Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни

„И тъй, ако Синътъ ви освободи, ще бѫдете наистина свободни“.(Иоана 8:36) Ще ви прочета нѣколко стиха отъ 8-та глава отъ Евангелието на Иоана, отъ 32–52 стихъ.

(31) И казваше Исусъ на повѣрвалитѣ въ него Юдеи: Ако вие устоите въ моята дума наистина сте мои ученици; (32) и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. (33) Отговориха му: Сѣме Авраамово сме, и никога никому раби не сме ставали: какъ казвашъ ти: Свободни ще бѫдете? (34) Отговори имъ Исусъ: Истина, истина ви казвамъ: Всѣки който прави грѣхъ рабъ е на грѣха. (35) И рабътъ не остава вѣчно въ кѫщата; а синътъ вѣчно прѣбѫдва. (36) И тъй, ако Синътъ ви освободи, ще бѫдете наистина свободни. (37) Зная че сте сѣме Авраамово; но искате да ме убиете, защото моята дума въ васъ се не вмѣщава. (38) Азъ говоря това което съмъ видѣлъ у Отца си; и вие такожде правите това което сте видѣли отъ отца си. (39) Отговориха и рекоха му: Отецъ нашъ е Авраамъ. Казва имъ Исусъ: Ако бѣхте чада Авраамови, дѣлата Авраамови бихте правили. (40) А сега искате да ме убиете, мене, человѣка който ви говорихъ истината която чухъ отъ Бога: това Авраамъ не е сторилъ. (41) Вие правите дѣлата бащини си. А тѣ му рекоха: Ние не сме родени отъ блудъ: едного Отца имаме, Бога. (42) Рече имъ Исусъ: Ако бѣше ви Богъ Отецъ, то вие любили бихте мене, защото азъ отъ Бога излѣзохъ и дойдохъ; понеже не съмъ дошелъ отъ самосебе си, но той ме проводи. (43) Защо не разумѣвате говоренето? Защото не можете да слушате моето слово. (44) Вие сте отъ баща дявола, и похотитѣ бащини си искате да правите. Той бѣше отъ край человѣкоубийца, и не устоя въ истината; защото истина въ него нѣма. Когато говори лъжата, отъ своитѣ си говори, защото е лъжецъ и на лъжата баща. (45) А пъкъ азъ защото казвамъ истината, не ме вѣрвате. (46) Кой отъ васъ ме изобличава за грѣхъ? Ако ли говоря истината, защо вие ме не вѣрвате? (47) Който е отъ Бога Божиитѣ думи слуша: вие за това не слушате защото отъ Бога не сте. (48) На това отговориха Юдеитѣ и рекоха му: Не казваме ли ние право че ти си Самарянинъ и имашъ бѣсъ? (49) Отговори Исусъ: Нѣмамъ азъ бѣсъ; но почитамъ Отца си, а вие ме безчестите. (50) И азъ не търся моята слава: има кой да я търси и да сѫди. (51) Истина, истина ви казвамъ: Ако упази нѣкой моето слово нѣма да види смърть до вѣка.

Ще взѣма 36 стихъ отъ сѫщата глава:

„И тъй, ако Синътъ ви освободи, ще бѫдете наистина свободни“.

Съврѣменната култура минава за една отъ най-възвишенитѣ култури отъ всички прѣдшестващи, т.е. така се счита днесъ. И всѣко слово, или всѣка бесѣда трѣбва да бѫде обоснована спорѣдъ умовете на хората отъ тази култура, т.е. да е обоснована на една здрава основа, на която да се гради. Всички поддържатъ, че трѣбва да се стремимъ къмъ реалното или къмъ сѫщественото въ живота, а що се отнася до новото учение, всѣки казва, че това е праздна работа. Ние сега желаемъ всички съврѣменни учени или всички религиозни хора да ни кажатъ кое е сѫщественото въ живота. Нѣкои ще кажатъ: Науката. Коя наука? Нека тази наука излѣзе и ни даде сѫщественото. Религиознитѣ хора казватъ: Богъ. Нека тия религиозни хора излѣзатъ и дадатъ сѫщественото. До сега много богове сѫ проповѣдвани. Казватъ: Ти вѣрвашъ ли въ Бога? Въ кой Богъ? – Въ този истинския Богъ. Какво е учението на този истинския Богъ, какво е неговото проявление? Не е достатъчно само да кажемъ „истински Богъ“, и „истинска любовь.“ Това сѫ неща още неопрѣдѣлени. Сега, запримѣръ, могатъ да кажатъ най-строго: Защо тия хора трѣбва да се занимаватъ съ тия праздни работи, да си пълнятъ умоветѣ съ тия праздни, глупави работи? Съгласенъ съмъ, защо трѣбва да ви пълня главата. Питамъ: „ако влѣзете въ една бирария, вземете една чаша бира, съ какво се пълни главата ви?“ Ако вземете единъ билетъ и отидете на театъръ, съ какво се пълни главата ви? Ако четете единъ вестникъ, съ какво се пълни главата ви? Ако сте прѣдъ една изборна борба, съ какво се пълни главата ви? Ако отидете у дома си, съ какво се пълни главата ви? Ако отидете въ една гора, дѣто листата сѫ паднали и има снѣгъ 1–2 м., съ какво се пълни главата ви? Кое е реалното, кое е сѫщественото сега, като се напълни тази глава, да е благодарна. Азъ взимамъ едно правило, ще ви го дамъ: човѣкъ, който иска да бѫде здравъ, трѣбва всѣкога да пие вода отъ извора, не отъ рѣка. Пие ли отъ извора, никога нѣма да заболѣе. Отъ извора, отъ сѫщинското мѣсто да пиешъ, само тамъ ще разбѣрешъ истината – отъ извора. Какъ ще разбѣрешъ свѣтлината? – Отъ нейния източникъ, а не при огнището, дѣто се горятъ дървата, не при онази електрическа свѣтлина. Това освѣтление, тази електрическа свѣтлина е толкова хубава, че ви разваля очитѣ. Най-хубавото нещо, което Богъ е създалъ, свѣтлината, ви разваля очитѣ. Питамъ: всѣко нѣщо, което разваля най-възвишеното, най-благородното у насъ, това Божествено ли е? Значи, има неща, за които нашата душа се досеща. Въ всѣка една душа има неща, за които душата се досеща. Тя не може да ги докаже философски, тя не може да ги обуслови, но ги знае. Цѣлиятъ животъ почива върху това, което душата знае. Нима всичкитѣ ви опитности, които имате, и върху които градите вашия животъ, това е илюзия? Не, това е сѫщественото. Ако вие носите извѣстни истини, които сте прѣживѣли, това илюзии ли сѫ? Това сѫ истини. Нима цѣлиятъ ви животъ, който почива на опитности, и то такива, които сѫ създали цѣли катастрофи, това сѫ илюзии? Не, всѣка малка ваша опитность струва повече, отколкото всички други философски трактати. Взѣмете, запримѣръ, Библията, по какво е цѣнна тя? Цѣнна е тя по това, че прѣдставлѣва единъ народъ. Въ своитѣ проявления – еврейския народъ. Още досега дори съврѣменнитѣ християни не сѫ се повдигали по-високо отъ еврейския народъ. Цѣлото Евангелие е еврейско, и апостолитѣ, всичко това е еврейско. Сега, не е лошо това, но ние не обичаме евреитѣ. Може да не обичашъ дрехитѣ на единъ човѣкъ, но ако този човѣкъ ти е донесълъ хлѣбъ, ще му благодаришъ за хлѣба. Че този човѣкъ не е облеченъ хубаво, то е единъ въпросъ, а че този човѣкъ ти е донесълъ хлѣбъ, това е другъ въпросъ. Туй, което не е хубаво у евреитѣ, не е хубаво, но туй, което е хубаво, хубаво е. Трѣбва да бѫдемъ справедливи.

Сега, кое е сѫщественото у насъ, съврѣменнитѣ християни на 20 вѣкъ?

Христосъ казва: „И тъй, ако Синътъ ви освободи, ще бѫдете наистина свободни“.

