Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Мисъл, чувство и действие

Т. м.

Всяка права мисъл е образ на Божествена идея. Човешкият живот започва с мисълта. Щом мисли, човек съзнава, че живее. За да бъде жива, мисълта трябва да се придружава с чувство. Това подразбира слизане на мисълта в реалния свят, в света на формите. За да бъде положително, чувството трябва да бъде придружено с волево действие. Под думата „действие“ пък разбираме крайния предел, до който духът достига при всяка своя проява. Значи мислите, чувствата и действията показват спирките, станциите на духа. Мисълта е първата станция, чувството е втората станция, а действието е третата станция на духа. Път, по който духът върви, е хармоничен, но при условие да не се явяват никакви странични влияния, било в мисълта, в чувствата или в действията. Ясновидецът как вижда мислите, чувствата и действията? (– „В известни форми и цветове.“)

Често хората заболяват, губят съзнание и т.н. Това се вижда анормално. Наистина, тия неща са анормални, но те се дължат на дисхармонични мисли, чувства и действия. Животът на съвременните хора е пълен с такива анормалности. Седи някой и размишлява: Мисълта му е ясна, чувствата – тихи, спокойни, и той казва за себе си, че е в пълна хармония. Изведнъж той помисли или почувства нещо, което е в разрез с първата му мисъл и с първото му чувство, и в него настава голяма дисхармония. Той изгубва предишното си състояние и започва да скърби. Като го видят напредналите същества от невидимия свят, какво ще кажат за него?

Следователно, когато в мисълта на човека проникнат две противоположни идеи или два противоположни принципа, те създават в съзнанието му известно раздвояване. Всяко раздвояване пък лишава човека от неговата свобода. Това трябва да се знае от всички. В ума на човека никога не трябва да проникват две противоположни мисли. Направете следния опит, да се уверите в истинността на моите думи. Всека сутрин, в продължение на един месец, изпращайте по една добра, светла мисъл към един и същ човек и вижте какъв ще бъде резултатът при този опит. Едновременно с това, всяка сутрин, пак в продължение на един месец, давайте по един лев на един беден човек и на края на месеца сравнете резултатите от двата опита. При първия опит ще имате по-добри резултати, отколкото при втория. Защо? Защото при първия опит вие отправяте към човека вашата добра, чиста мисъл, която е излязла направо от вас. Във втория случай, обаче, левът, който давате на бедния, преди да стигне до ръката му е минал през много още ръце, през много хора, всеки от които е оставил отпечатък на своята мисъл върху монетата. Всички тия мисли не са хармонични, вследствие на което създават противоречие, раздвояване в съзнанието на този човек. Много монети, останали от векове, носят отпечатъци на мислите и чувствата на хората, които са живели по това време. Затова, когато казвам, че много от старите идеи и мисли трябва да се заместят с нови, имам предвид това, именно, че формите на тия мисли от астралния и умствения свят, отпечатани върху монетите, т.е. върху съзнанието на човека, като върху клише, са нечисти, т.е. изопачени. Тъй щото, сами парите не са нечисти, но те носят върху себе си отпечатъци на миналото. Иначе, като емблема, парите представят живота на съзнателния човек, който мисли. Когато казваме, че и без пари може, ние имаме предвид, че ония мисли в миналото на човека, които са създали парите, днес трябва да се изменят. Засега парите са резултат на онази човешка мисъл, която някога ги е създала. Тия мисли, минали през вековете, днес са така опорочени, че оказват отрицателно влияние върху човешкия живот. Въпреки всичко това, в духа на всеки човек днес седи парата. Питам: Защо да не може да се живее без пари? Окултният ученик трябва да се освободи от мисълта, че без пари не може да се живее. Днес парите играят важна роля в живота на хората. Едва ли не те гледат на парите като на пръв фактор в техния живот, Ако някой от вас пожелае да обиколи света, той не трябва да туря в ума си никаква мисъл за пари. Той може да обиколи света без пет пари в джоба си. Това значи окултен ученик. Джобът ви може да бъде пълен със злато, но умът, мисълта ви трябва абсолютно да бъде свободна от всякакви пари. И обратното е вярно: може да нямате пет пари в джоба си, а умът ви да е пълен с мисълта за пари. Тази е идеята, която поддържам, като казвам, че човек може да живее и без пари.

