Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Неговата заповед

И знаем, че Неговата заповед е живот вечен.(Ев. Йоан 12:50) Законът – това е първото ограничение на разумния живот. За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите „движение“ и „стремеж“ подразбирам две различни идеи: стремежът – това е вътрешен разумен подтик, а движението – това е физическата страна на нещата.

Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“, значи обуславя: вечният живот почива върху тази заповед. Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-първо установява принципа, т.е. като намери принципа, върху който има да работи, той търси онзи закон, чрез който този принцип може да се изяви, и след като намери закона, той има вяра в себе си, че принципът ще работи. Следователно същото е и с всички онези, които търсят Бога: Бог е велик принцип, Той е нещо повече от принцип, и ние трябва да познаваме Неговия закон. Ние, за пример, някой път говорим за Бога така несвързано, неразбрано, ние Го уподобяваме на светлина, на разум, това-онова. Бог не е нито светлина, нито разум, той не е нищо: ние не можем да го определим. Ако един критик може да определи художника от неговата картина, ще бъде смешно, понеже художникът ще нацапа с маслени бои картината си и в този идеал, който той е нарисувал, може ли да мисли, че той е в боите? Не. Тия бои и цветове са само сенки, които изразяват реалността, която сама по себе си е неизразима. Когато пиша думата „любов“, любовта вътре в думата ли се съдържа? – Ни най-малко. Вие можете да напишете цяла беседа върху любовта и любовта не е вътре в беседата. Но тази любов почива, проявява се по известни закони. Когато знаем законите, ще знаем да работим. И музикантът също ще намери закона на музиката и върху този закон на музиката той трябва да гради. Така е и с писателя, така действа той, когато изучава граматиката, най-първо има закони, правила, с които започва да пише, така правят и децата, когато се учат да пишат. Само съвременните религиозни хора правят изключение. Те казват: „Ние и без закон можем да живеем“. Не отричам, че и без закон може да се живее, но разумният живот започва със закон. И в гората има шумолене и свирене, там без закон шумят и свирят листата и там без закон са наредени тия листа. Но каква е голяма разликата, когато някое пиано свири или някой орган, когато някой свири на цигулка, знаем каква голяма разлика има между шумоленето на листата и свиренето на цигулката. Има грамадна разлика. В цигулката е вложен законът на човешката интелигентност. Сега, по някой път аз се изразявам и казвам: и в природата има музика, но не в тази природа, която ние виждаме. Трябва да имате особени сетива, особени чувства, малко да бъдете досетливи, да схванете тази музика. И то при особени случаи: не всякога пее природата, не всякога свири, не всякога говори, и тя мълчи, понякога има гробно мълчание, и в туй мълчание се разбира един велик вътрешен смисъл, един смисъл, който се заражда в нейните недра – затуй тя мълчи, докато тази мисъл вземе своята форма и се изрази в този велик Божествен закон. И често някои са ми задавали въпроса: „Защо съвременните общества не виреят както би трябвало?“ – Защото не са намерили онзи велик закон, чрез който животът може да се изрази. Кой няма желание да живее? – Във всекиго има такова желание. Кой не обича да е музикант, да си посвири? Ама като вземе инструмента, не може да свири, а само дрънка, и му казват: „Я остави, не прави шум“. Сега мнозина като дойдат в това Божествено училище, казват: „Ние ще живеем един чист и свят живот“. Попитам ги: Какво подразбираш под „чист и свят живот“? След като живеят 1–2 години, казват: „Това не е за нас“. Идат в света и почват да живеят по старому. Защо? – Защото не са намерили онзи закон, за който казва Христос: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. За да може тази заповед да я разберем и да се възстановим, има да се борим с много мъчнотии в себе си. Всички изобретатели някой път прекарват 10, 15, 20 години, докато сполучат. Някои даже не сполучват. Някои художници има, както и някои музиканти, които с години са прекарали ред мъчнотии, докато дадат нещо хубаво, за да изразят великия закон на живота. Какъв е той, как трябва да се изрази? Да кажем, имаш очи. Защо са тия очи? Котката е приспособила очите си и казва: „Господ ми създаде очите само за мишките и за птичките, да си намирам храната“. И всеки ден търси, гледа дали има мишка или птичка. Ако попиташ онзи търговец, той ще каже: „Господ ми създаде очите само за платовете“, и всеки ден ходи да гледа платовете, пише сметки, казва: „За това са моите очи“. Гледаш онзи писател, седи с перото и казва: „Господ ми създаде очите да пиша“, и той драще, пише нещо. Художникът казва: „Господ ми създаде очите да рисувам“, музикантът казва: „Господ ми създаде очите да гледам своите ноти“ и т.