Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Природна хигиена

Т. м.

Всички хора разбират значението на думата „хигиена“ като наука за запазване на здравето. Като кажем „Природна хигиена“, ние разширяваме понятието „хигиена“, както разширяваме понятието „ученик“ – „ученик на Божествената школа“.

Обикновеният ученик и ученикът на Божествената школа се различават по степента на съзнанието си, а оттам и по своите възгледи за живота и природата. Така и обикновената хигиена се различава коренно от природната или естествената. Първата може да продължи живота на човека най-много до 120 години и като го изпрати в другия свят, да прекъсне връзката му с живота. Който е живял по правилата на Природната хигиена, продължава да живее и след като напусне земята. Тя дава правила за здравословното състояние на ума, на сърцето и на волята. Който живее по тези правила, има здрави мисли, чувства и постъпки. Слушали сте да казват за някой човек, че има болни мисли и чувства. Това показва, че има нещо болезнено в ума и в сърцето му. Значи освен тялото боледуват и умът, и сърцето, и волята на човека. Единственото нещо в човека, което не боледува, това е неговият дух. Ето защо, когато човек заболее, духът му прави усилия, напряга всички свои енергии да помогне на тялото, да се справи с болестта. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада. Само той остава бодър и силен да изправя повредите, които стават в човека.

И тъй, духът в човека представлява кормилото на неговата машина. Щом сте влезли в тази машина, ще държите кормилото и здраво ще пазите равновесие, за да свършите започнатата работа. От умението на човека да държи кормилото в равновесие зависи управлението на неговата машина и правилното решаване на задачите. Какво ще стане с вас, ако машинистът започне да се върти на различни страни, да гледа все към земята? Той се отклонява от главната цел и задачата му остава нерешена. Как ще реши задачата си един ученик, когато умът му не е на място? Какъв ученик е този, който се занимава със странични неща, които нямат нищо общо със задачите на училището? Тук се дават велики идеи и принципи за прилагане, а вие питате защо е казано така, а не иначе. Вие сте във въздуха, нямате време да разисквате върху странични въпроси. Апаратът ви трябва да се движи. Щом слезете на земята, може да философствате, колкото искате. Като казвам, че няма време за философстване, имам предвид задачата, която ви е дадена – да свършите училището. Учителят не е длъжен да отговаря на всички въпроси, зададени от ученика. Като отивате при Великите Учители, ще видите, че те повече мълчат. Ученикът задава въпроси, а Учителят мълчи. По отношение на Учителя някои ученици са като галени деца, само запитват, искат да им се даде всичко наготово. На такива ученици, особено, Учителят не отговаря. Че щели да се разсърдят, щели да се обезверят, да се откажат от учението, да напуснат школата, Учителят не се интересува за това. Истинският ученик не се сърди, не се отказва от желанието си да учи, не се обезверява. Той върви напред при всички условия, при всички мъчнотии и изпитания. Учителят казва: „Аз минах по тесния път на живота, изучавах всички закони, прилагах наученото, правех различни опити и така дойдох до положението, в което днес се намирам. Ако искаш да следваш моя път, трябва да изучаваш законите на Битието. Те няма да се изменят заради тебе. Ще учиш, ще прилагаш и ще вървиш напред без никакво отклоняване“.

