Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Мисъл и действие

Т. м.

Тема за следващия път: „Влиянието на музиката в живота“. Сега в школата се приемат ученици от различни възрасти, с различна подготовка, поради което се явява известна дисхармония. Едни са по-напреднали, знаят повече; други са останали по-назад, но мислят, че знаят много. От всички се иска работа. Школата не е място за развлечение, но за работа и сериозна мисъл. За да развиете мисълта си, трябва всеки ден, поне по 5–10 минути, да размишлявате върху различни въпроси. Ако страдате от някаква болест, или имате известна мъчнотия, мислете върху тях, да намерите причината на страданията и мъчнотиите. Не е въпрос да търсите причините вън от себе си, в обществото, или в Господа, Който ви е създал. С това въпросите не се разрешават. Лесно е да хвърлите вината за своите нещастия и мъчнотии на другите. Това и животните правят. Като ги нападне някое същество, по-силно от тях, те се крият и си казват: „Лош е светът“. Защо е лош светът, защо ги нападат отвън, те не могат да си обяснят. Заякът бяга от хрътката, лалугерът – от човека и си мислят, че други са виновни за тяхното нещастие.

В нивата на един турчин се явили много лалугери, които нападнали житото. Един съсед казал на турчина, че нивата му ще бъде изядена от лалугери. Като чул това, той взел пушката си, напълнил я със сачми и тръгнал към нивата си, с намерение да убие лалугерите. Като го видели, още отдалеч те застанали на задните си крака и се изправили пред него със страхопочитание, дано не ги убие. Щом видял тази картина, турчинът веднага свалил пушката си и казал: „Понеже ме признавате за господар, подарявам живота ви“. Той си казва: „Признавам погрешката си, затова хвърлям пушката си настрана. Нямам право да убивам мирните същества“. Те пък, от своя страна, седнали на задните си крака, в положение на молитва, да разберат какво намерение има господарят им и да го помолят да им прости.

Това е изопачаване на фактите: лалугерите не са застанали на молитва, но страхът ги е стреснал. Те не са признали турчина за свой господар, защото нямат такива разбирания. Турчинът е изтълкувал нещата по своему. Сега и вие влизате в школата с намерение да станете ученици. Обаче трябва да знаете, че от ученика се иска светъл, прозорлив ум, лесно да се досеща. Не е позволено на ученика да изопачава фактите. Природата е определила цената и значението на всеки факт, затова той трябва да се претегля със собственото му тегло, нито да се преувеличава, нито да се намалява. Същото се отнася и до човека. Никой няма право нито да се надценява, нито да се подценява. Това са крайности, които произвеждат дисхармония, както в отделния човек, така и между окръжаващите. Така ученикът сам се спъва и отбива течението, което иде от Учителя. Щом отбие течението, градината му остава неполята. Една от задачите на школата е да ви запознае с елементарните прояви на природата, да обясни вътрешния им смисъл, за да застанете на такава основа, върху която да градите по-нататъшните си знания. Без основа няма растене, няма и повдигане. Много окултисти и адепти са се издигали на голяма височина, но понеже нямали основа, те са падали страшно, с главата надолу. До известно място човек може да се издигне без големи знания и опитности, но реши ли по-нататък да върви, веднага го връщат назад, като му дават добър урок. Само така ученикът научава, че без знания не се минава през свещените пътеки на Божественото училище. Знание е нужно на всеки човек. Без знание не можете да работите. Как ще решавате задачите си, ако нямате знание? Как ще докажете, че това, което правите, е вярно? Истината, до която човек се домогва чрез знанието, е една, но методите, чрез които се достига до нея, са различни. Следователно не смесвайте методите на религията с Божествените методи. Религията представя сбор от външни методи за възпитание на човека, а Божествените методи са вътрешни. Църквата е разсадник на това, което Божествената школа посажда и обработва. Църквата говори за просветеното съзнание на хората, за техните светли умове и благородни сърца, а Божествената школа буди това съзнание, просвещава умовете на хората и ги запознава с онези закони, които действат в техния организъм, в обществата и ръководят общото развитие на човечеството.

Какво се иска от ученика специално, както и от всеки човек? – Мисъл и действие. Човек не може да устрои хармонично своя дом, да бъде щастлив, докато не разбере Божествените закони и ги приложи. Той не може да обича приятелите си и да бъде обичан, докато Божествените закони не станат негова плът и кръв. Докато не постигнат това, хората ще се женят и развеждат, ще се сприятеляват и ще развалят приятелството си, ще се примиряват и ще воюват. Време е вече да се разберат великите Божествени закони, които природата е сложила в основата на съвременните семейства, общества, държави и народи. Щом ги разберат, те трябва да им се подчиняват. Не се ли подчиняват на тези закони, природата допуща крайностите: болести, страдания, земетресения, урагани, наводнения и др. Една болест може да разстрои организма така, че човек да изгуби паметта си, да помрачи разсъдъка си, да изгуби и знанието, и силата си. След всичко това хората търсят причините на природните бедствия. Те не подозират, че техните лоши мисли и чувства, лошият им живот причинява земетресения, наводнения, глад, суша. Достатъчно е в някое село да се извършат няколко престъпления, за да настане суша, да дойде град. Щом се махнат престъпленията, започва да вали дъжд и градушките престават. Който наблюдава промените в природата и живота на хората, дохожда до заключението, че човек е тясно свързан с природата, затова може да причини големи добрини и големи злини. Тази е причината, поради която Бог не е дал голяма власт на човека. Ако при сегашното си разбиране и морал имаше голяма власт, той би причинил големи нещастия за цялото човечество. При всеки гняв той би вършил такива пакости, за които всякога ще съжалява.