н. Всички хора присвояват зрението за своята професия. Всъщност защо са създадени очите? Като дойдем до ушите, пак същия закон. Да попитаме, защо са създадени ушите? Някой казва: „Да мога да усетя отде иде моя неприятел, опасността отде иде“. И всички животни най-първо упражняват своя слух за тая цел, затова е създаден слухът. До известна степен те са прави, но слушането има по-дълбок смисъл. Нека вземем нашите чувства, защо са създадени. Като казвам, защо са създадени, не че те не са съществували, а защо са се появили: те имат свое предназначение. Някой път ние се оплакваме от тия чувствания и казваме: „По-добре човек да не чувства“. Знаете ли на какво би замязал човек, ако не би чувствал? Представете си едно човешко око, турнато в един камък, и оттам да наблюдава света, без да чувства. Какви ще бъдат понятията на туй око за света, ако кажем, че човек гледаше света само с окото, без да чувства? Допуснете сега обратното – че вашата ръка е турена в този камък без окото и че само чувства нещата, тогава какво щеше да бъде вашето схващане за света? Щяхте да познаете, че едни предмети са топли, други студени, трети гладки, грапави и прочие – ще знаете промените. И сега вие можете да схванете, че някои хора почти живеят като ръката в някой камък, те само усещат промените. Казват: „Днес нямам никакво разположение“, но не си задават въпроса, защо е туй неразположение. „Еди-кой си ме обиди“. Но и той не си задава въпроса: „Защо ме обиди?“ „Днес съм радостен, защото еди-кой си приятел ми каза една блага дума“. Защо тази дума произведе такъв ефект? Ще се спрете и ще кажете: „Така е устроен животът“. Не. Това подразбира, че тази Божествена душа иска да даде израз на всички свои мисли и желания. И следователно Бог живее в нас и се проявява чрез нас, и всеки, който Му противодейства, след като употреби хиляди години, всички условия, да застави този индивид да го слуша, да върви в хармония, най-после, като не се подчини, заличава го. И Писанието казва, че грешните ще погинат. Аз не говоря за праведните: праведни подразбирам ония, които разбират този велик Божествен закон. Сега с това схващане трябва да приложим туй Божествено учение, има ли то приложение при сегашната фаза на нашето развитие? – Има. Нима ние трябва да останем в тази форма, в която сме сега? Нима нашето лице, нашите очи, уши, ръце трябва да останат такива, каквито са? – Не, трябва да се изменят. И Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И чудното е, че мнозина, които вървят в този път, новия път, искат да влязат много лесно в Царството Божие. И вие лесно можете да влезете и сега можете, но ние не разбираме туй Царство Божие. И сега Господ говори, но не го чуваме, и сега ангелите ни пеят, но не разбираме тяхната песен. Защо? – Защото ние имаме такова възпитание, че очакваме баща ни или някой богат дядо да умре и да ни остави наследство един, два милиона наследство и после да почнем да разполагаме без никакъв труд. Съвременните хора искат да живеят много икономически по отношение на Бога, без труд. Ако питаш кого и да е сега, всеки ще каже: „Да ми е оставил баща ми, парички да имаме, парички, парички, парички, пък да имаме знания и сила, да се наживеем“. Но как да се наживеем? Аз няма да ви описвам, аз съм сит от това живеене, което хората имат, много хубаво е за тях, но туй живеене, отсега нататък, няма да ви придаде нито една стомилионна част на вашия растеж. Ако вие затворите една свиня в една кочина и ред години я храните по всички правила на науката, вие ще имате само една много цивилизована свиня, но все ще остане свиня, никога не може муцуната и да се измени и щом я пуснете вън от кочината, пак ще почне да рови и да бъчка – макар че в кочината не рови. Ще мяза, значи, на една възпитана свиня, но пуснете ли я вън от кочината, пак си е старата свиня. И когато ние, съвременните хора, говорим за възпитание, аз казвам, че това не е възпитание, а нашите съвременни методи са методи само за дресиране: в съвременната култура нямаме още истински методи за възпитание. Аз казвам „възпитание“ на следното: когато вземеш едно дете в училището, в първо, второ, трето, четвърто отделения и после в университета, ако работиш една година върху него със същите закони, както един градинар, ще можеш да имаш резултати, а не само дресировка. Възпитание трябва, не само привидно, но съществено, да се прояви онова Божествено съзнание, че този индивид или това дете само себе си да познае, да се регулира без контрола. А когато едно ваше дете е направило погрешка, а не я признава веднага, вие вземате пръчката и тогава то казва истината. Най-първо ще каже: „Мамо, не бутнах захарта“. – „Бутна ли?“ – „Не бутнах.“ Втори път пак не бутна, трети път – „Бутнах“, друго казва на един път „Бутнах“, второ, втори път: „Бутнах“. Значи някои деца казват истината при 3, някои при 4, а някои при 5, 6 удари. Тъй щото математически можем да определим кое дете при кой удар ще каже истината. Сега някои хора ме питат: „Защо има в света много страдания?“ Аз казвам: Вие сте деца и някои от ония, които страдат, още при първата пръчка казват истината, други при втората и т.н. Много страдания, много тояги природата ти е сложила, много тояги, за да кажеш истината. Сега не в този обикновен смисъл да кажем истината, а да разберем истината защо сме дошли на земята.

