Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Правилният растеж на Ученика

Размишление

(Прочете се резюме от темите върху „Пробуждане на Божественото съзнание в човешката душа“.) Тема за следващия път: „Разлика между човека и животните“. Тази тема не е странна, понеже вие сте я минали, ще си я припомните само.

И за втората неделя тема: „Разликата между ума и сърцето“. И това ви е известно, по какво се различават.

Ще говоря тази вечер върху правилния растеж на ученика.

Вие може да вземете растенето в обикновения смисъл, тъй, както става в Природата. За пример в растенията има стремеж да израснат нагоре, понеже така растенията намират ония условия, при които животът им може да се развива правилно. Значи растенето е една необходимост, минаването от едно състояние на потенциалност към едно кинетическо състояние, или състояние на активност. Или, може да кажем, минаване от тъмнина към светлина.

Сега ученикът трябва да има предвид всякога методите на живата Природа. Вие не трябва да си създавате илюзии в ума, че Природата ще създаде за вас специален метод. Не, всинца ще спадате към онази категория на оня метод, на който са подложени всички същества без разлика. Сега в туй отношение много пъти известни религиозни системи, известни философски системи може да ви спънат във вашия растеж. Как? Ще кажат: „Бог е Любов“, следователно като Любов Той ще улесни вашата работа. Това е вярно 50%. В какво отношение? Че Любовта ще подобри само условията на живота ви, но от вас пак ще зависи да използвате тия вътрешни условия. От вас зависи, тя е специално предоставена ваша работа. И всеки един от вас има да разреши най-малко няколко задачи в едно съществувание. И тия задачи трябва да се разрешат правилно. Добре, сега ако някой ни запита: „Защо ние се храним?“ – За да израснем. – „А защо трябва да израснем?“ – За да могат тия набрани енергии в нас да се превърнат, да минат от едно състояние в друго. – „Защо трябва да се превърнат енергиите?“ – За да се появи съзнателният живот у човека. – „Защо трябва да се появи съзнанието?“ – За да дойде самосъзнанието. Те са два полюса. Съзнанието и самосъзнанието, това включва само рамките на човешкия живот. То е живот на постоянните, вечни промени, на скръб и радост. Скръб и радост, днес печелиш, утре губиш. Усещаш, че си ял, доволен си, след няколко часа усещаш новия глад.

Следователно растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят, и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието – то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на безсмъртие“, или живот, дето няма гниене. Сега, като казвам тия думи – съзнание и самосъзнание, то е, за да ги разберете. В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела. В самосъзнанието някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро. Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. Човек трябва да мине този период, да влезе в подсъзнанието, да забрави погрешките си. Защо? Добро е само това, което се помни. Добър човек или добър ученик е онзи, който помни доброто, а забравя злото. Ученик е онзи, който помни само Любовта, а забравя омразата. Ученик е онзи, който помни само Мъдростта, нея има всякога пред вид, а забравя своите глупости. Сега глупостта и тя е една наука. Аз ще ви докажа туй, защото в дадения случай може да ви радва. Сегашното ви благо след няколко години ще бъде вашето нещастие.

Да, аз ще ви го докажа. Ето моя аргумент: Имате едно дете на 10 години, здраво, стройно, умът му е отлично развит. Туй дете иска да има хубави дрехи, направени от нов плат. И то разбира. Вие му ушивате дрехи от новия плат. То е доволно. И когато дойде някой ваш гост, чичо или леля, някой ваш далечен роднина или приятел, то ще каже: „Мамо, я ми дай хубавите дрехи“. Ще се облече, радостно е. Гостите ще му разгледат плата, как са направени дрехите, ще кажат: „Много хубави са дрехите“. То сияе от радост първия ден, втория ден, третия, след 1 месец, но след 2 години, когато се окъсат тия гащи, изтънеят, то се срамува от тях. То слага тия дрехи в някой гардероб. Какво ще бъде положението му, ако след 2 години, като дойде чичо му, ще трябва да обуе тия гащи? Това ще бъде позор за него. Те ще бъдат парцаливи. То ще каже: „Старите гащи там да седят, аз не ги искам, други ще ми дадете“. И аз ви казвам: Вашите вярвания, които сега имате, след 10 години може да ви е срам от тях. А сега, в дадения момент, може да ви са едно наслаждение. Къде е злото? Не е в старите дрехи. Тия дрехи са износени. Онова същественото в дрехите е изчезнало и те изгубват онази приятна красота в себе си тъй, както известна храна, ако вие я държите, тя започва да се разлага и ония набрани енергии в нея изчезват – храната става безполезна. Някои казват: „Старите истини“. Те мислят, че истините може да стоят някъде и да бъдат стари. Истина е само това, което в даден момент ти самосъзнаваш, туй, което се проявява в твоето подсъзнание, което се проявява в твоето свръхсъзнание в даден момент. Ако една истина се прояви в твоето съзнание или самосъзнание, това е едно преходно състояние на тази истина. Ако тя се яви в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, тя е истина, на която ти можеш да разчиташ. Може да направите опит, той е следният.

