Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Необятната Любов

Т. м.

(Чете се темата върху една обична дума или едно обично изречение.)

Тема за следния път: „Най-големият недостатък“. Всеки да напише нещо за своя най-голям недостатък, без стеснение. Който не смее да признае или да опише своя най-голям недостатък, той никога не може да познае Любовта. Тя не е за праведните, нито за любещите. Любовта не може да люби сама себе си. Любовта е любов. Ти не можеш да любиш само затова, защото те любят. От Божественото гледище, ако искаш да любиш, това показва, че ти липсва нещо; и ако искаш да те любят, пак ти липсва нещо. Следователно и като любиш, и като те любят, ти си несъвършен. Ще кажете, че и Господ люби. Къде е писано това? Хората казват, че Бог е Любов. Някой пророк е писал, че Бог е Любов. Това остава за негова сметка. Обаче вие срещали ли сте се лично с Господа, да чуете от Него, че Той люби? Като хора с критически ум, вие трябва да разсъждавате, да съпоставяте нещата, за да дойдете до заключението, че който люби и когото любят, все им недостига нещо.

Сега аз говоря за любовта на физическия свят. Преди всичко вие трябва да знаете как се проявява Любовта на земята. Ако земната любов не познавате, как ще говорите за небесната, т.е. за великата Любов? Виждали ли сте тази Любов? Знаете ли как се проявява тя? Можете да философствате за нея, но това не е достатъчно. Покажете ми двама души на земята, които през целия си живот са прекарали в мир и любов. И светиите даже не са живели постоянно във великата Любов. Колко пъти те са излизали от рамките на Любовта! Докато станат истински светии, те много пъти са нарушавали закона на Любовта. В края на живота си, когато разрешат задачите си на земята, едва тогава проявяват Любовта. Тъй щото, когато говорите за Любовта, разбирайте тази Любов, която се проявява на земята, а не на небето.

Мнозина казват, че любят някого. Какво чувство ще се роди във вас, ако вашият възлюбен пренебрегне любовта ви? – Огорчение. След това ще се озлобите, ще му дадете гръб и ще си кажете: „Да става, каквото ще“. С това въпросът се свършва. Павел казва: „Любовта не отпада“. Ако вашата любов отпада, истинска ли е тя? Любов е това, което издържа на всички изпитания, на всички човешки грехове. Казано е за Христа: „И понесе греховете на хората“. Това е Любов. Любов, която не може да издържи на греховете на хората, не е никаква любов. Само грешният се нуждае от любов, а не праведният. Каква нужда има праведният от любов? Каква нужда има силният от любов? Бог има ли нужда от любов? Той не се нуждае от любов. Слабите същества, които искат живот от Бога, първо те очакват на Неговата Любов. Бог се занимава с важни работи, но дава ухо и към зова на слабите и немощни същества. Те казват: „Ти ни даде живот, Ти ще ни упътваш с Твоята Любов“. Бог поглежда към тях, усмихва се и им помага.

Любовта е единствената сила, която изправя всички погрешки на хората. Понякога, като види погрешките си, човек изпитва недоволство и не може да се търпи. За да се търпи, той търси друг някой, по-грешен от себе си. При всичките си погрешки човек трябва да се търпи и да се обича. Да обичаш праведния, това е в реда на нещата; да обичаш себе си, когато си най-грешен, за това се изисква голямо геройство. Да обичаш богатия, силния, учения, здравия, това е в реда на нещата. Така обичат всички хора, светски и религиозни. Защо обичат богатия? – Защото могат да вземат нещо от него. Защо обичат здравия? – Защото е зряла круша, от която могат да си късат сладки, зрели плодове. Затова обичат и силния, и учения. Аз не вярвам в такава любов. Утре ще изгубиш богатството, силата, здравето, учеността и светостта си и ще те изхвърлят навън като непотребна вещ. Защо не обичате слабия, грешния, невежия и болния? – Защото няма какво да вземете от тях.

