Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Нагласяване на силите

Пета лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас на 1 ноември 1922 г., сряда, 19:00, София

Fir-fϋr-fen

Tau-bi-aumen

Тайна молитва

Чете се резюме на темата „Отличителните черти на Живота".

Какво се разбира в математиката под думата координата! (- Координатите са величини, които в една координатна система определят положението на точките). Представете си, че имате четири координати на една точка. Еднакво ли е отношението им към началото? Не е еднакво. И тъй, под координиране разбираме съотношение, нагласяване на силите.

Представете си, че имате една точка в пространството -тази точка е жива. Щом е жива, тя се намира в движение. Ако имате две такива точки, те образуват права линия, която има само едно измерение - дължина. Тъй щото, когато две точки се движат съзнателно, те образуват права линия, която има понятие само за едно измерение. Точките могат да се движат само по тази права, но в две посоки - нагоре или надолу. Имате две точки А и В, които се движат в две противоположни посоки; след известно време тези точки ще се срещнат в една и съща точка, но не могат да се разминат. Ако запитате тези точки могат ли съществата от техния свят да се разминават, те ще отговорят: „Според законите на нашия свят, когато две същества се срещнат в една точка, те не могат да се разминат. У нас съществата се срещат само лице с лице, а като се връщат, обръщат се с гърбовете си." Значи на отиване те са обърнати с лицата си, а на връщане - с гърбовете си. Защо е така? Защото те не могат да се разминават. Обаче в света, в който хората живеят, те отиват и се връщат с лицето си напред.

И тъй, отношенията между съществата са математически формули, които трябва да се преведат, за да могат съзнателно да се прилагат. Значи две същества, които се движат само по права линия, ще познават само един момент - точката. В тяхното съзнание линията представлява сбор от множество точки, без да подозират, че тия точки образуват права линия. И ако ги запитате съществува ли права линия в света, те ще кажат: „Може да съществува някоя права линия, но тя е извън нашия свят." Следователно според тях точката е единицата, с която те измерват света. Те разглеждат точката като безкрайна единица, т.е. като 1n. Числото n не означава величина, която може да стане безкрайно голяма, защото за всеки даден момент и за всеки даден случай всяко нещо в света се измерва със специфична мярка. Всички неща не се измерват с една и съща мярка. Например величините от едноизмерния свят могат да се измерват с линейния метър. Обаче може ли дадена плоскост да се измерва с линейния метър? Не, плоскостта, като величина от двуизмерния свят, се измерва с квадратния метър. И плоскостта е живо, съзнателно същество, което има своя специфична единица за измерване. Когато съществата от едноизмерния свят третират въпроса за правото, те дохождат до относителни заключения. Например съществата, които се движат само по права линия, казват за себе си, че са най-правите същества. Защо? Защото се движат само по права линия, друго движение не познават, те не познават кривата линия. Питам тия същества: „Можете ли да забиете някому нож в гърба?" -„По никой начин." - „Ами в гърдите?" - „Можем." - „Защо?" -„Защото за нас съществува само лице, но не и гръб." Ако едно от най-разумните същества на едноизмерния свят намери начин за излизане от условията на правата линия, от условията на едноизмерния свят, като огъне правата линия в окръжност, то при движението си съществата А и В ще се допрат гръб с гръб. Това движение наричаме падане. Тези същества сами ще се чудят как са дошли в положение да се допрат с гърбовете си. Такова е положението на падналите, на грешните хора в света. Те не се гледат лице с лице, но се гледат гръб с гръб. Грешните хора са хора на едноизмерния свят. Който знае законите, може да ги застави да се разминат. Обаче за съществата от първото измерение това е невъзможно.

Питам: точката, в която се намира някое от тия същества, може ли да се придвижи под прав ъгъл, т.е. в перпендикулярна посока на правата, към която тя принадлежи? Не може. Защо?

Защото тази точка може да се движи само в една посока. Ако можете да фотографирате движението на съществата от едноизмерния свят, това движение ще се яви като права линия. Но помръдванията на самите същества ще се отбележат като точки.

Ако точките на правата се придвижат перпендикулярно на себе си, те ще образуват плоскост. По какво се отличава плоскостта от правата? Правата е граница на плоскостта. Правата има една безкрайно отдалечена точка, а плоскостта има една безкрайно отдалечена права. Какво има зад тази права? Нищо? Но това нищо е граница на реалността, на проявеното. Зад това нищо седи проявеното. Това нищо ни най-малко не показва, че няма друга възможност за проява на непроявеното. Вие се чудите как може нищото да даде нещо? Ами как може имагинерната, въображаема единица, която е едно нищо, като се повдигне на четвърта степен, да даде една реална единица?

