Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



И отвори устата си, та ги поучаваше

„И отвори устата си, та ги поучаваше“(Матея 5:2) Ще прочета 66 глава от Исаия.

Така говори Господь: Небето ми е престолъ, И земята подножие на нозѣтѣ ми: Кой е домътъ който искате да съградите за мене? И кое е мѣстото на упокоението ми? (2) Защото рѫката ми е направила всичко това, И е станало всичко това, говори Господь; Но азъ ще погледна на тогозъ, На сиромаха и съкрушения духомъ, И на оногозъ който трепери отъ словото ми. (3) Който коли волъ е както който убива человѣка, – Който жертвува агне, както който прѣсича вратъ на псе, – Който принося хлѣбно приношение, както който принося свинска кръвь, – Който кади ливанъ, както който благославя идолъ: Ей, тѣ сѫ избрали пѫтищата си, И душата имъ се наслаждава въ гнусотиитѣ имъ. (4) И азъ ще избера бѣдствията имъ, И ще докарамъ върхъ тѣхъ онѣзи нѣща отъ който се боятъ; Защото зовѣхъ, и никой не отговаряше; Говорѣхъ и не слушаха; Но правѣха зло прѣдъ мене, И избраха неугодното менѣ. (5) Слушайте словото Господне, вие който треперите отъ словото му: Братята ви, който ви мразятъ и ви отхвърлятъ заради моето име, Рекоха: Да се прослави Господь, И да видимъ вашата радость; Но тѣ ще се посрамятъ. (6) Гласъ на метежъ иде отъ града, Гласъ отъ храма, Гласъ на Господа който прави въздаяние на неприятелитѣ си. (7) Прѣди да се замѫчи, роди: Прѣди да дойдатъ болѣзнитѣ и, освободи се и роди мѫжко. (8) Кой е чулъ таквозъ нѣщо? кой е видѣлъ таквозъ? Родила ли би земята въ единъ день? Или родилъ ли би се единъ народъ отведнъжъ? Но дъщерята на Сионъ щомъ се замѫчи роди чадата си. (9) Азъ който довождамъ до раждане, Не бихъ ли направилъ да роди? говори Господь: Азъ който правя да раждатъ, Затворилъ ли бихъ ложесната? говори Богъ твой. (10) Развеселете се съ дъщерята на Ерусалимъ, И радвайте се съ нея, всички който я обичате: Зарадвайте се, и радвайте се съ нея, всички който сѣтувате за нея; (11) За да сучете и да се наситите Отъ съсцитѣ на утѣшенията и; За да се насучете и да се насладите За изобилието на славата и. (12) Защото така говори Господь: Ето, ще разпростра ней миръ като рѣка, И славата на народитѣ като наводняемъ потокъ: Тогазъ ще се насучете, Ще бѫдете носени на обятия, И ще бѫдете поласкани на колѣната и. (13) Както единъ когото утѣшава майка му, Така азъ ще ви утѣша; И ще се утѣшите въ Ерусалимъ. (14) И ще видите, и сърдцето ви ще се развесели, И коститѣ ви ще прозябнатъ като трѣва; И рѫката Господня ще се познае къмъ рабитѣ му, А гнѣвътъ му къмъ неприятелитѣ му. (15) Защото, ето, Господь ще дойде съ огънь, И колесницитѣ му ще бѫдатъ като вихрушка, За да отдаде гнѣва си съ устремление, И прѣщението си съ огнени пламици. (16) Защото Господь, съ огънь и съ ножа си, Ще се сѫди съ всѣка плъть, И убититѣ отъ Господа ще бѫдатъ много. (17) Които се освещаватъ и очищаватъ въ градинитѣ, Единъ подиръ другъ, въ срѣдата, И ядатъ свинско месо и гнусотии и мишки, Тѣ ще загинатъ купно, говори Господь. (18) Защото азъ зная дѣлата имъ и помишленията имъ, И ида за да събера всичкитѣ народи и езици; И тѣ ще дойдатъ и ще видятъ славата ми. (19) И ще туря знамение между тѣхъ; И онѣзи отъ тѣхъ които се отърватъ, ще ги изпроводя въ народитѣ – въ Тарсисъ, Фулъ, и Лудъ, които теглятъ лѫкъ, – въ Тувалъ и Яванъ, далечнитѣ острови Които не сѫ чули името ми Нито сѫ видѣли славата ми; И ще проповѣдатъ славата ми между народитѣ. (20) И ще доведатъ всичкитѣ ви братя Отъ всичкитѣ народи приносъ Господу, – На коне, и на колесници, и на носилки, и на мъски, и на бързи камили, – Къмъ светата ми гора, Ерусалимъ, говори Господь, Както синоветѣ Израилеви доносятъ приношение въ чистъ съсѫдъ въ дома Господень. (21) А още ще взема отъ тѣхъ За свещеници и за Левити, говори Господь. (22) Защото както новитѣ небеса И новата земя които азъ ще направя Ще прѣбѫдатъ прѣдъ мене, говори Господь, Така ще прѣбѫде сѣмето ви и името ви. (23) И отъ новомѣсечие до новомѣсечие, И отъ сѫбота до сѫбота, Ще дохожда всѣка плъть да се кланя прѣдъ мене, Говори Господь. (24) И ще излѣзатъ и ще видятъ труповетѣ на человѣцитѣ Които бѣха прѣстѫпници противъ мене; Защото тѣхниятъ червей нѣма да умре, Нито огъньтъ имъ ще угасне; И ще бѫдатъ гнусота на всѣка плъть.

Този пророкъ, макаръ че живѣлъ прѣди 3,000 год., билъ по-напрѣдничавъ въ своето схващане, отколкото нѣкои съврѣменни философи.

„Който коли волъ е както, който убива человѣка“ (ст.3)

Сега нѣкои привеждатъ апостолъ Павла, че всичко, каквото било създадено, могло да се яде, но съ благодарение.

„Който кади ливанъ, както който благославя идолъ“.

Сега трѣбва да се кади нѣщо нали?

„И ще докарамъ върхъ тѣхъ онѣзи нѣща, отъ които се боятъ“. (ст.4)

Туй е съврѣменната неврастения, безпокойствието въ хората туй е.

„И да видимъ вашата радость; (ст.5)

Но тѣ ще се посрамятъ“.

Сега лесно може да се изключи човѣкъ отъ черквата. Хората мислятъ, че тѣ на земята сѫ автори: държави се изключватъ, църкви се изключватъ, хора се изключватъ и т.н.

„Родила ли би земята въ единъ день?“ (ст.8)

Съврѣменнитѣ хора сѫ заченали въ широка мисъль, въ умовете на хората се е заченало нѣщо възвишено и благородно. Сега всички хора очакватъ да се роди спасительтъ. Но спасительтъ трѣбва да се роди въ душитѣ на хората. Изведнъжъ всички хора трѣбва да почнатъ да мислятъ еднакво и да постъпватъ еднакво.

„Не бихъ ли направилъ да роди?“ (ст.9) – Говори Господь. Нѣкои очакватъ раждане по плъть, но роденото по плъть, плъть е.

„И убититѣ отъ Господа ще бѫдатъ много“. (ст.16)

Онѣзи, които не разбиратъ този мистиченъ езикъ, трѣбва да знаятъ, че всички ония заблуждения, които сѫществуватъ сега въ свѣта и които носятъ тия нѣщастия, всичко това ще изчезне.

Това подразбира пророкътъ.

