, но жена му го прати в затвора. Оттам той вика: „Жено, ела да ми наквасиш гърлото!“ – „Не влизам в затвора“ – отговаря жената. Така постъпват и мъжете. Така постъпват и църковниците. Така се постъпва навсякъде в живота.

Днес повечето хора говорят за Бога, за морал, за честност, а какво ли не се крие зад тези думи. Религиозният казва: „Вярвай в Бога!“ – В Бога вярвам, но в тебе не вярвам. Отиваш в един магазин да си купиш плат. Питаш търговеца: „Вълнен ли е този плат?“ – „Да, вълнен е.“ Купиш плата и като се върнеш в къщи изследваш го, да видиш наистина ли е вълнен. Оказва се, че само една трета е вълна, а останалото – памук. Занасяш плата на търговеца и го питаш: – „Защо ми каза, че платът е вълнен?“ – „Отде да зная, че имало и памук?“ – Щом не знаеш, кажи си истината.

Преди години бях в един провинциален град. Срещнах се с един обущар-евангелист, който знаеше добре цялата Библия. Понеже имах нужда от обувки, запитах го: „Приятелю, можеш ли да ми ушиеш едни обувки?“ – „Мога. Ще ти ушия такива обувки, каквито никога не си носил. Ще бъдеш доволен от тях и ще ме помниш завинаги.“ Той ми взе мярка и определи кога ще бъдат готови. На уречения ден отивам да взема обувките си и обущарят ми предлага ново положение: дава ми готови обувки, които направил за един офицер. Понеже не му били по мярка, оставил ги на обущаря, да ги продаде на някого. Опитах ги, дойдоха ми на мярка. Попитах го: „Здрави ли са?“ – „Много здрави, ще ги носиш с години.“ Взех обувките си, платих му колкото искаше и си отидох. Обаче останах изненадан. След един месец обувките се скъсаха, кожата се напука. Занесох обувките на обущаря и го запитах: „Защо се пукна кожата толкова скоро? Нали каза, че е здрава?“ – „Отде да зная?“

Случват се такива работи. Сега, в което общество и да влезете, която църква и да посетите, навсякъде ще видите все напукани кожи.

Един ден отидох при един светски обущар. Занесох му една кожа за обувки с молба да я прегледа и да се произнесе за здравината и. Той прегъна кожата на няколко места; обърна я на другата страна, пак я прегъна; пречупи я няколко пъти и веднага кожата се напука. Той каза: „Тази кожа не е здрава. Ето, аз ще ви покажа коя кожа е здрава“. Взе една от своите кожи и я подложи на същите опити. Огъва я, мачка я, обръща я на една и на друга страна и най-после каза: „Ето една здрава кожа“. От примера с двамата обущари аз вадя следното заключение: Във всеки човек има две култури – стара и нова, две естества – низше и висше. Към низшето естество се отнасят низшият ум и низшето сърце, със свой определен стремеж. Към висшето естество се отнасят висшият ум и висшето сърце – също със свой определен стремеж. Няма човек в света, в когото тези две естества да не са се изявили.