За да не изпада в изстъпления, от човека се иска абсолютна морална устойчивост, а не обикновена; никога да не злоупотребява със силите, които му са дадени. Който злоупотребява със силите на природата, строго се наказва. Има разумни същества, които контролират делата на всеки човек, и щом видят, че той злоупотребява със силите на природата, веднага му въздават заслуженото. – „Няма ли прошка за погрешките?“ – Бог прощава, но самите закони наказват. Всяко нарушаване на Божествените закони носи лоши последствия. Затова именно казваме, че погрешките се прощават, но не се извиняват. Ето защо, всяка погрешка трябва да се изправи на своето време. Защо е направена една погрешка, не е важно; важно е да се изправи. Като изправяте погрешките си, ще дойдете и до причините им. Докато греши, човек не може да се ползва от знанието, което му се преподава. Той трябва да бъде крайно досетлив и чувствителен, да долавя и най-финните прояви на природата. Ще кажете, че човек трябва да има воля. Каква воля: разумна, или неразумна? Ако волята ви е неразумна, вие можете да свиете юмруци, да навъсите вежди, да произведете страх, но без да причините някакъв преврат в окръжаващите. Обаче, ако приложите разумната си воля, без юмруци, без навъсване, вие ще бъдете тих и спокоен, ще изпратите мисълта си далеч, и тя ще произведе нещо добро, каквото малцина са очаквали. Затова прилагайте разумната си воля и не очаквайте нищо наготово. Религиозните казват: „Бог ще нареди всичко“. – Той е наредил всичко. Светът е нареден от Бога, но ние не трябва да го разваляме. Животът ни е даден от Бога, но ние не трябва да го разрушаваме.

Помнете: Светът е нареден добре. Човек има тяло, с което може да живее. Той разполага с добре устроен мозък, чрез който възприема и предава мислите; той разполага с дробове и сърце, като органи на дихателната и кръвоносна системи; със стомах – за смилане на храната. От вас зависи да живеете добре. Докато сте трезви и разумни, вие се радвате на добре нареден живот. Щом изгубите разумността и трезвеността си, сами нарушавате правилния ход на живота си. Като казвам, че животът на всички хора е уреден, имам предвид грижите, които Баща ви е положил за вас, да ви осигури. Но Той чака деня, когато станете пълнолетни, сами да се ползвате от капитала, който е вложил в своите банки на ваше име. Ако не сте готови за този ден, ще останете за дълго време още под опеката на по-големите си братя, които са завършили своето развитие. Не постъпва ли така и вашият земен баща? Вие сте едва петгодишно дете и той е вложил вече в банката на ваше име сумата сто хиляди лева, която ще получите на 21 годишна възраст. До това време той ще ви възпитава, ще ви учи, да развиете правилно ума и сърцето си, че като пораснете, да знаете как да се справите с капитала, който е вложен на ваше име. Като казвам, че сте осигурени, това не значи, че имате право да вършите каквото искате с този капитал. Ако не сте готови да разполагате разумно със своя капитал, вие ще го прахосате в скоро време и ще изгубите смисъла на живота. Капиталът, който ви е даден, трябва да се използва така, че да даде добри резултати. Като ученици, колцина от вас знаете програмата на днешния ден? Колко души изпълниха поне първия номер на тази програма? Според мене първият номер беше още със ставането си от сън да отправите благодарствена молитва към Онзи, Който ви е дал ума, сърцето и волята, като пособия за работа; после, да благодарите за грижите на вашите родители, братя и сестри и приятели. И след това да се помолите да изпълните добре програмата на деня.. Кой е започнал така деня? Повечето хора бързат да се измият, срешат, облекат, на бързо прочетат една молитва, закусят и отиват на работа. Ще кажете, че сте заети. Поетът е зает със своята поезия, ученият – със своята наука, философът – да доказва как е създаден светът, съществува ли Бог и т.н. Това са странични работи. Преди поезията, преди науката, преди философията има нещо по-важно за човека, а именно: да се свърже с Бога и тогава да пристъпи към ежедневната си работа. Остане ли първо да философствате, а после да работите, ще изпаднете в смешно положение. Като работите, вие ще дойдете до причините и последствията на нещата по естествен път.

