Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Гордост и тщеславие

Петнадесета лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас на 24 януари 1923 г., София

Fir-fϋr-fen Tau-bi-aumen

Размишление

Четоха се темите върху „Произходът на юмрука".

Сега ще ви задам въпроса каква е разликата между постоянното и променливото в Живота. Постоянно в Живота е онова, което през всички времена и условия остава едно и също; променливо е онова, което през всички времена и условия е изложено на промени. Каква е разликата между Реалността и сенките на Живота? Представете си, че имате едно огледало, пред което сте поставили една запалена свещ. Какво ще видите в огледалото? Запалената свещ. Реална ли е свещта в огледалото? Не, тя е отражение, сянка на истинската свещ. Значи запалената свещ е реална, а отражението на тази свещ в огледалото е сянка на тази реалност. Да допуснем, че някое същество заема известно положение пред огледалото, под някакъв ъгъл и оттам наблюдава отражението на свещта в огледалото и го приема за реално. Това същество наблюдава промените на свещта в огледалото и развива свои теории за тази реалност. Свещта ту загасва, ту се запалва и това същество вади заключение, че в Природата настава ден и нощ. Това вижда в огледалото и започва да издирва причините за образуването на деня и нощта. Това същество вижда в огледалото, че някой чете книга. След известно време този човек затваря книгата и загасва свещта. Значи, каквото става пред огледалото, същото става и в огледалото. По промените в огледалото се съди за промените, които стават пред него. Тази е причината, задето хората често приемат сенките на нещата за реалност. (Фигура 1)

Въз основа на това ние вадим заключение, че каквото става в Духовния свят, по отражение същото става и на физическия свят. Някое същество в Духовния свят е запалило няколко свещи и на физическия свят някое същество се ползва от светлината на тези свещи. Съществото от Духовния свят започва да загасва една по една свещите - същото става и на физическия свят. Най-после, когато горе се изгаси и последната свещ, човекът на физическия свят се намира в тъмнина и казва, че е настанала нощ. След дванадесет часа съществото от Духовния свят започва да запалва свещите една след друга, а съществото на физическия свят казва, че е настанал ден. Следователно теориите, които човек на физическия свят създава за явленията в Природата, не са нищо друго, освен теории, които съществото пред огледалото създава за промените и явленията, които наблюдава в огледалото. Това същество запознато ли е добре с Реалността на нещата? Не е добре запознато. Защо? Защото вади своите заключения от сенките, от отраженията на Реалността. Тъй щото, можете ли да кажете за електрическата светлина, че е реална? Електрическата светлина не е реална, тя е отражение на Слънцето - ако Слънцето изгасне, и тя ще изгасне. В този смисъл електрическата светлина не е нищо друго, освен кондензирана слънчева енергия.

Въз основа на тези разсъждения питам човек реално същество ли е? И човек не е реално същество, и той е отражение, сянка на нещо по-високо от него. Не само това, но човек е отражение на две същества още. Значи, той живее едновременно в три свята. Представете си, че човек е светещо тяло (Фигура 1), което се намира пред огледалото С. Като наблюдавате какво се получава в огледалото С, ще видите в него образа на човека. Лъчите, които излизат от образа в огледалото С, падат върху второ огледало D, в което образът повторно се отразява. Този въпрос се разглежда и във физиката. Вие трябва да го изучите добре, за да не попадате на илюзорни знания. Знания, придобити чрез отражение на образите в огледалата, сковават психическото и умственото развитие на човека. При това положение човек минава живот, подобен на този, който се извършва в неорганизираната материя. Ако черпите знанията си от отраженията в първото огледало, и тогава не можете да се развивате. Следователно, за да придобиете истинско Знание, трябва да попаднете в реалните лъчи на Битието. Тогава ще можете правилно да се развивате. Но за да се ползвате от тези лъчи, вие трябва да сте дошли до положение да различавате Реалността от сенките или отраженията на нещата.

За следния път пишете върху темата: „Разлика между гордост и тщеславие". Като размишлявате върху темата, внимавайте да не разбъркате тези две понятия - да вземете тщеславният човек за горделив и горделивият - за тщеславен. Между горделивия и тщеславния човек има рязко различие. Който намери тази разлика, той по никой начин не може да се обърка. Гордостта произтича от ума, а тщеславието - от сърцето. Горделивият човек е подобен на къртица, която тихо, без шум, от никого незабелязана, рови земята - хората виждат тук-там купчинки пръст, но кой ги е изкарал навън не знаят. Тщеславният човек е подобен на кокошка, която едно яйце да снесе, окряква света - всички да чуят, че е снесла яйце.