Кой синъ? Сега не че не знаете вие истината. Вие знаете истината, но трѣбва едно малко стълкновѣние въ живота ви, за да се доберете до тази истина. Даже, ако забѣлѣзвате, ако наблюдавате, хората нѣкой пѫть се питатъ: Кое е сѫщественото въ живота, има ли бѫдещъ животъ, има ли Господь? Е, нѣма Господь, това-онова, отричатъ Го. „Вѣрвамъ, казва, въ майка си, въ баща си, тѣхъ ги виждамъ“. Но какво правятъ после тия хора? Като се намѣрятъ въ нѣкое тѣсно мѣсто, викатъ: Олеле майчице, олеле татко, викатъ тогова-оногова, викатъ, и като не имъ се отзоватъ, викатъ: Олеле, Божичко! Значи задъ баща ти, задъ майка ти има друга една майка, другъ единъ баща, друга една идея, която се е затъмнила, и като се махне тази утайка, започвашъ да викашъ: Олеле, Божичко! Има ли вѫтрѣ въ този зовъ нѣкаква идея? – Има, разбира се. Всѣко чувство, което се пробужда дълбоко въ душата ти, изразява извѣстенъ принципъ. И забелѣжете, че всѣкога когато вие призовавате Бога, и кажете: „Олеле, Божичко“, непременно ще дойде помощьта. Тази помощьтъ е свѣта, обаче, нѣма да дойде по начинъ, по който ние я искаме. Единъ философъ се питалъ: Защо сѫ тия страдания? Той билъ единъ съврѣмененъ философъ, но не могълъ да си обѣсни защо сѫ страданията. Безъ страдания не можеше ли да се направи свѣта? Той ималъ една, 100-годишна баба, която го научила на едно изкуство да лѣкува циреи, такива голѣми подутини. Единъ день тя му казва: „Синко, азъ ще ти дамъ едно изкуство, та когато се намирашъ въ голѣмо затруднение въ живота си, и не можешъ да се избавишъ, употрѣбявай туй мое изкуство, и животътъ ти ще бѫде въ безопасность“. „Бабина работа“, казалъ той, да се занимавамъ съ лѣкуване циреитѣ на хората, нѣматъ други философски работи. Обаче, единъ день, при една своя разходка, попадатъ въ една разбойническа шайка, вързватъ го, и го завѣждатъ при своя господарь. Това било въ съврѣменния вѣкъ. Но случило се, че на рѫката на този главатаръ излѣзалъ единъ голѣмъ цирей, и той пъшкалъ отъ болки, та като довели философа прѣдъ него, той не казалъ „взѣмете главата му“, но казалъ: „Отвържете го, олеле, олеле…“ Ето на, ако този цирей не бѣше тамъ на рѫката му, щеше да каже: отрѣжете главата на този философъ. Философътъ като глѣдалъ тия болки на главатаря, казва му: „Азъ мога да ти помогна“. – Можешъ ли? – „Мога, какъ не!“ Ти ще ми бѫдешъ братъ. Е какъ? Започналъ той както го научила баба му, и го излѣкувалъ. Два дни стоялъ тамъ, и главатарьтъ се излѣкувалъ. За благодарность го нагостилъ, изпратилъ го съ голѣми почести, и заповѣдалъ никой изъ пѫтя да не го закача. Питамъ: Този цирей не беше ли на мѣстото си? Ако едно страдание на този главатаръ дойде да спаси главата на единъ философъ, този цирей безъ смисълъ ли е? Той си има смисълъ. И ако вие прѣкарате тази аналогия въ живота си, то всички прѣпятствия, тамъ вѫтрѣ въ васъ и вънъ отъ насъ, иматъ дълбокъ смисълъ. Има едно сѫщество вѫтрѣ въ насъ, има едно сѫщество и вѫтрѣ въ свѣта, което реално разбира нещата. И ако разберемъ смисъла на тия страдания, които сега реално прѣживѣваме, ще можемъ разумно да ги използуваме. Защо сѫ тия страдания? – Тѣ сѫ едно благо за сближение на народитѣ. Когато на всѣки единъ народъ излѣзнатъ тия голѣми циреи, ще се намѣри нѣкой философъ, който да разбира отъ тия циреи. Този философъ може да е нѣкой държавникъ. Народътъ е главатарьтъ, той заповѣдва. Философътъ ще излѣкува народа, и тогава народътъ ще каже: „Имаме единъ държавникъ, който може да лѣкува този цирей“.

И тъй, ако Синътъ ви освободи…

Синътъ е този, който може да отмахне отъ насъ грѣха. Азъ нѣма да се впущамъ въ думата грѣхъ, но спорѣдъ моето схващане, човѣкъ е едно отъ най-своенравнитѣ сѫщества, които сѫществуватъ на земята. По-своенравно сѫщество отъ човѣка нѣма. По-добро сѫщество отъ човѣка нѣма, но и по-своенравно, по-жестоко отъ него нѣма. Ако разровите историята на човѣчеството въ миналото, пъкъ и сега, вие не можете да си прѣдставите, какви жестокости сѫ се вършили; жестокости, които ако сега ги прѣкараме на нѣкой кинематографъ, бихте се ужасили, космите на главата ви биха настръхнали. Може да се извадятъ пъкъ и такива добродѣтели отъ историята на човѣчеството, че ще се чудите, не бихте могли да си прѣдставите, какъ е възможно едноврѣменно отъ човѣка да се вършатъ и жестокости, и добрини. Прѣдставете си, че тия благородни сѫщества отварятъ война, ще си надупчатъ краката, рѫцѣтѣ, цѣлото тѣло, и слѣдъ туй ще дойдатъ други, които ще ги прѣвързватъ, ще плачатъ, ще ги милватъ, ще ги утѣшаватъ. Отъ дѣ е дошълъ у човѣка този принципъ? Философски не можемъ да го обѣснимъ. Казваме, че Богъ е направилъ свѣта. Той е всесиленъ, всемѫдъръ, всезнающъ. Отъ дѣ е дошло злото? – Всички мълчатъ. Но единъ фактъ е вѣренъ, че всички фамилии, които нѣматъ дѣца, сѫ жестоки. Дърво, което не ражда изсъхва. Глава, която не мисли, изпразва се. Изворъ, който не тече, изсъхва. Нива, която не се оре, запустѣва. Лозе, което не се копае, нищо не дава. Христосъ въ този си стихъ подразбира онази велика идея, че сѫщественото вѫтрѣ у насъ, това е Синътъ. Той подразбира онова велико Божествено начало, азъ нѣма да му туря името, Христосъ Го нарича Синътъ, т.е. единственото начало вѫтрѣ у човѣка, което може да осмисля неговия животъ въ бѫдеще. Да осмисля твоя животъ не само въ едно отношение, не само въ единъ день, но да осмисля живота ти въ всичкитѣ твои дни, и въ всичкитѣ направлѣния. Този, у когото има Синътъ вѫтрѣ въ него, той ще бѫде въ състояние да стане единъ кроячъ, или министъръ, или свещеникъ, или лѣкарь, каквото положение и да заема, всички тия служби ни най-малко нѣма да озадачатъ неговия животъ, той знае, че у него има нѣщо по-високо, отколкото всички тия длъжности. За такъвъ единъ човѣкъ да има една по-скромна, по-низка служба, за него това е по-добре, по-приятно. Знаете ли колко е добрѣ на такъвъ човѣкъ да бѫде метачъ или лустражия? Дойде единъ министъръ да си чисти обущата, той го поглѣдне, поглѣдне, заглади обущата му, и каже въ себе си: На добъръ пѫть, дано и ти така въ себе си да заглаждашъ хората. Тъй ще си помисли въ себе си този лустражия. Той като те поглѣдне малко, знае вече какъ си, защо си неразположенъ. Той наблюдава хората. После, азъ съмъ забѣлѣзалъ нѣкои просяци има, характеръ има у тѣхъ, седналъ тамъ на нѣкое мѣсто вънъ, 15–20 градуса студъ, седи съ голѣмо смирение и казва: „Едно врѣме и азъ бѣхъ като васъ, но изгубихъ онова великото, Божественото, и сега се уча на едно много добро учение.“ Защо? – Изгубихъ Синътъ, сега се уча на търпѣние. Седи на пѫтя, благославя, благославя, благославя, никой нищо не му дава. Доволенъ е, не можешъ да забѣлѣжишъ нито една чърта на лицето му измѣнена. Просията е допусната, когато човѣкъ стане чрѣзмѣрно горделивъ. Провидѣнието е допуснало този човѣкъ до това положение. Който не е горделивъ, той нѣма да стане просякъ. Просѣкътъ трѣбва да изучава двѣ неща: Търпѣние и смирение. Да те изпъдятъ на 10 мѣста, и да излѣзешъ отъ тамъ безъ мъка, съ едно смирение въ душата си, затова се изисква характеръ. Казватъ: Просия е това! Не, затуй се изисква философия. Питамъ: Кое е сѫщественото сега? Сѫщественото е Синътъ, туй Божественото въ самите насъ. Въ съврѣменния нашъ реалистиченъ вѣкъ, въ който живѣемъ, ако речемъ да проповѣдваме комуто и да е да повѣрва въ Бога, ще ни кажатъ, че за Бога сега не може да се проповѣдва тъй, както се е проповѣдвало въ миналото. Ние трѣбва да дадемъ на хората една идея, която трѣбва да има реалното положение вѫтрѣ въ живота, идея, която може да се опита. Тази идея трѣбва да бѫде тъй сѫществена, както е сѫществена свѣтлината. Тя трѣбва да се приложи още днесъ. Има отвлѣчени истини, както въ математиката. Какво приложение може да има Питагоровата теорема въ живота? Или, какво приложение може да има въ живота радиуса на една окръжностъ? Какво отъ това, че имало радиусъ, какво отъ това, че имало единъ диаметъръ? Какво отъ това, че има триѫгълникъ, че има многоѫгълникъ, какъвъ смисълъ иматъ тѣ въ живота? Ти днесъ се нуждаешъ отъ храна, отъ малко хлѣбъ. Има отвлѣчени истини. Че слънцето имало толкова милиона градуса температура. Тия велики отвлѣчени истини са само за напрѣдналитѣ сѫщества. Ние можемъ да живѣемъ и безъ литература, както живѣятъ много животни. И безъ книжнина можемъ да живѣемъ. Нима съврѣменнитѣ млѣкопитающи иматъ книжнина? – Нѣматъ, пъкъ и тѣ живѣятъ. Единъ говѣдаръ, и той нѣма книжнина. Ще каже нѣкой, че и безъ книжнина можемъ. Да, но ще бѫдемъ въ положението на говѣдата. Книжнината, това показва влиянието на Божествения Духъ, значи да се даде потикъ на човѣшкия духъ, да се дадатъ знания. Въ свѣта има една Божествена литература, и ние сега търсимъ начини и пѫтища, какъ да се свържемъ съ тази литература. Ние сме близо до царството Божие, сега трѣбва да направимъ единъ пѫть на съобщения. Е, сега какъ ще направимъ този пѫть? Ние седимъ съ съмнѣнието. Съмнѣнието може да ни помогне да намѣримъ истината само тогава, ако знаемъ какъ да употрѣбимъ туй съмнѣние. Съмнѣнието е единъ ножъ. Ако този ножъ, туй съмнѣние попадне въ рѫцѣтѣ на единъ хирургъ, той ще знае какъ да го употрѣби, той ще извърши съ него най-хубавото нещо, но ако попадне въ рѫцѣтѣ на единъ невѣжа, той може да извърши най-голѣмитѣ пакости. Това показва, че ние съврѣменнитѣ хора не прѣцѣняваме тия богатства, не прѣцѣняваме най-малкитѣ работи. Въ далечното минало, котката на единъ царь уловила едно малко мишче, и като си играяла съ него, довела го прѣдъ нозетѣ на своя царь – готвила се да го изяде. Мишчето се обърнало къмъ царя и го помолило: Моля ти се, азъ имамъ братчета и сестричета, кажи на твоята котка да не ме изяжда, азъ съмъ малко, нищо нѣма да разбере отъ мене, а единъ день азъ ще ти се отблагодаря. Царьтъ се поусмихналъ, и казалъ: Е, ти ще ми отблагодаришъ съ нещо, виждашъ ли тия приятели на около ми, които ги угощаватъ, на тѣхъ азъ очаквамъ, но азъ съмъ толкова благодаренъ, че ще те освободя. Той казалъ на котката си: Мацъ, дай ми това мишче, а ти иди да си намѣришъ друго. Котката го турила въ рѫката му и си заминала. Той го погладилъ, погладилъ малко и казалъ: „Хайде да ти направя едно добро“, и го пусналъ на свобода. По-нататъкъ прѣданието разказва, че се отворила една война, въ която хващатъ този царь съ приятелитѣ му, и го направятъ робъ, вързватъ ги съ въжета, и ги оставятъ на една поляна, а отишли да гонятъ други неприятели. Тогава туй малко мишле ги видяло, дошло къмъ тѣхъ, и започнало съ зъбитѣ си да прѣгризва всички въжета, освободило ги. „Хайде, казва то на царя, за доброто, което ми направи ти едно врѣме, и азъ да ти направя една услуга“. Това мишле е онази велика идея, която е въ състояние въ всички моменти на живота ти, когато никой не може да ти помогне, тя да ти се притече на помощь, и ти на нея да се спрешъ. Това е тази Божествена идея, която може да те спре отъ отчаянието ти. Ти си въ отчаяние, отивашъ да се самоубиешъ, и тази велика Божествена идея изкача прѣдъ тебе, и ти казва: „Има още единъ, който може да прѣгризе тия малки нишки, и ти ще бѫдешъ свободенъ. Не бой се, азъ ще те освободя“. Туй е което казва Христосъ. Азъ наричамъ това законъ на Божията любовь, или Духъ на любовьта. Туй е Божествения Духъ, а не тия обикновени духове, съ които се занимаватъ хората.