Ще взема 2 стихъ отъ 5 глава отъ еванг. на Матея: „И отвори устата си та ги поучаваше.“

Всички разбирате глагола отварямъ. Врата се отваря, каса се отваря и затваря, хората, когато се прозяватъ, си отварятъ устата. Подъ думата отваряне разбирамъ съзнателно отваряне на устата. Азъ пакъ ще се спра да кажа, че съврѣменниятъ езикъ не е точенъ, не опрѣдѣля всички наши подбуждения, не изразява подбужденията ни. За примѣръ – вземете думата вода, на много хора е непонятна. Единъ човѣкъ, който е свикналъ да пие винце, той не разбира значението на водата и казва: водата е за жабитѣ, винцето е за човѣка. На този човѣкъ, за да поправите грѣшката му, достатъчно е да го оставите, десеть дни да не пие вода, той ще оцѣни, какво нѣщо е водата. И навсѣкѫдѣ, дѣто избира вода по балканите, като я види и каже „вода“, цѣлата му душа отвѫтрѣ ще се пробуди. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, разбираме идеитѣ и мислитѣ, които сѫ скрити въ тия думи,бихме живѣли малко по-другъ животъ. Казватъ, че имало онзи свѣтъ, че имало Господь, но тия нѣща сѫ съвсемъ непонятни. Послѣ казваме, какъвъ е този Господь – не разбираме вѫтрѣшната идея, залавяме се за формата на нѣщата. Послѣ казваме „любовь“ – дѣ е тя? Търсимъ я. Всички нѣща ние ги материализираме. Казваме „култура“! Ако искаме да опрѣдѣлимъ съврѣменния културенъ животъ, трѣбва да знаемъ, въ какво седи тази култура. Или казваме, че нѣкой човѣкъ е благороденъ, че е ученъ. Питамъ: въ какво седи благородството на този човѣкъ? За да имате благородство, трѣбва да имаме единъ свѣтъ положителенъ и неизмѣненъ. Азъ наричамъ истина само това, което не се измѣня, абсолютно всѣкога остава въ едно и сѫщо положение. Казвате, какво нѣщо е истината? Истината е нѣщо недостѫпно за човѣшкитѣ умове при сегашните условия, тя може да се опрѣдѣли като нѣщо конкретно, като отношения на нѣщата, едни къмъ други. Но истината е нѣщо духовно отвлечено. Тя си има свой обектъ. Кой е обектътъ на истината? – Свободата, а тя е нѣщо приблизително материално. Онзи човѣкъ, който има истина въ душата си, щомъ те срещне, ще развърже връзкитѣ ти и ще каже: „Стани, освободи се отъ тия връзки, които те стягат“. Защото, който има истината, той иска всякого да види свободенъ. Ако си гладенъ, той ще те нахрани, ако си бѣденъ, той ще ти помогне, ако си неученъ – сѫщо. Той ще те освободи, понеже обича истината и всякога обича свободни хора. По това се отличаватъ хората, които обичатъ истината. Единъ човѣкъ, който не развързва връзкитѣ на хората, единъ човѣкъ, който не е готовъ гладния да нахрани, страждущия да утеши, той може да говори колкото иска за истината, но тази истина нѣма едно конкретно приложение. Слѣдователно, истината ние я познаваме по този вѫтрѣшенъ стремежъ да освобождава окръжающитѣ отъ истинските вѫтрѣшни страдания. Не да отмахне страданията имъ, но да имъ помогне. Не мислете, че страданията сѫ нѣщо външно, ние сами ги създаваме единъ на другъ, не сѫ отъ сѫдбата. И туй, което съврѣменната наука нарича наслѣдствени черти, това не сѫ черти отъ природата, това сѫ нѣща създадени отъ насъ, отъ редъ поколения. Пиянството може да стане наслѣдствена чърта. Кражбата може да стане наслѣдствена чърта. Одумничеството може да стане наслѣдствена чърта. Жестокосърдечието може да стане наслѣдствена чърта. Всички тия недъзи може да станатъ наслѣдствени чърти, да се прѣдадатъ.

Сега, азъ бихъ запиталъ съврѣменнитѣ хора: Нима съврѣменния вълкъ, съврѣменната мечка, съврѣменния тигъръ или съврѣменната змия, те сѫ така създадени отъ Бога? Азъ оспорвамъ това. Това мога да го докажа научно. Първоначално тѣ не сѫ били такива. Ами съврѣменниятъ културенъ човѣкъ така ли е билъ създаденъ отъ Бога? Когато вие добиете едно вѣрую, вземете сегашнитѣ хора, които вѣрватъ въ Бога, нима така сѫ създадени? Туй вѣрую е създадено отвънка, наложено имъ е отвънка. И тогава ще вѣрвашъ въ Бога, и оттатъкъ ще отидешъ. Съврѣменнитѣ лѣкари въ Америка сѫ материалисти, но понеже иматъ клиенти отъ хората на тия богати църкви, тѣ ставатъ външно религиозни и заематъ най-видно, почтено мѣсто въ църквата. Ако нѣматъ туй вѣрую, нѣматъ папа. Слѣдователно той има вѣрую, което се обуславя отъ извѣстни условия, отъ извѣстни материални побуждения. Казва: „Азъ вѣрвамъ въ Бога“. Ако дойдемъ сега да запитаме, защо вѣрвашъ въ Бога, отъ само себе си ли, или отъ вънка те заставятъ? „Христосъ отвори устата си, та ги поучаваше“. Въ какво? – Въ истината. Той каза на хората тъй: „Слушайте, не се заблуждавайте! Всички онѣзи учения, които ви ограничаватъ, които ви връзватъ, които ви турятъ хомотъ, всичко това е лъжа. Лъжа е, не слушайте. Слушайте, какво азъ ще ви кажа. Господь ви създаде всички свободни. Вие сте братя“. Какъ? Онзи е слуга, онзи господарь! Такива господари и слуги Господь не е създалъ. Но тогава кой ви създаде господари и слуги? Тия нѣща други ги измислиха. Вие всички сте братя и сестри, свободни отношения трѣбва да имате. По любовь трѣбва да живѣете. Този животъ, този широкъ свѣтъ е за васъ, може да го използувате по другъ начинъ. Слѣдователно, учи ги на свобода.

Какво нѣщо е мѫдростьта? Казватъ: „Той е мѫдъръ човѣкъ“. Мѫдростьта е пакъ нѣщо отвлечено. Обектъ на мѫдростьта е свѣтлината. Слѣдователно, тамъ дѣто има свѣтлина, има и мѫдрость. Тъй е и съ физическата свѣтлина. Дѣто има свѣтлина, има и мѫдрость. А кой отъ васъ не е виждалъ свѣтлината. Слѣдователно, дѣто има свѣтлина, има и знание. Тамъ извори текатъ, местности хубави има, които ще проучавате, и у хората се заражда желание да пишатъ. Свѣтлината е обектъ на мѫдростьта. Ако вѫтрѣ въ твоя умъ има свѣтлина, можешъ да пишешъ, можешъ да разберешъ мѫдростьта. „Трѣбва да бѫдемъ мѫдри“, казватъ. Е, имаме ли тази свѣтлина? Въ какво седи свѣтлината? Тамъ, дѣто има свѣтлина, свѣтлината цѣри всички недъзи, всички болести. Ако си боленъ, било хремавъ, или те боли гърло, око или друго нѣщо тази свѣтлина лѣкува. И всички съврѣменни болѣсти се дължатъ на това, че въ умовете на хората има една голѣма тъмнина. Туй хората не виждатъ? Защо не виждатъ? Ето азъ ще ви кажа защо не виждатъ. Той седналъ прѣдъ тевтеритѣ си, и макаръ, че е ученъ човѣкъ, свършилъ два университета, казва: „Драганъ Стояновъ има да ми дава 100,000 лв., лихвитѣ не си е платилъ“. И тия хора, които иматъ да му даватъ, се нареждатъ като светии, той не мисли, че има свѣтлина отвънка, той постоянно мисли за тия хора. И като се начучулигатъ онези ми ти адвокати, сѫдии, че послѣ свещеникътъ ще дойде да заклева. Всичката тази периферия наоколо му, наредили се 10–100–200 дела въ ума му вѫтрѣ, дѣ ще види тази свѣтлина. И послѣ, дойде вечерьта въ кѫщи си, казва: „Уморихъ се“. Цѣлъ день стоялъ надъ тевтеритѣ и казва, че се уморилъ. Че какъ си се уморилъ, не си копалъ на лозето. Уморенъ човѣкъ разбирамъ този, който взелъ мотиката да копае. Той само е уморенъ. Азъ говоря за съврѣменнитѣ културни християнски народи, които плачемъ за Христа, за Неговото учение, за вѣрата. Азъ съмъ едно съ тѣхъ. Хайде да учимъ Христовото учение, какво е училъ Христосъ, макаръ че туй което говорелъ Той на васъ, то не съответствува съ една хилядна частъ отъ това, което Той е говорелъ. Много нѣща отъ тѣхъ не ги туриха, защото не имъ отърваше. Защо не имъ отърваше? И ще дойдатъ най-послѣ да ме убѣждаватъ, че Христосъ тъй училъ. Много нѣщо горчиво е казалъ Христосъ, но го туриха на страна. Каквото Христосъ е училъ, то е писано, и може би, слѣдъ 2,000 години, като дойдетѣ на земята, ще видитѣ какво е училъ Христосъ. Хората ще бѫдатъ културни, ще изнесатъ какво е училъ Христосъ. Слѣдователно, свѣтлината е обектъ на Божествената мѫдрость, която трѣбва да ни даде онова знание, с което можемъ да поправимъ нашия животъ, както е билъ въ миналото, изопаченъ животъ. Защото, нѣкой пѫть ние ядемъ много, и послѣ казваме, че нѣма да ядемъ. Сега, между онзи, който яде и онзи, който не яде, има ли нѣкаква разлика? Нѣкой пѫть хванешъ нѣкоя болѣстъ не ядешъ. Ще постишъ 40 дни, но това не е една привилегия, ти си ялъ, ялъ, сега ще постишъ. Твоятъ стомахъ ще си почине. Небето е обезпокоено отъ тебе, и казва: „Турете го за 2–3 месѣца на лѣглото, дръжте го малко, не трѣбва да яде?“ Като попости малко, неговото сърдце започва да става малко по-меко. Стои и си мисли: Да дамъ ли еди-кого си подъ сѫдъ? Послѣ казва: „Чакай, затворете тевтеритѣ, ще живѣя по Бога“. Но, щомъ оздравѣе хайде пакъ тевтеритѣ. Й питатъ хората, защо сѫ болѣститѣ. Те сѫ едно средство на невидимия свѣтъ да поправя хората. Болѣститѣ сѫ за поправка на хората. За поправка сѫ тия болѣсти. И сега, съврѣменнитѣ лѣкари биха направили едно голѣмо благо на човѣчеството, азъ бихъ имъ прѣпорѫчалъ, като дойдатъ при нѣкой болѣнъ, да му кажатъ какъ трѣбва да започне да живѣе. Не само да му пипне пулса, а да му хване рѫката и да каже: „Азъ ще те лѣкувамъ, но на толкова хора си направилъ толкова пакости, но сега ще те отдалеча да живѣешъ единъ чистъ животъ. Само тъй ще те лѣкувамъ“. И като се обещае онзи болѣнъ, че ще живѣе чистъ животъ, тогава лѣкарьтъ да го лѣкува. Така лѣкарите биха направили едно голѣмо добро, защото тѣ днесъ иматъ по-голѣмо влияние, отколкото свещеницитѣ. „Ако вие не искате да поправите живота си, нѣма да ви лѣкуваме, и слѣдователно, ще понесете вашитѣ болѣсти“. А съврѣменнитѣ лѣкари не правятъ така. Днесъ търсимъ лѣкарства противъ болѣститѣ. Забелѣзано е, че колкото повече търсимъ цѣрь за болѣститѣ, толкова повече тѣ се увеличаватъ. Ще замязаме на онзи американски лѣкарь, който се заелъ да изучава неврастенията. Той намерилъ около 500 различни видове нервни болѣсти, далъ имъ различни имена, обаче и слѣдъ тѣзи 500 вида, пакъ се явили все нови и нови видове и като не знаелъ вече какъ да ги кръщава, всеки новъ явилъ се видъ, го нарѣкълъ „американичи“, болѣсть, която сѫществува само въ Америка. Колкото повече искаме да намѣримъ единъ цѣрь, толкова повече болѣститѣ се увеличаватъ.