Сега ще нахвърлям няколко мисли върху гордостта и тщеславието. Гордостта се дължи на чрезмерно развито самоуважение в човека. Тщеславието пък произтича от желанието на човека да има доброто мнение на хората, да бъде обичан от тях. Тщеславният е човек на съвременната култура. Той се облича хубаво, по последна мода; дрехите, обущата му са всякога чисти; вратовръзката, карфицата - добре поставени, на място; косата му е хубаво, гладко причесана. Тщеславният иска да покаже на хората, че е особен, че какъвто е отвън, такъв е и отвътре. Той обещава много, изпълнява малко; като не може да изпълни обещанията си, веднага се извинява. Горделивият е точно обратното на тщеславния - той не обича външно да се представя. Ако не го познават хората, той минава за скромен, за смирен - не вдига шум около себе си, а всъщност самоуважението е силно развито в него.

Като пишете темата си, пишете и за ползата и вредата от гордостта и тщеславието.

Гордостта и тщеславието играят важна роля в науката. Когато тщеславен човек направи някакво откритие, той ще го разтръби по целия свят. Тази е причината, поради която много теории се явяват в света и живеят най-много по една-две години. Всички теории, които набързо се раждат, са плод на човешкото тщеславие - те бързо се раждат и бързо умират. Тщеславният човек е много самоуверен, но като се убеди, че не е прав, лесно отстъпва. Гордостта е дала обратни резултати в науката, тя е създала консерватизма. Вследствие на гордостта знанието е задържано за достойните хора, за аристократите - простата маса, народът не е достоен за знание. Гордият не търпи хора, които знаят повече от него. Той счита, че простите хора трябва да бъдат невежи. Тщеславният иска всички хора да имат знания, да бъдат учени. Следователно гордостта привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги пръска навън, към периферията. Каквото и да стане с тщеславния човек и около него, той непременно ще го отрази най-малко през двете огледала - С и D. Докато свещта гори пред огледалото, тщеславният казва: „Аз мога да направя това, аз мога да направя онова." Щом свещта изгасне, той казва: „Не зная какво стана, и аз сам съм изненадан." Докато свещта гори и огледалата отразяват, тщеславният казва: „Учен човек съм аз, всичко мога да направя." Щом свещта изгасне, той казва: „Стана нещо, но и аз не съм виновен за това, което се случи."

И тъй, изучавайте гордостта и тщеславието в техния естествен вид, за да ги превърнете в нещо полезно. Те са недъзи, от които човек може да се ползва. Обаче, когато изучавате своите недъзи, както и тия на хората, не ги разглеждайте като нещо индивидуално, но като колективни качества, като остатъци от миналите култури на човечеството.

Когато изучавате чувствата и способностите в човека, трябва да се спрете върху устройството на човешката глава и ще видите, че тя не е еднакво развита навсякъде. Има области, които са по-добре развити. Ако горната част на главата (Фигура 2) е добре развита, това показва, че моралните чувства С в човека са развити повече от личните, от егоистичните, които се намират в задната част на главата В. В долната част на главата, в областта В се намират домашните чувства; в предната част на главата се намират умствените способности на човека А. Колкото по-голям е ъгълът 1, толкова по-силно развити са умствените способности в човека. Щом ъгълът 1 се намалява, едновременно с това се намаляват и умствените способности в човека. Като изучавате френологията, вие ще намерите местата на всички мозъчни центрове по главата и ще познавате кои от тях са по-развити и кои - по-слабо развити. Но и да не знаете нищо от френология, вие можете да намерите местата на някои центрове по следния начин: когато някой ваш близък или познат ви обиди силно, у вас ще се засегнат личните чувства; за да познаете де се намират тези чувства, наблюдавайте се в това време, за да разберете на кое място на главата ще усетите повече топлина, по-голямо налягане. Там, дето усетите топлина и налягане, е мястото на личните чувства, понеже от обидата, която сте изживели, е нахлула на това място повече кръв. Когато личните чувства в човека не са силно развити, както и да го обиждате, този човек не се засяга. Ако е въпрос да изкара нещо, той мисли за парите и повече не се интересува. Когато самоуважението е добре развито, човек е много чувствителен, той гледа да не обиди никого. Самоуважението е благородно чувство, а гордостта - болезнено. Гордостта е опасна и в това отношение, че прави човека злопаметен. Злопаметният човек не прощава лесно - и след хиляда години той още помни обидата и е готов да отмъсти. Затова именно е казано в Писанието: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." В морално отношение личните чувства спъват човека. Колкото по-силно са развити личните чувства в човека, толкова по-слаби са моралните.

