Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Окултна музика

Т. м.

Ще ви дам едно малко разяснение върху окултната музика. Окултната музика се отличава от обикновената по следните две качества. В окултната музика се дават най-първо основните черти. Тя е нещо като художеството: един художник ще тури най-първо носа, веждите, очите, устата, ушите – главните линии, и постепенно картината ще се развива. Ние ще вървим по същия начин, да видите как постепенно се развива музиката, защото в Природата нищо не е израснало наведнъж.

Сега тази вечер ще развием друга една част от песента „Сила жива, изворна, течуща“, едно допълнение, песента не е още завършена. Това е едно окултно упражнение, ще го продължим, докато най-после го завършим. После, в окултната музика никога не се допущат думи или тонове с две значения. Там всяка една дума трябва да има едно значение. Като пееш една дума с известни вибрации, ти може да имаш една добра идея, но като я произнасяш, в подсъзнанието ти ще влезе идеята, която се съдържа в тия звукове. Та вие ще пристъпите сега да се учите, няма да критикувате, защото аз нахвърлям най-първо такива основни черти. Може да ви се видят думите много смешни, но няма нищо смешно. Аз избирам стари думи. За пример тази вечер избирам тия звучни думи:

„Венир Бенир,

Бихар Бенум,

Ил биют, Ил безут.“

Тия думи, като на окултен език, много мъчно е да се преведат на български. За пример аз взимам на български език следните думи:

„Изгрява слънцето,

Праща светлина,

Носи радост за живота тя.“

Туй са думи с окултно значение. Сега, ако искате обикновена поезия, тук имаме такава. Аз дадох на един наш приятел да преведе тези думи на обикновен език. (Прочете се песента, разработена от дядо Благо.) Туй е обикновена поезия. Сега на този приятел аз веднага му казах грешките, не граматическите, но от окултно гледище: „Сладка дума да оброним“, думата „оброним“ е двузначна. После „трепет нов да заиграе“. Като бият човека, пак играе. Думата „играе“ е двузначна. А пък под „играе“ разбирам друго. Къде е причината на туй действие? Вътре в мен. Аз трябва да играя по собствена воля, а не по волята на другиго. Всяка дума трябва да има едно значение. По този начин аз искам да изкорените всички навици, които съществуват във вас. Когато тия думи почнат да вибрират в нас, всичкият наш прах, всичките наши навици, добити с векове, ще отскочат, както отскача прахът от барабана, щом се удари с чукчето върху него. А сега ние не знаем как да се освободим. И затуй окултната музика е начин за освобождение. Навсякъде, и в най-далечната древност, са употребявали музиката, но религиозните хора с нея са злоупотребили. А ние искаме от чисто окултно гледище да я употребим научна във всичката нейна пълнота. В основата си тя е много проста, вън е много сложна. После, при изпълнението на тази музика вие трябва да имате онова детинско разположение. Ти излезеш да пееш, казваш: „Аз съм стар“. Що значи „стар човек“? Ако ти с думата „стар“ означаваш, че си отслабнал, обезумял, нека всички да го знаят. Пък ако под „стар“ разбираш, че си поумнял, нека да е така, но да няма две значения. Ако под „млад“ разбираш глупав, едно дете, което си позволява известни слабости, тогава нито старият, нито младият е на мястото си. Та всякога ще избягваме всички отрицателни думи. Дойдете ли в Школата, не позволявайте на ума си никакви двузначещи думи; всички отрицателни мисли по възможност ще ги сложим отвън, няма да ги изпъдим, ние имаме място за тях, но те не са за приемната, не са за гостната стая. Ще им кажем: „Вие нямате тази цена, която се изисква“. После, в окултната музика трябва да пеем с чувство. Тази музика не позволява такова „е...е...е...“, както някои правят, треперене на гласа. Туй треперене душата ли го прави? Какво означава туй треперене? Ако туй треперене означава благородни чувства – трепери тогава, но ако нищо не означава, защо ще трепериш? То е лъжа! Така ще образувате известни отклонения, които ще донесат катастрофални последствия. А Природата не търпи никакви отклонения! Не мислете, че ако тя някой път затвори очите си, че не вижда и вие сте я излъгали! Като ви хване и ви постави в лабораторията си, от другия край ще излезете чисти, но докато минете през 10-те реторти... Това е общ закон, неизменяем, за всички без разлика, за когото и да е. Като говоря за Природата, аз взимам Природата в смисъл на нейното проявление. Защото за мен Природата е проявление на Бога в живота. И понеже Той е почнал да се проявява, Той никога няма да дойде да се съгласи с нашите детински възгледи, да измени реда на нещата. Нещата, които сега съществуват, те са опитани, опитани, опитани. Той всяко нещо е проверил не един път, а хиляди пъти. И този свят, който е създаден, е по възможност един от най-добрите светове, които Бог можеше да избере от опитността на миналите векове. Той е създал този свят като един от най-добрите светове. Не че сега няма друг, има други, по-хубави светове, но засега този свят е един от най-хубавите. При сегашните условия на цялото Битие, на безграничното Битие, този свят е един от най-добрите, т.е. като казвам, че е един от най-добрите, разбирам, че в него съществуват всички възможности и условия, при които ние можем правилно да се развиваме.