Сега, навсѣкѫдѣ въ свѣта работи една жива енергия. Тя е толкова жива, толкова разумна, че всѣкога можемъ да влѣземъ въ контактъ съ нея. Тази сила отговаря само на тия хора, които иматъ крайна нужда. Съ нея можешъ да се разговаряшъ, ако тя е. Ако ти разчиташъ на другъ нѣкой, тази сила седи, не взѣма никакво участие, но когато ти изгубишъ всѣкаква надежда, тази сила, този ще ти каже: „Има една основа, на която ти можешъ да разчиташъ. Този Духъ, той е разумното у тебѣ“. Когато ти заговори тази сила, ще дойде въ тебе едно разширение, една вѫтрѣшна радость, умътъ ти ще се просвѣти, ще дойдатъ знания, и ще умѣете да ликвидирате съ мѫчнотиитѣ. Когато дойде този Духъ, ето какво ще произлѣзе между васъ. Ти си се скаралъ съ 100 души, съ майка си, съ баща си, съ брата си, не искашъ да работишъ съ тѣхъ, този Духъ ще ти каже: „Слушай, ти ще се върнешъ, ще започнешъ да работишъ съ тѣхъ, ще изповѣдашъ своитѣ погрѣшки, и съ туй което азъ ти дадохъ, съ тази любовь, ще се урѣдятъ работитѣ ти.“ Тогава той ще взѣме положението на слуга, който ще бѫде най-умѣнъ между всички, защото не е въпросътъ кой е господарь между тѣхъ. Господарь е най-умниятъ между тѣхъ. Господарьтъ си е господарь. Азъ мога да бѫда много умѣнъ, а съмъ слуга. На господаря му стига ума за нѣкоя работа, намира се въ тѣсно положение, дойде при слугата си, казва му: „Слушай, Стояне, какъ можешъ да направишъ тази работа?“ „Какъ ли, господарю? Ей тъй, ела съ мене!“ „Браво, много хубаво мислишъ, браво, че имамъ единъ слуга, който мисли тъй хубаво“. Утрѣ господарьтъ пакъ се намира на тѣсно. „Стояне, ела, онзи день ти ми даде единъ добъръ съветъ, покажи ми сега пакъ какво да направя“. „Е, така ще направишъ.“ „Че ти си билъ отличенъ слуга, Стояне, отличенъ момъкъ си. Бихъ желалъ да имамъ още единъ такъвъ слуга като тебе“. Като се срѣщне господарьтъ съ нѣкои хора, ще имъ каже: „Азъ имамъ у дома си единъ отличенъ слуга, отличенъ умъ има този човѣкъ“, почва да го хвали. Казвамъ: „Стоянъ е господарьтъ, умниятъ слуга е господарь“. Туй е Синътъ, който те освобождава. Ако имашъ такъвъ единъ слуга, ако имашъ такава една жена, ако имашъ такъвъ единъ мѫжъ, ако имашъ такова едно дѣте, ако имашъ такъвъ единъ братъ, ако имашъ такава една сестра, ако имашъ такъвъ единъ приятель или който и да е, благодари, че ти си въ връзка съ онзи великъ законъ, който работи въ свѣта, и не ходи да търсишъ истината нѣкѫдѣ по звездитѣ. И ние съврѣменнитѣ хора съ всички свои красиви идеи, знаете ли на какво мязаме? Седи нѣкоя проста мома, дъщеря на нѣкой търговецъ, и мечтае. Чела нѣкой романъ, загнездила се въ ума и идеята, че трѣбва да се ожени за нѣкой красивъ князъ. Красива е и тя, всѣки день се оглѣжда прѣдъ огледалото, облича се съ едни, съ други дрехи, казва: „Ще чакамъ моя князъ“. Тя все си мисли за княза. Дойде нейниятъ, който е изпратенъ отъ Бога, но тя казва: „Не, азъ очаквамъ князъ“. Князътъ си минава, заминава, той си има много любовници, колкото искате. Въ Америка, дъщерята на единъ богатъ милионеръ се влюбва въ единъ богаташъ, но понеже американцитѣ вѣрватъ въ френологията, и като практиченъ народъ, тѣ не сѫ философи, то дойде ли до практическото приложение на единъ въпросъ, всѣкога сѫ готови да се възползуватъ отъ него, затова бащата на тази мома използувалъ и френологията при разрѣшението на този въпросъ. Всѣко нещо, което може да упѫти американцитѣ, тѣ сѫ готови да го възприематъ. Този баща поканва единъ френологъ у дома си и го запитва: Вижъ портрета на този мой бѫдещъ зетъ, какви дарби има, ще може ли моята дъщеря да се ожени за него, какъвъ зетъ ще бѫде той? Френологътъ му казва: „Ако твоята дъщеря се ожени за него, слѣдъ двѣ години той ще я убие“. Какъ, ще я убие? Дъщерята повѣрвала на френолога, и не се оженила за този богаташъ. Той се оженилъ за друга, и слѣдъ двѣ години я убива. И на всѣкиго едного отъ васъ този законъ му подшушва. Когато вие завържете приятелство съ нѣкого, този вашъ духъ, или казано на съврѣмененъ езикъ, туй разумното у васъ, вашата душа, вашето подсъзнание ви подшушва и казва: „Този човѣкъ нѣма да излѣзе добъръ приятель за васъ“. Ама какъ, той е добъръ, той е благороденъ. Да, той ще те вика да те угощава, но слѣдъ 1–2 години приятелството ще се свърши. Обаче, имате единъ такъвъ вашъ приятель, единъ вашъ слуга Стоянъ, той не ви кани на обядъ, външно услуга не ви прави, не ви се докарва, нѣмате външни доказателства, но когато имате едно хубаво разположение по сърдце и по умъ, едно дълбоко чувство вѫтрѣ ви казва: Тъй направи, иначе направи – това е вашиятъ Стоянъ. Всички, който сѫ провѣрили този законъ, въ края на краищата виждатъ, че излиза вѣренъ. Туй ние наричаме Божественото чувство или интуиция, която прѣдвижда нещата, който могатъ да станатъ. Тогава, въ всѣки единъ народъ има пророци, който излизатъ да прѣдсказватъ бѫдещето на този народъ, че ще стане война, какви ще бѫдатъ резултатитѣ или изобщо какво прѣдстои на този народъ. Духовно единъ народъ може да се изрази въ единъ пророкъ. Това е цѣла наука. На сѫщия законъ е обоснована и интуицията, а не на гадание, както онзи циганинъ гадае: въ този долъ я има вода, я нѣма. И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да развиваме въ себе си туй Божественото, за да ни помогне въ затрудненията въ живота. Запримѣръ, искашъ да въртишъ търговия. Ще се спрешъ да запиташъ душата си, да започна ли търговията или не. Ако се съмнѣвашъ нѣма да започвашъ. Повикайте вашия Стоянъ на помощь, все имате единъ Стоянъ въ себе си, запитайте го: Стояне, ти какво мислишъ? Стоянъ казва: „Господарю тази работа нѣма да излѣзе на добро, не я започвай“. Като си даде той мнѣнието, запитай и себе си. Лѣкаръ си, свещеникъ си, адвокатъ си, министъръ си или нѣкой генералъ си, каквото положение и да заемашъ, съветвай се съ този Стоянъ. Генералъ си, не започвай извѣднъжъ сражения, чакай за бѫдещи дни, победата не е въ бързането. Сега ние всички съврѣменни хора все бързаме. Когато ние имаме туй божественото въ насъ, за насъ най-първо ще важи този именно принципъ. И ако ние съврѣменнитѣ хора слушаме това Божественото у насъ, нашиятъ животъ щеше друго яче да се обуслови, но понеже хората сѫ изгубили въ себе си Божественото, разумното, ставатъ много погрѣшки.