Който иска да бъде ученик, трябва да се справи със своя изопачен ум и с изопаченото си сърце. С такъв ум и сърце той не може да направи стъпка напред, нито да повлияе на един устойчив и добре организиран ум. Освен на себе си, на никого не може да повреди, никого не може да спъне. Разумният върви по своя път и изпълнява Божията воля. Представете си, че в този момент от невидимия свят слезе комисия да прегледа работите на всички хора. Какво ще намери? Ако не намери много лоши работи, ще намери много нерешени задачи. Има задачи, които не търпят никакво отлагане. Дошъл е денят на тяхното решаване – те са на дневен ред. Например, на първо място е поставена задачата – определяне отношението си към Бога, към Първата Причина на нещата. Всеки трябва да си зададе въпросите: Обичам ли Бога? Имам ли Неговата Любов? Готов ли съм да Му служа, да пожертвам живота си за Него? Готов ли съм със своите мисли, чувства и постъпки да служа на своя ближен? Готов ли съм да възлюбя своя враг? Това, което се изисква днес от вас, не е ново. Още Христос, преди две хиляди години, е казал: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния като себе си; да възлюбиш и врага си“. Ще кажете, че не можете да изпълните Божествените закони, че не сте сигурни дали сте в правия път и т.н. Който мисли така, той разрушава първо себе си, а с това влияе и на окръжаващите. Не е позволено на човека да разрушава. Който влезе в школата, трябва да се откаже от отрицателните мисли и чувства, които рушат. Смирение се иска от вас. Всички ще минете по този път. Ще каже някой, че Учителят е обикновен човек, като другите хора. Външно Учителят е като всички: яде, спи, облича се, но какви възможности носи в себе си, никой не знае. Какви сили крие в себе си, никой не подозира. Той е дошъл на земята със съзнание да върши изключително Божията воля и да прилага Божието Слово. Той е свързан с Бога и никога не се отделя от Него. Който се съмнява в Учителя си, може да Го загуби завинаги, или поне за хиляди години. Щом се лиши от Неговата Любов, тогава ще разбере какво нещо е Учителят. Ще Го търси на небето и на земята, но няма да Го намери. Само онзи може да намери Учителя, който има Любов. Само той ще Го познае и разбере. Без Любов никой никого не може да познае. Любовта е първото условие за познаване на душите. Когато се обичат, хората се познават, имат уважение и почитание помежду си. Ако между учениците на един клас няма взаимно уважение и почитание, те не могат да се развиват правилно. Където е Любовта, там има растене и развиване; където Любовта отсъства, там са погрешките и престъпленията. Някои хора вършат тайно престъпления, да не ги види някой, и минават за благочестиви. Те се страхуват от хората, да не видят погрешките им, а забравят, че се намират под зоркото око на Бога, което всичко вижда. Това е велика истина, която трябва да знаете. Иначе ще вървите в кривия път, а ще си въобразявате, че сте на прав път. Ще кажете, че слушате Бога и вършите Неговата воля. Това е възможно, но Бог не се лъже. Той има начин, по който проверява доколко Го слушат хората, как Го разбират и дали изпълняват волята Му.

Едно се иска от ученика: да възприеме великата Истина на живота и да се проникне от готовността да я прилага. Това подразбира „готова душа“. Които не са готови още за великата истина, не трябва да се самоосъждат, но да се стремят да я придобият. Затова първата им работа е да освободят ума си от всички отрицателни мисли и сърцето си – от всички отрицателни чувства. Дадат ли път на отрицателното, те ще боледуват умствено и сърдечно. Много време трябва да се мине след това, докато очистят ума и сърцето си. Трябва да знаете, че с болни мисли и чувства не можете да възприемете Истината. Ето защо, човек трябва да възстанови хармонията в себе си, сам той да бъде доволен от постъпките си. Щом изпитва вътрешно доволство от себе си, и другите ще бъдат доволни от него. От ученика се иска и послушание. Като му дадат една Божествена задача, той трябва да пристъпи към решаването – без никакво „особено мнение“. Ще я реши по правилата, които са дадени. – „Може да се реши и по друг начин.“ – Ти ще я решиш първо по начина, който е даден, а после можеш да я решаваш и по друг начин. – „Може да се отложи тази задача за друг път.“ – Никакво отлагане не се позволява. Днешната задача ще решиш днес, утрешната – утре. – „Не мога да я реша.“ – Ще опиташ, и тогава ще говориш. Кажеш ли предварително, че не можеш да я решиш, ти изкушаваш и себе си, и ближните си.