Няма сила, която може да ни извади из релсите навън. Няма никой, който да може да ни хване за ухото и да ни накара да сгрешим. Ние грешим по собствена воля, по собствено желание. Аз ви говоря като на ученици, искам да бъдете мъжествени, да не се съблазнявате. Който се съблазнява, слаб гръбнак има и неговата воля не е желязна и гранитна. Защо се съблазняват хората? Имаш красива жена. Господ е създал тази красива жена, иска да се радват. Този иска да обсеби тази красива жена, само той да я има; онзи иска да я обсеби. Питам: Защо другите да не се радват? Господ поставил хубав паметник, та който мине, да се радва. Турците казват: „Да гледаш хубавото, красивото, добро е“. Тази статуя е сложена да я гледат хората и да се възпитават. Някому се поревнала, качва се и задига статуята. Ако е голяма статуята, не може да я вземе, но ако е някоя малка, златна статуя – задига я. Питам: Статуята ли е виновна, или онзи, който я задигнал? И като го хванеш, той ще каже: „Някой дявол е, който я задигнал“. Къде е този дявол? Дяволът е вътре в нас. Туй желание да имаме статуята, да я продадем, да се облагодетелстваме, туй желание е този дявол. Ние говорим само за факти, но има известни подбудителни причини. Тази подбудителна причина може да е съзнателна, може да е несъзнателна; той може да е просто като едно оръдие. Защото няколко души може да се надумат да крадат, но един да е същинският фактор, а друг да е изразител.

Като изучавате окултната музика, вие ще пеете; това е един начин за подмладяване. Под „музика“ подразбирам музика и в мисли, и в желания. Да внесем тази хармония вътре в себе си и да чувстваме, че в нас и в сърцето ни, и в ума ни нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония. Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл. Вие казвате: „Господ ще изпрати своя Дух и Той ще направи това-онова“. Хубаво, но като започне Господ да го прави, ние казваме: „Господи, не може ли това нещо по друг начин да се направи?“ Ние имаме известни, особени понятия за нещата и по някой път сме в състояние да дадем съвет на Господа като как трябваше да направи света. Сега онези, които са създали музиката, са били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези хора са разбирали Божествените закони и са изразили туй велико творчество в музиката. Тия закони не може да се изменят. Ако се намалят вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме един вид музика; ако се повишат вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме друг вид музика. Музиката се изразява според чувствата. Религиозните хора са взели музиката за израз на техните религиозни чувства. Онези, които искат да изразят своите световни чувства, те са приложили музиката за световна цел. Всеки е използувал музиката за своята цел. Обаче окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека. Аз не искам да влязат някои в класа и да кажат: „Тези хора с какво се занимават! Не вземат да се молят, ами един седнал да свири, а другите пеят. И това било окултни ученици!“ Ще се пазите от онези, които идват с такава цел – да критикуват. Ние ще използуваме част от времето на неделната вечер за музика.

