Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Хармонизиране на енергиите

Шеста лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас на 8 ноември 1922 г., сряда, 19:00 часа, София.

Fir-fϋr-fen

Tau-bi-aumen

Тайна молитва

За следния път пишете върху темата: „Разлика между душа и дух".

Като пишете темата си, всеки ще се стреми да бъде свободен, да не се влияе от чуждо мнение, от това какво са писали някои авторитети. Всеки ще бъде авторитет за себе си. Пишете това, което вие знаете, каквото вие разбирате под понятията душа и дух. Можете да четете какво са писали и други автори по този въпрос, но за вас е важно да не се влияете, да останете верни на своето разбиране.

Какво разбирате под думата разлика? Говорите за разлика между две величини, между две уравнения. Когато две величини се сравняват, става въпрос за разлика между тях. Прави се разлика в количествено отношение, прави се разлика и в качествено отношение. Говори се за разлика между цветовете, значи прави се различие в количеството на вибрациите. Говори се още за разлика във вярванията на хората; тук пък имат предвид степента на човешкото развитие, както и начина, по който хората живеят. Всеки живее според вярванията си. Интелигентността, както и животът на човека, се определя от вярванията му. И затова казват: „Не се спирай върху онова, което човек говори, но спирай се върху начина, по който той живее." Животът на човека определя неговите вярвания, неговите възгледи и убеждения. Някой човек казва, че вярва в Бога, но щом го помолят за някаква услуга, той веднага започва да се рови в паметта си дали този, който иска услугата, не му е направил някакво зло или някаква пакост. И ако намери такава, веднага се отказва да извърши услугата. Той помни злото с години. Каква вяра е тази, която помни злото?

Сега искам да спра вниманието ви върху съгласните букви. В случая за вас не е важен характерът на буквите, нито символът, който те изразяват, но е важна интензивността на енергията, която всяка буква съдържа в себе си и която е необходима за нейното произнасяне. За да произнесете, например, буквата б, вие доближавате устните си и малко се напрягате. Горната устна е свързана със сили от Астралния свят. От двете устни едновременно изтичат два вида енергии: от горната - активна енергия, а от долната - пасивна. Буквата б означава творческия принцип в Природата. Забележете, когато иска да направи нещо, човек се напряга, напъва се, като че изговаря буквата б. Той се изпъчи напред, свие вежди, напрегне се и казва: „Ба, мога да направя това нещо!" Следователно, щом произнесете звука б, вие се свързвате с известен род енергии в Природата. Това показва, че нищо не е произволно, нищо не е случайно. Знакът на звука б в различните народи може да бъде различен, но енергията, която е свързана със самия звук, не е произволна. Интензивността на тази енергия е точно определена величина. Щом произнесете този звук, това показва, че у вас има желание да творите; за да реализирате желанието си, вие трябва да знаете как да го произнесете. Когато произнесъл този звук, Бог създал света; Той казал: „Да бъде виделина!" Свещената книга започва с „Битие" -създаването на света, дето първата буква е пак б.

Когато изговаряте звука в, вие поставяте зъбите на горната челюст върху долната устна. Зъбите са свързани с физическия свят. Следователно при изговарянето на този звук става съединяване на един активен принцип от физическия свят (зъбите) с един пасивен принцип от Астралния свят (долната устна).

Когато произнасяте звука г, трябва да обърнете внимание на положението, което езикът взима. Думата гърло се пише със знака г. Такъв знак се образува и при изговарянето на звука г. Този знак означава безконечност. Когато произнесете звука г, езикът се подпира малко на небцето, близо до гърлото, което показва, че вие трябва да разбирате онези мерки, с които се определя безконечният ред от енергии или числа. При звука г става малко свиване на гърлото, а не на устните. Този звук представлява музикално число. Енергиите, които са свързани с него, идат от Духовния свят, затова и думата Господ се започва с тази буква. Буквата Г е съставена от единица, върху която седи знакът за безконечността. Когато казваме, че Господ е безконечен, безграничен, този Негов атрибут се съдържа в буквата Г, с която започва думата Господ на български език.

