Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Прояви на съзнанието

Дванадесета лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас на 3 януари 1923 г., София

Fir-fϋr-fen

Tau-bi-aumen

Размишление

Чете се резюме от темата „ Признаци на проявеното човешко съзнание в най-високата си степен".

Представете си, че имате три съзнания - съзнанията А, В и С. Те са произлезли едно от друго: от съзнанието А е произлязло съзнанието В, а от В е произлязло съзнанието С. Значи съзнанието А е първичното съзнание, което се проявява в областта на времето и пространството. Какви са отношенията на трите съзнания към времето и пространството? Да приемем, че съзнанието А се е проявявало през периода на пролетта, съзнанието В - през периода на лятото, а съзнанието С - през периода на есента. В зависимост от годишните времена се определят отношенията между тези три съзнания. Същевременно всяко съзнание определя какви са били материята и условията през времето, когато то се е проявявало. Например, от съзнанието А може да се определи какви са били условията и материалите, с които даден човек е разполагал в пролетта на своя живот. Като се знае това, всеки човек може да се върне в своето минало, да види какви са били условията, при които се е развивало неговото съзнание. В това отношение окултният ученик трябва да научи закона, с помощта на който може да се връща в своето минало като в архив. Щом разрови този архив, той ще види какви са били условията, през които е минал в предишните си съществувания, докато дойде до сегашното си развитие. В различните животи той е минавал през различни условия, които са внесли в неговото съзнание различни сили, различни качества и способности.

Съвременните хора живеят в света на промените. например, някой ден сте отлично разположени, въодушевени, изпълнени с възвишени мисли и идеи, с благородни желания да помагате на човечеството. На другия ден обаче всичко това изчезва, вие падате духом и казвате: „Не струва да живее човек за другите, всеки трябва да мисли за себе си." Питам на какво се дължи тази рязка промяна в разположението? В първия случай вашето съзнание е минало през пролетта на живота ви - значи вие сте се намирали в съзнанието А. При втория случай сте влезли в съзнанието С, когато сте преживявали състояние, подобно на есента на вашия живот. Какво е отношението между тези две съзнания А и С? Ако дадете тази задача на един математик или механик, те лесно ще я решат. Например, един трен (Трен (фр.) - влак (бел. ред.)) се движи с известна бързина. Вие можете да усилите движението му, ако усилите огъня, ако усилите напрежението на водните пари в котела. Как ще усилите бързината на движението на съзнанието? Ако е въпрос до бързина на трена, тази задача лесно се решава - ще увеличите въглищата, ще усилите огъня. Когато става въпрос за съзнанието, отде ще вземете огън, въглища?

Например, пътувате през съзнанието D при голям сняг, виелица и студ. При това съзнание, което представлява зимата на вашия живот, вие имате лошо настроение, лошо разположение на духа - краката и ръцете ви са измръзнали, треперите от студ. Влизате в стаята при майка си, гледате час по-скоро да се стоплите, а тя иска да й разкажете де сте били, какво сте правили. Можете ли в такова състояние да говорите? Вие трябва да вземете сняг, да разтъркате измръзналите си ръце и крака и след това да говорите с майка си. Ще каже някой: „Защо не измиете краката си с гореща вода, а ги търкате със сняг?" Вие знаете пословицата: „Клин клин избива." Или злото със зло се лекува. Ако някой човек е преял, как ще му помогнете? Ще го заставите по някакъв начин да повърне храната или да вземе очистително. И в единия, и в другия случай трябва да се действа бързо, иначе има опасност от отравяне на кръвта. Такива отравяния могат да се предизвикат и в съзнанието на човека от наслояване на горчиви чувства и противоречиви мисли. Тогава казваме, че човек се намира в съзнанието D, т.е. в зимата на своя живот.