Съвременните хора говорят за Бога, за небето, за Любовта, мислят, че всичко знаят и, въпреки това, постоянно се запитват: „Какво ще стане с нас? Какво ни очаква в бъдеще?“ – Каквото сте днес, това ще бъдете и в бъдеще. Бъдещето ви се определя от настоящето, от сегашните ви мисли и чувства. Някой слуша какво му се говори и преподава, но търси да намери нещо скрито в думите на говорителя, за да го предаде. И предателството не е лошо, но ако става от любов, от убеждение. Като любиш, ти ще изслушаш човека и ще видиш, че няма нищо опасно в думите му, заради което трябва да се предаде. Ако любите човека, ще го познаете и ще разберете, че няма нищо опасно в него. – „Какво да се прави със злото?“ – Ще се учите от него. – „Кога се родило злото в света?“ – Когато се родила Любовта. Злото е дошло заедно с Любовта. – „Защо Бог, Който е съвършен, допусна злото в света?“ – Бог допусна злото за уравновесяване силите на доброто. Злото е горчив корен, без който растението не може да се развива. Както горчивите сокове хранят растението и дървото, така и горчивините в човешкия живот се всмукват от корените му, за да хранят ума и сърцето, които дават сладките плодове на неговия живот.

За да разбере Любовта в нейната пълнота, човек трябва да мине през всичките и степени, като започне от първата, най-долна степен. Първата степен на Любовта е неразбраната любов, т.е. омразата. Кога любовта се превръща в омраза? Представете си, че една майка има 5–6 деца. Тя обича всички, но едно от тях обича най-много. Обичта на майката към това дете става причина да се яви омразата в дома. Значи дето е Любовта, там се явява и омразата. Ако децата разбираха защо майката обича това дете повече, нямаше да се яви омразата. Това показва, че омразата е резултат на неразбраната любов. Неразбирането на нещата внася сянка. Как ще се примирят децата помежду си? Като се махнат сенките на Любовта, т.е. когато несъвършената любов се превърне в съвършена. Любов, която има сенки, е несъвършена. Любов без сенки е съвършена. Съвършената Любов подразбира безгранична светлина. Който влезе в тази среда, чувства се сам, без никакви образи; и той даже няма да има никакъв образ. Може ли при това положение да изпитваш някаква омраза? Ти ще бъдеш тих и спокоен, външно и вътрешно, ще разбереш какво значи абсолютна свобода. Само при това положение ще изпиташ присъствието на Любовта. Пожелаеш ли да създадеш един образ, веднага ще отвориш пътя на злото в себе си. Значи коренът на злото се крие в желанието на човека за създаване на образи. Стремежът на човека към някакъв образ не е нищо друго, освен скрито желание да впримчи една душа, да я ограничи, като и сложи юлар и я подкара с остен, да му върши работа. Това ограничение или обсебване на образите хората наричат любов. Тя се придружава с ограничения, с измъчвания. Когато двама души се обичат, те трябва да бъдат много внимателни помежду си, да не предизвикват никаква експлозия. Най-малката обида или огорчение между тях произвежда голямо нещастие. Всяка погрешка е барут, който произвежда лоши последствия. Затова и като любиш, и като те любят, ще бъдеш крайно внимателен. Следователно, щом дойдете до някоя форма или до някой образ, ще бъдете крайно предпазливи, да не предизвикате някакъв взрив. Ето защо човек трябва да въздържа езика си, да има добра обхода с всички живи същества, никого да не обижда.

Любовта на физическия свят е любов на образи и форми. За да не нарушавате хармонията между тях, ще бъдете внимателни в мислите и в чувствата си, в думите и в обходата си. Как постъпвате към онзи, когото обичате? Към него вие сте крайно внимателни, разговаряте се сладко, думите ви са меки и топли. За вас той е красив, добър човек. За другите, обаче, той е грозен, лош. Как е възможно един и същ човек да бъде и красив, и грозен? Тази преценка зависи от мярката, с която човек си служи. Според тази мярка, нещата биват относителни и абсолютни. Има относително зло и относително добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло. За пример, вълкът има зъби, за да се храни, но, същевременно, той се брани с тях. Ако го закачиш, той ще те ухапе и ще каже: „Не ме бутай, за да не опиташ зъбите ми“. Като се приближиш при вола, той може да те убоде с рогата си. Ако предизвикаш с нещо коня, и той ще те ритне с копитата си. Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на относителното зло. Зъбите, рогата и копитата са за защита, но те имат и друго предназначение. Щом влезете в областта на доброто, ще видите какво е истинското им предназначение.