При изговарянето на звука д езикът се допира до небцето горе, близо до зъбите. Езикът е разумното начало в човека. Небцето пък представлява активен принцип от Божествения свят. Следователно при изговаряне на звука д разумното начало в човека влиза в контакт с Божествения свят. Езикът има три служби: да вкусва, т.е. да опитва вкуса на нещата, да се движи и да говори. При изговаряне на буквата д той се докосва с крайчеца си само до Божествения свят. В звука д се съдържа такава активна сила, която е в състояние да примири противоположностите между физическия и Божествения свят. Тази буква представлява закон на равновесие. В звука д се съдържат такива правила, чрез които силите на Природата могат да се регулират, уравновесяват или хармонизират.

При изговаряне на звука е става малко свиване на гърлото, а езикът заема особено положение в устата - той леко се докосва до зъбите на долната челюст, до пасивната й страна. Буквата е означава размножаване в Природата. Същевременно тя означава двата полукръга, получени от делението на кръга на две части. В това положение на буквата имаме знака е. Ако същата буква се обърне към запад, имаме буквата з. Ако се обърне нагоре, към север, имаме еврейската буква ш, шин, и. От това гледище буквата знака е означава слизане на енергия от Божествения свят на физическия, за да послужи за размножаване и осъществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира.

Когато произнасяте буквата ж, между небцето и езика се образува малка дупчица. Това показва, че звукът ж е свързан с такива енергии, които съдействат за растенето на органическите семена в Живота. Като разглеждате буквата ж внимателно, ще видите, че тя е образувана от два шина или от две букви е - едната обърната нагоре, а другата -надолу. Това показва, че тук става двойно растене - горно, в клонищата, на които се забелязват цветове и плодове, и долно, в корените, които растат, заякват и се размножават. Следователно звукът ж е свързан със сили, с енергии, които работят за растенето и развиването.

Човек трябва да изучава звуковете, за да се свърже с енергиите, които протичат през тях, и да може по такъв начин да си въздейства. С енергиите, които излизат от мислите, чувствата, думите и постъпките на човека, се обясняват хармоничните и дисхармоничните състояния, които човек преживява. Представете си, че вие мислите за някой ваш приятел и като си спомните за него, усещате едно приятно, хармонично разположение. Коя е причината за това разположение? Добрата мисъл, която отправяте към приятеля си. Мисълта, изобщо, не върви в права линия, но е малко вълнообразна. В това време и приятелят ви отправя към вас добра мисъл и се готви да ви посети, понеже ви е обещал. Вашите мисли се срещат с неговите и между тях става правилна обмяна. Понеже мислите са вълнообразни, възвишенията от мисълта на приятеля ви съвпадат с низините на вашата мисъл и продължават своя път (Фигура 1). Вие се усещате добре, хармонично разположени. Обаче най-малкото съмнение по отношение на приятеля ви нарушава хармонията на вашите мисли и вие усещате главоболие, напрежение около слепите очи. Съмнението е причина за сблъскването на вашите мисли. Как става това сблъскване? - Възвишенията на мислите на вашия приятел не влизат вече в трапчинките на вашата мисъл, но се срещат възвишения с възвишения, вследствие на което става отблъскване на мислите (Фигура2). Това отблъскване е причина за главоболието ви.

И тъй, когато между мислите на един човек или между мислите на двама или повече души има хармония, винаги се образува Светлина; щом хармонията между мислите се наруши, в ума на хората настава мрак, тъмнина. Този закон се проверява навсякъде в Живота. Учителят обяснява на учениците си една задача. Ако някой от тях се усъмни, че може да разбере задачата, веднага обясненията, които учителят дава, изчезват и задачата става тъмна, неразбрана. Следователно, когато учителят обяснява нещо, ученикът трябва да бъде в хармонична връзка с учителя си. Усъмни ли се, връзката се прекъсва. Когато ученикът е във връзка с учителя си, последният повдига мислите на ученика си нависоко, свързва ги с вибрациите на своите мисли и ученикът е доволен, че предметът му е ясен, че разбира нещата. Той се радва, че в ума, в съзнанието му е светло.