Забележките, които ви се правят, трябва да се използват, да дадат своите резултати, за да ви подготвят да свършите работата, за която сте дошли на земята. Всеки човек има мисия, която трябва да изпълни. Ние сме в края на века, няма време за отлагане. Колкото и да е малка мисията ви, трябва да я свършите добре. При това ученикът трябва да знае, ако не в подробности, поне в общи черти, своята мисия. Щом знае каква мисия му е възложена, той ще насочи всичките си сили за реализирането и и по този начин ще се свърже с разумния свят. Като се свърже с Белите братя, човек получава вътрешно прозрение да разбира какво се иска от него и как трябва да реши задачата си. Това прозрение се дава и през деня, и вечер, когато спите. По-добре е да го получите вечер, когато умът и сърцето са пасивни и не могат да внесат във вас някакво смущение и противоречие.

Един американец почувствал по вътрешно внушение да стане проповедник, но си казал: „Нямам разположение сега да проповядвам на хората. Не съм роден за проповедник. По-добре ще отида в Австралия, ще стана търговец“. Наистина, заел се той с търговия. Първите 10 години работите му вървели добре и той забогатял много. След 20-годишна работа в търговията се явила криза и той изгубил освен спечеленото, още и това, което вложил в началото. Като се видял в положението на краен сиромах, той решил да се върне към званието, което му било определено и станал проповедник. Какво показва това? Че вие можете да отлагате възложената от разумния свят задачи, можете и напълно да се откажете от тях, но в края на краищата ще ви заставят да изпълните мисията, за която сте дошли на земята. Сложете в ума си мисълта да свършите училището, да не отлагате. Много пъти сте започвали, както сега, но сте отлагали, без да свършите работата си. Животът ви е пълен с неразрешени задачи. В стремежа си да решите задачите си, вие ще се натъкнете както на много от вашите недъзи, така и на някои от общите недъзи на цялото човечество. За да се освободите от тях, трябва да знаете причината за произхода им. Ще кажете, че те се дължат на кармата. Това е общо казано. Важно е да знаете причините на вашите недъзи и да ги изправяте. Някой има бодър, силен ум, свободен от колебания и противоречия, затова мисли право. На някой умът се намира в болезнено състояние, затова не може да се освободи от противоречията. Умът му е залят от чувства; това му противодейства, той не може свободно да мисли. Като влезе в школата, вместо да слуша какво се преподава, той мисли за жена си и децата си; че няма достатъчно средства, няма пари за дрехи, за обуща. Не може да не мисли човек за децата си и за дома си, но трябва да освободи ума си поне за един час, докато е в школата. Каквото чуе и възприеме тук, ще му помогне да подобри положението си. При това пазете се да не станете крайно активни, да развиете в себе си повече електричество, отколкото ви трябва. Който има повече електричество, да го употреби за осветление.

Задачата на сегашния човек се заключава в изправяне на неговите недъзи. Например, съмнението е недъг, от който трябва да се освободите. Дават ви една задача, но вие се съмнявате в себе си и казвате: „Не мога да реша тази задача. Какво трябва да направите?“ Кажете си: „В себе си се съмнявам, но в Бога не се съмнявам. Следователно, ако сам не мога да реша задачата си, ще се обърна към Бога, да я реша с Неговата помощ“. Някой прави заключения и за Бога от себе си. Той казва: „Аз греша, но и Бог прави погрешки“. Той е на крив път в своите разсъждения. Негова задача е да изправи погрешките си, да не греши и да не приписва своите недъзи и погрешки и на другите. Стремете се към придобиване на знание, без да мислите защо ви е то. Като живеете, ще разберете защо ви е знанието и как може да го използвате. Започне ли някой да се запитва защо учи, защо му е знанието, той е вън от школата, вън от философията на живота. Докато решаваш една задача, не питай защо трябва да я решиш. Втората задача, която е по-сложна от първата, ще ти покаже защо трябваше да решиш по-простата; третата задача ще ти покаже защо трябваше да решиш втората и т.н. Каквито въпроси и да си задавате, отговорът е един и същ. Каквато работа и да предприемете, имайте предвид вашето усъвършенстване. – „Защо говори човек?“ – За да се усъвършенства. Езикът му трябва да стане толкова мек, че всяка дума, която минава през него, да се отразява хармонично за човешкото ухо. Ако всички, които сте тук, имате меки езици, щяхте да създадете около себе си приятна и хармонична атмосфера. Същото има значение и за вашите мисли и чувства. Какъвто е ритъмът на мисълта, такъв ще бъде и на чувствата, и на езика. Това се отразява и върху мускулите.