Съврѣменнитѣ хора трѣбва да се научатъ какъ да живѣятъ. Този свѣтъ, въ който ние живѣемъ, не е единъ свѣтъ несъзнателенъ или безсъзнателенъ, той е единъ свѣтъ, въ който прониква Божественото съзнание и подсъзнание и всѣка една постѫпка носи своите послѣдствия. И ако вие наблюдавате, покажете ми единъ човѣкъ, който, като е живѣлъ единъ непорядъченъ животъ, въ какъвто смисълъ и да е, да е прокопсалъ. Не е харосалъ нито той, нито дома му. Онѣзи хора, онѣзи фамилии, който сѫ живѣли чистъ, благочестивъ животъ, тѣ сѫ благословени. Нѣкои питатъ: Защо трѣбва да живѣемъ добрѣ? Защото само чрѣзъ доброто може да се постигне единъ нормаленъ, приятенъ и щастливъ животъ. Доброто, това е основа, условие за културата. Не може да се тури никаква култура безъ доброто. Доброто, това сѫ елементи, въ който можемъ да живѣемъ. Тия елементи могатъ да дадатъ ония основни сили за повдигане на нашия умъ. Ако азъ съмъ живѣлъ 60 години и съмъ ялъ по 3 пѫти на день, и нищо друго не съмъ направилъ, какво съмъ придобилъ? Не мязаме ли на онзи водениченъ камъкъ въ нѣкоя мѣлница, който толкова много, съ години мѣли и нищо не придобива? Тия два воденични камъка какво сѫ спечелили, като сѫ смѣлили толкова много брашно? Дойде воденичарьтъ, тури си крака отгорѣ. Камъкътъ мисли, че е придобилъ нѣщо. Нищо, а само се е изхабилъ, и послѣ го смѣнятъ съ другъ. Ще дойде нѣкой проповѣдникъ. Какво е той? Ако той е единъ камъкъ, и публиката, която го слуша, е другиятъ камъкъ, и мѣлятъ брашно, какво става съ това брашно? Въ всѣка проповѣдъ трѣбва да има нѣщо живо. Когато ви говоря за Бога, това е нѣщо сѫществено, толкова сѫществено и реално, че всѣкога и навсѣкѫдѣ може да го провѣрите: и въ хората, и въ животнитѣ, и въ дърветата, и въ въздуха, навсѣкѫдѣ.

И тъй обектъ на мѫдростьта е свѣтлината. Слѣдователно, въ нашитѣ умове трѣбва да има свѣтлина. Е какъ ще се разберемъ? Дойде нѣкой и ми казва: „Азъ не споделямъ твоето мнение“. Какво можешъ да не споделяшъ въ моето мнение? Ние трѣбва да споделяме мнението на природата. И ти, и азъ еднакво ядемъ. Ще опитаме храната. Една и сѫща храна ще ядемъ, да видимъ какви резултати ще произведе тя въ насъ. Да направимъ опитъ. Да се хранимъ 2 месѣца нарѣдъ съ свинско мѣсо и половинъ кило винце. И тогава, ще туримъ единъ секретаръ, ние ще му плащаме, и той всѣки день ще хроникира нашето повѣдение. Но, богато ядене ще имаме: вечерь, обѣдъ и сутринь, на всѣко ядене ще имаме по половинъ килце вино и хубаво опражени свински пражоли. Очитѣ ни ще изпъкнатъ, лицето ни ще се зачѣрви, и ние малко ще се възбудимъ, ще стане малко промѣна. Слѣдъ това, 2–3 месѣца да ядемъ само раститѣлна храна, само ябълки, круши, орѣхи, лешници, хлѣбецъ, и да пиемъ шесть годишно вино, врѣлата вода тъй я наричамъ, и секретарятъ пакъ ще хроникирва всѣки день нашето повѣдение. И по нашето разположение ще видимъ кой е най-добриятъ начинъ. И ще питаме окръжающитѣ ни, околнитѣ наши приятели, дали тѣ сѫ доволни отъ насъ. Ще кажете: „Азъ се чувствувамъ много добрѣ“. Да, но твоитѣ ближни не се чувствуватъ добрѣ. Ти се чувствувашъ много добрѣ, но я питай печената кокошка чувствува ли се добрѣ? Въпросътъ седи въ това, какъ се чувствуватъ другитѣ, които сѫ около тебе. Тѣ ще кажатъ: „Не, не, ние не се усѣщаме толкова добрѣ.“ Когато оберешъ нѣкоя вдовица, питай я, усѣща ли се добрѣ. Тя не се усѣща добрѣ. Важно е какъ се чувствуватъ окръжающитѣ около насъ.

Азъ сега говоря за онѣзи, които съзнаватъ, защото онзи великиятъ законъ, който работи около насъ, е безпощаденъ. Защото, всѣко нѣщо, което ние вършимъ на другитѣ, то ще се върне и на насъ. Богъ не може да върши нашитѣ дѣла, защото туй, което ние сме създали, то ще дойде при насъ, и ще ни измъчва. Богъ се отказва отъ всичкитѣ наши дѣла. Той не ги приема, Той приема само Неговото, Той признава само Неговото, и като отидемъ при Бога, ние трѣбва да се освободимъ отъ нашитѣ дѣла. Ще отидемъ при мохамеданитѣ, тѣ вѣрватъ въ Бога; ще отидемъ при будиститѣ, тѣ вѣрватъ въ Буда; ще отидемъ при християнитѣ, тѣ вѣрватъ въ Христа. Но туй вѣрване на какво е обусловено? Е, мислите ли сега, че като кажемъ на Господа, че ние вѣрваме, че Той е въ три лица, и ще го задоволимъ? Ще каже Господь: „Въ три лица ли съмъ азъ“? – Да. Повикайте вашитѣ ближни! „Въ колко лица съмъ азъ?“ – Единъ Богъ знаемъ. „Повикайте вашитѣ приятели, жена си, дѣцата си!“ Тѣ казватъ: „Вѣрваме въ единъ Богъ“. Нали искашъ да покажешъ, че вѣрвашъ въ Бога?

