Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Влияние на музиката

Т. м.

(Чете се темата: „Влиянието на музиката“.)

От кой свят излиза музиката? – От умствения. Защо? – Защото само интелигентният човек може да пее и да свири. Значи между музиката и интелекта има известна връзка. Те вървят успоредно. Правата мисъл не е нищо друго, освен музика.

Задача: Заучете основната гама – до възходяща и низходяща степен, и когато имате добро разположение, пейте. Които не могат да пеят, трябва да правят усилия, все ще постигнат нещо. Ще се ръководите от пианото или от органа, да започвате от естествения тон, а не произволно. Ако не сте разположени, разгневени сте, пак пейте гамата и наблюдавайте как ще се отрази върху психиката ви. Ако сте гневен или изпитвате някакъв страх, пейте гамата нагоре и надолу и наблюдавайте в кои тонове се явява дисхармония. Ще забележите, че всяко отрицателно състояние се отразява дисхармонично върху специфичен тон. Като правите тези наблюдения, ще разберете къде е слабото ви място и ще можете сами да си въздействате. – Как? – Пак чрез музиката. Като пеете известно време, вие ще се тонирате. Някои музиканти не взимат правилно тона „ре“. – Защо? – Те са крайно активни. Други не взимат правилно тона „до“, трети – „си“, или други някои тонове.

Истински певец или музикант е този, който всякога взима тоновете правилно. Най-малката дисхармония в пеeнето или свиренето показва, че певецът или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете. Когато говорим за музиката, ние я разглеждаме в широк смисъл, не само като пeене или свирене. В такъв случай и говорът е музика. Колкото по-обработен е човек, толкова по-музикално говори. И той прави акценти на известни думи, но в него всичко е хармонично. Обаче гневният, сърдитият човек нарушава хармонията в говора си. Той говори ту forte, ту pianissimo, но където трябва и не трябва, а това прави говора немузикален, неприятен. Понеже хората не са дошли още до музикално говорене, това показва, че тоналността в тях не е добре развита. Ето защо, от всички се изисква да работят върху музиката. Това е особено необходимо, защото музиката продължава живота. Късият живот се дължи на отсъствие на музиката в човека. Престъпността се дължи пак на отсъствието на музикалност. Музиката е стимул в живота. Когато пее и свири, човек привлича кръв към предната част на мозъка, към челото, където е музикалният център. За да загуби човек стремежа си към музиката, това се дължи на черните братя. Като видят, че някой пее, те му нашепват: „Какво си запял на стари години? И без твоето пеене животът се развива. При това ти днес си неразположен, няма защо да пееш, да губиш силите си“. Ти се вслушваш в това нашепване и преставаш да пееш. Днес не пееш, утре не пееш, докато изгубиш мекотата си, почваш да огрубяваш. Кръвта слиза в задната част на мозъка и музикалният център пресъхва. Някои се срамуват да пеят, да не им се смеят близките, че не пеят добре. Няма защо да се срамувате. Всеки ще пее за себе си. Не мислете, че много певици или певци има в света. Истинските певци са малко. Всички останали певци и музиканти са посредствени. Музикалността е естествено чувство в човека, в което трябва да взима участие не само ума и сърцето, но и душата. Не взима ли тя участие, певецът е обикновен. Добрият певец пее и не мисли как и откъде да започне, ще се хареса ли на слушателите си и т.н. Който мисли върху тези неща, той не може да пее. Много естествено. Който мисли как ще изплаща дълговете си, той няма пари в касата си. Който не мисли за това, касата му е пълна. Ако дойде някой при него и каже, че има да взима известна сума, той отваря касата си и пита: „Колко ти дължа?“ – „Еди-колко си.“ Той изважда парите и плаща. Сегашните хора мислят много. Стане ли въпрос за някоя добродетел, те почват да мислят; за знанието, също мислят; за правене на добро – пак мислят. Това показва, че касите им са празни.

Всички хора мислят, но и учениците на Божественото учение мислят – касите им са празни. Щом касите ви са празни, ще работите върху музиката. Без музика не можете да бъдете ученици. Още при влизане в школата ученикът държи изпит по музика. Той е първият изпит. Ще ви дадат една лека песен, но трябва да я изпеете по всички правила на музиката. Не я ли изпеете правилно, пропадате на изпита. Ще пеете и ще мислите, но не за мнението на окръжаващите, а върху пеенето като изкуство. Музиката оказва голямо влияние и върху възпитанието на човека; същевременно тя тонира. Всеки човек, духовен или светски, има своя любима песен. Ако отидете в дома му и го намерите в особено състояние, гневен или паднал духом, изпейте любимата му песен и вижте какво влияние ще окаже тя върху него. Няма да минат 2–3 минути и състоянието му ще се измени.