Един интересен случай от човешкия живот показва какви са резултатите от проявата на низшето естество в човека. Млад момък, Моис Бекето, бил назначен на пост да охранява един голям мост, през който минавали влаковете, да отваря и затваря ключа на моста според нуждата. Когато влакът минавал, Моис затварял моста и след заминаването му пак го отварял. Щом свършвал работата си, той бил свободен да се прибере у дома си. Млада, красива мома, някоя си Хенриета, се влюбила в този момък и започнала често да го посещава. Няма нищо лошо в това, но тази любов му причинила голяма пакост. Един ден, когато бил на поста, Хенриета дошла при него и започнали да се разговарят. Увлечен в чувствата си, той забравил да затвори моста. В този момент експресът пристигнал. Момъкът не успял да затвори моста навреме и експресът паднал в реката. – Кой е причина за това нещастие? – Сляпото човешко естество, т. е. низшето начало в него. В заключение на това казвам: Много проповедници и владици, религиозни и светски хора, учени и прости, така се увличат в своите интереси, в парите, в удоволствията, че като минава Христос през моста, те стоят захласнати и забравят да го затворят. Христос минава, но те не Го виждат. Казвам: Не е време сега да се любите. Тренът минава. Затворете моста! Като мине тренът и отворите моста, можете да се любите колкото искате. – Какво станало после с младия момък, Моис? – Осъдили го на десетгодишен строг тъмничен затвор. Какво представя Моисеевото учение? – Законът. Той не търси причините на нещата, но изследва фактите обективно, както са в действителност. Какво си мислил, какво е било състоянието ти, законът не иска да знае това. Всяко нещо трябва да става точно навреме! В старата култура, в която и досега още хората живеят, се проповядва само насилие. Нужна е старата култура, нужно е насилието. – Кога? – Когато копаеш лозето, когато ореш нивата. Ще насилиш ръката си, ще насилиш плуга и ралото. Ако чрезмерно насилваш ръката си, ще те заболи. Ако копаеш на нивата цели 10–15 часа, не правиш ли насилие? Не насилваш ли мускулите си? Ако ядете чрезмерно, не насилвате ли стомаха си? Въпреки това всички хора се стремят да доведат Царството Божие на земята. Помнете: Царството Божие няма да дойде на земята. – Защо? Земята е условие за идване на Царството Божие, но тя няма да влезе в това царство. – „Искаме да знаем истината.“ – Има истини, които не мога да изнеса, нито мога да ги доказвам. Те са опасни. – Защо? Защото не можете да ги разберете.

Ще ви разкажа една легенда. В далечното минало, когато светът се създавал, явил се и снегът в чиста, бяла премяна. Той запазил чистотата си с хиляди и милиони години. Един ден се явил при него приятелят му и казал: „Знаеш ли, че в света се явило едно красиво, светло слънце, с приятна светлина и топлина, които възрастват всичко живо и носят навсякъде радост и веселие?“ Снегът казал: „И аз искам да преживея тази радост, да почувствам това веселие“. – „Не може, то не е за тебе“ – отговорил приятелят му. Най-после снегът се наложил. Завели го при слънцето, което му се усмихнало кротко и благо. Какво станало със снега? Чудо! Той започнал постепенно да се смалява, да се губи, докато се стопил и нищо не останало от него. Като видял това, снегът започнал да плаче.

Следователно, ако и вашите разбирания са като на снега, слънцето ще ви стопи и от вашата бяла премяна няма да остане нищо. Кои семена възраства слънцето? Слънцето възраства само онези семена, които са минали вече през старата култура. Ледът, снегът, студът са символи на старата култура. Те представят Моисеевия закон. Иде слънцето на живота, при което снегът ще се превърне във вода, както е станало навремето. В новата култура снегът няма да бъде толкова студен, колкото е сега. Той ще стане по-топъл, ще се топи, ще се превръща във вода, която ще полива градината. Моисеевият закон трябва да се видоизмени, да приеме друга форма. Насилието трябва да изчезне.