Следователно според философията, която е изработил за Живота, човек може да живее в едно от тия четири съзнания - А, В, С и D - и тогава Животът за него ще бъде или ад, или рай. Често в живота на човека тези съзнания си влияят взаимно. В това влияние се забелязват известни пермутации, които могат да се отразят благоприятно или неблагоприятно върху човека. Да допуснем, че съзнанието А представлява възходящо състояние, при което самото съзнание се движи към даден център, като ту се отдалечава, ту се приближава към него. Когато се приближава към своя център, съзнанието на човека придобива повече енергия, вследствие на което и бързината на движението му се увеличава. Ако пък съзнанието В се намира в низходящо състояние, казваме, че то се отдалечава от своя център, вследствие на което приема по-малко енергия. Щом приема по-малко енергия, и движението му е по-бавно, по-слабо. Сега, като знаете в какво състояние се намират съзнанията А и В, определете в какво състояние ще се намира съзнанието С -във възходящо или низходящо. Разсъждавайте свободно, без да се страхувате, че можете да направите някаква грешка. И да направите някаква грешка, това е естествено, няма защо да се смущавате. Допуснете, че съзнанието В представлява Земята, а съзнанието С - Месечината, която се движи около Земята. При това допуснете, че съзнанието В е във възходящо състояние. Определете тогава в какво състояние ще се намира съзнанието С, което се движи около В, като ту се приближава, ту се отдалечава от него. Това можете математически да изчислите и ще видите дали съзнанието С се намира във възходящо или низходящо състояние.

И тъй, когато се говори за възходящо и низходящо състояние на съзнанието, имаме предвид добрите и лошите разположения на духа. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието; когато е мрачен, тъжен, скръбен, той се намира в низходящо състояние на съзнанието си. Какво трябва да направи човек, за да внесе равновесие в съзнанието си? Какъв е лекът в този случай? Какво трябва да направите, за да излекувате някой човек, който страда? С какво се лекува гладът? С хляб. С какво се лекува жаждата? С вода. Значи човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от низходящо във възходящо състояние. Представете си, че сте скръбни; как ще превърнете скръбта си в Радост или най-малкото - как ще се освободите от скръбта? (- Ще се молим.) - Представете си, че не знаете да се молите. (- Ще плачем.) - Не можете и да плачете. (- Ще пеем.) - Не сте певец, не знаете да пеете. (Тогава ще намерим някой по-скръбен от нас и ще започнем да го утешаваме. По този начин ще трансформираме състоянието си.) - Ако при всички тия методи не можете да трансформирате състоянието си, не остава нищо друго, освен да търпите. Това търпение се налага от самия Живот. Чрез търпението човек придобива Свобода. Само търпеливият може да бъде свободен. И обратно - само свободният човек може да търпи. Свобода и търпение вървят паралелно. Търпението е качество на волята, а неволята е отрицателно качество на ума. Когато не мисли, не разсъждава, човек изпада в неволя и тогава минава за глупав. Той носи и страдания, и мъчнотии, но по неволя. Неволята подразбира безволие. (Фигура 1)

Казваме, че от съзнанието А е произлязло съзнанието В, а от него - съзнанието С. Следователно, като се натъкне на някаква проява на съзнанието си, човек трябва да знае коя е първичната причина за тази проява. Например, някой иска да стане учен; той трябва да знае коя е подбудителната причина, която е събудила в неговото съзнание идеята да стане учен. Тази идея работи в съзнанието на този човек, но той трябва да потърси подбудителната причина, която го заставя да учи. Човек може да учи по две причини: или с цел да се препитава със знанието си, или да се облагородява, да се повдига. В такъв случай първият подтик към ученето ще бъде низходящ, а вторият - възходящ. Следователно, щом дойдем до съзнанието, ние се натъкваме на закона на поляризирането. Това показва, че всяка проява на съзнанието има две страни, две противоположни посоки - възходяща и низходяща. Този закон се изразява графически с правата СD: С D.