Сега запишете си думите на новото окултно упражнение:

„Изгрява слънцето,

Праща светлина,

Носи радост за живота тя.“

(Всички пеем.)

Ще направим един опит: един ще изпее соло това упражнение, а след туй другите ще изпеят „Сила жива, изворна, течуща“.

Упражнението пак не е завършено. Не бързайте! Аз ви уча как се строят окултните песни. (Учителят изпя сам „Изгрява слънцето“, а после всички изпяхме „Сила жива, изворна, течуща“.) След като изучим тия упражнения, ще дадем един концерт и ще направим опит, като вмъкнем тия упражнения тук-там, да видим какви резултати ще има окултната музика.

Запишете си тия думи сега:

„Венир Бенир,

Бихар Бенум,

Ил биют, Ил безут.“

Запишете си още и думата „си-му-ту-си“, тя е за упражнение.

Сега ще пеем „си-му-ту-си“, а това „Венир Бенир“, то е по-сложно упражнение, но като пеем „си-му-ту-си“, и първото ще стане по-лесно. (Всички пеехме „си-му-ту-си“ с постепенно отслабване и после усилване на гласа. След това изпяхме всички „Изгрява слънцето“.) Като гимназисти пеете, нали? Я изпейте пак „Изгрява слънцето“, да видим как сте я запомнили! (Изпяхме „Изгрява слънцето“ заедно с припева „Сила жива, изворна, течуща“.)

Сега някои от вас, които не могат да пеят, нека слушат, докато тази песен проникне в тях. Тъй, както са нагласени думите, в тях има смисъл, не може да има изключение. Какво носи светлината? Тази светлина носи сила жива, изворна, течуща. Всяка една дума е на мястото си; каквото и да я правите, тя е една сила, сила на светлината. Изпейте тихо „Изгрява слънцето“. (Всички пеем) Сега в думите „зум-мезум“ се съдържа скритият смисъл. В тях е вътрешният смисъл на нещата. „Изгрява слънцето, носи светлина“, тия неща са далеч от нас. В думите „сила жива, изворна, течуща“ силата ние може да я опитаме вътрешно, а светлината опитваме само чрез очите си. Сега първата част на упражнението е приготовление, трябва да се приготви човек, то е дълъг период. И затуй това упражнение още не е завършено. Аз превеждам окултната музика на наш език. По обратен път вървим. Най-първо, преди думите „сила жива, изворна, течуща“ ние трябва да сложим други думи, както прави един художник, да се попълни цялото упражнение. Първата част е приготовление, втората част е активната, т.е. изразява този, който строи. „Зум-мезум“, това е смисълът вече. Като строиш нещо, какъв е смисълът на нещата? – Да видиш какъв резултат ще има този строеж.

Тази вечер, като превеждах тия думи, времето беше хубаво, но сега е малко влажно. Влажното време не е за окултна музика, то прави вибрациите малко неблагоприятни. Сега може да имате туй упражнение „си-му-ту-си“, може да вземете тия 4 слога и да се упражнявате върху тях. Запомнихте ли ги? Тоновете са „сол“, „си“, „ре“, „сол“ – „си-му-ту-си“. Ако пеете с обикновените тонове „сол“, „си“, „ре“, „сол“, те нямат окултно значение. А със звуковете „си-му-ту-си“ там има друго значение. Да изпеем 3 пъти „си-му-ту-си“ и 4-ия път ще продължим последната гласна. Музиката се изразява със същите органи, с каквито говорът, т.е. същата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пеене. Тъй щото музиката и говорът са брат и сестра, защото излизат от същия център.