Азъ харесвамъ съврѣменнитѣ учени хора въ едно нещо: тѣ иматъ мѣрки, измѣрватъ нещата. Напримѣръ, нѣкои астрономи дойдатъ съ инструментитѣ си, измѣрватъ какво е отклонението на свѣтлината, и отъ тукъ съдятъ за разстоянието на звездитѣ, дали се отдалечаватъ или приближаватъ къмъ земята, точно измѣрватъ. Пъкъ нѣкой пѫть ни трѣбватъ и на насъ такива инструменти, а ние казваме: Е, 5–10 горѣ, 5–10 долу, все едно. Нѣкой човѣкъ изчислява събитията въ живота. Не, нещата въ живота трѣбва да бѫдатъ точно обосновани. Сега нѣкои казватъ: трѣбва да бѫдемъ религиозни хора. Защо? Защото има едно религиозно чувство у насъ, което трѣбва да развиваме, и ние трѣбва да бѫдемъ свързани съ тази область, съ този свѣтъ на това чувство. Ние трѣбва да бѫдемъ разумни. Защо? Понеже е свързано съ тия разумни способности, има отвънъ единъ разуменъ свѣтъ, и туй чувство ще ни свърже съ този свѣтъ, ще бѫдемъ въ контактъ съ него. Ние трѣбва да бѫдемъ музикални. Защо? Защото чрѣзъ туй музикално чувство, ние ще се свържемъ съ този невидимъ, музикаленъ свѣтъ. Не е ли смешно нѣкой да каже: Слушай, ти тукъ учишъ само теорията на музиката, а на онзи свѣтъ ще слушашъ музиката. Не, не, ние тукъ ще учимъ. Слѣдователно нещата тукъ трѣбва да ги учимъ и опитваме, а на онзи свѣтъ ще слушаме друга музика. Значи и музиката трѣбва тукъ да я учимъ и опитваме. Така и за Божествената любовь. Ние казваме: „Тукъ ще слушаме за Божествената любовь, а на онзи свѣтъ ще я опитваме.“ Е, какъ ще опитваме любовьта тамъ? Какъ, никой не знае, но се прѣдполага. Азъ съмъ съгласенъ и на това, но тази любовь можемъ да я опитаме тукъ, още днесъ можемъ да я опитваме. И любовьта всѣкога трѣбва да се опита въ своитѣ най-малки дози. Не се старайте да опитвате любовьта въ нейнитѣ силни дози. Тя е опасна. Опасна е по слѣдующите причини. Когато ти си жаденъ, не бързай изведнъжъ да дигнешъ чашата, и да изпиешъ водата. Не, да не изпиваме изведнъжъ, любовьта. Не, по една капка на день трѣбва да пиешъ отъ любовьта. По една капка, разбирате ли? Първиятъ день една капка, вториятъ день друга капка, третиятъ день – трета капка, четвъртиятъ день – четвърта капка, после пета, шеста и т.н. Ама искамъ, искамъ изведнъжъ. Не, нѣма да се оставишъ на слабостьта си. Не, не, ще се въздържишъ отъ желанието си да искашъ, въ туй седи живота. Мога да ви докажа това съ хиляди опити. Ако нѣкой човѣкъ иска да продължи живота си, какъ ще може да успѣе въ това? – Чрѣзъ гладуване т.е. не чрѣзъ абсолютно гладуване, но чрѣзъ малко ядене, да не се дояжда напълно, та да остане единъ запасъ отъ неоползотворена енергия, която обновява организъма. Прѣяждашъ ли, трѣбва да знаешъ, че твоятъ животъ скоро ще се свърши. Това за сиромаситѣ е лѣсно. Ако богатиятъ иска да продължи живота си, вземи една малка глътка вода, подръжъ я въ устата си, докато се стопи. После взѣми втора глътка, трета, нека мине половинъ часъ, докато изпиешъ цѣлата чаша. Гледамъ нѣкой, като се приближи при единъ изворъ, че като грабне съ чашата отъ него, надигне я, и гълъ-гълъ-гълъ, тъй студена както си е. Българитѣ сѫ много смешни, тѣ вѣрватъ въ магията и казватъ: „Азъ тамъ на онзи изворъ пихъ вода, но ми направиха нѣкаква магия“. Той билъ уморенъ, пилъ 1, 2, 3 чаши студена вода, стомахътъ му изстине, слѣдъ туй го хване нѣкаква болестъ. Казвамъ: „Слушай, полекичка пий, не бързай. Благодари Богу!“ У англичанинътъ врѣмето е отмѣрено, и той казва: „Врѣмето е пари“. И българинътъ казва, че врѣмето е пари, но той е съ широко сърдце, зимно врѣме седи, но като дойде лятно врѣме, идва многото работа, и тогава той работи по 16–18–20 часа на день, а после казва: „Имамъ огънь на главата си“, хайде надигне 1, 2, 3 чаши студена вода, простуди се, а после – магия го хванала, срѣщналъ баба Стояница, тя му направила магия, куцусъ жена била тя. Не, не е виновна тя, причината седи въ това, че си пилъ 4–5 чаши студена вода, заморенъ си билъ, твоятъ стомахъ не е билъ въ състояние да издържи тия резки промѣни, ти си загубилъ голѣма часть отъ топлината си. Баба Стояница си е на мѣстото, но ти не си разбралъ закона, трѣбваше да пиешъ водата полекичка на глътки. Ако пъкъ ти си носеше една тенджерка съ врѣла вода, азъ вѣрвамъ, че никаква магия не би те хванала.

„Синътъ ще ви освободи“. Синътъ, т.е. разумното трѣбва да ни научи да не правимъ и най-малкитѣ погрѣшки. Сега цѣлото общество е така, съ такива погрѣшки, и едни казватъ, че страданията въ свѣта се дължатъ на науката, други казватъ, че страданията се дължатъ на други причини и т.н. Не, азъ зная, гдѣ сѫ причинитѣ за страданията. Тѣ сѫ въ тия най-малкитѣ нѣща. Нѣкои казватъ, че откакъ сѫ дошли адвокатитѣ въ свѣта, тѣ сѫ виновни, че се развалилъ свѣта. Не сѫ виновни адвокатитѣ за развалата на свѣта. Нѣкои казватъ: „Ами министритѣ сѫ виновни“. Не сѫ виновни и министритѣ. „Лѣкаритѣ сѫ виновни.“ Не сѫ виновни и лѣкаритѣ. „Свещеницитѣ сѫ виновни“. Не сѫ виновни и свещеницитѣ. „Ами църквата е виновна“. Не е виновна и църквата. „Народътъ е виновенъ“. Не е виновенъ и народътъ. Ами кѫдѣ е вината за тази развала? Казвамъ: „Огънь има въ главата на хората“. Всички хора страдатъ отъ това, че бързатъ. Всички бързатъ и казватъ: „Трѣбва изведнъжъ да пиемъ, трѣбва изведнъжъ да изпиемъ любовьта.“ Не, да не изпиваме изведнъжъ любовьта. Не, по една капка на день трѣбва да пиешъ отъ любовьта. По една капка, разбирате ли? Първиятъ день една капка, вториятъ день друга капка, третиятъ день – трета капка, четвъртиятъ день – четвърта капка, после пета, шеста и т.н. Ама искамъ, искамъ изведнъжъ. Не, нѣма да се оставишъ на слабостьта си. Не, не, ще се въздържишъ отъ желанието си да искашъ, въ туй седи живота. Мога да ви докажа това съ хиляди опити. Ако нѣкой човѣкъ иска да продължи живота си, какъ ще може да успѣе въ това? – Чрѣзъ гладуване т.е. не чрѣзъ абсолютно гладуване, но чрѣзъ малко ядене, да не се дояжда напълно, та да остане единъ запасъ отъ неоползотворена енергия, която обновява организъма. Прѣяждашъ ли, трѣбва да знаешъ, че твоятъ животъ скоро ще се свърши. Това за сиромаситѣ е лѣсно. Ако богатиятъ иска да продължи живота си, трѣбва всѣкога на ядене да туря на масата си единъ ножъ, да взима единъ Стоянъ при себе си и да му каже: „Слушай, Стояне, като ми донесътъ първо, второ, трето блюдо и видишъ, че се забравя, глѣдай да ме посмушкашъ малко съ този ножъ, да се сетя, та да прѣкратя.“ Друго нѣщо: когато богатиятъ иска да продължи живота си, трѣбва, слѣдъ като се наяде, да е крайно благодаренъ отъ туй, което е ялъ, да благодари на Бога, че е ялъ, да не се сърди на слугинята си за едно за друго, но да каже: „Нашата слугиня сготвила много добре днесъ.“ Ако пъкъ той иска да съкрати живота си, това е другъ въпросъ. Това сѫ двата метода, които ви давамъ за продължение на живота при сегашнитѣ условия. Какво щеше да бѫде, ако тия хора се съберяха въ народното събрание, да се събератъ на духовни конгреси, да разискватъ разумни въпроси? И днесъ цѣлиятъ културенъ свѣтъ се събира да разисква важни въпроси, защото цѣла Европа застрашава една катастрофа. И всички тия народи не че не виждатъ голѣмата катастрофа. Виждатъ я, но не знаятъ какъ да я избѣгнатъ. Тукъ има извѣстни естествени, несъзнателни сили, които се набирали, набирали въ тия бентове и прѣдизвикватъ такова голѣмо напрежение, че има опасность, ако се пропукатъ тия бентове. Пропукатъ ли се бентовете, всичко туй ще бѫде пометено, тази енергия, която се е насъбрала у хората, ще прѣдизвиква много нещо. Не мислете, че хората сѫ много благородни. Не, много жестоки сѫ. Знаете ли сега въ Русия колко милиона хора ставатъ жертва? И представете си, ако въ цѣла Европа стане такава една анархия, знаете ли колко хора ще станатъ жертва? И после пишатъ, че такива и такива били причинитѣ. Затуй сега цѣлиятъ свѣтъ търси начина, модуси какъ да се избѣгне тази война. Това всички го желаятъ. И затова духовенството трѣбваше да дойде въ услуга на държавницитѣ. Тази услуга се състоеше въ слѣдното: духовенството да отправи ума си къмъ тази велика сила, къмъ Бога, и да се молятъ, само да се молятъ. Съ това духовенството щеше да създаде една благоприятна атмосфера, а държавницитѣ щяха да дойдатъ до единъ правиленъ методъ на разрѣшение. Народътъ пъкъ щеше да схване какъ трѣбва да се живѣе. Съврѣменнитѣ народи щяха да схванатъ всичко това. Съврѣменнитѣ културни народи могатъ да живѣятъ разумно. А ние проповѣдваме едно учение на любовь, спорѣдъ което, всѣки единъ народъ, като единъ организъмъ трѣбва да живѣе разумно. Колко хиляди и милиони години е взело на природата това да създаде единъ стомахъ. Нѣкои казватъ: Е, единъ търбухъ! Подъ търбухъ ние разбираме неразумния животъ, а подъ стомахъ, това е разумния животъ, разумното. Тѣ нѣматъ нищо общо помежду си. Онѣзи дробове, онзи мозъкъ, това сѫ символи. Ама за да се създаде единъ другъ общественъ животъ, за да се създаде оня новия мораленъ кодексъ, затова се изискватъ и хиляди милиони години. Не мислете, че въ народа всичко това е заблуждение. Всѣки единъ народъ е единъ кодексъ. Всѣки единъ народъ носи своя моралъ, своята книжнина. И на всѣки народъ може да се дадатъ специални условия. Азъ ще ви дамъ слѣдующето разяснение: ако азъ посадя двѣ хубави, първокачествени ябълки, и при едната ябълка ходя често, цѣлувамъ я, говоря, че е отлична, но не я поливамъ, тя ще роди ябълки, но нѣма да бѫдатъ особени. И при втората ябълка отивамъ, нищо не и казвамъ, но я поливамъ, чистя я отъ гъсеници. Питамъ: коя отъ двѣтѣ ябълки ще роди по-хубави плодове? – Разбира се, че онази, която я чистя, поливамъ. Поливане трѣбва! Когато ти имашъ единъ приятель, който застане прѣдъ твоитѣ корени на живота и ги полива, той е истинския ти приятель. Ти се намирашъ въ отчаяние, но той те подигне, дойде и се свърже съ тебе. Какъ се свързвалъ съ тебе? Ти си се впрегналъ въ една кола, изпотилъ си се, дойде единъ, подигне ти колата, не може да ти помогне, отмине си и каже: „Нѣма нищо, Господь ще ти помогне, на добъръ часъ!“ Мина азъ, не ти казвамъ „на добъръ часъ“, но се впрѣгна, теглимъ заедно каруцата и си приказваме приятелски: По кое врѣме излѣзе отъ града? Като завѣдемъ каруцата на мѣстото си, ще се разберемъ още по-добре. Това вече не е философско разговаряне, това е истинско приятелство. Когато видишъ твоя братъ въ врѣме на мѫчнотия, да можешъ да закарашъ неговата кола до двора му, туй е Божественото, това е интуицията, това трѣбва да бѫде бѫдещата култура! Нѣматъ ли хората този стремежъ, тѣхнитѣ вѣрвания нѣматъ никакви практически резултати. Не е въпросътъ само да се критикуваме. И азъ мога да критикувамъ, и вие можете да критикувате, но има едно учение въ живота, което не може да търпи никаква критика. Когато азъ виждамъ едно дѣте, което прави една крива постѫпка, а азъ казвамъ: Това не е морално. Когато едно дѣте прави една добра постѫпка, и мене ме радва това. Азъ съмъ срещалъ много умни, отлични дѣца въ всѣко отношение.

