Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Развитие на съзнанието

Т. м.

(Чете се темата: „Най-правилния метод за възпитание на волята“.)

(Чете се темата: „Физическият свят“.)

Когато се говори за развитие на съзнанието, ние взимаме понятието „съзнание“ в широк смисъл. Думата „съзнание“ е образувана от предлога „съ“ и съществителното „знание“. Да имаш съзнание, това значи да ходиш със знание, да съзнаваш нещата. Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален. Да съзнаваш нещата, това значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки – права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш кои са прави и кои – криви.

Когато се говори за съзнанието, някои изпитват такова чувство, като че слушат музика, и казват: „Хубаво нещо е музиката“. Обаче не е достатъчно да кажете, че това или онова музикално парче е хубаво. Вие трябва да определите коя част от музикалната пиеса е най-хубава, да различавате тоновете и да познаете има ли някой изпуснат тон. Добрият музикант, специалист, схваща тоновете поотделно, разбира има ли изпуснат тон и т.н. Ако и вие не можете да схващате най-малките прояви на съзнанието и да ги различавате, както музикантът различава тоновете, не можете да бъдете ученици. Ученикът различава нещата и никога не се заблуждава.

Ако дадете една музикална пиеса на един музикант, той ще я разгледа внимателно, ще види какви ноти взимат участие в нея – цели, половини, четвъртини, осмини, и ще я изсвири. Той различава тоновете и разбира техния смисъл, може да ги съчетава правилно, за да изкара от тях нещо хармонично и завършено. Обаче ако дадат същата музикална пиеса на човек, който нищо не разбира от музика, той ще разгледа нотите другояче: ще си представи, че цялата нота е някаква висока личност, а себе си ще сложи на мястото на половината или четвъртината нота и ще гледа какво място заема по отношение на цялата нота. Той иска да знае дали се намира близо до цялото – от това зависи неговото щастие. Разгледайте въпроса музикално, как можете да хармонизирате тоновете; не се спирайте на въпроса, колко далеч или близо сте до дъното. Всеки тон е важен дотолкова, доколкото има израз в общата хармония, а не на какво разстояние се намира от цялото. Някоя нота се намира в края на музикалното парче, но дава израз на цялата пиеса. Мажорната музика, например, започва шумно, бурно, с изражение. Миньорната започва тихо, спокойно и постепенно повишава, докато дойде до най-високото място, откъдето пак слиза и свършва тихо, без повишение.

Следователно, за да се развива правилно, ученикът трябва да разбира живота и неговите отношения така, както Бог го е съчетал и хармонизирал. Вие трябва да знаете, че през целия ден заемате различни места в музикалната пиеса. От сутринта до вечерта ще променяте местата си в петолинието и в гамите. Ако днес сте в една гама, на другия ден ще влезете в друга гама; ако днес сте в едно отношение към Учителя си, на другия ден ще смените местото и отношението си. Няма два еднакви момента в живота на човека. Една вътрешна, разумна сила урежда отношенията и местата на живите същества. Къде ще се постави една нота, това зависи от самия музикант, а не от вас. Като знаете това, вие нямате право да роптаете защо сте сложени на едно или на друго място. Дали сте горе, или долу, като цяла или половина нота, като осмина или четвъртина, това не е важно; дали участвате в нотите на цигуларя, или барабанчика, и това не е важно. Вие трябва да се слеете в общата хармония, да не се чувате отделно. В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие – нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите – отглас и допълнение на Цялото. Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства.

Какво значи да се усъвършенства човек? Как се постига усъвършенстването? – Чрез познаване на Бога. Да познаете Бога, това значи да Го познаете в проявите Му като Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и т.н. Вън от тези прояви не може да Го познаете. Всички хора искат да познаят Бога, а когато се приложи Неговата Правда към тях, те казват: „Това не искаме“. Когато се приложи Мъдростта Му, казват, че не я разбират. Когато се приложи Божията Истина в живота, казват, че светлината и е силна за очите им, не могат да издържат на нея. Когато се приложи Любовта Му, казват, че не е дошло още времето и. Какво може да се постигне при това съзнание? В съзнанието на всички хора трябва да стане коренна промяна, да се отразяват правилно Божествените мисли, чувства и действия. Съзнанието на хората трябва да се очисти, да стане чисто и гладко като водната повръхност, да отразява и пречупва правилно светлите мисли и чувства, които идат от пространството. Когато отражението на Божествената светлина става правилно в човешкото съзнание, само тогава човек вижда красотата и смисъла на света. Той не се пита вече защо светът е създаден и кой го е създал.

