Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Мисъл, чувство и действие

15 Лекция

на I Мл. ок. клас

7.VI.1922 г. сряда

София

Тайна молитва

Мисъл, чувство и действие

Всяка правилна мисъл е образ на една Божествена идея. Животът на човека започва с неговата мисъл. Щом мисли, той съзнава, че живее. Всяка мисъл, за да бъде жива, трябва да бъде придружена с чувство. Този израз се нарича слизане на мисълта в реалния свят, в света на формите. Всяко чувство, за да бъде положително, трябва да бъде придружено с волево действие. Действие ние наричаме крайния предел, до който духът достига, крайния предел на духа в неговото прояление в даден момент. И тъй, действията показват спирките, станциите на духа, там дето той се спира да работи. Значи, мисълта е първата спирка, станция, чувствата – втората, действията – третата станция на духа. Следователно, този път е хармоничен, освен ако не се намесят посторонни влияния в мисълта, чувствата и действията ви.

Аз бих ви задал един въпрос: как мислите, ясновидците как виждат човешката мисъл? Как говорят там? /Отг. – „Във форма и краски.“/ /На една сестра стана лошо./ Сега туй е един опит за вас. Вас ви се виждат тия неща анормални. Всички дисхармонични мисли, чувства и действия са анормалности. Целият ви живот не седи ли от такива анормалности? Представете си, че вие имате едно хармонично състояние в себе си, внезапно вашите чувства се изменяват, настроението ви съвсем се измени, прекъсвате връзката на хармонията. Представете си, че в такова състояние се явявате пред по-интелигентни същества, как бихте изглеждали пред тях?

Всякога, когато застъпите два принципа в човешката мисъл, ражда се раздвоение в мисълта. А всяко раздвоение, изобщо, лишава човека от неговата пълна свобода, туй да го знаете! Една мисъл никога не трябва да е образувана от два принципа. Опитайте се да направите един малък опит. Той седи в следующето: на някой беден човек всяка сутрин, като минавате, давайте му по една добра мисъл, по една добра мисъл му пращайте, тъй в един месец всяка сутрин ще го правите. Вземете друг, на когото всяка сутрин да давате по един лев, и ще забележите какви ще бъдат резултатите. Как мислите, първите ли резултати ще бъдат добри или вторите? /Отг. – „Първите.“/ Лошото в парите е това – щом дадете каквито и да са пари – понеже минават през много ръце, носят влияния, всички мисли са отпечатани на една монета. Някои пари даже от векове носят всички тия влияния. И когато казвам: „Много стари мисли трябва да се заменят“ то е, понеже тия форми в астралния мир и менталното поле са покварени. И когато казват: „парите“ подразбира се парите като емблема на човешкото знание. Парите – това е съзнателният човешки живот, то е един човек, който мисли. И когато казваме, че без пари може, ние подразбираме, че в умствения свят тия идеи, които са създали парите, трябва да се изменят. Парите на земята са само един резултат на оная мисъл, която ги е създала. Следователно, тия мисли в менталния свят са така опорочени, че имат отрицателно влияние върху човешкия живот. И сега всички вие мислите за парите, те са във вашия ум. Защо да не може без пари? Един окултен ученик трябва да се освободи от мисълта да има пари.

Парите всякога седят в ума ви като фактор. Вие ако искате да постъпите или да обиколите света, няма да турите никакви пари в ума си. Вие може да заобиколите целия свят без пари. Тогава можете да бъдете ученик. В ума си вътре идеята за пари ще изхвърлите, може джеба ви да е пълен със злато, без обаче да имате пари в ума си. Пък може да нямате пет пари в кесията, а умът ви да е пълен с пари.

Сега често окултните ученици, както в Индия става, са правили малки опити да живеят един месец без пари. Да кажем чиновник си – туй, което ще ви кажа, само най-силните ученици ще направят. Вие сте оглашени сега. За оглашените, които искат да станат верующи, може да направят малък опит за един месец. Той е следующият – съзнателно ще го направите, няма да съжалявате. Ако можете съзнателно, започнете, ако не, хич не го почвайте. Да кажем вие имате средства, предвидени за един месец. Осигурените средства за един месец раздайте ги и да останете без пет пари, и да не мислите за цял един месец от де ще ви дойдат парите, нито за през деня ще мислите. Умът ви ще бъде съсредоточен само нагоре, към невидимия мир, ще работите и ще оставите Духа да действува по един Божествен начин. Нищо няма да казвате. Сега не ви казвам да го приложите, но в една година отгоре, които искат. В 12 месеца го турям. Ако го направите, ще ви съдействуваме. Щом мине година, няма да го правите. Пък онези, които се страхуват, няма да го правят. Най-смелите, които са герои, да го направят. Няма да раздадете всичко, но това, което стига за вас за един месец. И ще мислите, че нямате нищо, бедняк сте, нито пет пари нямате.

Разбира се, това ще го пазите, няма да го изнасяте навънка. То е малък, микроскопически опит. Сега аз ще ви дам един изходен пункт. Който от вас започне опита, няма да ходи да иска пари от никого – едно. Никому няма да разправяте. Ако се намерите в затруднение, ще дойдете при мен. Аз ще ви помогна, ако се намирате в голямо затруднение. Ако се намерите в едно положение да паднете, елате при мене, защото по-добре е да дойдете при мене, отколкото да паднете. Пък, ако издържите, тогава – отлично! Аз го давам като един пример. /Един ученик казва: – „Само за ядене ще ни трябват пари за един месец, ще идем в къщи, ще се наядем.“/ Е, другите как го разбрахте? /Друг се обажда: – „Мъчно е да се разбере.“/

Сега представете си следующия пример, че вие идете в някой многолюден град като Ню-Йорк, Лондон, не познавате никого. Параходът ви изхвърли в града, никого не познавате, пет пари в кесията си нямате и езика не знаете. Такова е положението. Сега как ще разрешите въпроса? /Един ученик отговаря: ще идем на пристанището и ще помагаме на хамалите, ще работим/. Тъй, въпросът е правилно разрешен.