И тъй, Христосъ казва: „Ако Синътъ дойде, Той ще ви освободи“. И вие благодарете за това. Нѣкой пѫть казватъ, че българитѣ тѣ сѫ културни. Не се заблуждавайте: Доброто въ свѣта не е култура. Нѣкой пѫть чрѣзъ нѣкой пророкъ Господь изпраща своето благословение. Има условия, които обуславятъ нещата. Тѣ сѫ слѣдующите: ако отидете въ северния полюсъ, ще видите, че народитѣ, които живѣятъ тамъ, се занимаватъ съ риболовство. Ако минете къмъ по-умерения поясъ, ще видите друга култура. Въ по-топлите страни народите се занимаватъ съ земледѣлие, пазарство. Въ тропическитѣ страни пъкъ обработватъ други плодни дървета. Ако питате: Защо едни народи се занимаватъ съ обработване на едни плодове, други – съ други нѣкои? – то е спорѣдъ условията. Слѣдователно външнитѣ условия заставятъ хората да се занимаватъ съ едни или други работи. Тия народи пъкъ, които не могатъ да се занимаватъ съ земледѣлие, овощарство или риболовство, у тѣхъ фабричната индустрия е достигнала върхъ. У англичанитѣ тѣхния климатъ е такъвъ, че земята имъ не е така богата, не може да ражда. Слѣдователно, у тѣхъ механиката се е развила. Тия сѫ причинитѣ за това. Германцитѣ сѫ 80 милиона народъ, но тѣ сѫ стеснени, нѣматъ много земя, и затова фабричностьта у тѣхъ е добре развита. Взѣмете Русия пъкъ, тя има грамадно мѣсто, грамадна земя, фабричностьта у тѣхъ не е развита. Българитѣ понѣкога искатъ да бѫдатъ фабриченъ народъ. Не е добре за тѣхъ, по-добре е българитѣ да бѫдатъ земледѣлски, лозарски народъ, отколкото фабриченъ. Добре е, ако има пазаръ, но ако нѣмаме пазаръ? А ако сме земледѣлци, отъ земята ще имаме онази храна, която можемъ да използуваме. Слѣдователно, ако имаме земя, културата е по-здрава. Ако после можемъ да насадимъ отъ другата култура, и тя може да расте, добре, но на първо мѣсто всѣки единъ народъ трѣбва да бѫде земледѣлчески народъ, да изкарва храната си отъ земята, да се занимава съ овощарство, съ лозарство, а на трето мѣсто да стои фабричното производство.

Слѣдъ туй, трѣбва да се застъпятъ съврѣменнитѣ образователни системи. За примѣръ, взѣмете сега какъ се прѣподава въ I, II, III и IV отдѣление? Азъ отъ 14–15 г. правя своитѣ изслѣдвания не само на програмата тукъ, въ България, но и на западъ какви несъобразности има между програмитѣ онзи строежъ на човѣшкия духъ на западъ и тукъ. Нѣкѫдѣ сѫ доста сполучливи, но нѣкѫдѣ не сѫ успели. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, човѣшкиятъ духъ се стреми да намѣри начини и методи, чрѣзъ които да може Божествениятъ животъ да се развие по особененъ начинъ въ нашитѣ души.