Днес на всички хора се налага да очистят съзнанието си. За да постигнете това, освободете съзнанието си от обикновените желания и мисли, от дребнавостите на живота. Човек трябва да престане да се безпокои за неща, за които природата е помислила. Какво ще ядете и пиете, това не е ваша работа. Природата е дала изобилно храна за всички живи същества. Ако се безпокоите за храната си, вие не стоите по-високо от вълка, от птичката. И те по цели дни търсят прехраната си и само за нея мислят. Човек стои по-високо и от вълка, и от птичката. Той трябва да съзнае, че друг вече е помислил за него. Щом съзнае това, той ще намери храната си точно навреме и в такова количество, каквото днес му е нужно. Задачата на човека не се заключава в търсене на храна, но в служене на Бога. Като служи на Бога, той изучава Неговия език. Щом знае езика Му, всичко, каквото желае, ще го постигне.

Божествената школа си е поставила за задача да научи хората на Божествения език. Тя е започнала вече, там се преподава първата буква на азбуката. Ще кажете, че този език е мъчен. Мъчен е само за онези, които нямат желание да го изучават. Обаче за прилежните и послушни ученици е лесен и приятен. Школата разполага с различни методи на преподаване. Затова, именно, се препоръчва на учениците да се молят, да се обичат, да учат и т.н. Това са вече пособия, които подготвят учениците за изучаване на Божествения език. – „Защо трябва да се обичаме?“ – За да научите Божествения език. – „Защо трябва да вярваме?“ – За да научите Божествения език. – „Защо трябва да бъдем разумни и истинолюбиви?“ – За да научите Божествения език. Всички хора говорят за Любовта, искат да бъдат обичани. Какво значи да обичате някого и да ви обича? Днес повечето хора изразяват любовта си външно. Като обичат някого, правят му подаръци, купуват му дрехи, обуща, хранят го добре и т.н. Да проявяват външно внимание към човека, това още не е Любов. Външното даване не е Любов. Ако при заминаването си за странство господарят остави слугата си да разполага с неговите имоти, това не показва, че той го обича. Господарят обича първо себе си, той има предвид своите интереси, а не тези на слугата си. Като се върне от странство, господарят веднага влиза в ролята си и слугата отива на своето място. И майките мислят, че любовта им към децата е идеална, но така ли е всъщност? Майката отглежда дъщеря си и сина си с любов, но дълбоко в нея се крие користолюбивата мисъл, да пораснат децата, да я гледат на старини, да се грижат за нея. Човек трябва да се освободи от користолюбието. Отношенията на човека към Бога трябва да бъдат абсолютно безкористни. Давайте, без да очаквате. И Христовите ученици се бореха за първо място; едни искаха да седнат отдясно на Христа, а други – отляво. Това е користолюбие. И днес, 2000 г. след Христа, хората се борят за първенство. Така не се влиза в Царството Божие. Съзнанието на хората трябва да се повдигне, да се проникнат от мисълта да служат безкористно. По този начин ще се домогнете до Истината. Ще минете през големи горчивини и изпитания и ако издържите, ще влезете в Царството Божие. Изпитанията и страданията са пробният камък за човека, както киселините – за златото. Казано е в Писанието: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде“.

Сегашните хора се готвят за възприемане на великата Истина. Разумният свят ще подложи всички хора на изпит. Да възприеме човек Истината, това значи да придобие свободата. Само свободният може да влезе като гражданин в Царството Божие. Няма ли тази свобода, той ще бъде гост, а в Царството Божие гости не се приемат. Какво очаква младата мома от женитбата? Влезе ли в друг дом, работа я чака. Ако живее в село, хляб ще меси, ще готви, ще пере, ще копае. Също така и духовните трябва да знаят, че работа ги очаква. Ако мислят, че в духовния свят ще ги приемат с песни и музика, с лаврови венци, те са на крив път. Там се иска първо работа, а после музика и песни. Някой отива в онзи свят, между разумните същества, където всичко е красиво, хармонично; всичко е в изобилие. Но изведнъж дохожда заповед, която го заставя да слезе долу, да помага на страдащите. Ако почнеш да роптаеш и проявиш недоволство, че нарушават спокойствието ти, ти не си готов за Царството Божие. Ти трябва да напуснеш местото си с радост и да отидеш в помощ на своите по-слаби братя. Бог се проявява навсякъде – и на небето, и на земята. Той изпитва всички хора. Вие не знаете къде и как ще се прояви Той. Вие не знаете как ще започне Той и как ще свърши. Бъдете готови на всичко! Ако ви обещаят някакво благо и не ви го дадат, радвайте се. Може би в това благо се крие вашето нещастие. Когато Бог отлага да ви даде някакво благо, с това Той ви предпазва от опасностите, които се крият в него. В този смисъл и злото, и изкушението са на място. Понякога малкото изкушение предпазва човека от по-голямо. Малкото зло го предпазва от по-голямо зло. Затова българската пословица казва: „Ела зло, че без тебе по-зло“.

