Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Гладуват и жадуват

Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят.(Ев. Матей 5:6) Силни думи в стиха са: „Които жадуват и гладуват“. Това са силни думи, които изразяват силно желание. Защото само оня, който е гладен или жаден, разбира какво нещо е глад и жажда. Следователно Христос употребява тия две думи, които имат смисъл, а не са двусмислени. Значи, за да разбере човек Правдата, трябва да гладува и жадува, трябва да е гладен и жаден, тъй като хлябът може да се оцени само от гладния и водата от жадния. Да се оцени, т.е. да се използва. Сега може да се направят много разсъждения, да се отвличаме какво нещо е Правда, какво нещо е глад, обаче ние ще вземем в прям смисъл, тъй като гладът го чувстваме всеки ден.

„Блажени – казва Христос, – които гладуват и жадуват“, за какво? – За Правдата. Виждали ли сте вие тия лястовички, които цял ден слизат и се качват, какво хубаво упражнение правят из въздуха? И всичко туй е обосновано на онзи вътрешен глад. Този глад прави всички тия извивания. Кажете: Какво кара онази птичка да се разхожда? То е гладът, който я заставя да се разхожда, това е една необходимост. Мнозина културни хора имат едно криво понятие за развиването на човешката душа. Всички хора търсят лесния път. Даже преди войната бяха дошли до мисълта, че един ден химията ще измисли такива малки пилюпчета, та без много работа, без оране, да се хранят хората. Такива пилюлчета няма и не може да има. Може, но кога? Когато хората достигнат състоянието на ангелите. Изисква се за това една възвишена култура, а не при сегашната култура.

Сега Христос засяга един основен въпрос – за Правдата. Той е въпрос на човешката интелигентност. Правда може да съществува само там, дето има възвишена интелигентност, като вземем думата „интелигентност“ в много широк смисъл – дето има Мъдрост и истинско знание. Ние не трябва да се заблуждаваме, че имаме знания. Ще оставим и ония афекции, които се зараждат в ума ни, че защо трябвало да бъдем интелигентни, в даден случай сме много интелигентни, а в друг случай не. Аз говоря за онази интелигентност, която владее всичките човешки емоции, и при каквито условия и да е човек, той всякога пази равновесие. Туй е по отношение на целокупния живот, както се проявява. „Блажени“, кои? Блажен е само онзи, който е умен. Само умният човек може да бъде блажен, който може да се наслаждава от музика, който има музикален дух; който може да се наслаждава от художество, от изкуство – онзи, който има тия чувства. Сега твърдят, че всички хора имат еднакви дарби, но нямат еднакво обработени дарби. И когато говорим за Любовта, вие еднакво не схващате Любовта, понеже чувствата на Любовта у всинца ви не са еднакво развити.

Едно време огънят се влюбил в леда и казал: „Понеже много ми е жежко, искам по някой път да ме разхлаждаш“. Обаче един ден, когато огънят стопил леда, той изгаснал. И казал: „Аз искам да ме разхлаждаш, а ти ме изгаси“. Сега по някой път и вие искате, като огъня, разтуха и разхлада в живота, но като се стопи вашият лед и загаси огъня, какво ще стане? Представете си, че душата е реално същество. Вие сте интелигентен, умен човек, основавате живота си върху лед, и съграждате една къща на леда. Ето колко здрав, як е този лед. Вие съграждате един отличен палат. Обаче иде слънцето, разтопява леда, разрушава вашата основа и целият палат се превръща на вода. И вие виждате, че иде цял катаклизъм, но как да се избавите от нещастието? Направяте си лодка и казвате: „Слава Богу, избавихме се от катастрофата на леда, във водата можем да живеем“. Но представете си, че водата се изпарява и вие оставате пак без основа. Питате: „Какво трябва да правим?“ Но щом стане тази вода на пара, трябва да си направите крила. Следователно всеки един от вас трябва да се научи да минава от едно състояние в друго: от състоянието на леда в онова на водата и да влезе в състоянието на парата, за да може и в нея еднакво да функционира. А туй е, което съвременните хора наричат: „Да се приспособиш към условията на живота“.

„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Ние гладът и жаждата не можем да унищожим: те са една необходимост, един подтик вътрешен, абсолютно правилен. Човек, който иска да знае дали е здрав или не, ще познае от това: докато чувства глад и жажда в себе си, той всякога е здрав. Изгуби ли глада и жаждата, туй състояние е болезнено. Докато в човека има глад и жажда за Правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здрав. Стане ли човек индифирентен, каже ли: „Безразлично е за мене“, това е едно болезнено състояние. Другото положение: дотогава, докато съществува тази жажда, да се интересувате за душите на хората, да се запознаете с тях, във вас има истинско разбиране на живота, има живот. А когато кажете: „Мен много малко ме интересуват хората“, питам тогава: Щом много малко ви интересуват хората, тогава за какво ще се интересувате?

Същото е и в окултизма. Ако кажете: „Мене много малко ме интересува целия човек, щом престанат да живеят всичките отделни части на тялото му“. Е, хубаво, ако всичките отделни части престанат да живеят, къде е тогава животът? Помислете, че малкото пръстче каже: „Мен не ме интересуват другите неща“. Не, не, ще го интересуват. Философията на живота е да знаете да се интересувате от хората, да знаете техните отношения към вас какви са, и вашите отношения към тях какви са.