Един момък, от едно българско село, много отдалечено от железопътната линия, след свършване на гимназия, по някакъв щастлив случай, му се отдало да следва университет. Той свършил по естествените науки. Като се върнал при родителите си, в своята родна колиба, измазана по тамошния обичай с говежди тор, той спокойно си отдъхнал от шумния град и умствените занятия. Един ден, като си почивал в колибата, видял на тавана лепнато говеждо извержение. Той извикал баща си и почнал да му доказва, по какъв начин и с помощта на какви сили извержението се е залепило там. Баща му слушал цял час неговите доказателства и казал: „Синко, какви сили и закони са действали, не зная, обаче зная, че майка ти донесе една тенекия, пълна с говежди извержения, и ги лепна на тавана. Ако тя не беше направила това, не зная какви сили щяха да действат и откъде щяха да дойдат“.

Сега аз казвам: Често някои учени изпадат в положението на младия момък, току-що свършил университет, и започват да доказват, че светът е създаден под влиянието на механически закони и сили без участието на някаква разумна сила. На първо място е участието на разумната сила, която прилага механическите сили в действия. – „Защо съществуват злото и доброто?“ – Върху този въпрос не може да се разисква. Да питате защо съществува злото, това е все едно да питате защо съществуват изверженията. Всичките болести се дължат на особен род извержения, т.е. гниещи вещества в човешкия организъм. Където има извержения, там има и живот. Изверженията са резултат на неправилното хранене и на нездравословната храна, която употребяват живите същества. По тях можете да познаете характера на животните. Колкото по-лош е характерът на някое животно, толкова повече отрови съдържат неговите извержения. По изверженията на човека ще познаете неговите погрешки и грехове. Следователно има грехове, подобни на кучешките извержения; други, подобни на тези на вола, на овцата, на козата и т.н. – „Не можете ли без грехове?“ – Може, но трябва да не ядете. Щом престанете да ядете, ще изчезне и злото, и грехът. – „Може ли без ядене?“ – Не може без ядене, но и без зло не може. Понеже не може без ядене, човек си позволява даже да отнема живота на същества, за които нищо не е направил. Той яде кокошки, агнета, прасета, които е хранил наистина, но не за тях, а изключително за себе си. Той ги отглежда, защото знае, че един ден ще опита месцето им.

По отношение възгледа си за храната, която употребяват, хората се делят на месоядци и вегетарианци. Първите поддържат възгледа, че месната храна е най-здравословна а вторите, че растителната храна е по-чиста, по-хигиенична. Ако обърнете погледа си към природата, ще видите, че хранителните елементи, които се съдържат в месото на млекопитаещите, се срещат в зеленчуците и в плодовете даже в по-голямо количество и в по-чисто състояние. Човек трябва да знае как да използва енергията от природата, да я приеме от нейния първичен източник, а не от животните. Днес животните възприемат първичната енергия от природата, а хората – от тях. Друго щеше да бъде здравословното състояние на човека, ако той по един разумен и съзнателен начин сам би използвал енергията на природата. Засега енергията, която хората придобиват от природата, е ограничена, понеже и те сами са ограничени. Ограничението на сегашните хора не е само за един момент, но продължителен процес, резултат на ред култури, през които те са минали. Едва сега се забелязва слабо освобождаване от ограниченията. За ограниченията много е помогнал човешкият ум, който от гледището на науката се е стремял да докаже със статистически данни, че месната храна е най-здравословна. Тогава как ще си обяснят причината на многото смъртни случаи и на многото раждания? Това са аномалии в природата, резултат на неестествения живот на хората, както и на неестествения начин на хранене. Някои учени поддържат мисълта, че колкото повече деца се раждат, толкова по-добре. Други пък поддържат обратния възглед. Значи това е един от спорните въпроси. Този въпрос може да го разреши само природата. Тя има свой план, свой възглед колко деца трябва да има едно семейство. При това колко от тях да бъдат момчета и колко – момичета. Ето защо, учените трябва да знаят какво разрешение дава природата на този въпрос.

