Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Както е Он чист

И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.(I Йоан 3:3) Сега аз ще говоря върху положителната страна на живота. Ще вляза малко по-обективно без много философия, т.е. няма да говоря много отвлечено, но близко до самите факти. „И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.“ Всеки, който има надежда, на кого? – На Христа. Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си, и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере. Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга. Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат. Животът трябва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В това развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и да се очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – където стъпите, не можете да гледате Природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън. Някой ще каже: „Ще мине“. Ще минат ден, два, три или десет и Природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате. Другият начин е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.

Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли. Ние казваме: времето цери. Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл. Като слезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво се състоят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите например сто хиляди лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, из ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате – спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща. Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В живата Природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм. Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, това се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога. Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“. Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В това отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с Него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: човек сам себе си може ли да утешава? – Не може. Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо? – Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас. Сега върху това говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. те дават по някой път на това говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин. Не, аз ще ви докажа практически. Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума и тя, понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“. Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме?“ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми три хиляди лева в заем. Обичаш ли ме?“ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем?“ Брат ако си или сестра, щом изповядваш, че имаш любов, казвам: покажи любовта си. Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри. Какво ще направят? – Ще направят това, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали. Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е. организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват. Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим. Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: аз ще проявя волята ти. Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля. Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там. Тогава в какво се състои силата на вашия живот? Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате Го, това не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек, и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа. Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как Го познаваме. Аз познавам Христа, обичам Го, заради Него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си. Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват дотам и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си; като са нетърпеливи, казват: и Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма. Защо бедят? – За да се оправдаят, налагат и на Христа. Но това не е философия. Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства. Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно усилват волята. Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем. А когато говорим за истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света.

Истината е, която ще покаже методите, тя ще ни освободи, истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората. Е, как? Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен и пак да открадне. От теологическо гледище това е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, слага торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ – и връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките. Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели. Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, това богатство трябва да го изхвърлиш навън. Всички непотребни мисли изхвърли навън, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ. Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света. Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои Учителя“. Аз пък питам: защо пък да не ме занимава? Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен да му говоря или не. Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при Учителя, какво ще го безпокои“. Не се спъвайте един друг. При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено. Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след това с чувствата, после с волята. Най-първо трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята.

Някой казва: „Отишъл при Учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли? Аз тук го виждам. Най-първо горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят. Трима души са учителите и тримата са един. Нали казва там, че са трима? Отец – аз сега развивам принципално думата „Учител“ – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно. Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот. Сега най-първо вие трябва да имате общение с кого? С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате. Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът. Щом имате движение, ще образувате форма. И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир Учителя“. В какво се състои това „увличане“? Увличането може да бъде съзнателно и несъзнателно. Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни. Питам, разсъждавам сега от чисто практическо гледище: това увличане принася ли известен практически резултат? Най-първо, се изпразва кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно това увличане не е на място. Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо. Питам: това увличане уместно ли е? – Разбира се. Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си и живее разумно. Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: в кръчмата не стъпвайте. Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир Учителя, то вашият дом ще се развали, не. Ако той е един истински Учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече Любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече Любов, повече разумност и ще се отнасяш по-добре с мъжа си. Туй е закон.