Този опит е верен. Ако вие застанете вечерно време и кажете на вашето подсъзнание: „Аз искам да стана утре в 4 часа“, и забравите, подсъзнанието ще ви събуди точно навреме. Но кажете ли два пъти, то няма да изпълни. Значи вие сте се усъмнили в него, а то е Божествено. На Божественото веднъж се казва. Кажеш ли на някое дете веднъж: „Стоянчо, иди купи 1 килограм захар“, то ще купи. Кажеш ли му втори път, то ще забрави. Да допуснем, че имате известна болест. Кажете на вашето подсъзнание: „Аз искам да бъда здрав след една седмица“, и забравете туй. След една седмица вие ще бъдете здрав. Оплели са се вашите работи някъде. Не бързайте. Спрете се и кажете на вашето подсъзнание, на себе си тъй: „След една година искам моите работи да се оправят“. Спрете пак. Нищо повече! Направете туй и не мислете никак. След една година работите ви ще се оправят. Но ще вложите вяра. Като кажете, вие ще вярвате. В Божествения закон няма никакво изключение! Сега за пример аз седя и съдя: Дали ме разбраха тази вечер учениците? То е работа на съзнанието и самосъзнанието на човешкия живот. Когато аз работя в границите на Божествения живот и ви казвам една истина, туй, което ви казвам тази вечер, то ще принесе своята полза. Аз нямам никакво съмнение и в моя ум е определено след колко време тя ще принесе своята полза. Ще принесе. Защо? Защото вие всинца се намирате в известна тревога и не знаете как да оправите работите си, съзнавате, самосъзнавате се, мъчите се и всеки от вас иска да излезе от туй безизходно положение, всеки иска повече щастие. Всеки иска да подобри материалното си положение; всеки иска да подобри здравето си, семейните си отношения, отношенията между приятелите, всеки иска да усили своя ум, да облагороди своето сърце, да уякчи своята воля. Това са все стремежи. Как ще ги постигне? Ето къде е опасността у вас.

Вие ще кажете: „Учителят ни каза едно правило, ние нямаме вече нужда от Учителя“. Ето къде е погрешката. Вие не разбирате целия закон. Защото ако аз ви кажа да поставите гърба си на слънце, непременно туй слънце ще ви излекува, но ако ви покажа един начин да съберете тази слънчева енергия, та когато го няма слънцето, пак да се ползвате от него, какво ще кажете? Ще кажете: „Няма да може“. Лъжете се, ами че тази енергия е пак слънчева, макар че тя е акумулирана. Слънцето постоянно има връзка с тази енергия, която сте акумулирали. Щом кажете, че нямате нужда от слънцето, вие скъсвате вашите връзки с него. Сега във вашето подсъзнание работи Божественият закон. Всички опитности на миналите векове са вложени вътре в туй подсъзнание, там са събрани всичките Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия. Тази енергия, която е вложена в подсъзнанието, може да се развива в Божествения свят и оттам ще мине през човешкия живот: съзнанието и самосъзнанието. Следователно съзнанието и самосъзнанието са като едно условие да трансформирате енергията си. За да мине Божествената енергия от едно съзнание в друго, потребен е един преходен период, а той е човешкото съзнание и самосъзнание.