Сега казва Христос: „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата“. Върху тия стихове има написани цели томове, томове с богословски тълкувания, и аз ублажавам ония хора, които са писали, защото има какво да четат хората за блаженствата на гладуващите и жадуващите за Правдата. И всеки един вестник все за правда пише: „Правда!“, „Правда!“ – но в съвременните хора още няма глад и жад за тази Правда. Да гладуваш и жадуваш за нея, това значи да я приложиш в себе си. Сядали ли сте вие някой път да си дадете един отчет, да помислите какво представлявате вие като човек? Вие се оглеждате в огледалото, очите ви са сини, казвате: „Ясни ми са очите, сини“. Хубаво, веждите, черни, косата, докато сте млад, черна, ще мислите, че сте нещо, нали? Туй като млад, но на 45 години, на зряла възраст, имате една промяна, а на 90 години имате друга промяна. Тогава вече тялото ви не е онова стройно тяло, но е станало като една въпросителна, и се чудите защо гръбнакът на човека се изменя. Но вънка вие, като една интелигентност, като една душа, какво представлявате само по себе си? Може ли вие да си съставите една ясна представа, можете ли да живеете вънка от тялото? Представете си, че сте излезли от тялото си. Имали ли сте туй положение? Говорите сега, че има един невидим свят, това-онова, не да оставим далечните работи. Кой от вас е имал тази малка опитност, да излезе из тялото си? Ние, като излезе един човек от тялото, казваме, че е умрял, а като влезе някой в тялото, казваме, че е оживял. Това е изопачение: излизането наричаме смърт, а влизането – живот. Но ще ви се види чудно ако кажа, че излизането е живот, а влизането е смърт. Защото като излезеш от къщата, отиваш да работиш, да припечелиш нещо, а като влезеш в нея, отиваш да ядеш. И съвременните хора казват, щом влезе човек вкъщи: „Дайте кокошка, хляб“. Той всичко унищожава, причинява навсякъде смърт. Неправилното излизане от тялото причинява смърт, и неправилното влизане в тялото пак причинява смърт. Правилното излизане от тялото причинява живот и правилното влизане в тялото причинява живот. Тъй седи въпросът. Ако сега вие, съвременните хора, тъй както сте, бихме ви извадили душите, да влезете в духовния свят, т.е. да извадим вашата душа или астралното тяло или духовното тяло, за да влезете в духовния свят, вие щяхте да забележите от цялото пространство проточени нишки. Това са милиони нишки. И ще видите, че цялото пространство е прекръстосано само с тия нишки, ще намерите една обвита мрежа и всичкото изкуство на науката седи да знаеш как да функционираш из тия нишки, да се отплетеш от тях. И ако не си умен, тия нишки се заплитат една с друга и някой път трябват 10–20 години, докато се оправят. И хората казват: „Оплели му се работите“. А ние казваме: „Заплели му се нишките“. Някоя вечер излезе, заплете му се някоя нишка и щом се завърне, на втория ден търси този господин да се разправи с него, някой път по приятелски начин, а някой път да се кара. Все дири как да се отплете, било по добър, било по лош начин. И в сегашния живот хората трябва да заспят, за да се поправят. И, действително, трябва да дойде Христос на земята, да приспи хората, да каже тъй: „Всички да заспят“, както при една хирургическа операция. Той иде сега да разплете всичките нишки, в които са се заплели и ученици, и свещеници, и владици, съдии, учители, бащи и майки, на всичките нишките им са така заплетени, че ние не знаем кой път да хванем.

И казва Христос: „Блажени, които гладуват и жадуват за тази Божествена Правда“, която трябва да дойде, да разплете тия нишки. Сега, как са заплетени нишките? Онези от учениците, които започват да учат по музика, учителят казва да турят само кордите. А ученикът, който не разбира кордите, вземе, че ги размести, тънката корда турне на мястото на басовата корда, размести ги и не върви. И той ги гласи, но не може. Казвам: Всяка корда трябва да се постави на нейното място. А за да се намести там, ще повикаш един учител, да ти каже коя корда на кое място трябва да се тури. И тия цигулки си имат мерки, един инструмент, дето всяка една жица се туря според мярката. И според мярката постепенно ще бъдат наредени по дебелината им. Щом се нагласи цигулката, тя може да свири правилно.

