Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Предназначение на слънцето, луната и звездите

Седемнадесета лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас на 14 февруари 1923 г., София

Fir-fϋr-fen Tau-bi-aumen

Четоха се темите „Предназначение на Слънцето, Луната и звездите".

За следния път пишете върху темата: „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум". Мислете върху този въпрос и свободно кажете мнението си. Всеки ще има особено мнение, ще прилича на старите български абаджии, които размерват плата с различни мерки.

Като говорите и пишете за значението на Слънцето, на Луната и на звездите, виждали ли сте ги? Не сте ги виждали. Под думата виждане подразбирам познаване на нещата. Само онзи вижда, който знае, който познава нещата. Какво знаете вие за Слънцето? Ако запитате един обикновен човек какво нещо е Слънцето, той ще ви каже, че Слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на Земята своята топлина и светлина. Знаете ли положително каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск? Ако Слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от Земята, знаете ли колко такива слънца могат да изпълнят цялото небе? Следователно, когато говорим за Слънцето, ние нямаме предвид само външното Слънце. То е отражение на голямото, на великото вътрешно Слънце. За да си представи какво нещо е вътрешното Слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е. по външна форма. Например, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. Не, това не е човек. То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун - рисунката на пауна не представлява още никакъв паун. Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото, те само се проявяват чрез тялото. Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си. Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно. Докато живеете в заблуждения, вие се намирате в положение на хипноза, която държи съзнанието ви в сънно състояние. За да бъдете свободни от тия състояния, вие трябва да имате в себе си велика, свещена идея, която носи Живот.

Сега всички хора говорят за Слънцето като за картина на някой велик художник. Щом е така, трябва да се замислите върху тази картина, да потърсите нейния автор и като Го намерите, да почувствате в себе си някакъв подем. Какво правят съвременните хора? Те говорят за Слънцето, възхищават се от него и нищо повече. Това е неразбиране на идеята, която е вложена в Слънцето. Какво разбиране на Слънцето е това, ако то не може да ви събуди? Покрай голямото си значение като носител на Живот, Слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят. Които спят след изгряването на Слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят. И тогава искат-не искат ще се събудят. Като се обръщат към Слънцето, евангелистите казват: „О, слънце на душата ми!" След това пък казват, че не знаят защо Слънцето е създадено.

Слънцето, Луната, звездите са символи на нещо. Слънцето, например, означава държава. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича Слънце. В Писанието се казва, че Слънцето, Луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си. Когато се казва, че Слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната представлява известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива. Звездите пък представляват великите хора на Земята. Значи ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие. Поетите възпяват Слънцето, Луната и звездите. Вярно ли е всичко, което те пишат?

Представете си, че имате правата линия АВ; тази линия означава движение на човешката ръка, насочена към някой предмет. Съзнателно ли е това движение? То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно. Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка; и това движение е несъзнателно. Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки; едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две. Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни. По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава. При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ. Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи. Този център е наречен център на стяженолюбието (Стяженолюбие (ост.) - стремеж към натрупване на имот и богатство (бел. ред.)). Той кара детето да пожелае една-две ябълки. Друг център, който се намира под слепите очи - центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката. В движението си тези два центъра вървят пак по права линия. Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу. Другият център - на охотливостта - събужда в човека желание да опита, т.е. да вкуси това, което е взел. Като последствие на тия две движения ще имате резултантното движение АD - това движение се нарича корен на желанията. Линията СD означава размера, интензивността на желанията. Някои желания не могат да се реализират, това зависи от тяхната интензивност. Колкото по-слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране. Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни. Какво трябва да направи детето? Трябва да търси план за реализиране на своето желание. Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й: първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представлява възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай; елементът СD означава интензивност на желанието; елементът ВD представлява подемът на човека към реализиране на желанието. Линията АD представлява препятствие, турено на пътя на едно желание. Това препятствие може да е поставено във вид на стена или някаква преграда. Щом се натъкнете на тази преграда, у вас веднага се явява желание да я съборите, да я прескочите или да я пробиете по някакъв начин. Вие ще гледате да направите най-малкото отвърстие, през което да минете на другата страна.

Да се върнем към предназначението на Слънцето, Луната и звездите. Думата предназначение всякога подразбира показалец на известно желание. Във всяко желание е вложена интензивност, сила за неговото постигане. Казваме, че човек е дошъл на Земята да се учи, учен да стане. Дали ще стане учен, това е въпрос. В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в Духовния свят и силите на Любовта, на Мъдростта и на Истината в Божествения свят. Какво е казано в Библията за предназначението на Слънцето, Луната и звездите? -„Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена." Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание. Те определят кръга на Живота.