В развитието на човека едно от първите чувства, което се е явило в него, е чувството на охотливост, на апетит, на желание да се храни. Този център се намира пред ушите (Фигура 2).

Благодарение на този център в човека се явило желание да опитва, да вкусва нещата, вследствие на което се е създала устата. След време човек е видял, че не може само с устата да работи, затова е почувствал нужда и от друго спомагателно средство. Така той създал ръцете като втора проекция в своя живот.

Личните чувства в човека говорят, че като индивидуално същество той живее само за себе си. Като се е видял сам, като видял, че няма хора около себе си, които да го хвалят, създало се е в него чувство на тщеславие - жената в човека. После се явила гордостта - мъжът в човека. Човек обича да се хвали сам. Ако някой ученик е тщеславен, той мисли, че всичко знае. Ако учителите му не го задоволят както очаква, той казва: „Този учител нищо не знае, онзи нищо не знае" и т.н. Учителите не трябва да се разправят с него, но нека го подложат на изпит, да му докажат какво знае. Учителят по математика влиза в клас, извиква тщеславния ученик и му дава да реши една задача. Ученикът започва да решава, мъчи се, пъшка, поти се - не може да реши задачата; той става засрамен от мястото си, подава листа на учителя и сяда на мястото си. Ето как се възпитава такъв ученик. Няма защо учителят да се разправя с него, да му доказва, че не знае. Като не може да реши задачата, ученикът ще признае, че има неща, които той не разбира и не знае. Така ни учи и Природата. Като види, че протестираме и негодуваме против нея, тя ни дава една мъчна задача и ни оставя да решаваме. Щом не можем да я решим, сами по себе си ние капитулираме, започваме да се молим да ни се помогне и признаваме, че не знаем. По същия начин и учените хора капитулират. Някой учен изследва един научен въпрос, прави опити, изчисления - не може да се домогне до истината. Най-после се отказва от своето изследване. Дойде втори учен, използва опитите на първия, но и той не може да реши въпроса. След него дохожда трети, четвърти учен, но всички се убеждават, че този въпрос е един от трудно решимите. След тях дохождат духовните хора и те подемат този въпрос, свързват се с Разумния свят и оттук търсят някакъв начин за разрешаване на въпроса. Едни от начините се оказват верни, други - неверни, но и духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие, което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука.

Ето защо, когато се стреми към придобивки, окултният ученик трябва да познава какви сили са вложени в него и какво днес може да направи с тези сили. Той разполага с много повече сили, отколкото има възможност да използва. И действително в мозъка на всеки човек е вложена грамадна енергия, от която при сегашните условия може да се разработи едва една хилядна част. Изобщо човешката енергия може да се разработи в три направления: в широчина, която дава стабилност на характера; в дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във височина, която дава стремеж и полет на духа. Тези са трите насоки, които могат да се дадат на енергиите в човешкия мозък. Оттук и всяка идея трябва да има широчина, дълбочина и височина. Широчината се проектира на физическия свят, дълбочината - в Духовния, т.е. в Сърдечния или Астралния свят, а височината - в Умствения свят. В заключение на това можем да кажем, че недъзите в съвременния свят се дължат на човешката мисъл. Това не значи, че има някакъв недоимък в нея. Напротив, човек страда от излишък на енергия, която не е разработил. При съвременното възпитание трябва да се има предвид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото Природата наказва всички ония, които складират нейната енергия и не я използват. Това всеки е забелязал. Когато се отпусне, когато стане мързелив, човек започва да надебелява, придобива много мазнини. Като не разбира законите на Природата, той се радва, че се е оправил. Никакво оправяне не е това. Природата няма да закъснее да даде урок на този човек. Как? Ще му изпрати една болест, която всичко ще стопи. С това тя иска да каже, че трябва да се работи. Природата не търпи никакъв застой - никой няма право да държи енергиите на Природата в застой.