В древността един от египетските фараони на име Кухи Бентам бил един от посветените членове на Бялото Братство. Той имал дъщеря – Изис Бухи, която посвещавал в знанието на Бялото Братство. Тя изучавала закона на четирите щастливи дни на годината. Първият ден бил в началото на пролетта, вторият ден – в началото на лятото, третият ден – в началото на есента, а четвъртият – в началото на зимата. За да изучи законите на щастието, Изис Бухи взимала уроци от Мелсадек – Учител на Бялото Братство. Тя отивала на урок през четирите щастливи дни на годината. На всеки урок той и давал по няколко скъпоценни камъка, между които имало три особени камъка. Тя трябвало да изучава всички скъпоценни камъни, но с трите от тях се занимавала специално. Тя туряла камъните в специално сандъче, дадено от Учителя и. Задачата на Изис Бухи била следната: взимала сандъчето със скъпоценните камъни и обикаляла града с цел да посети всички къщи, в които имало бедни, болни, сакати; да види какво влияние ще окажат скъпоценните камъни върху страдалците. Като влизала в къщата на един от страдалците, тя изваждала сандъчето със скъпоценните камъни и му казвала: „Хвани един от тези камъни и виж какво влияние ще окаже той върху тебе. Който камък пипнеш, той е за тебе“. Всеки камък носел специално благо за човека. Един от камъните бил камъкът на Любовта. Години наред тя посещавала бедни и болни, но никой не се докосвал до камъка на Любовта. На вид той бил прост, обикновен, с нищо не издавал своята стойност. И до днес още се разнася това сандъче по света, но никой още не е турил ръката си върху камъка на Любовта. Преди пет–шест хиляди години се разнасяло това благо в Египет, във времето на посветените. И тази година Христос отваря сандъчето и предлага на хората да се докоснат до тези скъпоценни камъни. И в църквата се отваря сандъчето. Страданията, през които минава сегашното човечество, не са нищо друго, освен отваряне на сандъчето с благата на живота, които Бог е определил за човешката душа. Учените от миналото и сега спорят върху въпроса има ли човек душа и дух. Едни приемат, че има, а други отричат. Някои учени отиват още по-далеч. Те отричат даже съществуването на ума и сърцето. Обаче повечето учени поддържат съществуването на ума и на сърцето не в смисъл на физически органи мозък и сърце, но като органи на умствения и духовен живот на човека. Според религиозните има душа, но тя е лишена от форма. Не, душата има форма. Тя е много красива. Тялото е създадено по образ и подобие на душата, но е изопачено. За да се оформи като душа, човек трябва да мине през всички форми на живота, от най-ниската до най-високата. Ясновидецът вижда това през утробата на майката. Той може да проследи всички форми в развитието на ембриона, докато стигне до формата на човека. Като говорим за човека, разбираме същество, което още не е завършило своето развитие. Като човек той е завършил развитието си, но не и като душа. След всичко това се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. За да стане това, нужни са още хиляди години. Питам: Колко пъти ще се завърти слънцето около своя център в милионите години на човешкото развитие, ако само за едно обръщане са нужни 20 милиона години? Оттук можете да си представите колко време е нужно на човека, за да придобие истинския образ и подобие на Бога. Слънцето ще се обърне най-малко 50 пъти, Земята – хиляди и милиони пъти, а Луната – още повече – може би милиарди пъти. Какъв ще бъде животът ви, ако сте при условията на Луната или на Слънцето? Доказано е, че животът на Слънцето не е толкова сложен, както на Земята. Животът на Луната е още по-сложен от този на Земята. Можеш ли при трудните условия на живота да мислиш за Бога, за някаква благородна идея, за идване Царството Божие на Земята? И за това можеш да мислиш, но временно. Тъкмо се предадеш на тези идеи и децата започват да викат: „Татко, мамо, хляб искаме! Дрехи, обувки искаме!“ Ще се занимаваш ли дълго време с тези идеи?

Често религиозните хора казват, че Бог ще оправи работите им. – Така е, от Божествено гледище животът на Земята е уреден вече, но какво ще кажете за вашия живот? И вашият живот може да се нареди. – „Как?“ Нека всички българи кажат: „Да заработим с общи усилия, да побратимим труда си“. Нека всеки има своя къща, свой дюкян, своя нива, но да сподели печалбата си по братски с всички, които са работили заедно. При това положение щеше ли да има бедни? Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура. Това е културата на Аврама, в лоното на когото влезе бедният Лазар. Докато живее в ограничителните условия на богатия, човек не може да изпълнява Божиите закони.

Христос, като говори на учениците си с притчи, казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата“. Преди няколко дни ми зададоха следния философски въпрос: „Какво ще стане с даден предмет, ако отнемат някои от неговите качества?“ Питам: Какво става с почвата, върху която се посаждат различни дървета и растения? Макар че те отнемат известни елементи от нея, в края на краищата почвата пак си остава почва. И като не дава, и като дава нещо от себе си, почвата не престава да съществува. И без растенията тя пак си съществува. Качествата са проява на субстанцията, която съществува сама по себе си, т.е. и без своите прояви. Ще кажете, че Любовта е проява на Бога. Не, Бог е Любов. Следователно вън от Любовта Бог не съществува. – Какво е Бог вън от Любовта? – Мъчение. – А вън от мъчението? – Небитие. – Що е небитието? – Самота. Когато е сам, човек не спори – всякакъв спор се преустановява.

