Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Деятелност на сърцето

Т. м.

(Четоха се темите върху „Предназначението на сърцето“.)

За следния път пишете върху темата: „Значението на човешкото око“.

Като писахте върху предназначението на сърцето, спряхте ли се да помислите за центъра на вашето сърце? Когато сърцето престава да тупа, физическият живот спира. Когато сърцето престава да чувства, също така спира и астралният живот. Сега, за цяла седмица ще ви дам следната задача. Всяка сутрин, преди обед и преди вечеря ще произнасяте следните думи; „Боже, сътвори в мене сърце чисто и свято!“ След произнасяне на тези думи, ще размишлявате върху сърцето 5 минути.

Някой казват, че сърцето е храм, а други – олтар Божи. Поетите за какво взимат сърцето: за храм, или за олтар? Това показва, че хората дават голяма цена на сърцето. Каква е ролята на сърцето в организма? Много проста – да подтиква кръвта да се движи из целия организъм. В това отношение сърцето играе роля на проводник. Сърцето има строго определена математически големина, според която се определя и неговата служба. Между физическата и духовната служба на сърцето има известно отношение. Като физически орган, сърцето е малко, но в духовно отношение хората му отдават голямо значение, вследствие на което то става господар и там, дето няма право. Това е неправилно положение. Само човешкият дух може да бъде господар на всичко.

Ще ви задам следния въпрос: Сърцето ли чувства, или духът? Как обясняват съвременните психолози службата на сърцето в духовния свят? Като нервни прояви, като състояния на нервната система? Когато се говори за психическата служба на сърцето, хората минават–заминават покрай него, като екскурзианти, без да се вдълбочават в неговия вътрешен живот. Много от сегашните екскурзианти, които ходят по планините, берат и ядат боровмаки, без да мислят, че могат да си събират и за зимата. Казвате: „Като дойде зимата, тогава ще мислим отде ще купим боровмаки“. Да, но тогава няма да намерите. Запас е нужен за сърцето, както добрата домакиня събира запас от различни плодове за зимата.

Казано е, че сърцето е храм Божи. Обаче всеки храм се нуждае от олтар. Олтарът е огнището в храма. И за човешкото тяло е казано, че е храм Божи. Огнището на този храм е сърцето, в което постоянно гори огън. Защо е нужен този огън? На огъня хората се топлят, готвят си, вода си варят и т.н. Като имате предвид службата на огъня на огнището, ще определите каква е службата в сърцето, като огнище в Божествения храм. Когато вън е топло, огънят се изгасва, но огнището остава. Значи лятно време хората се топлят и без огън.

Казахме, че когато физическото сърце престава да тупти, и физическият живот престава, Когато чувствата, чувстванията в човека престават, престава и астралният живот. Щом астралният живот престава, човек изпада в сънно състояние, подобно на упояване. Така може да се упои човек от дим, пушек, от различни газове. Когато в дома на някой човек коминът на огнището не тегли добре, къщата се изпълва с дим, с пушек, и той трябва да отвори прозорците, да излезе вън. Невъзможно е човек да диша пушек, дим. Следователно всяко неразположение показва, че в сърцето на човека има дим, пушек. Защо? Защото коминът на вашето сърце, на вашето огнище е запушен. Хората казват, че всичко се дължи на сърцето, а когато се натъкват на тежки вътрешни състояния, търсят причината другаде. Влизам в къщата им, виждам, че тя е пълна с дим.

Казвам: Очистете комините си! Или, ако са развалени, поправете ги. Същото може да се каже и за сърцето. Щом преживявате тежки вътрешни състояния, казвам: Изчистете комина на сърцето си! Помислете малко върху този въпрос и си отговорете кой е коминът на сърцето и де се намира той. Вие ще отговорите на този въпрос, когато започнете да изучавате физическото, астралното, менталното и причинното тяло на човека. Както физическото тяло има своя физиология и анатомия, също така и астралното, менталното и причинното тела имат своя физиология и анатомия. Физиологията и анатомията на по-високите тела е подобна на тези на физическото тяло. Обаче когато човек прави известни аналогии, те трябва да бъдат верни. Ако аналогиите са верни в своите съотношения, човек интуитивно ще почувства в себе си вътрешна хармония, вътрешно доволство. Например, някой напише едно стихотворение. Прочете го 1–2 пъти, но не му харесва нещо, Поправи го малко, пак го прочете, остави го да поседи известно време. След това отново го прочита, намира, че сега е по-добро, харесва го. Това показва, че вътре в човека има някакво чувство, което определя кои неща са прави, и кои – не.