Ако вас ви запитат: „Имате баща, но защо ви е този баща; имате майка, защо ви е тази майка; имате братя, защо ви са тези братя, имате сестра, защо ви е тази сестра?“ А вие ще кажете, че знаете защо: „Така е наредил Господ“. Наредил добре, законите знаете ли ги, знаете ли се вие по този закон, който Господ е наредил, почитате ли вие бащи и майки, по този закон, който Господ е наредил, братя и сестри почитате ли се по този закон, знаете ли, че този закон носи живот вечен? – Не. И в света единият брат е богат, а другият осиромашава, и първият казва: „Да си търси чайрето на главата“. Всеки брат тегли чергата повече към себе си, отколкото към брата си. Аз казвам: тези двамата братя не са разбрали този Божествен закон и те се усещат като отделни индивиди. Ние мислим, че светът е създаден само заради нас. Това е най-голямото заблуждение – да мислим, че светът е създаден само заради нас. Не е създаден заради нас. Бог създаде света не заради нас, а за себе си. Той да се прояви, а ние сме случайни същества в този свят, да, случайни същества сме ние. Моята коса може да расте, аз я подстригвам за това, част от нея минава, заминава, тя не представлява нещо съществено. Някои от вас, като опадат космите им, турят перука. Действително, природата знае, като оголее главата на човека, той се простудява, а при това по-хубаво е да има косми на главата: космите имат и друга добра страна. Знаете ли защо опадат космите? – Учените казват: „От наслояване на пикочна киселина“. Туй е вярно, но има и ред други, психологически причини, които от миналото са действали, за да оголят главата. Когато някоя местност се оголи – в България са оголели много места, – коя е причината? Самите жители изсекат горите и пороищата дойдат да оголят тия могили. Всяка година като става наводнение, хората казват: „Не знаем какво стана у нас, но от няколко години много порои имаме“. Аз разбирам, че техните могили са изсечени. Никой не взема грижа за горите, не съзнава тяхната важност. Сега ние, съвременните хора, сме оголили всички Божествени баири. – И у нас днес не можеш да намериш двама души на едно мнение. Всички казват, че светът е лош. Тъй е, но в какво отношение светът е лош? Лош е в това отношение, че всеки иска да живее за себе си, без да познава и зачита този Божествен закон. Съдията те съди по друг закон. Ние говорим за истината, но сме забравили правия Божествен закон, за който Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. Вечният живот какво съдържа в себе си? – Вечният живот съдържа всички условия за разумното растене – живот, в който нашата мисъл може да се изрази в най-висока степен. Само в този закон ние можем да търсим и да намерим нашето благо. Този закон е написан вътре в нас. Той е много пъти писан, там казва Господ – ще цитирам Писанието: „Ще отнема каменните им сърца, ще им дам плътски сърца и ще напиша в тях закона“. В аналите на природата има, че много пъти Господ е писал своя закон в човешките сърца, но хората са го заличавали. И аз правя следното заключение: ние, съвременните хора, сме като малките деца, като намерят някоя монета непочистена, не гледат какво е написано, ами я турят на един камък, изглаждат я хубаво. Така и ние: всичко правим по един метод. Тъй се е родил национализмът: той не е нищо друго, освен изглаждане на онова, което Бог е написал. Германците са изгладени, българите са изгладени, англичаните и прочие, всички са изгладени, няма нищо написано на тях от туй, което Бог е написал. За своя народ те знаят много, бият се за своята чест, но нямат един метод да застанат на правата страна. Ще се яви някой велик човек по-достоен, някой Гладстон, но и неговият глас за правата кауза на човечеството ще прозвучи като глас в пустиня. Всеки народ действа според своите закони. И ако ви попитат: „Защо?“ – Защото великите хора в тия народи не съзнават още, че „Неговата заповед е живот вечен“, и че ако приложат тази заповед, ще имат по-голямо благо. И мисията на Христа не е била никоя друга, освен да дойде и да примири тия народи. Тия народи са членове на това велико Божествено тяло. Не е лошо човек да бъде националист, но всеки народ трябва да се съзнава като уд в Божественото тяло, да знае де му е мястото и да функционира правилно в Божественото тяло, за да може да приложи Божествените идеи. А сега всеки народ мисли, че светът е създаден само заради него, и всяко общество мисли, че светът е създаден само заради него, и всеки индивид мисли, че светът е създаден само заради него. Но Бог ни доказа, че светът е създаден само заради Него. И ще дойде ден, когато Той ще помете всинца ни, ще заличи всичките ни форми и след хиляда, милиони години, ако потърсите в архивата, ще има само едни жалки остатъци от сегашната култура. Всички тия настоящи форми ще бъдат в забрава, тъй както много форми от миналото са заличени. Следователно Божественият Дух се стреми да създаде най-възвишената форма, в която да се прояви той, и всеки от нас, който възприеме такава мисъл, да познае, както казва Христос, „Неговия закон“, ще се сподоби с вечен живот. Само при такава форма, при такъв закон силите на природата ще ни дойдат на помощ. Сега ние седим и мислим, правим си планове, мислим, че всичко можем да решаваме. Но нашата мисъл е ограничена от по-високо място. За пример, ония същества, ангелите, които са минали преди хората и които седят на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние винаги да изменят живота ви, когато искат и както искат. Като не ви дадат хлебец, бузите ви поспаднат, коремът ви хлътне, няма шкембенце, благоутробие няма. От какво излиза благоутробието? – Днес едно прасенце, утре една пуйка, кокошчица, гъска, намазана с масълце, и прочие. Казват тогава: „Господ затова е създал тия прасета, заради нас, ние, благородните същества, трябва да ядем, само така ще бъдем хора“. И тъй, ние разбираме, че Господ е създал човека само да яде. Не, човек не е създаден за това. Днешната култура върви в съвсем крива посока. Яденето е нещо случайно. Има неща по-хубави от него, то е само един символ на нещата. Е как ще разберем дълбокия смисъл на думите на Христа, Който казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“? Водата и хлябът са живи. Но аз питам: ти хванеш прасето – това не го вземайте за обида, аз констатирам само един факт, съобразно този закон, – ти хванеш едно прасе или една пуйка, тя ти се моли, според езика на пуйките: „Моля ти се, остави ме“, а ти и казваш: „Как ще те оставя, аз гладен ли ще стоя?