Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Първата родена мисъл

Осемнадесета лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас на 21 февруари 1923 г., София

Поздрав:

– Без страх!

– Без тъмнина!

Fir-fϋr-fen Tau-bi-aumen

Размишление

Чете се темата „Първата мисъл, родена в човешкия ум".

Чете се резюме на темата „Предназначение на Слънцето, Луната и звездите".

Упражнение: поставете палците на ръцете си един до друг, а останалите пръсти на двете ръце съединете горе. След това си представете, че сте център и мислено опишете около себе си, около този център един светъл кръг. След това мислено опишете още един светъл кръг около себе си в посока отзад напред. Най-после опишете мислено още един светъл кръг около всички. Упражнението ще трае всичко две минути. Във време на упражнението ръцете ви ще бъдат пред лицето.

Някои се страхуват да не се кръстосат кръговете им. Няма защо да се страхувате. Тия кръгове са мислено представени, те са в Умствения, а не на физическия свят. Кръговете, които мислено описахте, представляват разумни движения. В тези движения се образуват два остри ъгли. Какво представляват острите и тъпите ъгли? Ако ги разглеждате от положението на обикновената геометрия, ще дадете едни обяснения; ако ги разглеждате от положението на живата геометрия, ще дадете други обяснения. Дето има остър ъгъл, там движението е всякога най-силно. Това може да се провери навсякъде в Живота и Природата. Например, носът на човека представлява ъгъл -някога по-остър, някога - по-тъп. Ако носът на човека стане много остър, в органическо отношение това е лош признак: това показва, че този човек се намира изключително под влиянието на мозъчната система, такъв човек е чрезмерно активен. Ако носът на човека е тъп, това показва, че той се намира повече под влиянието на симпатичната нервна система; такъв човек е повече пасивен, отколкото активен. Острите ъгли показват, че човешкото съзнание е много активно. Кои са подбудителните причини за това? Активността на съзнанието е в зависимост от вътрешния живот на човека. Интензивността на вътрешния живот на човека се обуславя от неговия умствен и сърдечен живот.

По черепа на умрял човек можете по-лесно да съдите за неговия умствен живот, отколкото по черепа на жив човек. Как ще познаете какъв умствен живот е прекарал някой човек? Ще вземете черепа на някой умрял, ще влезете в тъмна стая, ще запалите свещ и ще я турите в черепа. Колкото по-разработен е черепът на човека, толкова по-тънка ще бъде костта му и толкова повече светлината на свещта ще прониква през него. Ако има неразработени места в черепа, светлината не ще може да минава през тях. Обаче това може да познава само онзи, който добре разбира ъглите на живата геометрия. Чрез тези ъгли Живата Природа строи своите форми. Колкото по-тънка е костта на черепа в човека, толкова по-интензивен е бил неговият умствен живот; колкото по-дебела е костта на черепа, толкова по-слаб е бил неговият умствен живот. Ако в горната предна част на черепа костта е тънка, този човек е бил милосърден. Ако костта отзад на главата е тънка, този човек е бил крайно горд и честолюбив. Колкото повече е работил човек с някои мозъчни центрове, толкова по-тънка е костта на тия места. Колкото повече мозъчна, т.е. електрическа енергия се отделя от някой център, толкова повече се изтънява костта на това място. Тези сили оформят човешката глава. Значи мисълта оформя главата на човека - както мисли човек, така и черепът се изменя. Човешкият череп е изложен на постоянни промени. Мислите и впечатленията, които човек възприема, се отразяват не само върху мозъка му, но и върху неговия двойник. Който може да чете мислите на човека, той може по двойника му да разбере какъв е духовният му живот. На този двойник отговаря още един, върху който също така се отпечатват мислите на човека, както и целият му духовен живот. Значи животът на човека се отпечатва в няколко екземпляра, един от които се запазва и след неговата смърт. От този екземпляр, който остава във вечността, можете да четете миналия живот на човека. Докато е жив, човек носи тия екземпляри със себе си. След смъртта му, един след друг те се отделят от него и остават за вечни времена като копия на неговите минали съществувания.