Какво представят недъзите? Те са болезнени състояния на ума и на сърцето. За да се справите с тях, природната хигиена препоръчва приложение на разумната воля. Представете си, че някой от вас е обиден от свой съученик. Обидата е болезнено чувство. Как ще се справите с нея? По два начина: като приложите или неразумната си воля, или разумната. Ако приложите неразумната воля, можете да набиете добре онзи, който ви е обидил, но вместо да спечелите нещо, повече ще го озлобите. Ако приложите разумната си воля, ще се приближите до него, ще го хванете за краката и ще го вдигнете във въздуха. После ще го сложите на земята и тихо ще му кажете: „Ще се занимаваш ли с мене втори път?“ Той ще разбере, че има работа със силен и разумен човек и ще ви благодари, че не се отнесохте с него лошо. Отнасяйте се добре помежду си, защото над вас има по-силни същества, които могат да ви хванат за краката, да ви вдигнат във въздуха и да ви запитат: „Готови ли сте да учите, или не?“ Учене се иска от вас! – „Длъжен ли съм да уча?“ – Длъжен си. Ти носиш това задължение не от днес, но от хиляди години. Още с излизането си от Бога ти си поел задължението да учиш. Ти си започвал много работи, но не си ги свършил. Много задължения си поемал, но не си ги изпълнил. Колко задачи си започвал и все недовършени си ги оставял! Внимавай да не оставиш и днешната си задача недовършена. Достатъчно е да имаш искрено желание да решиш задачата си. Никаква сила не може да се противопостави на желанието ти. Решението на задачата се крие в самия тебе. Ако искаш да изпълниш Божията воля, и Бог има желание да ти помогне. Сега ще изнеса някои от недъзите, които препятстват на човека да се развива. Те са: завист, леност, бели лъжи, съмнение и т.н. Някой започне една добра работа, но веднага завистта на другите изпъкне на първо място. Те му казват: „Не се надигай толкова, без нас нищо не можеш да направиш“. Радвайте се, че е така и, вместо да им препятствате, дайте своето съдействие. Виждате, например, една птичка си прави гнездо, снася си яйчица и се готви да ги мъти. Вие разваляте гнездото и, хвърляте яйцата на земята и казвате: „Ти трябва да знаеш, че зависиш от нас“. Така е, в дадения случай птичката е зависима от вас, но какво придобивате вие, като разваляте гнездото и? Не само, че нищо не печелите, но губите: гъсениците ще се увеличат и ще трябва вие сами да ги чистите. Не ги ли очистите, те ще осакатят дърветата във вашата градина. Не е позволено на човека да разваля гнездата на птичките. Тъй щото, когато някой от вас започне една работа, съдействайте му морално и материално.

Следователно дайте възможност на всеки да се прояви свободно за каквото е способен, без да го спъвате. Ако някой иска да проповядва, нека се прояви свободно, от любов и съзнание към работата си, а не само да се покаже пред хората. Павел казва: „Мнозина проповядват не Христа, а себе си“. Да проповядваме Христа, това ше рече да проявим великия закон на Любовта, който ще сложи ред и порядък в света. Само Любовта е в състояние да произведе преврат вън и вътре в човека. Ще възразят някои, че Любовта не може да оправи света, но твоята ще го оправи. Колко майки и бащи са слагали тоягата върху гърба на своите деца, но не са ги оправили. Ние казваме, че светът ще се оправи с Любов, а не с тояга, която подразбира Моисеевото учение. Време е вече да се остави тоягата настрана и да се приложи Любовта. Мнозина са започнали вече с Христовия закон, но от време на време се връщат към Моисеевия. Там е тяхната погрешка. Правилно е да държите един закон: или Моисеевият, или Христовият. Ако започнете с Моисея, трябва да свършите с Христа, но в никой случай обратното: да започнете с Христа и да свършите с Моисея. Най-добре е, обаче, да започнете с Христа и да свършите с Христа.