Значи всеки, който иска да подобри положението си, той непременно трябва да се поляризира, да раздели своите стремежи, т.е. да ги постави в две противоположни посоки. Щом имате две противоположни посоки на движение, вие лесно можете да намерите между тях третата, правата посока. Щом е дадена посоката на движението на две точки, лесно ще намерите движението на третата точка. Как можете да направите това? Геометрията дава следния прост начин: взимате правата СD, която представлява движението на точките С и D в противоположни посоки. След това от точките С и D с пергел описвате дъги. От точката, в която дъгите се пресичат, спущате перпендикуляр откъм правата СD; този перпендикуляр показва посоката на движението на точката О. Щом съзнанието се поляризира, човек намира правата посока на движението си: тази посока е перпендикулярът, спуснат от дадена точка вън от някоя права. Когато се поляризира и намери своята посока на движение, съзнанието започва да изпуща Светлина по всички посоки, във всички направления. При това положение съзнанието на човека е изложено на странични влияния и се движи като махало на една и на друга страна. Така е за всеки, който не разбира закона. Обаче, който разбира закона, той ще намери неподвижната точка на своето съзнание и там ще застане. В съзнанието на човека тази точка е напълно устойчива, тя не се влияе от нищо - тя е точката О на правата СD. Като дойдете до тази точка, вие ще се върнете назад до точка m, по-горе от която не можете да отидете. От точка m енергията върви по две посоки: mС и mD. Така се движи часовниковото махало, като описва около себе си полукръгове. Като дойдете в точка С на съзнанието, вие мислите, че сте разрешили някой въпрос, обаче оттук се качвате в точка т. Щом поседите малко в тази точка, слизате в точка D; и тук мислите, че сте разрешили въпроса, но се заблуждавате, както при точка С. Така се самоизлъгвате всеки ден. Тъкмо разрешите един въпрос, на другия ден виждате, че не сте го разрешили. По този начин се създават ред философски системи, които наричаме философски разсъждения на махалото. Всяка такава система разрешава въпросите едностранчиво, вляво или вдясно; в края на краищата виждате, че нито едното, нито другото разрешение е абсолютно. Тъкмо сте слезли в точка С наляво, и казвате: „Това разрешение не е право." Качите се горе, но скоро слезете в точка С и казвате: „И това разрешение не е право." Така се люлее съзнанието от D до С и обратно, докато дойдете най-после до точка О - устойчивата точка на съзнанието, отдето пак се изкачвате нагоре, към точка m. Така се движи съзнанието ту наляво, ту надясно, ту в точка О и върви напред, разширява се и пръска Светлина в пътя на човека.

И тъй, махалото то (Фигура 3) ще се люлее най-много до точките С и D - по правите линии mС и mD и ще образува триъгълник СmD. Правите mС и mD представляват крайния предел на възможностите за реализиране на дадено желание или за разрешаване на известен въпрос. Като дойде до този краен предел, човек излиза от тези възможности и навлиза в нови. От точките С и m на правата Сm с помощта на пергел се описват дъги и от пресечната точка на дъгите се спуща перпендикуляр към правата Ст. Образуваният перпендикуляр nЕ представлява махало, което има възможност да се движи до своите крайни предели (наляво и надясно) по линиите nС и nm. И при това движение на махалото въпросите остават пак неразрешени. Обаче човешкото съзнание не може да стои на едно място - стъпка по стъпка то се движи и излиза от старото си положение. От точките m и D (Фигура 4) пак ще опишете дъги и ще спуснете перпендикуляр към правата mD, а именно перпендикуляра nq. И в този случай перпендикулярът nq представлява махало, по което съзнанието на човека се движи до своите крайни предели mn1 и n1d. Най-после от точките С и D на правата СD пак описваме дъги, от пресечната точка на които спущаме перпендикуляр Оr; по този перпендикуляр, който служи като махало, се движи съзнанието на човека по правите СО и ОD, като образува и в този случай триъгълник СОD, равен на другите два, както и на триъгълника СmD, с който се намира в обратно положение - с върха надолу. При това движение на съзнанието ние имаме три неподвижни, устойчиви точки, в които въпросите могат да се разрешават. Обаче мъчно се спира съзнанието в тези точки. Фигура 4 представя създаването на макрокосмоса, а същевременно и пътя на слизането и възлизането на човешкия Дух. Тази фигура се нарича Соломонов знак. От центъра А може да се опише окръжност; тя представлява голямата и малката вселена, големия и малкия космос. По този начин ние си представяме минаването на обикновеното човешко съзнание и самосъзнание в неговото подсъзнание и свръхсъзнание. С други думи казано, човек минава от обикновеното в Божественото съзнание, от обикновения - в Божествения свят, дето започва да се движи в перпендикулярна посока на всяко свое желание.