“ и „кръц“, отрежеш и главата. Но утре дойде някоя болест и кръцне детето ти. И ти казваш: „Господ да го прости“. Няма какво да го прости Господ, но ти изяде пуйката, а болестта изяде детето ти. Ти трябваше да кажеш: „Господи, понеже аз изядох пуйката, болестта изяде детето ми“. А ние казваме: „Господ да прости детето“. Няма какво да прощава, то не е грешно. Твоето дете ли стана причина за твоите грехове? Аз ще ви приведа един пример: един българин, касапин, който 25 години клал все говеда, забогатял и казал: „Слава Богу, поуредих живота си, отсега нататък ще напусна касаплъка и ще живея като човек – както хората живеят. Но имам още десетина ягнета да ги заколя и тогава ще ликвидирам със сметките си“. Имал три деца, двете от които били братчета. Едното казва на другото: „Ще ти кажа как тате коли ягнетата“. Тегли ножа и му отрязва гръцмуля, закаля го. След като вижда това, взема ножа, бяга, пада и се натъква на него. Майката къпала третото дете, но като чула, оставила го в коритото и то се удавило. Едното заклано, другото натъкнато върху ножа, третото умряло в коритото. И с трите деца този българин ликвидирал, „уредил“ живота си. Ще кажете: „Такава му е била съдбата, така му е било писано“. Всекиму, който коли, така е писано. Сега ние искаме Божието благословение, но ако ти си такъв един касапин – вземете туй в по-тънък смисъл: примерът е груб, – ще разбереш тази заповед, както Христос е разбирал вечния живот. За да я познаем, ние трябва да се освободим от всички грехове. Божият закон не търпи никакво изключение, той не прощава и не извинява. Той не е груб. Ще бъде смешно, когато някой ученик като свири при някой учител музикант. сгреши и иска да го простят. Казва: „Не съм грешен“. Не си грешен, но трябва да свириш, или правилно да рисуваш. Всяка работа трябва да се върши тъй, както законът изисква. Животът на земята трябва да бъде съвършен. Може ли? – Може. Който се труди, може. Да бъде животът ни съвършен, това е смисълът на нашето съществуване. Съвършени бъдете! Ама ние постоянно, като видим погрешките на хората, казваме: „Ти сгреши“. Не, не, спри се, когато направиш първата грешка, кажи на себе си, ако ти е името Стоян, кажи: „Стояне, ти и аз сме братя, заедно си свързахме живота, в съдружие живеем“ – на себе си тъй говори, – „Тъй както вървиш, нашата работа на добре няма да излезе“. А ние, щом направим някоя погрешка, казваме: „Тегли платното на лъжата отгоре“. Така създаваме най-благочестивите хора. И най-лъжливите хора са най-благочестиви в този свят. Ония хора, които най-много лъжат, най-много говорят за истината. Но в този смисъл човек, когато говори, трябва съзнанието му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате. Моята мисъл и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да вървят или в хармония, или в дисхармония с нея, могат да вървят или към Бога, или вънка от Бога, и следователно можем да образуваме два процеса: единият процес, който разрушава, а другият, който гради. А процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен процес. И следователно, ако вие не сте готови да зачитате Божествения закон, във вас са заработили тези сили, които ще разрушат не само вас, но и от вашите деца, пари, къщи ни помен няма да остане след няколко поколения. Защо? Защото не сте разбрали живота си, не сте го съградили върху този велик закон, който определя каква може да бъде истинската форма на онзи живот, който е вечен. Сега вие ще вземете само отрицателната страна. Това не е догма, но показва как законът работи. Този закон, Божественият, може да се изяви по три начина: като един механически закон – като колело, щом те хване с един зъбец, ще те разкъса. Може да му се молиш, но той няма съзнание. Обаче по някой път при това колело може да има някое разумно същество, което го регулира, и ти като му се помолиш, щом те хване зъбеца, спира. То ще ти каже: „По-далеч стой от колелото!“ Ние, съвременните хора, сме нахълтали в един свят, дето всички колелета са механически, без да има кой да ги пази. И следователно всеки един, който минава покрай тия колелета, очите му трябва да бъдат отворени на четири страни. Излизаш от дома си, ти трябва веднага да бъдеш скачен с невидимия свят, умът ти да бъде скачен с Бога, в душата си да бъдеш изправен. Някои хора казват: „Няма нужда да сме скачени“. Но на съвременните народи, които отстъпиха от този закон на разумност, подобри ли се живота? Всички започнаха да подобряват живота, какво ли не говориха, какви ли не комбинации правиха, какво ли не писаха, но не намериха онзи закон, чрез който този велик принцип би могъл да се изрази. Този принцип вътре в себе си не търпи насилие. Когато се изрази във всички форми, той ще действа по всички начини, но не може да има дисхармония. Сега ние се спираме и казваме: „Господ ще уреди света“. Хората от света казват: „Ние ще уредим света“. Други казват: „Управляващите ще уредят света“. Ние все искаме да се уреди света. Той се урежда постепенно, не че не се урежда, аз зная това, само че нашият живот, сегашният, индивидуалният живот до известна степен остава неуреден. Най-важното при сегашните условия е душата на човека. Ти, като едно разумно същество, как очакваш да живееш в бъдеще? Сега мнозина от вас познавате Бога, нали? Някои от вас ще кажат, че те любят Бога. Признавам това, че Го познавате, че го любите. Но аз ще ви кажа, познаването, любенето ви на Бога ето на какво го уподобявам: имате отлична дъщеря, благородна, красива, възпитана, много нежна, запознава се, дойде един възлюблен, тя го среща нежно, милва го, толкова внимателна и търпелива е. А той говори сладичко на момата, да я не обиди. От друга страна и над него всички треперят, пред него казват: „Имате благородство“. Но щом се оженят, спре се този лист, посрещане няма, треперене няма, сега се образува друг един лист, езикът става малко форте, най-първо върви пианисимо, а после фортисимо. Казвате: „Как тъй?