Сега, за да разберете тия Христови думи, вие трябва да нагласите своя мозък, т.е. най-първо, своята глава, и на всичко, каквото има в главата, трябва да направим един силен ремонт. На всички съвременни хора трябва ремонт от първа степен. Някой казва: „Да си ремонтирам къщата“. Казвам: Най-напред главата си трябва да ремонтираш. Второ, ще ремонтираш сърцето. Защо? Понеже грехът е достигнал и до човешкото сърце. Грехът е проникнал и в човешкия ум, и в човешкото сърце. В душата още не е проникнал, и в духът не е проникнал. Всичката поквара съществува само в сърцата и умовете. Има нещо чуждо, което е проникнало в сърцето, има нещо чуждо, което е проникнало и в умовете ни. И следователно тия чужди елементи са, които развращават умовете ни и сърцата ни. И как ще си обясните едно положение, един факт: обикнал си някого – това е един прост психологически факт, – а след малко го намразваш. Защо? Защо си го обикнал и защо ще го мразиш? Ще кажеш: „Той ми направи едно добро, обикнах го; направи ми едно зло, намразих го“. Но ти уверен ли си, че той ти е направил едно добро, и затова го обикна? Имаш ли един факт, че ти е направил добро? И после, ти уверен ли си, че той ти е направил едно зло, факт имаш ли? Да констатираме факта, а не само привидно нещата да бъдат добри или лоши. Туй, което той е направил, добро ли е и в какво седи доброто? Сега поне ние трябва философски, разумно да разпределим. Има радост физическа, има радост духовна; има скръб физическа, има скръб духовна. Стимулите, причините не са едни и същи. Подаряват ти една къща, ти се радваш, скачаш, имаш един физически стимул, гледаш къщата. Но утре някой ти запали къщата, дойде ти скръб. Ти казваш: „Голяма е скръбта ми!“ Скръбта ти не е много голяма: щом ти направят нова къща, – скръб няма. Обаче има радост, която е причинена от съвсем друг стимул. Затварят те в затвора, скърбиш, пущат те вън, радваш се. Но допуснете сега следното: човек иска да бъде в полза на своите ближни, но един ден хващат го, обвиняват го, турят го в затвора, обаче той се радва, вижда условия, че може да работи за Бога, да проповядва в затвора – той изгубва честта си, но той се радва – и може в 2–3 години да реформира целия затвор. Пускат го от затвора, той върви и скърби. Как ще си обясните тия противоположности! Едни хора, когато влизат в живота, се радват, а когато излизат от живота, от затвора, скърбят. „Блажени, които гладуват и жадуват – казва Христос – за Правдата, защото те ще се наситят.“ Ще се наситят, на какво? Само Правдата ще отвори онзи път, да се наситят, от какво? – От Божествената Любов. Насита може да донесе само Любовта, да ви задоволи, но не както ние се задоволяваме, а да създаде онова ново състояние, при което ние можем да работим. Сега, най-първото нещо, трябва да се създаде този глад, истински глад и жажда трябва да се създадат вътре в душата. Онези, които искат да минат в пътя, трябва да разбират живота малко по-дълбоко, те трябва да пристъпят към първия опит. Сега аз говоря последователно, а някои ще кажат: „Имаме опит“. Разбирайте ме, опит в следното: когато онзи ученик е почнал да взема уроци по музика, той взима първия урок, втори, трети, пети, шести, после почва да изучава позициите – първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета позиция, той не трябва да се спре на първия опит или наполовина, а да довърши всичките опити, които са необходими, и след като стане виртуоз, той ще има друго управление, той ще приложи съдържанието на своята техника. Сега съвременните вярващи, след като направят един малък опит, престават. Някой казва: „Аз искам да ида в онзи свят, да видя“. Е, хубаво, допуснете, че аз ви завеждам в онзи свят. Ето да ви разправя онзи свят какъв е: Ще влезете в един град добре устроен, на който всичките улици са постлани с диаманти, вместо с блокове. Къщите на тия същества са от най-прозрачно стъкло. Масите им са направени от злато, чашите им, всичките съсъди са от най-фино злато. Водата е от най-чист нектар, тя е като нашата, но като пиеш, ще кажеш: „Нима туй е вода?“ Въздухът е толкова чист и приятен, а пък птичките са по-пъстри от нашите и толкова приятно пеят! Славеите, гургулиците, гълъбчетата са по-красиви от нашите. Там си имат особени начини за съобщение. Железници нямат и дим нямат като нас, и фабрики нямат. Като влезеш в духовния свят, индустрия няма. Ще кажете: „Как да няма индустрия?“ – Индустрия има без кадеж. Там ще намерите училища отлични, музики, изкуства до висша степен развити. И мъже, и жени има там, и деца има, но с красота, каквато вие не сте виждали. Там ще ви приемат, ще ви нагостят, а като ви върнат в този свят, ще ви потопят в една такава течност, че да забравите всичко от техния свят. И като отива някой от този свят там, те пак ще го потопят, за да забрави всичко и да не внесе някоя развратна мисъл, с която да опетни онзи свят. Тъй щото и когато отиваш, и когато се връщаш, те са толкова умни, че ще те потопят, та нищо няма да помниш и от онзи, и от този свят. Не ще знаеш нищо нито за тоя, нито за оня свят. Нито ще занесеш, нито ще донесеш нещо. Тази е причината, дето мнозина от вас всяка вечер ходите все в другия свят, но все ви приспиват. Сега някои от вас ще кажете: „Това мяза на 1001 нощ“. Всъщност не е тъй, както аз ви го описвам. То е нещо много по-хубаво, аз ви начертах само една скица, то е хиляди пъти по-хубаво, отколкото аз мога да го опиша.