Как ще разберете мисълта, че трябва да се движите в посока, перпендикулярна на своите желания? Представете си, че някой обича да пие, да пиянства; това желание влече човека надолу, към центъра на земята. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да тръгне в обратна посока на своето желание, а именно - в перпендикулярна посока нагоре, към центъра на Слънцето. Той трябва да върви нагоре без никакъв компромис, без никакво отклонение. Най-малкото отклонение от перпендикуляра ще го завлече надолу. Като каже категорично в себе си, че няма вече да пие, той започва да се качва по перпендикуляра. Ако започне да отстъпва в себе си и каже, че ще пие само две-три глътки или най-много една чаша, този човек е пропаднал вече. Щом се зарече веднъж да не пие, никак не трябва да пие. Една глътка, една чаша или едно кило вино, то е едно и също нещо. Този е начинът, по който човек може да се освободи от някакъв недостатък в себе си. Щом реши да не прави нещо, той трябва да бъде категоричен - никакво отстъпление от взетото решение. Който иска да стане силен, той трябва да се откаже изведнъж от някой свой недостатък и да постоянства в решението си. Щом може да прояви воля, това показва, че човек може да мисли. Който иска да знае дали може правилно да мисли, нека се опита да се откаже от някой голям недостатък в себе си. Ако може да преодолее над този недостатък, това показва, че той мисли. Затова именно недостатъците трябва да се използват по най-разумен и правилен начин. Чрез тях ще калите волята си и ще изпитате силата на своята мисъл. Недостатъците, от какъвто характер да са - физически, сърдечен, умствен или духовен, са създадени от самите вас. Следователно само вие можете най-лесно да се справите с тях.

Сега ще ви дам малки обяснения, от които трябва да се ползвате. Когато изнася истината, човек трябва да гледа обективно на нещата. Например, започваш да броиш от 1 до 10; казваш: 1, 2, 3, 6, 9... - сбъркаш. Щом направиш погрешка, не остава нищо друго, освен да заличиш погрешката и да започнеш отново: 1, 2, 3, 4, 8, 9... - пак направиш погрешка. Ще заличиш погрешката и ще продължиш да пишеш. Който не разбира закона, той ще започне да се извинява, да търси причините - защо, за какво е сгрешил. Който разбира закона, той лесно изправя погрешката си. Когато пише или когато брои, човек лесно може да прави погрешки. Достатъчно е най-малкото отклонение на вниманието му, за да сгреши. Ако иска да не греши, той трябва да бъде съсредоточен в работата си и да изучава силите, които действат при написване на всяка буква или на всяко число.