Задача: В продължение на една седмица ще направите следния опит: всеки ще работи сам да изкара прехраната си. Ще си представите, че сте изпаднали в чужд град, между непознати хора, без пет пари в джоба си и трябва да работите, за да не гладувате. В това време ще уповавате само на Бога и на себе си. Ще приложите вярата си и ще тръгнете да търсите работа. Ако сте чиновник, каквато заплата ви се пада за една седмица, ще я раздадете на бедни, а вие ще останете без пари. В къщи, между домашните си, ще минете като чужденец, няма да се ползвате от това, което другите ядат. Вие имате право да ядете само от това, което спечелите през деня, но без да постите. Ще работите по 2–3 часа на ден, вън от задължителната ви работа, като чиновник или учител, но ще си изкарате прехраната. Ще отидете при някой свой приятел или познат и ще го помолите да ви даде работа, да му услужите: или вода да донесете, или дърва ще нацепите, или градината да полеете. Ако сте домакиня, ще кажете на приятелката си, че сте решили днес да я отмените в домашната и работа: ще оперете дрехите, ще наготвите и т.н. За извършената работа ще получите поне един обяд. Може да отидете и при непознати, чужди хора, там да поработите няколко часа. Който реши да изпълни задачата, ще я направи, както му се нареди – при по-мъчни или по-лесни условия. Всеки ще пише в тетрадката си как е прекарал деня, при какви условия е работил, какви преживявания е имал. След това ще размишлява върху живота, върху отношенията на хората, за да извади някаква поука. Така човек ще опита силата на мисълта си, с която може да се справя и при най-мъчните условия. Ако си гладен, достатъчно е да отправиш мислено една дума към ухото на някой богат човек, за да разбере нуждите ти и да те нахрани. Важно е човек да знае как да предаде мисълта си и каква дума да отправи към онзи, от когото иска нещо. В едно село живял един чорбаджия, голям скъперник. Който влизал в дома му да иска нещо, веднага го изпъждал навън. Една стара жена, крайно бедна, стигнала до това село и влязла в дома на чорбаджията. Тя първо се ориентирала, да разбере от какво се нуждае чорбаджията, и схванала, че дъщеря му, младо момиче, било болно. Предложила услугите си, да го разтрие, както тя разбирала. Чорбаджията приел пледложението и я пуснал в стаята на болната. Старата жена се измила, стоплила ръцете си и разтрила момичето толкова добре, че предизвикала изпотяване. Момичето се почувствало по-добре, ободрило се и всички в къщи благодарили на старата жена. Чорбаджията заповядал да я нахранят и, на тръгване, щедро я възнаградил. Бабата знаела как да постъпи. Тя не разчитала на просия, нито на доброто сърце на чорбаджията, но на своите ръце, с които изкарвала прехраната си. Ако беше влязла да проси, чорбаджията щеше да я изпъди вън.