“ Само музиката се изменила. Защо? – В дъното на тази мома се е криел не един идеал, а един материалистичен егоизъм: да се осигури. Туй е вярно и за момъка; туй е вярно и за учителя – навсякъде ние виждаме, че хората са много любезни и най-после си разкриват картите. Питам: Какво спечелва тази мома? Не е Господ, Който може така да се лъже. Той допуща да бъде излъган, но всеки, който Го е излъгал, записва го в книгата си и казва как бил посрещнат и приет. Той пише от хиляди години, все пише нашите посрещания и изпращания. И като идем при Него, Той казва: „Много добре зная как ме посрещнахте и изпратихте“. Религиозните хора, търговците, всички му палят свещи и се молят, когато не им върви. А щом им провърви работата, казват: „Човек на себе си трябва да уповава“. И военните на бойното поле, щом се намерят в мъчнотии, коленичат и казват: „Господи!“, а щом победят: „Виждаш ли нашите мишци, гледаш ли тия топове?“ Тъй посрещаме и изпращаме Господа. Но какъв е смисълът на воюването? – Добре започваме, но и добре трябва да свършим. А ще свършим добре само когато ние признаем този закон. Сега причината аз намирам в това, че ние познаваме закона само отчасти, идеално го познаваме. Да кажем някой изобретател след като скицира плановете, намира, че са много хубави, много добре започнал, много идеално, но като приложи този чертеж на работа, нищо не излиза. Чертежи отлични, но като се приложат, фалират. Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, накрая фалираме и казваме: „Съдбата ни е такава“. А астролозите казват, че някоя звезда е причината. Какво общо има звездата с твоя живот, какво ще ти препятства тя? Не, твоят ум е, който не е разбрал този велик закон, който те е спънал в твоя път. Сега за нас се изисква един развит, просветен ум и да обръщаме внимание и на малките неща. Има един малък разказ за Христа: като пътувал със своите ученици, видял на едно място едно петало и казал на Петър: „Вземи това петало“. Но Петър не го взел, а си казал: „Защо ми е, опитва ме Господ? Не, аз се отказвам от това петало, аз ще служа на Бога“. Минал, заминал. Христос се връща, взема петалото и тръгва. Минал покрай един човек, който продавал череши, и му казал: „Дай ми за петалото череши“. Взема ги, туря ги в джоба си – Христос имал джоб – и като вървели, понеже учениците му изгладнели, почнал да пуща по една череша. Всички вървели след Него и се навеждали. Той дълго време пущал череши и те все се навеждали. И Петър, който не искал един път да се наведе за петалото, навел се 10 пъти за черешите. Сега и нам, на съвременните хора, ни се казва, че трябва да се наведем, да разберем и изпълним Божия закон, но ние отговаряме: „Как, може ли да се изпълни? Какъв е този закон, какво е вечен живот? Философски разбирания!“ Казвам: Приятелю, ти ще вземеш ли петалото? Ако не го вземеш, учителят ти ще го вземе и ти после 10 пъти ще се наведеш, докато разбереш, че за предпочитане е да вземеш петалото, отколкото 10 пъти да се наведеш за черешите. Този закон ние можем да го изпълним. Как? – Нека се спрем на следния факт: не може ли искрено да постъпим тъй спрямо другите, както искаме да постъпят те спрямо нас? Ако аз разсъждавам тъй: някой казал нещо грубичко, аз почувствам някоя болка, тогава и аз повиша гласа си. Но нали по-рано ти усети що значи да повишиш гласа, защо го повишаваш сега? Някой те излъгал, и ти го излъжеш. Казваш: „Туй минава“. Когато аз лъжа, туй минава, а когато другите лъжат, не минава. Защото ако минава в един случай, минава и в друг, ако не минава в един случай, не минава и в друг. Погрешката, ако е моя, не е погрешка, но тя нито мен оправдава, нито вас. Доброто дали е във вас или в мен, е все добро. То е едно благородно качество, което съзижда, съгражда живота. И не е ли по-добре като се срещнем, да се познаваме? Някой казва: „Искам да зная“. – Какво искаш да знаеш? – „Искам да зная какво се крие в мен.“ – Братко, много лоши работи се крият в теб и много добри работи се крият. Ако аз зная твоите лоши работи, пак нищо няма да ме ползва. Ако аз зная, че в твоята каса има 10,000 златни монети, какво ме ползва? – Нищо не ме ползва. И ако зная, че ти дължиш 10,000 златни монети, какво ме ползва, че ти си имал да даваш или да вземаш? То е само едно бреме за моя мозък. Туй, от което ние трябва да се интересуваме, са нашите отношения. То е в дадения случай постъпката, може ли аз да се отнеса добре с вас; да ви интересува само думата, която ви казвам, то е най-важното в дадения случай. Думите, които ви аз говоря, това съм аз. А вие ще мислите какво съм искал да кажа. Аз съм толкова откровен, че ви казвам една велика истина, която съм приложил и съм имал отлични резултати. Някои от вас още не могат да се убедят, че туй е вярно, и мязате на онзи българин, който се научил да пиянства, но се молел на Господа да го освободи от пиянството. И ръката му почнала да трепери: рече да пие, излива се, не може да пие, но му се пие. Мислил той ден, два, не може да пие. Казва на жена си: „Ще ми усучиш една връв“. С връвта искал да пие. Господ искал да го избави по един начин, той ще свърже ръката си и казва: „Не ме обичаш Господи“. Сега аз виждам вас с много върви вързани, виждам ви и ви казвам: Долу вървите! Не че сте лоши хора, но кажете: „Няма да пием, ще изпълним Божия закон, в нас има воля, воля, воля! Ние сме живи същества, не сме роби, ще служим на Бога“. Но ще ми отговорите: „При по-благоприятни условия, в бъдеще, в някое друго прераждане, когато ни прати Бог отново на земята“ – това са разсъждения на онази свиня в кочината, която казва: „Аз сега ровя, но като дойде някой по-добър господар, ще ме храни по-добре и ще се отуча да ровя“. Турците казват: „Бош лаф“. 100,000 пъти по-добри господари да дойдат, тя ще си остане все свиня, докато нейният ум не се промени. Тя трябва да остави кочината, да действа по друг начин, защото иначе ще остане в същата форма. Следователно и ние можем да живеем в Бога, но само ако възприемем Неговия закон, ако почнем да мислим както трябва и да чувстваме както трябва. В противен случай ние ще си останем в кочината. Но казвате: „Господ ще ни промени“. Ще те промени Господ, ако ти се промениш. Господ има друго едно променяване, но аз казвам: Да ви пази Господ от туй променяване. А вие казвате: „Няма да се подчиним“. Господ има и пещ за хората, като ги хвърли вътре, стопява ги, а когато се стопят, не се познават. „Нима ние не сме индивиди – казвате, – аз съм Стоян, знаеш ли кой е баща ми?“ – Може, ама като ви тури Господ в пещта, нищо не ще остане и няма да се познавате. За какво ще се разправяте в Неговата пещ, как ще се разправяте?