Представете си, че трябва да напишете числото 1; силите, които вземат участие при написване на единицата, започват отгоре и слизат надолу. Значи единицата определя посоката на силите. Когато искате да напишете числото 2, въпросът е по-сложен: първо се образува един малък кръг О, който представлява пътят на човешкото съзнание, което, наместо да се движи в орбитата си, се развива навън - първо по посока с, а после слиза надолу по посока е. Причината за това е, че друг някакъв център е повлиял на човешкото съзнание и го е заставил да измени пътя на своето движение. Но и това влияние на центъра е се изменя, защото иде друго, по-силно влияние - от центъра d, което заставя силите на първичното съзнание да се изменят, да образуват по-малък кръг от първия. След това иде влиянието на центъра m, а най-после иде влиянието на центъра к, който повдига човешкото съзнание нагоре. Следователно всяко съзнание, което минава през двойката, преживява сложни процеси. Числата 1 и 2, написани едно до друго, представляват дванадесетте зодиаци. Събрани заедно, те дават числото 3. Когато съзнанието на човека минава през дванадесетте зодиаци, те оказват върху него дванадесет различни влияния - значи те внасят в съзнанието му дванадесет различни елементи. Тъй щото, когато изучавате числата, вие можете да изучавате всяко число поотделно, а можете да ги изучавате и колективно, в техните общи влияния. За вас е важно да знаете, че числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т.е. сили, енергии, които действат върху съзнанието на човека. В числото 2 имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел. Това движение ние наричаме стремеж към Бога. Следователно стремежът към Бога ражда Любовта. Значи Любовта се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към Първичното, към Божественото съзнание.

Сега, на вас остава да разсъждавате, да мислите върху недоизказаните въпроси. За вас е важно да мислите, да намерите метод, чрез който да възстановите равновесието на вашето съзнание. За тази цел достатъчно е винаги да помните, че има една връзка у вас, която никога не се къса, никога не се променя. Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава. Освен вие самите, никой друг не е в състояние да скъса тази връзка. Ние наричаме тази връзка проникване на Божественото съзнание в човешката душа. Тази връзка представлява вечно движение, вечно проникване на Божественото съзнание във всички същества и движение на тези същества към Божественото съзнание. Всеки е опитвал и опитва тази връзка. И при най-лошото състояние да се намирате, вие всякога чувствате, че нещо силно във вас поддържа духа ви. Всички да ви изоставят, вие дълбоко в себе си чувствате, че има нещо здраво, неизменно, което поддържа равновесието на вашето съзнание. Това се дължи на онзи лъч от Божественото съзнание, който прониква в душата на всички хора. Като знаете това, дръжте в себе си положителната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави. Когато изпаднете в безизходно положение и не знаете как да разрешите някоя задача, турете в подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се разреши. Като си кажете така, успокойте се. Няма да мине много време и задачата сама по себе си ще се разреши. Следователно, когато съзнанието ви се раздвои, първата работа е да се успокоите и да вложите в подсъзнанието си положителна вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може да се разкъса и на която всякога можете да разчитате. Няма сила в света, която може да разкъса тази връзка. Върху тази връзка именно вие можете да градите вашия бъдещ живот. Без вяра в тази връзка, вие не бихте могли да живеете, не бихте могли да издържите на постоянните промени, на каквито сте изложени всеки момент. Животът на Земята е живот на постоянни промени.

Свещено нещо е връзката ви с Великото Божествено начало на Живота. Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого да я пипа. Нито вие имате право да я чоплите. Уповавайте на нея! Тя ще ви извади и от най-забърканите положения на Живота. Щом уповавате на тази връзка, вие всякога ще бъдете свободни. Ако временно сте изгубили Свободата си, пак ще я придобиете. Докато се държите за тази връзка, за този конец, вие ще можете да излезете от лабиринта на вашия живот. Скъса ли се връзката, вие оставате в този лабиринт, докато дойде някой и ви помогне отново да я възстановите. Страшно нещо е човек да се оплете в конците на материята! Единствена тази връзка е в сила да ви освободи от забърканите конци на материалния свят. Като знаете това, никога не си позволявайте да развързвате конеца, с който Първичната Причина ви държи. Някои считат за голямо изкуство да развържат този конец, да се освободят от тази връзка. Не, докато живеете в лабиринта на материята, не късайте конеца. Всяко преждевременно късане на този конец води след себе си нещастия, страдания, катастрофи. Докато сте в лабиринта, дръжте се здраво за тази връзка -това значи вяра. Следователно положителната вяра, за която говорим, подразбира съзнателно поддържане на вътрешната, разумна връзка между Първата Причина и нас.

