Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Прости и сложни движения

(Чете се темата: „Защо Бог създаде човека?“)

Често се говори за прости и сложни движения. Простите движения наричаме още първични. Прости движения са тези, които срещат малки съпротивления в пътя си, а сложни – които срещат големи съпротивления. Прости и сложни движения съществуват и в съзнанието на човека. За да дойдете в Чамкория, какво движение е станало във вас? – Сложно. Простите, първичните движения са насочени към Бога. Те са чисти, кристални, без никакво раздвояване. Сложните движения предизвикват раздвояване в съзнанието. Когато отива на курорт, човек се раздвоява; когато отива на планината, пак се раздвоява. Малко хора имат едно определено движение – към Бога. Където отиват, те се ръководят от много подбудителни причини. Към кой род движения ще отнесете женитбата: към простите, или към сложните? – Към сложните. Момата и момъкът се женят, първо, от любов един към друг; после, от желание да имат деца. И на трето място, от желание да се осигурят; момъкът, да има кой да му готви, а момата – да има някой да я подържа, да осигури прехраната и. Затова, именно, женитбата е сложно движение. Колкото по-сложно е дадено движение, толкова по-големи препятствия среща то на пътя си. Ето защо, когато попаднете в теченията на сложните движения, ще знаете, че ще срещнете големи препятствия или съпротивления. Като ученици, вие трябва да различавате силите, които действат във вас, за знаете към коя категория движения се отнасят – към първичните или простите, или към вторичните, т.е. сложните. Като знаете това, лесно ще се ориентирате.

Сегашните хора изпадат в големи противоречия, защото объркват простите и сложните движения и вместо да получат желания резултат те получават друг. Като не познават силите, които действат в движенията, те попадат в някое сложно движение и като мислят, че движението е просто, очакват резултати на простото движение; друг път попадат в простото движение, а очакват резултати на сложното движение. В края на краищата те се обезсърчават. За да не се обезсърчавате, трябва да различавате движенията и да знаете, че всяко движение има строго определени резултати. Смешно е религиозният да очаква някакво богатство. Който иска да стане религиозен в абсолютен смисъл на думата, не само че не може да стане богат, но ще загуби и това богатство, което е имал. Защо? – Защото богатството, само по себе си, е сложно движение. Невъзможно е, следователно, в един и същ момент да се движиш в две различни посоки. Пътят на духовния е тесният път – път на уединение. Това не значи, че ще бъдеш всякога сам, но пътеката е тясна, по нея може да върви само един човек. Затова казваме, че духовният път е прав, т.е. път на просто движение. Пътят на светския човек се отнася към сложните движения. Той се движи между много хора – в широкия път. Като минава между много хора, естествено е, човек ще се движи на една или на друга страна; оттук ще мине, оттам ще обиколи, докато си пробие път, да излезе на свобода. Като излезе от навалицата, той казва: „Слава Богу, че излязох благополучно. Големи препятствия минах“. Без да иска, човек може да попадне на някое тържество и за да си пробие път, трябва да приложи метода на сложните движения. Той трябва да направи много отклонения на една и на друга страна, докато най-после излезе от навалицата. Каже ли някой, че много се отклонявал, ще знаете, че той е попаднал в някое човешко движение. Каже ли, че е вървял направо, почти без препятствия, той е попаднал в Божествено движение. Човешките движения се отнасят към сложните, а Божествените – към простите.