Та трябва да се създаде в нас този глад и тази жажда за онзи възвишен живот, дето Правдата съществува. Само в един възвишен живот, проникнат от онази Божествена интелигентност, само там можем да разберем красивото и хубавото в живота, само там е мястото на Любовта. Сега, за пример, като ви говоря, ако вие можете да забравите вашия живот, щяхте да ме разберете другояче, а сега някои от вас си имате грижи и казвате, дали туй, което говоря, е вярно, „Дали ще ни измами?“ и т.н. Но представете си, че вие имате очи като мене, вземам едно цвете и двамата го гледаме еднакво, тогава в какво можете да се съмнявате? Казвам, това е едно цвете, червено, вие какво казвате? – Червено цвете. И двама виждаме червено. Какво има да спорим? Или синьо, жълто, отенъците еднакво виждаме. Обаче щом дойдем да съпоставим, може ти да си видял синьо, а аз червено. И спорим, ти казваш: „Цветето е синьо“, а аз казвам: Цветето е червено. Но ние гледаме две различни цветя: моето цвете е червено, а твоето – синьо. И ти си прав, и аз съм прав. Представете си, че ние двама сме на една сфера и тази сфера е празна. Аз съм отгоре, ти си вътре. Казвам: Тази сфера е корубеста, а ти казваш: „Не, тя е вдлъбната“. – Как може да е вдлъбната, не виждаш ли? – „Ами че аз не виждам ли?“ И започваме да спорим. Математически мога да ти докажа. – „И аз математически мога да ти докажа.“ И двамата математически имаме право. Това са две състояния на битието. От една страна битието е корубесто, а от другата страна е валчесто. Питам сега: Ако вътрешното съдържание на тази сфера се напълни и този господин не може да живее в сферата и излезе навън, какво ще каже? Че животът е само корубест отвън. Е, допуснете друго състояние: всичко отвън се заглади и остане само вдлъбнатата страна. Тия противоречия постоянно изпъкват в живота, дали се намираме отвън или отвътре. Сега какво е физическият живот и какво е духовният? Физическият живот е външният живот, а духовният – вътрешният. Но тия два живота съставляват две положения на човешката душа или две положения на човешкото съзнание.

„Блажени, които гладуват“... Гладува, кой? – Стомахът. Жадува, кой? – Пак стомахът. Но всъщност не жадува стомахът, а тук в слепоочните кости има един център, в който се заражда и гладът, и жаждата. Следователно от мозъка се предава туй състояние на стомаха и стомахът изисква. Онзи, който не разбира, казва: „Коремът иска“. Но ако унищожим този център, никакъв глад няма да има, а хората щяха да ядат автоматически. Представете си друго положение: Ние можем да ядем, без да усещаме някаква приятност, какво щяхме да научим? Сега ние правим разлика между месце, кебапчета със солчица и черен пипер, като ви замирише на носа, казвате: „Това струва“. Представете си сега, че нямате никакъв вкус, тогава ако ядеш, каква полза ще ти принесе яденето? Следователно яденето е един начин за придобиване на знание. Чрез яденето влиза животът в нас. Сега да обясня моята мисъл. Представете си, че влизате в една текстилна фабрика, дето се приготвят бои: червени, сини, жълти и т.н., опаковат ги, могат да ги турят в шишета, или могат да ги опаковат във вид на прах, в пакет, като ги стриват. Да кажем, вие изучавате тия бои как се образуват във фабриката, знаете техния състав, как се опаковат и спирате там вашето знание. Питам: Какво сте научили от тези бои? Но някой художник, като знае тия бои, ще създаде един отличен образ, или някой пейзаж от природата. Той е почнал чрез тия бои да използва идеите на своето платно. Сега и стомахът е една фабрика, дето се приготвят онези материали, в които Духът може да прояви своята интелигентност и да вложи нещо разумно в хората. То има смисъл само така. От тия материали Духът може да създаде нещо възвишено. И какво трябва да създаде Духът? Духът трябва да създаде, на първо място, формите на Любовта. Е как ще изразите една форма на Любовта? Аз сега бих ви попитал: Каква е първата форма на Любовта? Не ви искам отговор, но като се върнете в дома си, помислете коя е първата форма на Любовта, с която вие сте започнали. Помните ли в детинството си първата дума, когато се появи у вас съзнанието, когато вие сте почувствали, че обичате? Помните ли – на първата, втората, третата, четвъртата година? Аз слушах един американски професор, четох един философ, когато е станал на 21 години. Един ден за пръв път той е съзнал, че има ум. И то е било един славен момент. И като е съзнал, че има ум, може да го употреби, то е било за него един ден на радост. Значи туй съзнание има известна форма, която може да се употреби. Вие, навярно, всички имате такава опитност. Няма нито един от вас, който да няма такава опитност. Някой може да е имал на 5 години, на 6, 7, 8, някои към 14-тата година, но във всекиго от вас, и мъже, и жени, ще се явят тия форми. Мнозина не са се спирали, коя е първата форма, и вие не сте я запазили. Първата форма – това е първият слънчев лъч, който е излязъл от слънцето и е влязъл във вашите очи. Този лъч може да влезе в очите ви по отражение на някое огледало, но тогава той не иде направо от слънцето. Следователно първата форма подразбира онази, която иде направо от Духа. А формата може да е минала в друг някой ум и, по отражение от него, да е влязла във вашия ум. Някой човек люби и вие се заразявате, и вие любите, то е чрез отражение. Тази светлина, тази Любов ако изгасне в онзи, и във вас ще изгасне. Така има цели общества, които любят, защото един люби, но когато Любовта угасне в този единия, във всички Любовта угасва по същия начин. Има семейства в света, създадени по същия начин: когато умре някой от това семейство, цялото семейство измира, и един като се роди, всички живеят. Според този закон, ето как не трябва да обичаш: на земята, във физическия свят не трябва да обичаш никое същество или предмет с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, защото този, когото обичаш така, ако умре, и ти ще умреш. И затуй на физическото поле трябва да има постоянна дисхармония, за да живеят хората. И дето физическият свят може да съществува, то е именно затова. Благодарение, че има дисхармония, та вие живеете. При сегашните условия, ако вие турите хармония на физическото поле, всички хора ще измрат. Е, как ще си обясните това противоречие? Всички вие искате да турите във физическия свят хармония. Но в тази хармония вие ще се задушите. Казва Писанието: „Плът и кръв не могат да наследят Царството Божие...“