Сега да оставим настрана света на едното измерение и да минем към света на двете измерения. Срещам две същества, които седят на два противоположни полюса, и ги питам могат ли да се срещнат, могат ли да съединят в една точка двата края на правата линия. Те казват, че за тях това е невъзможно. Това значи: две същества, които са на две противоположни мнения, по никой начин не могат да седят на едно място. Това е вярно за техния свят. Обаче ние им доказваме, че това е възможно. Как? Като образуваме кръга. Следователно двете крайни точки на правата линия са крайните предели на разкъсания кръг. Тия две същества, които мислеха, че техните възгледи са диаметрално противоположни, вследствие на което не могат да се съединят на едно място, при известни условия могат да образуват кръг, могат да се съединят в една точка. Ако запитате съществата на двете измерения дали в техния свят има плоскости, те ще ви кажат, че в техния свят съществуват линии, но не и плоскости. Според тия същества светът е създаден само от точки и линии. Питам тия същества: „Ако линиите на вашия свят се придвижат перпендикулярно, какво ще се образува?" - „Не знаем, това знание е трансцедентално, извън нашето съзнание, извън опита." Те не подозират, че като се движат линиите в перпендикулярна посока, ще се образуват безброй светове, подобни на техния, които заедно ще образуват плоскостта. Ако плоскостта се придвижи перпендикулярно на себе си, ще образува куба.

И тъй, ако правата се придвижи перпендикулярно на себе си, ще образува плоскост; ако плоскостта се придвижи перпендикулярно на себе си, ще образува куб. Кубът е тяло, което има три измерения. Към триизмерния свят се отнасят хората. Ние питахме съществата от първото и второто измерение какво е мнението им за движението в техния свят, но няма да спрем дотук. Сега искаме да знаем какво е мнението за движението и на съществата от третото измерение. Питам могат ли всичките точки и всичките граници на куба да се съберат на едно място? Колко плоскости има кубът? Шест. Колко ръба? Дванадесет. Могат ли ръбовете на куба да се съединят на едно място? Невъзможно е нито точките, нито границите, нито ръбовете на куба да се съединят на едно място. Представете си, че имате двадесет и четири куба с различно боядисани страни, един от които заема централно положение спрямо останалите. Ако централният куб измени мястото си, и останалите кубове ще се разместят. Можете ли да кажете какво положение ще заеме всеки куб по отношение на централния? При това разместване на кубовете ще видите, че нито точките, нито страните на тия кубове могат да се съберат на едно място. Четириизмерното тяло, ограничено от осем куба, се нарича тесаракт. Движението на кубовете в тесаракта е от периферията към центъра.

И тъй, четириизмерният свят се характеризира с четири координати. Той е свят на време и пространство. Затова именно простите хора казват, че времето оправя всичко. Тесарактът е тяло от четвърто измерение. Четирите измерения определят отношенията между съществата. С тези измерения си служи и математиката. Те имат приложение и в практическия живот на хората. Например хората имат известни морални възгледи за правото, за отрицателните и положителните величини и с оглед на своите възгледи се произнасят за нещата. Някои поддържат, че отрицателните величини не могат да се превърнат в положителни, обаче това не е вярно. При известни условия отрицателните величини могат да се превърнат в положителни. Например един човек има една малка сума в себе си, но му трябват още десет хиляди лева; той отива при един банкер и взима десет хиляди лева назаем. Банкерът е имал на разположение сто хиляди лева, но като е дал от тях десет хиляди лева, в касата му са останали сто хиляди минус десет хиляди лева. Онзи пък, който е имал една малка сума, прибавя към нея десет хиляди лева и сумата му се увеличава. Обаче след време дохожда падежът на полицата и той трябва да плаща. Като изплати дълга си, останалите му пари са минус десет хиляди лева. В този случай в касата на банкера сумата се увеличава с плюс десет хиляди лева.

Когато става въпрос за парични взимания-давания, хората се натъкват на ред престъпления. В какво се заключават тия престъпления? Който дава пари назаем, той създава условия за престъпления. Защо? Защото онзи, който е взел парите и не може да ги върне навреме, се принуждава да лъже. Който връща парите навреме, минава за честен човек. Онзи пък, който дава пари назаем, той минава за благодетел. Това са външни положения, от тях не може да се съди за характера на човека. Представете си, че вие имате десет хиляди лева в касата си и разчитате на тях - върху тия десет хиляди лева вие градите своето щастие. Дохожда една вечер един ваш познат и задига парите ви. Като разберете, че този човек ви е обрал, вие казвате по негов адрес ред лоши думи. След няколко дена същият човек се дегизира и влиза в дома ви, започва да се разговаря с вас. От дума на дума вие повдигате въпроса за десетте хиляди лева и се оплаквате, че ви обрали. - „Лесна работа, аз мога да ви помогна, да ви дам други десет хиляди лева - богат човек съм, разполагам с пари, няма да усетя даже, че съм извадил нещо от касата си." - „Крайно ви благодаря, не съм срещал толкова благодетелен човек в живота си!" Питам заключенията ви в първия и във втория случай верни ли са? Онзи, който ви обра, и онзи, който ви подари десет хиляди лева, са едно и също лице. Възможно ли е тогава едно и също лице да бъде и престъпник, и благодетел?

