Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Правият път

Т. м.

Едно се иска от учениците: да приложат помежду си Любовта. Така те ще разберат, че страданията на едного са страдания на всички; и благата на едного са общи за всички. Ако не мислят по този начин, те се натъкват на мъчнотии и противоречия, които не могат да разрешат. Всяка неразрешена задача огорчава Духа. Не е позволено на човека да огорчава Божия Дух. Приложете Любовта, за да не изпадате в ограничения, каквито светът налага. Това трябва да направите доброволно, а не с насилие. Ако не приложите Любовта, а само говорите за нея, нищо няма да постигнете. Много време трябва да работи човек с Любовта, докато престане да греши. Щом стане велик майстор, той вече не греши. На великия музикант не се позволява да прави погрешки. Вземе ли един фалшив тон, веднага трябва да го изправи. Животът е музика. Следователно, който е научил живота като изкуство, не му се позволява да греши, т.е. да взима фалшиви тонове. Истински музикант може да бъде само онзи, който има Любов. Ако искате да станете добри музиканти, има един метод за това: да живеете според закона на Любовта. Няма човек на земята, който не желае да живее добре, хармонично, да бъде щастлив.

Като ученици на великия живот, надпреваряйте се да правите отстъпки на ближните си, да прощавате, да проявявате взаимна почит и уважение. Това са първите условия за прилагане на Любовта. Дом, общество или народ, в които присъства Любовта, имат благоприятни условия за развитие. Те създават мека, приятна атмосфера около себе си, която помага за работа и за учене. Щом изчезне Любовта, атмосферата се сгъстява и става тежка. В такава атмосфера човек се задушава, мъчно работи. Не е лесно човек изведнъж да приложи Любовта и да подобри състоянието си, но като се стреми, той постепенно ще постигне желанието си. Доброто желание оправя пътя на човека. Стремете се да се свържете с Първата Причина, с живата природа, откъдето ще потекат енергиите на живота.

Какво представя живата природа? Тя е Божият дом, от който идат всички блага в живота, по всички посоки и във всички области. Много пътеки има в разумната природа, по които текат енергиите на живота. Например, енергията за стомаха иде чрез храната, за дробовете – чрез въздуха, за очите – чрез светлината, за ушите – чрез живото слово, за носа – чрез аромата на цветята и т.н. Човек има много удове, чрез които приема енергиите на природата. Някой мисли, че може да приеме чрез устата всичко. Всеки ум възприема специфична енергия, но същевременно той може да възприеме различни енергии. Например, енергията на Любовта влиза и през устата, и през очите, и през ушите, и през носа. Обаче като влезе през устата, тя произвежда един резултат, през очите – друг, през ушите – трети, през носа – четвърти и т.н. При това различните хора възприемат Любовта по различен начин.

Всички хора говорят за Любовта, но можете ли да кажете какво е произвела тя във вас? Не е достатъчно да мислите, че познавате Божията Любов, но трябва да имате опитности от тази Любов. При това колко време е траяла Любовта ви? Само онзи може да говори за Любовта, на когото душата, духът, умът и сърцето са били напълно под нейно влияние. Любов, която обхваща само сърцето, не е истинска Любов. Тя е кратковременна. Божията Любов си служи с най-добрите методи. За да се прояви тя чрез човека, Духът трябва да работи дълго време върху физическото и духовното му тяло, да го подготви, да възприеме нейните енергии. Ако енергиите на Любовта минат през човека преди да е подготвен за нея, тя би го разтопила. Когато Любовта действа в човека, тя се нагажда според степента на неговото развитие и според състоянието на неговото духовно тяло. Като знаете това, не спъвайте Духа, Който работи във вас. Ако го спъвате, вие вредите на себе си. Той прекарва инсталацията на човешкия организъм. Докато не е завършена, вие нямате право да пипате нейните ключове. Страхът, съмнението, подозрението са сили, които развалят инсталацията. И в края на краищата човек се разстройва и разрушава организма си. Какво представляват страхът и съмнението? Те са отрицателни сили, които проникват в сърцето и в ума на човека. Страхът обладава сърцето, а съмнението – ума. Човек се страхува да не изгуби живота си преждевременно. Ако някой обещае да ти даде пари, но закъснее с няколко дена, ти веднага започваш да се съмняваш. Който се съмнява в хората, може да се усъмни и в Бога. Когато се съмнявате и в най-добрия си приятел, вие се съмнявате и в Божественото начало в него. Слушате, че той ви говори, но се съмнявате дали това, което ви разказва, иде от Бога, или от хората. Когато Божественото начало се проявява в човека, преди всичко той сам различава Божествените мисли и желания от човешките. Като дойдат човешки мисли в него, той ги слага наляво, Божествените – надясно. Той познава закона за подреждане на мислите и го прилага, първо към себе си, а после към ближните си. За да се справите със страха, трябва да го извадите вън от себе си, а на негово място да сложите Любовта. Значи страхът да стои вън, а любовта – вътре. Дойде някой при вас да иска пари на заем. Вие имате пари, можете да му услужите, но се страхувате, че няма да ги върне. Значи страхът ви кара да му откажете. Казвате му, че нямате пари. Същевременно вие нямате доверие в него. Защо не кажете Истината? Кажете, че имате пари, но нямате разположение да му услужите. За да не се страхувате, услужете на приятеля си като на брат, а не назаем. Който дава пари назаем, лесно разваля отношенията си с онези, на които е услужил. Като изучавате проявите на страха, ще видите, че той не се явява там, където Божествената Любов не действа, или на мястото, където се прекъсва. Всяко прекъсване на известна енергия произвежда страх, смущение и съмнение. Проявявайте навсякъде Любовта, за да държите страха вън от себе си. Като видите, че някой направил някаква погрешка, не го критикувайте, но приложете Любовта си към него – помолете се да се справи той с положението си. Това значи да бъде човек смел. Смелостта не е грубост. Смел е този, който може да каже истината с езика на Любовта.