Сега всички заедно ще направим следното упражнение: ще си представите, че имаме хубав, пролетен ден, а часът е около 2 или 3 сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после - до Слънцето. След това ще направим едно пътешествие и до Венера. Като свършим пътешествието, ще се върнем отново на Земята.

Ще ви дам това упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно, в продължение на десет дена, а след това - когато сте неразположени. Добре е да правите упражнението сутрин, между 2 и 3 ч. Ако не можете да го правите сутрин, правете го вечер, от 10 ч. нататък. Легнете ли си по-рано от 10 ч., не го правете. Това упражнение ще ви отнеме най-много пет минути. Ще концентрирате мисълта си към Слънцето и абсолютно ще забравите околната обстановка. Като свършите упражнението, ще почувствате едно освежаване, бодрост и разположение на духа. Докато правите упражнението, гледайте да не се раздвоите, да не изпаднете в буквата на нещата, да го правите механически. Всяка механическа работа развива лоши навици в човека. Ето защо всяко упражнение трябва да се извършва с разположение и вътрешен стремеж, за да се отрази благотворно върху човека.

Лабиринтът, за който ви говорих, представлява гъста материя, в която всеки може да попадне. За да преодолеете мъчнотиите, които срещате в гъстата материя, вие трябва да се ползвате от методите, представени чрез триъгълниците на Фигура4. Там са показани методи, чрез които човек може да отправя ума, сърцето и волята си към Първичния център, от който е излязъл. Значи стремежът на човека, на цялото му същество трябва да бъде насочен към Бога, към Първичното съзнание.

Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите в Живота. Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка - тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото Слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представлява Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е Слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече Светлина, повече Живот. Срещате някой човек отчаян, мрачен, недоволен от себе си, от живота, готов да мре. Обаче, ако може да се свърже с Първичното съзнание, всичко това моментално изчезва, той става весел, разположен, съзнанието му се прояснява, той намира смисъл в Живота, вижда, че има за какво да живее. Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване и той трябва правилно да го развърже. Тази мъчнотия е кармическа и трябва разумно да се разреши.

Представете си, че в някое от своите минали съществувания вие сте убили някой човек, но сте забравили това престъпление. В сегашното си съществуване вие сте доста изменени външно, никой не може да ви познае. Обаче при движението по орбитата на вашето съзнание вие минавате през своето минало, когато сте извършили престъплението, и срещате онзи, когото сте убили. Тази среща е необходима, за да ликвидирате с кармата си. Човекът, когото в миналото си сте убили, веднага ви познава. Вашият образ, вашите движения са се отпечатали в съзнанието му и той се нахвърля върху вас с мисълта си, започва да търси случай да ви отмъсти. Неговите неприязнени мисли и чувства се отразяват върху вашите и вие преживявате големи сътресения. Какво трябва да правите при това положение? Ще се обърнете към Бога с молба да ви помогне правилно да ликвидирате с кармата си. Каквито страдания да ви сполетят, ще ги пренесете с търпение, защото знаете, че причината за тези страдания лежи във вас. Както сте създали престъпленията, така ще ги изправите. Има случаи, когато някоя душа, на която сте причинили някаква пакост, с години ви търси, докато ви намери да ви отмъсти. Когато тя е горе, в Невидимия свят, вие сте на Земята - тя ви търси горе, не може да ви намери. Ако тя е на Земята, вие сте в Невидимия свят - пак не може да ви намери. Случва се и двамата да сте на Земята, но вие сте някъде в Америка, а той - на другия край на света, не може да ви намери. Най-после условията се съчетават така, че и двамата се срещате на едно и също място. Тогава вие не можете да бягате, но трябва да се обърнете към Бога с молба да ви помогне. Вашият кредитор пита: „Готов ли си да плащаш?" Ако кажете, че сте готови да плащате, той ще ви пусне на свобода и ще чака да се изплатите. Кажете ли, че не признавате задълженията си и не искате да плащате, той ще ви хване, ще ви тури в затвор и ще ви подложи на големи мъчения и изпитания. Този е моментът, когато човек трябва да признае престъплението си и да започне да плаща. Тогава той ще се обърне към Бога, към Вечния извор на Любовта, да му помогне правилно да ликвидира със своята карма. Кармата се ликвидира със закона на Любовта, а не с бягане. С бягане въпросите не се решават. Всяко страдание има свои далечни причини, страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в Астралния или в Менталния свят, т.е. в света на чувствата и желанията или в света на мислите. Както и да се изрази кармата, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави да му платите.