Оттук ще извадим следния извод: в отношенията си, в проявите си хората могат да бъдат и добри, и лоши, но по същество те нито са добри, нито са лоши. Какво показва това? Че в даден момент човек може да работи с отрицателни величини, а в друг - с положителни. В този смисъл ние можем да означим злото като отрицателна величина, която създава страдания на хората, а Доброто - като положителна величина, която причинява радости на хората. В Природата обаче и отрицателните, и положителните величини имат една и съща стойност. Но за нас не е така. Защо? Защото мерките, с които ние определяме нещата, са различни: мярката за едного не е мярка за другиго. При това положение ние се натъкваме в математиката на тъй наречените несъизмерими величини. Например на какво е равно лицето на кръга? Лицето на кръга е равно на π.R2, дето π е равно на 3,14..., т.е. то е несъизмеримо число. Буквата R означава радиуса на окръжността, който може да бъде най-различно число. Кръгът е емблема на нещо, той се отнася към величините от четвърто измерение. Кръгът означава времето. Той може да се измерва с други величини, затова именно се говори за квадратура на кръга. Щом е така, трябва да знаете, че в Природата съществува абсолютна величина, с която всичко може да се измерва. При движението си тази величина присъства едновременно навсякъде с всичките си точки, колкото неуловими да са те. Каква е тази мярка хората не могат да разберат, за тях тя всякога ще остане непонятна.

Следователно кръгът представлява идеалният свят за първото измерение, кубът представлява идеалният свят за второто измерение, тесарактът представлява идеалният свят за третото измерение. Тесарактът е ограничен от осем куба. Той не може да се нарисува, т.е. не може да се сложи на плоскост. Както плоскостта е граница на куба, така кубът е граница на тесаракта. Можете ли да си представите тесаракта и да видите как се движи в пространството? За обикновеното съзнание това е невъзможно, но невъзможните неща за един свят са възможни за друг свят. Следователно възможно е двама души да се примирят, възможно е омразата да се превърне в Любов, възможно е лъжата да се превърне в Истина, възможно е неправдата да се превърне в Правда.

Какво е понятието на съвременните хора за лъжата? Представете си, че един човек взима от вас десет хиляди лева назаем и обещава, че след известен срок ще върне парите. Дохожда срокът, но той не устоява на обещанието си. Продължава срокът за още няколко месеца и пак фиксира дата, на която ще изплати дълга си. Дохожда и този срок, но той пак не издържа на обещанието си. В дадения случай в какво се заключава лъжата? В неспазване на времето. Как разграничавате времето, с какво е свързано то? Как определят математиците и философите времето и пространството, как и с какво определят проекциите на тия сили? Времето измерват с часовник, а пространството - с известни мерки за дължина. Често в математиката изчисляват интензивността на известни сили, които действат по известни силови линии. (- Във физиката времето се измерва според количеството на извършената работа). В математиката умножават една буква сама на себе си, което показва, че известни величини могат да растат. До каква степен те се увеличават, т.е. до каква степен могат да растат? До безкрайно голяма степен. Това значи растеж! Всеки импулс, всеки подтик е част от времето; всяко разширяване е част от пространството. Значи времето и пространството се проявяват в един и същ момент. Когато енергията минава от едно състояние в друго, това преминаване наричаме време; разширяването при всеки даден момент наричаме пространство.

И сега, от гледище на времето и на пространството могат да се дадат нови определения за Добро и за зло. Изобщо, Доброто и злото са два процеса, които се проявяват в съзнателния живот на човека. Това, което едновременно расте и се разширява, ние наричаме Добро; това, което едновременно се движи и смалява, наричаме зло. В този смисъл злото е процес на деление. Когато хората се делят, когато между тях се извършва деление и изваждане, това е злото в света; когато между хората се извършват процеси на събиране и умножаване, това е Доброто в света. Обаче в Живота, както и в цялата Природа, тези два процеса се извършват едновременно. Например, когато се говори за разширяване, това подразбира, че тялото е било малко. И тогава всяко най-малко разширяване се забелязва. Следователно, за да разшириш едно тяло, първо трябва да го смалиш.