Окултният ученик трябва да познава своите умствени сили. Той трябва да знае как и върху кои центрове най-много да работи. Когато иска да работи специално върху някой мозъчен център, ученикът трябва да се свърже с тези Същества, у които този център е най-силно развит. Щом се свърже с тях, те ще му въздействат благотворно в това направление именно, към което той се стреми. Например, ако ученикът иска да развие в себе си милосърдие, той трябва да се свърже с ония интелигентни, разумни Същества, на които милосърдието е специалност. Други Същества пък имат специалност Любов към Бога; щом се свържете с тях, енергията, която е складирана в чувството Любов към Бога, веднага протича и към вас. Като знаете това, вие трябва да се учите да различавате енергиите, които минават през вашия мозък, и съзнателно да ги обработвате. За да се развие известен мозъчен център, през него непременно трябва да тече съответна мозъчна енергия. Милосърдният човек веднага се отзовава на страданията на хората. Като види някой беден, болен, нуждаещ се, той веднага му се отзовава. Ако милосърдието не е развито в някой човек, дълго време трябва да му говорите за страданието на хората, докато сърцето му трепне. Всички сили, всички течения в Природата понякога се увеличават, а понякога - намаляват. Тази е причината, задето понякога условията са благоприятни за развиване на известни способности и чувства в човека, а понякога са неблагоприятни. Например, течението в Природата, което помага за развиване на чувството Любов към Бога, не иде всякога, но периодически. Ученикът трябва да знае това нещо, да бъде буден, навреме да използва тия сили. Иначе той ще се самоизлъгва, ще мисли, че е развил едно или друго чувство в себе си, без всъщност да е постигнал това. Изобщо всяка сила, всяко течение в Природата иде периодически. Вие трябва да използвате тия сили, за да развивате своите центрове.

Френолозите са изучили около четиридесет центъра в човешкия мозък. Обаче в последно време те са намерили, че на всеки център отговарят по три други центъра, тъй щото днес в човешката глава се наброяват около сто и двадесет центъра. В тия центрове се кръстосват различни мозъчни енергии. Казват за някой човек, че е музикален; какво означава това? Музикалността е способност, чувство, което има свой определен център. Когато човек се свърже с музикалните течения в Природата, той започва усилено да се развива в музикално отношение. Ако майката е посветена в тия неща, тя би могла да постави децата си при условия да възприемат тия природни течения и да се развиват музикално.

Като ученици вие трябва да изучавате природните сили, природните закони. Като ги изучавате съзнателно, ще ги използвате и ще разберете откъде идат противодействията. Така само ще разберете, че всички способности и чувства във вас не са нищо друго, освен природни сили и течения, които се отразяват върху вашия мозък. Ето защо, когато искате да развиете милосърдието в себе си, дружете с хора, у които това чувство е силно развито. Не дружите ли с такива хора, вашето милосърдие няма да се развие. Ако искате да развиете интелигентността си, дружете с хора високо интелигентни - те ще ви предадат своята интелигентност. Изобщо за да развиете известни способности и чувства в себе си, вие трябва да дружите с такива хора, у които тъкмо тези способности и чувства са силно развити.

Като наблюдавам хората, а също и вас, учениците, намирам, че най-силно развити са личните ви чувства, вследствие на което сте докачливи, честолюбиви, горделиви, тщеславни. Външно се криете, не показвате тези качества, но вътрешно не можете да се скриете. Дето гордостта и тщеславието са силно развити, там умът е слаб. Тези чувства поглъщат силите на ума и тогава човек не мисли за причините и последствията на нещата, но се поддава на личните си чувства. Когато твърдостта в човека е силно развита, той не търпи никакво чуждо мнение или съвет и казва, че неговото мнение е непоколебимо. Преди всичко този човек няма мнение. Защо? Защото мнението, убеждението е резултат, който произтича от целокупната деятелност на всички чувства, сили и способности в човека. Значи всички сили в човека трябва да се съберат на едно място както народните представители в камарата и след дълги дебати да дойдат до общо заключение. Това значи мнение, това значи убеждение. За да се оформи мнение, убеждение в човека, не само една от неговите способности или сили трябва да работи, но всички сили в него трябва да се предизвикат на работа и след дълго разискване помежду си да дойдат до общо мнение, до общо заключение.