Ще ви дам следните мисли: Да любиш Едного, това е свобода; да любиш мнозина, това е робство. Да слугуваш на Едного, това е свобода; да слугуваш на мнозина е робство. Казват: „Да служим на Англия, на Франция, на Германия, на България“. – Кой народ, като слугува на тази или онази държава, е свободен? За да бъдем свободни, ние трябва да служим на онази велика идея, която обхваща всичко в света.

„Имам петима братя, да не би и те да дойдат на това мъчително място.“ Казват, че богатият ще бъде на вечно мъчение. – Не, аз виждам, че неговото съзнание се пробужда. Аврам отговори на богатия: „Има начин, чрез който и ти можеш да излезеш от мястото на мъчението“. – „Кой е този начин?“ – „Мъчението и страданието. Ще се мъчиш и страдаш, докато научиш уроците на съвременната култура. След това ще дойдеш при мене.“ Това, което казват евангелските проповедници и православните свещеници за мъчението, не е вярно. Според тях човек ще се мъчи в ада толкова години, колкото време е нужно за изпаряване на водата от океана, като се изпарява всяка година по една капка. Кой проповедник или свещеник е чул това от Господа? Чии думи са тези? Знае ли някой какво наказание е определил Бог за грешниците? На Земята има закони, по които съдят хората. Тогава по кой Божествен закон осъдихте грешниците на толкова милиона години? Божият закон гласи: „Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш Любовта в себе си, ще страдаш. В който момент приемеш Любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне“. Опитай този закон. Признай в себе си, че Бог е Любов, и ти ще излезеш от мястото на мъчението; ще почувстваш, че всички хора са твои братя. Следователно, ако искаш да се разшириш, приеми Бога в себе си като Любов.

Богатият казва на Аврама: „Отче Авраме, прати Лазара при петимата ми братя да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място“. Ако богатият прояви грижа към своите пет братя, не трябва ли и вие да помислите за своите пет братя? Вие сте тези петима братя и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приемете Любовта, за да не бъдете и вие на онова мъчително място. Много от вас сте на мъчение, като богатия. И когато той се обърна към Аврама с молба да изпрати Лазара да накваси гърлото му. Аврам каза: „Не мога да направя това“. Аз отивам по-далеч и казвам: Аз съм готов не само да наквася гърлото ти, но и да ти подам ръката си и да ти кажа: Вярваш ли в Бога? – „Вярвам.“ – Готов ли си да се жертваш за брата си? – „Готов съм.“ – Дай си ръката тогава. Това може да стане в един ден, в една минута, но такава, в която енергията е толкова интензивна, че да се равнява на интензивността на 35 милионите градуси топлина на Любовта.

В природата съществуват два процеса на пречистване: бавен и бърз. Моисеевият закон е бавен процес. Там има клане, бесене, убиване. Законът на Христа, т.е. законът на Любовта, е бърз процес. Който служи на този закон, той влиза заедно с Христа в рая. Така стана и с разбойника, който беше заедно с Христа на кръста. Той каза: „Аз вярвам, че ти си Бог на Любовта. Приеми ме в Царството си“. Христос слезе от кръста и отиде до дъното на страданията, дето придоби такова разширение, че колкото дълбоко слезе, толкова високо се издигна. Много хора, като слязат долу, до 35 милиона градуса огън, придобиват голям стремеж да се повдигнат нагоре. Това не трябва да ви плаши. Бъдете смели и решителни да се повдигнете нагоре.