В един стих от Евангелието е казано, че праведните ще възкръснат, а грешните ще изчезнат. Това значи: праведните ще израснат, а грешните ще се смалят. На мнозина това се вижда невъзможно, но то може да се докаже. Например зимно време земята е покрита с лед, със сняг и намирате, че това е реално. Обаче вие не виждате семенцата, които са скрити в земята. Значи вие не виждате Доброто, което е скрито в земята. Щом не виждате Доброто, не го считате реално и казвате: „От години ние познаваме това положение на земята - да бъде покрита със сняг и лед. За да премахнем тази нейна обвивка, трябва с чукове да я разбием." Така разсъждавате по отношение на злото. Обаче изгрее ли Слънцето, веднага тия вековни ледове и снегове започват да се топят, превръщат се във вода и потъват дълбоко в земята. Де отиде вашата реалност, де отиде злото в света? Но деятелността на Слънцето не спира тук. То продължава да грее и под влиянието на неговите топли и светли лъчи семенцата, които са били скрити в земята, започват да изникват. В скоро време земята се покрива с трева, с дървета и с цветя. Де отиде злото? Злото трябваше да слезе долу, да се стопи, да изчезне, за да дойде Доброто вместо него.

Ако разглеждате Земята от четвърто измерение, ще видите, че тя е покрита с грамаден пласт лед. Земята сте вие. Казано е в Господнята молитва: „Да бъде волята Ти както на небето, така и на земята." Значи Земята има възможности да изпълни Волята Божия - всичко, което се посади в нея, може да расте и да се развива. Понеже хората представляват Земята, те могат да изпълнят Волята Божия. Някои мислят, че като дойде нов обществен строй, хората ще могат да изпълнят Волята Божия. Общественият строй е само сянка на Живота. Следователно сянката е нещо, което се мени, а изпълнението на Волята Божия не седи в променливите величини. Всеки предмет хвърля сянка, но сянката не е абсолютна величина - тя се явява и изчезва. Щом е така, и общественият строй, като сянка на Живота, може да съществува, може и да не съществува. Например вечер сянката на някой предмет е най-голяма, на обед - по-малка, а сутрин - съвсем малка или почти не съществува. Човек представлява Реалността на нещата, а всички други неща са фиктивни. Ще кажете, че икономическите условия влияят на човека. Питам преди икономическите условия съществуваше ли човек? Да, човек е съществувал преди всякакви условия - човек сам създаде условията. Смешно е тогава създаденото да влияе на създателя си. Колкото и да се твърди, че икономическите условия са фактор в живота на човека, той не трябва да се заблуждава, не трябва да се влияе от тях. Човек е над всякакви условия. Религиозните хора ще кажат, че религията е създала човека. И това не е вярно. Човек е съществувал и преди религията, и преди всякакви икономически условия. Учените пък казват, че науката ще оправи света. Преди науката човек не съществуваше ли? Следователно човекът, който създаде и религията, и науката, и икономическите условия, е в сила сам да измени всичко.

Тази е идеята, която трябва да легне в умовете на всички хора, да стане основа на техния живот. Човешкият Дух е главният фактор в Живота. Вземе ли някакво решение, всичко ще се измени - и религия, и наука, и условия. При това положение хората ще постъпват според законите на Природата, а сега постъпват според своите лични разбирания и вярвания. Напишат някаква максима за Живота и всички се стремят да постъпват според нея. Тази максима е техен личен възглед, не е възглед на Природата. Например повечето сегашни хора минават за християни, защото вярват в Христа. Така е, те са християни, но Христос не беше християнин. Защо? За да бъдеше християнин, Той трябваше да вярва в друг някой, вън от себе си. Какво знаем за Христа? Знаем, че Христос е проповядвал за Любовта и изпълнявал Волята на Отца си. Христос никога не е проповядвал християнство. Езичниците създадоха християнството, преди Христа то не съществуваше. Що е християнството? Християнството е съвкупност, сбор от формули, от правила, които се налагат на хората. Ние вярваме в Абсолютната мярка на нещата, в един принцип, който регулира всички прояви на Живота. Всяко учение, което почива на Абсолютни мерки, на Абсолютни принципи, е извън религията, извън науката, извън всякакви условия, т.е. то разполага с религията, с науката, с условията и всякога може да ги измени. Когато човешкият Дух върви паралелно с Божия Дух, той е господар на всичко в своя живот.