Значи, Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват“... – не на физическото поле, не за къщи, не за ниви и не за пари, но онези, които гладуват за великия принцип на Правдата, ще се наситят. Искат да се наситят, гладни са всички ония хора, които са недоволни, ония, на които животът е станал безсмислен.

Христос дава едно правило: само който гладува и жадува за Правдата, той ще се насити, той ще бъде доволен. Ако сте жена и сте недоволна, намерете Правдата, за да се наситите. Ако сте мъж, свещеник, учител, законът е верен, в каквото и положение да сте: намерете тая Правда, приложете я чрез глада и жаждата, и вие ще се наситите. И тогава вие няма да се спрете при туй блаженство, а всички блаженства ще се изредят. Христос е дал форми и начини, за да може човек да изправи живота си. Сега четат този стих: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“; „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“; „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“; „Блажени, които гладуват и жадуват...“ Хубаво, но Христос е дал начини, чрез които ние можем да изправим живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал, да е дал нещо? Не че богословците не искат да намерят смисъла, но иска се учение, учение, интелигентност се иска. Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, докато ни измъчват загубените 1,000 лева, докато ни смущава една изгоряла къща; докато ни смущава един умрял наш приятел; докато ни смущава една опечена кокошка, едно 6-годишно вино, и какви ли не други неща, с които ние се смущаваме – казваме: „Блажени, блажени, блажени“. И седят някои, че описват блаженството на светиите. Как ще опишат туй блаженство на светиите? Как може да описваш туй, което не си опитал? Опитът трябва да продължава. Ние трябва да вървим по същия естествен начин. Не мислете, че аз отричам вашата опитност, не, но ви казвам: Не се спирайте там, дето сте достигнали, вие сте още в началото. Допуснете, че ако посеете в природата едно семенце, вие трябва да го присадите 5–6 пъти. Такива присаждания има в природата. И в психическо отношение има не само едно присаждане, а 5–6 пъти трябва да се присади едно дръвче, за да имаш резултат. Да допуснем, че вие правите една присадка, остават още 5, след една година ще направите втора, трета, четвърта и само на петата присадка ще имате плод. Ами знаете ли колко присадки трябва да направите от Любовта, за да имате плод? Присадете Любовта най-напред на физическото поле, в тялото си, след туй в сърцето трябва да я посадите, после трябва да я посадите в ума си – той е разсадник, – след туй да я внесете в душата си и в духа, за да имате плод. Сега каква ще бъде Любовта, проявена във вашето сърце? Вие ще хванете човека, ще го стискате от едната страна, отляво, отдясно, ще го целувате насам, натам, ще кажете „Обичам ви“. И ще замязате на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но красива рускиня, и постоянно и казвал: „Ну, поцелуем ся“. Първия ден и дал 1,000 целувки. Но тя огладняла и трябвало малко хляб да се яде. „Ну, поцелуем ся.“ Обаче любовта на земята не може да устои срещу глада. И на земята гладът и жаждата са по-силни от Любовта. Ако вие имате една жена, която казва, че ви обича и че е готова да умре заради вас, дръжте я 3 дена гладна и любовта в нея ще изчезне, и ще каже тъй: „Аз се ожених за един мъж да ме храни, а не да ме държи гладна“. Казват: „Няма нищо в света като Любовта“. А пък аз казвам: Гладът е по-силен от любовта. Какво ще кажете на туй? Сетне казвам: Жаждата е по-силна от любовта. Следователно ние трябва да опитаме Любовта, докато тя дойде в тази форма, да надделее на глада и жаждата – значи да намерим тоя закон. Може ли тя да ги замени, тогава ние имаме истинската Любов. Може ли Любовта да ги замести, т.е. да намерим този закон на глада и жаждата, ние сме дошли до основите на духовната Любов. Но ако са по-силни гладът и жаждата от Любовта, да си не правим илюзии, че можем да любим и да основем дом или да управляваме държава. Ако любовта е по-слаба, този обществен строй ще се управлява само от глад и жажда. И всичката съвременна култура е обоснована само на глад и жажда. И право казват комунистите: „Папо, папо, папо“. И прави са духовните, защото и те казват: „Само с хляб човек живее“. Те са прави, от горе са те, на тази коруба те са прави и ние сме прави, които сме отвътре, на другата страна.