Запример, представете си, че вие се храните в гостилница. Ето как седи въпросът. Ти си студент, ще си раздадеш парите, ще идеш в гостилницата и ще кажеш: „Има ли да свърша някоя работа?“ Ако намериш работа, ще ядеш. Ще работиш, ще ти дадат да ядеш. Да кажем студент си, нямаш работа. Ще идеш, градят някое здание, ти ще поискаш някоя работа и ще изкараш само за една храна. Ще уповаваш само на труда си. Ще дойдеш да уповаваш на нещо реално. Ти ще работиш 1–2 часа, колкото за храна. Ако работиш повече, ще напуснеш работата си. Само за обед ще работиш, за вечерята няма да мислиш, да не се осигуряваш. Никакво осигуряване за насъщния. Ние ще опитаме, и ще видим как работи Божественият закон. Има и друг живот извън нашия ограничения живот, в който сега сме поставени. Има и други условия, които регулират нашия живот. Но понеже тия условия не действуват, ние разполагаме с тия действия, които сега имаме. Злото в съвременния свят е, че ние се осигуряваме. От тази осигуреност храните седят, често се развалят, параходите потъват в морето, а гладни хора седят и чакат.

Ако някой от вас се страхува, да не прави опита, защото един несполучлив опит хич не го правете. Или тогава за един месец е много, направете го за една седмица. Няма да гладувате, непременно ще изкарате един обед. /Един ученик се обажда: – „Ами ако някой се прикомандирова на гости?“/ Ще изкарате обяда си по един честен начин. Да излезе тъй из вашите ръце. /Питат: – „Който е при родителите си, как да постъпи?“/ Ще направите някоя работа на майките си.

За туй казвам ще се научите. Въпросът е как ще преживеете. Този страх постепенно да изчезне. Да знаете, че има един велик закон в света, който регулира нещата.

Когато се дават тия опити, някои ще ги разберат буквално. Този закон е разумен. Не чрез пост. Постът всеки може да направи. Ще иждивиш своята енергия от тялото. Ти уповаваш на него. Ти ще уповаваш на онзи велик закон, който движи живота. Тъй значи, една седмица да си починеш. Тъй щото сега го направихме микроскопически и ви улеснихме, не мислете. Ще ви дам един изпит, който ще ви затрудни доста. Ще се изпотите по три пъти, само като помислите, пот ще потече. Има страшни опити. И те ще дойдат на времето си. Туй е хубаво в една окултна школа, че вие ще прекарате всички мъчнотии съзнателно и ще знаете защо и за какво. А тия страдания и вън от школата пак ще ги минете, но без да знаете защо. Там е преимуществото от опита и изпита. Никой не може да избегне, все трябва да го минеш съзнателно или несъзнателно. Ако го минеш съзнателно благославяш се, противоречие няма да има. И в края, когато издържите изпита, веднага ще дойде Божествената идея, ще проясни и ще ти стане ясно защо е, ще ти олекне на душата. Значи, когато минавате през известна опитност на страдание, ще ви олекне. Има други опити, които вредят.

Искам животът за вас в бъдеще да стане съзнателен и приятен в школата. Не да ви лишим от страдания, ни най-малко. Целта ни е тази: да ви научим да използвате страданията. Страданията са най-голямото благо, което ви се дава от страданията. Никое страдание не е произволно. Всяко страдание си има дълбок смисъл. И ако ни е позволено да обясним защо стават... То е една от тайните на природата. Като дойдат страданията всеки трябва да ги понесе. Като минат тогава ще ги обясняват. Даже Христос, един такъв велик Дух като Христа искаше да знае защо му се дава най-великия изпит и не му се даде абсолютно никакъв отговор. Отговорът, който му се даде е, че му протече кръв. Най-после, като пита, пита, той каза: „Тъй да бъде. Да бъде Твоята воля“. Значи страданието Му да мине без никакво обяснение. Пита Той, ако е възможно, да мине чашата, значи изпитът да мине. Сега вие искате, когато ви се даде някое страдание, веднага да ви се даде обяснение. Не, обясненията всякога идат подир, след като мине изпита. Ще се научите да мислите. Всеки един изпит дойде ли, турете мисълта: „Тъй е Волята Божия, разумната Воля Божия, великата Воля Божия, на безпределния космос, Неговата Воля е такава“. Всяко друго разрешение ще ви въведе в грях. И ако в даден момент някой би ви обяснил причините на тия страдания, той ще ви причини най-голямото зло. Тъй е Волята Божия, не съжалявайте. За страданията не съжалявайте. Защото, ако вие съжалявате за страданията, тогава пък трябва да съжалявате и за любовта, която ви се праща. След всяко голямо страдание иде и любов. Такъв е законът. Трябва да го знаете абсолютно тъй. Може да опитате. Колкото страданието се увеличава, толкова любовта се увеличава, и колкото страданието се намалява, толкова любовта се намалява. Следователно, страданието ще бъде мерено, чрез което ще мерите увеличаването на любовта. А любовта може да се увеличава разумно и тя приижда. Тия два процеса едновременно вървят в строежа на човешката душа.

Тайна молитва

Напред в Любовта безгранична!




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help