Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Мечешкият капан

Т. м.

(Чете се темата: „Ползата от изкачването по планинските върхове“.)

Тема за следващия път: „Произходът на житното зърно“. Ще мислите върху произхода на житното зърно, кога и как се е явило. Може ли житото да расте в диво състояние? Мислете върху житото, но идейно, без подробности. Те са второстепенни неща. Всяка работа трябва първо да се представи в общи черти, а после в подробности. Ученикът трябва да говори и да пише кратко и ясно. Ако е гладен или жаден, ще каже точно и определено: „Гладен съм“, „Жаден съм“, „Искам да се разходя“ и т.н. Казва ли, че е много гладен, че умира от жажда, че му е приятно да се разхожда, той не е ученик. Така говорят само онези хора, които разполагат с време; те са свободни, не знаят какво да правят, затова се изказват с много думи.

Когато пишете темите си, няма да философствате много, но ще изнесете отличителните черти. Например, ако трябва да пишете за водата, за хляба, за светлината, за Любовта, Мъдростта и Истината, ще опишете отличителните им черти, т.е. тези, които изпъкват на първо място. Коя е отличителната черта на светлината? Каза Бог: „Да бъде светлина!“ – и стана светлина. Със създаването на светлината се откри видимият свят за човека. Значи светлината разкрива света. Това е първото и отличително свойство. Тя има още много свойства, но те са второстепенни. Коя е отличителната черта на тъмнината? – Тя закрива света. Кои са отличителните черти на Любовта, на Духа, на Бога? Мислете по тези въпроси, без да се произнасяте. Ако бързате да кажете нещо, ще направите известни погрешки. Някой ще каже, запример, че отличителното качество на Бога е жертвата. Може ли Вечното и Безграничното да се жертва? И за кого ще се жертва? Сега ще се яви въпросът: коя е отличителната черта на жертвата? Това са философски въпроси, тясно свързани един с друг. Следователно, ако отговорите на един от тях, ще се явят втори, трети и т.н. За да отговорите на всички въпроси правилно, трябва да имате знания.

И тъй, отличителната черта на Бога, на Безграничното се заключава в желанието Му да даде част от своя живот на всички форми, даже и на най-малките. Той иска да повдигне и най-малките същества, а не да ги унищожи, затова се спира и пред най-малката буболечица и прави и път да мине. Бог спира движението на целия космос, само да не прегази и най-малкия живот. Това наричаме жертва. Днес Бог спира колесницата си за една малка буболечица, утре ще я спре за вас. В това се заключава величието на Бога. Мислете върху този въпрос, да дойдете до вътрешно разбиране на живота.

Като се говори за отличителната черта на Любовта, казват, че Любовта се жертва. Обаче само онзи разбира жертвата, който се е жертвал. Да се жертва човек, това значи да се откаже от известно благо в полза на ближния си. Представете си, че пред вас сложат богата трапеза с вкусни ястия, баница, плодове. Вие сте очаквали този обяд от няколко деня и тъкмо се готвите да ядете, когато вратата се отваря и влиза един беден, изнемощял пътник, който не е ял три дена. Ако в момента можете да се откажете от своя дял и дадете яденето си на пътника, вие сте направили една жертва. Ще го поканите да седне, ще му прислужите и ще гледате с радост как яде. Ако не можете да направите това, вие не сте готови още да се жертвате. Само онзи може да се жертва, който е дошъл до правата мисъл. Започне ли човек да се запитва защо трябва да се жертва, той не може да бъде истински ученик. Жертвата е предмет за изучаване. Какво трябва да прави ученик, когато влезе в едно училище? – Да учи. Всяко училище има своя програма, какви предмети ще се изучават, кои учители ще преподават, какви учебници и пособия са одобрени. Задачата на ученика е да учи; той няма право да критикува учителите си, програмата или учебниците, които са въведени. Ако си позволи да критикува, той не може да учи. Някои ученици не слушат какво преподава учителят, но се ровят в различни учебници, сравняват ги и след това запитват учителя си по кой учебник да учат. Учителят отговаря: „Докато сте в клас, ще слушате какво аз преподавам. Щом излезете вън от училището, можете да взимате, колкото искате учебници. Ако не ме слушате, няма защо да посещавате училището“.

Следователно, докато сте в училището на природата, ще изучавате нейния език. Като излезете от училището на природата, можете да правите, каквото искате. В живата природа, като училище на живота, всичко е предвидено и наредено по план: програмата, учебниците, учителите и т.н. На ученика не остава нищо друго, освен да учи. Всяко нещо в природата е предметно учение за ученика. Ако ви запитат защо перото и моливът са остри, ще кажете: „За да се пише с тях“. Защо ножът е остър? – За да режем с него. Какво е предназначението на планинските върхове? Ние срещаме в природата планини и долини, като две противоположни състояния едно на друго, изразители на противоположни енергии. Планините представят гръбначния стълб на земята. Едно време тя е била мека, без планини, но постепенно се е оформявала, докато си изработила подпорка – гръбначен стълб. Реките пък представят артериалната и венозна кръв на земята. Че планините складират голямо количество енергия в себе си, че през тях минават много възли, много жили, каквото представят ганглиите и нервите в гръбначния стълб на човека, това са факти, които са изпитани и доказани. Във върховете на планините, както в човешките глави, са съсредоточени милиарди клетки, които съдържат големи богатства. Разумните същества, които са създавали планините, имали някаква цел, скрита от сегашните учени. Един ден геолозите ще разберат защо всъщност са създадени планините, но засега те отчасти знаят истината.