Единство въ свѣта има само въ любовьта. Не тази обикновената любовь, не, но, любовьта, която съдържа въ себе си три основни принципи. И азъ ще дойда до любовьта.

Единъ отъ принципитѣ на любовьта, това е свѣтлината. Когато ти обичашъ нѣкого, трѣбва да внесешъ свѣтлина въ ума му и той, въ твоето присъствие да усеща че му израстватъ криле, и ако е намислилъ да направи нѣкакво прѣстѫпление, да каже: „Азъ се отказвамъ отъ тази си мисъль и давамъ всичко отъ себе си“. Тази любовь е Божествена. И тъй, свѣтлината можемъ да имаме навсѣкѫдѣ, всички можемъ да я носимъ.

Сега, говорятъ, опрѣдѣлятъ влиянието на хората. Да, свѣтлината е, която опрѣдѣля влиянието на хората. Подъ тази свѣтлина всичко отвънъ расте. По сѫщия законъ на аналогията, и свѣтлината отвънъ насъ служи да възраства всички благородни желания и мисли. Ако искате да имате нѣщо благородно въ себе си, трѣбва да имате тази свѣтлина. Направете най-малкия опитъ, да видите, имате ли свѣтлина. Направете опита вечерно врѣме, за да видите, имате ли свѣтлина. Изгасете електричеството, и вижте, имате ли въ мозъка си свѣтлина. Излезте вечерно врѣме, прѣзъ нѣкоя тъмна, мрачна нощь, когато има гръмотевица, и вижте, излиза ли отъ мозъка ви тази свѣтлина, прави ли тя прѣдъ васъ пѫтьтъ ви малко свѣтълъ. Да, свѣтлина ще имате прѣдъ себе си, прѣдъ краката си. Туй е подразбиралъ Христосъ въ свѣтлината.

Сега, обектъ на любовьта какво е? Обектъ на любовьта е чистотата. Мѫдростьта се изразява въ човѣшкия умъ, въ човѣшкия мозъкъ, а любовьта – въ човѣшкото сърдце. Любовьта е пъкъ нѣщо съвсемъ духовно, не е нѣщо, което можемъ да го пипнемъ, тя е нѣщо, което отдалечъ само можемъ да почувстваме, тя не е нѣкакво малко разположение, но любовьта, при сегашното си състояние, като дойде, тя е толкова силна енергия, тя е нѣщо толкова голѣмо, че съвсемъ може да разтопи нашата нервна система. Казватъ, че любовьта изгаря. Азъ вѣрвамъ, че тамъ, дѣто има съпротивление, става изгаряне. Обектъ на любовьта е чистотата. Тамъ, дѣто има любовь, непрѣменно ще има чистота. Нѣма ли чистотата, нѣма и любовь. Вижте онази младата мома какъ постѫпва. Азъ взимамъ това сравнение въ много хубавъ смисълъ. Онази младата мома, като дѣте е ходила съ кални крака, съ нечисти рѫце, но послѣ, като залюби, като заговори любовьта въ нея, нѣма вече кални крака, измива си всѣки день краката; по нѣколко пѫти на день си мие рѫцѣтѣ; чисти се, дрехитѣ и винаги спрѣтнати. Защо? – Любовьта е дошла, заговорила е вѫтрѣ въ сърдцето и. Нѣкой казва, че има любовь къмъ Бога. Е, хубаво, дѣ е твоята чистота? Ако ти въ твоитѣ мисли, желания и дѣйствия нѣмашъ чистота, не си чистъ, дѣ е твоята любовь? И физическа, и духовна, Божествена чистота трѣбва да имаме, и въ насъ трѣбва сѫщеврѣменно да стане едно вѫтрѣшно прѣраждане.

Вие сте вѫтрѣ въ мене, и може да ме обидите, защото всѣко едно лошо чувство, това е нечистота, която може да хвърли петно. Ако ви кажа една горчива дума, азъ внасямъ едно петно въ съзнанието ви. Вие имате прѣкрасно настроение, но ако азъ внеса една обида въ васъ, това е едно петно. Единъ човѣкъ съ хубаво настроение, азъ считамъ, че е една прѣкрасна градина, и ако влѣза въ вашата градина съ една горчива дума, то значи да опетна тази градина. Не, азъ трѣбва да се радвамъ на неговитѣ цвѣтенца, и да бѫда внимателенъ, да не внеса нито едно петно. Тъй разбирамъ азъ любовьта. Всички трѣбва да бѫдемъ внимателни. Ние съврѣменнитѣ хора ни най-малко не тачиме чувствата на другите хора. И като се уединимъ трѣбва да разглѣдаме погрѣшкитѣ си, а не да се извиняваме отвънка. Азъ никога не се извинявамъ отвънка. Кога се извинявамъ, кога поправямъ погрѣшкитѣ си? Ще стана рано сутринь, ще отида на мѣстото, дѣто съмъ направилъ погрѣшката, и като се върна, азъ съмъ доволенъ. Въ моята душа азъ искамъ тази свобода, тази чистота, тази свѣтлина, която имамъ, да я придобиятъ всички хора.

И Христосъ отвори устата си, та ги поучаваше. Това е училъ Христосъ. Сега, питамъ: Гдѣ е този Христосъ? Христосъ сега живѣе въ сърдцата на хората. А какво учатъ сега църквитѣ. Всички църкви учатъ, че Христосъ е горѣ на небето. Дѣ е небето? – Небето е горѣ въ главата, защото небето е символъ на единъ разуменъ животъ, дѣто всички нѣща, както въ музиката, сѫ строго математически опрѣдѣлени, и ние съврѣменнитѣ хора, за да разберемъ отношенията на Божествения свѣтъ, трѣбва да разбираме математиката и музиката съ обясненията имъ, защо ставатъ тия нѣща така. Сега, често съврѣменнитѣ хора запитватъ: Защо единъ човѣкъ е ученъ, а другъ – простъ; защо единъ е богатъ, а другъ – сиромахъ? Като че ли Господь е наредилъ богати и сиромаси хора! Това сѫ отношения, споредъ степеньта на тѣхното развитие. Едни сѫ станали учени, други – прости, едни – богати, други – сиромаси; но споредъ Божествения законъ трѣбва да имаме правилни разбирания, както постѫпва Божествения Духъ вѫтрѣ у насъ. Е, прѣдставете си сега, азъ ви прѣдставямъ единъ органъ на бѫдещата култура, който има 35,000 клавиши. Прѣдставете си, че тия клавиши сѫ живи, иматъ съзнание, могатъ да мислятъ. Въ математиката, много пѫти, много нѣща се допущатъ, за да могатъ да се обяснятъ. Е, допуснете сега, че всѣки единъ клавишъ си има извѣстенъ стремежъ; той си има опрѣдѣленъ тонъ, и съзнава, че трѣбва да се прояви. И проявлението на всѣка една душа е на мѣстото си. Азъ нѣмамъ нищо противъ онзи Божественъ стремежъ, и всѣка една душа искамъ да се прояви, т.е. всички онѣзи заложени въ нея способности, сили, дарби да се проявятъ въ своята пълнота, да бѫдемъ доволни отъ нашия животъ. Дойде сега онзи великиятъ артистъ, туй разумното въ свѣта, и веднага сложи рѫцѣтѣ си върху този органъ. Да кажемъ, че големиятъ му палецъ стѫпи на „до“. Слѣдующиятъ до него, на „ре“, казва: „Непременно сега ще стѫпи на мене“. Обаче, този артистъ, като стѫпи на „до“, прѣскача „ре“. „Какъ тъй, защо мене да ме прѣскочи“? Този великиятъ артистъ си кара рѫцѣтѣ нагорѣ по тия 35,000 клавиши, свири си. До тонътъ „ре“, стои „ми“, прѣскача го. „Не зная“, казва „ми“, „трѣбва да има нѣкаква несправѣдливостъ, защо мене да прѣскача“? Дойде този артистъ пакъ къмъ тия ноти съ рѫцѣтѣ си: Трала-ла, дойде до „ми“, казва: На „ми“ е врѣмето сега. А пъкъ „до“ седи, казва си: Понеже на „ми“ стѫпи, близо е до мене, на мене ще стѫпи. Но, прѣскача го. Наскърби се „до“, наскърби се и „ре“, което сѫщо прѣскача. А той прѣскача и „до“ и „ре“, и „ми“. Сега „ре“ казва: Втори пѫть ме прѣнебрегнаха. И „ми“ казва сѫщото. А „до“ казва: Трѣбва да му е говорено нѣщо за моето поведение. Това не е разбиране. Азъ казвамъ: Онзи, който е направилъ тази музика, той е турилъ всичкитѣ тия ноти, той е прѣдвидилъ, всѣки трѣбва да чака врѣмето си, да стѫпне тази рѫка върху него. Щомъ си въ органа, този великиятъ артистъ нѣма да те забрави. Щомъ дойде врѣмето ти, той ще стѫпи върху тебе. Тогава какво трѣбва да мислятъ тия клавиши! Тѣ трѣбва да глѣдатъ рѫцѣтѣ на този великъ артистъ на кѫдѣ по пианото отиватъ, и да слушатъ ехото на всички клавиши, които свирятъ на тази велика пиеса. Животътъ е една такава пиеса. Тъй както сега сме наредени, всѣки единъ човѣкъ е единъ клавишъ, всѣка една душа си има особенъ тон, и когато Божественото дойде у васъ, ако вие сте вѣрно нагласени, а вѣрно трѣбва да бѫдете нагласени, и като стѫпи на васъ, трѣбва да има единъ отгласъ. Какъвъ трѣбва да бѫде този отгласъ? Въ душата ви трѣбва да има три неумолими качества, за които да копнѣетѣ. Вие трѣбва да копнѣетѣ за свободата, която подразбира абсолютната Истина, за свѣтлината, която подразбира мѫдростьта и за чистотата, която подразбира любовьта.