Ученикът трябва да има вяра в себе си, да знае, че може да се справи с мъчнотиите на своя живот. Като се натъкнете на някаква мъчнотия, кажете си: „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов“. Щом изговорите тази формула в себе си, запитайте се: Мога ли в името на тази Любов да направя всичко, каквото желая? Мога ли в името на тази Любов да се справя с мъчнотиите си? – Мога. Щом кажете, че с Божията Любов можете да направите всичко, можете да изговаряте и формулата. Обаче за това се иска вяра в Бога и в себе си, упование на Бога и на своята душа. Какъв смисъл има да изговаряте формулата и да сте непримирими помежду си? Щом произнесеш формулата, всичко лично в тебе трябва да отстъпи. Ще кажете, че сте хора, че имате достойнство, имате лични чувства, няма да се оставите да ви тъпчат. – Има ли по-голямо нещо от Любовта? Какво по-голямо достойнство може да има за човека от това, да служи на Бога, т.е. на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

Следователно, като произнасяте формулата „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов“, бъдете внимателни, да не я опорочите. Който опорочи Божията Любов, приема своята заплата. Който не разбере Любовта, той е загубил всичко в живота си. Приемете Любовта в себе си, за да се пробуди съзнанието ви, да се просвети умът ви, да се разшири сърцето ви. Само така ще се освободите от дребнавостите на живота; само така ще се излекувате от всички недъзи и ще се почувствате здрави, бодри, обновени. При това положение ще възприемете Любовта и ще я прилагате в живота си. Днес всички хора минават през големи изпитания, за понасянето на които се иска сила, разумна воля и вяра. Божественото в човека се изявява навън като велика психическа сила, чрез която работи и побеждава. Призовете Божественото в себе си на помощ и работете с него. Без Бога няма успех.

Какво крие Божественото начало в човека? – Знание, сила, любов, разумност и т.н. Изобщо, всички възможности на човека се крият в Божественото Начало. Каквото прави учителят за ученика, това прави и Божественото за човешкия ум и човешкото сърце. Между учителя и ученика трябва да има допирни точки. При липса на такива учителят не може да предаде знанието си и ученикът не може да го възприеме. Това е все едно да пътувате в пустинята без капка вода, или ако има вода в някой дълбок кладенец, нямате въже, с което да пуснете кофата. Учителят е дълбокият кладенец, от който ученикът черпи знание. Но ученикът трябва да има конци, от които учителят ще направи въжето. Щом има кладенец с вода и въже, учителят ще извади вода, да пият всички. Това означават допирните точки между учителя и учениците. Такива трябва да бъдат отношенията между учителите и учениците. Такива са били отношенията между Христа и Неговите ученици. Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Учениците Му носеха конци, от които Той изплете въжето, с което вадеше знание от дълбоките кладенци на пустинята. В бъдеще Христос ще изпрати своите ученици да работят на земята, а Той ще проповядва отгоре. За да дойде на земята, Христос трябва да намери подготвени души, с високо съзнание, които веднага да Го познаят. Ако трябва да се повтори същата история, както преди две хиляди години, да доказва на хората, че е Син Божи, че може да лекува със Словото Божие, това е губене на време. Днес всеки човек трябва да създаде в себе си благоприятни условия за идването на Христа. Това не значи, че не познавате Христа. Мнозина познават Христа, но не работят в Негово име. Какво значи да работите в името на Христа? Всяка човешка душа е част от Христовата градина. Ако обичате Христа и Го познавате, посадете нещо в душата на своя ближен заради Онзи, Когото обичате. Като сеете в градините на ближните си, все едно, че сеете в Христовата градина. Превърнете Христовата градина на земята в рай; създайте благоприятни условия за Неговото проявяване. Вярвайте в себе си, вярвайте и в ближния си, че можете да постигнете това, което Христос иска от вас. Допуснете ли безверието в себе си, вие сами се спъвате. Няма по-голяма пречка в живота на човека от безверието.