Следователно тази ципица постоянно трябва да се държи в пеене. И първото нещо, с което започва черната ложа, когато попаднеш в нея, е огрубяването на гласа ти. Щом почне да загрубява гласът, изменя се ципицата, изменя се и характерът, понеже тия вибрации са много чувствителни. Ще сложиш в ума си мисълта, че си мобилизиран, и ще кажеш: „Аз съм мобилизиран в Божествената музика и не мога да пея другояче, освен по всичките правила на Божествената музика“. Ще сложиш тази мисъл вътре в ума си, то е най-ценното. И в духовния свят, хванат ли те за гърлото, твоята работа е свършена. Ти няма да позволяваш никому да хваща гърлото ти. Твоето гърло трябва да е свободно. В пеенето ще бъдете много свободни. Ама кой какво ще каже, вие не обръщайте внимание. Ти ще седнеш и ще си пееш, дори и всред София. Ама този ще каже „смахнат“, онзи тъй може да каже, ти ще кажеш: „Аз пет пари не давам, аз пея по Божественому. Ако вие сте толкова смели да пиете бира, когато седите в кафенетата, аз ще бъда смел да пея по Божественому. Защо аз да съм смахнат, пък вие да не сте смахнати?“ Свършена работа! Ама ние ще кажем сега: „Трябва известно благоприличие“. Аз приемам, че в света има известно благоприличие, но ние сме излезли извън рамките на туй обикновено благоприличие. Ние правим неща, които са много благоприлични. Поне в себе си ще направите умствена маневра. Ще излезеш на някое многолюдно място, където имаш приятели, и почваш да пееш. Сега в ума си правиш маневра, но може би след 10 години ти ще излезеш и ще направиш туй в действителност. Обаче, за да направиш нещо, жертвите, които ще положиш, трябва да принесат някакъв плод. Но туй е едно упражнение, за да станете смели. Вие сте страхливи, този страх трябва да изчезне. И аз ви препоръчвам, като влезете в гората, да се отворите, да пеете, да викате, колкото можете. Дайте ход на чувствата си! Сега, като запеем някъде, казвате: „Този какво ще каже, онзи какво ще каже“. Но някой път ние трябва да пеем тихичко. И тихичко може да си пеем.

Та аз съм за тази вътрешна духовна свобода. Всеки един от вас трябва да има духовна свобода. Като пеете, не дигайте много гласа си, а се вслушвайте, обръщайте внимание как взимате тоновете. Аз имам още една цигулка и ще видите какъв хубав глас ще има. Давах я на мнозина цигулари, те казват: „Не можем да свирим“. На тази цигулка, с която цигуларите не могат да свирят, аз мога да свиря, но трябва да се внесе нещо в нея. Но когато внеса в другата цигулка това нещо, тази не ще може да свири. Разбирате ли? Като извадя туй, което е тук, и го туря в другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и в цигулката, и във всяко нещо ние може да внесем тази жизнена сила. Така и цигулката може да оживее. Може да внесем нашия двойник в нея и този двойник прониква във всичките пори, прониква в цигулката. И тогава в този глас стават трептения. Великите цигулари и пианисти, те внасят това нещо. Певици, които пеят хубаво, те внасят това трептение в гърлото си, в душата си. Ако туй нещо може да влезе в гърлото ти, ти ще имаш отличен глас, всички ще те слушат. Но нашата душа трябва да влезе в гърлото. Душата навсякъде трябва да ходи. Ами че тъй! Ще кажем на душата да дойде в гърлото – ще пеем отлично. Ако дойде в главата – ще мислим отлично. Само че трябва да кажете къде да се качи и тя ще ви слуша. Кажи: „Искам в гърлото!“ – „Хубаво. Какво искаш сега?“ – „Да влезеш в мозъка, искам да мисля.“ А ти казваш: „Ако обичаш, качи се“. Не „ако обичаш“ и „моля ти се“, определи точно думите, кажи: „Качи се в гърлото, да ми изпееш една хубава песен, каквато ти знаеш“. Тя ще ти изпее една такава песен и ти ще си я спомниш от миналото. Пее душата. А сега, когато тя, горката, иска да пее, вие я спъвате, казвате: „Слушай, тебе ти се пее много, но синът ми е болен, ще го смущаваш“. Не, ако тя запее, той ще оздравее.