Казано е, че Любовта примирява всички противоречия. Наистина, за да се домогне до Божественото учение, човек трябва да се е справил с противоречията си. Дойдете ли до Любовта, трябва да гледате на нея като на велик принцип, в който няма никакво зло. Ще знаете, че в Любовта няма никакви форми, никакво съдържание и смисъл. Ако приемете, че в нея има форми, като естествено последствие на тях ще дойдат съдържанието и смисълът. Дето са формите, там е и злото. С други думи казано: Когато вечното се ограничи, ражда се злото. Ето защо, на Любовта трябва да се гледа като на принцип без форми, без съдържание и без смисъл.

Всички хора, особено религиозните, казват: „Трябва да се обичаме, да бъдем милосърдни, да бъдем внимателни едни към други“. Въпреки това хората още не се обичат, не са милосърдни, нито внимателни. Те обещават да направят много неща за своето повдигане, както и за повдигането на своите ближни, но постоянно отлагат. Защо? – Срещат големи препятствия, които не им позволяват да изпълнят обещанията си. Една от причините за препятствията се дължи на факта, че хората не искат да признаят своите недостатъци. Докато не признава недостатъците си, човек живее в ограничения. Щом ги признае, той се освобождава. Ще кажете, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. В идеален смисъл това е вярно, но в действителност не е така. Достатъчно е човек да се погледне с очите на ясновидеца, за да разбере колко далеч стои от своя първообраз. Тъй щото, когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, ние не разбираме тялото, умът и сърцето на сегашния човек. С това се обяснява защо понякога човек се чувства разширен, с особено просветление на ума си, като че целият свят е негов, но след малко време изгубва това състояние и слиза до стъпалото на своя обикновен ум. Със своя ограничен ум и с ограниченото си сърце той не може да задържи Божествените мисли и чувства, които са го посетили. Ученикът трябва да различава тези състояния, за да не изпада в илюзии, нито да се надценява, нито да се подценява. Божественото учение разполага с методи за трансформиране на енергиите в човешкия организъм. Щом енергиите се трансформират, и съзнанието на човека минава през големи промени.

Докато се държи за сегашното си съзнание, човек не може да се развива. И в рая да влезе с това съзнание, той пак ще излезе навън, или най-малко, отново ще потъне. Сегашният човек е толкова тежък, че не може да издържи на райските условия. Каквото става с камъка, поставен на морската повърхност, това става и с човека, който влиза неподготвен в пределите на рая. Който мисли, че с материални работи може да влезе в рая, той е на крив път. Материалното остава на земята. Като влязат в духовния път, хората одухотворяват своите нужди и казват, че мислят за Бога. Малко хора мислят за Бога. Това не е за упрек, но аз хвърлям светлина в умовете ви, за да разберете нещата в тяхната действителност, да видите себе си и да се познаете. Кой художник може да работи в тъмнина? Човек е художник, който рисува картината на своя живот, за което трябва да има светлина, да вижда нещата ясно.