Сега аз, като говоря за „Учител“, подразбирам не много учители – един Учител в света! Туй ще го пазите. Един е Учителят в света. Този, Божествения Учител, вие ще го научите. Той постоянно слиза и възлиза в света. Слиза и възлиза! Когато Го обичате, Той слиза при вас, когато Му се наситите, Той възлиза. Христос преди 2,000 години дойде при евреите, нали? Слезе и после, като не го искаха, възлезе нагоре. Сегашните народи се намират в тежко положение, пак Го викат. И казват по кой начин щял да дойде. Ще дойде по особен начин. Е, по какъв начин ще дойде? Казват: „Отгоре, от небето ще дойде“. Какво нещо е идване от небето? Ако той дойде от небето тъй, както дъждът иде или както снегът, или тъй, както слънчевите лъчи, какво ще добиете? Ако дойде като росните капки, той само ще измие праха на растенията, ще уталожи известни нужди на хората, нивите ще дадат повече плод. Може да дойде като слънчевите лъчи, да подигне растенето, но в човешките умове, в човешките сърца Христос нищо няма да внесе. Следователно Христос ще дойде като росните капки, ще дойде като слънчевата светлина, но ще дойде и като онази велика разумна мисъл вътре в човешките умове и онова разумно желание в човешките сърца. Той ще проникне във вас! Тогава се заражда мисълта: „Ще има ли форма, ще Го видим ли?“ Ще Го видите. И туй виждане, този Христос вътре във вас, той ще бъде един идеал, към който вие се стремите. Той е идеал на вашия живот.

Всяко растение си има идеал. То като художник почва да работи и да реализира своя план. Първо почва никнене, растене, цъфтене, след туй връзване семката и най-после дойде зреенето. Значи растението съзнава, че е добило известна енергия, и започва втори опит. И самото растение си има идеал, който трябва да достигне. То се усъвършенства тъй, както и хората. И животните се усъвършенстват както хората. Всяко едно животно, и то си има един идеал, към който се стреми. И то се усъвършенства в ума. Идеалът на растенията не е идеал и на животните. Но всеки един живот от растителното царство, от животинското царство и човека си има свой идеал. И всеки се стреми да го реализира. Какъв е идеалът на ученика? – Да бъде като Учителя си. Следователно Учителят е идеал на ученика, който той трябва да реализира, т.е. да има туй знание, което Учителят има, да има тия чувства, които Учителят има, да има тая воля, която Учителят има, и да работи в света тъй, както Учителят работи. В туй растене окултният ученик трябва да има едно много правилно схващане за окръжаващата го среда. Той трябва да знае, че Истината не може да дойде отвън. Отвън ще дойдат всичките спомагателни средства, но Истината ще дойде отвътре. А „отвътре“, то е закон на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И този, вътрешният свят, обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание и за нашето самосъзнание. По някой път ние мислим, че подсъзнанието и свръхсъзнанието са вън. Там е нашата погрешка. Вътрешният свят в този окултен смисъл е широкият свят. Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и самосъзнание. Вие, като ученици, ще си зададете следния въпрос. Допуснете, че вие растете, имате известен идеал, най-после остарявате, след туй дойде смъртта и вие умирате. Представете си, че туй състояние трябва да преживеете най-малко веднъж, преди да сте умрели.

Представете си, че напускате тялото си. Какво ще стане с вас? Трябва да имате ясна представа за себе си извън тялото. Е, каква ще бъде вашата представа извън тялото? Тази представа ще бъде следната. Да допуснем, че имате пред себе си известен богат човек, нали? Той има ниви, после има крави, има коне, овце, има къщи, борове, и т.н. Вие го считате богат за всичките тия неща, които има, но ако той се запита: „Какво съм аз вън от тия къщи?“. За да се разбере, той трябва да се изолира, да остане сам. И следователно туй тяло, което ние имаме, тия клетки, които сега имаме, това са неща непостоянни. Човек е скрит вътре. Сегашното ни тяло, това е едно богатство, което ни помага да се развиваме. Ето защо ние трябва да се освободим от страничните неща, да разбираме вътрешния живот. Хубаво. Ако аз през целия живот се занимавам със своите волове, коне, овце, градини, какво ще ми допринесе това? Мислите ли, че един вол ще ми даде известна интелигентност? Аз мога да го науча как да оре, мога да го храня, но той за небето нищо няма да ми разправи. Нивите, които обработвам, и те няма да ми дадат смисъла. Всичките неща, които имам, ще ми дадат понятие само за обикновените работи, а дълбокият смисъл къде е? Няма да го търсим в тялото, а извън тялото. Туй тяло е образувано по закона на съзнанието и самосъзнанието, а за в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И следователно във всяка една школа ние ще започнем да градим своето тяло. То е изкуство. И ако питате един франкмасон как да съградим туй тяло, какво ще ви каже? Там има чукове.