Мнозина не се познават и отричат всичко, каквото другите им казват. Те не признават, че са горди, честолюбиви, упорити. Щом не признават, ще ги поставят на изпит сами да се уверят. Кажете на гордия, на тщеславния, че нищо не разбира, за да видите как ще се прояви. Заповядайте на упорития да направи нещо, за да видите как ще ви се противопостави, особено ако той е на друго мнение по въпроса. Всички сили и способности в човека се проявяват естествено, затова той трябва да бъде искрен, да се стреми сам да се изучава. От проявите си той може лесно да се учи, обаче за това се изисква съзнателен стремеж - стремеж, който се намира под контрола на разумната воля. Разумна воля е онази, която върши всяко нещо на своето време. Така постъпва добрият градинар: щом настъпи суша, той прекарва през градината си вадички, които поливат всички растения и зеленчуци. Навреме използва той водните сили и се радва на добри резултати.

Ученикът трябва да има стремеж да разработва силите си, да се изучава, да знае в кои области е слаб и в кои -силен. За тази цел той трябва да има един верен мащаб, с който да проверява нещата. Първото условие, което се изисква от ученика, е да има готовност да прави опити. Захване една работа, но не успява; той трябва да я започне отново -докато не получи резултат, ученикът не трябва да се отказва от започнатата работа. Напише една тема - не му харесва; нека я напише втори, трети път, докато сам я хареса. Като четете темите си, виждам как всеки проявява свои специфични чувства и способности. Същото се забелязва и в различните оратори: слушате някой оратор и виждате, че той маха с ръце, сочи с юмрук към публиката, удря на масата. Тези движения показват, че чувството на разрушение в този човек е силно развито. Казват за него, че е отличен оратор. Да, отличен оратор е, но той може да набие този, онзи, той може моментално да разруши това, което хората с години са градили. След него излиза друг оратор: той говори тихо, обръща се на една, на друга страна, разтваря ръцете си. Щом разтваря ръцете си, това показва, че той е страхлив, умът му не е силен, не може да го управлява. Всяко движение в човека означава нещо. Който разбира езика на движенията, той може да чете по тях, да изучава хората, да изучава и себе си. Движенията не са произволни, те се дължат на известни сили в човека. Срещате един човек и виждате, че ръцете му треперят. Казвате, че този човек е неврастеник. Защо и за какво е станал неврастеник не знаете. На какво се дължи неврастенията? Всеки мозъчен център е склад на енергия. Ако силите на този център не се впрегнат на работа, от време на време стават слаби пропуквания в нервната система, които предизвикват изтичане на тази нервна енергия. Тези пропуквания, тези изтичания на нервната енергия са причина за треперене на ръцете и краката на неврастеника.

Голяма наука се крие в движенията. Красиви са движенията, когато са естествени. Излиза един проповедник на амвона и говори: „Братя християни, от всички се изисква силна, непоколебима вяра в Бога." Всички го слушат, но не харесват движенията му. Какво лошо има в движенията му? Той вдига, слага ръце, но пръстите му се движат така, като че пари брои. Човекът дълго време е бил търговец и не може да се откаже от навика си да брои пари. Движенията на този проповедник не са красиви, защото не са естествени, не са съответни. Търговец да брои пари - това движение е на място; проповедник да брои пари - това движение не е красиво, не е на място. Когато някой е силно възбуден и усеща, че слънчевият му възел е в неизправност, кое движение ще бъде за него естествено? Най-естественото движение за него ще бъде да тури дясната си ръка на слънчевия възел, под лъжичката, с дланта надолу, а лявата си ръка - на кръста, с дланта навън. При това положение на ръцете човек усеща успокояване на нервната система. Естествено и красиво е това движение, защото внася успокояване. Какво правят някои хора в такива случаи? Те ходят, движат се от единия до другия край на стаята, удрят, тропат, сърдят се на този, на онзи. И в резултат на тия движения, вместо успокояване, те повече се разстройват. Като постави ръката си на слънчевия възел, по този начин човек прекарва излишната мозъчна енергия през ръцете си и се успокоява. Дланта на дясната ръка е проводник на отрицателна, примирителна енергия, а горната част на лявата ръка е проводник на положителна, възбудителна енергия; тези енергии, съединени на едно място, успокояват човека.