Не трѣбва само да критикуваме, но всѣки единъ отъ васъ трѣбва да вложи нещо отъ себе си. Цѣлиятъ свѣтъ сега работи, и американцитѣ и англичанитѣ, и германцитѣ, и французитѣ, цѣлото човѣчество работи за тази култура, и носи тази култура. Независимо това и Богъ работи надъ насъ: „Не мислете, че това е една отъ лекитѣ работи, това е една отъ най-труднитѣ работи, не се заблуждавайте. Мога да ви кажа, че Господь, който е толкова мѫдъръ, и Той среща едно затруднение, камо ли ние съ нашитѣ посрѣдствени умове.“ Нѣкой пѫть казваме: „Да урѣдимъ тази работа съ единъ законъ“. Не е лесно така. Христосъ казва: „По-лесно е да уредитѣ работитѣ съ мекъ езикъ, отколкото съ остъръ езикъ“. Взѣмете въ съврѣменния държавенъ строй, ако единъ посланикъ не си държи езика, той още на втория день би вмъкналъ своята държава въ война съ други държави. Всѣка дума трѣбва да бѫде прецизна, всѣка дума трѣбва да бѫде на мѣстото си, трѣбва да се внимава да не се подхлъзне езика ви, да не би да създаде нещо много. А ние казваме: „Защо Господь е такъвъ, защо създаде така свѣта, не можеше ли да го направи другояче?“ Свѣтътъ е много хубаво направенъ. Знаете ли вие произхода на съврѣменната наука? Знаете ли отъ кога е започнала геометрията? Нѣкои казватъ, че отъ скоро се е явила. Знаете ли произхождението на астрономията? Нѣкои ще докажатъ, че астрономията се е появила отъ врѣмето на онѣзи вавилонски астрономи овчари, които наблюдавали небето. Считатъ, че отъ тогава е започнала астрономията. Донякѫдѣ е тъй, но астрономията си има по „далеченъ произходъ“. Съврѣменната биология се е явила много по-отдавна, отколкото ние си мислимъ. Наукитѣ за ума, за сърдцето, за душата, за Духа, това сѫ науки, които иматъ смисълъ, но днесъ тѣ сѫ изгубили смисъла си. Защо? Защото всинца не се интересуватъ отъ тия отвлѣчени въпроси, и нѣма защо да се интересуватъ. Не, всинца вие, които ме слушате, ако искате да се развивате правилно, вашиятъ организъмъ непрѣменно трѣбва да се прониква отъ слънчевата енергия, и всичкитѣ ви клетки трѣбва да бѫдатъ пълни съ слънчева енергия, и тогава жаждата, която се поражда въ всѣка клетка, ще даде потикъ на вашата душа, и храната, която приемате, ще се използува добре. После ще дойдатъ условия за вашия умъ, за вашето сърдце, за вашия духъ, за вашата душа, и тия по-високи проявления на вашия животъ ще бѫдатъ нормални. А сега ние съврѣменнитѣ хора най-малко обръщаме внимание на свѣтлината. Ние излизаме на пѫтя и си носимъ дъждобрани. Гледамъ нѣкой пѫть, нѣкоя жена отива при лѣкаря и си носи чадъръ, бои се да не слънчаса. Не, именно сега ще хвърлишъ шапката си, за да проникне въ тебе слънчевата енергия. Сутринь, когато ходишъ на изгрѣвъ, ще ходишъ малко гологлавъ, за да проникне въ тебе свѣтлината. Туй е необходимо. Имате дѣца, които сѫ слаби, изложете ги на слънце. Отъ нѣмането на свѣтлина се раждатъ много пороци въ свѣта. И произхода на съврѣменната безнравственость въ свѣта ние я знаемъ отгдѣ започва. Всички ония животни, които обичатъ да правятъ пакости, живѣятъ все въ тъмнина, въ тъмни мѣста. Гдѣ живѣе лисицата? – Въ нѣкоя дупка. Гдѣ живѣе вълкътъ? – Въ нѣкоя дупка. Гдѣ живѣе мишката? – Въ нѣкоя дупка. Гдѣ живѣе къртицата? – Въ нѣкоя дупка. Гдѣ живѣе бухалътъ – Въ дупки. Гдѣ живѣе прилепътъ? – Въ дупки. Изобщо всички тия сѫщества, които сѫ пропаднали въ пороци, не обичатъ свѣтлината. И тогава ние казваме: „Повече свѣтлина дайте, повече свѣтлина на човѣшкия духъ!“ Убедѣте хората да почнатъ да обичатъ свѣтлината! Ние не обичаме свѣтлината. Не говоря за тази свѣтлина на нашия огънь и на нашитѣ свѣщи. По нѣкой пѫть свѣтлината е тъмна, тя ражда лоши пороци. Запримѣръ, знаешъ ли какво ще породи у тебе свѣтлината на единъ огънь. Като я глѣдашъ, тя веднага ще породи у тебе едно желание, да има едно агне или единъ пуякъ печенъ. Ако пъкъ имашъ запалена една малка свещица, като глѣдашъ тази нейна свѣтлина, ще си кажешъ: „Съ тази малка свещица азъ мога да обера една каса“. Ще я туришъ въ джоба си, за да ти послужи за нѣкое прѣстѫпление. Не, вложете слънчевата свѣтлина навсѣкѫдѣ, и никой не ще може да краде. Какво правятъ сега въ Америка? Слѣдъ като сѫ употребили всички системи, за да попречатъ на апашитѣ да крадатъ, днесъ навсѣкѫдѣ употребяватъ, като най-сигуренъ методъ свѣтлината. Апашитѣ отваряли въ първо врѣме каситѣ съ особени пружини, и затова, тѣхнитѣ брави така ги приспособявали, че при всѣко отваряне на касата, да свѣтне отвѫтрѣ магнезиевата свѣтлина. Това заставило апашитѣ да изхитряватъ, да отиватъ вече да крадатъ съ маски на лицата си, тази свѣтлина да не ги издава. Друго нещо, вѫтрѣ въ каситѣ поставяли звънци, та като вземе апашътъ да краде, звънецътъ да започне да звъни. Преди 10-ина години американцитѣ турятъ въ дюкянитѣ си такива лампи, че навсѣкѫдѣ всички кътове сѫ освѣтлени, оставятъ прозорцитѣ си отворени, не спускатъ кепенцитѣ. И така, все по-малко обири ставатъ. Същиятъ законъ прилагатъ и тѣ. Божествената свѣтлина трѣбва да проникне въ най-затаенитѣ кътчета на нашата мисъль, и тогава да се зароди у насъ онова желание, че има едно сѫщество въ свѣта, въ което ние живѣемъ и се движимъ, то е Синътъ. Туй сѫщество ние Го усещаме. Докато То е вѫтрѣ въ насъ, ние сме здрави, докато то е вѫтрѣ въ насъ, ние мислимъ добре, докато То е вѫтрѣ въ насъ, ние чувствуваме отлично, докато То е вѫтрѣ въ насъ, ние ходимъ и всичко ни върви, но въ деня, въ който това сѫщество почва да се отдалечава отъ насъ, всички нещастия почватъ да вървятъ едно слѣдъ друго подире ни; първиятъ день ще умре вола ни, вториятъ день – овцитѣ, кокошкитѣ, дѣцата, жената ни ще умре, кѫщата ни ще се запали. Туй е единъ лошъ признакъ. Тогава ще се обърнешъ къмъ Господа да изповѣдашъ грѣховетѣ си. И когато работитѣ на единъ народъ тръгнатъ назадъ, да повика Сина. Единъ народъ когато изгуби Бога, ще се обърне къмъ Бога, ще се моли, ще се разкае. Въ какво седи разкаянието? Бедна онеправдана вдовица срѣщна, ще глѣдамъ да и помогна. Всички хора трѣбва да живѣятъ еднакво по човѣшки. Всѣки човѣкъ работи именно за насъщния хлѣбъ. Всѣка вдовица, всѣко сираче, иматъ право еднакво да живѣятъ. Тази земя е еднакво създадена отъ Бога за всинца ни. И слѣдователно, всички богати и всички учени трѣбва да имаме еднакво съзнанието да не лишаваме хората отъ тѣхния насъщенъ хлѣбъ, и каквато услуга да направимъ, да бѫдемъ доблестни и благородни. Азъ нѣма да направя хората богати, но казвамъ: Човѣкъ днесъ има нужда за единъ хлѣбъ, не го осигурявай за цѣла седмица или за единъ месѣцъ. Помогни му за единъ день. Има една права философия, която работи вѫтрѣ въ свѣта, която казва: Осигури човѣка само за единъ день! За единъ день се осигури, за втория пакъ ще мислишъ. Ще бѫде чудно да се намѣришъ въ единъ народъ между българитѣ, и да се страхувашъ! Ако всички българи умратъ, тогава, да, може да се страхувашъ, но докато единъ народъ живѣе, ти нѣма какво да се осигурѣвашъ, ще работишъ заедно съ всички. Работятъ ли всички, всички сѫ осигурени; работятъ ли всички, и ти ще работишъ; иматъ ли всички, и ти ще имашъ. Тогава въ душата ни да влѣзе този благородинъ потикъ, да работимъ всички честно.

И тъй, у насъ сега има системи, които могатъ да се приложатъ, не е само тази една бесѣда, която посочва методи. Има начини, които могатъ да се приложатъ. Мнозина сѫ идвали при мене, казвали сѫ ми: Кажи методи, начини. Казвамъ: не мога да ви ги кажа. Защо? – Ще бѫде чудно! Ще ви кажа защо не ви давамъ тия начини. Прѣдставете си, че вие имате единъ цирей на рѫката си като онзи главатарь, а азъ ви засвиря, засвиря ви нещо отъ Бетховена съ бемоли. Вие ще кажете: Олеле, поспри, поспри малко, не мога да слушамъ. Пакъ започна: „Олеле, почакай малко, поспри!“ Най-първо азъ трѣбва да излѣкувамъ цирея на рѫката ти, да бѫдешъ здравъ като мене, и тогава да ти засвиря Бетховена. Така ще ме разберешъ. На мѫжа умрѣла жената, или на жената – мѫжа, или на майката дѣтето и после, да ви свиря, да ви утѣшавамъ. Казвамъ: „Нѣма нищо“. „Какъ тъй, нѣма нищо“. Азъ употрѣбявамъ сега само едно изрѣчение. Нѣкой казва: Какво има отъ това, нищо. Изгорили ми кѫщата. Дойде нѣкой, казва ми: „Нѣма нищо“. Казвамъ: „Много хубаво стана“ Защо? „Ще му направимъ по-хубава кѫща“. Умрѣло му дѣтето. А, дѣтето ли му умрѣло? Е, нищо, то пакъ скоро ще дойде. Дѣйствително, загубата е много голѣма, но туй дѣте като дойде втори пѫть, ще донесе двойна печалба. Слѣдователно, двойната печалба оправдава загубитѣ.

И тъй, азъ ви говоря сега не само за утѣха, не искамъ да ви утѣшавамъ, не искамъ да ви залъгвамъ, но има неща, които вие трѣбва да ги опитате сами. Тамъ седи нашата погрѣшка. Запримѣръ, ако биха ви запитали: Какво е учението което ви проповѣдва вашиятъ Учитель? – Едни ще кажатъ: Е, любовь проповѣдва. „Не, кажете ни нещо конкретно какво проповѣдва, за да го приложимъ“. И едни ще кажатъ едно, други – друго, и тогава всички ще кажатъ: „Вие сте заблудени хора, халосани хора, вие знаете само да гладувате, да постите, да правите шашарми, да се карате помежду си, не ви ли знаемъ ние?“ Не, въ това Божествено учение има нещо сѫществено. Онзи човѣкъ, който е влѣзълъ въ Божественото учение, трѣбва да има другъ духъ, тѣлото му трѣбва да почне да мирише другояче, нещо ново трѣбва да има у насъ, разбирате ли? И такъвъ човѣкъ, който носи Божественото учение може да го познаете по това, че неговото тѣло е тонизирано вече, той може да не говори нищо за Бога, той може да говори обикновени работи, но щомъ дойде въ дома ви, ще усѣтите приятните течения на неговото тѣло, и такива хора българитѣ ги наричатъ щастливи, късметлии хора. Въ душата си единъ такъвъ човѣкъ носи една възвишена идея, той е единъ отъ тия благородни хора. Той седи и ти пожелава добро. И като си отиде, ще усѣтишъ неговото отсъствие. А може да ти дойде нѣкой богатъ, ти го угощавашъ, а той седи и си казва: „Ехъ, да имамъ такава кѫща, такава жена и т.н.“ Той седи, а ти си казвашъ: „Ехъ, по дяволите той!“ Не се мине 1–2 дни слѣдъ неговото заминаване, и вижъ, че жена ти умрѣла. Трѣбва очи, за да знаемъ кои хора сѫ правѣдни и кои не сѫ. Овцата си е овца, вълкътъ си е вълкъ, и всички хора трѣбва да се познаятъ. Едноврѣменно ние трѣбва да познаваме и доброто и лошото въ себе си. Туй е първото нещо за единъ християнинъ, за единъ ученикъ на Божественото учение. Лошото въ мене отъ доброто трѣбва да го отдѣля: лошото въ лѣво, доброто въ дѣсно.