„Блажени сте, които гладувате и жадувате.“ Сега схващайте правилно, не отричам вашата опитност, но продължавайте с присадките на вашите чувства. Ако едно ваше чувство или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, тази мисъл или това чувство са слаби. Може да ви обича този човек, който е гладувал 3 дена и дойде на трапезата ви и в Любовта си забрави и глада, и жаждата си и почне да ви служи, той ви обича, а щом като този, който ви обича, иска да се понаяде и тогава да прояви своята любов към вас – любов не може да има, то е едно физическо състояние. Не трябва да се лъжем с такива думи, че ние имаме Любов. Не! И казват, че Любовта заглажда много погрешки. Ако нашата любов в даден случай не може да заличи погрешките ни, тази любов е чисто физическа. Сега нали аз говоря принципиално? Вие искате да поправите живота си. Някой ще каже: „Да подобрим живота си“. Ако имате глад, трябва да знаете как да го употребите. Не отричам хляба, не отричам и водата, но стомахът ви, най-първо, трябва да бъде здрав – не само стомахът ви трябва да бъде здрав, но и вашият мозък трябва да бъде здрав, за да използва тази енергия на ума, защото в туй тяло ще живее Духът. Трябва да знаете как да градите. Не да казвате: „То ще се нареди“. Няма да се нареди, а ние ще го наредим. Ние трябва да градим както зидарите. Те казват ли: „Господ ще нареди тухлите“? Не, онзи майстор пусне своя правомер и по него гради, а ние, духовните хора, казваме: „Господ ще оправи тази работа“. Ще опънеш своя конец от единия край, ще спуснеш своя перпендикуляр, ще размерваш точно и ще туряш правилно по една тухла на мястото. И когато говориш, кажи една дума, но да е казана на място. А сега ние бъбрим, тъй туряме тук-там тухлите, наляво, надясно, и след туй като дойде комисията и каже: „Направил си погрешка“. – „Защо съм направил погрешка?“ – „Не градиш добре.“ Правото говорене е градеж в живота, туй е изкуството. Ти говори право и малко. Всяка дума да поставяме на нейното място.

„Блажени, които гладуват.“ Ние още глад и жажда за Правда нямаме. Като казвам нямаме, аз съдя от резултатите. Аз измервам, а вие казвате, че някои от вас нямате инструмент. Дойда при него много обикновено, казва ми: „Колко голям огън имам“. Премервам: 100 градуса. Казвам: Това е огънят, на който едва олово може да се стопи. Голям е огънят, който има 10,000, 15,000 до 20,000 градуса. Това разбирам огън. И каквото туриш върху него, всичко се топи. После ние казваме: „Нашите скърби са много големи“. Но измервам градусите и намирам, че това даже не е скръб. И някой му влезе едно малко трънче, „болка имал“, но гледам, извадиш малкото трънче, минава болката. А на другиго влязло едно голямо желязо в крака, той даже не чувства голяма болка.

И тъй, „блажени, които гладуват и жадуват“. Следователно гладът и жаждата са стимул само на висока интелигентност. Само човек, който е високо интелигентен, той може да усеща глад и жажда. И степента на вашия глад и жажда показва как се развива и расте умът ви. И затуй в природата всеки ден ние трябва да се молим. И всяка сутрин трябва да усещаме глад, и на обяд, и вечер, за да се подбужда нашия ум. Някой казва: „Защо трябва да ядем?“ Този глад трябва да бъде един стимул, да расте умът. Сега обаче умът не расте, а стомахът расте. Наместо главата да се сформира, ние виждаме хора, на които изпъкват такива благоутробия. И българите са забележителни по следното: някой българин сух като кука, стомахът му хлътнал, направят го кмет и той стане чорбаджия в селото, не се минат две години и той пусне благоутробието, че едва да се движи. Казват за него: „Чорбаджията“. Да, но неговата умствена дейност е спряла. Следователно дейността трябва да върви нагоре, а не надолу. Главата ни трябва да се развива. И тогава ние ще замязаме на онези двама германци, двама приятели – аз съм привеждал този пример и друг път, станали богати, пък им се развили големи шкембета, около половин метър, дали си рандеву, бедни били, студенти, и сега в охолността си искали да изкажат как са прекарали своето студентчество, и като се срещнали, искали да се целунат, но не могли и казват: „Нещастие!“ И сега ние, съвременните хора, сме изопачили живота си със своя стомах.

„Блажени...“ Значи този глад и тази жажда не трябва да бъдат в стомаха, а трябва да бъдат в нашата глава. Да имаме жажда, за какво? За Божествената Правда. Ако един народ, едно общество, един дом, един човек усеща този глад и тази жажда за Правдата Божия, ето къде е спасението. Трябва да усещаме този глад и тази жажда за тази Правда и тогава ще можем да се справим. И сега ние усещаме глад и жажда, ама мислим със стомаха си.

„Блажени“, казва Христос. Блажен е умният човек. Блажен може да бъде само интелигентният човек. Блажен може да бъде човекът, на когото всичките чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи. И затуй именно Бог е създал именно целият свят само за умните хора – за умните хора, в широк смисъл. И ние трябва да проучим природата от гледището на глада и жаждата, всяка една течаща вода трябва да ни напомня за жаждата. Този стимул е на ума, т.е. че ние трябва да се развиваме. И всеки един плод на дървото трябва да ни напомня за глада. Тия, красивите форми трябва да ни припомнят всичко. И Бог казва: „Нашите умове трябва да се развиват“. И повече интелигентност се изисква, повече интелигентност! Някои казват: „Не трябва много ум, по-малко ум, повече пари“. Не! Интелигентност трябва, а в тази интелигентност ние ще можем да внесем тази Божествена Правда. Ако ние я внесем, тя ще оправи живота ни. И сега, ако Христос е малко закъснял да дойде на земята, то е, защото Правдата още не е турила своите основи. И Христос иде на земята само за интелигентните хора, за хората на Правдата. На тях той ще се изяви, на тях ще говори, тях ще учи. Когато дойде в някой град един музикант, на кого иде да свири, на глухите ли? Не, а на онези, които чуват. Когато някой художник рисува, за слепите ли рисува? Не, а за хора, които имат очи, и чрез тия очи прозира тяхната интелигентност. И когато музикантът свири, той свири за хора, които имат уши и които имат интелигентни уши да слушат, т.е. да разбират. А хората казват: „Христос ще дойде за всички“. „Всички“ подразбира онези, у които тази интелигентност е развита.