Знаете ли на колко епохи е послужила материята, от която са направени нашите мозъци? Знате ли, че в тази материя именно са вложени недостатъците на човечеството? Миналите поколения са оставили своите нечистотии в нея и са отишли на другия свят. Материята, от която са направени нашите тела, е тор за духовния свят, но ние трябва да я преработим и изчистим, както растенията пречистват и обработват почвата, в която живеят. Тази е причината, където човек изпитва един постоянен гнет, като че нещо го задушава. Ако материята беше девствена, никога не бихме чувствали този гнет. Съвременните лекари отдават много от неразположенията на човека на утайките, които се намират в неговото тяло, затова търсят начини за пречистването му. Нечистата кръв е причина за болестите, неразположенията и погрешките на хората. За да оправдае погрешките си, някой казва, че „ангелът му е слаб“. Ангелът ви не трябва да бъде слаб. И вие, като търговеца, трябва да знаете точно с какъв ефектив разполагате и какъв кредит отговаря на него. Всеки човек има известно количество чисто злато, но има и нещо, което не е злато. Ценно е само златото, останалото нищо не допринася. Всеки трябва да знае с колко злато разполага, за да си нарежда сметките добре. Какъв смисъл има да правите оборот с милиони, а да разполагате само със сто хиляди лева чисто злато? Хората могат да кажат за вас, че сте милионер, но вие всеки момент можете да се изложите. Някой минава за добродетелен човек, за светия, за учен, а всъщност той разполага с малък ефектив. Всеки момент състоянието му се открива, докато един ден се разкрие и всички видят фалшивото положение, в което се е намирал. Има хора, които минават за прости и бедни, но те са искрени, открито казват колко злато имат в касата си. Който иска да бъде ученик, трябва да се откаже от своите изопачени разбирания, от изопачените си мисли и чувства. Ако не желае да се откаже от старите си разбирания и продължава да мисли само за удоволствия, той ще остане назад, да вика след онези, които са го изпреварили.

Защо не трябва човек да се удоволства? В удоволстването има една голяма опасност, а именно, там влиза насилието. Няма по-страшно нещо от насилието. Всеки, който се е опитвал да изнасили Любовта, не е успявал. Който се е опитвал да изнасили Бога, той сам се е разрушавал. Какво значи, да изнасилва човек Бога? Когато изнасилва себе си, своята душа, човек изнасилва Бога. И когато изнасилва ближния си, пак изнасилва Бога. Голямо напрежение изпитва човек, когато си служи с насилието. Той се намира в положението на чрезмерно изопната тетива. Днес се опъва, утре се опъва, докато най-после се скъса – не може вече да издържа. След това идат страданията.

На какво се дължат страданията? – На голямото напрежение на човешкия ум и на човешкото сърце. Те се намират под голям натиск, на който не могат да издържат. Какво ще стане с вашата къща, ако всеки ден пренасяте голямо количество злато от единия етаж в другия? Ще дойде ден, когато къщата ви ще се събори. Такова е положението на сегашните хора. Умът и сърцето им се намират под непосилния товар на мисли и чувства, с които не могат да се справят. Голямо богатство са човешките мисли и чувства, но за онзи, който знае как да се справи с тях. Който не знае, трябва да раздаде това богатство на бедните. Христос казва: „Който не е готов да раздаде всичкото си имане на сиромасите, не може да бъде мой ученик“. Сега и на вас казвам: Раздайте имането си на сиромасите, да не отидете заедно с него на дъното на морето. Ако светът не се оправи, няма да се мине дълго време и той, заедно със своето богатство, ще се разруши и ще се намери на дъното на морето. Затова, именно, Бялото Братство работи усилено, приготвя хора за нова култура, за новия живот. Те се готвят да напуснат старата къща, с претоварените от богатство етажи, и да влязат в нов свят, с нови условия и живот.