Всички вие трябва да проповядвате онази велика, съзнателна Любов, която е в сила да преобрази живота ви. Как ще приложите тази Любов? Направете следния опит. Някой ви дължи 10,000 лева. Опитайте се да видите можете ли да му простите дълга. Кажете си: „Мога ли, в името на Любовта, да простя на този човек десетте хиляди лева и да ги забравя?“ Ако можете да му простите, вземете полицата, подписана от поръчителите, и я турете в огъня, да изгори. Направете опита без да се колебаете. Някои искат да влязат без опити в Царството Божие. Не, без опити не е възможно. Ще влезете в огъня и ще изгорите всичките си полици, т.е. всички недоразумения, всички огорчения и обиди. Всичко това ще изчезне. И като излезете оттам, ще имате чиста, кристална Любов. Който има тази Любов, той е готов на всякакви жертви.

Днес проповядвам на жените: Вие трябва да обърнете мъжете си към Господа. Спасението на света е във вашите ръце – в ръцете на жените. Вие сте емблема на Любовта. Вие трябва да изправите изопачените умове на мъжете си. – „Как ще стане това?“ – Като внесете Божията Любов в сърцата си. Ще обичате мъжете си. Ще обичаш мъжа си – едного, без да му ставаш роб; ще обичаш Едного, т.е. Бога ще обичаш в него. За някои жени казвам: Откак жените влязоха в новото учение, те забравиха мъжете си. Аз искам жените на новото учение да бъдат идеални; искам всяка жена да бъде спретната, смела и решителна в проявата на своите добродетели. Искам жената да бъде умна, съобразителна, да схваща добре нещата и пред никаква мъчнотия да не се колебае. Желая всяка жена на новата култура да се отличава по нещо: по вървежа си, да има нещо пластично в нея, да бъде подвижна; дето минава, всички да казват за нея: „Ето една благородна жена, сърце има тя“. Ако я срещне мъж, който отива да пие или да върши престъпление, да каже: „Отказвам се от лошото си намерение. Не искам да върша повече престъпления“. Искам жената да бъде изповедник на мъжа, да го погледне строго и да каже: „Пътят, по който си тръгнал, не е прав. Не ми харесва този път! Ела с нас в пътя на Любовта“. Какво прави сегашната жена? – Като види мъжа си, тя казва: „Хайде да му намажа колата“. – Няма какво да му мажеш колата. Това е Моисеевият закон. Колкото и да му мажеш колата, тя все ще скърца. Мъжът не се нуждае от мазане. Друго нещо иска той, а именно: да бъде почитан и уважаван. Жена, която уважава и почита, има Любов в себе си. Тя дава и на другите от изобилието си. Ще кажете, че тя се жертва. Не, тя дава от изобилието си. Жертвата подразбира друго нещо. Божественото не трябва да се жертва. Не мислете, че мъжът иска много. Неговата торба е малка, той не иска много. Щом започне жената да дава, мъжът казва: „Стига толкова!“ Изобщо Божественото дава от изобилието си, за да задоволи нуждите на всички страдащи.

Жената на новата култура трябва да възпитава децата си преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: „Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще виждаш Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства“. Какво казва съвременната майка на сина си и на дъщеря си? Тя казва на сина си: „Синко, не вярвай на своята възлюбена. Тя има интерес от тебе, не те обича“. На дъщеря си казва: „Дъще, не вярвай на своя възлюбен. Той ще те излъже“. Каква култура е тази, която се основава на безверието? Какво може да се очаква от нея? Въпреки съвета на майката те се оженват и после не живеят добре. Как ще живеят добре? Жената не вярва на мъжа, а мъжът не вярва на жената. И аз, като проповядвам на синовете и дъщерите ви, възпитани в дух на безверие, те казват: „Не му вярвай!“ – Какво ще стане, ако и аз, като проповядвам, кажа: Не вярвайте на тези! Аз съм искрен и като казвам „не им вярвайте“, имам предвид да вярвате в онова висше, Божествено съзнание, което се преплита с вашето. Това е съзнанието на Бога, Който живее по особен начин във вас. Има светли моменти в човешкия живот, както и в целокупния живот, когато Бог се проявява в своята пълнота. Тогава и мъжът, и жената, и децата са радостни и весели, като че са на небето. Прояви се Бог за момент и после се оттегля. След това идат споровете, недоразуменията. Бог ту се проявява, ту се оттегля, за да ни възпитава.