Окултните ученици на разните школи са правили ред опити да живеят известно време без пари. Сега вие сте още оглашени, не сте ученици. Първо трябва да станете вярващи, а после ще станете ученици. За да станете вярващи, направете и вие един такъв опит, да видите колко ще издържите. Обаче нека направят опита само ония от вас, които са готови съзнателно да го изпълнят. Опитът се състои в следното; за цял месец да прекарате без пари. Ако някои от вас са чиновници и получават заплата, а други, без да са чиновници, имат известни приходи, и едните, и другите трябва да се откажат от своите приходи съзнателно, като ги раздадат на бедни, или както те намират за добре, но да останат съвсем без пари. През това време ще работите, без да мислите за пари. Умът ви ще бъде съсредоточен нагоре, към Божествения свет, и няма да се страхувате как ще прекарате деня. Чрез този опит ще видите как Духът работи. Които са съгласни да направят опита, ще знаят, че срокът е 12 месеца. През това време те трябва да го направят. След една година вече няма смисъл да се прави. През време на опита ще си представите, че сте последен бедняк, от нийде нищо нямате. Сега, онези от вас, които се наемат да направят този опит, ще го държат в тайна, няма да го изнасят навън. Докато не са получили никакъв резултат, не трябва да се говори за него. Някои мислят, че опитът е лесен, защото ще се хранят у дома си и няма да имат нужда от пари. Не, това не е разрешение на задачата. За да разрешите правилно задачата, вие трябва да се поставите в положението на човек, който няма пет пари в джоба си и се намира в чужд, съвсем непознат град за него, какъвто е Ню Йорк, Лондон, и не знае език, не познава никого. Какво ще прави в това положение? Не му остава друго, освен да отиде на някое пристанище, или другаде някъде, да работи като хамал, да изкара прехраната си. Ако сте студент и се храните в гостилница, тогава, щом искате да направите опита, ето как можете да постъпите: колкото пари имате, ще ги раздадете. Като дойде време за обяд, ще отидете в същата или в друга някоя гостилница и ще помолите съдържателя на гостилницата да ви остави да прислужвате на клиентите му, като срещу труда си искате само един обяд. Нахраните ли се, за вечеря не мислете. Един обяд ви е достатъчен. Не мислете и за другия ден. Всеки ден ще ви даде своето, но вие трябва да разчитате изключително на труда си. Трудът ви трябва да осигури един обяд. Ако не можете да прислужвате в гостилница, тогава идете при някой майстор-предприемач и го помолете да ви приеме на работа в някоя постройка: било тухли да пренасяте, било вар да забъркате и т.н. Щом осигурите храната си за деня, това ви е достатъчно. Само по този начин ще опитате как работи Божественият закон. Същевременно вие ще разберете, че освен физическия живот има и друг, по-възвишен, в който всички неща са предвидени и разумно предопределени. С раждането си още, на всеки човек е определен известен кредит, на който той може да разчита. Вън от физическия свят има други закони, които регулират нашия живот. Понеже не познават тези закони, хората мислят, че всичко се нарежда от законите на физическия свят. Благодарение на това разбиране на съвременните хора, ражда се злото. Като мислят, че всеки трябва да се грижи за себе си, защото не знаят какво утрешният ден носи, хората се стремят към осигуряване. Всеки гледа да се осигури, вследствие на което пари трупа, земи купува, продава, но благодарение на това хиляди килограми храни гният, развалят се, а стотици и хиляди хора по градовете умират от глад.

Друго нещо ще ви кажа за опита. Онези от вас, които се страхуват да не останат гладни, да не правят опита. Ако пък започнат опита и се намерят в някакво затруднение, вместо да паднат, нека дойдат при мене, аз ще им помогна по някакъв начин. Няма да оставя никого да падне. Но ако цял месец ви се вижда много, тогава направете този опит само за една седмица. Онези от вас, които живеят при родителите си, пак могат да направят опита, като имат пред вид факта, че храната трябва да бъде спечелена изключително чрез труд. Все има какво да се помогне в къщи на майката или на бащата, за да получите парче хляб заслужено. Този опит има за цел да ви освободи от страха, от мисълта за утрешния ден. Вие трябва да разчитате на онзи велик закон в света, който регулира всички неща.