„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Сега пак ще ви попитам аз: Вие имате ли истински глад и истинска жажда? Трябва да сте имали тази опитност. Като се връщате от някоя екскурзия и срещнете някой, даде ви сухи корици, без вода, и като ядете малко, ще разправяте с години за тях: „Едно овчарче ми даде, но много сладко ядох, няма да го забравя“. Само гладът и жаждата могат да ни дадат истинско понятие за великите неща в света. Сега допуснете, че Христос дойде като един велик Учител в света, как ще го познаете? Ще кажете: „Как няма да го познаем, той ще носи цигулка и по нея ще го познаем“. Всеки може да носи цигулка, но тя не е още доказателство. Важното е, че ще свири тъй, както никой друг не може да свири. Неговото свирене се отличава по това, че никой не може да го подражава. Той ще носи Любовта и по нея ще се отличава. Всички ще бъдат подобни на Христа, но по същество никой няма да бъде подобен на него. Значи, ако Христос дойде сега и проповядва със символи, тогава учени и попове как ще разберат тия негови символи? Ако ви кажа така: „Обърни водата в лед, за да се спасите, обърнете парата във вода, за да оправите работите си“, как ще ме разберете? Ако вие имате огън, на който скоро ще дойдат разбойници да опекат някой човек, превърнете този огън в лед. Ако имате там едно езеро с вода, в което след няколко часа ще дойдат да удавят няколко души хора, превърнете туй езеро в лед. Ако вашият котел е толкова пълен с пара, че ще се пукне и ще избие стотина души, казвам: Превърнете тази пара във вода. Това са символи.

„Блажени, които гладуват и жадуват.“ И ние трябва да превърнем съвременното знание, за да спасим човечеството. Ние изучаваме вълците в зоологията. Защо ги изучаваме? Ако бих попитал един съвременен зоолог, и той ще ми опише формата му, козината му. Но защо ни е този вълк да го изучаваме? Трябва да има една поука. Или изучаваме един паяк. Защо трябва да изучаваме паяците, защо трябва да изучаваме вълците? В съвременната зоология можем да използваме моментите, има такива моменти: има пороци, които не могат да се лекуват, освен чрез закона на втръсването, да туриш пресита. Такъв случай е пиянството, у което ще се яви обратно действие. Следователно, имаш едни деца, които са толкова лоши, че никой метод не може да им подейства. Ако туй дете изучава вълка, в него ще се яви едно пресищане и туй дете ще се превърне на овца. Психологически разбирам, така да изучаваме зоологията. А сега обратното: когато учителят описва вълка, детето наместо да стане овца, става вълк. Питам: Знанието на място ли е? Затуй казвам, съвременните учени не са прави в своите методи. За химията важат същите закони. Те казват: „Как? Ние трябва да изучаваме елементите на времето“. Но защо трябва да изучаваме химията? Трябва да я обосновем разумно. Не че тия неща не са прави, но за всяко нещо в света си има определено време. И ние трябва да знаем това време, кога и какво трябва да учим. А сега ние учим всичко безразборно и вследствие на това всички резултати са неверни. Ние говорим за спасение, за Правда, за Любов, но не на време. Аз съм дошъл при вас, говоря ви за Любов, вие сте се наяли с едно печено прасе, искате да спите, а пък аз ви говоря за Любов, питам: На време ли говоря? – Не е на време. Дойде някой, заразен със сифилис, аз отида да му говоря за Христовата Любов и искам да го целуна. Питам: Тази целувка на време ли е? Това не е целувка, това е извращение. „Ама това казва свещената Библия.“ Но тази „свещена Библия“ – това са преживяванията на милиони хора. Тия преживявания – това са семенца. Ти имаш ли тия преживявания на Давид? Ти ще четеш 51-вия псалом и като го започнеш, от единия край до другия, ти мислиш, че си преживял положението на Давида, който е взел жената на Урия и след туй се изобличава. Казва: „Блажени“. Но това не е четене на 51-вия псалом. Ще го четеш, когато направиш като Давида някое голямо престъпление, в което те обвиняват, тогава ще го четеш и като го четеш, ще го разбереш. А сега свещеникът тури си одеждите и започва да чете този псалом. Така, този псалом има обратно действие вече. Гладуване и жадуване трябва да има в нашите души. Гладуване и жадуване трябва да има и в науката. Учителят, като влезе в клас, трябва да знае, учениците имат ли глад и жажда за знание или нямат. Ако нямат, да не предава, а да излязат вън и да се упражняват с физическа работа. Ако забележи в душите им глад, да започне предмета си, и тогава и ученици, и учители ще се разбират. Някой път учителят говори, а учениците се прозяват. Учителят казва: „Какво се прозявате, ха навън!“ Проповедникът проповядва на своите слушатели, а те заспиват, значи той проповядва не на време.