Като ученици, вашата задача не е да се ровите в тайните на природата, но да учите, да правите упражнения, да се справяте с мъчнотиите си. Като станете сутрин, не мислете първо какво ще ядете и пиете, но идете при майка си, при баща си да ги поздравите. След това свържете се мислено с природата, за да имате успех в работата си. Яденето само по себе си ще дойде. Като се нахраните, ще отидете на училище, да чуете какво ново ще ви каже учителят. Не отидете ли при баща си и при майка си, вие не можете да разберете природата. Щом не я разбирате, не можете да бъдете ученици. Който не познава природата, и Бога не познава. Той Го търси отвън, но не Го намира. Търси Го в природата, в хората, в себе си, но не Го намира. Като не може да Го намери никъде, най-после започва да се съмнява. – Защо се съмнява? – Защото съобщенията са прекъснати. Той мисли, чувства, но е сам, изолиран от цял свят, няма възможност да влезе поне с едно същество във връзка. Като изпадне в това положение, човек търси вината вън от себе си. Смешно е човек да обвинява окръжаващите за погрешките си. Минала една лоша мисъл през ума ви – други били виновни за това. Никой не може да размъти дълбокия и буен извор. Следователно, ако някой отвън те размътва, това показва, че не си дълбок извор. Причината на размътването е в самия тебе. Ти си допуснал в ума си една нечиста мисъл, която прекъснала всички твои съобщения с външния и с вътрешния свят. При това положение не остава нищо друго, освен да викаш на помощ същества от разумния свят, т.е. от разумната природа. Тя има на разположение верни служители, които ще ви дойдат в помощ и ще възстановят прекъснатите съобщения. Това може да стане за един час, а може да стане и за няколко дена – зависи доколко голяма е била повредата.

Една от задачите на ученика е да знае причините на своите състояния и да различава кои са физически, кои – духовни и кои – Божествени. Физическите състояния са ограничени и мимолетни, скоро се сменят. Представете си, че сте добре разположен, мислите, че никаква сила не може да ви изкара от това равновесие. Обаче дойде един приятел при вас и ви бодне с игла по ръката, един–два милиметра в кожата. Вие веднага подскачате, сърдите се на приятеля си, че ви убол с игла. Разположението ви изчезва, понеже имате болка в ръката. След известно време болката минава и разположението ви се възстановява. Ако имахте самообладание, нямаше да изгубите разположението си. Ако някой ви открадне пръстена, който обичате, или някоя книга от виден автор, веднага състоянието ви се изменя. Друг щеше да бъде въпросът, ако вие носехте знанието в главата си, или ако бяхте вътрешно богат. Ученият, богатият, силният не се подават на външни влияния. Те са устойчиви. Такъв човек е в състояние, чрез мисълта си, да парализира всеки удар, който му се нанася отвън. – „Трябва ли човек да се противопоставя на външните условия?“ – Трябва, разбира се. Затова му са дадени ум, сърце и воля – да мисли, да чувства и да действа. Ако някаква неразумна сила иде отвън и ви удари в главата, вие ще употребите мисълта и волята си, да се справите с нея. Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас. Тъй щото, докато сте на земята, вие ще получавате удари от различен характер – физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще го използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият, обаче, вместо да поумнява, по-глупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически, или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана. Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“. Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки капан. Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил. Мечешки капани има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си. Задача е на всеки човек сам да се пази. Ако не е внимателен, той често ще пада в капани и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват капани в света, защо човек пада в тях и т.н. Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие. Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен, капани го чакат. Някоя жена скъсала копринената си рокля и започва да търси причините за това. Много причини има: не е била внимателна, или се уплашила от нещо, започнала да бяга и закачила роклята си на тела; или носела пари в себе си, един апаш разбрал това и я погнал – тя паднала и скъсала роклята си. Обаче и при тези обяснения роклята си остава пак скъсана. За вас, като ученици, не са важни обясненията, нито причините за нещата, но да научите изкуството да градите, да бъдете добри майстори. Всеки трябва да научи новото изкуство – да гради и да се откаже от старото – да събаря. Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин; защо някой ви обидил, защо ви спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото никога не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват. Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки капан. Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам. Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество капани. Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези капани. Ще чуете някой да ви нашепва: „Какво си тръгнал да правиш добро? Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия“. Това нашепване е мечешки капан, поставен на пътя ви.