При ликвидиране на кармата има обратни положения. Това са добрите случаи във вашия живот, когато вие сте правили добро на хората, а те не са могли навремето си да ви благодарят. Тъй щото, когато някой ви хване за гушата и настоява да платите каквото му дължите, едновременно с това друг иде да ви благодари за доброто, което някога сте му направили. И двамата са еднакво силни: те се хващат за раменете и започват да се борят, вие оставате между тях. В дадения случай вие не трябва да вземате участие в тяхната борба - ще седите настрана и ще се молите, те сами ще се разправят.

Как се явяват споровете в света? Представете си две братчета А и В, които си играят тихо, мирно, братски се разбират. По едно време някой им подхвърли една ябълка С (Фигура 6). Те се спущат към ябълката и започват да я теглят - едното тегли и другото тегли, започват да се борят кое от тях да вземе ябълката. В тази борба се образува един четириъгълник - децата се държат за ръцете, борят се, а ябълката остава свободна. Те поглеждат към ябълката, но нито едното пуща, нито другото. В дадения случай ябълката е причина за явилия се спор, който създава кармически отношения. Как ще се разреши този въпрос? Дохожда трето лице, което има известно задължение към едно от братчетата, и казва: „Аз ще платя за него." Плаща и въпросът се разрешава. Същото се случва и във вашия живот: ако дойде някой ваш благодетел да ви помогне, лесно ще ликвидирате с вашата карма; ако никой не ви помогне, ще минете през големи нещастия и страдания, докато най-после изплатите всичките си задължения. Всеки човек има поне по един приятел, който се застъпва за него и го защищава, и по един неприятел, който го преследва и постоянно му пакости. Приятелят и неприятелят са еднакво силни и се борят помежду си за един човек. Приятелят казва: „Аз обичам този човек, той е дал живота си за мене"; неприятелят казва: „Аз го мразя, в миналото той ме уби." Приятелят казва: „Щом е така, от мене искай, аз ще платя заради него." Двамата се спогаждат и с това спорът се разрешава. Това са неща, които стават в Невидимия свят, а също така и на Земята, както и в съзнанието на човека. Виждате един напреднал човек, който тъкмо е стигнал върха на своя живот, радва се на успеха си, радват се и близките му. В този момент неприятелят му го дебне, иска да пресече нишката на неговия живот. Ако успее да направи това, всички ще се чудят какво е станало с този човек. Най-после ще кажат, че умрял от разрив на сърцето. Обаче приятелят на този човек иде точно в момента на тази засада, излиза срещу неговия неприятел и го поразява. След това този човек казва: „Голямо премеждие минах, но благодаря на Бога, спасих се." Хората имат криво разбиране за спасението. Само Бог спасява - Той е създал света, Той спасява.

От всичко, казано досега, задръжте в ума си следната мисъл: в света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества - от най-малките до най-големите. Следователно, каквото и да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при никакви условия в Живота няма да ви изостави. Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да чувствате, да действате. Щом имате тази връзка, никога няма да бъдете забравени. Същото нещо се забелязва и между светските хора: докато партията им е силна, те имат вяра и могат да направят много неща заради нея; щом партията им отслабне, и те изгубват силата си. Значи, докато е свързан с Божественото съзнание, човек има сили всичко да направи; щом се усъмни в тази връзка, той отслабва, обезсърчава се, изгубва смисъла на Живота.

Размишление

Fir-fϋr-fen

Tau-bi-aumen




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help