Той иде. „Търсете ме – казва Бог – докато съм близо до вас.“ Бог изгрява между хората и залязва както слънцето. Понеже сега изгрява, иде нова култура на земята. Вие, жените, които ще оправите света, кажете на синовете си: „Синко, вярвай в момата, която си избрал за своя другарка. Тя е отлична мома. Живейте добре, за да ви благослови Бог“. Кажете и на дъщерите си: „Дъще, вярвай на своя възлюбен. Той е отличен момък“. – „Ами ако не излезе така?“ – Как да не излезе? Щом в сърцето на момата и на момъка е проговорил Бог, ще им вярвате. Не разваляйте Божията работа. Ако Бог е проговорил на момата, ти кажи на сина си: „Синко, вярвай на Бога! Вярвай на тази душа, която те обича. Вярвай на Любовта!“ Ако ние вярваме на Бога, Който ни говори, това се отнася до нас, ние печелим от това.

Като ви проповядвам, аз възприемам мисълта на новите посетители. Те си казват: „Дали този човек говори истината? Дали не иска да ни оплете като другите?“ – Много просто, ако аз не говоря истината и искам да ви оплета, ще имам същия резултат като тях. Например ще ви построя една къща, която след десетина години ще се събори. Истината всякога може да се опита. Няма нищо скрито-покрито в света. Това, което мислим, чувстваме и вършим, непременно ще се опита. Всички неща ще се опитат, без изключение. Всички трябва да бъдем благородни, искрено да пожелаем нашите братя да не минат през това мъчително място. Понеже сандъчето със скъпоценните камъни е отворено и Христос предлага на всички да пипнат по един камък, гледайте да пипнете камъка на Любовта. Аз ще ви съдействам за това. Бъдете смели в Любовта! Не се страхувайте! Иде новата Любов в света. Тя ще изтрие всички грехове на хората. Тя ще разреши всички противоречия и недоразумения. Тя ще донесе нещо ново, за което никога не сте мислили. Тя ще внесе такъв мир в душите ви, за който нямате понятие. Това не е илюзия, а действителност. Да опитаме Бога, Който е създал света. Да опитаме Бога, Който работи в света, и който всеки момент ни говори! Този е един от щастливите дни на годината. Няма да се мине много време и дъщерята на Бога ще дойде. Тя ще мине покрай вас със скъпоценните камъни и ще ви пита: „Кой камък ще пипнете?“ Няма съмнение, че ще пипнете един от лъскавите камъни. Аз ще издам тайната, ще ви кажа кой е камъкът на Любовта, него да пипнете. Ето тайната: Турете ръката си върху най-простия камък – той е камъкът на Любовта. Понеже изнасям тайната, ще ме глобят. Не съжалявам, че ще платя глоба, но съжалявам, че сте хора на съмнението и ще кажете: „Той изпитва ума ни. Не може простият камък да бъде камъкът на Любовта“. Който вярва, нека пипне най-простия камък; който не вярва, да пипне най-блестящия камък. Който върви по своя ум, ще пипне простия камък; който върви по чужд ум, ще пипне един от лъскавите камъни.