Откъде иде безверието? – От външния свят. Ако човек е чувствителен и влезе в контакт с външния свят, той ще възприеме от него както доброто, така и злото; както се поддава на влиянието на положителните сили, така се поддава и на отрицателните. В това отношение ученикът е като гъба, всичко поглъща. Ако не знае законите, да се предпазва, той може да всмуче всичката отрова, която иде отвън. Ето защо, ученикът трябва да се свързва с положителните сили на Любовта, да се привлича само от доброто. Ако в Любовта проникне злото, ученикът моментално ще го изхвърли навън. Като придобие Любовта, ученикът става силен, може да издържа и на положителните, и отрицателните сили в света. Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае кое е за него и кое не е, от какво трябва да се пази и от какво не. Друг е въпросът, ако има опитности. Където влезе – в театър, в кафене, в локал, той веднага ще прецени хората, обстановката, условията и ще избере за себе си онова, което му е нужно. Затова казваме, че разкаяният грешник е за предпочитане пред големия праведник, който никога не е грешил. Като види греха, разкаялият се грешник отдалеч ще духа и ще бяга – парил се е той. Праведният ще каже: „Не познавам тази работа, но ще я опитам“. Той не подозира, че още при първия опит ще сгреши. Не съм против театрите, против драмите и комедиите, но казвам, че трябва да ги изучавате първо в живота, между истинските актьори, а после на сцената. На сцената има ефекти, а в живота ще срещнете действителността. Изучавайте първо действителността, а после подражанието на живота.

Когато говоря за Любовта като основа на живота, мнозина мислят, че знаят какво нещо представлява тя. Любовта е велик, необятен свят. На земята тя не е проявена напълно – едва е във въведението. Как ще я разберете, когато не сте дошли още до началото и? Любовта е велик алхимически закон, който превръща елементите. Тя съдържа елексира на живота. Онзи, който прилага елексира на живота, не може да срещне на пътя си стена, която да не разруши, и врата, която да не отвори. За Любовта няма затвор, който да не се отвори; няма неправда, която да не се оправи, и смърт, която да не се замени с живот. Любовта е магическа пръчица, която прави чудеса. Христос я донесе на земята и каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. Щом вдигне тази пръчица нагоре, всичко оправя. Който дом докосне, веднага го преобразява. Всеки, който се докосне до магическата пръчица на Любовта, придобива нещо: ако е болен, ще оздравее; ако е сляп, ще прогледа; ако е глух, ще прочуе; ако е мъртъв, ще възкръсне.

Като говоря за магическата сила на Любовта, нямам предвид да ви правя светии. В един ден светия не се става, нито съвършен можеш да станеш. Едно се иска от ученика: да се освободи поне 75% от недъзите си. Ленивият да впрегне на работа своите енергии; критикът да престане да критикува. Задръжте по 25% от недъзите си, а изхвърлете навън 75%. Не е позволено на ученика да критикува. Който мисли, че знае много, нека изнесе знанията си пред света, всички да го чуят. А тъй, да се крие и да критикува, това не се позволява. Приложете Любовта като един от методите на природната хигиена, да се освободите от недъзите си. В първо време ще ги намалявате по малко, докато останат само 25% от недъзите ви, с които ще се справите впоследствие. За да се освободи от недъзите си, човек трябва да приложи волята си. Тук се изпитва волята.

Днес ви давам задача, да се справите с недъзите си. Не е лесно да се справиш със своите мисли, чувства и постъпки, които носиш по наследство от далечното минало. Ако сте жадни за знания, лесно ще се освободите от своите недъзи. Това е първата работа, която ви предстои. Ще вземете нож в ръка и ще прережете нишката, която ви свързва с недостатъците ви. Щом се освободите от тях, лесно ще възприемете новото. Само така ще имате правилни отношения към Първата Причина, към Учителя си и към своите ближни. Няма ли хармония между окръжаващите и самите вас, нищо не можете да придобиете. Където има хармония и Любов между душите, там съществува познанство, там има истинско приятелство.

Абсолютна чистота, абсолютна светлина, абсолютна свобода трябва да съществува между вас. Това изисква Бялото Братство от всички. Нека бъде идеал на душите ви абсолютната чистота, абсолютната светлина, абсолютната истина и свобода. Стремете се към този идеал, за да решите задачата, която разумният свят ви е възложил.

Т. м.

15-та школна лекция на общия окултен клас, 8 юни 1922 г., четвъртък, София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help