Слѣдователно, ако вие искате да познавате дали любовьта дѣйствува въ васъ, трѣбва да видите, имате ли чистота, не само физическа, но и духовна и Божествена. Трѣбва да имате чистота! Въ вашата душа не трѣбва да има абсолютно никаква користолюбива мисъль, да обидите нѣкого. Съ други думи казано, въ вашата душа трѣбва да има най-голѣмото пожелание – да поправитѣ живота си, да изгладите петната, които сте направили отъ вѣкове по отношение къмъ всички ваши братя, сестри, приятели. Трѣбва да се роди една свѣтлина въ всички, да поправимъ живота си, а не само да се молимъ. Ние съврѣменнитѣ хора мязаме като онѣзи 12 души евангелисти, които се събрали въ една евангелска църква да се молятъ. Всички дигатъ рѫцѣтѣ си нагорѣ, защото тъй обичатъ да се молятъ, гласно да произнасятъ молитвата си. Молятъ се: Ти, Господи, да слѣзешъ, това да направишъ, онова да направишъ, да ни освободишъ, да просвѣтишъ нашитѣ братя, това да стане, онова да стане. Единъ часъ се молятъ. Идва единъ човѣкъ отвънка, и имъ казва: „Една вдовица съ едно дѣтенце е паднала на улицата, иска помощь“. Не ни безпокой, ние не сме свършили още нашата молитва. Господь казва: „Оставете тази молитва, идете да помогнете на тази бѣдна вдовица“. Не, молитвата не сме свършили. Извънъ църквитѣ трѣбва да сме, азъ съмъ противъ църквитѣ. На стъгдите трѣбва да бѫдемъ, тамъ, при онѣзи вдовици, които страдатъ, при онѣзи бѣдни хора, при всички сираци. При тѣхъ трѣбва да бѫдемъ, при тѣхъ трѣбва да бѫде и свещеника съ епатрахила. Туй иска Христосъ отъ насъ. Туй е новото учение. Тия църкви като се изпразнятъ, ще трѣбва да се напълнятъ отъ друго мѣсто. Боятъ се: Ами ако се изпразнятъ църквитѣ! Нѣма да се изпразнятъ църквитѣ, туй трѣбва да го знаятъ свещеницитѣ! Като дойде Христосъ, пакъ ще напълнимъ църквитѣ. Туй трѣбва да знаятъ съврѣменнитѣ свещеници въ България, туй трѣбва да го научатъ; а сега въ България учатъ друго учение. Едно врѣме гръцките владици се събраха, и съ единъ замахъ направиха българите схизматици, съ единъ замахъ ги изключиха отъ църквата. И сега нашитѣ братя, 16 благовидни старци се събраха да ме изключатъ отъ църквата. Опастностьта е тамъ, че никой не може да ме изключи. Този, Който ми е далъ животъ, Той ме е пратилъ въ свѣта. Азъ съмъ казвалъ: „Единствениятъ човѣкъ, който може да ме изключи, това съмъ азъ самиятъ“. Ако не живѣя единъ порядъченъ животъ, ако не живѣя единъ животъ съгласенъ съ Божиитѣ закони, азъ ще бѫда изключенъ. Но щомъ живѣя единъ животъ съобразно съ Божиитѣ закони, единъ чистъ животъ, кой ще ме изключи? А сега, тѣ себе си изключватъ отъ църквата. Всѣки, който живѣе въ неправда, той себе си изключва. Ние трѣбва да обичаме свободата, трѣбва да обичаме свѣтлината, трѣбва да обичаме чистотата. И всичко туй не е по заповѣдь. Азъ не искамъ да имъ наложа туй. Не, туй учение, което проповѣдваме ние, то е учение да вършимъ всичко по любовь. Казвамъ: „Ако вие дѣйствително обичате вашия Учитель, ако вие обичате този синъ Божий, ще ме любите казва Христосъ, и ще упазите Словото Божие“. Нали казвате, че Христосъ е основа на вашата църква? Той казва: „Ако ме любите, ще упазите моето слово“. И Той е казалъ тъй: „Идва врѣме и сега е, Той е говорилъ това прѣди 2,000 години, когато истинскитѣ поклонници ще се покланятъ на Бога въ Духъ и Истина, нито въ Ерусалимъ, нито въ тази гора“. Туй сѫ неговитѣ думи. Значи, ще се покланятъ кѫдѣ? – При онѣзи страждущи. Свѣтътъ е пъленъ сега само съ страждущи хора.

Сега, не казвамъ, че всичко това трѣбва да го вземе само единъ свещеникъ върху себе си. Не, ако всѣки свещеникъ би извършилъ една стотна отъ своитѣ задължения, свѣтътъ би се поправилъ. Ако всѣки вѣрующъ би извършилъ само една стотна отъ своитѣ задължения, какво нѣщо би било! И тъй Христосъ отвори устата си, та ги поучаваше. Сега, не е въпросътъ за осѫждане. Ако е за осѫждане, това е най-лесната работа. Да се осѫждатъ хората! Но, любовьта Божия изисква, по този законъ да извършваме волята Божия само по Любовь. Ако ние така я извършваме, ще бѫдемъ чисти, свѣтли; и домътъ ви ще бѫде благословенъ, и дѣцата ви, и приятѣлитѣ ви и цѣлиятъ народъ ще бѫде благословенъ. Плодородие и изобилие навсѣкѫдѣ ще има. Списателитѣ ще пишатъ по-хубаво, по-добри поети ще имаме. Ако въ душата на единъ поетъ е проникнала свободата, ако въ ума му е проникнала свѣтлината, и ако въ сърдцето му е проникнала чистотата, той ще създаде нѣщо изящно. Ако и да е материалистъ даже нѣкой поетъ, щомъ въ душата му проникне свободата, въ ума – свѣтлината, а въ сърдцето – чистотата, той ще напише нѣщо свѣтло. Ако нѣкой сѫдия, или свещеникъ, проповѣдникъ, законникъ или какъвто и да е, щомъ въ душата му е проникнала свободата, въ ума – свѣтлината, а въ сърдцето – чистотата, той ще прѣдаде на свѣта най-хубавото.