Днес хората спорят помежду си кой е православен и кой не е. Други пък спорят върху комунизма. Христос православен ли беше, Христос комунист ли беше? Той проповядваше идеята за Любовта, която всякога е съществувала и ще съществува. Ще кажете, че и комунизмът проповядва любов между хората. И комунизмът проповядва любовта, но тази любов е неразбрана още. Тя не може да донесе на хората това, от което те се нуждаят. Религията, науката, икономиката представляват математически отношения, координати. Религията е движение нагоре, икономиката е движение надолу, а науката - хоризонтално движение. Това са три координати, които имат известно отношение помежду си - те имат една допирна точка. Щом имат една допирна точка, те имат общи интереси. В какво седят общите им интереси? Например една фабрика изработва икони; от какво зависи броят на иконите, които тя трябва да изкарва? От числото на набожните, на религиозните хора, които признават иконите. Ако останеше да се поддържа от хора, които не признават иконите, фабриката щеше да фалира. Ако според правилата на някоя религия хората не трябва да ядат месо и масло, в скоро време много маслари и месари ще фалират. Какво ще правят след това масларите и месарите? На помощ на масларите и месарите иде науката. Според най-новите научни данни, според мнението на лекарите препоръчва се да се яде повече месо и масло. Веднага положението на месарите и на масларите се подобрява.

Сега, на научен език, според Питагор, ще определим какво нещо е икономика, религия и наука. Един от катетите на правоъгълния триъгълник представлява религията, вторият -представлява икономиката, а хипотенузата - науката. С други думи казано: възможностите на религията плюс възможностите на икономиката се съдържат във възможностите на науката. Значи науката, т.е. хипотенузата ще оправи религиозните и икономическите въпроси. Заблужденията на религиозните се заключават в това, че те мислят, че религията ще оправи света. Когато разглеждаме религията като фактор, от една страна, а науката и икономиката като фактори, от друга страна, и намерим съотношението между тях, само тогава светът ще се оправи.

Сега, да покажем това нещо чрез равенството а2+Ь2=с2 - тези величини са религията, икономиката и науката. Значи сборът от квадратите на религията и икономиката се равнява на квадрата на науката. От първото равенство можете да съставите още две: а2 = с2 - Ь2; Ь2 = с2 - а2. Какво може да излезе от тези две равенства? Тук математиците имат думата. Религията, икономиката и науката се съдържат в ума. Тогава може да дойдем до друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята. После дохождаме до още едно положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето плюс възможностите на волята се равняват на възможностите на душата. В този случай получаваме уравнение на сфера. И най-после дохождаме до последното положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума, на сърцето, на волята и на душата се равняват на възможностите на Духа - а2 + Ь2 + с2 + d2 = Д2.

Това са сили, отношения, с които трябва да работите. Следователно волята е равнодействаща сила по отношение на ума и на сърцето; душата е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята; Духът е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на душата. Освен тия няколко положения можем да съставим и още едно положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата и на Духа се равняват на възможностите на Бога. Това можем да изразим с формулата: а2 + Ь2 + с2 + d2 + Д2 = Б2. Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата, на Духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното. Това изразяваме с формулата: а2 + Ь2 + с2 + d2 + Д2 + Б2 = А. Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в границите на трансцеденталното. С помощта на тези математически формули вие ще можете да правите изчисления в астрологията и в други някои науки.

Да допуснем, че взимате ума като определена величина, като сила. При това приемете, че тази сила се поставя в известни възможности, в известни условия, при които може да се прояви. Кои са тези възможности? - Зодиаците. Да кажем, че умът се е проявил през нощта на първия ден от месец март. При тези условия е определено вече какви възможности има умът, за да се прояви. Също така може да се определи какви възможности има умът за проявяването си, ако е дошъл на втория, третия или кой да е друг ден от месец март. Това са отношения. Като правите тези изчисления, ще отбелязвате точно кога умът е дошъл. Същото можете да направите и за сърцето, ако вземете, например, че е дошло през месец юли. Никога умът и сърцето на човека не идват едновременно. Умът идва заедно с физическото тяло. Първо иде тялото, после - умът и най-после - сърцето. Когато детето се зачене, първо се образуват крайниците - ръцете и краката, после се образуват останалите органи - черният дроб, дихателната система, а най-после - и сърцето. Сърцето се образува в момента, когато се прояви волевата деятелност у детето. Тя се проявява в момента на раждането, когато детето заплаче. Когато детето поеме първата вдишка въздух, сърцето му започва вече да бие - проявило се е. Следователно проявата на Съзнателния живот в човека показва, че той е излязъл вече от матката на Природата. Проявата на съзнанието в човека подразбира, че той е излязъл от стеснителните условия на Живота и е започнал да живее свободно - това означава ден на раждане. Когато волята се проявява, детето първо заплаква, а после повдига ръцете си нагоре. Значи, щом повдигне ръцете си нагоре, волята на детето се е проявила и започнала да действа върху съзнанието му. Когато ръката започне точно да определя посоката на движението, у детето се проявява вече съзнателна воля. Дали движенията му ще бъдат хармонични или не, това е друг въпрос, важно е, че волята в него се е проявила. Правилно проявена воля е тази, на която движенията са хармонични.