Като ученици, вие трябва да имата ясна представа в съзнанието си какви промени стават в Божествения свят. И тогава ще разберете, че не е важно какво вършат хората, а как е създаден този свят. Божият Дух, Който е причина за промените в света, раздава Божиите блага на хората, както Той намери за добре. Вашата задача е да разберете Божия Дух, да Го изучавате, защото Той просвещава хората; Той раздава благата; Той е извор на Божията Любов; носител на Божията Мъдрост; носител на Божията Истина, Правда, Добродетел – Него трябва да слушате. Ако Го слушахте, никакъв спор нямаше да съществува между вас. Който носи Духа в себе си, той лесно се справя с всички обиди и огорчения. Правете опити да видите за колко време можете да превърнете една обида в съзнанието ви. Отбелязвайте си за колко време сте се справили с обидата. Колкото по-лесно можете да превърнете обидата в приятно чувство, толкова по-силна е връзката ви с Духа. Оставите ли на времето да заличи обидите и огорченията – и това става, но вие не сте научили урока си. Добър ученик е този, който най-много за един час може да заличи обидата от сърцето си. Стихът, в който Христос казва да любим враговете си, подразбира именно този закон: превръщане на обидата в положително чувство. Една горчива дума е в състояние да избави човека от едно голямо зло.

Задачата на ученика е да очисти съзнанието си от всички утайки и наслояванията на миналото. Как се постига това? – Чрез работа и молитва. Това значи: да отправя човек душата си към Бога, към светия Дух, за да просвети съзнанието си. Бог присъства само в чистото съзнание. Там е и Божият Дух, Който като огън топи всички мъчнотопими елементи, изгаря всичко нечисто. Ще правите усилия да преодолявате всички мъчнотии, но да научите уроците си. Който не се пробуди и не работи, много пъти ще започва отначало, но резултат няма да види. Ще кажете, че Любовта разрешава всички въпроси. Вярно е това, но не е човешката любов, която разрешава въпросите. Да любиш, да бъдеш мъдър, да бъдеш истинолюбив, това не е привилегия, а необходимост. Дойдете ли до необходимостта, ще се подчините. Който не се подчинява на този закон, сам подписва присъдата си. Който не люби, няма живот в себе си; който не се стреми към Мъдростта, няма светлина в ума си; който не се стреми към Истината, сам се ограничава. Като знаете това, всеки трябва да каже в себе си: „Аз трябва да любя, да бъда умен, истинолюбив, правдив, добродетелен“. Това изисква Божественият закон, в който няма никакво изключение. Влезеш ли в стълкновение с този закон, той ще те помете. В това се заключава Божественото учение: да се подчиняваш на великите закони с пълно съзнание и любов.

Като не разбират законите на Битието, хората се запитват защо идат страданията. Чрез страданията човешкото съзнание се чисти и развива. Само онзи, който има пробудено съзнание, разбира какво означава законът на необходимостта и законът на Любовта. По необходимост ядеш, пиеш вода, работиш, почиваш, докато дойдеш до закона на Любовта, където всичко вършиш съзнателно и по свобода. Където присъства Любовта, там няма спорове, няма противоречия и съмнения. В Любовта съществува пълно съгласие и разбирателство между хората. – „Как трябва да любим?“ – Любовта е вътрешен закон в човека, който ни учи как да любим. Кой учи малките юрдечета да плават? Кой учи малките пиленца да кълват? Още с излюпването си юрдечетата вече знаят да плават, и пиленцата – да кълват. И вие, като излезете от яйцето, ще знаете как да плавате и да кълвате. В човешкото сърце е записан Божият закон. Там е написано всичко, което човек трябва да прави. Достатъчно е да отвори книгата и да започне да чете. Започнеш ли да философстваш, а не четеш, не можеш да приложиш Любовта. Слушайте Божия глас, Който ви говори. Той е гласът на майката, която събира малките около себе си. Не чуват ли гласа и, те се отдалечават от нея и губят благоприятните условия за живот. Големи са страданията на детето, което изгубило майка си. Големи са страданията на човешката душа, която се отдалечава от Бога. Блажен е онзи, който чува Божия глас в себе си, разбира Неговите закони и им се подчинява.

Т. м.

22-та школна лекция на общия окултен клас, 27 юли 1922 г., четвъртък, Чам-кория.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help