„Христосъ отвори устата си“. Тия уста сѫ Божествени, и тѣ всѣкога говорятъ у насъ. Не сте ли слушали много пѫти, какъ Господь говори у васъ? Нѣкой пѫтъ ти казва: „Стани, помогни на този“. Ти казвашъ: „Не, сега нѣмамъ врѣме, нѣмамъ разположение“. Втори пѫть, трѣти пѫть, четвърти, пети пѫть ти казва Господь, докато най-послѣ кажешъ: „Този е великиятъ законъ въ свѣта, тъй трѣбва да живѣемъ“. На всѣки единъ човѣкъ, който не служи на Божествения животъ, нѣщата му се въздаватъ. И вие ще дойдете въ положението на онзи български касапинъ – примѣръ, който съмъ привеждалъ и другъ пѫтъ. Бащата билъ касапинъ, и синътъ става касапинъ. Оженва се, раждатъ му се три дѣца. Агънца, волове, всичко си има той, но казва: „Трѣбва да зобогатея“. И забогатява. Но какво се случва единъ день? По-голѣмото братче казва на по-малкото: „Ела да ти покажа, какъ тати коли агнето“. Взима ножъ, тегли го на врата му, и го заколва. Майката, тъкмо къпи най-малкото си шесть месѣчно дѣтенце въ коритото, и като чува плача вънъ, оставя дѣтето въ коритото, и отива да види какво е станало. По-голѣмото дѣте, като я вижда, оплашва се, пада, натъква се на ножа, и умира. Връща се майката въ кѫщи, и какво да види! Дѣтенцето въ коритото се удавило. Ужасна сѫдба! Туй наместо агънцата. И казватъ послѣ, че било опрѣдѣлено да ги колимъ. Не, тази сѫдба показва, че отъ това, такива ще бѫдатъ резултатитѣ. Туй показва провидѣнието. Така ще бѫде и съ нашитѣ лъжливи учения, съ нашитѣ криви убеждения. Въ края на краищата, всичко, което сме съградили, всичко ще бѫде помѣтено, и ние ще останемъ като една суха пръчка. Питамъ: Нашиятъ животъ безъ любовь какво струва? Нашиятъ животъ безъ мѫдрость какво струва? Ако твоитѣ пръсти, крака, рѫцѣ, езикъ, всичко туй е парализирано, питамъ: Защо ти сѫ краката, рѫцѣтѣ, езика? Ами ако твоятъ умъ нѣма абсолютно никаква свѣтлина, защо ти е той? Ако твоето сърдце нѣма абсолютно никаква чистота, защо ти е то? И слѣдователно, душата ни е душа, опрѣдѣлена за свобода. Значи Богъ създаде нашата душа за свободата, за да може онази велика истина, въ която Богъ живѣе, да живѣе въ душата ни. Богъ създаде онзи умъ, за да може тази мѫдрость да прѣбѫдва въ насъ. Богъ живѣе въ любовьта, изяви се въ любовьта, и създаде сърдцето ни, за да може тази любовь да живѣе тамъ, и чистотата да се изразява като единъ резултатъ на любовьта. И тъй, всѣки единъ може да бѫде свободенъ, може да има знания и чистота. Нѣкои казватъ, че насъ знания не ни трѣбватъ, защото учението, знанието разваляло мозъците. Не, знания трѣбватъ на свѣта, знания! Туй, което сега имаме, то още не е знания. Трѣбватъ ни знания върху онѣзи велики закони, какъ трѣбва да се работи. За всѣко нѣщо трѣбватъ знания. Запримѣръ, лѣкувашъ нѣкого. Има диагноза по новата окултна медицина. Единъ съврѣмененъ лѣкарь ще дойде първо да опита пулса ви колко бие въ минута. Ако бие 72 пѫти, значи нормаленъ е. Ще бутне езика, ще го види побелѣлъ ли е, ще прѣгледа окото бѣло ли е или жълто отвѫтрѣ на клепача, и отъ това лѣкарьтъ ще създаде една диагноза. Обаче, има други съврѣменни лѣкари, които не глѣдатъ пулса на сърдцето, а съ лупа ще видятъ по ноктитѣ, дали дробоветѣ функциониратъ правилно, дали мозъкътъ функционира правилно или не. Сега по ноктитѣ ти ще кажатъ, че ти, запримѣръ, прѣди 6 месѣца си болѣдувалъ. Нѣкой пѫть ще ти взематъ рѫката, и по нея, ще глѣдатъ. Когато ще се явятъ извѣстни болѣсти, въ нѣкои области на рѫката се явяватъ нѣкои петна. По рѫката се познава какво има да ти стане. Нѣкой казва: „Ама какво може да ти стане?“ Ставатъ много работи. Ученитѣ хора сега изслѣдватъ по ноктитѣ, по рѫцѣтѣ, какви болѣсти ще дойдатъ, и какви лѣкарства ще трѣбватъ. Идва свѣтлина въ свѣта! Нѣма нищо скрито-покрито. И за въ бѫдеще по-голѣма свѣтлина ще дойде.

И сега, Този Христосъ, който е отворилъ устата си, Той е заговорилъ вече въ хората. Всички съврѣменни хора, и най-бѣднитѣ говорятъ разумно. Знаете ли за въ бѫдеще какво ще стане? Овцитѣ ще оправятъ своитѣ пастири, слугитѣ – своитѣ господари, ученицитѣ – своитѣ учители, дѣцата майкитѣ и бащитѣ си. Обратно ще стане въ свѣта. Защо? Знаете ли защо? – Защото тия младитѣ ще има какво да дадатъ, а тия старитѣ – нищо. Старитѣ ще дойдатъ, ще кажатъ: „Елате сега да живѣемъ въ братство и равенство“. Защо искатъ сега да живѣятъ въ братство и равенство? Като изпояли всичко, ще живѣятъ въ братство и равенство. Краката му не държатъ, рѫцѣтѣ – сѫщо, не могатъ да доживѣятъ, казватъ: „Елате, има Господь“, но ако твоитѣ рѫцѣ и крака сѫ здрави, ще кажешъ, че нѣма Господь. А младиятъ, който има здрави рѫцѣ и крака, и каже, че има Господь, това показва, че въ него има убѣждения. Той своятъ умъ, своитѣ рѫцѣ и крака ще употрѣби за Бога. Въ туй отношение азъ взимамъ младитѣ на лице. Такъвъ единъ младъ, въ моитѣ очи, азъ го държа високо. И азъ говоря на младитѣ, за старитѣ не говоря, защото на старитѣ азъ съмъ турилъ кръстъ. Ще кажете: „Ами на старитѣ?“ Васъ старитѣ, Господь да ви прости. Ще съблечете тия старитѣ дрехи, ще облѣчетѣ дрехитѣ на младитѣ. Това лесно става. На младиятъ човѣкъ казвамъ: „Ще турите всички тия велики добродѣтели, и нѣма да се срамувате отъ добродѣтелите!“ И тогава, всѣки единъ отъ васъ ще ходи въ свободата, въ свѣтлината и въ чистотата.