Следователно при срещата на две хармонични мисли се образуват вълни, които вървят правилно в своя път. Височините на едната мисъл влизат във вдлъбнатините на другата и образуват една вълна (Фигура 1). В такова положение се намират две назъбени колела, когато влизат едно в друго. Ако се измени движението на тези колела, веднага се явява дисхармония и те спират. Ако не спрат, ще се образува търкане, при което някои от зъбците ще се счупят.

Вие можете да направите опит, да видите какво е влиянието на хармоничните и дисхармоничните мисли върху човека. При две хармонични мисли едната е положителна - тя е свързана със студените течения в Природата; другата мисъл е носителка на отрицателна енергия - тя е свързана с топлите течения в Природата. Докато се движи между тези две течения, човек се усеща добре, здрав. Тогава в едното полушарие на мозъка му се образуват студени течения, а в другото - топли, магнетически течения. Когато главата се сгорещи, човек изпада в болезнено състояние. За да се възстанови здравословното му състояние, трябва да се предизвика в него някакво раздвояване, в смисъл - да се създадат в двете полушария на мозъка две различни течения. Щом се постигне това състояние, кръвта започва правилно да циркулира и човек се усеща здрав. И дъждът в Природата се образува при същите условия, а именно при срещата на две различни течения - топло и студено. Същото може да се каже при образуване на мислите и желанията на човека - и те се образуват при срещата на две противоположни вълни или течения.

Да се върнем към буквите и думите. Когато произнасяте буквите, добре е да ги пишете и да изучавате движенията, които правят гърлото, езикът и устните. От буквите постепенно ще пристъпвате и към думите. Ще видите, че много думи са написани граматически правилно, обаче има известно несъответствие между смисъла им и силите, които действат в тях. Например думата престъпник по смисъл е лоша, но по съдържание на сили, на енергии, тя има възходящо движение. Като се каже на някой човек престъпник, подразбират лице, което е нарушило законите. Обаче енергиите на тази дума са във възходяща степен. Тази дума има благородно произхождение. У българите, когато малкото дете за пръв път пристъпва, т.е. направи първа стъпка в живота си, майката омесва прясна медена питка и поканва съседите си на угощение. Значи за престъпника се готви затвор, а за току-що пристъпилото дете - питка. Това показва, че макар на някои думи да е придаден лош смисъл, те не са изгубили своята чистота, не са опорочени. Как става това ще обясня със следния пример: представете си, че имате едно хубаво шише от чист, доброкачествен порцелан; сипвате в шишето силна киселина. Киселината е вредна, опасна, обаче тя не опорочава шишето, тя не прониква през шуплите на порцелана. Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода. Какво трябва да направите? Измивате шишето добре, виждате, че то става чисто и свободно можете да го напълните с вода. Какво показва това? Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства. Такова е положението и с думата престъпник, която по смисъл само е опорочена, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации. Щом се освободим от смисъла на тази дума, тя придобива същия характер, какъвто е имала първоначално. Освен форма, съдържание и смисъл думите имат още и възраст. Някои думи живеят няколко години само, други - по сто, двеста години, трети - по хиляда, две хиляди години и повече. Думата престъпник не е негативна дума, но в български език тя е придобила съвсем друго значение и се е опорочила. Също така е опорочена и думата шантонерка. Тя е френска дума, Франция е нейно отечество, там са нейните майка и баща, и означава певица. Тази дума е от високо, от благородно произхождение. Като напуснала отечеството си, тя останала без майка и баща, тръгнала по чужди народи, по чужди къщи, които съвсем изопачили нейния смисъл и значение. Дето ходила, всички я впрягали на работа като слугиня да мие чиниите им, вследствие на което тази дума днес е опорочена. Като се каже шантонерка разбират лека, безпътна жена, която води порочен живот.