Изучавайте характера на децата, да видите къде са ставали и стават отклонения от нормалния път на природата. Ще забележите, че в едни семейства се раждат повече момичета с мъжки характер, а в други – повече момчета с женски характер. Това е аномалия в живота. Когато мъжът се облече в женска форма и жената – в мъжка, това показва, че има нещо неестествено в човешките прояви. Тази е причината, където повечето хора се стремят към господарство. Всеки иска да бъде господар, да заповядва. И жените искат да бъдат господари, затова се стремят да подражават на мъжете – в облекло, в прояви и т.н. Малко хора ще срещнете, които са доволни от положението си. Слугата иска да бъде господар, ученикът – учител, детето – възрастен, жената – мъж. Не е важно да бъде човек мъж или жена по форма, но по съдържание. Какво всъщност е мъжът, и какво – жената? Мъж е този, който мисли право, по законите на мисълта; жена е тази, която живее правилно, по закона на разумното сърце. В по-широк смисъл казано: Всеки, който живее според законите на възвишената мисъл, е момък; всеки, който живее според законите на разумното, благородно сърце е дева. Понятията „мъж“ и „жена“ са се явили отпосле, като резултат на някои временни положения, които човек заема в живота. Природата, обаче, е създала чистите форми – момък и дева. Като резултат на неправилния човешки живот е станало известно преплитане между тези форми. Тази е причината, където днес срещаме умни хора, които не живеят добре. Значи те са запазили качествата на ума си, а са изопачили сърцето си. Широко погледнато, този човек не е умен. Може ли да бъде умен този, който увлича своя народ в безразсъдни дела? Умен ли е този писател, който написал книги, които тровят младото поколение? Умен ли е този учител, който води учениците си в кривия път?

Какво трябва да се прави, за да се запази човек от лошото влияние на своя изопачен ум, както и от влиянието на окръжаващите? Само онзи може да се запази от влиянието на изопачения ум, който има силен стремеж към истината и свободата, към светлината и знанието.

Всеки човек търси истината, за да се освободи от заблужденията си; той се стреми към светлина и знание, за да намери правия път, по който трябва да върви напред. Истината и светлината са подтици на човешката душа, които трябва да се използват. Като се стреми да върви напред, човек може да направи известни отклонения в пътя си, да вземе лява или дясна посока. Това нищо не значи, важно е да държи правата посока. Какво означава думата „път“? Обикновеното схващане на понятието „път“ подразбира движение по права линия, от единия до другия и край. От Божествено гледище, понятието „път“ подразбира сбор от разумни методи, които човек прилага в живота си, за да влезе в светлия Божествен свят. Значи път съществува само в Божествения свят.

Сега, да се върнем към основното положение на лекцията: мисъл и действие. Кое трябва да предшества: мисълта, или действието? Едни твърдят, че човек трябва първо да мисли, а после да действа; други, точно обратното: първо трябва да действа, а после да мисли. Това са две положения, които трябва да се разединят и съчетаят математически. За това е нужно един досетлив ум. Ще кажете, че е невъзможно човек да действа, преди да е обмислил какво прави. Това значи да започнеш една работа, преди да си обмислил плана и методите, по които ще вървиш. Според Божествената логика и двете положения са прави, но при известни условия, а именно: когато вършиш една човешка работа, първо трябва да мислиш, а после да действаш; когато вършиш Божествена работа, първо трябва да действаш, а после да мислиш. Ти действаш, Бог мисли. Той ти е дал план, по който да работиш, няма защо да мислиш. Когато искаш Бог да действа за тебе, тогава ти ще мислиш, ще съставиш план на работата. Бог ще действа така, както ти си обмислил работата. При това положение, за да не изпадате в противоречия, трябва да бъдете искрени, чистосърдечни и разумни. Не приложите ли своето чистосърдечие и разумност, в края на краищата ще възстанете против Бога, Него ще държите отговорен за вашите нещастия и неуспехи. Справедливи трябва да бъдете! Вие сте обмислили плана на своите действия, от Бога искате само условия да реализирате мисълта си. Защо Го държите отговорен? Някой намислил да краде, да убива, да прави зло, иска съдействие от Бога. Той го оставя свободен, да прави, каквото иска. След това, като го дадат под съд, като го затворят, като го накажат, той се сърди на Бога. Това не е право. Човек трябва да знае, че всяко дело, добро или лошо, носи последствия. Друг е въпросът, когато човек остави Бог да мисли, а той да действа. Тогава работите се нареждат добре. Божиите планове са строго определени. За всяка работа Той има само един план, който се ръководи от абсолютното добро.

Следователно, дръжте в ума си правилото: ако мислите по човешки, работите ви ще се нареждат по човешки; ако мислите по Божествените закони, работите ви ще се нареждат по Божествен начин. Каквото мисли човек, това прави; както действа, така мисли. За да не правите погрешки, оставете Бог да мисли във вас, а вие да действате. Когато Бог мисли, ти стой настрана, не давай мнението си, не коригирай Неговия план. Какво виждаме в живота? Ако жената е недоволна от положението си, тя се сърди на Бога, че я направил жена. Мъжът пък се сърди, че го направил мъж. Не зависи от човека какъв ще се роди, мъж или жена. Друг разрешава този въпрос. Дали си мъж или жена, ти трябва да бъдеш доволен от положението си. Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си. Най-после, трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят. Човек няма право и да избира родителите си, или в кой дом да се роди. Миналият живот е определил сегашния, а сегашният ще определи бъдещия. Значи до раждането си човек не може да бъде господар на условията си, но след раждането си той вече може да изправи живота си. Като стане пълнолетен, човек е в състояние да нареди живота си, както иска. Затова е нужна силна воля и работа, нищо не се дава наготово. Ако синът е разумен, в един момент може да се справи с недостатъците на баща си. Бащата обича да пие, връща се у дома си пиян, създава неприятности на домашните си, разпилява имането си. Лошите прояви на бащата са в състояние да отвратят сина от пиянството и той да вземе решение никога в живота си да не пие. По този начин синът дава добър урок на баща си и му помага да се освободи от недостатъка си. Рече ли синът да се оправдава с лошо наследство, или да очаква на Бога, Той да оправи работите, неговият живот ще бъде като този на бащата.