Какво разбрахте от всичко говорено тази вечер? (- Че всеки свят има своя основна мярка, с която определя, с която измерва нещата). Действително, когато кажем, че някой човек е с ограничен ум, т.е. умствено ограничен, това значи, че той се движи в едноизмерния свят, в света на линията. Например скъперникът живее само с една идея, той мисли само за пари -в неговия ум парата е поставена като център, като точка, около която всичко друго се движи. В това отношение той е човек на едноизмерния свят. Онзи човек пък, който мисли да си направи къща, да се ожени, да си има другар или другарка, да има дечица, той живее в света на двете измерения или в двуизмерния свят. Дето ходи, той говори все за две лица - аз и ти - той живее в плоскостта. Ще могат ли, като се съберат на едно място, тия двама души да живеят хармонично? Да се съберат двама души на едно място, това значи да тръгнат в нова посока.

Представете си, че имате един дълбок кладенец - хиляда стъпала надолу, на всяко стъпало седи по един човек, а в средата на кладенеца има един дебел, здрав стълб. Всички хора в кладенеца поглеждат нагоре през дупката и казват: „Какво ли има горе, на онзи свят?" Животът в кладенеца е така нареден, че един на друг си дават заповеди, а същевременно един друг не могат да се повдигнат - всеки седи на своето място и не се мърда оттам. Онзи, който е на най-горното стъпало в кладенеца, е на разстояние едва десет метра от дупката, но той не съзнава това, мисли, че е далеч от нея. В това положение седят всички в кладенеца с години и никой от тях не може да се издигне едно стъпало по-горе от своето положение. След време дохожда един разумен човек, поглежда в кладенеца и като вижда тия хора вътре, запитва: „Какво правите долу?" - „Седим на едно място." - „Не можете ли да се движите?" - „Не можем." - „Ами аз не бих ли могъл да ви помогна?" - „Надали ще можеш. Ние седим тук от години, и то тъй основателно, здраво заседнали - всеки на своето място. Ето този стълб седи в средата на кладенеца от хиляда години насам." Тогава този човек донася едно въже с кука накрая и го пуща в кладенеца. Всички гледат какво ще стане. Куката хваща за дрехата онзи, който е на най-горното стъпало в кладенеца, и без да усети, той се намира вън от кладенеца, в широкия светъл свят. Останалите започват да се чудят де отиде другарят им, как тъй пред очите им се изгуби. С излизането на първия се създава едно малко раздвижване в кладенеца. Вторият от тях веднага се качва на мястото на първия, по този начин всички се качват на едно стъпало по-горе. Човекът отгоре ги изпитва: „Какво става там?" - „Един от нас излезе от кладенеца, а всички останали се качихме на едно стъпало по-нагоре." - Това наричаме ние еволюция. - „Можете ли сега да се раздвижите?" - „Не можем." Той пуща въжето в кладенеца и улавя с него втория. Останалите пак се раздвижват и се изкачват още едно стъпало по-нагоре. Така спуща той въжето 999 пъти в кладенеца, изважда един по един навън, докато остане последният. Той казва: „Аз изминах вече 999 стъпала нагоре, готов съм да напусна и последното, на което съм стъпил."

Питам това постепенно изкачване от стъпало на стъпало култура ли е? Това не е никаква култура. Има ли нещо съществено в стълбата, по която сте се възкачвали? И в стълбата няма нищо съществено. Същественото е във въжето и в куката. В това седи културата на света: спущате въжето в кладенеца, закачвате за куката някого и хайде навън! Еволюцията пък се заключава в бавното изкачване по стъпалата.

Време е вече Петата раса да излезе от дупката на този кладенец. Под думата дупка се разбира гъстата материя. Ще приведа един пример, с който да обясня по-близо до разбирането ви какво означава кладенецът. Един богат земеделец има безброй житни зрънца; на пролет влиза земеделецът в хамбара и пита зрънцата: „Добре ли ви е тук, имате ли възможност да се разширявате?" - „Тясно ни е, много сме сгъстени едно до друго, нямаме условия да се разширяваме, вследствие на което не можем да се търпим." По същия начин и хората се налагат едни други и мислят, че са щастливи. Земеделецът взима едно от зрънцата и го държи известно време в ръката си. Зрънцето го погледне доволно, чувства се на свобода. След това то запитва господаря си: „Какво мислиш да правиш с мен?" - „Искам да те поставя при по-добри условия." Земеделецът взима една крина житни зрънца, занася ги на нивата и с широк замах ги посява. Всяко зрънце пада на земята в една дупчица, която за него представлява голям кладенец. Този кладенец не е по-дълбок от петнадесет сантиметра. При това колко зрънца могат да влязат в един такъв кладенец? Като се види само в кладенеца, зърното започва да плаче, да вика, че и тук е на лошо място. Земеделецът го убеждава, че е необходимо да мине през този процес и че скоро ще дойде една кука да го извади на повърхността на земята. Не се минава много време, влагата започва да действа върху зърното и му казва: „Хайде, излизай вече вън от кладенеца, за да направиш място за други зрънца." Зрънцето постепенно започва да излиза вън от кладенеца.