Сега ще кажете: „Туй нѣщо не може да се приложи, туй става съ вѣкове“. Който разбира, бързо става, който не разбира, за него съ вѣкове. Ако се движи съ бързината на слънцето, всичко става и въ минути, ако се движи съ бързината на най-бавниятъ тренъ, това може да стане за 250 години, може да стане и съ хиляди години. Ако ти изведнъжъ можешъ да вложишъ свободата, свѣтлината и чистотата, и да служишъ на Бога въ Истина, въ Мѫдрость и въ Любовь, ти въ 8 минути ще можешъ да бѫдешъ на слънцето, при Бога, твоятъ характеръ ще се поляризира, и умътъ ти и всичко. Направете единъ опитъ, и всички работи ще се подобрятъ. Нѣкои казватъ: „Много нещастия има въ живота“. Азъ съмъ давалъ туй правило, казвамъ на мнозина: „Азъ имамъ единъ пенкелеръ, отъ който въ 8 минути отгорѣ твоитѣ работи ще се оправятъ“. Казватъ: „Какъ, остави това, нека въ 5 ч. да се оправятъ“. Не, не, въ 8 минути. Истината ще вложишъ въ своята душа, ще бѫдешъ свободенъ човѣкъ, нѣма да продавашъ своята свобода. Ще вложишъ мѫдростьта въ своя умъ, ще обикнешъ свѣтлината, и тя е носителка на онова Божествено знание. Ще възприемешъ любовьта въ сърдцето си, и чистотата, която изтича отъ тази любовь, ще остави Богъ въ тебе да довърши работата ти, и каквото ти каже, ще Го слушашъ, и въ 8 минути ще ти се издължа. Азъ съмъ готовъ да си изплатя всичкитѣ дългове. И ако имашъ да взимашъ отъ нѣкого, по сѫщия начинъ ще постѫпишъ. Единъ български полковникъ ми разправяше единъ истински случай, станалъ съ него. Осѫдиха ме единъ день за фалшификации, като ме лишиха отъ граждански права и ме поставиха въ затворъ за 3 години. Тамъ, въ затвора четохъ Евангелието, и дойдохъ до заключението, че азъ трѣбва да живѣя въ името на Бога, както Христосъ иска. Въ миналото какъ беше, не зная, но сега, като излѣза, ще уредя всичкитѣ си смѣтки. Питамъ те сега: Ти, онзи лихваръ, който имашъ да ми давашъ, можешъ ли да ми дадешъ безъ лихва? Много искашъ. Е, много искашъ. Добрѣ, три четвърти давашъ ли? – Давамъ. Почва той: съ едного половината ликвидира, съ другиго – една трета, ликвидира съ всички длъжници. И дѣйствително, като дѣйствувахъ споредъ Христовия законъ, всичкитѣ работи ми тръгнаха на добрѣ. Имахъ едно мѣсто, подигна му се цената, и ме благослови Господь. Трѣбва да приложимъ този законъ въ себе си. И не трѣбва да чакаме отвънка стражари да дойдатъ. Ние всинца сме твърде благочестиви хора, умно живѣемъ, културни хора сме, но като влѣзе нѣкой, и байонети има, и револвери. Казвамъ: „Културни хора сме“. Да, но иди въ Америка, културни хора сме тамъ, обаче стражари стоятъ, и то не като нашите стражари, а по шесть крачки високи и съ такива особени шапки, стърчатъ надъ всички други хора. Те нѣматъ револвери, но държатъ една тояжка въ рѫката си, и ако не изпълнишъ закона, право въ носа те набиватъ и не можешъ да се оплаквашъ никому. Иди въ Франция, въ Германия – сѫщото. Всички сѫ културни, но стражари иматъ. Културни сѫ, но съ каква сила държатъ тази култура! Нѣма въ насъ тази култура. Туй е хубаво. Иначе анархия ще бѫде. У насъ нѣма туй съзнание, че всѣки да зачита законитѣ, и така ще улеснимъ положението на стражарите. Не външни стражари, но всѣки трѣбва да бѫде стражаръ на себе си, защото всѣки единъ стражаръ може да получи единъ куршумъ.

И Христосъ ни учи, че има единъ по-добъръ начинъ за живѣене, отколкото ние схващаме. Туй Христово учение не е само за едного, всички трѣбва да го приложимъ. Ако то е Божествено, то е приложимо за всинца ни. Всинца трѣбва да бѫдемъ герои. Сега, ние се делимъ на евангелисти, други на католици, но всички трѣбва да бѫдемъ свободни, всички трѣбва да бѫдемъ въ свѣтлина, да живѣемъ въ чистота. Азъ съмъ готовъ тогава да отида въ всѣка църква: и въ православна, и въ протестантска, и въ католическа и въ мохамеданска, стига тази любовь да царува, поне външно. Мене ни най-малко не ме спира формата.

И сега, Този Христосъ иде въ свѣта, въ свѣта е. Питамъ: Ако днесъ дойдеше Христосъ, какъ щяха да го приематъ? Ако идеше въ светия синодъ и кажеше: азъ съмъ Христосъ, какъ щяха да Го приематъ? За Христа иматъ двѣ понятия. Българскиятъ народъ Го вижда въ бѣла аба, съ бѣлъ калпакъ, съ потури, младъ, на около 30 години. Тъй си Го прѣдставя народа. Въ църквата Го прѣдставятъ съ корона на глава, както Го рисуватъ гръцкитѣ художници. Питамъ: Ако Христосъ дойде облеченъ въ шопска носия, влезе въ свѣтия синодъ, и каже на светитѣ старци: азъ съмъ Христосъ, какъ ще Го приематъ? Ще кажатъ: „Я го изхвърлете този навънка!“ Но ако Христосъ дойде като единъ царь и прати единъ полкъ войници да заобиколятъ светия синодъ и каже: „Всички старци навънъ, да дойдатъ да ми се поклонятъ!“ Ще се поклонятъ, и оттамъ ще идатъ. Но туй вече не е едно покланяне отъ убѣждения, а поклонение съ насилие. Христосъ тъй нѣма да дойде. Казватъ: „Христосъ като дойде, ще дойде съ свѣткавица, значи ще дойде въ свѣтлина и чистота.“ Значи, Той ще внесе въ хората свѣтлина въ умовете и чистота въ сърдцата, та като се зародятъ у хората всички тия качества, тогава ще се яви у тѣхъ силно желание да Го познаятъ вѫтрѣшно, и Той ще ги обикне, и тѣ ще Го обикнатъ, като единъ по-старъ тѣхенъ братъ. Като отидешъ въ Евангелската църква ще ти кажатъ: „Дай си прѣпорѫчитѣлното писмо!“ Ако отидешъ въ православната църква, ще ти кажатъ: „Я си кажи веруюто! Защо не се кръстишъ?“ Не, свобода на душитѣ, свѣтлина въ умоветѣ, чистота въ сърдцата – тѣ съ необходимите нѣща.

„И отвори устата си, та ги поучаваше“.