Към кои движения се отнася истинското приятелство? – Към простите. Сложните движения се придружават с изразходване на много средства, много енергия, а простите – с малко разходи. Коя е причината за съществуване на движенията? – Животът. Ако нямаше живот, и движения нямаше да съществуват. Следователно, където се яви известно движение, там непременно има живот. Някое живо същество е насочило всичките си сили да си намери храна. Енергиите, т.е. силите в живота пък произлизат от умствения свят. Значи мисълта се изразява в живота като импулс, подтик към движение. Движението не е нищо друго, освен реализиране на мисълта и на живота във всички живи същества. Ако мисълта е проста, тя произвежда прост живот, с първично, чисто, просто движение; ако мисълта е сложна, тя произвежда сложен живот, със сложни движения. Например, ако в едно същество се роди мисълта да опита Божията Любов в нейните чисти форми, движението на неговото съзнание ще бъде просто. Обаче, ако в някое същество се яви мисълта да стане велико, да създаде една слънчева система, в съзнанието му се произвеждат сложни движения. Като се натъкват и на простите, и на сложните движения, хората искат да ги примирят, т.е. да ги съчетаят по някакъв начин. Това е невъзможно! Никога не можете да съчетаете едно просто дрижение с едно сложно. Невъзможно е светията и грешникът да живеят на едно място. Физически те могат да бъдат заедно, но в сърдечния и в умствения свят те не са на едно и също място. Светията ще бъде около грешника, докато го повдигне, т.е. излекува от недъзите му. Лекарят ще бъде при болния, докато го излекува. Иначе те не могат да живеят на едно място. Майката ще бъде при детето си, докато го постави на крака, да стане способно само да се движи. Щом приеме от майка си, каквото му е нужно, детето поема своя път. На въпроса, защо Бог създаде човека, някои отговарят, че Бог създаде човека, за да се прояви чрез него. Пред кого ще се прояви Бог? Значи има друго божество в света, пред което Бог трябва да се прояви. Но и това божество ще иска да се прояви. С това ще се яви една борба. Всъщност Бог няма съперник, с когото може да се бори. Какво се разбира под думата „създаване“? – Творчество, съграждане. Обаче думите „творчество“, „съграждане“ имат отношение към материалния свят. Значи съгражда се нещо, за да се прояви човек. Вярна ли е тази идея? Хората градят, правят мост, за да минават от единия бряг на реката на другия. Мостът е съобщително средство. В този смисъл и човек е мост за съобщаване с различните светове. Хората говорят за Божествения свят, за умствения, за сърдечния, за физическия, без да ги познават в тяхната същина. Те живеят на физическия свят, без да го познават напълно. Какво е отношението между Божествения и физическия свят, малцина знаят.

Не е достатъчно само да се говори за различните светове, но те трябва да се разбират. Не е достатъчно само да се говори за Духа и за материята, но и те трябва да се разбират. Някои казват, че Духът, великото начало на живота, се намира в постоянна борба с материята. Защо трябва Духът да се въплъти в материята и да се бори с нея? Ще кажете, че материята е неразумното начало на човека. Защо тогава Разумното и Безконечно начало трябва да се въплъти в материята – в неразумното начало, и да се остави на него да го ограничи? Ще кажете, че това ограничение е необходимо за Духа, да придобие известни опитности. Ние пък казваме, че за да може материята да ограничи Духа, предполага се, че и тя е разумна. Невъзможно е неразумното да ограничи разумното.

Сега, каквото и да се говори за Духа и за материята, този въпрос остава неразрешен. Това е все едно да се качите на върха Мусала и да мислите, че можете да научите неговата история, как и кога се е създал. Днес ще се качим на Мусала, ще слезем и ще остане да решите въпроса за произхода на този връх. Ще мислите дълго време, докато го решите. Лесно се задават въпроси, но мъчно се решават. Например, лесно е да си зададете въпроса, защо събуждат човека от сън. Ако си слуга, господарят ще те събуди да работиш. Като се умориш, ще легнеш да спиш, за да си починеш. Положението на сегашния човек е подобно на слугата, когото господарят събудил от сън. Досега той е спал, но вече е събуден, за да работи. Това събуждане наричат творчество. Когато човек работи, чрез него се проявява и господарят му. Който работи, той се проявява чрез това, което е направил; господарят му пък се проявява със своите планове, които е дал на слугата си, т.е. на човека, който работи.

И тъй, като говорим върху въпроса, защо Бог създаде човека, по-добре е да зададем въпроса: Защо човек е дошъл на земята? На този въпрос по-лесно може да се отговори. За да отговорите на първия въпрос, трябва да има някой, който да ви обича, да ви отвори книгата на природата и да четете от нея. Докато човек не проникне в аналите на природата, никога не би могъл да си отговори какви са неговите отношения към Бога и да се увери, че без Бога, без пряка връзка с Него не може да расте, не може да се радва на живота, не може да прояви никаква умствена дейност. Много естествено – разумното от разумно произтича, животът от живот произтича, дейността от дейност произтича. Понеже човек има отношение към сложните движения, той трябва да потърси своя импулс в първичните, прости отношения. Това значи да бъде човек свързан с Бога по необходимост на самото Битие и то принципиално, вътрешно, по същина, а не по форма, нито по съдържание и смисъл като външни положения. Само по този начин Божията мисъл може да даде подтик на човешкия живот. Само така Божествените движения ще раздвижат човешкия живот. При това положение, именно, всичко е възможно и постижимо.