Следователно Природата изисква от човека да бъде изправен едновременно и в трите свята - физически, Духовен и Умствен. Той трябва да работи едновременно и в трите свята. Особено това се изисква от ученика. Като наблюдавам лицата ви, виждам, че вие живеете повече в света на чувствата, отколкото в Умствения свят. Вие още не сте влезли в света на здравата, положителна мисъл. Който живее в чувствения свят, той мяза на мома, която по цели дни се оглежда в огледало измие се, нареди се, облече се и хайде пред огледалото. След половин или един час - пак същата история. Седите, оглеждате се и намислите някакъв план; неочаквано дойде нещо отвън, развали плана ви. Какво правите тогава? Поскърбите малко, но се облечете в нов костюм и хайде пред огледалото. Мислите, че като излезете така облечен, ще направите нещо особено. Излезете в света, но виждате, че нищо не можете да направите; пак се върнете, обаче с едно малко разочарование. Не си правете илюзии, знайте, че новият костюм нищо няма да ви придаде. При сегашните условия на Живота костюмите не спасяват човека. Защо? Защото съвременните хора още живеят в низшите полета на Астралния и Менталния свят. Докато не излязат от тези полета, те нищо не могат да направят. Това, което сега става на физическия свят - страдания, изпитания, всичко иде в помощ на съвременните хора, за да ги подтикне към Новата култура, към новия Живот. Невидимият свят изпраща свои представители да се въплътят на Земята с цел да дадат нова насока на културата.

Представете си, че някой се облече хубаво, огледа се пред огледалото и излезе вън. Каква дейност ще прояви този човек вън? Ще влезе в някое кафене, ще вземе вестник, ще запали цигара и ще започне да бистри политика. Тези дни срещам един от учениците, доста напреднал, върви бавно, мисли нещо и държи цигара в ръката си. Като ме видя, скри цигарата, поздрави и продължи пътя си. Навярно този ученик е казал в себе си: „Друг път ще бъда внимателен, за да не ме видят, че пуша." Не, този ученик трябваше да има доблест да каже: „Ще ме извините, аз имам една слабост - пуша от време на време, но ще работя в това направление да се справя с този недъг." Ученикът трябва да бъде свободен от тези недъзи - пушене, пиене на вино, ракия и т. н. Когато стомахът на човека е слаб, позволява му се от време на време да сипва по няколко капки вино във водата за усилване. Това е само за светските хора, но не и за ученика. Ако иска да пие вино, ученикът може мислено да приеме известна доза вино и да се задоволи. Чрез мисълта си ученикът може да се лекува. Как? Направете следния опит: някой ученик заболява от треска; той знае, че лекарите препоръчват против треска хинин; за възрастния човек - една доза от 40 сантиграма. В това време някой ваш познат, който се лекува от лекари, заболява също от треска; той взима 40 сантиграма хинин от аптеката и го поглъща. А вие мислено ще приемете същата доза хинин: ще отидете до някоя аптека, ще си представите, че купувате 40 сантиграма хинин, ще се върнете дома си и мислено ще вземете хинина. По този начин ще проверите силата на мисълта. Трябва да знаете, че елементите на хинина се намират и във въздуха, и в самото растение, от което се получава. Разликата е тази, че растението е преработило тези елементи, синтезирало ги е в едно съединение, докато във въздуха елементите на хинина са свободни, отделени един от друг.

При сегашното състояние, в което се намирате, вие често се натъквате на някои наследствени черти, за които трябва да бъдете морално готови да ги посрещнете. В първичното тяло на човека или в тъй наречения матрикс (Първично тяло, матрикс - в терминологията на западноевропейската християнска езотерична традиция се нарича фантом (бел. ред.)) са складирани всички добри и лоши семена на човешките мисли и чувства, които от време на време се проявяват. Във всяко прераждане човек дава възможност или подтик на някои от своите мисли и чувства да се проявяват, да се развиват. За тази цел той трябва да има знания - за всеки даден случай да разбира как да постъпва. Например, някъде в градината си имате трън; какво ще направите с този трън? Ще го присадите, нищо повече. - Ама могло да се изкорени. Никакво изкореняване - ще го присадите. Някой е горделив; гордостта в него е трън, който не трябва да се изкорени, но да се присади. Този трън може да се присади, само когато се подчини на моралните чувства в човека. За тази цел човек трябва да развива моралните си чувства. Те се развиват чрез ума. Когато разработва умствените способности в себе си, по този начин човек влияе върху моралните си чувства и ги развива. За развиване на мозъка, на умствените способности пък влияят всички отрасли на изкуствата, на техниката, както и всички научни дисциплини.