Сега да се повърна към съществената мисъл: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. Този велик закон е изражение на Божията Любов. Чрез този закон вие можете да промените вашия личен живот: искате да бъдете щастливи, можете да бъдете силни. Всичко, което пожелаете, можете да го имате в името на този закон, в който Любовта действа, но ще приложите този закон тъй, че както действате спрямо себе си, така ще действате и спрямо ближните си. Няма да ви смущава обществото, то не може да ви пречи. Нищо не значи това: когато човек иска да приложи Божествения закон, че обществото живеело по един начин, а ние по друг, ние не трябва да обръщаме внимание на това, не трябва да си правим илюзии, че обществото живее по друг начин, защото всички хора живеят според своите разбирания. Сега в туй разбиране ние можем да поправим своя път в този свят, можем да го поправим. Това, което един конец не може да направи, 10 конци могат, това, което един човек не може, двама, трима, 10, 100,000 души могат да го направят. Вие разговаряли ли сте с вашия Господ вътре във вас, казвали ли сте: „Господи, каква е Твоята воля? Господи, може ли да изпълня Твоя закон?“ Вие ще кажете: „Трябва ни някой добър човек да ни каже“, да, трябва ви добър човек да ви каже, но как трябва да разбирате този добър човек?

Ще ви приведа един стар разказ из египетската история. Тацин, един велик учител на бялата ложа, човек на 70 години, търсил един ръкопис, написан от създание мира, в който били написани всички основни тайни, как да се живее и как да се използва живота. Този папирус е бил написан на особен език и той се намирал в ръцете на най-красивата, но най-бедна мома, Изис. Според тогавашните правила на Бялото Братство, изобщо жените напълно се изключвали, понеже не са били повдигнати до тази висока култура. Имало едно правило за учениците, да не дружат много с жените. Започнал Тацин да посещава тази младата мома, а окръжаващите почнали да обсъждат какви са неговите намерения. Те не са подозирали, че в нея се криел този скъп папирус. Тя трябвало само да тури папируса пред него, а дълго време след като четял той, ставал от масата, връщал се в неговото светилище, а тя пак го завивала и го туряла в нейното хранилище. Така, ден след ден той ходел да чете и младата мома се чудела каква любов има той към тази книга. Когато пипал книгата, у него се зараждал един свещен трепет, лицето му се изменяло, но тя не могла да си обясни. А външните хора мислели: навярно той се е влюбил в тази мома. Тя се чудила кои са причините, поради които той чел тази книга, а външните хора се чудели кои са причините, които го заставяли да посещава нейния дом. Когато някой съвременен човек започне да изучава Божието Слово, хората почват да мислят защо този човек почнал да трепери. Някой медиум потреперва, а хората казват: „Смахнат е“. Ама вие на хоро играете, не треперите ли? На бал сте, реверанс правите. Има ли някой човек, който да не се друса? Ако някой се раздруса, казват: „Този човек е полудял“. – Това не е в реда на нещата, а когато мъжът се разсърди, друса жена си – то било в реда на нещата, когато началникът или министърът се разсърди, също. И тогава казват: „То е в реда на нещата, нещо предизвикало човека“. А щом някой религиозен човек, който търси Бога, се разтърси, казват: „Нещо му липсва, дъската му хлопа“. Не, на този човек дъската му се намества. Друга е причината на туй друсане: той търси Бога. Това е един процес на ума, раздрусване става вътре, докато тия движения станат по-хубави, по-музикални, по-хармонични, тогава ние ги считаме нормални. Медиумът дълго време се друса, понеже среща препятствие. И всички хора, когато почват да мислят и да действат, все се разтърсват. Но в това тресене те търсят закона. Щом го намерите, спрете се и не философствайте. Вие ще кажете: „Може ли да се приложи закона?“ – Може, сега може да го приложите. Някои от вас са тъй назрели, че могат да го приложат. „Но какви ще бъдат резултатите?“ – Резултатите ще бъдат отлични. – „Ще стане ли човек добър?“ – Ти няма да станеш добър човек, но ти ще знаеш как да живееш. Добро и зло – това са слуги, които те упътват към Бога, и едното, и другото те упътват, те са живи същества – злото те упътва по един начин, доброто по друг начин. Те са служители, за да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: „Слушай, ако ти не изпълниш Божия закон, ще мязаш на мен, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се!“ А като минеш при доброто, то казва: „Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път“. Тия същества са толкова искрени: едното казва: „Не бъди като мен, но ако искаш, ела да работим заедно на едно поле“. Но най-първо, един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: „Говори истината, не бъди като нас, защото ние не обичаме страхливите хора“. Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затуй Павел казва: „Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта“. Ще кажете: „Само едно чувство“. Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише, нашият език не може да опише даже сенките, предисловието на туй, което има да се разкрие. Този живот, който иде, е толкова велик, толкова славен във всички възможности, толкова велик в своите изявления – в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че си заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да живее една минута в този живот! Един момент в тоя живот се равнява на хиляда години наши страдания!

И Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. И сега, Христос ви казва – т.е. той казва на себе си – „И знаем, че Неговата заповед за мен е живот вечен“, ще влезете в тази заповед. Не питайте: „Сега дошло ли е времето?“ – то е от лукавия. Ще бъде смешно, когато някой ученик дойде при учителя си и пита: „Дошло ли е време да се уча?“ Ами че той е на 20 години, значи отдавна е дошло това време. На 7 години трябваше да дойдеш. Някой дошъл на 40 години и пита, преминал ли е? Два пъти е преминал. Друг дойде на 60 години и пита: „Дали ще мога да разбера?“ – Чудна работа, значи ти ако на 60 години не разбереш, кога ще разбереш? Казва: „Нашето се свърши, защото остаряхме“. Остаряхте ли? Онзи, който търси истината, колкото е по-стар, толкова по-добре е за него. Ако започне като млад, добре е, казвам: Добре е за вас да учите, да си не губите времето с речено-казано. Да изучаваме религиите и тяхната история, историята на земята, през какви геологически периоди е минала тя, всичко туй е хубаво. Когато разберете този велик Божествен закон, ще изучите историята на земята в един ден, като в кинематограф, в картини, ще видите как се е създала земята. Но в тая земя има други съкровища, които трябва да се учат. Но сега за тия велики съкровища някои от вас ще кажат тъй: „Покажи ни ги“. Опасно е да се покажат тия съкровища! В миналото една красива мома от бялата раса попаднала в черните, и за да избегне, турила си една маска, два пъти по-черна от тях. Те я считали като герой. Дохожда при нея един и и казва: „Вдигни си маската, да те видим“. Опасно е да се покаже същността. Някой казва: „Вдигни си маската“. Не, не, при черните опасно е да се вдига маската, черно трябва за тях. Туй учение, което аз проповядвам в днешната беседа, не е за света, а е за вас. То е един вътрешен психически момент за преживяване – такова преживяване, което никому не трябва да казвате. Такива моменти са свещени, толкова свещени, че трябва да ги запазите като рядкост. Знаете ли колко е красиво за самите вас, какво значи да ви проговори един ваш брат, един брат от невидимия свят, колко е сладко да ви проговори Христос! Но не този Христос, за когото всички говорят! Има един разказ за един проповедник, който дълго време е учил за Божията Любов и за Истината. Той попаднал веднъж между разбойници и те му счупили и двата крака. Минали неговите събратя край него и всеки му казвал: „Хайде, твоята работа е свършена, само да не дойде и до нас“. Минавали и заминавали, а той плакал и всички го изоставили. Най-накрая идел Христос като един беден човек. „Понеже ти, последният, си толкова дрипав, неблагороден, не вярвам в теб да е останало нещо добро, но може ли ти да ми услужиш?“ Спира се Христос при него и го пита: „Какъв си, приятелю?“ – „Проповедник съм аз.“ – „Проповедник? Ами какво проповядваш? Аз съм толкова прост човек, но имам едно изкуство да поправям крака. Хайде, ти ще ми проповядваш, пък аз ще ти поправя крака, ама хубаво ще ми проповядваш.“ Започва той и казва: „Кракът ти е на много места строшен, ако не говориш истината, костта ще иде на криво място. Ще ми държиш най-красивата, най-хубавата проповед. Поправянето на твоите крака ще зависи от твоята проповед“. Спрял се проповедникът: трябвало да говори истината, защото тази истината засяга неговия крак, неговите кости. Събрал мислите си, погледнал Христа, искал да излъже. Казва му Христос: „Помисли, помисли добре, защото тук забелязвам, че едната ръка започва да шава“. И той започнал да изповядва своите прегрешения и казва: „Ще ме извиниш братко, ама моите проповеди не бяха много добри“, започва обратно да разказва. – „Много добре.“ Христос започва да му намества крака, намества, намества и по едно време казва: „Ти си здрав, стани и иди си, втори път да проповядваш добре“. Сега аз виждам, Христос ще дойде, много ваши крака са строшени, сърцето е строшено и за да оздравее вашето сърце, Христос ще каже: „Дръжте ми най-хубавата проповед, най-хубавата реч и ще започна да нареждам частиците, и ще зависи от онова, което ще говорите“. Мъчно е да се говори истината, мъчно е. Но най-благородно и най-доблестно е, ние да изкажем истината. Христос е последният, който ще дойде, последният, но той ще намести всичко на своето място. Имате ли вие вяра, да повярвате туй? Вярвате, ама сега кракът ви е счупен и ако не говорите истината, няма да се намести. Не само да говорите: „Вярваме“. Ако дойде довечера един и каже: „Братко, дайте за Христа 100,000 лева, за да се намести кракът ми“. – „Чакай да си помисля по-добре, да поразгледам сметките си, да попитам жена си, децата си“, ще кажете. А някому ще каже: „Може ли да посветиш един месец от живота си?“ – „Да, но само че децата ми...