Който влезе в школата, ще бъде изложен на големи изкушения и изпитания. Защо и за какво идат изпитанията, не трябва да знае. Важно е той да учи, да се справи с изкушенията си. Колкото по-добре се справя, толкова повече неща ще научи. Изкушенията ще дойдат и отвън – от окръжаващите, и отвътре – от самия него. В ума ще се явят противоречиви мисли, а в сърцето – противоречиви чувства. Защо идат противоречията, не питайте, но ги разрешавайте правилно. Задачата ви, като ученици, е първо да действате, а после да мислите. Ставате сутрин от сън и в ума ви дойде една мисъл, да направите нещо добро. Не мислете дали трябва да направите това добро, но веднага пристъпете към действие. Дойде ли Божественото във вас и ви нашепне нещо, веднага трябва да действате – то не търпи никакво отлагане. Като свършите работата си, тогава ще мислите. От резултатите ще разберете защо е трябвало да постъпвате по този начин. Преди да получите резултат от постъпката си, не говорете за нея. Правете сами опитите си и мълчете. Ако говорите преди да сте започнали известна работа, непременно ще срещнете противодействия, които или ще ви отклонят, или ще ви забавят.

Упражнение: В продължение на една седмица правете наблюдение върху себе си, да видите каква е първата мисъл, която дохожда в ума ви, веднага след пробуждането ви от сън. Ще бъдете искрени и каквато мисъл влезе първа в главата ви, ще я отбелязвате. Например, макар и вегетарианци, на някои от вас може да мине мисълта за печена кокошка – ще си отбележите; може някой да се усъмни в пътя, по който върви – пак ще отбележи мисълта си; друг може да помисли как да спечели повече пари и т.н. Каквато и да бъде първата ви мисъл – добра или лоша, ще я отбелязвате в тетрадката си. Ако се случи да минават през ума ви само добри мисли, толкова по-добре за вас. Това значи, че пътувате през добра местност в умствения свят. Правете опити и упражнения, за да придобиете опитности и знания. Някои очакват всичко наготово, Бог да ги просвети. И това е възможно, но ако Той види, че сте застанали от лявата Му страна, ще употреби един метод към вас; ако сте от дясната Му страна, ще употреби друг метод. Ако сте от лявата Му страна, Той ще ви премести надясно, после отпред и тогава ще се занимава с вас. А това местене причинява страдания. Не можеш да застанеш отдясно на Отца, докато не минеш през големи страдания. И майката трябва да постъпва по същия начин. Ако детето и е от лявата страна, тя ще го пригърне и ще го сложи отдясно; след това ще го сложи отпред, ще го целуне и ще започне да му говори.

Сега ще запитате защо става това, не може ли без местене и т.н. Направете този опит и сами ще си отговорите. Ако сте майка или баща, направете опит със своите деца. Ако нямате свои деца, ще го направите с чужди. Ще отидете в някое бедно семейство, или в някой приют за деца, и там ще направите опита. Какво ще кажат хората за вас, не мислете по това. Важно е да направите опита. Децата, с които ще направите опита, ще бъдат доволни. Има деца в приютите, които не са изпитали майчина прегръдка и целувка. Те ще се чудят откъде дойде този добър човек да ги прегърне и целуне. Който е готов да направи опита по закона на Любовта и на Мъдростта, само той да се заеме с него; който не е готов, да не го прави, за да не изпадне в изкушения. И ангелите правят такива опити. Бог праща един велик ангел на земята да помогне на някоя грешна душа. Той е длъжен да прегърне и целуне тази душа, да я повдигне. Същото прави и светията. Той отива при някоя паднала, грешна душа, с цел да я очисти и повдигне. В него няма никакво колебание. Дадат ли му такава задача, той я приема с благодарност и я върши с Любов. Той знае, че Божественият огън изгаря и чисти. Няма грях, престъпление или погрешка, които могат да устоят на Божествения огън. Бъдете готови да изпълнявате Божията воля, за да проникне Божественият огън и във вашите сърца и с него да чистите себе си и своя ближен.

Сега, от вас не се иска да станете светии, но да правите опити, да прилагате Божествените закони, да се познаете. Например, някой мисли, че е щедър. Това не е достатъчно, той трябва да се опита, да види колко е щедър. Ако е търговец и разполага със сто хиляди лева годишен приход, нека се опита колко може да даде за бедните и как ще даде. В първия момент той е готов да даде десет хиляди лева, но като отиде до касата да извади парите, той се разколебава и си казва: „Много са десет хиляди, ще дам пет хиляди“. Така ще намалява, докато дойде до хиляда лева. Разумните същества го наблюдават и казват, че той не е щедър човек, не е готов на жертви.

Ученикът трябва да устоява на думата си. Каже ли нещо, трябва да го изпълни. Преди да е казал, трябвало е да мисли, но щом е обещал нещо, трябва да го изпълни. Каже ли, че ще даде десет хиляди лева, не трябва да изменя на думата си. Каквото и да стане, той трябва да изпълни обещанието си. Това значи характер. Не е въпрос в многото, но в изпълнение на обещанията, дадени пред Бога. Всяка добра мисъл или добро чувство идат от Бога и трябва да се изпълнят. В това се заключава послушанието на човека. Давайте път на Божествените мисли и чувства в себе си. Само така ще познаете откъде идат те. Затова е казано в Писанието: „По делата им ще ги познаете“.

Т. м.

18-та школна лекция на общия окултен клас, 29 юни 1922 г., четвъртък, София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help