Ако се вгледате в Природата, ще видите, че в нея има и музика, и изкуство, и наука. Де е музиката в Природата? В течението на водите, в клокоченето на изворите, в шумоленето на листата, в духането на ветровете. Де е изкуството в Природата? В различните краски на цветята, на крилцата на насекомите и пеперудите, на птиците. Де е архитектурата в Природата? В строежа на планините и скалите. Де са естествените науки? Естествените науки са изразени във всички минерали, растения и животни. Не само това, но в Природата ще срещнете философията на всички науки. Следователно, който иска да се самовъзпитава, нека влезе в контакт с живата, разумна Природа. Този контакт може да се създаде, когато човек постави в ума си мисълта, че Природата е жива, разумна и интелигентна. Дето влезете в Природата, вие сте обиколени от живи, съзнателни същества и сили. Достатъчно е да се нагласите съобразно нейните трептения, за да можете да влезете в общение с нея. Щом влезете в общение с Природата, тя ще ви упътва, ще ви дава методи за правилна и разумна работа върху себе си. Обаче това не се постига изведнъж, но постепенно, с течение на времето. Затова не напущайте още стария си живот. В този живот вие събирате нови възгледи, складирате ги в подсъзнанието, дето те се проявяват при специфични случаи.

Сега, ако ви запитат в какво седи силата на човешкия ум, какво бихте отговорили? Какви качества трябва да притежава умът на човека? Едно от качествата на човешкия ум е творчеството, въображението. Като погледнете отгоре главата на човека, тя е закръглена, има форма на небесния свод. И наистина, когато изучава звездите, Слънцето, човек развива въображението си. Който иска да развие въображението и разсъдливостта си, той непременно трябва да изучава звездите, да наблюдава небето. Въображението и разсъдителността са два центъра, които се намират отпред, на челото. Когато тези центрове в човека са добре развити, местата им са издути. Хора, у които е развит центърът на причинността, са особено силни в сравненията. Те съпоставят явленията, сравняват ги и вадят общи резултати. За да се сравнят две величини, едната от тях непременно трябва да бъде по-голяма или по-малка от другата. За да се сравнят тези две величини, трябва да си послужите със съответното чувство. Сравняването пък става чрез измерване. За тази цел трябва да се влезе в областта на музиката. Музиката, математиката в човека също така са свързани с известни центрове.

И тъй, способен, умен човек е този, който действа едновременно в три области на своя ум - в широчина, в дълбочина и височина. Той трябва да бъде добър математик, музикант, философ; освен това в него трябва да бъдат добре развити моралните, обществените и домашните чувства. Изобщо, когато всички способности и чувства действат едновременно в човека, той минава за умен, за правилно развит човек. Наблюдавайте, изучавайте главите на различните хора, за да видите каква е идеалната глава. Вие трябва съзнателно да работите, да въздействате върху различните мозъчни центрове, да ги разработвате. Когато не успеете в нещо, вие се обезсърчавате. Обезсърчаването е недъг, който произтича от силно развити лични чувства в човека или от чрезмерно развит страх. Дето страхът и гордостта са силно развити, там надеждата е слабо развита. Силно развити честолюбие и страх и слаба надежда раждат песимизма. Песимистът казва: „От мене човек не може да стане." Този човек започва да страни от хората и се вглъбява в себе си. Това се дължи на страха. Гордостта пък кара човека да се държи нависоко, а същевременно и да лицемери. Слабо развита надежда кара човека да гледа отрицателно на нещата, заради което той употребява отрицателни думи в речника си. Когато разсъдъкът и сравнението са силно развити, а милосърдието - слабо развито, човек става силно критичен. Ако и милосърдието е добре развито в него, той минава за справедлив. Без милосърдие, при силно развит разсъдък и сравнение човек става безпощаден критик. Това се дължи на две силно развити положителни чувства в него и на едно слабо развито чувство - милосърдие. Това показва, че у критика липсва едно морално чувство. Съвременните критици са хора все от този тип. Юначеството в човека се дължи на силно развити смелост, разрушителност и страх. Юнакът е едновременно и много смел, и много страхлив. Юнаците са много страхливи, защото в тях има силно развит личен елемент.

Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми - от всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва да станете истински герои. Ако се страхувате, ще си признаете тази слабост. Каквито недъзи или добродетели да имате, ще ги изнесете такива, каквито са - нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите. Ще констатирате нещата както са и ще гледате, ако са недъзи, да ги изправите. За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града - първо на половин километър, после на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на духа. Може да ви се случи да минете през някоя гора и да ви нападнат вълци. Вие трябва да бъдете готови да минете покрай тях без да ви засегнат. Вълк никога не напада смел човек. (- Ако някъде ни следят да ни застрелят, трябва ли да минем през това място?) - Ако не сте готови, минете от друго място. (Изобщо как трябва да се гледа на опасностите?) - Който е придобил безстрашие, той може да излезе срещу опасността и нищо да не го засегне. Който е страхлив, нека седи у дома си, докато опасността мине. Едно е вярно: окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, с която той трябва правилно да ликвидира. Ще бъдеш смел - ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път. Ако успеете да се срещнете лице с лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: „Слушай, приятелю, няма защо да стреляш; ако си обиден нещо от мене, аз съм готов да изправя погрешката си; ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре." Смел трябва да бъде човек - с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек всяко зло отстъпва. Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от Невидимия свят само да ви изпита. Не е лесна тази задача, но може да се реши.

Като ученици вие минавате известни мъчнотии, които не са нищо друго, освен последствия на вашия минал живот, т.е. преживяване на вашата карма. Ако не се възползвате от опитностите на вашия живот, вие нищо не сте придобили. Ако не извадите никаква поука от противоречията на своя живот, вие нищо не сте придобили. В разрешаване на противоречията се крият закони, сили, посредством които ученикът може да превръща отрицателните състояния в положителни. Когато ученикът напредне, ще го поставят при условия да срещне мечка в гората. Безстрашният ученик ще погледне спокойно мечката в очите, ще вземе дясната страна на пътя, а мечката - лявата и така ще се разминат. Щом се разминат, опасността е избегната. Мечката никога не се връща от пътя си. В редки случаи тя може да се върне назад. За да се справи с външната мечка, ученикът трябва дълго време да се упражнява в безстрашие. Има нещо по-страшно от външните мечки - това са вътрешните мечки в човека. Какви по-страшни мечки познавате от гнева, от разрушителността в човека? Като се разгневите няколко пъти, като паднете и станете няколко пъти, най-после ще хванете гнева в ръката си и ще го заставите да ви слуша, да работи. Следователно на всяка мечка вън от вас отговаря по една мечка вътре у вас.

И тъй, при сегашното си развитие човек трябва да се стреми към целокупното човечество, към Космическия човек. Космическият човек се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. Нови, широки разбирания трябва да има човек, за да привлече към себе си космическите енергии и да се ползва от тях. За това се изисква велик морал, какъвто съвременните хора още не познават. Веднъж привлечени, тези сили започват да работят в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката воля, в човешката душа и в човешкия Дух.

Сега, като гледам как сте наредени на местата ви, намирам, че е нужно да стане пренареждане с оглед на темпераментите. Например, два сангвинични темперамента не трябва да седят един до друг. Правилно е до човек със сангвиничен темперамент да седне някой флегматик. До човек с умствено-нервен темперамент трябва да седне някой холерик. Между хората може и трябва да става правилна обмяна. Това се постига, когато темпераментите им се прекръстосват. Тогава между тях ще стане правилна обмяна на енергиите им. Когато не са наредени по този начин, хората лесно заспиват. Между тях се образува тежка атмосфера. Ако влезете в клас, дето учениците са безразборно наредени, ще усетите тежест, неразположение на духа. И самите ученици не са разположени, лесно заспиват. Когато между умствените, моралните и обществените силови линии на учениците има хармония, те са будни, живи, лесно възприемат. С такива ученици леко се работи, лесно им се въздейства. Онези от вас, които знаят астрология, нека направят списъци за ново пренареждане на учениците в класа според месеците на раждането им, според темпераментите и т.н.

Сега да направим следното размишление: ще съзерцавате две минути, през което време ще се вдигнете със съзнанието си в пространството и в това време ще проследите на какъв ъгъл се намира Слънцето от вас. Както сте сега, Слънцето е на запад, на 60° под хоризонта. Значи то се намира под ъгъл, равен на две трети от правия.

Тайна молитва

Fir-fϋr-fen

Tau-bi-aumen




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help