И тъй, като изучавате различните езици, обръщайте внимание върху положителните и отрицателните думи. Например думата светлина е положителна, а тъмнина - отрицателна. Тъмнината всякога следва Светлината. Те са две сестри, едната е облечена в тъмни дрехи, а другата - в светли. Когато се скрие зад хоризонта, Светлината става невидима. Обаче тъмнината неотклонно я следва. Следователно противоположната сила на Светлината е тъмнината, на Любовта - омразата, на Доброто - злото. Светлината, Любовта и Доброто са положителни думи, а тъмнината, омразата и злото - отрицателни. Като класифицирате по този начин думите, ще се спрете и върху думата престъпник, за да видите коя друга дума отговаря на съдържанието, което е вложено в нея. Вие трябва да намерите бащата и майката на думата престъпник, да изучите нейното произхождение. Ако майката и бащата на тази дума са добри, благородни хора, невъзможно е тяхната дъщеря или техният син да са престъпници - такъв е законът. Обаче случва се понякога в развитието на човека да стане някакво отклонение, но това отклонение по никой начин не може да бъде престъпление. Казвате, че думата престъпник може да се замести с думата злодеец. Тази дума означава човек, който работи с отрицателен метод.

Като изучавате положителните и отрицателните думи в някой език, трябва да се спрете и върху неутралните думи. За следния път направете един списък от петдесет положителни и петдесет отрицателни думи, за да видите дали съдържанието и смисълът на думите отговарят всякога на външния им вид, на външния им израз.

Като ученици на окултна Школа вие трябва да правите ред упражнения, да дойдете до положение да разбирате думите по съдържание и смисъл. Защо? Защото на окултния ученик не е позволено да си служи с двусмислени думи. Когато искате да изкажете една Истина, думите, с които си служите, трябва да бъдат положителни и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Освен това всяка дума представлява картина, образ на нещо живо, било от физическия, било от Духовния свят. Спомнете си кое беше първото окултно музикално упражнение, което ви се даде в Школата. Първото музикално упражнение беше от физическия свят: „Сила жива, изворна, течуща". То представлява жива картина на водата, която тече, която се движи.

Второто музикално упражнение беше „Изгрява Слънцето". Когато изговорите думите изгрява Слънцето, вие започвате да мислите. Имате пред себе си жива картина на изгряващото Слънце - вие си представяте как Слънцето изгрява, как праща светлината си в цялата Природа и какво върши тази светлина.

„Изгрява Слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя". На какво се дължи тази Радост? Радостта се дължи на това, че всички растения изникват, растат и се развиват. Това е друга картина, но вече от Астралния свят, в който енергиите са по-възвишени, по-фини от тия на физическия свят.

Третото музикално упражнение, което ви се даде, беше „Сладко медено". И то събужда във въображението ред картини -за Слънцето, за цветята, за пчелите и техния живот, за културата им, за тяхната голяма чистота. Тия картини осмислят думите сладко медено. При тия картини изпъква идеята, която се съдържа в думите сладко медено. Това сладко е дошло от Слънцето и влязло в цветята, отдето пчелите го изсмукват и преработват. Те го превръщат в мед и го използват за храна. Когато си представите картината за живота на пчелите, на пръв поглед изпъква тяхната физическа чистота и голямото им трудолюбие. Достатъчно е най-малкото нарушаване на законите на една от пчелите, за да бъде тя строго наказана.

И тъй, когато изучавате някой език, добре е да класифицирате думите така, че всяка от тях да се постави в съответния за нея свят - физически, Астрален или Умствен. Така разпределени, всяка на своето място, думите ще бъдат ясни, разбрани по смисъл и по съдържание. Тогава няма да съществува тази двусмисленост, каквато понякога срещате в някои думи. Например вие често употребявате думата любов, но някои се срамуват, когато я произнасят, а други се запитват за каква любов се говори. Това показва, че тази дума има няколко значения, които се дължат на различни течения в нея -възходящо и низходящо. Да се питате за каква любов се говори, това показва, че има няколко вида прояви на любовта: проява на любовта между животните, между хората, между Ангелите и най-после Божествена Любов.