Ще правите разлика къде е увличането: в работилницата или в кръчмата. Ако е в кръчма, казвам: излез вън, а ако е работилница – стойте и свършете занаята. Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди. Има души, които са се събудили. Мъжът иска да спре жена си. Не спирай жена си! Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след това ще имаш отлична жена. Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето. Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля. Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан. Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“. – Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти или в децата ти, в дъщеря ти, не спъвайте никого. Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването. Искам от всинца ви да разсъждавате. Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от Любов и аз се радвам на тази Любов. Но някой път някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от Любов. Не искал човекът, от Любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му. Ще се пазим да не стискаме много. Любовта трябва да действа много меко, много меко. Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото. Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе вкъщи, където хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож? Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“. Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите, колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти. Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши. Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в Неговата градина, да си опитвате ножа на ляво и дясно – по цветята му и на Неговите дръвчета? И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже заради вас? Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“, веднага спирате Духа. Какво ще каже Христос, като види това? Ще ви похвали ли? – Няма да ви похвали. Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“. Дойде ли това пробуждане, никого не спирай. И после: там, където Духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух. Преди повече от 15 години бях в новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“. Питат го: „Защо тогава продаваш ракия?“ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им. Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“. Казвам: човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядвал със следния пример: една селянка се обърнала, без да проповядва някой. – Когато била момиче на 16 години, дядо дал едно Евангелие. Тази мома сложила Евангелието на дъното на сандъка, сложила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва сандъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени. Дядо отива да провери и казва: „Тя десет пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я слага в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала истината. Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни да не вземат всичкото време, да не говорят много. Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи. И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем. Понякога аз забелязвам някой човек казва: „Говори ми малко“. Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял. Докато дойде време за обед, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши?“ Кажи му само един стих. След това остави човека да поработи: едното семе, паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате. Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност. Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат десет, петнадесет минути, един час, все за болестта си разправя. Излезе си, дам му наставления. Дойде друг, и той вземе да разправя. Трябва и него да слушам един час. Излезе той – трети, четвърти. Нима трябва да им кажа: не говори сега? Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът. Така ще се учиш на търпение. По този начин съм опитал колко мога да търпя. Ще дойде някой, изслушай го. Всякога съм забелязал, че там, където прибързват, все грешат, лично аз съм забелязал, правил съм опити. Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“. Аз казвам: да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине. И аз разсъждавам като вас.

Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин да си изправят погрешката. Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем. Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говор сега, мълчи“. Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари. Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“. Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече. Та в известни случаи ние трябва да търпим. Трябва да бъдем умни. Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме. Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високообразован“. Той е един голям сом, щом го сложите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат. Питам: защо ви е този сом? На вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане в това отношение, практически са за предпочитане. Да обясня мисълта си. Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона. В България какво ще правиш с тях? Всеки слон ще изяде по пет крини ориз на ден, десет крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега? За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слонове, само да ядат ориз. После ще задлъжнеете. В някои хора има големи идеи. Има един приятел, който 30 години бе като perpetuum mobile, и той дошъл да разреши да направи ли един заем, за да му помогне – да повдигне едного или не. Обаче, усъмнил се, повикал някои приятели и един почнал да го подпитва. „Виждаш ли ги, искат да ме подпитват, да вземат моето изкуство, да подкрепя тяхната работа, но този въпрос надали ще се разреши.“ Защо? – Защото той се усъмнил, че някои от приятелите искат да отнемат изкуството му, да му вземат парите, за да повдигнат работата си.

„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни. Тя не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвате от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко това трябва да се очисти. Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас. Някои се сърдят, че не посещавам дома им. Ами че слушайте: аз, като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си? Повикахте ли Отца? – „Не.“ Повикахте ли Сина? – „Не.“ Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело. Ако сте повикали първите двама, да. Аз ще ви кажа: повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда да им прислужвам. Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта слагам за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас. Сега аз правя опит колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта! Много мъчно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо? Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд. Възлюбиш ли го, той става тъй чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш Любовта си на критика. Не само той може да критикува, и други може да критикуват твоята Любов. И тогава, ако се критикуваме, на кого трябва да сложим шест по Любовта?

Някой ще каже: „Моето сърце гори“. Но в Любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него се отнасяш тъй, както към себе си, имаш известно съжаление, да му не направиш някоя пакост. Туй чувство трябва да се проявява, не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После, в Любовта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо: ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и в следствие на това криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една Школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат десет пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“. Ще намерите чехли за краката си. Сега щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята! – по един особен начин той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш десет пъти да го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи. Ако той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението.

Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“. Най-първо въпроса ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва, Господ ме обича“. А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен?“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият. „Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно. Сега това очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви. Най-първо окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите. Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а това ново, докато го приложим, ще станат доста погрешки. Сега в това отношение жените може да направят много за мъжете. Само жените са в състояние да изправят мъжете. Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост. Сложете тия методи и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: не употребявате Любовта. Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат. И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който, каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един-два часа, а след два часа ще се умори и целия ден ще почива. Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след това няколко седмици трябвало да боледува. Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“.