По новия начин, а то по старому всеки може да гради. По новия начин трябва да знаеш да градиш, а този новия начин ще го научиш от кого? Само от своя Учител! Аз казах: Този Учител, като дойде, Той ще ви каже първата дума. И по образа на тази първа дума ще почнете вие да градите новото си тяло и тогава ще имате друго сърце. В туй ново тяло не само сърцето ви ще се промени, но и умът. И апостол Павел казва на едно място, че ние имаме ума Христов, не обикновения ум. Като казвам, че ще имаме едно ново сърце, разбирам, че туй сърце няма да бъде като сегашното, т.е. не с тия преходни чувства. Сегашното сърце е много неустойчиво. Че е неустойчиво, сами може да направите опит. При сегашното състояние човек е непризнателно същество. Даже ако Господ направи един опит с нас, само като докосне човека някъде, веднага неговото състояние се изменя. Вземете обикновеното плачене. Човекът плаче. Защо плаче? Защо плаче онази майка? Умряло детето, плаче за детето си. Казвам: Онази женена жена плаче. Защо? Умрял нейният мъж. Богатият плаче. Защо? Изгубил всичкото си състояние. И той плаче. Всички, които плачем, все плачем за нещо, което сме изгубили. Защо плаче човек? Понеже е изгубил нещо. Казвам: Плачът не спасява. Ако сме изгубили нещо, с плач няма да го намерим. Плачът само показва, че сме изгубили нещо. Е, как ще го придобием туй изгубеното? Плачът е само едно състояние, да смекчи човешкото сърце, за да може Божественият дух да работи вътре. Туй е смекчаване. Защото ако човек не може да плаче, значи условията са тежки. Като си смекчи сърцето, тогава ще дойде Духът Божии. И за онези, които плачат, Духът действа по един начин, а за онези, които не плачат – действа по друг начин.

Сега ученикът трябва да има предвид съграждането на своето ново тяло. Никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание! В своето съзнание и самосъзнание той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволи тия, обикновените неща на съзнанието и самосъзнанието да ги внесе в подсъзнанието и свръхсъзнанието! Той прави едно прегрешение и е осъден на ред страдания. Ти в съзнанието си като търговец, като учен човек може да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят да внесеш една от тия човешки мисли от своето съзнание, ти ще се спънеш в своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се повдигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек. Но ти може да пуснеш своите клонища в Божествения свят и там да живееш. Как ще живееш? Като ученик. Аз взимам думата „ученик“ във висш смисъл. И затова казва Христос, че когато дойде подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще се отречеш и от баща си, и от майка си. За подсъзнанието и свръхсъзнанието ще се отречеш. Защото в Божествения свят други са предметите, други са нещата, които ще ви занимават. Ти казваш: „Аз имах един приятел, като отида в другия свят, дали ще мисли за мен?“ Мнозина от вас може да мислят така. Вашият приятел може да мисли за вас само ако сте го обичали и той ви е обичал, ако сте хранили едно възвишено чувство към него, не обикновената любов, но Любов, на която нишките не се късат. Той, щом влезе там, постоянно ще мисли за вас, постоянно ще бъде във връзка с вас.

Тъй че връзките на подсъзнанието и свръхсъзнанието са постоянни, а връзките на съзнанието и самосъзнанието постоянно се късат и вследствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега съществува. Сега всички хора, даже и тия от окултните школи, страдат от смесването на тия два въпроса: те искат да внесат Божественото в човешкото. То е немислимо. Божественото не може да се вмести в човешкото съзнание и самосъзнание. Когато Соломон искал да съгради храм на Господа, казали му: „Ти ли ще Му съградиш храм? Небето не може да побере Бога, че ти в тоя малък храм!“ Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмести великото Божествено подсъзнание и свръхсъзнание. Следователно едновременно ние ще имаме два живота – и като човек ще живеете, и като Дух в съзнанието и в самосъзнанието. Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете как да изправите вашия живот. Казвам: Боли ви главата, имате главоболие. Ако го лекувам по закона на самосъзнанието или съзнанието, след един месец пак ще имаш главоболие. Ще печелиш, ще губиш. Ще се раждаш, ще умираш. При такъв един морал, който се върти, не може да си оправиш работите. Ще го лекуваш по Божественому, в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Дойдеш ли до този закон, всичко можеш да оправиш. Та пътят, който ще научите, той е лесен, само ще направите едно разграничение между човешкия живот и Божествения живот. Човешкият живот е живот на постоянно разрушение, а Божественият живот е живот на постоянно съграждане. Човешкият живот е един процес на разрушение, разрушение, разрушение... И като погледнете от единия край до другия, това е все разрушение, нищо повече! А Божественият живот, това е живот на постоянно съграждане, съграждане, съграждане...