Често слушате някои религиозни да казват, че Бог е добър, ще оправи работите. Че Бог е добър, това е вярно сто и едно на сто; че ще оправи работите и ги оправя, и това е вярно. Обаче какво се иска от човека? – Да учи. В какво се заключава ученето? Какво трябва да учи човек? Много неща има за учене и то такива, на които човек никога не е спирал вниманието си. Например, от значение е да знае човек как да движи очите си, какви неща да гледа; как и къде да насочва носа си, за да възприема само благоуханията, а не и лошите миризми; да знае как и къде да поставя ръцете си, как да ходи и т.н. Излезе ли някой оратор на сцената, говори добре, красноречиво, но се смущава, не знае къде да постави ръцете си. Ще кажете, че не е важно къде ще държите ръцете си: отпред или отзад, на корема или на кръста, съединени или пуснати надолу. За неразумния това не е важно, но за разумния е от голямо значение. Колкото е важно как става съединяването на полюсите в електричеството, за да се произведе светлина, толкова е важно дали ръцете са съединени, или пуснати надолу. Има моменти в живота, когато ръцете трябва да бъдат отворени. Това е особено важно, когато човек се моли. Във време на молитва дръжте ръцете си отворени, а не свити. Такава молитва не се приема. Тя създава лош контакт с разумния свят, а това води към лоши последствия. Как трябва да държите ръцете си във време на молитва, до това всеки сам ще се домогне. От последствията на молитвата ще вадите заключения, дали право сте държали ръцете си. Всеки сам ще прави опити и ще се учи. Всяко движение, всяка дума имат своите добри или лоши последствия. Даже тонът, с който изговаряте думите, има голямо влияние върху човека. Не е все едно дали бащата ще каже: „Иване, свърши тази работа!“ „Иди, Иванчо, свърши, моля ти се, тази работа!“ И синът може да каже на баща си: „Тате“, или: „Татко“. Когато човек даде път на гнева, в него се проявяват низшите енергии, седалище на които е задната част на мозъка. Когато проявява благородството си, човек дава предимство на енергиите, които излизат от симпатичната нервна система. За да не заливате тези енергии с енергиите на гнева, трябва да си въздействате по някакъв начин, да не се спъвате сами. Колкото по-малко кръв приижда в задната част на мозъка, толкова по-голяма възможност има човек да прояви своите висши енергии. Ученикът на Божествената школа изучава именно такива методи, чрез които отправя кръв към челото, към горната част на главата и към всички останали центрове, които страдат от недоимък на кръв. Правете опити в това отношение, да развивате еднакво мозъчните си центрове. При това ученикът трябва да знае как да се пази, за да не ограбват енергиите, които той придобива.

Забелязано е, че при отваряне на Божествената школа всякога се явяват външни и вътрешни противодействия, с цел да ограбят духовните сили, които се развиват в учениците. Тези сили са богатство, към което всеки се стреми. Обаче тук не се позволява никакъв паразитизъм. Не е позволено на низшите същества да живеят за сметка на висшите, разумни същества. Докато Божествената школа съществува, ще има плодородие, изобилие и напредък. Престане ли тя да действа, плодородието, изобилието изчезват. Блажен е онзи народ, който съдейства за развитието на школата. Всеки народ, който дава път на Божествените закони, напредва и в умствено, и в духовно отношение. Ако започне да се противопоставя на тези закони, той сам подписва присъдата си. Никой народ, никое общество, никое семейство, никой човек няма право да се противи на Божествените закони.

Днес Бог благоволи към славянството; иска да го сложи на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага и велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тези условия правилно. Ако славянството не използва благоприятните условия, вместо него ще дойдат други, но Божият план трябва да се реализира. Всеки народ, като един човек, трябва да изпълни своята мисия. Мнозина гледат на Божественото учение като на секта, която ограничава човешкия ум и спъва развитието на сърцето. Според тях, които следват това учение, са изменници на своя народ. Аз казвам тъкмо обратното: Които не приемат Божественото учение, те са изменници не само на своя народ, но на цялото човечество. – Защо? – Защото Божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това всички трябва да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитват нещата; ние не говорим тайно, а наяве. Ние не желаем заблуждението на хората, а тяхното освобождение. Ще бъдете смели и решителни да завъртите колелото, та който се хване на него, трябва да се съгласи, или нагоре да върви, или да падне долу. Който е решил да служи на своя народ, трябва да говори, да проповядва истината. Не е писател онзи, който не изповядва истината: и поетът, и художникът, и вестникарят – всички хора трябва да служат на истината. Не се прощава на онзи, който си служи с лъжата. Свещеникът, учителят, майката или бащата, които си служат с лъжата, сами са се осъдили. Истината трябва да бъде ръководното начало в живота на човека.