Помнете: Без връзка с Бога нещата остават непостижими. И тогава, каквито усилия да прави човек, да владее някои природни сили, те остават напразно. Като не разбират този закон, някои влизат в градината на своя съсед и обират крушата му. Те мислят, че имат право да владеят тези круши. Да работи един, а друг да обира и яде плодовете, това не е никакво завладяване. Всеки човек работи, за да придобие знание, но никой няма право да разполага с неговото знание. Друг е въпросът, ако хората се обичат. Тогава всеки доброволно дава от своите блага на ближните си. – „Щом е така, да се обичаме!“ – Да се обичат хората, това значи да направят помежду си мост. Мислите ли, че тогава работите им ще се оправят? Ако двете страни са неприятелски настроени, по-добре да няма мост помежду им. Те постоянно ще се карат. Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата. Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. Те не могат да се примирят. Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“. Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания. Когато мечка изяде човек, и той минава през големи страдания. Изобщо, големи са страданията на висшето, ако попадне в устата на низшето. Човек не е дошъл на земята да прави менажерия. Следователно животинското ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето. С други думи казано: вълкът ще бъде на едно място, овцата – на друго и човек – на трето. Между тях ще има празнини. Те ще се отделят едни от други чрез преграда и оттам ще си говорят братски. Някой мисли като вълка, друг – като овцата; някой чувства като вълка, друг – като овцата; някой постъпва като вълка, друг – като овцата. След всичко това те се поглеждат пред преградата и си казват: „Хайде да махнем преградата, да се разберем“. – Това е невъзможно. Между вълка и овцата не може да съществува никакво разбирателство нито по ум, нито по сърце, нито по воля. Те не могат да се примирят. Ще кажете, че Бог може да направи всичко. Така е, той може да примири всички. Той може да направи всичко, но не и вие. Не се опитвайте да правите неща, които Бог прави. Човек трябва да прави само онова, което е в кръга на неговите възможности. Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности. Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място; не разтуряйте старото преждевременно. Не примирявайте идеите на Божията Любов с идеите на човешката любов. Идеите на Божията Любов изгарят непотребното и нечистото в човека, докато го оголят съвършено. Те са подобни на светещите електрически топки в атмосферата, които ако паднат върху човека, или ще го изгорят цял, или дрехите му само, а той ще остане гол като новородено дете. Който не е готов за тези идеи, или цял ще изгори, или дрехите му само, но като се види гол, ще се усъмни в Бога. Който е готов за Божията Любов, той е доволен, че се е освободил от старите си дрипели.

Стремете се към новите разбирания за Любовта, с ново съдържание и нов смисъл. Не мислете, че ако сложите нов надпис на Любовта, а поддържате старите си разбирания, вие живеете вече в Божията Любов. Не мислете, че една ваша жертва води към Божията Любов. В Божията Любов няма никакви жертви. Жертвата е резултат на сложните движения на Любовта, изявена на физическия свят. Като се казва, че човек трябва да се жертва, това не се отнася до Божията Любов. Жертвата има отношение къв физическия свят, където човек трябва да слезе, за да разбере Божията Любов. На земята човек изучава закона на жертвата, откъдето постепенно отива към Божията Любов. Чрез жертвата човек дохожда до правилно трансформиране на Божествените енергии. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си и не можете да придобиете вечния живот“. Следователно, ако искате да разберете някого, вие трябва да се пожертвате за него; ако иска някой да ви разбере, той трябва да се пожертва за вас. В този смисъл яденето, т.е. жертвата, е символ. Физическият живот се основава на ядене и пиене. Ако изключите яденето и пиенето от живота, той се обезсмисля. След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно стихотворение. Като яде, човек се въодушевява, придобива разположение за работа, за учене и за писане на хубави неща. Затова Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“.

Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия. Представете си, че имате голяма скръб, голяма мъчнотия, в която се излага вашето име и материалното ви положение. Какво трябва да направите, за да излезете от мъчнотията си? Откажете се от парите, които имате да взимате, пожертвайте нещо от себе си и скръбта ви веднага ще се смени с радост. При това положение вие няма да очаквате на парите, които имате да взимате, но ще се заемете сам да изправите обърканите си сметки. Вътрешният мир на човека струва повече от всякакви материални блага. Някой съжалява, че не заема високо обществено положение, за да може да живее добре. Пожертвай тази идея, примири се с положението, в което се намираш, и си кажи: „Не е нужно да бъда виден човек. И като обикновен човек, аз пак мога да живея добре“. Щом кажеш така, ти ще се успокоиш, ще се освободиш от бремето, което носиш в мисълта си. Да се жертва човек, това не значи да отиде в друга крайност, да се отрече и от съществените неща. Който не разбира жертвата, казва: „Не ми трябва знание, не ми трябва богатство, не ми трябва много ядене“. Това е криво разбиране на закона. Знание, богатство, храна са нужни на човека. Знанието е необходимост за човека, но не и благата, които знанието носи. Да имаш знания, това не значи, че трябва да станеш министър, доктор и т.н. Чистото знание е просто движение, а благата на знанието водят към сложните движения. Ние препоръчваме на ученика чистото знание. Да бъдеш вътрешно богат, това е необходимост за човека, която представя просто движение. Външното богатство представя сложно движение. Затова външно богатият се стреми към придобиване на къщи, имоти, ниви, лозя и т.н. Всичко, което човек носи в себе си, е толкова необходимо за него, колкото са необходими светлината, въздухът, водата и храната. Следователно, що се отнася до вътрешните блага, които носите в себе си, ще бъдете щедри, ще давате безкористно, както природата ви дава своите блага. Природата дава на всички хора изобилно въздух, вода и храна безвъзмезно или, както е казано в Писанието, даром. Колкото по-разумен е човек, толкова по-правилно се ползва от благата на природата. Това иска природата от човека – разумност, да цени това, което получава от нея, и да знае как да го използва.

Някои мислят, че като приемат новите идеи, ще станат по-добри. Добрината на човека зависи от развитието и прилагането закона на жертвата. Колкото по-добре го разбираш и прилагаш, толкова си по-добър. Времето пък не е нищо друго, освен проява на жертвата. Като говоря за жертвата, някои казват, че не трябва да се говори така. Как трябва да се говори? Ако имате един камък в ръката си, вие можете да го сложите на изток, на запад, на север или на юг; можете да го сложите горе някъде или долу. Важно е, обаче, да сложите камъка на определеното му място. Ако мястото на един камък е точно определено, колко повече на човека. Мястото на всеки човек е определено. Седне ли на своето място, той е доволен. Има случаи, когато човек е намерил мястото си, но пак не е доволен. Той едва седне на своето място и веднага го напуща – сам разваля живота си. Следователно, щом седнете на мястото си, там трябва да останете. Иначе ще изпаднете в големи противоречия, ще очаквате на други да дойдат и ви преместят. Всеки камък трябва да бъде на своето място и на своята служба. Разместите ли камъните, зданието само по себе си ще се събори. Ако може да се закрепи за една–две години, комисията, която го преглежда, сама ще го събори и ще каже: „Камъните на това здание не са поставени на мястото си“. Така се разпадат семейства, общества, държави, религии и т.н.

Всеки човек е изложен на опасността да гради по стар начин. Откажете се от стария начин на градене и приемете новия, който почива на закона на жертвата. Всяка ваша мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да бъдат абсолютно чисти и безкористни. Ще кажете, че трябва да живеете братски помежду си. Добре е да живеете братски, но докато дойдете до това положение, вълкът трябва да живее с вълк, мечката – с мечка, овцата – с овца, човек – с човек и т.н. Един от пророците е казал, че ще дойде ден, когато агнето и лъвът ще живеят заедно. Кога ще бъде това? – Когато Господ започне да живее във всички живи същества. Между тях ще има голям простор, всички ще бъдат доволни и сити. Докато дойде този ден, не примирявайте доброто със злото, не поставяйте на едно и също място добрите и лошите мисли и чувства. Всяко нещо да бъде на своето място. Като не разбирате природата на хората, вие докарате някой вълк в кошарата между овцете и казвате: „Добър е той, много умен, интелигентен, заслужава да заеме това място“. Заслужава той! Утре ще покаже зъбите и ноктите си, ще опита месцето на овцете. Където и да се обърнете, навсякъде ще срещнете вълци и вълчици, мечки и мецани, които са седнали не на своите места.