И тъй, ще пеете гамата две седмици наред: сутрин, след ставане от сън, три пъти и вечер, преди лягане, пак три пъти. Същевременно ще правите наблюденията си, да видите какво влияние ще окаже гамата върху вас. Вие искате да изучавате велики науки, да се ползвате от силите на природата, но без музика нищо не можете да постигнете. Вибрациите на природните сили са много по-високи и недостъпни за човешкото ухо. Как ще ги възприемете, ако не можете да различите два музикални тона? Ето защо, съветвам ви да работите върху музиката. Без музика няма постижения. В разумната природа има такава музика, която може да събере пясъчните зрънца на едно място, или да разруши и най-твърдия камък на дребни частички. Тази музика е в състояние да спре течението на реката, а същевременно тя може да застави пресъхналия извор отново да потече. Следователно, ако някой се оплаква, че е изсъхнал, че няма живот в себе си, причината на това се крие във факта, че той е престанал да пее. Каже ли някой, че Бог не го обича, изворът му ще пресъхне. Пейте и възхвалявайте Бога, за да текат изворите на вашия живот. – „Тъжен съм, не мога да пея.“ – Сега, именно, ще пееш. Когато си тъжен, тогава имаш нужда от песен, а не когато си радостен и добре разположен. Когато сте болни, пейте. С песен ще се лекувате. Ако имате цирей, пейте гамата: сутрин три пъти и вечер три пъти – циреят ще се пробие и ще мине. Онези хора, които са изгубили музиката в себе си, не могат да се лекуват. Докато музиката е в тях, те лесно се справят с болести, с неразположения, с неприятности и т.н. Болен си, имаш 40 градуса температура, пей. Песента ще намали температурата и ти ще се почувстваш по-добре. Пейте при всички условия на живота си, да видите голямото влияние на музиката върху човека във всяко отношение. Това ни интересува нас, а не противодействията в живота. Срещу отрицателното и дисхармоничното ще излизаме с хармония, т.е. с музика и песен. Тази е причината, където музиката се прилага навсякъде: в училищата, в църквите, в домовете. Коя майка не е пяла на детето си, за да го приспи и укроти?

Във връзка с музиката ние се домогваме до два пътя в живота: възходящ и низходящ. Възходящият път е правият път, наречен още десният път, който включва всички възходящи сили, с техните форми, с тяхното съдържание и с техния смисъл. Низходящият път наричат още ляв път. Той включва всички низходящи сили, изразени в съответни за тях форми, с съответното им съдържание и смисъл. Какво разбираме под понятието „път“? Пътят включва всички възможности, които животът изисква във всеки даден момент. В този смисъл музиката е едно от средствата, което води човека във възходящия, т.е. в правия път на живота. Затова, именно, всеки живот трябва да започва с музика.

Като пеете гамата, няма да пеете като учениците в обикновените училища, да изредите тоновете един след друг, но ще пеете с мисъл. Като вземете тона „до“, ще мислите, че сега започвате живота, т.е. сега влизате в живота; като пеете „ре“, ще мислите, че трябва да събирате материал за оформяване на живота; при „ми“ ще мислите за разпределянето на материала; при „фа“ – за неговото съчетание и приложение в работите ви; при „сол“ ще мислите как да съградите къщата си; при „ла“ – за замазването и, при „си“ – за поставяне на врати и прозорци. Като дойдете до вратите и прозорците, няма да ги разглеждате като механически неща, но ще имате съзнателно отношение към тях. Прозорецът представя отверстие, през което светлината влиза не само в къщата на човека, но и в неговия ум. Вратата пък е място, през което човек влиза и излиза, т.е. път на движение на човешката душа.

И тъй, правете опити да пеете гамата, но и душата ви да взима участие в пеенето. Това значи не само умът и сърцето ви да взимат участие, но и мозъкът, и дихателната система – ларинксът, дробовете, сърцето. С една дума, цялото естество на човека да пее, всяка клетка да трепти. Мозъчната система, както и симпатичната нервна система, също трябва да взимат участие при пеенето. Само така ще се научите да говорите правилно, т.е. музикално. Всеки ден пейте гамата по няколко пъти наред, докато придобиете чистота в пеенето; всеки тон да бъде чист, ясен, определен. За да пее правилно, човек трябва да има здрави, добре развити дробове, да диша дълбоко. За развиването на дробовете благоприятстват екскурзиите, особено изкачването по планините.