А ти казваш на душата си: „Моля те, не пей, мъжът ми е неразположен, децата ми са неразположени“. Не спъвайте разумната душа в нейните проявления! Всяко едно желание, всеки един стремеж трябва да бъдат свещени, както са свещени мислите и желанията на Бога. Няма изключение! Защото всичките стремежи на Божествената душа, която живее в нас, са свещени и всеки един порив, какъвто и да е той, е свещен. Всичко у нея е благородно. Ти не можеш да се съмняваш. Всичките нейни пориви са благородни, свещени, чисти и святи. Спрямо всеки свещен порив в света непременно има точно противоположен, обратен порив. Човек има две души. Яви се едно благородно желание у човека, веднага дохожда тъй наречената лоша душа. Тя ще те накара да ходиш по обратния път. Това го показва опитът. Тук поне всички сте имали горе-долу тази опитност. Та в окултната Школа се изисква спазване на законите. Ще спазваш Божествените закони. Дойдеш ли до тях, ще кажеш: „Това е закон!“ След като направиш опит и имаш резултат, върху този резултат ти може да мислиш, може да разсъждаваш. Имаш нещо направено, може да го разгледваш от какво е направено. Но не е ли направено, не го бутай. Вземи твоя часовник и виж от какви части е направен, но преди часовникът да е направен, не го бутай.

И тъй, музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате, и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън; не само да пеем за наслада, но ще я употребим за защита на себе си. И псалмопевецът какво казва? „Хвалете Господа с китара и с кимвал.“ Пък ако аз бих писал, щях да добавя: и с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти. И българите, като видят цигулка, мислят, че само дяволът свири на цигулка. У българина гайдата е по-почитана и гайдарят има повече почитатели, отколкото цигуларя. Не зная защо, но тъй е. И пословица има: „Цигулар къща не гледа“. Ами че цигулар, който къща не гледа, той е цигулар! Той на цигулката си е отдаден. Защото ако неговият ум е съсредоточен в къщата, той няма да гледа цигулката. А който е отдаден на цигулката си, той къщата не гледа, той казва: „Друг да се грижи за къщата, а аз ще радвам хората. Които са скръбни, весели ще станат, които са болни, ще оздравеят“. Та и ние сега се нуждаем от музиката. Това са малки бележки върху музиката.

Да прочетем малко от това, което сте писали върху плача на малките деца. (Четоха се само някои от темите.) Вие всинца не сте писали върху темата. Също не сте правили и резюмета на работите от класа. Извадете ядката от работите върху плача, основните черти само. После пишете всички поне две думи, но ще пишете всички. Някои казват: „Аз не мога да пиша“. Напиши две думи, макар че са глупави. Нищо повече! Зададено е упражнение, седни и напиши нещо, за себе си. А ти, като кажеш, че: „Аз не мога да пиша“, оставаш в негативно състояние. Напиши две думи! Някои идват тук в класа и не са писали нищо. Не, през решето ще минете. Тъй не бива. Тук, в окултната Школа, такива работи да ги нямаме. Напиши едно предложение или две–три думи, но напиши нещо. Плачът, това е първото упражнение в музиката. Нищо повече! Но истинският плач, защото аз съм забелязал, някои деца не знаят да плачат. Дете, което истински плаче, този плач е първото упражнение в музиката. Детето, което не знае да плаче, то хленчи и казва: „Как да започна тази песен?“ И даде един тон, който не е музика. Истинският плач е първото музикално упражнение! В това отношение сълзите ни помагат. Пък онзи плач, като зареве детето, почервенее, в него няма никакви сълзи; очите му изпъкнат, надува се, надува се дълго време и ако майката я няма там, тогава туй надуване може да се превърне в плач и като си поплаче туй дете, заспива. И действително има за пример песни или упражнения като „си-му-ту-си“, ако ги пееш еднообразно, ще заспиш. Трябва да има разнообразие. Трябва да се пее с прекъсване и после легато. (Учителят пее стакато.) Почнат ли вибрациите да стават еднообразни, туй еднообразие произвежда сънно състояние. Всичките състояние трябва да се изменят. Тонът „си“ е мек тон. Когато Господ изпрати Моисея при Фараона, какво му каза? – „Си“, „симу“. Като кажеш „му“, този тон е много силен накрая. В него има две движения; „У“-то в окултната наука има двойно движение: едното движение е надолу, а другото – нагоре.