Изучавайте символите, с които природата си служи, за да познаете себе си. Всички минерали, растения и животни не са нищо друго, освен символи, които представят азбуката на природата. Велика е историята на развитието, през което е минала природата. Тя е претърпяла големи промени, докато дойде до положението, в което днес я виждаме. За да разбере и познае себе си, човек трябва да се върне към първичните движения, които подразбират отношения на абсолютна чистота и безкористие. Сегашният човек върви по пътя на сложните движения, които водят към мъчноразрешими задачи. За да реши задачите си, той трябва да бъде съобразителен, издръжлив, да има такт, умение, воля, знания. Няма ли тези качества, той ще разбира нещата криво и ще изпада в противоречия. Един свещеник проповядвал в църква за жертвата и подкрепил беседата си със стиха, в който Христос казва: „Ако някой има две ризи, да даде едната на бедните“. Като се върнала у дома си, попадията решила да приложи този стих в живота си. На пътната врата похлопал беден, окъсан просяк. Тя веднага извадила новата риза на мъжа си, който имал две ризи, и я дала на просяка. Като се върнал от църква, свещеникът потърсил между дрехите си новата риза и като не я намерил, запитал жена си къде я е сложила. Доволна от постъпката си, попадията спокойно отговорила: „Дадох я на един беден просяк, исках да изпълня стиха, върху който днес ти държа своята проповед“. Крайно недоволен от жена си за кривото разбиране на стиха, свещеникът казал: „Щом си решила да приложиш Христовия закон, трябваше да дадеш своята риза, а не моята. Да дам своята риза, това е моя задача“.

Не раздавайте чуждите ризи на бедните. Ако искате да изпълните закона на Христа, давайте от своето. Ще възразите, че е казано: „Даром сте взели, даром давайте“. Така е, но ще давате от своето. Кое е вашето? – Плодът. Следователно, ако в ума ви проникне една Божествена идея, нямате право да я давате на други, докато не я посадите и обработите. Когато върже плодове и плодовете и узреят, само тогава имате право да давате от плодовете. Докато не сте посадили и отгледали идеята, тя не е ваша, нямате право да я давате. От плодовете и, обаче, може да раздавате на всички. Христос казва, че всяка лозена пръчка трябва да даде плод. Желая ви да бъдете богати с плодовете на Божествените идеи.

Като ученици на великия живот, вие трябва да се приготвите да сеете, да жънете, да давате от своите плодове. Това е една от сложните задачи. И по-сложни задачи има, но още не сте готови за тях. Какво означават думите „не сте готови“? Представете си, че ви накарам да отидете през един студен зимен ден на планината, която е покрита със сняг и лед. Вие нямате обуща, нямате дебели и топли дрехи. Можете ли да изпълните задачата? – Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство.

Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал. Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н. Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. Като сте дошли на планината, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си.

Като се качвате по планините, ще бъдете точни и изпълнителни. Сега върхът Мусала е покрит със заледен сняг, който препятства на изкачването. Всички трябва да бъдете внимателни, всяка крачка трябва да бъде изпитана. Ако основата под краката ви е сигурна, здрава, смело можете да вървите нагоре. Не е добре и да се връщате назад, но ще опитате пътя. Добре е човек да бъде смел и решителен, но при такива екскурзии се изисква разумност. Няма защо да се бърза. При бързане човек може да плати с живота си. При това, като вървите по планината, ще внимавате да не размърдвате камъните. Ако ги размърдате, някой камък може да удари по крака или по главата някого и да причини голямо нещастие. Всяка задача, която не се изпълнява правилно, дава лоши резултати.

Екскурзиите, които правите, имат за цел да ви запознаят с онези възвишени същества, които взимат участие във вашите действия. Не мислете, че на планината можете да правите, каквото искате. Всяка ваша постъпка е проследена. За да се справяте лесно с планинските условия, вие трябва да имате жива вяра, която да не отстъпва пред никакви мъчнотии. Живата вяра прави и постъпките на хората необикновени. Ако постъпките ви са необикновени, и любовта ви е необикновена.

Т. м.

20-та школна лекция на общия окултен клас, 13 юли 1922 г., четвъртък, Чам-кория.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help