Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Деятелност на сърцето

21 лекция от Учителя

2.VIII.1922 г.

на учениците от I Мл. ок. клас.

Започна се в 7 1/2 ч. веч.

Тайна молитва.

Прочетоха се темите за „предназначението на сърцето“.

Учителят запита: Имате ли тема за следующата сряда? – Не. Тогава за следующия път ще имате темата:

Значение на човешкото око.

В 8 1/4 ч. Учителят започна да говори:

Вие оценявате ли вашето сърце? Значи, ако спре да тупти то, ще спре и физическият живот. Ако спре да чувствува, ще спре и вашият астрален живот по същия начин.

Сега аз ще ви дам да размишлявате цяла една седмица за сърцето: сутрин, преди обяд и преди вечеря ще произнесете следните думи: Боже, съзиди в мене сърце чисто и свято, а след туй ще започнат вашите размишления, които ще продължават пет минути.

Някои казват, че сърцето е храм, а други олтар. Как го взимат поетите, като храм или като олтар. Вие много голяма цена му давате. В тялото каква роль заема сърцето? Природата му, ролята му е проста. – Да подтиква кръвта. Като един проводник е то. Всякога взимайте за всеки уд такава мярка, каквато му съответствува на големината. Сърцето си има своята математическа големина. И в духовно отношение тия съотношения се спазват. И в духовно отношение същите отношения съществуват. На физическото поле сърцето е малко, а вие в духовния свят му давате всички функции, то става господар на всичко, когато не е тъй. Господар на всичко е само човешкият дух.

Сега ще ви запитам: Сърцето ли чувствува или човешкият дух чувствува? Как определят съвременните психолози сърцето? – Като нервно разлагане, разлагане на нервното вещество, т. е. най-малко разпознаване на нервното състояние.

Сега аз ще ви задам и друг въпрос: Представете си, че се намирате някъде през лятото на курорт в Чам Кория, излизате на разходка. Дето има много боровинки, похапнете си боровинки, поправите си стомаха, поне ви идва на ум да си наберете малко за зимно време. Сега вие като говорите за сърцето, минавате като екскурзианти, ядете боровинки и си казвате: „За зимъс ще си купя“. Добре, но представете си, че зимно време няма откъде да си ги купите. Когато аз ви зададох темата за сърцето имах съвсем друга мисъл. Сега когато в някой храм се създаде олтар, олтарят е огнището. В къщата огнището съставлява сърцето. Там постоянно гори огън. Защо? – За да се топлят, да се готви, да се измиват. Ще определите сега функциите на сърцето, ще определите сега за какво е функцията на това огнище. Понякога когато е топло, изгасвате огъня. Огнището остава. Защо? Значи и без да гори огнището, хората могат да се топлят.

Сега да вземем човешкото сърце. Ако сърцето във физическия живот престане да тупти, престава и физическият живот. Ако чувствуванията престанат, престава и астралният живот, т. е. човек пада в едно сънно състояние. Нали когато имате олтар или огнище, коминът му трябва да бъде добре направен, понеже щом запалите огъня, а коминът не тегли, не провървя, тогава всичкият кадеж ще остане вкъщи.

Е, сега, когато вие сте неразположени, не показва ли, че кадеж има във вашето сърце? Това показва, че коминът на вашето сърце е запушен.

И тъй вие казвате, че сърцето всичко върши, а когато дойде някое ваше, вътрешно състояние, не го изяснявате по същия начин. Казвате, че сърцето всичко върши, а когато имате някое анормално състояние, отдавате го на друго нещо. Когато вляза в къщата ви и има кадеж, това е едно анормално състояние. Оправете комина си! И сърцето има комин? В какво седи, да е този комин на сърцето?

Аз бих желал сега за втория път да ми отговорите, да се досетите приблизително, кой е коминът на сърцето?

То ще бъде после – когато започнете да изучавате земята – физическото, астралното, менталното и причинното. Астралното тяло си има физиология, има си и анатомия. Менталното тяло – също. Тези изучавания ние ще оставим малко по-насетне.

Сега когато употребявате аналогия, уподобление, гледайте тия уподобления да са верни по своите съотношения. Тогава вие ще почувствувате интуитивно една хармония или удоволствие. Щом една мисъл в своите уподобления е вярна, чувствуваш се разположен. Например, напишеш едно стихотворение, прочетеш го 1, 2 пъти, чувствуваш, че нещо не ти харесва. Четеш го, но нещо на ухото ти казва, че не е вярно. Поправиш го, прочетеш го отново 1, 2 пъти, мине време, виждаш, че си доволен. В самия човек има известно чувство, което му показва кое съждение е вярно и кое не.