Каква е разликата между Ангелската и Божествената Любов? Като ученици на Любовта, вие ще кажете каква е разликата между едната и другата любов. (- Божествената Любов крие в себе си сили, условия за растене). - Божествената Любов се отличава с Абсолютна вярност - в нея няма нито промяна, нито измяна, тя не се изменя нито по форма, нито по съдържание, нито по смисъл. Ангелската любов се изменя по форма, но никога по съдържание и смисъл. Щом не се изменя по съдържание и по смисъл, това показва, че Ангелската любов е свободна от страсти. Ако говорите на някой Ангел за страстите, той нищо няма да разбере; в това отношение Ангелите са абсолютно невежи. Що се отнася до човешката любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката любов е примесена с животинска, затова именно тя се изменя по форма, по съдържание, но не и по смисъл. Тя включва страстта, а изключва Чистотата. Отличителното качество на човешката любов е, че тя всякога ограничава. Достатъчно е да ви залюби един човек, за да ви ограничи веднага. Той казва: „Аз те обичам и ти ще дружиш само с мен и с моите приятели, вън от тях нямаш право да дружиш с никого." Животинската любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл, тя забравя всичко.

Ако разгледаме думата живот, животинска по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата животинско, обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си. Например има животни, които проявяват по-висока любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската любов за низша, защото е свързана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния; щом материалният свят престане да съществува, и любовта на животните се прекратява. Доколкото интересите на животните са свързани с материалното, дотолкова се простира и любовта им. Човешката любов обаче обхваща и двата свята - и материалния, и Духовния. Като изучавате живота на птиците, виждате, че те се събират по много заедно не от любов, но от нужда да се бранят, да нападат жертвите си и т.н. Щом мине опасността, която ги застрашава, те веднага се разпръсват. И човек минава през тия състояния. За да дойде до великата Любов, човек трябва да мине през всички фази на любовта - през животинската, през Ангелската и най-после ще влезе в Божествената Любов. Това са фази на любовта, които човек трябва да наблюдава и да изучава в себе си.

И тъй, докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на животинската любов; докато се занимава с материалния и духовния живот, той е в границите на човешката любов; щом изчезнат страстите от човешката

любов, човек влиза в Ангелската любов; и най-после, когато разбере причините на всички явления в Живота, човек влиза в Божествената Любов. За да проверите истинността на моите думи, правете наблюдения върху своите прояви, както и върху тия на ближните си, за да видите до коя фаза на Любовта сте достигнали. Ще видите какви тънки различия съществуват в проявите на Любовта в различните хора. Като ученици вие трябва да изучавате Любовта във всичките й прояви, за да разберете най-високата Любов - Божията. Ако думата любов не е определена, причината за това е, че тя съдържа в себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. От тези четири вида течения в Природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще означите с буквата Б, Ангелската - с буквата А, човешката - с буквата М (от думата манас, което означава мъж), а животинската - с буквата Ж. Ако стомахът има надмощие над другите органи, човек проявява човешка любов; ако белите дробове имат надмощие, той проявява Ангелска любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божествена Любов.

И тъй, ако широчината на главата, т. е. ако широчината на мозъка е по-голяма от дължината, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчина на главата се измерва разстоянието от едното ухо до другото. Колкото по-голяма е широчината на главата, толкова по-голяма е интензивността на силите, които действат в тия центрове. Освен широчина, всеки орган проявява известна активност, която произтича от обема, от пространството, което той заема в даден момент. Ако от средата на ухото прекарате радиуси към предната и горната част на главата, по дължината на тия радиуси ще определите каква е любовта в човека (Фигура 3). Ако радиусът ОА е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът ОВ е по-голям от другите, преобладава Ангелската любов; ако радиусът ОС е по-голям от останалите, преобладава Божествената Любов. Следователно по големината на радиусите се определя интензивността на Любовта, която се проявява в даден човек. Дължината на радиусите определя степените на интензивността на Любовта.