Когато се дават опити на учениците, те трябва да се разглеждат не само в буквален смисъл, но и по съдържание и смисъл. Някой ще започне този опит, но като не може да изкара прехраната си през деня, ще каже: „Няма нищо, този ден ще постя“. Не, този опит изключва всякакъв пост. Определено е всеки ден да употребите малко труд, за 1–2 часа поне, да иждивите част от енергията си, която после да набавите чрез храната. Само така ще се научите да уповавате на великия закон, който движи живота. Засега този опит не е мъчен, ще го приложите за една седмица. Колкото по-дълбоко навлизате в учението, толкова изпитите ви ще стават по-трудни. Ще ви се дават задачи, които по няколко пъти на ден ще ви изпотяват. Такъв е пътят на ученика. Привилегията за ученика се заключава в това, че той ще прекара всички мъчнотии и страдания съзнателно, ще знае защо и за какво идат. И вън от Школата да сте, вие пак ще прекарате тия изпитания и страдания, но няма да знаете защо ги минавате. Привилегията за окултния ученик седи в светлината, с която той разполага. Съзнателно или несъзнателно, човек трябва да мине през изпитанията и мъчнотиите в живота – те не могат да се избегнат. Ако несъзнателно ги мине, ще се натъкне на ред противоречия; ако съзнателно ги мине, ще получи Божието благословение и ще знае защо е трябвало да мине през тях. Така прекарали страданията, в душата на човека настъпва радост и мир.

Сега, като ученици на Великата Школа, вие трябва па гледате на живота съзнателно и с приятност. При това, нашата цел не е да ви лишим от страданията, но да ви научим да ги използвате. Засега страданията са най-голямото благо, което може да ви се даде в живота. Всяко страдание е на мястото си; то крие в себе си дълбок смисъл. Защо страда човек, това е една от тайните на Битието. Като дойдат страданията, всеки трябва да ги понася, без да пита защо са дошли. Щом минат, тогава ще ги разбере. Христос, Великият Учител на човечеството, се подложи на най-големите страдания, каквито са съществували някога в света, без да Му се даде отговор, защо страда. Вместо отговор, разпнаха Го на кръста, прободоха Го в гърдите, отдето протече кръв и вода, и оставиха Той сам да намери причината на тия страдания. Като не получи никакъв отговор, Той каза; „Да бъде Твоята воля, Господи!“ Значи и Христос трябваше да мине през страдания, без да получи някакво обяснение за тях. Той трябваше да мине през този изпит. Сега вие искате, като ви се даде някакво страдание, веднага след това да дойде и обяснението на това страдание. Не, обясненията на страданията идат след като ги прекарате, като минете през изпита. До това време ще мислите. Щом се натъкнете на известно страдание, дълбоко в себе си ще си кажете: „Такава е разумната воля Божия! Такава е великата воля Божии! Такава е волята на Безпределния космос!“ Всяко друго разяснение ще ви хвърли в грях и престъпление, ако в момент на страдание дойде някой и ви обясни причините на това страдание, той ще ви създаде най-голямото зло.

Следователно, не съжалявайте за страданият, които ви се дават. Ако съжалявате за страданията, трябва да съжалявате и за любовта, която ви се дава. Закон е: След всяко страдание иде радост, любов. Този закон може да се опита. Колкото страданието става по-голямо, толкова повече и любовта се увеличава; колкото страданието се намалява, толкова и любовта се намалява. Значи мярка за любовта е страданието. Любовта се увеличава разумно. Тя постепенно приижда. Тъй щото, страданието и любовта вървят паралелно и едновременно взимат участие в съграждането на човешката душа.

Т. м.

Напред в Любовта безгранична!

Лекция от Учителя, държана на 7 юни 1922 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help