Следователно, щом се намерите в някакво умствено, нервно възбуждение, направете този опит, за да се успокоите. Каквато нервна възбуда и да имате, щом поставите ръцете си на слънчевия възел и концентрирате мисълта си, веднага ще настане успокояване. Слънчевият възел е в състояние да регулира мозъчната енергия. Когато кръвта не е правилно разпределена по всички части на организма, тя произвежда редица нервни възбуждения. Всички дисхармонични състояния в мозъчната система се дължат на неравномерно разпределяне на кръвта в организма. На това неравномерно разпределяне на кръвта се дължат много болести.

И тъй, като ученици работете съзнателно върху себе си, за да контролирате движението на кръвта си, да я разпределяте равномерно по целия организъм. Дойде ли кръвта в главата, вие трябва да бъдете будни, да я отправите главно в предната част на мозъка. Ученикът трябва да се контролира, да знае къде колко кръв да изпраща по тялото си. Когато е силно възбуден, т.е. разгневен, той трябва да изтегли излишната кръв от онези мозъчни центрове, които са причина за възбудата, и да я изпрати към ония центрове, които имат по-малко кръв. Като дойде до положение правилно да регулира силите в своя организъм, ученикът ще даде правилна насока на мисълта си. Щом мисли право, той ще чувства и ще действа правилно. Щом се разгневите, спрете се малко в размишление, за да видите какво се иска от вас: хванете палеца си и помислете за Божествения свят, с който сте свързани. Само така ще се справите със силите и теченията, които минават през вашия мозък, и ще можете да ги регулирате.

Когато се разгневите и не можете по горния начин да се успокоите, направете следния опит: турете дясната си ръка на слънчевия възел и започнете бавно, съсредоточено да броите от 1 до 10. Ако и при това положение не се успокоите, бройте от 1 до 100. Всяко число съдържа в себе си известен род сили, които се отразяват благотворно върху човека. Като изговорите или напишете числото 1, мислете за Бога и си кажете: „Има само един Бог в света, само една Мъдрост." Като изговорите числото 2, кажете си: „Има само една Божествена майка, само една Любов." При изговаряне на числото 3, кажете си: „Има само един Син - Истината." Числото 4 пък представлява тия три сили, съединени в едно - те са родили човечеството.

Числото 5 е свързано с човешкия ум, числото 6 - със закона на развитието, 7 е свързано със силите, които работят в човечеството, 8 представлява голямата майка на света, 9 е резултат, завършен кръг. Щом дойдете до 10, спрете малко и си задайте въпроса: „Разбирам ли нещо от тия числа?" Ако състоянието ви не се смени и ако в ума ви не дойде някоя светла мисъл, продължете да броите от 10 нататък до 100. При всяка нова десетица ще размишлявате върху значението на числата. Каквото знаете за единицата, същото се отнася до 11, 21, 31 и т.н.; каквото знаете за двойката, същото се отнася до 22, 32 и т.н. Като броите съзнателно до сто, ще дойдете най-после до положение да разберете значението на числата и ще се свържете със силите, които работят в тях. Само така ще се успокоите. По този начин ще разберете, че не сте сами в света. Всеки от вас е свързан със същества от различни култури, които го придружават на всяка стъпка, като едни от тях му помагат, а други му пречат в развитието. Виждал съм хора, които вървят из улиците и си шепнат нещо. Някой върви и си казва: „Тъй ли?" Значи този човек слуша разговора на съществата, които са в него, взема участие в разговора им и се присъединява към една от страните. Който не разбира това, той мисли, че този човек е полудял. Не, не е луд човекът.