Ако от ухото прекарате две линии - едната над носа ОА, а другата под носа ОВ, ще се образува един ъгъл от тридесет градуса, който определя интелигентността на човека (Фигура 4). По големината на този ъгъл можете да определите различните степени на интелигентност у животните. Първоначално центърът на тежестта на мозъка е бил отзад някъде, но при постепенното развитие на човека центърът на тежестта е минал в предната част на мозъка. Затова именно челото на човека е право, а на животните - наклонено, полегато. Тази е причината, задето животните ходят на четири крака, а не на два като човека. Ъгълът АОВ определя интензивността на умствените енергии в човека. Ако разгледате как се пише на български език думата любов, ще видите, че първата буква л в думата представлява ъгъл, подобен на ъгъл АОВ. Този ъгъл е съставен от две величини - АО и ВО, които се движат в две различни посоки и противодействат една на друга. Като напишете думата любов, ще видите, че ъгълът АВС (Фигура 5), който представлява буквата л, е също така образуван от две величини АВ и ВС, които се движат в различни посоки. За да предадете разумност на Любовта, трябва да съедините точките А и С с права линия, за да образувате триъгълник. При това положение трите страни на триъгълника могат да бъдат равни помежду си. Обаче от движението на линиите АВ и ВС в една или друга посока зависи и тяхната големина. Ако тези линии са по-дълги или по-къси от линията АС, ще се образува правоъгълен триъгълник, по отношение на който може да се приложи Питагоровата теорема: сборът от квадратите, построени върху двата катета, е равен на квадрата, построен върху хипотенузата. Площта е мярка на силите. Следователно силите, които действат в квадрата, построен върху хипотенузата, са равни на сумата от силите, които действат в квадратите, построени върху двата катета.

(Фигура 6) Често се говори в живота за правия път, който се символизира с права линия. Обаче правата линия ни най-малко не означава прав път. Правата линия определя най-късото разстояние между две точки, но в никой случай тя не определя правия път. Защо? Защото и разбойникът избира най-късия път, без обаче да върви в правия път. Между правата линия и правия път има голяма разлика. Правият път се определя от интензивността на силите, които действат в човека. Ще представя тази идея графически (Фигура 6). Имате силите М и N, които идат от две различни посоки и се движат към точка А, обаче срещат съпротивлението СО и се отблъскват. Това съпротивление представлява скала, всред която има извор А. Силите М и N, които вървят към А, представляват силите на ума МА и силите на сърцето NА. Когато тези сили срещнат съпротивлението СD, те се връщат назад, като образуват кръг. Щом изминат този кръг, те се връщат там, отдето са излезли. За да не се отблъснат, тия сили трябва да се впрегнат на работа. Това ще извърши волята. Волята е сила, която впряга мислите и чувствата на човека на работа и произвежда ред действия. Когато някой човек има слаба воля, мислите и желанията в него образуват по един кръг, без да извършат някаква работа. Който има силна воля, той впряга мислите и желанията си на работа и извършва нещо.