Следователно влизането на човека в кладенеца, т.е. в ограничителните, в стеснителните условия на Живота представлява гъстата материя. Такава гъста материя обвива и човешкото съзнание. За да се пропука, за да се разкъса тази обвивка, тази черупка на съзнанието, трябва да дойдат на помощ влагата, светлината, Новият живот - трябва да дойде и Любовта. Божията Любов ще дойде над тия условия като върховна сила и ще даде нова насока, ново направление на съзнанието. За тази цел човек трябва да мине през няколко процеса: да излезе от хамбара и да влезе в кладенеца, т.е. в пръстта, дето ще го засипят с още пръст, докато израсне. Израстването не е нищо друго, освен действието на разумните сили - топлината и светлината, които представляват въжето в ръцете на разумния, който извлича човека от кладенеца. Половината от вашите братя - корените - ще останат в кладенеца да чакат деня на своето спасение. Един ден и те ще излязат вън от кладенеца, а други ще отидат на тяхното място. Повечето хора днес трябва да излязат от последния кладенец, в който се намират - той е кладенецът на плътта. Като почнат съзнателно да се движат, те ще излязат и от този кладенец.

И тъй Правата, абсолютната мярка, с която определяме Живота, не седи нито в едноизмерния, нито в двуизмерния, нито даже в триизмерния свят. Тя се намира в четириизмерния свят - в света на четвъртото измерение. Доброто и злото се определят в света на времето и пространството. Когато приложите правилно времето и пространството като мярка за нещата, вие ще изпитате в себе си вътрешна Радост и хармония. Ако сгрешите някъде, веднага ще почувствате в себе си вътрешна скръб, дисхармония. Тогава ще разберете, че светът, в който се движите, не е хармоничен. Обаче светът на четвъртото измерение е хармоничен. Там никакви престъпления не могат да стават. Защо? Защото този свят е с обли, кръгли стени.

Представете си, че вие живеете в свят, подобен на цилиндър. На основата на цилиндъра е складирано всичкото богатство, всичкото злато. Ако някой апаш влезе в този свят, като види златото, той ще вземе част от него и ще започне да се изкачва по стените на цилиндъра. Ако рече да си почине малко и да остави златото настрана, то веднага ще се върне назад. Колкото пъти да слиза и да се качва, за да вземе злато от основата на цилиндъра, в края на краищата златото пак ще си отиде на мястото. Тази е причината, поради която в четириизмерния свят не се вършат никакви престъпления. Там колкото пъти оберат човека, парите му пак ще се върнат назад. Затова именно българите казват: „Дето е текла вода веднъж, тя пак ще потече"; „дето е имало веднъж пари, там пак ще има." Значи всяко загубено или откраднато нещо в Божествения свят отива на своето място. Законът е такъв. В Божествения свят няма престъпления. Желания за престъпления може да има, но възможности за тяхното реализиране не съществуват. Хората от второ и трето измерение имат навик да крадат, но щом влязат в четвъртото измерение, те намират вече, че всякакво престъпление е безполезно. Какъв смисъл има за тях да откраднат нещо, когато на часа още тази вещ ще се върне на мястото си?

Същият закон се прилага и за идеите. Седите тих, спокоен и дойде в ума ви една светла, възвишена идея; вие се зарадвате, искате да я запомните, но веднага след това констатирате, че тази идея е изчезнала, помен не е останало от нея. Коя е причината за това? Тази идея не е ваша. Тя е била чужда идея, която случайно е минала покрай вас, и скоро след това се връща при своя господар. Следователно всички идеи, всички желания, всички чувства, които вие лесно забравяте, са чужди, крадени идеи и желания. Понякога и любовта на хората се изгубва. Защо? Крадена любов е тя. Всички неща, които лесно се изгубват, са все крадени. Благодарете, че живеете в свят между висши, разумни Същества, които постоянно коригират действията ви. Когато изгубите любовта си, знайте, че тя не е била ваша. Вашето никой не може да вземе. Помнете: Реалното, Божественото никога не се губи. Когато Любовта дойде в човека, ако е негова, никое същество не може да му я вземе. При това Любовта не се изменя, тя остава винаги една и съща. Щом любовта ви се губи, щом любовта ви се изменя, тя не е ваша. Като ученици вие трябва да знаете това. Щом го знаете, нито ще се извинявате, нито ще се самоизлъгвате.