И следователно туй, което ние искаме в света, всичките условия се намират само в този живот. Туй трябва да го знаете. И ако вие искате да бъдете щастливи във вашето съзнание и самосъзнание, не можете да бъдете щастливи, защото самият процес е обратен. Тъй е засега. Той е процес на разрушение. И ние виждаме, че туй е така. Четете историята, разгледайте живота, как ще го обясните. Всичко в света, туй, което съдържа живота, всичко се разрушава, едно друго се разрушава, а в Божествения свят едно има, което разрушава, а другото съгражда. Човешкото разрушава, а Божественото съгражда. Значи тия два живота паралелно вървят, докато един ден Божественото включи човешкото вътре; тогава ще дойде вътрешна хармония и ще минем от едно състояние в друго, ще минем от смърт в живот. Туй може да стане тази вечер, то не е въпрос на времето, то е въпрос на вашата бързина. Вие още тази вечер може да го решите, но може да го отложите за един час, два, три, пет часа и т.н., а може да го решите веднага. Вас, като ученици, няма какво да ви спъва. Светът може да има нещо да го спъва. Вие сте дошли в окултната Школа, какво ще ви спъва? Ще кажете: „Чакай да си помисля“. Какво има да си мислиш? С хиляди години сте мислили, някои от вас сте на 20, 40, 60 години и сериозно сте мислили. С образование сте, мислите.

Тази Истина няма да я намерите никъде, тя не е написана в никоя книга. Всяка една книга е написана по закона на самосъзнанието и съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички учители мълчат. Когато учениците на Хермес са го попитали за една дума от Великата книга на живота, да им я изясни, той само си стиснал устата и нищо не казал. А ние веднага ще си отворим устата два пъти. И когато Йоан видял тия работи отгоре, казали му: „Туй го запечатай“. Той е писал нещо, но туй, което е писал Йоан, то е за съзнанието и самосъзнанието, а ония неща, които се отнасят до чисто Божественото, за тях му казват: „Туй го запечатай, то е тайна!“

Сега на вас, като ученици, ви трябва едно основно правило. Без туй правило вие не можете да направите никакъв успех. То е следното: вие трябва да се познавате добре, добре да се познавате! Но туй познаване не може да стане чрез научно изучаване. Вие трябва да употребите Любовта като едно средство, вие трябва да залюбите един човек, за да го познаете. Бога ние чрез Любов трябва да Го познаем, за да добием вечния живот. И същият закон трябва да се приложи в Школата. Вие трябва да вложите Любовта един към друг като един велик закон, за да се познавате. Само ако се познаваме, може да работим. Е, как ще работим? „Да се обичаме.“ Ама как? Ти познаваш ли го? – „Аз го познавам.“ Но утре се случат някои особености в неговият характер, казваш: „Аз не мислех тъй, не го обичам“. Защо? Не го познаваш. В Любовта ти познаваш човека в неговата основа, не може да има лъжа. Ти познаваш човека такъв, какъвто си е. И като го опознаваш, ще постъпиш съобразно неговото естество. Защото туй естество, което се съдържа в подсъзнанието и свръхсъзнанието, то е Божествено естество, и с този човек ще постъпиш тъй, както с Бога. Ти ще го обичаш. И ако в една школа, каквато и да е тя, не се сложи Любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Следователно, когато аз говоря за Любовта, подразбирам този великия принцип, който сега трябва да вложите, за да познавате окръжаващите ви хора. Чрез закона на Любовта вие трябва да познавате хората.

Така ще се избегнат много от сегашните неприятности и нещастия. Щом познавам един човек и щом той ни познава, ние се намираме вече в закона на Божествената хармония. Защото онзи цигулар, който познава своето изкуство, той свири добре. Двама музиканти, които познават еднакво своето изкуство, свирят правилно. Но ако единият е учил по една система, другият – по друга, единият употребява един ключ, другият – друг ключ, те не могат да свирят. Следователно всички трябва да се нагласят по закона на Любовта, а туй нагласяване става чрез познание. Казвате: „Какво ще видим, ако познаем един човек?“ – Велико нещо е да познаете един човек! Даже най-обикновеният човек, ако вие го познаете с Любовта, вие ще се учудите на голямото невежество, което хората имат. Такова велико богатство се крие във всяка една душа! Затворена е тази душа! Вие мислите, че е нищо. Не, такова едно грамадно богатство се крие в нея, вътре. Един велик свят се крие във всяка една душа! И да я познаеш със закона на Любовта, то значи да познаваш Бога. Да познаем Бога, значи да го познаем в Неговото единство. И да познаваме Бога в Любовта, то е да Го познаваме в Неговото множество. Всеки един човек е проявление на Бога.