Сега каква е разликата между „мо“ и „му“? Следели ли сте, като изпеете „му“, кой орган на гърлото се засяга и кой орган засяга „мо“? (Учителят пее упражнението „си-му-ту-си“ откъснато, но много тихо.) Трябва да пеете отривисто. Наблюдавайте, имате някое душевно неразположение, ще го трансформирате. Извадете часовника си и вземете да повтаряте туй упражнение „си-му-ту-си“ (Учителят пее съвсем тихо) и вижте след колко минути ще се измени туй ви настроение. Някой път трябва да се измени настроението ви, а някога не трябва. Когато обаче тази енергия е достигнала до върха на експлозия и се събере в някоя част на тялото, ние трябва да спрем тази експлозия, т.е. да дадем направление на тази енергия, да извърши някаква работа. И съвременните хора страдат от натрупване на енергията. Тази енергия някой път се струпва на устата, някой път на ушите, на носа ни. И такъв човек само като го бутнеш по носа, и тази енергия се проявява. Ти навсякъде може да го бутнеш, но дойде ли до носа, не можеш. На някои хора пък в горната част на ръката е натрупана енергията им, те не обичат там да ги бутат. Значи тази енергия може да е събрана в горната или в долната част на ръката им. И когато се събере тази енергия, може да произведе една експлозия, едно болезнено състояние. И често болестите днес произтичат от натрупване на тази енергия. Ако енергията е груба, тя произвежда всички тия отлагания. Те се дължат на тия течения на електричеството. Когато вибрациите са по-груби, тази полуорганична материя се натрупва около ставите и когато времето се измени, мускулите се съкращават и тогава почва да се образува едно налягане, търкане. Тия полуорганични вещества, които са твърди, като минават през тъканите, предизвикват едно триене, после едно запалване, става една химическа реакция и в резултат се явява едно подуване. Сега аз бих пристъпил да ви обясня това, но нашите умове са такива критици.

За пример, ако аз ви дам една формула, ще кажете: „Друга формула не може ли?“ Не, не, трябва воля, за да направите едно упражнение. На мен ми разправяше един приятел, здрав, млад човек, дадоха му да напише едно упражнение, но внезапно го заболява сляпото черво. „Ама такива болки, изпотих се. Вдигам се вечерта да търся лекар, но слушам, нещо ми казва: „Кажи на сляпото черво, че аз съм мобилизиран, аз служа на Бога и ти трябва да ме оставиш, не е място ти да се проявяваш, аз ще се проявя“.“ Половин час след това болестта изчезва. Кой е причината сега? Ако не беше казал това, ако не беше се наложил тъй на болестта, щяха да се минат 21 дена, че лекари, че компреси, че това-онова. Ще кажеш на болестта: „Слушай, приятелю, аз съм мобилизиран“. Нищо повече! После: „Аз живея в Божествения свят, дето всички същества живеят в хармония, какво търсиш в мен? Ще излезеш навън!“ Болестта, това е едно същество. Съвременните лекари са много смешни! Явява се един тумор, хайде, ще го режат. Сега туй, което аз ще ви обясня, вие ще излезете с него пред света, ще кажете: „Нашият Учител тъй каза“. Туй не е научно. На съвременния свят трябва да обясня другояче тези работи. Тази теория трябва да им я обясня по друг начин. На сегашния учен свят няма да говорим за тия разумни сили, за разумния свят, понеже привидно те действат механически, автоматически. Ти като им кажеш, че ги разбираш, те няма да те считат за разумно същество. Те казват: „Туй не е право“. Те не ни вярват. Как се обяснява действието на тия сили? У човека, ако вникнете внимателно, има две течения, повечето отдолу, през пръстите на краката. Някой път пръстите са отворени, т.е. у етерния двойник, който е свързан с тялото, има известни отверстия отворени. Някой път има втичане, някой път – изтичане. Някои същества могат да влязат през краката и да вървят по един начин. Има течения, които влизат през носа. Да кажем, че едно същество влезе у вас да прегледа тялото и след това не може да излезе навън.