В това отношение, като ученици, вие трябва да развивате своята интуиция, с която разумно разрешавате кои положения са верни, и кои – не. Ако интуицията ви е добре развита, като напишете нещо по даден въпрос, както имахте за днес да пишете за сърцето, като го прочетете 2–3 пъти, веднага ще си дадете оценка, вярно ли сте написали темата, или не. Ако работата ви е добра, и вие ще бъдете доволни, и другите, които слушат, също ще бъдат доволни. Ако вие не сте доволни от написаното, по никой начин не очаквайте другите да бъдат доволни. Когато развивахте темата за сърцето, вие трябваше да се запитате, здраво ли е вашето сърце, чувства ли правилно. После, трябваше да го разгледате анатомически, от колко прегради се състои. След това трябваше да минете към астралното, към духовното сърце, да помислите нещо за него и тогава да напишете темата. Това значи право мислене. Съвременните хора не мислят дълбоко. Представете си, че някой ви каже, че сте лош човек. Право ли е това? Ако не мислите дълбоко върху нещата, вие ще вземете тези думи за абсолютни и ще се умъчните. Обаче ако сте слуга някъде и господарят ви каже да отидете на нивата да копаете, но вие се отказвате да изпълните заповедта му, казвам: Вие сте лош човек по отношение на службата си, но не и по отношение на живота си. Щом слугата не отива да разоре и да посее нивата, той не е изпълнил една от своите важни служби.

Питам: Има ли разлика в това, дали слугата ще посее цялата нива, или само едно житно зърно? Който е готов да посее едно житно зърно, той ще е готов да посее и цялата нива. Който не може да посее едно житно зърно, той не може да посее и цялата нива. Следователно, когато кажем, че някой човек е лош, разбираме, че той е лош само за дадения момент, но не и за някой минал или бъдещ момент. Той е лош, докато продължава неговата лоша постъпка. Следният момент, когато се занимава с някаква добра, благородна мисъл или постъпка, той е добър човек. Тъй щото, когато говорим за добро или зло, в окултен смисъл, разбираме само определен момент, който може да продължава няколко минути, няколко часа или години, но след това той се сменя. Човек не може да бъде през целия си живот само лош, или само добър. Вълкът, който минава за жесток, понякога проявява известно благородство. Като влезе в някое стадо, той побутва тази онези овци с муцуната си и ги отминава – никаква пакост не им причинява. В такива случаи овчарите казват, че нещо особено е станало с този вълк, устата му някак се е затворила, че не могъл да нападне нито една овца. Не, благородство е проявил този вълк. Като побутне някоя овца, той си помисли нещо и казва: „Хайде, от мене да замине!“ Когато вълк влезе в някое стадо, той постъпва по три различни начина: или дави овцете, или само дращи с ноктите си, наплаши ги и бяга, или ги побута малко и не ги дави, излиза си вън, без да им е причинил някаква пакост.

Същото нещо може да се каже и за човека. Когато човек проявява лошото в себе си, той или дави хората, или само дращи с ноктите си и ги наплашва, или само ги побутва, раздвижва и бяга вън. Следователно, когато казвате, че някой човек е лош, трябва да се знае за кой от тези три момента се говори. Затова, именно, злото и доброто са относителни величини. Относителните неща се определят от времето, през което тяхната енергия и деятелност се сменят. Като казват за някого, че не може да прави зло, това е, защото правенето на злото се определя астрологически от влиянието на известни планети върху човека. На обикновен език казано, това значи: има условия, при които човек може да върши зло. Щом излезе от тези условия, вратата за правене на зло пред него се затваря. Като се намери пред затворената врата, тази енергия започва да удря, да блъска върху нея, но като не и се отвори, тя изменя своята посока и този човек започва да се проявява добре. Същият закон се отнася и за доброто. Следователно човек няма всякога условия за вършене на добро, нито пък има всякога условия за вършене на зло.