А Бог в своята целокупност и в своето проявление трябва да го познаваме еднакво, понеже Той не се изменя. Аз към Бога трябва да бъда еднакво внимателен и към неговия пръст. Да допуснем, че Той има пръсти. Когато пипаме Неговия пръст, трябва да бъдем толкова внимателни, както и към цялата му ръка. Ако допуснем, че Той има косми, към един косъм трябва да бъдем толкова внимателни, както бихме отдали важност на Неговите очи, ръка и пр. За мен всичко има еднаква цена, защото у Бога всичко има една и съща цена. Следователно, от туй гледище на Любовта, душите, като лъчи, които изтичат от туй Божествено свръхсъзнание или подсъзнание, имат еднаква важност. Бог на всички гледа еднакво, без разлика! Той не се заблуждава от външните форми, които сега сте образували. Той не се заблуждава от вашето знание, нито от вашето неразположение, което сега имате, някой взел повече, някой взел по-малко. Той с тия неща не се заблуждава. И казва Писанието там, че трябва да обръщаме внимание на човешките сърца. На вашето сърце най-първо и после на вашия ум, но не как чувствате и как мислите чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, но чрез закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието.

Сега ние ще имаме един малък опит, едно упражнение го наричам аз, психическо упражнение. Туй упражнение е следното: тази вечер ще отидем от месечината в слънцето. Ще тръгнем от земята към месечината и от месечината към слънцето, и обратно – от месечината към земята. Сега вие ще си представите, че излизате из вашето тяло, ще отправите вашата мисъл първо към месечината. Всеки от вас ще си определи една скорост, с която ще пътува. С 100 километра, или с 200, 300, 500, 1 милион километра, или с 10 милиона километра, и ще полетите с тази бързина. Но да не се уплашите, вие ще турите тази бързина, която е поносима за вас. Най-първо, ще определите с каква бързина ще се движите към месечината и като достигнете до месечината, в съзнанието си гледайте какви картини ще видите. Дали краката ви ще докоснат някоя твърда почва и каква ще бъде тя, дали някоя равнина или някой висок връх. Ще седите няколко минути и след туй ще се устремите към слънцето. Около слънцето има един огнен пояс, ще се гмурнете, ще минете през него и ще влезете в слънцето. Този пояс е много горещ, но вътре не е тъй горещо. Като влезете вътре, ще видите един много красив свят. Той е толкова красив, но дали ще го видите, или не, важното е само какви представления ще имате.

Някои от вас може само да припарят. Но има и друга опасност тук: между земята и месечината има един студен пояс, може някой там да се спре. Този леден пояс, това са известни сили, електрически сили, които някой път засягат земята и я изстудяват. И вследствие на тия засягания земята е претърпяла катастрофи. Там като минавате, няма да ви е страх. Няма да замръзнете, аз ще ви придружавам. Няма да ви е страх, разбирате ли? Ние ще тръгнем сега. Опитът ще трае 15 минути: 5 минути до месечината. Туй ще сложите във вашето подсъзнание. Разбирате ли? Законът е такъв. Вие ще ме питате: „Може ли да направим туй нещо?“ Можем, разбира се! Казано-свършено, тръгваме! Тази вечер тръгваме! Вие ще кажете: „Как ще бъде това?“ То не е наша работа. Как? – „Искам и тръгвам до месечината.“ Ще идем до месечината – 5 минути, от там до слънцето пак 5 минути и 5 минути ще ни вземе обратният път, да се върнем на земята. Сега ще се успокоите хубаво. Онези, които няма да вземат участие в пътешествието, те само ще ни изпращат, няма да дигат шум. Те ще наблюдават, ние ще се движим и ще чакат, като се връщаме назад. Но няма да кажете: „Дали ще се върнем?“ Ще идем и ще се върнем назад. Сега ще започнем, тръгваме вече. Достатъчно сега. Е, как мислите, пътува ли се лесно до слънцето?

Сега тихо да изпеем една песен.

(Пеем: „Бог е Любов“ с припева:)

Ний ще ходим в тоя път на светлината,

На светлината, на светлината!

В която царува Божията Любов,

Божията Любов (3 пъти)

В окултното пеене ще пееш за себе си. Умът ти ще бъде концентриран в думите и в гласа. Само за себе си ще пееш. Нищо да не ти отвлича вниманието навън.

Т. м.

14-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 2 януари 1923 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help