“ Не, не, няма отлагане, като дойде този момент, краката ти са счупени, всичко трябва да жертваш доброволно. Върху този велик Божествен закон ние всичко трябва да съградим доброволно. Аз не ви казвам да се измените, а да бъдете искрени спрямо себе си, да имате добрата воля. Търговецът да е търговец, но пак да е честен човек; лекарят да е лекар, но пак да е честен човек. Нима един лекар не може да посвети един месец от цялата година, без да взема пари? Нима адвокатът не може да посвети един месец да разглежда дела даром? Нима една майка, един син, една дъщеря, всинца не можем да посветим по един месец от годината за Бога? А ние спираме там: „Какво ще каже този, онзи“. Мъжът казва: „Какво ще каже жена ми?“ Господ казва: „Твоята жена казва да не работиш“, но след някой месец той ще я уволни – тя ще си замине. Той почне да я оплаква. След това той пита: „Може ли да се оженя втори път?“ Оженва се за втора. Господ пита: „Готов ли си?“ Сега казва: „Какво ще каже жената?“ Замине и тя, и той вземе трета. Третата жена дойде и Господ пита, а тя: „Какво ще каже мъжът?“ Господ го уволни. „Какво да кажа, чакай да намеря друг“. Господ чака, като дойде вторият мъж, и той я туря в коша. И се извиняваме: мъжът с жената, жената с мъжа, братът със сестрата, а волята Божия не е изпълнена. И казваме: „Ще дойде Христос от небето с ангели и Той ще оправи света“. Не е тъй. Христос хлопа на вашата врата и ви казва: „Вие можете ли да посветите един ден заради Мене?“ Ама ще ми кажете сега, че това съм ви казвал много пъти. Да, но като днес не съм ви говорил. Днес може да няма такова въодушевление. Ще кажете: „Ние не усещаме такова въодушевление“. Не, не, днес казвам: въодушевление не искам, парите, парите тук! Досега аз давах, а вие казвахте: „О-хо!“ Един приятел ми разправяше следния анекдот: някой отишъл в една гостилница, почнал да яде и казва: „Кебапчета и винце, охо-хо!“ Но като дошъл да плаща, казва хазяинът: „Плащай сега!“ – „Вай-вай.“ Досега беше: „охо-хо“, а отсега „вай-вай“, защото казвам: дай тук ти 100,000 лева, плати. Ти казваш: „Чакай“. Първо, на работа всички. Ще кажеш: „Ама де е философията ни?“ Оставете вашите философии, имаме по-голяма философия, и на опит ще я приложим. Вие казвате: „Да си помислим сега“. Няма време да си мислим. „Ще дадеш, или не?“ Ако дадеш, заповядай, влез, а ако ли не, върви си, не те спирам. Искаш нещо, заповядай, вземи си. Изисква се доблест от наша страна, да изпълним нашите задължения, които сме дали, като сме тръгнали от небето. Знаете ли колко задължения имате? И когато държа последната си беседа в България, ще донеса пълната си архива, на всички ученици, ще ви я прочета и ще ви питам: готови ли сте или не? Ако ли не сте готови, ще затворя архивата си и ще ви оставя да се разправяте сами със себе си. Чисто и ясно! На ученика не се позволява да има две мнения. Туй е учението, което трябва да приложите на опит. И тъй ще го опитате: ако е вярно, добре, и ако не е вярно, поне ще знаете самата истина. Нали няма да имате никакво задължение? Ще знаете самата истина, тъй както си е. Сега седите и казвате: „Може да е“. Тази архива ще ви изнеса и в един момент ще я преживеете, знаете ли какво ще стане с вас? – Някои от вас ще се скумите като восък. Като я донеса, от вас ще останат само костите ви, голи кости, а мозъкът и прочие – всичко туй ще изчезне тъй, както в някоя лаборатория – щом се двоумите. А щом видите вашата архива и въздигнете душата си към Бога, въздъхнете дълбоко и кажете: „Да дойде великото съзнание“, ще се почувствате и ще преминете от смъртта в живота. Това не е шега, но ви казвам: иде един велик момент в живота, най-великият, най-славният момент – или кости ще останете, или жива запалена свещ, да свети във вековете, като ония звезди на небето, да показвате пътя на ония ваши братя, които идат по този път. Аз говоря на учениците, а не на вярващите и оглашените: свободни са те.

Тази истина ще се провери, и за вас е последната секунда в живота ви, последната секунда е тя. Отсега нататък, ако вие не използвате тази секунда, изгубени сте за всякога. Туй да го знаете, всичко е изгубено за всякога. Но ако я използвате, вие сте спасени, бъдещето е ваше, славата Божия е ваша и Бог ще бъде с вас. Изгубени като казвам, то е едно наклонение. Ще дойде някой да каже какво е казал Павел. Оставете Павла, не си играйте с Бога, вие грешите. Тъй ще кажете, както Христос е казал: „И познавам, че Твоят закон е вечен живот“. Да, този закон е вечен живот. И като видя този закон, всичките мои погрешки трябва да слязат в съзнанието ми и трябва да кажа: „Господи, в мен две мисли няма да има, ще има само един свещен ум, само едно сърце чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика воля и през всичките векове на бъдещето да бъда съработник с Тебе и да служа с Теб заедно“. Следователно ще бъдете съработници и ще влезете във великото училище. Казвам: Изгубени сте. Разбирам: Ще изгубите всичките условия да се запознаете с онази велика Истина, с онази велика Мъдрост, за която вашата душа от хиляди години е копнеела. Това копнеете вие, и сега е моментът, не се колебайте, един на друг не гледайте, сега всички ученици съсредоточете се и кажете: Без страх и без тъмнина в безграничната Любов на вечността!

Беседа, държана на 28 май 1922 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help