Съ мене ли е Синътъ, съ мене ли е Любовьта? Коя любовь? – Тази любовь, която дава разширение и чистота. Съ мене ли е мѫдростьта? Коя мѫдрость? – Която дава знания, но знания, не както сегашнитѣ. Азъ съмъ боленъ, охтикясълъ съмъ, въ втория периодъ на охтиката съмъ. Лѣкарьтъ може да каже, че съ мене всичко е свършено. Азъ се взимамъ за тази мѫдрость и казвамъ: „На тебѣ ще се уповая“. Този Духъ ще ми каже: „Ти всѣки день, въ продължение на три месѣца отъ днесъ ще ходишъ на разходка на Витоша, ще се качвашъ тъй, на височина до 1,500 м.“ Слѣдъ 3 месѣца ще имашъ подобрение 75%, слѣдъ 1 год. ще имашъ подобрение 85%, а слѣдъ нѣколко години ти ще бѫдешъ съвършено здравъ. Като се качвашъ, ще благодаришъ на Бога, и всѣки день ще правишъ разходкитѣ си, но не лятно врѣме, а прѣзъ зимата, въ снѣгъ до колене. Ще си взѣмешъ една манерка съ гореща вода, и ще опиташъ Духа, можешъ ли да се лѣкувашъ или не. Можешъ ли да се излѣкувашъ, това е живъ опитъ за тебе, това е знание. Слѣдъ като направишъ този опитъ, ще кажешъ: „Зная, че въ свѣта има една разумна сила, която помага въ всички случаи, дѣто нѣма никаква човѣшка помощь“. Питамъ: Тия резултати, тия знания не струватъ ли повече отколкото всички други философски трактати? Всички други учения сѫ хубави, хубаво е едно поетическо творение, но тѣ сѫ за здрави хора, но ако моитѣ гърди вѫтрѣ сѫ схумени, болни, какво ще разбера. Ако азъ съмъ боленъ какво ще разбера отъ тия хубави книги? – Ще захвърля книгитѣ. Ако съмъ здравъ, да. Поетътъ пише за здрави хора, не за болни. Философътъ пише за здрави хора, не за болни. Слѣдователно, въ свѣта има двѣ науки: едната наука за болни хора, и едната наука за здрави хора. Така има и вѣрвания за болни хора, и вѣрвания за здрави хора. Ние трѣбва да ги разграничимъ. Ние съврѣменнитѣ хора се нуждаемъ отъ една наука за здрави хора. Какъ да добиемъ туй морално здраве? Да, здраве ни трѣбва! Да кажемъ, вие сте мѫжъ и жена, не можете да живѣете помежду си, не се търпите. Защо? Не че Господь е създалъ това нещо така. Ако взѣмемъ мѫжътъ и жената да ходятъ по Витоша 3 месѣца наредъ, и то отделно, мѫжътъ или жената ще излѣзе съ 15 минути по-рано и да се върне 15 минути по-късно, слѣдъ 3 месѣца въ живота имъ ще има подобрение 50%. Защо хората не се търпятъ, има причини.

И тъй, когато Синътъ, туй Божественото у насъ, то е богатство, то ще ни даде работа, ще ни даде онѣзи разумни начини, чрѣзъ които можемъ да се обичаме. А голѣмо изкуство е да можешъ да обичашъ всички хора. Не мислете, че това е малко нещо. Това е едно отъ най-трудните изкуства. Азъ често казвамъ: Обичай всички хора! Да обичаме всички хора, всички онѣзи мравки, бубулечки, всички онѣзи извори и дръвчета, и да бѫдешъ внимателенъ къмъ всички, когато придобиемъ всичко туй на опитъ, когато ние хората усвоимъ тази велика наука, тогава ще бѫдемъ най-възвишенитѣ, най-великитѣ хора въ свѣта. Това учение, което азъ сега проповѣдвамъ, то не е учение за обикновения моралъ, то е учение на любовьта. Този моралъ, тази любовь си има закони, чрѣзъ които може да подобри здравето ни, да просвѣтлятъ ума ни, да регулиратъ сърдцето ни, да усилятъ волята ни, да дадатъ потикъ на нашата съврѣменна деятелность. Ние наистина можемъ да подобримъ своя животъ. Всѣки единъ народъ може да използува туй учение. Нека използуваме туй учение! Нека принадлежимъ къмъ която и да е партия, къмъ който и да е народъ, туй учение можемъ да го използуваме. То е чисто вѫтрѣшно учение, учение за душата.

„И тъй, ако Синътъ ви освободи, вие ще бѫдете наистина свободни“.

Който иска да бѫде свободенъ и силенъ, който иска да разбира Божественитѣ работи, той трѣбва непременно да има туй вѫтрѣшно разбиране на Духа.

XVIII Бесѣда, държана на 11 февруари, 1923 г. 10 ч. с. Недѣля

Свѣщенното правило

(Тия белѣжки сѫ отъ частния разговоръ на Учительтъ въ недѣля слѣдъ обѣдъ, слѣдъ бесѣдата, който день Учительтъ нарече Божественъ день.)

Ние всички сме отъ единъ баща, по отношение на това, че дишаме единъ въздухъ, пиемъ една вода, но въ морално отношение не сме отъ единъ баща. Всички тия синове не сѫ родени отъ една зодия и отъ една майка. Тѣ сѫ отъ единъ баща, и отъ 12 майки. Подъ думитѣ 12 майки се разбира, че ще тѣ зачене една майка, друга ще ти даде едни елементи, трета – други и т.н. Природата е сѫщинската ти майка, тя ще внесе новото въ тебѣ, ще ти даде ново направлѣние. Тя ще ти даде това, което е самата тя. Майката, която те ражда, ще каже: Това дѣте не мяза на мене, има нѣщо особено. Азъ съмъ виждалъ, какъ нѣкои дѣца взиматъ яйцата отъ полога на кокошкитѣ, и вмѣсто тѣхъ турятъ други яйца, не кокоши; кокошката ги измъти, и се излюпятъ други малки, които не приличатъ на нейнитѣ. Има особени условия, че човѣкъ слѣдъ като се обърне къмъ Бога, става една корѣнна промяна у него. Разправя единъ английски списатель, събужда се единъ день съ една нова идея, и за пръвъ пѫть съзналъ, че въ него има умъ, че това е азътъ въ него, коренна промяна въ него станала, пробуждане. Такива пробуждания ставатъ често у него. Така и у насъ, отъ 7–14, отъ 21–28 г. възрастъ ставатъ пробуждания. Това сѫ формули, които трѣбва да изучавате.

Въ природата има извѣстни елементи, които дѣйствуватъ наркотически. Отровата убива, но тя може да се отрази на организма едва слѣдъ 6–10 месѣца, и ти започнешъ да се успивашъ, неразположенъ си. Ако нѣкой лѣкарь изслѣдва кръвьта ти, не може да намѣри никаква отрова въ нея, а въ същность има отрова. Та, съ всички тия срѣдства черната ложа си служи. Най-първо, трѣбва да умѣете да разпознавате даденъ човѣкъ дали е ученикъ на бѣлата или черната ложа. У всички ученици на бѣлата ложа поглѣдътъ имъ е установенъ, хоризонталенъ, а въ черната ложа е наклоненъ. Ще глѣдашъ този човѣкъ нагорѣ ли глѣда, или поглѣдътъ му е надолу. Като го глѣдашъ отъ духовно глѣдище, цѣлите му клонятъ надолу, виждашъ, че въ поглѣда му има нещо затаено. Най-първо поглѣдътъ ти трѣбва да бѫде установенъ. Ще взѣмете огледало и ще глѣдате, поглѣдътъ ви установенъ ли е или не. Ще се отнасяте критически къмъ себе си. Нѣкой казва: Като Бога не мога да бѫда никога! Туй да изфиряса отъ васъ. Като Бога ще бѫдемъ, но като Него никога. Когато Богъ влѣзе въ насъ, Той става равенъ съ насъ, Той никога не спори. Излѣзе ли вънка отъ тебѣ, Той не може да бѫде като тебѣ. Вѫтрѣ е като тебѣ, но отвънка не е като тебѣ. Богъ отвѫтрѣ не дѣйствува, но като излѣзе отвънка, Той ще ти създаде хиляди нещастия. Ти отвѫтрѣ можешъ да Го нагрубишъ, да Му кажешъ хиляди нецензурни думи, но Той казва: „Азъ като излѣза вънка, ще ти кажа кой съмъ.“ Той ще те гони, ще те хули, ти ще питашъ: Кой си ти? – Азъ съмъ сѫщиятъ, знаешъ ли какво ми казваше, да се научишъ на езика си да знаешъ да го стягашъ. За това Господь ще ти каже: „Слушай ме, не се отдалечавай!“ Само три пѫти Господь ще ти проговори вѫтрѣ: Той говори тихо, ще ти каже: Не прави това, недей. Какъ? Азъ съмъ господарь! „Не го прави!“ Той излѣзе отвънка, и ти създаде мѫчнотии, казва: Нали си господарь! Затуй се казва, че Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодатъ. Знаешъ ли азъ кой съмъ? – Противишъ се. Ти си отъ ограниченитѣ сѫщества, които не знаятъ отгдѣ сѫ. Ти не знаешъ произхождението си, майка ти, баща ти, дѣдо ти не знаешъ отгдѣ сѫ. Щомъ знаешъ произхождението си, ще кажешъ: Азъ зная кой съмъ, какво е моето произхождение, дайте ми лопатата, дайте ми мотиката, прѣстилката! Зная си произхождението, то е, че съзнавамъ, че въ свѣта има само единъ Богъ – дайте ми тукъ прѣстилката. Нѣма по-хубаво нещо отъ това, да направи човѣкъ нещо, което той самъ си иска, и като седне, да е доволенъ.