(Чете се темата: „Най-големият недостатък“.)

Сега аз мога да купя недостатъците ви. Да купиш един недостатък на човека, това значи да го освободиш поне наполовина от енергиите на даден недостатък. Това може да направи само онзи, който ви люби. Същевременно всеки сам може да се справи с недостатъците си. – Как? – Като се влюби в тях. Щом се влюби, той ще ги прояви, ще си причини някаква вреда, която ще го застави да ги изправи. Всеки недостатък крие зад себе си някаква добродетел. Например, не е лошо да мислиш за себе си, но лошо е да се поддаваш на егоизма, който може да счупи гръбнака ти. Не е на място да си нетърпелив при добри условия, но при лоши условия може да бъдеш нетърпелив. Как ще търпиш, ако те гони неприятелят ти? В такъв случай ще бягаш, няма да търпиш той да те бие, а ти да се молиш. Кога трябва човек да търпи и да мълчи? – Когато е в морето. Отвори ли устата си, водата ще напълни дробовете му и той ще умре. Кога трябва човек да говори истината? – Когато е на суша.

Когато ви се дават задачи, вие трябва да ги изпълнявате точно, без коментари. Задачата, която ви дадох миналия път, е почти свършена. Тя беше със срок за една година, а вие я свършихте за две седмици и с това прибързахте много. Трябва да знаете, че всяка задача, която се дава в школата, свързва учениците със силите на разумната природа и те се ползват от нея. Колкото по-правилно е решена задачата, толкова по-голяма полза извлича ученикът. Велика задача е да отиде човек на Витоша нощем, когато всички хора спят. Той влиза в общение с Бога и придобива нещо. Ако нощта е тъмна, бурна, той уповава изключително на Бога и на себе си. Само така той може да се съсредоточи, да мисли право. Който избира лунна нощ, той уповава на светлината. Човек познава Бога и се свързва с Него само в трудни, тежки условия, когато е сам, изоставен от всички, без никаква външна помощ. Затова е казано, че вярата се усилва само при изпитания и мъчнотии. Затова, именно, се дават задачи на учениците, да се калят, да се справят със страха, да усилят вярата си. Човек расте и се развива при мъчнотии и страдания. Колкото по-способен е ученикът, толкова по-добре решава задачите си. И Учителят се радва на способните ученици. Те го разбират по-добре, затова Той им дава по-мъчни задачи. Те не вървят по утъпкания път. Някои мислят, че утъпканият път е по-безопасен. Напротив, той е по-опасен. Ето защо, при решаване на задачите си вървете по неутъпкания път, той е по-чист, девствен и безопасен. Като вървите по този път, ще имате по-големи придобивки.

Помнете: задачите, които ви се дават в школата, развиват смелост и решителност в ученика; здравето му закрепва, умът му се развива и той започва да мисли право. Смелият човек мисли добре, а не страхливият. Затова Белите братя изискват от вас вярност и точност в изпълнение на задачите. Една задача е решена добре, когато те са доволни от решението и. Докато не останат доволни от вас, вие не сте я свършили: ще я направите един, два, три пъти. Ако са доволни от вас, и вие ще бъдете доволни от себе си. По-нататък ще ви дават задачи, да подобрите времето: ако е облачно, да стане ясно, да изгрее слънцето; ако е суша, да завали дъжд, да освежи и напои растенията. Това са задачи, които имат за цел да покажат на учениците, че в природата работят разумни сили и закони.

Опитите се правят не да задоволи човекът любопитството си, но да се увери в истината, че който люби Бога, може да постигне всичко, което желае. Този закон има отношение към доброто, а не към злото. Следователно, ако искаме да завали дъжд, ще изберем ден, когато има суша и всички се нуждаят от дъжд. Който работи с природните сили, трябва да знае, че не е позволено да се изразходва напразно Божествената енергия. Който престъпи този закон, ще носи последствията. Изучавайте природата с всички нейни форми – минерали, растения и животни. Това значи да проникне човек до великите Божествени тайни. Този е правият път на развитие, през който ще минат всички хора. Въпросът е само до времето, един по-рано, друг по-късно. Един от принципите на Бялото Братство е реализиране на идеята „Братство и равенство“. Това не подразбира заличаване на човешката душа, но проява на индивидуалността на човека, т.е. преминаване на съзнанието в по-висока форма. Не става ли това с всекиго? Като дете, човек е ограничен, безпомощен, нуждае се от грижите на родителите си. Съзнанието му е ограничено. Колкото по-добре расте и се развива, съзнанието му се разширява. Той става възрастен, с по-широки разбирания и възгледи за живота и природата. Но и при това положение, съзнанието му все повече се разширява, докато мине в друга форма, при по-добри условия за развитие.

Време е човек да се освободи от вътрешните ограничения, които го спъват. Това се дължи на преплитането, което е станало между хората от векове насам. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да се освободи от ненужните и неправилни връзки и да остане само една – връзката с Бога. Само така той може да решава задачите си правилно. Чрез тази връзка той ще научи закона за превръщане на положителните енергии в отрицателни, и отрицателните в положителни.

Сега, нека всеки от вас пожелае нещо съществено от мене – от материален, духовен и умствен характер. Кой каквото пожелае, да го напише на един лист. Всяко съществено желание се реализира. Стремете се към съществени неща, защото те са вечни и трайни.

Добрата молитва

13-та школна лекция на общия окултен клас, 26 май 1922 г., четвъртък, 11–12 ч. от. об., Витоша.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help