Но живота, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за пет–десет години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо. И то всеки ден, като работите по малко, не по много, целия си живот трябва да посветите в разумна работа. Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата. Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава сто хиляди лева, иска от мен десет хиляди лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат. Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но десет хиляди, то е без полза. Когато ще правиш добро, направи го, както никой не го е правил. Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, това ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа. Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате Природата. Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, това показва, че не сме го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик. Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш. Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“. Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“. Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ще ви се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И затова старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения. С куче в чувал не влизай. Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете, тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим и затова работите ни не вървят. Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа? Някой ще каже: „Как?“ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко. Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“. Тя не е обикнала Христа. Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“. – „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“. Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“. – „Но не мога да я нося...“ Тъй седи въпросът. Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил. Сега вие казвате: „Много са връзките“. Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват. Тия връзки не можем да ги изменим, това, което Бог гради в нас, не може да се съсипе. От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас. Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, това чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си. Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония. У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва. Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа. За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителя да отстъпи“. София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите. „Ама да бъде на мястото на Учителя, с хор да почне“. Ами че вашият Учител, когато започна, с хор ли започна? Знаете ли как започнах аз моята работа? Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж. Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“. Та сега за вас има отлична работа. Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете, че вашата дума казана ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим. И сме сложили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме сложили. Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бога ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш. Вторият закон е: ще обичаш ближния си, а третият закон: всички трябва да бъдете съвършени. Нищо повече. Може ли или не? Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече. Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три закона неизменни. Съвършенство трябва на всинца ви. Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос. Можем да бъдем съвършени и сега. Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително. Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя, и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви, и като помисля, казвам: аз ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци! Само времето може да ни покаже какво ни недостига. За пример аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума непредпазливо, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него. Та ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи. Някой път трябва да работиш много време върху една лоша дума, докато поправиш нейните лоши последствия.

Та сега зарад този жив Христос ние ще приложим тия три велики закона: Любов към Бога, Любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти. А другите неща, бъдете уверени, всички други неща може да се разрешат, има правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон. Казвам: така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път. Аз вярвам във вас и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право и върви право. Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести. Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: искам да бъда кротък. Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се Господ да прости погрешката, обещава да бъде по-добра. Но на другия ден пак ще извърши същото. Всеки ден същото. Казвам: кракът трябва да се намести. Всеки ден обижда, плаче, бори се, има желание. Някой ще каже: тя може това да иска. Казвам: имате желание, но има неща в нас, които ни куцат, известни дефекти, недостатъци, които трябва да се изправят. Та е потребно от всички ни колективно действие, да помогнем да се оправят краката на място: по някой път колективната добродетел трябва да дойде, за да помогне. И тъй, чистота ни е потребна, да бъдем чисти, както Христос е чист. Тогава ще разберем добрата воля на нашия небесен Баща, Който ни е събрал днес на това хубаво място, да се радваме на неговата хубава градина, на птичките, при хубавата водица, на хляба, който имаме, на обеда. И сега Господ ни е теглил отгоре един покрив, една завеса, вижте колко е внимателен, казва: „Няма да те разберат при това мое слънце“. Но това вършат нашите приятели, съзнават, че другояче щяхте да слънчасате. Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Теглете тази завеса малко, да не слънчасат“. Иначе нямаше да ме разберете. Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите. И тъй, какво ми казват те? Ето какво ми казват (ще кажете вие духовете говорят на нашия Учител!), ето какво говорят небесните жители, онези, които искат да ви направят добро: „Кажи им, че ние ще им окажем всичкото си съдействие, нека започнат работа, стига да приложат трите закона, и домовете им ще изправим, няма да остане нещо, което да не изправим, всичко ще оправим, но да приложат законите: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство“.

Ще се учите, те ще ви учат. После казват: „Този Дух, когато дойде, ще ви научи, дълго време ще ви учи и ще се научите“. Тъй казват отгоре, ще имате всичкото им съдействие. А нашият Баща? – Ето какво ми казва Той: „Когато те извършат всичко, Аз ще ги благословя“. – „Те ще извършат, вие ще възприемете, а Аз ще ги благословя.“ И всичко ще тръгне. Това е Словото.

Беседа, държана на 11 юни 1922 г. на Витоша.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search Help