Днес от всички хора се иска да преобразят живота си. Старите основи не издържат на новите условия. Новото вино ще се налее в нови мехове. Мнозина питат, като са работили толкова години, нищо ли не са спечелили. Все сте спечелили нещо, но трябва още да работите. Който всяка сутрин става рано и отива на нивата да копае, все придобива нещо, но това не значи, че следващата година не трябва да работи. Обаче, който е възлагал работата си на другите, нищо не е спечелил. Някои работят много, малко придобиват, защото искат да имат големи резултати. И като се обезсърчат, търсят лек начин за работа. За да имате успех, трябва да започвате с микроскопически опити. Правете малки екскурзии, да се свързвате със силите на природата и да черпите направо от нея. Когато сте в общество на много хора, не избягвайте простите. И от тях можете да се учите. Ако знае как да се отнася с хората, човек ще научи велики работи. Бъдете готови да си помагате взаимно.

Един ден видях два вола: единият легнал, а другият стои до него и го лиже от всички страни. Докато не го очисти добре, той не престана да го лиже. Това е отличен пример и за хората. Кой би измил лицето на брата си? Кой би взел вода, да измие лицето на своя ближен, или поне да му помогне да се измие? Като видите, че лицето му е нечисто, ще му кажете: „Иди на чешмата, да се измиеш“. Малките услуги развиват благородството в човека. Разумният се учи от малките работи. той събира материал и от дребните неща, както пчелата събира мед и от най-малките цветенца. За да събере малко мед, тя посещава стотици и хиляди цветове. Така трябва да постъпват учителят и ученикът. От много неща ще придобият малко знания. Хубавите неща се печелят мъчно. При това трябва да приложите търпението си; не мислете, че с бързане ще постигнете нещо. Защо бързат хората? – За да не изпуснат условията. Това е криво разбиране. Каквито и да са условията, Божественият план ще се реализира. Бог може да разруши света, но пак ще го създаде, по-красив и величествен. Той може да отнеме живота на човека, но отново ще го върне към живота, ще го възкреси и ще го направи по-силен, отколкото е бил по-рано. Всъщност Бог не руши, но видоизменя нещата, дава им нов подтик, нова енергия. При каквито условия и да се намирате, Бог ще изпълни своите обещания. В Божиите обещания няма обратна реакция. Ако не мислите така, и вие ще се намерите в положението на Христовите ученици след разпъването на Христа. Те се разбягаха и си казаха: „Ние мислехме, че Христос ще стане цар, а Той е вече разпнат – всичко се свърши с Него“. Обаче Бог работи навсякъде: и в гроба, и в сърцата на хората. На третия ден Христос възкръсна от гроба, но Той възкръсна и в сърцата на учениците Си, които отново Го видяха и се изпълниха със сила. Те придобиха ново съзнание, нов дух. Те разбраха истината и тръгнаха в нов път.

Сега и на вас казвам: Следвайте пътя, който Христос ви е показал, и не се обезсърчавайте. Христос предупреди учениците си, че ще отиде при Отца си, да им приготви жилища, но те забравиха какво им беше говорил. След възкресението те си спомниха думите Му и се успокоиха. Тъй щото не се страхувайте какво ще стане с вас. Ако първо мислите, а после действате, вие вървите в човешкия път и каквото направите, ще се превърне в прах. Ако първо действате, а после мислите, вие вървите в Божествения път и каквото направите, ще възрасне. Когато мислите върху нещата, трябва да ги различавате, да знаете кои са Божествени и кои – човешки. Божествените работи растат, развиват се и дават плод. Те са вечни и неизменни. Човешките работи са временни и преходни. Учението, което сега ви се проповядва, е Божествено. Аз се застъпвам за него; заедно с мене се застъпват всички разумни и възвишени същества. Щом това учение е Божествено, заслужава човек да се пожертва за него, за да намери своето спасение. Божественото прославя човека, а човешкото отнема всичко добро и възвишено, което е вложено в него, и го подлага на изпитания. Как познавате Божествените неща? – Чрез опит. Достатъчно е да дадете на гладния, изнемощял пътник парче хляб от най-доброкачествено брашно, за да му възвърне силите и да задоволи глада му. Трябва ли след това да доказвате на този човек, че хлябът е доброкачествен? Ако и след първия опит той се съмнява в доброто качество на хляба, може да направи втори, трети, четвърти опит. Ако след десетия опит продължава да се съмнява, този човек не е готов за Божественото. Той трябва да следва още човешкия път, да се обезвери в човешките възможности и тогава да потърси Божественото. На такъв човек казвам: Върви в пътя си и сам си изкарвай прехраната.