Върху зададената тема „Предназначение на Слънцето, Луната и звездите" някои се въздържат да пишат, с което искат да кажат, че не знаят какво е предназначението им. Не, каквато тема и да ви се даде, пишете нещо. От всяка тема гледайте да извадите известна поука. За да постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете. Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос защо светът е създаден. Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение. Защо е създаден светът? Светът е създаден за хората, които, в сравнение със Съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на Земята да се учат като в забавачница. В далечното минало и хората като души са прекарвали на Небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на Земята да се освободи от тях. Същото става и на Земята: когато някое дете вдига голям шум вкъщи, майка му го праща в градината да се поразходи малко, а тя да е свободна от неговите безпокойствия. Къде е било това дете преди да се роди? То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране. Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е - тогава тя придобила други отношения към външния свят.

Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивид? Ще кажете, че сте човек. Като човек именно имате ли ясна идея какво нещо представлявате? Ще кажете, че се познавате. Как се познавате? Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате и руменината, и здравето си. Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате. За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени - всякога остава една и съща. Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно - очи, уши, нос, уста, ръце, крака -всичко е еднакво; освен това всички говорят, движат се, работят по един и същ начин. При туй положение вие по никой начин няма да се познаете. В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие. Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно. Значи те се различават вътрешно, по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране. Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица.

Допуснете, че ви дадат задача от сто души, които външно си приличат, да различите всеки един поотделно. Как ще ги различите? Ще отидете при едного, ще поговорите малко с него и ще му турите някакъв белег; ще отидете при втори - ще му турите друг белег, така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег. Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата. Като е предвидила всичко това, Природата сама е поставила някакъв специфичен външен белег на всеки човек, за да се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни, на друг очите и косата са светли, трети пък се отличава от другите по ръст, по форма на тялото, по начин на ходене и т.н. При това положение на нещата естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си. Той сам даже трябва съзнателно да търси онази основна черта в себе си, по която се различава от всички хора.

Съвременните хора говорят за Невидим свят, за бъдещ живот. Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото си? Как ще се познават едни други? Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло. Това са думи само. Вие не знаете още какво представлява двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на Земята. Например, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце в 6 ч. 45 мин. 10 сек. и 5 терци. (- Как можем да различим времето и пространството?) - По интензивността на движението (диаметърът - времето) и големината на кръга (пространството). Значи има аналогия между раждането на човека на Земята и раждането му, т.е. излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в Живота, в Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в Живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на Земята. Не само един път, но много пъти човек ще слиза на Земята и при това в различни форми -ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н. Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ; ще каже: „Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле." Защо помни само този образ? Защото той е един от силните моменти на неговото минало.

И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на Живота, които имат положителен и отрицателен характер. Като окултни ученици вие трябва да имате истинска светлина върху въпроса. Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необходими. Силното Добро всякога има за контраст силното зло. Що е злото в случая? Злото представлява висок планински връх със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледява човешкото сърце. Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина. Долината представлява Доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива. В Духовния свят нещата са обратни - долината символизира злото, а височината - Доброто. Значи там, дето на физическия свят има студ, в Духовния свят има горещина и обратно - там, дето в Духовния свят има горещина, на физическия свят има студ. Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание: когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно.

Човек трябва да знае, че зад Топлината някъде седи студът, зад Светлината седи тъмнината, зад Доброто седи злото, зад учеността седи невежеството. Изобщо зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото направление. Някой учен открие нещо и казва, че внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен именно сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. Не, зад коня седи колата, а в колата - земеделецът, който върши главната работа - той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, че ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така виждаме от факта, че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие. Следователно всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света - той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина човек трябва да бъде заставен да мисли. Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи. Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната. Тя е предговор към окултната наука. Тя е създадена от онези възвишени, разумни Същества, които ръководят съдбата на човечеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на Живота и Природата.

Всички хора се стремят към знания. Знанията, към които се стремят, не са съществени, но са необходими. Те са подготовка, приготвяне за онова, което в бъдеще ще получат. Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си. Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си!" Думите себе си подразбират мярка, с която се определят всички неща. Аз-ът е мярката, с която човек определя Любовта към своя ближен. Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си; когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила." Значи, Бог е мярка. За какво? За познаване на себе си. При това положение Любовта към Бога се осмисля.

И тъй, Слънцето е емблема: то символизира Бога на физическия свят, то представлява Великият принцип, който дава Живот. Слънцето означава Любовта на човека към Бога, Луната представлява самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближните. Слънцето е Бог, Луната - човекът, звездите - неговите ближни. Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за Луната; за да познаете Луната, трябва да мислите за Слънцето. Наистина Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети - само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля светлина върху Луната и тя става видима за нас. Когато Луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас. Значи Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; и Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите.