Кога полудяват хората? Хората полудяват, когато в ума им се внесе мисъл, противоположна на тази, в която са убедени. Не внасяйте в ума на човека мисълта, че това, в което е убеден, не е вярно. Всяка мисъл, всяко убеждение на човека, каквото и да е, има своя основа, своя причина. Каквато мисъл и да дойде в ума ви или каквото чувство и да дойде в сърцето ви, не ги отхвърляйте. Те имат свой произход, те имат право на съществуване. Анализирайте всяка мисъл, всяко чувство, които минават през вас, и вижте защо са дошли, какво будят в самите вас. Не питайте защо се гневите, но питайте защо гневът ви е посетил. Гневът, страхът са на място, но трябва да се използват. Те са сили, които имат свое предназначение и смисъл; те са съветници на човека, които го придружават навсякъде. Ще кажете може би, че тези отрицателни чувства са подобни на лошите духове и нямат право да смущават човека. Питам защо комарите имат право да хапят хората, а отрицателните чувства, лошите духове нямат право да ги безпокоят? Както комарите, мухите кацат по носа, по ръцете и краката на човека и го безпокоят, така и лошите духове имат право да го изкушават. Бог не се бърка в тяхната работа. Мухите, комарите, бръмбарите, както и животните имат свое велико предназначение.

Човек трябва да мисли право, да съчетава фактите, за да намери смисъла и предназначението на всичко, което Природата е създала. Седите и размишлявате върху нещо, но мисълта ви е мъглива, неясна; в това време един комар кацне на носа ви и ви ужили. Вие веднага се стреснете, раздвоите се, но мисълта ви се проясни. Друг път се разгневите, искате да си отмъстите на някого, да му направите някаква пакост; в това време муха кацне на носа ви, ухапе ви и мисълта ви веднага се раздвои. Вие се замисляте сериозно върху това, което сте решили да правите, и казвате: „Какво ще ходя да се разправям с хората, няма защо да отмъщавам, ще се издигна по-високо и оттам ще гледам на живота." С ухапването си мухата иска да ви обърне внимание, да се позанимавате малко и с нея. Влизате някога в гората, но сърдит, недоволен, искате да излеете яда си върху някого; обаче както вървите, спъвате се в едно дърво, падате на земята и веднага забравяте недоволството си. Значи всяко растение, всяко животно, всеки неодушевен предмет, които ви безпокоят или в които се спъвате, ви изваждат от лошите, от отрицателните състояния. По този начин те уравновесяват силите във вашия организъм. Камъкът, дървото, в които се спъвате, са предназначени да ви отстранят от злото, което сте намислили да правите. По-добре да се разгневите на камъка, отколкото да напакостите на човека.

Сега аз обяснявам тия неща като на ученици, за да размишлявате върху тях, да вървите в пътя неотклонно, без големи спънки. Така именно ще се калите да издържате на изпитанията. Големи изпитания ви чакат. Представете си, че някой от вас свърши университет и се назначи на работа при някой груб господар или началник, който по цели дни ви ругае, нагрубява, а вие трябва да търпите всичко, да не губите равновесие. Не е ли изпитание това? Воля се изисква от човека, за да издържи това изпитание. Представете си, че сте беден студент и сте принуден да си изкарвате прехраната при някоя сърдита, лоша по характер богаташка или сте чиновник при много взискателен и педантичен началник. И тук ще имате изпитания, но ако владеете закона за трансформиране на енергиите, щом видите господарката или началника си сърдити, отдалеч още ще започнете да отправяте към тях добри мисли. Ще апелирате към тяхната доброта, към благородството на тяхната душа и ще видите, че те ще се изменят, ще бъдат добри и внимателни към вас. В случая те представляват муха, която се готви да кацне на носа да ви ухапе. С добрата си мисъл вие ще отстраните мухата от носа си. Как постъпват чиновниците спрямо своя строг началник? Като видят, че началникът влиза в тяхната стая, те си казват: „Ето сега ще ни се скара." И действително началникът постъпва така, както те мислят. Обаче ако всички служащи и чиновници в едно учреждение посрещнат началника си с добри мисли и с добро разположение, колкото строг и лош да е, той ще се повлияе от тази благоприятна атмосфера и ще се въздържа да се проявява зле към тях. Днес ще отстъпи, утре ще отстъпи, докато подобри отношението си към всички. Значи с мисълта си те са му въздействали добре.