Това са обяснения, които отклоняват вниманието на ученика. Тези обяснения са нужни за почивка. Така постъпва учителят с малките деца - когато забележи, че са се уморили, учителят прекъсва урока и разказва на учениците си приказка. Като си починат, той пак пристъпва към предмета си. Сега и вие, като слушате обясненията, които ви давам за силите, не можете да намерите връзка между това, с което започнах лекцията, и това, което сега говоря. Връзката седи в това, че при произнасянето на всяка дума трябва да проявите мисъл, чувство и действие. От окултно гледище всяка произнесена дума, всяко движение съдържат или положителни, или отрицателни сили в себе си. Например, когато искате да ударите някого, вие правите движение надолу; когато искате да задържите някого от престъпление, вие правите движение с ръцете си напред. Движенията, които правим нагоре, съдържат възходящи сили и могат да бъдат положителни и отрицателни. Движенията, които имат посока надолу, са низходящи и могат да бъдат положителни и отрицателни. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в движенията си. Никога не дръжте главата си надолу, към земята, защото ще се свържете със силите на Земята, които ще окажат въздействие върху мисълта ви. Затова повдигайте главата си нагоре, за да свържете мисълта си със силите, които излизат от Слънцето. Необходимо е от време на време да поглежда човек и към Земята, но ако постоянно гледа към Земята, той ще се изопачи. Българите казват: „Пази се от човек, който гледа към земята"; турците казват: „Който гледа към земята, той гори сърцата." Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от умствен или от сърдечен характер. Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и от свръхсъзнанието на човека. Ученикът трябва да се наблюдава, да изучава движенията и силите, които са свързани с тях, за да може чрез думите правилно да ги регулира.

Сега, като пишете върху зададената тема „Разлика между Дух и душа", спрете се известно време върху думите дух и душа и помислете малко. Те ще хвърлят светлина в съзнанието ви и ще напишете нещо самостоятелно. Тези думи са идейни, те носят

Светлина в себе си. Като се спирате върху думите, вие ще се научите да разбирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях. Окултният ученик никога не трябва да бърза. Като произнесете думите душа и дух няколко пъти спокойно, тихо, при думата душа ще почувствате под лъжичката си особена топлина, особена мекота и ще изпитате желание да помилвате всичко, което се намира около вас. Като произнесете думата дух, ще изпитате особена сила, особена активност. Думата душа произвежда мекота, а думата дух- сила; думата душа произвежда вътрешно разширяване към даден център, а думата дух - разширяване навън, с желание да се завладее светът. Това са преживявания, които ще имате от произнасянето на думите душа и дух. После ще се запитате: „Аз душа ли съм?" - „Душа съм, защото душа, мириша нещо." Както виждате, думата душа има няколко значения: душа, мириша нещо; душа някого, т. е. хващам някого за гърлото, опитвам го, дали е душа или не, дали живее, или не. След това ще си кажете: „Аз съм Дух." Като кажете тази дума, ще усетите, че във вас се влива едно течение на сила, на активност, с желание да излезе навън. При произнасяне на тези две думи ще се образуват две течения: едното иде отвън, минава през главата и слиза в симпатичната нервна система; другото течение излиза от симпатичната нервна система, минава през сърцето и оттам се разпростира в главата. При произнасянето на думата душа теченията идат отгоре и проникват вътре в организъма; при произнасянето на думата дух теченията вървят по посока отвътре навън.

Като знаете това, вие трябва правилно да регулирате енергиите на вашия организъм. Ако енергиите на вашия организъм не са правилно разпределени, това ще ви причини ред страдания. Като ви наблюдавам, виждам, че енергиите у вас не са равномерно разпределени - някъде са събрани повече енергии, някъде - по-малко, вследствие на което преживявате някакви дисхармонични състояния. Когато казваме, че някой човек има характер, това значи, че енергиите в него са разпределени точно на своето място и се намират в хармония помежду си.

Като ученици вие трябва да разбирате закона за трансформиране на енергиите на своя организъм, да не изпадате в неправилности. За тази цел вие трябва да регулирате силите на своя организъм, да ги уравновесите, да контролирате ума и сърцето си, да направлявате волята си, да разберете отношенията, които съществуват между Духа и душата. Щом постигнете това, ще можете да изпълните задълженията си, които имате към Природата, ще постигнете и целта, към която се стремите - да познаете Бога, да познаете себе си. Това е смисълът на Живота. Да намери смисъла на Живота - тази е една от великите задачи на окултния ученик. За да постигне това, той трябва да започне от най-малката задача - работа върху своето тяло. За това се изискват упражнения, усилия, труд.

Тайна молитва

Fir-fϋr-fen

Tau-bi-aumen




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help