Този закон съществува и в обществения живот. И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето Слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, за да хвърля светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, съзнанието ви пък трябва да бъде на противоположната страна. При това положение само Животът има смисъл.

Със зададената тема „Предназначение на Слънцето, Луната и звездите" имах предвид да помислите не само върху физическото Слънце, но и върху онова вътрешно, духовно Слънце, което е свързано с духовния живот на човека. Това Слънце изучаваме ние. Що се отнася до физическото Слънце, всеки знае нещо. Когото запитате за Слънцето, ще ви се каже, че то действа благотворно върху растенията - под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове. Ако се зададе въпросът защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори: всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет. Казвате, че мислите за приятеля си. Как мислите? Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили. Не е така. Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него. Като мисля за приятеля си, ще му напиша писмо, в което ще му съобщя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и сега имам предвид да заема някаква служба, да приложа това, което съм научил. Като споделя с приятеля си това, което ме радва, аз се свързвам с него.

Изобщо всяка мисъл, всяка идея трябва да бъде строго определена, ако искате да се реализира. А така, че сте помислили за приятеля си, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл. Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така и за обкръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. Този закон съществува и в Природата: от изобилието, с което разполага, Природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества. Съвременните хора не се спират върху този закон и казват, че никой не ги обича, никой не се грижи за тях. Щом получат някакво благо, тогава казват, че има кой да ги обича и да се грижи за тях. Кой е първият признак на Любовта? Мнозина поддържат, че първият признак на Любовта е жертвата. Така ли е всъщност? В това отношение окултната наука е строга - тя гледа сериозно на въпроса за жертвата. Кога и как трябва да се дава жертва? Има неразумни жертви, които нищо не допринасят. Понякога човек съзнава, че трябва да направи някаква жертва, но ще я направи късно, когато моментът е пропуснат.

Детето на една циганка заболяло тежко. Във време на болестта си то казало на майка си: „Мамо, купи ми малко мед." - „Ще купим, мама." - „Мамо, искам малко масло." -„Ще купим, мама." - „Мамо, яде ми се сладка баница." -„Ще купим, мама." - „Мамо, ядът ми се ябълки." - „Ще купим, мама, всичко ще купим." Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: „Горкото детенце, умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела." Питам какъв смисъл има в такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила.

Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши. Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже. Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна и то на определеното за това време. Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно си услужват и навреме изпълняват Божия закон. Като знаете това, бъдете будни навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на Волята Божия. Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро - това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви - каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления; когато Божественото съзнание присъства, Доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ. Където Божественото съзнание присъства, там е денят на Живота; където Божественото съзнание отсъства, там е нощта на Живота. В първия случай Слънцето царува, а във втория - Луната.

Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си; щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека - в Него само можем да се оглеждаме и познаваме.

Темата, която ви дадох за следния път, беше „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум". Мислете върху тази тема, без да прибягвате до онова, което са казали някои автори. Важно е да се върнете към вашето минало - там да намерите своята първа мисъл. Само там ще намерите Истината. Истината не е в обикновения, във всекидневния живот, тя е в Първичния живот, дето душата живее. Чистата вода не е в реката, където има много примеси; чистата вода е в планинския извор. Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие. Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост. Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси. Един автор изнесъл една истина, друг някой възприел тази истина и я предал на трети, третият я предал на четвърти и т.н. Това е вода от река, но не от самия извор. Ако в продължение на един месец болният излага гърба си на Слънце и размишлява върху него, той ще научи от самото Слънце повече, отколкото ако чете всичко, каквото учените са казали за него.

Помнете правилото: вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него. Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на Живота;

щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на Живота. Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен." С тези думи той изказва страха си от съмнението. Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте. Затова обаче се изисква будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства.

От всичко, което досега ви говорих, двадесет и пет на сто ви е ясно, седемдесет и пет на сто - тъмно. Това е достатъчно. Използвайте онова, което ви е ясно. Приложете го в живота си, ако искате да имате успех.

Упражнение: размишлявайте две минути върху първата мисъл, която се е родила в ума ви. За да дойдете до тази мисъл, представете си, че в този момент излизате от Бога и проследете първата мисъл, която мине през ума ви. Ако не можете да намерите тази мисъл, не се смущавайте. При свободно време пак ще повторите опита. Размишлявайте върху първата мисъл, за да се ползвате от нея. Приятно е човек да мисли.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help