Глад на всинца ви! И ако има някои гладни сега, ще ме разберат, а който не е гладен и жаден, няма да ме разбере. И аз бих желал да огладнеете и ожаднеете. Нашият метод е: Ние ще държим болния човек 3 дена гладен и жаден. Казвам: Първото нещо е, да се стараете да създадете във вас глад и жажда за Истината, за знание. Знаете ли вие какво значи да имате едно преживяване, да почувстваш Бога в тежината на живота си, когато си оскърбен, да почувстваш туй велико същество, Което е създало цялото битие? Знаете ли какъв свещен трепет ще обхване душата ви само когато Той се докосне? Имали ли сте вие такова преживяване? То е едно велико преживяване! И тогава, в такъв момент, ако сте го изпитвали, да си гладен и жаден, знаете ли с каква красота ще се изпълни душата ви? Туй са изпитвали някои светии и някои велики хора, някои мъченици, те изведнъж разбират смисъла на цялото битие и казват: „Разбираме какъв е смисълът на живота“. Такова преживяване могат да имат и стари, и млади. Някои казват: „Само старите могат да го имат“. Не, и младите могат. Защо да го няма младият? Я онази мома, която е оставена от нейния възлюблен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувства едно облекчение и каже: „Аз ще посветя живота си на Бога“. Този възлюблен е Христос, а не онзи. Това е великото преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се отмахне вашата опитност. И ние се нуждаем от едно силно преживяване на реалността – от допирането на този Божествен пръст на Любовта. А сега ще идеш в църква, ще запалиш една свещ или кандилото, но едно такова преживяване, едно такова допиране на този Божествен пръст на Любовта, от хиляди проповеди струва повече. Аз бих желал да слушате всички велики проповедници, но след като ги слушате, най-после искам Господ да допре със своя пръст ума и душата им, та и техните мисли да станат по-ясни. Та казвам, аз желая на вас едно добро, един лъч, и то жив лъч, да докосне вашата душа, че всичко туй, което е заложено в душата ви, да се оживотвори, да се превърне, животът ви да мине от едно състояние в друго или, както Христос казва, „Ще минат от смърт в живот“.

„Блажени, които гладуват.“ И желая вие да гладувате и жадувате всички, и такъв глад да имате неутолим и неутолима жажда, и като дойде великата Божия Правда, да внесе тази опитност, всички да бъдете наситени с Божествена Любов. И да кажете: „Знаем сега смисъла на глада и жаждата“. Създайте в себе си тия две състояния, тях ги има, дайте им място. Преживейте една малка опитност на великото в света. И тогава ще ви кажа: Не сте далеч от Царството Божие, вие ще бъдете до вратата на Царството Божие. И като дойде Христос и отвори тази врата, тогава в ума ви знанието от хиляди години ще ви се обясни, много нещо, и така моментално, ще ви стане прясно всичко, и ще започне новият, разумният живот. Приложете правилата за всяко нещо на време. За великото не четете всякога, за доброто не говорете всякога, а на време. Ще ни цитират нас: „На време и без време“. За доброто ще говориш на време и за злото ще говориш на време, тъй казвам аз. Павел казва: „На време и без време“. Аз казвам обратното: Говори на време за доброто и говори без време за злото. Ама чудни са някои хора, като казват: „Без време“. Представете си, аз съм чиновник, не ми остават нито 5 минути, ако не ида на работа, ще ме уволнят. Обаче запалва ми се къщата, без време. Нямам време, но аз си създавам време да гася къщата. Туй значи „без време“ – като ми се запали къщата, без време ще я гася. Пък ако вършиш една благородна работа, на време ще я вършиш. Злото е един инцидент непредвиден, – без време. И Павел казва много умно: „На време и без време“.

„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Тия два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул. Всякога този закон може да се приложи. И народ, който има тази жажда да се повдигне, всякога Провидението му съдейства. И в глада, и в жаждата Господ говори. И Арабишапка, като са го затворили в Русия, 3 дена гладувал и като огладнял, един ден казал: „Господи, хляб, хляб!“ 10 минути не се минават и един негов приятел носи един голям хляб, и като го взел, усетил хубостта на този самун. Глад – нищо повече! И когато в нас дойде туй знание, този вътрешен глад, не можете всички да го използвате. Понякога аз като говоря, вие казвате: „Какво искаше да каже нашият Учител, там в беседата?“ Казвам: Вие не сте били гладни. „Ама аз не мога да го разбера.“ – Не сте били жадни. „Ама това е тъмно.“ – Гладен и жаден не сте били. Ако имате глад и жажда, как хубаво ще ме разберете! И тъй, аз определям: Когато някой човек казва – „Какво искаш да кажеш“, аз зная, че този човек не е гладен. Като дойде време да огладнеят и ожаднеят, те ще разберат.

И тъй, глад и жажда ви трябват на всинца ви. Някои сте гладни, не казвам, че не сте гладни.

„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят.“ И желая на всинца ви, след като гладувате и жадувате за Правдата, най-после да се наситите.

Беседа, държана на 25 юни 1922 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help