И като четете Евангелието, какво казватъ 9-тѣ блаженства? И тъй, онзи, у когото е пробудено Божественото съзнание, той трѣбва да работи. Туй съзнание е пробудено въ всички посоки. То е пробудено и въ вегетарианцитѣ, то е пробудено и въ анархиститѣ, то е пробудено и въ комуниститѣ. Въ тия крайните елементи то е пробудено. Азъ срѣщамъ между анархиститѣ хора съ хубави, отлични идеи. На тѣхъ името имъ е лошо. Анархистъ е той, но въ душата си не е анархистъ. Казвамъ: „Анархисти противъ злото, свобода искатъ тѣ!“ И всички тия най-красивитѣ елементи, хората на крайнитѣ идеи, Христосъ ги събира и казва: „Елате вие, чрѣзъ васъ ще дойде Царството Божие“. И чудни сѫ тия хора сега! Онѣзи, които отъ хиляди години сѫ рѫкоположени, тѣ ставатъ безвѣрници, тѣ ставатъ жестоки. Тъй седи въпроса. И съ туй се изпълнява притчата на Христа. Онѣзи, които били звани на трапезата, всички се отказали, и тогава Христосъ казва: „Викайте отъ улицата всички онѣзи хроми, клосни, сакати, съ тѣхъ да се изпълни трапезата ми, да ядатъ и пиятъ на общо основание“. Тогава трапезата Христова се изпълнила съ тия хроми и клосни. Нѣкои ще кажатъ, че хулимъ църквата. Туй ни най-малко е охулване на църквата. Ние противъ църквата нѣмаме нищо. Църквата тукъ на земята я нѣма. Когато хората ни говорятъ за църквата, казвамъ: „Една църква има въ свѣта, една църква на земята има“. Тази църква, която е на земята, Евангелието я нарича блудница. Мога да ви докажа това. Свещеницитѣ искатъ да кажатъ, че тази църква е свята. Азъ мога да имъ докажа, защо тази църква я наричатъ блудница. Тази църква въ България има много мѫже. Църквата има само единъ мѫжъ. Въ Англия, Франция, навсѣкѫдѣ църквата има много мѫже. Тя не е онази дѣвствена църква. Тукъ подъ „църква“ се разбира онази свещена Ева. И казва се: Не изпълни този законъ. Туй не е единъ упрѣкъ отъ моя страна. Чиста трѣбва да бѫде тази църква! Какви трѣбва да бѫдатъ дѣцата и! Добри дѣца. Питамъ: Възможно ли е, една възвишена майка, единъ възвишенъ баща, да роди единъ прѣстѫпникъ! Немислимо е това въ законитѣ. Възможно ли е една овца да роди единъ вълкъ? Не, по никой начинъ! И слѣдователно, когато въ насъ по нѣкой пѫть се раждатъ нѣкои лоши мисли, ние трѣбва да ги обяснимъ правилно. Тази църква е една, тя е вѣрующа църква, тя е горѣ. Една е тази църква за всички народи. Тя е вѫтрѣшна, духовна. Идеалъ е за хората тя! Божествена църква е тя, и трѣбва да донесе редъ и порядъкъ за всички хора; да носи и за най-богатитѣ и за най-бѣднитѣ, и за най-силнитѣ и за най-слабитѣ равенство. Еднакви сѫ всички прѣдъ този божественъ законъ. И тогава силниятъ, умниятъ, чистиятъ, святиятъ човѣкъ трѣбва да посвѣти живота си за своитѣ по-слаби братя. Само по този начинъ съврѣменното общество може да се подигне. Това е, което Христосъ донесе. А тъй както съврѣменното общество отива, отива къмъ разлагане. Ако жената гледа да използува мѫжа си, ако мѫжътъ иска да използува жена си, ако синътъ иска да използува баща си, ако дъщерята иска да използува майка си, приятеля – приятеля си, братъ – брата си, ако всинца искаме да използуваме, какъ може да се живѣе? Така не може да се живѣе. Оставатъ 3 нѣща, които могатъ да спасятъ свѣта. Тѣ сѫ: истината въ нашата душа, да донесе свобода, която да ни освободи отъ нашитѣ пороци; мѫдростьта въ нашитѣ умове, да ни донесе свѣтлина, да живѣемъ съобразно законитѣ на природата; любовьта, която иде, да ни даде тази чистота, понеже тя е носителка на всички онѣзи сили, при които нашитѣ желания могатъ да се разбиватъ, и да се освободимъ отъ тия наши страдания. Може да се освободимъ всички! Сега, като се обръщамъ къмъ васъ, азъ вѣрвамъ, че туй е проникнало въ вашитѣ души. Бѫдете смели и не се колебайте за истината! Не само да говоримъ, но ние трѣбва да бѫдемъ като едно динамо, да изпращаме въ мълчание своята енергия. Да сме като слънцето. Туй слънце мълчи и въ мълчание изпраща своята енергия. Тази енергия иде на земята и твори. Само нашитѣ мълчаливи мисли, идеи, желания, дѣйствия сѫ дълбоки. Само въ мълчание тѣ сѫ Божествени. Тѣ сѫ, които могатъ да подобрятъ, да прѣобразуватъ свѣта. Не мислете, че туй, което ви говоря, то е истината. Азъ вѣрвамъ въ една мълчалива истина, която дѣйствува и работи 6ъ свѣта. Има нѣщо чудно и страшно въ свѣта. Казвамъ: Въ свѣта иде една велика вълна, разумна вълна, тя наближава! И като дойде, всички тия ледове, всички тия снѣгове, този егоизъмъ, всичко туй ще се схуми, ще се скапе, ще падне. И всички хора, цѣлото човѣчество, всички ще се освободятъ отъ този егоизъмъ. Нѣма да се мине много врѣме, нѣма да се минатъ още 20–25–30 години, и всичко туй ще стане. Ще излѣзатъ хората отъ сегашното си положение. Дошло е врѣме вече! Нашето съзнание се е пробудило, и ние ще влѣземъ да живѣемъ въ подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ще живѣемъ единъ разуменъ животъ и нѣма да мислимъ какво има въ онзи свѣтъ, понеже едноврѣменно ще живѣемъ и въ този и въ онзи свѣтъ. Ще живѣемъ като растенията: коренитѣ ще бѫдатъ въ този свѣтъ, а клонищата въ онзи свѣтъ. И тогава и съ хората ще говоримъ, и съ Бога ще говоримъ, и съ ангелитѣ ще говоримъ. Съ Бога! А, много е това. Ами, че съ Бога, разбира се. Богъ е Любовь. Нали е хубаво да говоришъ съ Господа въ мълчание? Въ мълчание да глѣдашъ звездитѣ, месѣчината, слънцето, да имъ се радвашъ. Всичко туй да те радва, това е Богъ! На всѣко животно, на всѣко растение да се радвашъ. Това е Богъ! Навсѣкѫдѣ да се радвашъ. Да се радвашъ на онзи тихия, който полъхва, прониква всичко.

„И отвори устата си, та ги поучаваше“.

И тогава съврѣменнитѣ учени хора ще отстѫпятъ. Науката ще придобие другъ смисълъ. Нашитѣ университети ще взематъ другъ видъ. Геометрията, алгебрата, географията, естественитѣ науки, всичко туй ще оживѣе. Ще имаме една отлична система на знанията ни. Тогава и дѣцата ни какви ще бѫдатъ? Други типове ще бѫдатъ. И като дойде дъщерята, ще целуне майката, и тя ще бѫде радостна и доволна. Целували ли сте единъ чуждъ човѣкъ, да видите какво нѣщо лъха отъ него? Целували ли сте единъ светия, да видите каква чистота, каква святостъ идва отъ него? И тогава дѣтето ти, приятельтъ ти като те целуне, ще усетишъ, че въ туй целуване има нѣщо Божествено. А сега, като се целувате, какво усещате? Отвращение. Мѫжътъ целуне жена си, тя казва: „Студени му сѫ устата“. Нѣщо липсва. Грубъ ли е той? Не грубостьта. Липсва нѣщо сѫществено. Какво липсва? Липсва истината. Че азъ като ти говоря, не съмъ свободенъ. Като ти говоря за свѣтлина, въ мене тъмнина има. Като ти говоря за чистота, въ мене нечистота има. Гледамъ те, ти ме питашъ: Ами защо ме гледашъ? – Защото те обичамъ. Азъ прѣзъ тебе гледамъ свѣта, искамъ да вида хубавото въ свѣта, че прѣзъ тебе гледамъ като прѣзъ единъ прозорецъ. Азъ виждамъ твоята душа, тя е грамадна, една велика държава е тя. Ти не я познавашъ. Азъ я гледамъ, тя се разпростира чакъ до слънцето. Седя, и гледамъ. Какво ме гледашъ? – Чудя се на твоя умъ. Ти, толкова богатъ, съ такава велика и благородна душа, седишъ като прасе въ кочината още. Казвамъ: „Братко, я напусни тази кочина!“ Че коя е тя? Кочина ами! Ами този тевтеръ какво е? Ами съ този тевтеръ – 10–20 бѣдни вдовици измъчвашъ. Затвори тевтеритѣ и кажи: „Хайде сега споредъ новото учение, Господь да ме благослови, никой нищо не ми дължи. Тъй ще започнемъ новата култура.“

Сега, като се върнете дома си, затворете вашата книга, и кажете: „Азъ сега зачерквамъ всички погрѣшки на хората, искамъ да живѣя по Бога“. Ами ще кажешъ: „Може ли да бѫде така?“ – Може. Говоря нѣкой пѫть за диамантена воля. Трѣбва да имаме диамантена воля противъ грѣха, а като идемъ при Бога, никаква воля не ни трѣбва. Нѣма какво да го изнудваме. Той е толкова великъ! Ще му кажемъ истината чисто и просто, и Той ще бѫде всѣкога на наша страна. Колкото по-просто Му говоримъ, толкова по-добрѣ. Нѣма защо да плачемъ. Нѣма какво да разправяме, че имаме дѣца. Не, не, ще му кажа: „Братко, имамъ нужда“. Нѣма защо да седна да му разправямъ, че дѣца имамъ, че жена имамъ, а ще кажа: „Нужда имамъ, можешъ ли да ми помогнешъ?“ Азъ разбирамъ отъ какво зло да го избавя.

И тъй, това е учението, което всички трѣбва да носите, положително учение, учение на свобода, учение на свѣтлина, учение на чистота.

Затова днесъ се ражда Христосъ. Новиятъ Христосъ, Който се е родилъ въ сърдцата и умоветѣ на хората, днесъ се ражда. Днесъ се ражда този Христосъ и ангелитѣ пѣятъ благословение. И онзи, Който се е родилъ, Той носи на хората свобода, носи свѣтлина, носи чистотата, пълна и беззавѣтна. Отъ сега нататъкъ хората ще живѣятъ въ любовь, ще живѣятъ въ мѫдрость и ще живѣятъ въ истината.

Пѣятъ ангелитѣ: Да бѫде благословенъ Този новия Христосъ, Който освобождава хората отъ всички страдания и привлича хората къмъ Бога, показва имъ пѫтя. Цѣльта е велика! За въ бѫдеще, за още милиони, милиони години има да се стремимъ, но казва Христосъ: „Никой не може да отиде къмъ Отца, Великиятъ центъръ на любовьта, освенъ чрѣзъ мене“. Само така чрѣзъ любовьта, можемъ да отидемъ къмъ Бога, Нашия Баща. Това е новото учение. Христосъ днесъ се е родилъ въ свѣта.

Сега, като се върнете, заколете една кокошка, кажете: „Да живѣе този новия Христосъ, Който ни освобождава отъ всичко! Наздравица!“

Бесѣда, държана на 7 януарий 1923 г. Недѣля

– Рождество Христово – 10 ч. с.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help