И тъй, стремете се да владеете своята мозъчна енергия, да не я изразходвате напразно. Всичко живо, всичко съзнателно в Природата е в борба кой повече да вземе от тази енергия за себе си. Който има по-голям запас мозъчна енергия в себе си, той повече мисли, чувства и действа. Когато искате да ползвате от енергиите на Природата, приемайте ги направо от източника, а не опосредствено. Например, ако искате да се ползвате от слънчевата енергия, излезте вън и я приемете направо от източника й, а не през стъкла, през лещи. Същият закон се отнася и до мисълта: всяка мисъл трябва да се приема направо от нейния източник.

Какво представлява мисълта? Мисълта е проява на Разумния свят. Докато дойде до човека, мисълта може да премине през няколко пункта и на всеки пункт да претърпи известно пречупване. Ето защо човек трябва да се свърже с Умствения свят, за да могат мислите да дохождат направо в неговия ум. Това значи да приеме една мисъл направо от нейния източник. За да запазят чистотата си, Божествените мисли трябва да се приемат непосредствено от техния източник. Минат ли през умовете на десетки и стотици хора, те губят вече нещо от своята чистота и сила. Ако такава мисъл попадне в ума на някой човек, той веднага се поляризира и започва да се колебае да я изпълни или не. След известно колебание той казва: „Сега не е време за реализиране на тази мисъл, ще я отложа за по-благоприятни времена." Значи, когато сте готови да реализирате една мисъл, това показва, че сте я приели направо от нейния източник. Започнете ли да се колебаете да изпълните ли тази мисъл или не, това показва, че тя е минала през много среди, през много мозъци, вследствие на което е изгубила своята чистота и сила.

Същият закон трябва да се спазва и при изучаване на Свещените книги: те трябва да се изучават така, че да се свързвате с всеки пророк или апостол, за когото четете. Например, ако четете псалмите на Давид, трябва да се свържете с него. Когато се свържете с Давид, вие ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалом представлява известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на Природата. Казвате: „Бог е Любов"; за да може това изречение да произведе нужния ефект в душата на човека, той трябва да знае ключа, с който може да го отвори. Също така и думите Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел имат ключове, с които се отварят. Който разполага с тия ключове, само той ще може да се ползва от енергиите, които думите съдържат в себе си.

Само онзи знае смисъла и силата на въздуха, на водата, на хляба, който се е лишавал от тях. За този човек думите хляб, вода, въздух са живи, пълни с енергии. Дръжте някой човек гладен и жаден десет дена, за да разбере той какво нещо представляват водата и хлябът. Всички извори, всички ручеи, всички реки и поточета оживяват в мисълта му. Като каже вода, той знае какво носи водата в себе си. Значи, за да разберете смисъла на водата, трябва да постите от вода поне десет дена. За да разберете смисъла на думата Любов, и за това има специални методи. Всяка дума, всяко понятие трябва да оживее в човека. Ако понятието вода не оживее в човека, той никога няма да разбере смисъла и цената на водата; ако понятието Любов не оживее в човека, той никога няма да разбере какво представлява Любовта.

Следователно, за да дойде до положителната наука, човек не трябва само да философства, но да прави опити, да проверява нещата, докато станат за него живи величини, а не само празни думи. Например, който разбира смисъла и значението на водата, като каже думата вода, той се свързва със силите, които тя съдържа. Водата е емблема на Живота - дето мине, тя напоява. Ако мине през сухи, безводни, неплодородни места, тя ги напоява и превръща в плодородни. Христос говори за живата вода - това показва, че водата е жива сила, която трябва да извира от сърцето на човека. В Писанието е казано, че чрез сърцето човек трябва не само да чувства, но и да мисли. Следователно, за да започне човек да мисли, водата трябва да мине и през мозъка му, да го напои. Само така ще се прояви неговата мисъл.