Сега, кой сѫ законородени дѣца? – Роденитѣ отъ Духа. Гответе се да бѫдете родени. Всички имате условия да бѫдете родени. Да кажемъ, че вие сте едно житно зърно, турено въ хамбаря, но утрѣ като ви посѣя въ земята, вие ще се родите. Но сега въ всинца ви трѣбва да израстне друга една идея беззавѣтна готовностъ да служите на Бога, ако ще и всичкия свѣтъ да се обърне противъ васъ. Да нѣма друга сила, която да ви каже: Не служете! Може да ни ограничаватъ, пакъ ще служите на Бога. Волята Божия, и нищо повече! Сила е това!

Сега, да ви обѣсня въ какво седи идеята. Нѣкой пѫть казвате: „Нали вѣрвамъ въ Христа.“ Вѣрвате, но всѣки день вашите вѣрвания се различаватъ. Допуснете, че азъ съмъ вашъ приятель, дойда единъ день и ви казвамъ: „Дайте ми 1,000 лв. на заемъ.“ Дадете ми, но ви мине мисъльта: Дали ще ми ги върне той. Съмнение. Слѣдъ една седмица азъ ги връщамъ. Втори пѫть дойда, казвамъ ви: Дайте ми 2,000 лв. на заемъ. Дадете ми, но пакъ ви мине мисъльта: ами ако не ги върне. Тъй се случва, обаче, че не мога на сѫщия день да ги върна, закъснявамъ съ единъ день. Дойда трети пѫть, казвамъ ви: Не може ли да ми услужите сега съ 3,000 лв? Кажешъ си: А…а… сега и азъ се изпитвамъ, и вие се изпитвате. Въ съзнанието изпъква нещо особено. Тъй е, християнитѣ всѣки день се подлагатъ на изпитъ, но дойде такава голѣма мѫчнотия, такъвъ голѣмъ изпитъ, противорѣчия, че вие се обърквате, почвате да се съмнѣвате въ Христа, и си казвате: Я да си тръгна азъ въ широкия пѫть. Вие не си издържате изпита. Не, какво и да се яви прѣдъ васъ, никаква сѣнка отъ съмнѣние. Че това е характеръ! Когато дойдатъ най-голѣми противорѣчия, тогава истината се изпитва. Отъ туй, което е залегнало въ душата ви, ще се развие единъ принципъ.

Вървя по улицата, занимавамъ се съ нѣкои велики мисли, глѣдамъ нѣкоя сестра, толкова се обезсърдчила казва: Не искамъ да се моля, оглупяла съмъ. „Та ти си сега оглупѣла, по-рано беше умна. Ще се молишъ“. А, ще се моля. Ще му смажа азъ нему главата. Глѣдамъ другъ нѣкой, върви и се заканва: „Чакай, азъ ще ти дамъ тебе, съ тебе другояче не може работата да стане, ами ножъ, револверъ трѣбва! Човѣкъ трѣбва да бѫде смелъ и рѣшителенъ“. Казвамъ: та ти сега си страхливъ, я, едно врѣме безъ револверъ ходеше. Сега вие си прѣдавате мислите единъ на другъ, плашите се. Ще носимъ орѫжия, но такива, които сѫ много по-силни отъ револвера. Има такива. Азъ не казвамъ да хвърлите револверитѣ си. Не, не, ще носимъ големи ками въ джобовете си, само че като забия моята кама, нѣма да убия противника си. Ами че какъ? Нали имаме Словото Божие, ще му отговоримъ разумно. Тамъ е силата, разумно, тамъ е силата.

Вие идвате до една фаза, дѣто съмненията ще дойдатъ, не можете да ги избѣгнете. Азъ зная това. Сега ще ви привѣда единъ примѣръ. Една сестра се намирала въ нужда, и взѣла отъ единъ братъ 2–3,000 лв. на заемъ, но главата и побѣлѣла отъ него. Казвамъ: ще повикамъ този братъ и ще му кажа: Тази сестра е внесла въ моята банка паритѣ си, ти ме безпокоеше толкова, че лихвитѣ имъ струватъ повече отъ 10,000 лв. на ти тия 3,000 лв., които ти дължи тя. Въпросътъ се разрѣшава. Нѣма мѫчнотия, която да не може да се разрѣши. Ще дойдатъ мѫчнотии, които мѫчно ще могатъ да се разрѣшатъ.

Сега казвамъ: И млади, и стари, безъ съмнѣние, безъ съмнения въ Бога! Това е едно отъ най-мѫчнитѣ правила: Безъ съмнения въ Бога! Нѣкой пѫть си се заинатилъ, нѣма да се моля. Ще се молишъ, казвамъ, и оттатъкъ ще минешъ. Врѣме е за молитва. Нѣкой пѫть се събиратъ духоветѣ около менъ, дигатъ шумъ, нѣма да се молимъ. Коя е причината? – Толкова врѣме се молихме, не прокопсахме. Азъ ще ви кажа единъ новъ начинъ, какъ да се молите, и като се молите тъй, ще прокопсате. Ти си се обезсърдчилъ, защото на врѣме не си посѣлъ. Ела, заедно ще посѣемъ, и слѣдъ 10 дни ще поникне. На врѣме само.

Сега, има едно нещо, за което азъ се опасявамъ. То е, че сте много добри. Не се опасявамъ, че сте лоши, но че сте добри. Ако знаяхъ, че всичкитѣ кръчми сѫ праздни, щяхъ да легна, и нѣмаше да мисля за васъ, а като сте богати, ще отидете да пиянствувате. Изкушения много има. Не казвамъ, че сте само добри, но сте много добри, много богати хора сте. Но главното, философията е тамъ, че имате по пѫтя си редъ съблазни, редъ изкушения, които цѣльтъ да ви турятъ въ застой. Сега има големи борби, не само на физическото поле, но и на менталното, но ще се завърши. Борбата започва отгорѣ надолу. Смели ще бѫдете, ще се държите за Божествения принципъ. Богъ е, който води тази война. Той воюва сега, и всички трѣбва да взѣмете неговата страна. Война е сега, сѫщинска война! Ще ти кажатъ: че ти си старъ. Не, не се остарѣва. Защо да не се боришъ. И на 90 години да си, можешъ да се боришъ. Глѣдамъ, единъ старъ господинъ посѣщава бесѣдите ми, казва: „Азъ сега на стари години съмъ дошълъ да допринеса нещо, но сега е врѣменна война, и азъ искамъ да допринеса своята лепта“. Ние нѣма да бѫдемъ ексцентрични, ще постѫпваме умно, да озадачимъ противника си. Едно врѣме Христосъ казалъ: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни“. Срещне те нѣкой, не му казвай твоето верую, той те изпитва, говори умно, да знае, че не говори съ единъ простакъ, а съ човѣкъ, който има убѣждения. И този Господь, Когото азъ ти проповѣдвамъ, не съмъ го наследилъ отъ баба си и отъ дѣдо си, като тебѣ, но азъ имамъ една голѣма опитность, цѣнна е тя заради мене, тя ми е дала една голѣма свѣтлина. Когато дойде туй съзнание то ще донесе на човѣка абсолютно спокойствие, стабилность, и като че нещо ти говори: Не бой се, не бой се – едно вѫтрѣшно спокойствие настава, единъ вѫтрѣшенъ миръ, и неприятельтъ отстѫпва казва: Хайде да го оставимъ! Когато пѫтищата на единъ човѣкъ сѫ благородни на Бога, Той го примирява съ враговетѣ му, или ги обѣзврѣдява. А пъкъ свѣтътъ е пъленъ съ недоволни сѫщества, завистливи, и човѣкъ ще мине прѣзъ тия огньове. Ще минешъ прѣзъ ада, ще чуешъ неприятни работи, такива, за които на умъ не сѫ ти идвали, ужасни работи ще чуешъ. Като се качишъ на небето, тамъ ще видишъ красиви неща, и колкото повече мълчишъ, толкова по-хубаво. Мѫчно е да се живѣе безъ Бога. Да съзнавашъ Бога, значи да съзнавашъ живота на всички сѫщества, да влѣзешъ въ съзнанието, въ положението на една мравка. Горѣ тя ме хваща, разбираме се, но на физическото поле не можемъ да имаме отношения. Затуй Бога не можемъ да го разберемъ.

Тури си за цѣль слѣдното: Каквото и да се случи, азъ ще изпълня волята Божия. Азъ имамъ едно свѣщенно правило, нищо повече, никаква философия. Стоишъ на масата съ приятеля си, нещо ти казва: Напусни масата. Ставашъ. Дѣ отивашъ? – Имамъ едно свѣщенно правило, казва ти: Напусни молитвата. – Ще я напуснешъ. Има нещо по-високо отъ тия наши формули. Професоръ си, прѣподавашъ – ще напуснешъ класа. Това свѣщенно правило дохожда, когато всички други методи сѫ изчезнали, когато ти си се отчаялъ. То ти казва: Стани! Нѣкой ти казва: Друго нещо ти подшушва. Не, то е, азъ съмъ го опитвалъ, то е свѣщенното правило. И тръгвашъ. Да, тази мисъль у Христа постоянно е била прокарвана. Тръгвай! Тръгва. Ходи царскиятъ синъ отъ село на село, босъ, съ кожени подметки, заобиколенъ съ равини, и проповѣдва. Какво търпѣние! Въздъхва си и казва: До кога, ще имъ търпя? Туй е свѣщенното правило. То е най-хубавото. Туй, което отличава човѣка, то е свѣщенното му правило. Той има убѣждения. Когато у човѣка дойде свѣщенното правило, той забравя какво говорятъ хората за него.

Всички, наредени около Учителя въ долната стаичка, пѣемъ, възхитени, въодушевени. Учительтъ бе заетъ цѣла недѣля, не приемаше никого, и днесъ, даде ни обилно Божието Слово. Радваме се всички Нему, радваме се въ Бога!




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help