И тъй, като дойдете до Божествените истини и се уверите в тях, не ги проверявайте повече. Божествената истина е храм, в който не можете да се съмнявате. Веднъж доказана, тази истина повече не трябва да се доказва. Остане ли да се доказва няколко пъти, да ви убеждава в своята абсолютност, тя губи своята цена. Всяко нещо, което започва с действие и свършва с мисъл, е Божествено. Всяко нещо, което започва с мисъл и свършва с действие, е човешко. Значи, когато човек действа, Бог мисли за него. Когато човек мисли, Бог действа за него. Докато сте свързани с Бога, по който начин и да започвате, работите ви ще вървят добре. Ще кажете, че разбирате тези неща, но искате да ви се даде нещо повече, по-големи знания. Големи знания се дават на здравия, който може да се храни с твърда храна и да я асимилира добре. На болния обаче се дава лека храна. Той се храни с мляко и с яйца и мисълта му е заета само с това, колко мляко и яйца употребява всеки ден и дали положението му се подобрява. Какви знания може да придобие човек при това положение? Ще кажете, че човек трябва да се храни добре, да стане силен; той трябва да бъде богат, да си пробие път в живота. Това не е право разбиране. Външната сила и външното богатство не разрешават въпросите. Вместо щастие те носят нещастие. Щастието на отделния човек, както и на всеки народ, се крие във вътрешната сила и във вътрешното богатство. Трудът и работата носят щастие на човека. Обаче те не са разпределени равномерно, поради което се явяват големи противоречия и разногласия между хората.

Какво е било досега, как сте живели в миналото, вината не е само във вас. Миналото не е важно. Днес вие искате да поставите нови основи на живота си и трябва да мислите по въпроса, какво бъдеще да си създадете. Ще градите по нов начин, с нова енергия и с подтик към нов живот. Ако не можете да изполвате разумно тази енергия, тя ще създаде обратна реакция. Много естествено. Представете си, че ви дам една семка и ви кажа как да я посадите и при какви условия. Ако не спазвате времето и условията за посаждането и, няма да получите никакъв резултат. Значи определено е времето, както и условията, при които могат да се посаждат семената и растенията. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Изгубите ли условията, не може да очаквате добри резултати. Не може да развивате добродетелите си, ако не спазвате благоприятните условия за това.

Като ученици, вие трябва да работите за развиване на своите скрити дарби и способности, но по естествен начин, да се проявяват постепенно, а не изведнъж. Всяко бързо постижение не води към добър край. Например, ако изведнъж придобиете големи знания, вие можете да се възгордеете, а гордостта води към падане. Като се развива естествено, човек се ползва от благата, които природата му дава. Същевременно той използва разумно всички условия, които благоприятстват за развитието му.

Като се говори за Божествената истина, някои я смесват със своето религиозно верую. Всъщност те коренно се различават. Щом дойде до известно верую, човек може да се ограничи и зароби, когато Божествената истина нито ограничава, нито заробва, но освобождава човека. Следователно само онзи може да приложи истината, който има знания; ако няма знания, истината ще му причини големи страдания. Човек придобива знания, когато изучава себе си и своя ближен. Тогава той си обяснява защо не може да търпи този или онзи и как може да смени своето неразположение към него. Двама души не могат да се търпят, когато станат положителни, т.е. с един и същ род енергия. Докато единият от тях смени състоянието си, те трябва да потърсят някого, с противоположна на тях енергия, който да хармонизира или уравновеси енергиите им. Ако и при това положение не успеят, да потърсят трети, четвърти, докато постигнат добър резултат. Ето защо, когато казвате, че някой човек е нервен или нетърпелив, всъщност не е така. Такива хора не съществуват, но в известен момент в някои мозъчни центрове се натрупва излишна енергия, която очаква времето си да се освободи, да излезе навън. В това отношение тя е подобна на бомба, която експлодира и причинява малки или големи пакости. Освободи ли се от тази енергия, човек се успокоява и става добър. Когато е разгневен, човек се сърди, кара се, удря, чупи, каквото намери на пътя си. Щом изразходва енергията си, той става кротък като агне. В какво се заключава лошавината на този човек? – В излишната енергия. Ако може да използва разумно тази енергия, той ще бъде активен, добър и работоспособен.

Като се приготви тази лекция, нека всеки от вас си я препише в една тетрадка. След това да извадите по-важните мисли, върху които трябва да работите. Работата ви ще се състои в размишление и приложение. Ще мислите и ще прилагате, да видите до какви резултати ще дойдете. Работете върху лекцията цялото лято и след това ще ми дадете тетрадките си да ги прегледам. Искам да видя как сте схванали лекцията и кои мисли намирате за съществени и приложими. При това всеки сам ще напише лекцията, и то ръкописно, за да извлечете по-голяма полза.