И аз бих желал вие да развивате тази вътрешна интуиция, с която можете да си служите за верността на някои положения. Запример след като напишете нещо за сърцето си, не бързайте, ами спрете се, прочетете го един, два пъти и вижте доволен ли сте от туй, което сте написали. Ако ти си доволен, то туй, което си написал, ум дава и на тебе идея и ти като го четеш и другите ще бъдат доволни. Щом сам не си доволен, никога не очаквай и другите да бъдат доволни от туй, което си написал. Запример като пишехте за сърцето, трябваше да гледате вашето сърце, здраво ли е, чувствително ли е? Трябваше да помислите вашето духовно сърце колко прегради има, вашето астрално сърце колко прегради има. Физическото сърце колко прегради има? – Две: лява и дясна. Всяка от тях по още две – четири. Този е новият начин да мислите. Съвременният свят не мисли. Да кажем, че аз казвам тъй: „Ти си лош човек или ти си добър човек“. Добре, ако аз съм слуга, а някой е господарят и ми каже господарят да взема, да посея едно житно зърно на нивата. Аз не посявам туй житно зърно, не е важно, а той ми казва, че ти си лош човек. Защо? Защото не съм посял туй житно зърно. Питам сега: ако ми се заповяда да посея цялата нива и да посея едно житно зърно и не изпълня заповедите, има ли разграничение в непосяването? Какво намирате вие в тия две съждения? Законът е такъв: онзи, който сее едно житно зърно, може да посее и цялата нива, и онзи, който не посее едно житно зърно, той не може да посее цялата нива. Такава е аналогията. И в окултна смисъл ние говорим: когато кажем, че един човек е лош, ние подразбираме, че е лош в дадения момент, не в миналото или бъдещето, но в настоящия момент. Неговата лоша постъпка може да продължи 1, 2 или няколко часа, а следующата минута, следующия час той може да се занимава с една благородна, добра мисъл. Тогава той е добър. Тъй щото, когато говорим за добро или лошо в окултна смисъл, разбираме определен момент, може да е минута, 10–15 минути, може да е час, може да е 1, 2, 10 години, но пак ще се измени. Той не може да е през целия си живот лош. Вълкът, който е толкова жесток, и в него настава момент на благородство. По някой път го наричат, че е лош. Но какво прави някога? Влезе в някое стадо, побута, побута овците с устата си, и си замине, без да им направи някоя пакост. Овчарите казват, че му се е затворила устата. Не, това е един момент на благородство. Той има разположение и казва: Е... Първото му състояние се сменя. Има три случая, когато се сменят състоянията у вълка. Първият момент е, когато влезе в стадото, всички изподавя и си отива. Вторият момент е, когато влезе в стадото, дращи овците с краката си, но не ги дави. Третият момент е, когато влиза в стадото, всички овци се разбягват, но той само ги побутва и си отива, заминава си. Тъй щото тези състояния са и у човека. Човекът като вълка най-първо дави, после дращи и най-после само с муцуната си побутва. Тъй щото когато говорим за лошавини на един човек, трябва да знаем за кой момент се отнасяте. Лошо или добро, то е относително. Казвам: „Относителните неща се определят от времето, в което енергията и деятелността се сменят“. Някой ще каже: „Ама защо не може?“ Ти вече не можеш да правиш зло, защото всяко зло астрологически се определя. Има условия, при които можеш да вършиш зло. А щом мине туй условие, то се затваря и ти нямаш условия вече да вършиш зло. И тази енергия тази деятелност, която се събрала, тласка, но щом е затворен пътят и, ти ще измениш тази енергия в друго направление. Така е и за доброто, така е и за злото. Не всякога има условия, да вършиш добро. И не всеки момент е за вършене на зло.

Сега когато ви задам да пишете нещо за окото, добре размишлявайте, не само да пишете, но извадете своя аналогия, какви блага придобивате чрез окото. То е хубавата страна, чрез която може да си помогнете. После какви блага придобивате чрез сърцето.