Когато развиваме темата за окото, мислете добре върху благата, които придобивате чрез него. Мислете върху благата, които придобивате чрез сърцето. Правете научни наблюдения върху себе си, да различавате състоянията, които преживявате, а също така и отраженията на тия състояния върху вас. Например, бройте колко пъти бие сърцето ви, когато сте в добро разположение на духа; после, бройте колко пъти бие сърцето ви при голяма радост и при голяма скръб. Интересно е да видите как пулсът варира при различните състояния, които минавате. По този начин ще извадите ред математически данни, с които ще можете да работите. После, следете ритъма на сърцето си, дали е равномерен, или не; дали е дълъг, или къс. По ритъма на сърцето ще определяте състоянията си. Само така вие ще се доберете до конкретни данни, които ще можете да приложите в живота си. Иначе вие само ще събирате богатства, ще ги туряте в банки, ще ги броите, без да знаете как се придобиват тези богатства. Не, станете ли банкери, ще копаете, ще орете, ще сеете на нивата, да научите как се събира богатството. Който не е събирал това богатство с труд, с усилия, той може само да се хвали с него, че има на разположение еди-колко си хиляди лева, но това богатство е опасно.

За вас, като окултни ученици, на които се дават много знания, има опасност от пресищане, от разсейване. Когато се преподават много предмети, вниманието на ученика може да се отвлече, вследствие на което много неща няма да чуе, да разбере или да възприеме. Външно ще чува, но вътрешно няма да възприема. При това положение, колкото и да се говори на човека, той няма да разбира. Той ще мяза на млад момък, който е определил да се срещне със своята възлюбена и мисли само за предстоящата среща. Каквото и да му се говори, той все за срещата ще мисли. В същото положение се намира и гладният. Вие му говорите това–онова, той все за ядене мисли. Значи, когато съзнанието на човека е заето с някаква мисъл, той няма да разбере много неща и ще ги пропусне. Понякога и вашето съзнание е заето с няколко странични въпроси, които пречат да схващате нещата правилно. Четете някой поет, възхищавате се, чудите се какво е искал да каже в това стихотворение. Какво искал да каже? Преживял някакви разочарования, които маскирал малко, а вие мислите, че голяма дълбочина се крие в мисълта му. Друг път се въодушевил от нещо, очаровал се, вие се чудите на неговата мисъл. Очарованието си излял – нищо повече. Това са странични мисли, които нямат нищо общо с главния предмет. Когато описва своите разочарования, поетът минава някакви болезнени състояния. Когато описва своите очарования, той е оздравял, получил е няколко хиляди лева помощ и отишъл в странство да се разходи. Истински поет е онзи, който вижда нещата от Божествено гледище и ги прилага в живота си. Истинският поет описва нещата в тяхната реалност, без да се ръководи от лични настроения. Същото се отнася до музиката и до изкуството.

Сега от вас искам, когато размишлявате върху нещо, нито вие да очаквате, нито от вас да очакват нещо. Когато и аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че досега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто като слънцето, без никакво петно. Само хора с чисто съзнание могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят, или както са в разумната природа.

Следователно, като ученици на окултна школа, вие трябва така да изчистите съзнанието си, че всичко, каквото приемете, да се отпечата. Всички телефонни съобщения с външния свят трябва да затворите и да кажете: „Ние приемаме само отвътре, а не отвън“. А сега, като влезете в клас, вие се занимавате само със звънци: оттук „дрън“, оттам „дрън“, ставате, ходите, връщате се и предметът, който ви се предава, остава неразбран. Как ще разберете предмета, като се занимавате само със звънци?

Първата задача на окултния ученик е да се научи да затваря телефонните станции. Щом някой дрънне на една от вашите станции, ще кажете: „Извинете, жиците ми си прекъснати“. – „Как? Защо?“ – „Прекъснаха се от окултната наука, с която сега се занимавам в Школата. Щом свърша урока си, пак мога да приемам и предавам съобщения от външния свят. Докато съм в клас, няма да ме безпокоите, ще чакате да свърша урока си. Щом свърша, тогава ще ми кажете, каквото трябва. До това време ще чакате вън.“

Лекция от Учителя, държана на 2 август 1922 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help