Днес казвам на жените: Внесете в умовете на мъжете си повече светлина. Само жената може да направи това. Мъжът не може да спаси друг мъж – жената ще го спаси. Жената развали мъжа, жената ще го спаси. Жената развали света, жената ще го оправи. Първо жената вкуси от забранения плод и заради нея Бог изпъди и Адама от рая. Ето защо жените ще спасят света. Мъжете не са виновни за развалата на света. Жените са по-умни от мъжете, затова ще си признаят погрешката и ще кажат на мъжете: „Понеже ние станахме причина да ни изпъдят от рая, ние ще ви върнем наново там. Ние ви въведохме в света, дадохме ви възможност да придобиете знания и опитности. Минахте през страдания и сега ще ви върнем пак в рая. Втори път не правете същата грешка“. Сега пак казвам на жените: Вие сте спасението на света. Както едно време проявихте голяма любознателност, пожелахте да ядете от плода на скъпоценните камъни, сега слушайте Христа. Той стои под дървото на живота и като минавате покрай Него, пита ви: „Защо не ядете от плода на това дърво?“ – „Забранено ни е.“ – „От кого?“ – „От нашия Баща.“ – „Не, Той казва: „Яжте от плода на това дърво! Ако ядете от неговия плод, ще светнете и ще се върнете в първичната слава на живота“.“ – „Дай ни тогава от този плод.“ – „Яжте – казва Христос – и на мъжа си дайте от този плод, и той да светне и да се върне в своята първоначална слава.“ Наближава това време. Христос иде с отворено сандъче. Жените ще спасят света! Никакви проповедници и владици, никакви свещеници и попове – жените ще спасят света! Разбирате ли това? Така е казано в Писанието. Така е поставен този въпрос.

Казано е: „Ще изпратя Духа си“. Щом дойде Духът, няма да има никакви спорове. Духът работи сега в жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте, дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика – всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира – и наука, и религия, и музика, и поезия, и изкуство – почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Отнемете ли жената, перото му престава да пише. И завоевателят вади смело оръжието си, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието. В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея. Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея. Наближава великият момент, когато жената ще мине край дървото на живота. Там стои Христос и, като мине първата жена край това дърво, Той ще я попита: „Защо не ядете от този плод?“ Обръщам се и аз към жените и казвам: Не бивайте мекушави! Смелост се иска от вас. Сега Бог ви говори, а не хората или духовете. Разперете крилата си, вдигнете главите си нагоре! Когато Бог ви говори, вие сте смели и решителни. Когато хората ви говорят, вие се гушите. Вие, жените, не се свивайте. Докато се криете, няма да ядете от плода на дървото. Сега Бог праща жените в света, да го спасят. Разбирате ли това? От 8,000 години Бог е изпратил жените на Земята да спасят света. Тогава излязохте от рая и сега трябва да се върнете там. Време е вече да спасите мъжете си. Стига сте ги водили подире си! Мъжете представят Моисея, а жените – пророците. Слушайте Моисея и пророците, но по обратен път!

Старият човек все гледа назад, към младините си, а младият гледа напред – да стане като дядо си. Кой е на правата страна – младият или старият? Казвам: На правата страна са всички ония, които гледат към Любовта. Бог е Любов. И когато той влезе между нас като Любов, ние не трябва да говорим за Любовта. Христос казва: „Хлябът, който ядете, е Любовта“. Наистина, хлябът спасява. Първо жените трябва да работят. България се нуждае от жени на новата култура. България се нуждае от силни и решителни жени. Жената не воюва, но тя е смела. Ако воюва, тя е фурия: дето мине, нищо не оставя – всичко помита на пътя си. Когато жените наточат ножовете си и излязат напред, тогава светът ще се оправи. Казвам на жените: Извадете ножовете си, наточете ги! Те са калени. Минали са през 35 милиона градуса огън. Защо не ги употребите? Време е да ги приложите. Христос казва: „Жените ще спасят света“. И Наполеон казва: „Франция се нуждае от майка“. Аз разбирам „майка“ в широк смисъл.

Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Тия жени ще казват на синовете си: „Синко, вярвай на своята възлюбена. Няма в света подобна на нея, вярвай и!“ На дъщеря си ще каже: „Дъще, вярвай на своя възлюбен; няма подобен на него. Помни, че от него си излязла, вярвай му!“ Това е учението, което трябва да проникне в душата ви. То е сила! Бъдете смели! Освободете се от своите заблуждения. Ние сме сити на заблуждения. Приемете учението, приложете го, и въпросът е разрешен. – Как ще се разреши? – И политически, и научно, и религиозно, и обществено. Светът ще се преобрази по естествен начин.

Беседа от Учителя, държана на 22 април, 1923 г. в София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help