Като го разгледа, намери някое хубаво място и казва: „Аз няма да си изляза оттук, хубаво ми е, ще си направя една малка къща“, и почва да събаря твоите вещества, започва да си гради като един майстор, който знае как да сложи вода, цимент, пясък. Ти ще му кажеш: „Слушай, приятелю, ти тук не може да градиш. Взе ли позволение? Ти мобилизирал ли си се? Ще спреш този градеж!“ Нищо повече. „В името на онзи велик Божествен закон, който управлява света, ти си дошъл като гостенин и ще излезеш навън. Не излезеш ли, другояче аз ще постъпя с тебе, по всички правила, които зная“. И той ще излезе. А сега ние се плашим от него. Как? Дойде лекарят и като прегледа болния, прави движение с главата, че положението е много сериозно. Съвременните хора са хипнотизирани. Как са хипнотизирани хората? Болният седи, гледа лекаря. Лекарят пипа пулса. „Пулсът не бие редовно.“ – „Не бие редовно? Какво има?“ – „Порок на сърцето.“ – „Порок?“ Той се уплаши и затупка сърцето му. И веднага рецепта, хайде на аптеката! То е смешно, порок на сърцето! Няма никакъв порок. Аз мога да направя когото и да е от вас да има порок на сърцето. Няма никакъв порок! Действително може да се превърне в порок, но в окултната медицина има симптоми, които показват дали сърцето има известна органична повреда, или не. Който изучава окултната медицина, ще разбере това. И тези симптоми сами се явяват на ноктите. Например, когато се яви охтика, тия признаци се явяват на ноктите. И за 190 дена може да се даде диагноза каква е болестта. Сега дойде лекарят, прегледа езика – побелял. Туй показва, че стомахът не функционира редовно. Погледне очите – пожълтели. Това показва, че черният дроб не действа добре, има разстройство. Езикът, очите – ненормални. Третият начин, попипа пулса – нередовен, значи в сърцето има нещо. Е, хубаво, какво има в сърцето? Оня нерв там, който регулира биенето на сърцето, повреден. Там има една спирачка. И някой път тази спирачка затихва, а някой път, като се отпусне, и сърцето бие силно, тупа, тупа и се уплашиш. Ти ще кажеш: „Приятелю, закон е сърцето да бие 72 пъти в минутата, туй е правилно и ти ще се подчиняваш“. Ще стегнеш там спирачката и нагоре няма да я пущаш, защото за условията, при които живеем, достатъчни са 72 удари. Като видиш някой човек, който обича повече, ще му кажеш: „Извади тази спирачка, нека бие сърцето ти повече, 74 пъти нека бие“. Дойде някой в къщи, когото ти обичаш, ще си кажеш: „75 пъти нека бие сърцето ми и повече дори“. Ще му кажеш, че като бие сърцето повече, на известни места ще трябва да се образува едно натрупване на енергия. Сега сърцето не пулсира правилно. Вие не сте правили опити да наблюдавате как пулсира сърцето и колко видоизменения има в туй пулсиране. Цяла наука е това! Ако вие следяхте това нещо, някой път сами щяхте да забележите видоизмененията, но като не разбирате тази наука, има опасност да не се уплашите. Като наблюдавате, ще видите какви течения има, как става биенето на целия космос, как стават теченията вътре в Природата. Сърцето показва биенето на целия космос. И по биенето на вашето сърце може да определим какви са теченията в еди-коя си част на Земята. Цяла наука е това! Затуй се изисква някой път много голяма чувствителност. На края на пръстите има едни издатини, папили, те трябва да се развият много, да станат силно чувствителни, за да възприемат тия токове. Когато почне чрезмерно да се развива чувствителността на нервната система, образуват се едни малки, нежни органически подувания. При тази изтънчена чувствителност хората стават много нежни и при най-малкото побутване могат да възприемат тия токове.

Сега ще дойдем до музиката. Ще се заемете да пеете и ще се тонирате. После ще дойдем до второто упражнение – „Венир Бенир“.