Аз в една от беседите си бях казал да правите опити, но сега поне класът може да направи. Правили ли сте наблюдения върху биенето на сърцето си? Запример определете при нормалното си състояние, когато сте в най-доброто си разположение, колко пъти бие сърцето ви, колко удари прави в минута. После когато се рязко изменяват състоянията ви, имате едно състояние на голяма радост или едно състояние на голяма скръб, пребройте каква е разликата на ударите, колко пъти бие сърцето ви. Ще имате математически данни, за да работите. После, забележете дали ритъмът на сърцето ви е равномерен или кратък. Някой път сърцето ви бие на дълъг ритъм, но има бърз и кратък ритъм. Правете наблюдения, ще се научите да наблюдавате. Тъй умът ви ще има една конкретна опора, защото както във всяко схоластическо учение, вие ще станете като банки, които като вземат парите, не знаят как се добиват, а само боравят с хиляди. Не, този банкерин да го впрегнат да оре, да копае, та така ще види, ще има един правилен начин как се добива богатство. А сега вие казвате: „Имам хиляда, две хиляди, 10 000 лева“. Не, опасно е това богатство, опасен е този приход. Та ще наблюдавате и изучавате сърцето, като докарате нещата до крайност.

Добре, сега върху упражненията ще се постарая да ви дам по астрален начин едни малки упътвания. Гледайте да се пробуди съзнанието ви. На физическото поле има една голяма мъчнотия. Тя седи в следующето: че на ума ви някой път се преподават много предмети, които отвличат вниманието ви. Колкото и да се пазите, вниманието ви все ще се отвлече. Някой път вие не ги дочувате вътрешно. Значи вниманието ви е занято. Явяват се неразбирания, недочувания, вследствие на което някои неща не можете да ги възприемете. Запример аз мога да ви говоря за сърцето, а вие ме слушате, но същевременно сте дали някому рандеву, искате да се срещнете в 8 ч. с някого. Туй е една междина, затова ще има неща, които няма да разберете. Или седите в клас, огладнели сте, казвате си: „Дали е наближило време за ядене?“ И понеже вашето съзнание е заето с тази мисъл, вие ще пропуснете много нещо. Гледам ви, някой път има не само един предмет, но 10–15–20 предмета, които са заели съзнанието ви, а всичко туй бърка, за да можете да схващате. Запример вземете някой поет. Той някой път е претърпял голям крах в живота си. Пише поезия. Той туря в поезията си този противен крах, всички тези оттенъци и като четат поезията му, казват: „Много хубава!“ Втори път, като излезе от този крах, написва друга поезия, казват: „Каква голяма дълбочина е турил!“ Той имал разочарования, туй-онуй, турил в поезията си, маскирал ги и всички после казват: „Какво ли е искал да каже?“ – Разочарования. Друг път имал очарования, въодушевление. Какво ли е искал да напише? – Очарование. Добил туй, което искал. В какво седи всичката му поезия? Този поет бил болен. Трябвало да отиде в Европа на разходка. Отпущат му 30 000 лв. – Описва туй си състояние. Какво ли искал да напише? Казвам: „Отпуснали са му 30 000 лв. да иде в странство, и той пише“. Обратно: искал 30 000 лв., не му отпуснали. Написва стихотворения, пропити със скръб. Казват: „Каква велика философия, каква дълбока мисъл!“ 30 000 лв. не му достигат. Аз казвам: „Поет е този, който пише, вижда нещата от Божествено гледище и ги прилага тъй, както ги вижда“. Поетът трябва да описва нещата от чисто Божествено гледище, тъй както са, тъй както вижда нещата в природата. Да описва реалността конкретно, без да е ангажиран в нещо. Туй е поезия. Същото и в музиката. Сега искам и вие като размишлявате да няма ни да ви дават, ни да взимат 30 000 лв. от вас. И ако аз съм се въздържал да говоря за някого, единствената причина, която ме е въздържала (от) да говоря е тази, че не съм намерил хора, на които съзнанието да е чисто, като слънцето, без петно. Само така, лесно се говори.

И сега в този окултен клас, най-първо трябва да се подготви съзнанието ви, че като дойдете отвънка тука за един час, да имате туй възпитание на волята, че да затворите телефоните си, да кажете: „Ние приемаме, не предаваме“. Да се усещате свободни. Тогава може да се говори. А сега, като влезете в клас, един звънец започва „дрънн“, друг „дрънн“, а вие ставате, ходите, връщате се и предметът остава недоразбран. И после казвате: „Не разбрахме какво иска да каже учителят“. Толкова звънци!

Та, първо в окултизма трябва да се научите да затваряте телефоните си, станциите си. Ще кажете: „Жиците са заняти.“ С какво? – С окултната школа. След като свършим урока си, пак приемаме и даваме. Тъй ще казвате в себе си. Ще говорите чрез внушение. Ще кажете: „Отивам на училище. Един час няма да ме безпокоите. Каквото и да има да казвате, един час ще чакате“.

Туй упражнение ще трае по 5 минути сутрин, на обяд и вечер (преди ядене).

Ще го правите по 3 пъти на ден за една седмица.

(9 без 10 ч.).

Беседа, държана на 2 август 1922 г. (сряда).




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help