Като ученици от всички се изисква да правите опити за концентриране на мисълта си, за развиване на самообладание. За тази цел добре е едни-други да си създавате изкуствени изпитания, за да видите как ще реагирате на тях. Представете си, че някой от вас е получил от баща си петстотин лева; като види приятелят ви къде туряте парите си, ще дойде някой ден у дома ви, ще ви издебне, ще вземе тези пари, ще ги скрие някъде и ще наблюдава какво ще правите. След това той ще върне парите. Друг приятел пък ще скрие някъде шапката или палтото ви и ще следи какво ще правите. По този начин вие ще се изучавате, ще видите доколко сте развили самообладанието в себе си. Същевременно и приятелят ви ще се поучава. Но и без изкуствени опити животът всеки ден носи изненади на човека. Колко пъти ще се намерят апаши, които в действителност ще задигнат парите, дрехите ви, без да се интересуват за вашето положение. Тъй щото, ако сами не се поставяте на такива изпити, отвън ще ви ги наложат. Има известни изпитания и страдания, които човек неизбежно трябва да мине. Който мисли, че може да мине без изпитания и страдания, той се самоизлъгва. Невъзможно е човек да мине без страдания. Като ученици вие трябва да благодарите за всяко изпитание и съзнателно да го използвате. Щом го използвате съзнателно, то ще ви повдигне. - „Ама сега ли трябваше да дойде?" Знайте, че всяко нещо иде на своето време, всичко в Природата става точно на своето време. Казвате, че известно изпитание е дошло преждевременно. Природата твърди точно обратното - всяко изпитание иде на определеното за него време. Не съжалявайте за това, което се е случило и не се радвайте за онова, което не е дошло. Ако някое благо ви посети, радвайте се, че е дошло и разумно го използвайте. Ако очаквате едно благо, а не го получите, не съжалявайте за него. Скръбта е посаждане на семена, Радостта е цъфтене, завързване и узряване на плода.

Защо идат страданията в Живота? За да развият ума и сърцето на човека. Защо идат радостите? За да развият ума и сърцето на човека. Радост и скръб са процеси, които вървят паралелно в Живота. Който търси само радостите, той не разбира Живота. Радостта и скръбта се сменят непрекъснато: ако днес сте радостни, гответе се утре да бъдете скръбни; ако днес сте скръбни, гответе се утре да бъдете радостни. Щом така разбирате Живота, вие ще се домогнете до известни правила и закони, които ще донесат велико благословение за вас. Не е лесно, когато човек го боли нещо, да му се каже да търпи. Някой страда от стомах, гърчи се, а вие му казвате да търпи; голямо усилие се изисква от него, за да търпи. Вместо да го съветвате да търпи, кажете му да тури ръцете си на слънчевия възел или на мястото, дето е болката, и ще видите, че след известно време положението му ще се подобри. Всяка болка се дължи на натрупване на излишна енергия на известно място по тялото. Натрупването на тази енергия предизвиква известно напрежение в нервната система. За да се махне болката, тази енергия трябва да се разреди. Щом енергията се разреди, кръвта почва да циркулира правилно по целия организъм и положението на болния се подобрява. Ако натрупалата се енергия не се разреди, кръвта мъчно циркулира по тялото, вследствие на което се образува триене, търкане на тия места - болният усеща големи болки, нервно възбуждение, което лекарите наричат възпаление.