Ще кажете, че сте готови да се примирите, да простите дълговете на вашите длъжници. Готови сте, но само когато неприятелят ви дебне, обикаля къщата ви. Щом се отдалечи от вас, вие веднага се обръщате към длъжниците и казвате: „Ще платите всичко, каквото ми дължите“. Така постъпват някои религиозни. Те се молят на Бога да прости прегрешенията им, разкайват се, обещават, че ще изпълнят волята Му и като им прости, всичко забравят. Те отново се обръщат към своите длъжници и казват: „Платете си дълговете!“ Каква любов е тази, която днес обещава, утре не изпълнява? Съвършена любов ли е това? Любов, която не е в състояние да заличи греховете на хората, не е истинска Любов. Това е първото качество на Любовта. Бог казва: „Ще залича греховете на хората и няма да ги споменавам, и ще изтрия сълзите от очите им“. Силата на Любовта се заключава, именно, в това, че може да заличи греховете на всички хора, да ги утеши и повдигне. Само така ще дойде мирът в света. Това означават думите на Христа: „Когато брат ти сгреши пред тебе и се обърне да ти иска прошка, прости му, преди да е залязло слънцето“. Преди да е залязло слънцето, ти трябва да си се помирил с него. Мъчно е да прощаваш, било на себе си, било на своите ближни. Какво се иска от ученика? – Да прощава. Ти трябва не само да простиш, но всичко да забравиш; не само да забравиш, но да заличиш всичко от съзнанието си, спомен да не остане в тебе от обидата, която са ти нанесли. И след това на мястото, където са минали лошите думи, да поставиш най-добрите, и то за онзи, който те е обидил и когото мразиш.

Това се отнася до учениците, а не до външните хора. Ученикът трябва да има такава Любов, с която да заличи първо своите прегрешения. Страшно е положението на човека, който се мъчи от спомена за някое свое прегрешение от миналото или от сегашния си живот. Той се моли на Бога да го избави от тези спомени, но никой не го чува. Защо? – Защото той иска само да се освободи от мъчнотията си, без да плати нещо. Плащането подразбира изправяне. Ще се изправиш, няма да грешиш, както по-рано, и с това ще платиш. Не си ли готов да платиш, ти лъжеш себе си, но лъжеш и другите. Това не се позволява. В никаква форма лъжата не се прощава. Ще излезе домакинята на двора с царевица в ръка и ще започне да вика: „Къти-къти-къти“. Ще се съберат кокошките около нея и тя ще започне да пипа ту една, ту друга, докато хване най-тлъстата и каже: „Моето пиленце, къти-къти-къти“. Докато сложи ножа на врата и, все още се чува „къти-къти“, но щом влезе кокошката в тенджерата, никакво „къти“ не се чува. Мислите ли, че можете да вкарате някой човек в тенджерата си? Можете, но само онзи, който не мисли. Хората са обиколени само с „къти-къти-къти“, но за да не попаднат в своята тенджера или в тенджерата на своя ближен, те трябва да бъдат любещи, искрени спрямо себе си и спрямо окръжаващите. Всеки трябва да каже искрено в себе си: „Моята любов е в състояние да заличи всичките ми прегрешения“. – „При какви условия става това?“ – Любовта не се влияе от никакви условия. Тя няма предвид никакви правила. Тя превръща смъртното в безсмъртно. В който дом влезе, тя всичко очиства и преобразява. Види ли, че имате някакъв неприятел, тя го превръща в приятел.

Казано е в Писанието: „Не произнасяйте името Божие напразно!“ Бог е Любов. Следователно не произнасяйте името на Любовта напразно. Свещено е името на Любовта, затова не трябва да се произнася напразно. С нейното име се създаде светът. Който не е готов за Любовта и произнася името и напразно, сам си създава нещастия, не само на себе си, но и на бъдещите поколения. Ако си готов, произнеси името на Любовта, за да създадеш около себе си един свят на хармония и красота, на светлина и великолепие, на мир и радост, на веселие и блаженство.

Мнозина мислят, че като слушат Учителя си, разбират какво им говори Той. Ако имат Любов в себе си, те разбират и виждат Учитетял си. Ако нямат Любов, нито виждат, нито разбират. Той може да им говори, но те не чуват. Те му говорят, но думите им не достигат до него. Ученикът разбира Учителя си само тогава, когато е във връзка с него, когато се стреми към великата, необятна Любов. Когато ученикът намери Учителя си, и двамата стават слепи, както за своите погрешки, така и за погрешките на окръжаващите. Докато е на земята, човек неизбежно се цапа, но същевременно той може да се чисти. Учителят се цапа от всички онези, с които има контакт. Този се докосне до дрехата Му, онзи се докосне, все ще го оцапат, но Той веднага може да се очисти. Външната нечистота лесно се отстранява. Меките и външно чисти ръце не показват, че човек е чист. Когато момата се измие, нагизди и облече с нови и чисти дрехи, това не показва, че тя е чиста и праведна. Но и работниците на нивата, които цял ден вдигат и слагат мотиката под силните лъчи на слънцето, не са нечисти и грешни. Нечистотата и грехът са вътрешни качества. Не е въпрос, кой е чист и кой не е, нито кой е грешен и кой не е, но всеки трябва да вземе тефтера на миналото си, да се въоръжи с Мъдростта и с Любовта като мощни сили на душата и да започне да заличава греховете си.