За следващия път пишете върху темата: „Ползата от изкачването по планинските върхове“.

Темите, които се дават в школата, не са произволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната сериозност. Те почиват върху известни закони. Преписвайте темите си в отделна тетрадка и от време на време ги прочитайте. При всяко ново четене в ума ви ще изникнат нови мисли. Колкото по-напред отивате, ще ви се дават по-сложни задачи, за които трябва да бъдете готови. По-нататък ще свързвате темите. Например, ще ви се даде да пишете: „Отношение между музиката и планинските върхове“. Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате, е велика. Тя има за цел от една страна да развие добродетелите – Любовта, Мъдростта, Истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие – да регулира честолюбието, гордостта и т.н. Също така тя способства да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се сложат на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно космично течение, което трябва да се използва разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите.

Представете си, че сте ученик в гимназията или студент в университета, и пропадате на изпит. Какво ще правите? Да следвате, нямате средства. Благодетелят ви отказва да ви поддържа. Трябва ли да се отчаете, да мислите как да сложите край на живота си? По-добре е да намерите начин да се справите с мъчнотията си. Приложете музиката. Започнете да пеете гамата във възходящата и степен и мислете за живота като възходящ път. Като дойдете до горно „до“, започнете да слизате и кажете си: „Пропадането на изпита не е нищо друго, освен низходящата степен на гамата“. Следователно ще пеете гамата правилно и чисто, както във възходящата, така и в низходящата степен. След това започнете да пеете отново възходящата гама. Когато научите да пеете правилно гамата и на качване, и на слизане, вие ще издържите добре изпита си. Тъй щото, ако пропаднете на изпита, не съжалявайте, защото ви се дава възможност да се подготвите по-добре и да поставите добра основа на учението си. Каква полза имате, ако случайно получите добра бележка, без да сте усвоили целия материал? Ученикът трябва да знае, че не може да минава от един клас в друг, ако не е заучил материала добре. Тук не се позволяват никакви хитрости, да мислите, че ще минете без знания. В знанието не се допущат никакви празници – всичко е свързано едно с друго. Ако не знаеш предишния материал, не можеш да вървиш напред. Ще се явиш на изпит и ще пропаднеш.

Следователно страданията не са нищо друго, освен пропадане на изпит. Ще учиш, ще се явиш пак на изпит, докато го издържиш. След това иде радостта. Някой мисли, че е добродетелен, но щом се яви на изпит, пропада. Значи има нещо, което не е знаел. Не е лесно да бъдеш добър. Изкуство е да знаеш как и къде да проявиш доброто. Добър човек е онзи, който знае как да използва разумните сили на природата, да прилага на място техните форми. Добрият човек се отличава със способността на всяка Божествена сила да дава съответна форма. Добрият знае какви форми отговарят на природните сили при различни състояния на човека и при различни възрасти. Той работи безпогрешно със силите и с формите им. По този начин и ученикът придобива по-голяма светлина в пътя си.

Който иска да работи съзнателно върху себе си, нека прилага следното правило: да започва с малките величини, а не с големите. Например, някой отива на работа и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта. Той лесно ще се умори и ще спре сред пътя, без да свърши работата си. Видите ли, че някой излиза от дома си с равномерен ход, без пресилване, той може към края да ускори хода си, да увеличи стъпките си и навреме да стигне на определеното място. Той ще свърши работата си добре, защото мисли за сегашния момент, а не за бъдещия. Следователно, като ученици, гледайте да научите урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първото отделение мисли само за него. Започне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназията и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши.

Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допущат вън от школата, но не и в школата, където програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе в ада. Там е място на велики мечти, проекти и планове. Там е място на всички мечти и планове на човечеството. Когато някой иска да стане велик, Бог го праща в ада, да види великите мечти и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, която отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите. Затова и на вас казвам: Започвайте с най-слабите подтици в себе си, с най-малките сили, и постепенно вървете напред. Започнете ли с големите подтици, вие сами се спъвате. Който започва с малките величини, той е в състояние да работи и с големите. Ако баща ти остави голямо богатство, с което можеш да работиш, това е в реда на нещата. Обаче ако баща ти не остави нищо и от нищото направиш нещо, ти си истински човек. За това се иска светъл ум, благородно сърце и силна воля. Докато придобиете тези качества, работете с малките сили. Така са работили всички велики хора. Затова е казано, че малкото се благославя.

Т. м.

17-та школна лекция на общия окултен клас, 22 юни 1922 г., четвъртък, София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help