Сега аз ще ви предупредя да държите отделно всичките окултни песни. Окултните упражнения няма да ги смесвате с другата музика. Тези упражнения се пеят при особени времена. Има време, когато ще се пеят тези упражнения, за да имаме резултати. Не може да ги пеете всякога. За окултното пеене трябва да сте сериозни. То не е тъй, за развлечение. За обикновеното пеене може да пеете, когато искате, но при окултното пеене във вас трябва да се пробуди съзнанието, да няма никакви пукнатини в съзнанието ви, никакво раздвояване. И за една година чрез пеенето може да постигнем много добри резултати. Ще пазите тия упражнения. Сега аз предлагам тази теория на вас и ще я поставим на опит в най-елементарните неща. Ще пеете: „Изгрява слънцето, праща светлина“. Като пеете тъй, вашето слънце ще изгрее. Като казвам, че вашето слънце ще изгрее, не разбирам слънцето в Природата, друго едно слънце има, което изгрява, то праща светлина. Ние не пеем на това външно слънце. А когато туй наше слънце изгрее, то ни праща своята светлина, която носи радост в живота ни. Тогава ще дойде сила жива, изворна, течуща. Това са все символи. Значи влизаме в съприкосновение с този реален свят. Та ако е за критика, и аз мога да критикувам, по-строг критик от мене няма. За пример аз съм забелязал, някой път като говоря, критикуват моя език. Ако е за критикуване на езика, ако аз разкритикувам българския език, едва ли ще останат 250 думи в него. Ще останат само 250 думи и те ще бъдат корените на езика, с които ще можем да говорим нещо разумно. А сега ред думи ще употребим и никакви резултати не може да има. И проповедници, и свещеници говорят, говорят, нямат резултати. И не могат да имат резултати. Затуй, когато се прави един превод на Свещената книга, човек трябва много добре да разбира окултния език, да разбира думите в тяхното дълбоко значение. А сега превеждат точно според оригинала. И в Писанието някои идеи са преведени толкова буквално, че ако се явеше някой пророк или Христос, те биха се чудили на гениалността на тези хора, как е идвало това нещо на ума на хората, тъй да изопачат мислите, че да предадат туй, което те не са нито сънували, нито на ум не им е идвало.

И ние казваме: „Туй е превод точно според оригинала“. Той го превел криво, дойде друг, чете го и казва: „Тъй е писано в Свещената книга“. Ти провери ли? „Мене Духът ми каза.“ Духът му казал, пък той превежда същия крив превод. Не е така! Даже по някой път аз съм се спирал да мисля каква дума да употребя на български език за думата „любов“. Думата „обич“, и тя не може да изрази Любовта. Единствената силна дума в български език, тя е „благост“, значи сладко нещо. Тя има вече смисъл. Сладко е, значи не може да бъде горчиво. А Любовта какво нещо е? Няма символ, няма корен. Какво значи Любов, не знаем; откъде е произлязла тази дума – не знаем. „Обич“ – и тази дума корен няма. Откъде е произлязла тя? Значи „благост“, сладко нещо, тя е много силна дума. И като намерим такива думи, за които ние имаме опитност, у нас се зараждат ония истински мисли и идеи, които действат съзнателно. И за пример в музиката има някои тонове, този тон (Учителят пее „Изгрява слънцето“) е много хармоничен, другите тонове, които идват в песента, не са толкова хармонични, то е в естеството на езика. Другите тонове идат по причина на самите думи. И всякога една дума трябва да изразява един образ. „Изгрява слънцето!“ – това е един тържествен, идеален момент. В окултните упражнения навсякъде има образи. Който европейски език и да вземете, всички куцат в предаване на тия окултни упражнения. Сега във Франция някои музиканти правят опити да преведат обикновената музика в окултна. Започват да пишат окултни песни, но те се нареждат по особен начин. След време ще имаме окултна музика и тя ще внесе нещо ново.

Сега бъдете готови! Има такива музиканти и у тях ще се роди окултната музика. Ще проучвате теорията на музиката.

T. м.

4-та Школна лекция на Общия окултен клас (II година), 22 октомври 1922 г., неделя, София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help