Задача: В продължение на две седмици всеки ден отделяйте по пет минути за размишление. Щом се събудите от сън, веднага станете и докато сте още бодри, с необременен ум и сърце, оставете се свободно на Божията мисъл, тя да ви обладава, да се изсипе върху вас и да се почувствате като новородено дете, което не мисли за нищо, което е свободно от всякакви грижи и безпокойства. Каквато мисъл влезе в ума ви през петте минути на размишление, това е вашата придобивка през деня. Колкото и да е малка мисълта, която сте възприели, тя ще внесе известно разширение в съзнанието и ще развие вашата самоувереност. Тежко е положението на онзи, който няма никаква самоувереност. той всякога се колебае между две състояния, може ли да свърши една работа, или не може. Ученият трябва да спряга глагола „мога“. Щом се намери пред някаква мъчнотия, той трябва да каже: „Всичко мога да направя в името на Христа и на Бога“. Така е казал някога апостол Павел: „Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа“. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ми бъде, и аз ще ви се изявя“. Като размишлявате всяка сутрин по пет минути, изговаряйте в себе си формулата: „Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа. И аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе, за изпълнение на Твоята воля“.

Изпълнявайте задачите и упражненията, които ви се дават в класа, прилагайте наученото, за да преодолеете мъчнотиите, на които ще се натъквате. Ще знаете, че небето и земята могат да преминат, но няма да се измени нито една резка от Божия закон. Всичко, което Бог е казал, ще се изпълни без никакво изключение. В Божиите закони няма изключения. За да ги приложите, трябва да работите, да се приготвите за новите условия. Бъдещето носи по-добри условия от сегашните, както пеперудата – за гъсеницата. Ако не се завие в какавида, гъсеницата никога не може да се превърне в пеперуда и да се радва на красивия живот. Заслужава човек да пожертва всичко, за да влезе в новите условия на живота.

Кой е пътят, който води към новото? – През мъчнотиите и страданията. Като ги преодолее, човек влиза вече в новия живот – в живота на Любовта. Когато казваме, че хората трябва да си помагат, имаме предвид техните мъчнотии. Какво прави селянинът, когато колата му се задръсти някъде? Той вика на помощ съседа си. Ако двамата не могат да я изтеглят, ще дойде трети, четвърти. Съберат ли се десет души, те могат да свършат и най-тежката работа. Казано е, че това, което един човек не може да направи, десет души могат лесно да го направят. Тогава виждаме, че колата върви и без волове. Всички са опитали закона на взаимната помощ и могат да разчитат на него. И тъй, каквито мъчнотии да имате, не се обезсърчавайте. Те са в реда на нещата. Те крият в себе си известни блага. Човешкият характер се изпитва чрез мъчнотиите и страданията. Който не е готов, той пропада на изпитите. Това не значи, че има право да отлага изпитите си. Готов ли е, или не, той ще бъде подложен на изпит, сам да разбере какви убеждения има и доколко може да издържа. В древността учениците на окултните школи били подлагани на специални изпити, за да проверят доколко са смели. Връзвали очите на ученика с кърпа и го завеждали между непознати хора, въоръжени с ножове, които веднага се хвърляли върху него. Сваляли кърпата от очите му и го оставяли сам, да видят как ще се справи. Голям ужас преживявал ученикът, но когато въоръжените почвали да го мушкат с ножовете, оказвало се, че ножовете били от картон. Това е изкуствен изпит, но животът поставя ученика на много изпити, по-страшни от този, и който може да издържи, се приема за ученик в школата. Христос казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, е за добро“. Така трябва да мисли всеки човек и да върви напред.

Мнозина мислят, че като влязат в школата, работите им ще се наредят, но излиза обратното – работите им се объркват повече. Те се обезсърчават и искат да напуснат школата. Те не знаят, че ако в школата работите им се объркват, вън ще бъде по-лошо. Благодарете, че сте тук, където възможността да научите законите на живота е по-голяма, отколкото другаде. Тук поне сте под покрив, на сухо. Не мислете, че целта на школата е да урежда вашите материални работи. Тя има велико предназначение. Дръжте в ума си стиха, който Христос казал: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ако разберете дълбокия смисъл на този стих, лесно ще се справите с мъчнотиите и противоречията. От вас се иска прилежание и работа. Учителят обича прилежните ученици. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Ще учите, ще прилагате Божиите закони, за да познаят всички, че сте ученици на Божественото учение. От делата ви ще познаят, че учението, което следвате, е Божествено. Ако говорите само и не прилагате, никакъв плод няма да имате. Мнозина говорят за Любовта, но плод нямат; говорят за Мъдростта, плод нямат; говорят за Истината, плод нямат. Думите им са безплодни. Те цъфтят, цветовете им са ароматни, но плод не дават. Много пчели има около тях, но оплодяването не става правилно. Време е вече Божествените дървета да дават плод.

Т. м.

16-та школна лекция на общия окултен клас, 15 юни 1922 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help