Някои религиозни казват, че с молитва всички въпроси се разрешават. Това зависи от молитвата. Как трябва да се моли човек? Като се молят, хората застават в различни положения: на колене, прави, с вдигнати или със спуснати ръце и т.н. Ако държи ръцете си нагоре, с допрени длани, човек крие нещо в себе си, не е открит пред Бога. След това той отваря ръцете си, с което иска да каже, че се отваря, нищо не държи за себе си. Друг пък се моли със спуснати надолу ръце, с което показва смирение. Това са положения, с които човек прикрива Истината. Който се моли така, не може да успява. Тази молитва не се приема. Вместо да вдигне човека, тя му причинява пакости. Разумните същества се отдалечават от онези, на които молитвата е изкуствена, понеже тя произвежда дисхармония в духовния свят. Никакви религиозни форми не са в състояние да подобрят човешкия живот. Казано е в Писанието, че Духът ще ни научи на всичко. Значи, когато Божият Дух, т.е. Духът на Любовта влезе в нас, Той ще ни научи да се молим. Той ще заличи човешките грехове. Силен е Духът, велика и необятна е Божията Любов, затова те са в състояние да заличите греховете на човечеството от памтивека досега. Обаче ти трябва да бъдеш внимателен, да не грешиш. Заличи ли Бог греховете ти, повече не греши. Ако продължаваш да грешиш, ти ще влошиш положението си – кармата ти ще стане по-тежка.

Сега ви оставям с желанието да проявите такава Любов, която да заличи погрешките ви. Не очаквайте да дойдат отвън да ви помагат, вие сами можете да заличите своите погрешки, да изчистите ума и сърцето си, за да приготвите условия за идването на Божия Дух във вас. Бог иска от човека чисто сърце, на което като на чиста книга да напише закона си. Пророкът казва: „Ще отнеме каменните им сърца и ще им даде нови сърца, на които ще напише своя закон“.

Като слушате да се говори за Любовта, не казвайте, че можете изведнъж да я приложите или че сте я проявили вече. Стремете се към необятната Любов, без да говорите за нея. Колкото повече говорите за Любовта, толкова повече изпадате в заблуждения. Тогава ще дойдат в ума ви чужди мисли, а в сърцето – чужди чувства и незабелязано ще правите погрешки. Това състояние е подобно на хипнотично, в което човек понякога изпада. Като излезе от това състояние, човек постепенно отрезнява и разбира, че с него е станало нещо особено, той е служил на чужди мисли и желания. За да се справите с положението си, приложете Любовта, която заличава всички погрешки, и вървете напред.

Който е влязъл в Божествената школа, трябва да бъде готов на всички жертви; той ще мине през много изпитания и ако ги издържи, ще влезе в новата епоха – епохата на Любовта. Казано е: „Който издържи докрай, той ще бъде спасен“. През много сита, едри или ситни, ще мине ученикът, докато се изпита. Любовта изпитва хората. Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли Любов и как я проявява. Няма човек на земята, който да не бъде изпитан. Затова, именно, идат страданията и изпитанията. Блажени са тези, които издържат изпитите си. За тях е казано в Писанието, че те нито се женят, нито за мъж отиват.

Т. м.

12-та школна лекция на общия окултен клас, 18 май 1922 г., четвъртък, 8:30–9:30 ч. вечер,, Ст. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help