И тъй, човек трябва да пречисти кръвта си, ако иска да подобри своя Живот. Кръвта може да се пречисти главно с чисти мисли и чисти чувства. Чиста мисъл, чисти чувства уравновесяват силите на човешкия организъм. Съвременните хора са изгубили своето равновесие и трябва да го възстановят. Не е лесно човек да се справи с енергиите на своя организъм. Обаче съществуват ред методи за възстановяване на вътрешното равновесие в организма. Като метод за придобиване на това равновесие индусите препоръчват съзнателна работа за развиване на ума, сърцето и волята на човека. Когато развие тези велики сили в себе си, човек може правилно да използва енергиите в Природата. Докато дойде до това положение, той не трябва да се лакоми за много знания - колкото повече знания придобива, толкова повече ще се обезсърчава. Днес на човека са нужни само толкова знания, колкото може да обработи и приложи. Многото знания, но необработени и неприложени, правят човека нещастен. Някой седи и размишлява върху велики въпроси, мисли, че знае много неща; по едно време той отива да слуша един велик музикант, но се връща дома си отчаян, обезсърчен, че не знае да свири. Какво трябва да правите, за да не се обезсърчавате? Слушайте само онзи музикант, който дава подтик и насърчение; четете и изучавайте философията само на онзи учен и философ, който ще ви подтикне към работа, към Истински живот.

Какво представлява обезсърчението? Допуснете, че се намирате в Лондон - съвсем чужд град за вас, английски не знаете, познати нямате, но в джоба си имате петстотин-шестстотин английски лири и на тях уповавате. По едно време бръквате в джоба си, но виждате, че парите ви липсват -веднага изпитвате ужас, отчаяние, обезсърчение, не знаете какво да правите. Не е лесно при това положение да запазите присъствие на духа си. И философ да сте, и религиозен да сте, все ще изгубите сила и кураж в живота си. Малцина могат да издържат това изпитание - те трябва да бъдат духовни хора, с високо съзнание и да кажат: „Бог дал, Бог взел."

Сега вие искате да знаете коя е първата мисъл, родена в човешкия ум. Питам коя е първата мисъл за гладния? Мисълта за хляба. Коя е първата мисъл за жадния? Мисълта за водата. Коя е първата мисъл за онзи, който има очи? Мисълта за светлината. Коя е първата мисъл за човека, който има уши? Да възприеме звука. Коя е първата мисъл за човека, който има развито обоняние? Да възприеме аромата на цветята. Коя е първата мисъл в новороденото дете? Преди всичко, може ли да става въпрос за мисъл в новородено дете? За да отговорите на този въпрос, върнете се към своето детство и спомнете си кога за пръв път се е явила някаква мисъл у вас. От коя възраст се помните? Помните ли нещо от първата година на своето детство? Нищо не помните. Едва ще си спомните нещо от третата или четвъртата година на детството си. За да се яви мисъл в главата на човека, дълго време е трябвало да живее той като човек. Първата мисъл се роди в ума на Ева, когато видя плода на забраненото дърво; втората мисъл се роди в ума на Адам, когато опита този плод; третата мисъл се роди в умовете на Адам и Ева, когато ги изпъдиха от Рая. Като излязоха вън от Рая, те взеха семенцата от забранения плод със себе си и започнаха да сеят и орат. Първата мисъл е предизвикана от онова чувство, което най-много е занимавало човека. Кое е това чувство? Мислете по този въпрос. Казано е, че Бог създал човека по образ и подобие свое, т.е. да мисли като Него и да владее чувствата и мислите си. Когато Бог създал Ева, първата мисъл, която Адам изказал, била следната: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми." Каква е била първата мисъл на Адам преди появяването на жената, там Писанието мълчи. Докато Адам е бил сам в Рая, Бог вкарал всички животни при него - две по две, мъжко и женско, за да ги види и да ги наименува. От този момент в душата на Адам се родило вътрешно недоволство, че е сам, без другарка. Като видял недоволството му, Бог го приспал. Да заспи, да си почине, да разреши задачата си -тази била първата мисъл, първото желание на Адам.

Наистина, когато не може да разреши някой въпрос, човек заспива. Щом заспи, той ще разреши въпроса. Следователно, за да разрешите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искаш правилно да разрешиш известен въпрос, абсолютно престани да мислиш за него. Това значи: стани пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да можеш да възприемеш една положителна мисъл от висшия свят. Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос. Този е естественият начин за разрешаване на въпросите.

Размишление

Fir-fϋr-fen

Tau-bi-aumen




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help