Младите често говорят за Любовта. Тогава определете само едно качество на Любовта. Ако не можете да определите едно от съществените качества на Любовта, в такъв случай аз ще ви кажа едно съществено качество на Любовта: Любовта дава Свобода. Значи, щом обикнете едно същество, първата ви работа е да го направите свободно. Ако вол обикнете, ще му махнете юлара и ще го оставите свободно да се движи. Любовта има желание да освободи всяко живо същество, да може свободно да се ползува от благата на Живота. Любовта дава Свобода на всички живи същества - това е същественото й качество. Никаква друга философия не ви трябва. Как са разбирали този закон освободените от Любовта ще се познае по това дали и те имат желание да освободят ония, които са още заробени. Който няма това желание, този стремеж в себе си, той не е разбрал Любовта.

Следователно, като ученици на една и съща Школа, вие не трябва да се ограничавате. Ограничаването не е проява на Любовта. Когато говорите, дайте свобода на всеки да се изкаже. Като говори един, другите трябва да слушат. Вие трябва да приемете в себе си, че мисълта на всеки човек е права. Ако не мислите така, вие подозирате човека в неискреност. Кой каквото говори, изслушвайте с търпение.

Когато пишете темите си, вие имате желание много да пишете, да покажете, че сте учени. Това е фалшиво положение. Цели трактати пишете за Любовта, за нейните качества, но като дойде да я приложите, там ви няма. Ще ви дам следната задача: щом видите някой човек, вързан с въже, идете да го освободите. Като отидете при човека и видите, че въжето е здраво вързано, ще ви е нужен за целта нож. Купете един нож и разрежете въжето. - „Да, но този нож струва скъпо, аз имам всичко сто лева в джоба си, които ми трябват за ядене и пиене, пратете друг някой да освободи този човек." Кажете ли така, това показва, че нямате Любов. Вие не знаете, че този човек е милионер, той ще ви благодари. И наистина, ако го освободите, той ще каже: „Приятелю, много Ви благодаря, че ме освободихте. Много хора минаха покрай мене, но никой не се спря да ме освободи. Понеже Вие ми направихте тази голяма услуга, и аз ще Ви благодаря. Вие ме освободихте физически, аз ще Ви освободя материално. Вие имате нужда да учите, умствено да се развивате. Аз съм на ваше разположение."

И тъй, който има Любов, той е освободен; който няма Любов, той е вързан. Ако имате слаба вяра, слаба воля, вие сте вързани; трябва да дойде някой да пререже въжето, да ви освободи. За да се освободи човек, нужни са нови методи, нужно е приложение. Не е достатъчно човек само да чете, но прочетеното, наученото трябва да се приложи. Между четенето и приложението има известно съотношение. Съотношения има навсякъде в Живота. Какви са, например, отношенията на физическото тяло спрямо Етерното, Астралното, Менталното и Причинното? Според окултизма всяко от телата на човека представлява известна величина. Физическото тяло е една величина, Астралното - втора, Менталното - трета и Причинното - четвърта. Тези четири тела представляват четири координати. Всяко от тия тела има свои специфични енергии. Вие трябва да разбирате тези енергии, да можете да ги трансформирате, да ги превръщате от един свят в друг. Щом постигнете това, лесно ще изправите погрешките си.

Като ви наблюдавам, забелязвам, че някои от вас често поставят едната или двете си ръце на слепите очи. Защо? Около слепите очи е събрана енергия повече, отколкото трябва, вследствие на което умът не може правилно да мисли. Като поставите ръцете си върху слепите очи, с това вие отнемате част от излишната енергия, която се е натрупала около тия центрове. Но това поставяне на ръцете трябва да бъде съзнателно. Първо трябва да поляризирате ръцете си в по-високо поле на деятелност, та като прекарате тази енергия няколко пъти през ръцете си, умът ви веднага да се проясни. Понякога енергиите от ръцете на човека са свързани с по-низки полета и тогава той не само че не може да си помогне, но влошава положението си. В такъв случай добре е да извикате друг някой - с магнетични, с добри енергии, той да ви разтрие около слепите очи. Тъй щото, правете всичко съзнателно. Щом спазвате нужните правила, трябва да имате резултат петдесет-деветдесет и пет на сто. Вие трябва да знаете защо правите нещо и как трябва да го направите.

Ще знаете, че съществените качества на Любовта са, че тя дава Свобода и всичко жертва. Бог всичко дава и не мисли за себе си. Хората постъпват точно обратно: те мислят само за себе си и нищо не дават. Всъщност, положението трябва да се измени, в смисъл Бог да мисли за нас, а ние да мислим само за Него. С други думи казано, ние трябва да възприемем Божията Любов, да работим за нея и да я прилагаме навсякъде като строго определена специфична величина.

Сега, да затворим кладенеца!

Тайна молитва

Fir-fϋr-fen

Tau-bi-aumen




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help